К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  ІI

ОКТОМВРИ. 1881 - ОКТОМВРИ 1884

1882

 

 

23 април/6 май, петъкъ. Гергьовдень. Въ понедѣлникъ сутриньта отидохъ у Стоилова — вчера се е получила телеграма отъ княза, че е миналъ руската граница при Граница, en se rendant chez Sa Majesté l'Empereur [отивайки y Негово Величество Императора]. „Chef Cabinet politique Stoiloff, Sofia. Son Altesse vous ordonne de communiquer au Namestnitchestvo que en se rendant à Petersburg chez Sa Majesté l'Empereur, ll vient de passer la frontière Russie à Granica. Taptchilechtoff." Тукъ Князътъ никому не е говорилъ за това свое намѣрение, само се предполагаше, че следъ Дармщатъ може да направи нѣкое посещение въ Русия. Криловъ отъ Т.-Пазарджикъ телеграфира, че по заповѣдь на началника на руския генераленъ щабъ Обручевъ се връща въ София; пристигна и ходи въ цивилно облѣкло. Хитрово е като гръмнатъ, дипломатически агентъ и да не знае, че господарьтъ отива при царя. Той ималъ разправия съ Лесовой, защо тозъ не му направилъ посещение, Лесовой се извинявалъ, че случайно не го посетилъ, па му казалъ, че не е длъженъ „являть ся" у дипломатическия агентъ, искалъ да посети г. Хитрово лично. Хитрово сега знае, че Лесовой има телеграфически инструкции отъ Обручева, ама не знае какви сѫ. Лесовой телеграфиралъ на Обручева по тукашнитѣ военни работи да не вѣрва другиму освенъ нему. Очевидно въ Русия е телеграфирано за оставката на множество руски офицери. — Пристигна писмо отъ Дринοва, изпраща една кѫса рецензия. Отговорихъ му сѫщия день. — Подиръ обѣдъ бѣше у мене Златарски, чете ми своята статия за българскитѣ руди. Дадохъ му исторически данни за старитѣ рудници (отъ Heerstrasse, отъ Handelstrassen и отъ Курипешича за Брѣзникъ). — На 6 ч. имаше заседание на Дружеството у Генчева. Съвещавахме се за уредбата на стаята, която е отстѫпена въ помѣщението на държавния съветъ. Докладътъ на Стоянова за аудиенцията му у княза. Стояновъ биде подканенъ за по-скорошното нареждане на помѣщението. — Почнахъ да подписвамъ книжата на министерството на правосѫдието, Теохаровъ вчера замина.

Вечерьта бѣхъ цѣлъ погълнатъ отъ своитѣ литературни сънища, en attendant la liberté [въ очакване на свободата]. Sujets за Периодическо списание: „Арабъ X вѣка"; за Калояновата смърть (Staurakios) изъ рилскитѣ рѫкописи; Бояна; старитѣ пѫтописи по редъ (Brocquière, Kuripešic, Ramberti, Busbeck, Gerlach, des Hayes, Brown и т. н.); българо-сръбска сватба отъ края на XIII столѣтие ех actis Ragusinis; преводъ на последната ми статия отъ „Osvěta"; нѣщо за старитѣ гори и общата външность на България въ срѣднитѣ вѣкове; за старитѣ носии; историята на София; упѫтвания за топографски наблюдения; история на българската търговия.

Още преди три години бѣхъ си съставилъ презъ зимата планъ за единъ трудъ върху историята на славянския елементъ въ Далмация. Добре ще бѫде да се разработятъ подробно дипломатическите отношения на Дубровникъ къмъ Стеф. Лазаръ и Георги Бранковичъ (може би на сръбски); историята на царь Урошъ споредъ дубровнишкитѣ извори; Душанъ въ Дубровникъ; краль Марко и неговитѣ роднини; Ranjina посланикъ на републиката у императрица Екатерина II.

За славянския елементъ въ Дубровникъ. Диспозиция: I. Familiae ragusinae. Etymon на имената. Cf. nomina dalmatica (Ljubić I) et italica, veneta (Tafel et Thomas). Accrescunt nomina slavica. II. Linguae romanae usus. III. Преселение на славянитѣ. Случаитѣ „cives facti sunt." Popolani; Župa, Ombla. Relationes cum vicinis, commercium, connubium. Ancillae slavicae. Homines insularum. IV. Cancellaria slavica. Хронология на писаритѣ. Славянското писмо. Нѣщо за латинскитѣ канцлери. Изпращане на секретари навънъ у славянитѣ като пратенници. Прозата на писмата, слогъ, сравнение съ канцеларския слогъ на околнитѣ господари. V. Usus   charact. glagoliticorum. VI. Мѣстниятъ славянски диалектъ и неговитѣ промѣни, имена презъ XII—XV стол., ср. Даничичъ, История на сръбския езикъ. VII. Наченки на славянската литература. Notitiae de cantilenis. Първитѣ следи отъ славянска поезия, около 1425. VIII. Legislativa върху езика и православието въ по-къснитѣ епохи. Ассеdunt. 1. De annalibus dissertatio brevissima: бележки за L. Ref., Ioannes Ravenensis, Gondola-Ranjina-Resti. Analysis Luccari. II. Descriptio archivu. III. Series comitum. IV. Inselgeschichte von Curzola und Meleda, Stagno, Lagosta. — Ала всичко това сѫ само сънища. Кой знае, дали нѣкога ше смогна да ги осѫществя! Тази работа, която въ подробности и резултати ми стои съвършено ясно предъ очитѣ, трѣбваше най-скоро да последва следъ „Handelsstrassen," ала отъ това време изтекоха три години. Въ Прага щѣхъ да бѫда съ нея готовъ за 3—4 месеца.

Въ вторникъ пристигна „Osvěta" съ статията „Траяновитѣ врати." Стояновъ веднага лакомо я прочете, ала каза, че преводътъ й би билъ много мѫченъ, поради многото технически термини. Сарафовъ иска 6 седмиченъ отпускъ за сватбено пѫтуване. Грозна горещина е тѣзи дни. Климентъ наблѣга за постройката на сграда за Лѣсковското училище. Въ Марица тѣзи дни се печата фейлетонътъ на нѣкого си К. (безъ съмнение на авантюриста Конст. Везенко) върху македонскитѣ и други народни пѣсни, пише че министерството на просвѣтата въ София и дирекцията на просвѣтата въ Пловдивъ не обръщали никакво внимание за събирането на народнитѣ паметници, въпрѣки че разполагали съ толкова инспектори, и че по-скоро обезкуражавали отколкото да подпомагатъ старитѣ „антикаджии". После възхвалява ветерана Пулевски и възпроизвежда нѣколко негови патриотични стихове, много глупави: Филипъ и Александъръ били наши братя славяни, наши баби славянки сѫ ги родили. Безъ съмнение иска, щото министерството да издава поезиитѣ на г. Харизановъ, Верковичъ и С-ие (Ведитѣ), въ които впрочемъ вѣрвалъ, казватъ, и г.Хитрово.

Въ срѣда сутриньта отидохъ у Стоилова, гдето бѣше Ремлингенъ. Князътъ пристигналъ въ Петроградъ и отишълъ въ Гачинъ. Тукъ въ София всички се влачатъ по корема си и млъкнаха. Говорихъ за необходимостьта да се отстрани сръбския нихилистъ Филиповичъ, дружиненъ лѣкарь въ Ломъ, който общувалъ съ ученицитѣ; Ремлингенъ го познава отъ тамъ. Златарски дойде у насъ въ канцеларията. — Телеграма на Хавасъ отъ 21 априлъ. Londres 3. IV: „Times: Le but de la visite du Prince de Bulgarie à Petersburg est d'obtenir l'appui de la Russie dans la lutte qu'il soutient avec le peuple bulgare. Times regrette que le Prince soit incapable de gouverner constitutionellement et conclut, si le Prince reste en Bulgarie, il devra trouver modus vivendi avec les Bulgares" [цельта на посещението на българския князъ въ Петроградъ е да получи подкрепата на Русия въ борбата му съ българския народъ. Таймсъ съжалява, че Князътъ е неспособенъ да управлява конституционно и заключава, че ако Князътъ остане въ България, той ще трѣбва да намѣри начинъ да живѣе съ бъпгаритѣ]. La usine [фабриката] на тѣзи новини е Пловдивъ, сега облагодетелствуванъ съ цѣла редица вестници (Марица, Народенъ гласъ, редактиранъ отъ поета (!) Вазовъ, Независимость, Положение на французко-българския лудетина Нейчовъ, Редъ не зная на кого, Φιλιππούπολης, Наука — при това и Съветникъ въ Сливенъ). Отъ Пловдивъ ужъ било телеграфирано за такова брожение въ страната, че трима министри и трима съветници пѫтували изъ страната да усмиряватъ — Клоппенбургъ замина въ отпускъ
за 4 месеца. — Ужъ отъ Хитрово или негови хора билъ разпространяванъ слухътъ, че Стоиловъ билъ повиканъ за директоръ на правосѫдието въ Румелия.

Въ четвъртъкъ отидохъ у Стоилова въ канцеларията, гдето бѣше и Грековъ. Законитѣ въ държавния съветъ сѫ оставени на страна, териториалниятъ и за политическата администрация (у Грекова), общинскиятъ (у Бурмова), за окрѫжнитѣ съвети (у Тишева), а съветътъ си губи времето съ праздни молби и телеграми, които би трѣбвало да се събиратъ заедно и да се предлагатъ 1—2 въ месеца. — Икономовъ билъ у насъ въ канцеларията, ала тамъ били само Стояновъ и Вацовъ. — Азъ следъ обѣдъ бѣхъ въ Юкарѫ баня, самичъкъ. Имаше хоро въ предвечерието на Гергьовдень (моминско хоро). Два венеца бѣха окачени im Wassertümpel an der Aussenwand des Quells [въ гьола на външната стена на извора]. — Въ „Журналъ мин. народ, просвѣщешя" Пономаревъ е обнародвалъ подробно извлѣчение отъ моя училищенъ докладъ, безъ да каже ни дума отъ где го е взелъ.

Днесъ имаше силно въздушно налѣгане и бѣше топло. Презъ последнитѣ дни въ града бѣше пълно съ овце, за днешнитѣ курбани. Вчера вечерь отъ далече чувахъ пѣсни. Ходихъ по гости. У Киркова, за пръвъ пѫть; бѣше сестра му; смислени разговори. У Златарски — за рѣдкитѣ рѫкописи въ  манастира св. Троица при Етрополе, трѣбва да отида тамъ. У Георги Михайловичъ; тукъ нѣмало общество, постоянно говорѣли за политика, въ Пловдивъ по-имало общество (старо), за политика малко се разправяло, интригитѣ били по-майсторски, Пловдивъ билъ малка Византия; Богориди искалъ да направи Странски директоръ на просвѣтата, а Груева директоръ на правосѫдието; първата година румелийското управление вървѣло добре, до като билъ тамъ Schmidt, всички ги подтиквалъ и билъ нѣкакъ си категориченъ императивъ за всичко; Каравеловъ не мелѣлъ съ Неболсина, и Д. Поповъ не пишелъ повече въ „Независимость". Стамболски отъ дирекцията  на общественитѣ работи билъ съвършено неспособенъ, спиралъ се на незначителни подробности, а за голѣмитѣ работи нѣмалъ понятие (такива сѫ повечето отъ българскитѣ държавници). У Τишева, стана дума за Никюпъ, имало „гевгири" подъ Софийската чаршия и около черквата подъ земята, отъ голѣми тухли. Подиръ пладне ходихъ у Лесовой, Доскосъ (и у двамата оставихъ картичка). У Хитрово, гдето бѣха Кучински, Филчъ, новиятъ австрийски вицеконсулъ въ Варна (musikus [музикаленъ]) и Арсениевъ, руски секретарь въ Пловдивъ, въодушевенъ читатель на моитѣ съчинения, веднага заговори за Heerstrasse, Заарскитѣ надписи, за Хисара, Бачково, Станимака. Тѣ си отидоха, и азъ останахъ самичъкъ съ Хитрово. Нахвърли се върху Начовича, непопуляренъ човѣкъ, развалялъ
всичко на княза. Ултра консерватори  били  само Грековъ, Начовичъ и Горбановъ. Чуденъ обратъ презъ време на неговото отсѫтствие, на есень — изборитѣ въ държавния съветъ; въ Варна, каже, всичко бѣше хубаво наредено и докато Дриновъ бѣше тука, всичко вървѣше, сгрѣшилъ, че си заминалъ. За Ремлингеновото управление се произнесе много остро. И Стоиловъ, каже, признава, че положението е невъзможно. Той вижда бѫдещето въ много черни бои. — Доскосъ, каже, ще отиде въ Черна Гора, Янсенъ въ
Quebec. — После отидохъ у Стоянова, разговаряхъ
съ него и госпожата. На събора задъ града къмъ Бояна, ала селянитѣ се бѣха вече разотишли, после около града въ кѫщи; на Нишкия пѫть две „полски" гостилнички im grünen [между зеленина), шопи, чужденци pêle mêle [мишъ машъ], днесъ всичко е излѣзло вънъ. — Вечерьта свършихъ прегледа на втората половина отъ румелийския пѫтописъ. 

 

9 май/27 априлъ, вторникъ сутриньта на 6 ч. Днесъ станахъ извънредно рано, вече на 41/2 ч., вмѣсто на 81/2 часа. Времето е ясно и необикновено, дори за земедѣлието пагубно сухо и топло. Необикновено въздушно налѣгане; завчера подиръ пладне 715 мм., вчера преди пладне 713.5 мм., днесъ сутриньта 716 мм. 

Въ сѫбοта Вацовъ, който знае нѣщо за моитѣ намѣрения, много ме уговаряше да остана въ министерството: да учредя conseil d'instruction publique [учебенъ съветъ], да се назначи още единъ началникъ, да се издава Bulletin отъ министерството и т. н. Нему му настръхва кожата предъ мисъльта за моитѣ наследници. — Стояновица бѣше въ канцеларията. - Въ Журналъ мин. народ, просвѣщешя има статия за българскитѣ училища, дословно извлѣчение отъ моето изложение, ала не е спомената нито думица, отъ где е това вземено; подписана е отъ Пономаревъ — вѣтърничавия отецъ Николай. - Писахъ на Вълчекъ и свършихъ прегледа на втората половина на дългия пѫтописъ: 15 дневно пѫтуване, 167 листа и написанъ отъ 30 януарий до 7 априлъ.

Въ недѣля въ голѣмата горещина сутриньта обходихъ сегмента на укрепленията отъ Орханийското до Ломското шосе, около салханата: блатисти ливади, сметище, тригонометрични и топографични наблюдения. Писахъ на баща си, на Еленка, на Тоула. Дочетохъ Османъ отъ Гундулича XVI—XX още веднажъ. Написахъ началото на статията по българското училищно дѣло за Augsburger Allg. Zeitung. Подиръ пладне направихъ посещение par carte на Mozley. Следъ това отидохъ у екзарха, когото не бѣхъ виждалъ повече отъ четвърть година. Сега вече всѣки день следъ пладне излиза съ файтонъ заедно съ д-ра Моллова, изглежда много отпадналъ и бледъ, постоянно status quo, иска пакъ да замине за Виена да се лѣкува. За вчерашното решение на държавния съветъ за 50.000 фр. (къмъ 100,000) за Македония знаеше; много се извиняваше за глупоститѣ на Методия въ Цариградъ, направени презъ времето на неговото отсѫтствие и болесть. За положението на образованието въ България каза, че липсвало домашно възпитание, следъ 100 години щѣли сме да бѫдемъ нѣщо, сега слаби заченки. За чужденци, за хора деликатни живѣенето тукъ било страшно, тукъ нѣмало нищо насърдчително и много, което убивало духа, това най-добре знаелъ и отъ него най-много страдалъ Князътъ. Говорихме и за Балабанова; като студентъ въ Цариградъ билъ още съвършено богословъ, живѣелъ съ своитѣ богословски мисли, тази основа и до сега лежала у него на дъното; той се смѣ, когато му казахъ, „че за него най-опасното щѣше да бѫде, ако да го стигнѣше участьта на Тиерса или на Guizot: да се издадатъ всичкитѣ му слова и писма събрани, oeuvres complètes." — Вечерьта пакъ се задълбахъ въ своитѣ дубровнишки книжа, преровихъ кореспонденцията на Ranjina, пратеникъ при императрица Катерина и грамотитѣ отъ XIII ст., търсейки писмото на Димитра - Вълканова.

Въ понедѣлникъ въ канцеларията дойдоха шипчани. Бурмовъ искаше да даде само два франка, ала после даде 7, като се подписа „Безименни", а поради разликата въ валутата не даде напълно и тѣзи 7 фр., пресмѣтайки рублата по 20, а не по 171/2  гроша. Много непатриотична гнусота. Цачевъ даде 40 фр. Като видѣхъ тѣзи мизерии, записахъ 60 фр. — Икономовъ постоянно ни прави глупости. Запрѣновица. — Салабашевъ станалъ директоръ на правосѫдието въ Пловдивъ. Miraculum [чудо]. Tagesereigniss [събитие на деня]. — Убийството на лордъ Cavendish въ Дублин; египетскитѣ събития, Араби бей диктаторъ; въ Цариградъ падналъ Саидъ паша. Усилията на турцитѣ за реформи; повикали отъ Германия не само финансисти, ами и офицери отъ всички три Waffengattungen [рода орѫжия]. — Изпратихъ днесъ на Вълчекъ остатъка отъ статията. — Подиръ пладне дойде у мене говедото Силвански отъ правосѫдието. — Κумани, сега генераленъ консулъ въ Cadix, се оженилъ за Mlle Fanny, своята „гувернантка". По този поводъ у Мотту имало dîner, гдето били Хитрово, Балабановъ, Стойчовъ. — Вчера пакъ се задълбахъ in Serbicis; въ Годишница четохъ оценки за труда на Миятовича Джуро Бранковичъ, Руварацъ, за смъртьта на царь Урошъ; nota bene: съчинението на Клаича за историята на Босна. Кога ще се заловя да пиша пакъ нѣщо подобно! 

 

10 май/28 април, срѣда сутриньта. За Икономова се разправя, че ималъ любовни affaires съ вдовицата Запрѣнова и че ѝ обещалъ per il conto del cazzo увеличение на пенсията (мѫжь ѝ билъ учитель), ала това не може да стане, понеже тя вече получава най-голѣмата пенсия, па има и кѫща,
гдето живѣе подъ наемъ Д-ръ Гриммъ. Освенъ това премѣстилъ отъ Шуменъ тукъ единъ младежъ (отъ Сопотъ) за градски полицейски приставъ, който има много хубава жена шуменка. Икономовъ има около 46 години, Стояновъ 41. — Вчера бѣше деньтъ на
„Staatsstreich" [държавния превратъ]. Въ София дълбока тишина. Князътъ се безпокоилъ отъ телеграмитѣ изъ чуждитѣ вестници: Стоиловъ отговорилъ, че навсѣкѫде царува дълбока тишина. Екзархътъ изглежда да е хипохондъръ, malade imaginaire [въображаемъ боленъ], поне до нѣкѫде. — Подиръ пладне у мене дойдоха Арсениевъ съ Никлюдова. Ще остане тукъ като замѣстникъ на Лишина. Много се зачуди отъ неочакваната новина за Дружеството [книжовното] и Периодическо списание, всичко мълкомъ приготвено. — Подиръ пладне излѣзохъ на разходка. Срещнахъ Брауншвайга, смѣе се на европейскитѣ вестникарски известия за движение, революция и т. н. въ България. Времето е натегнато, ала не иде никакъвъ дъждъ. Не ми се ще да работя, статията за образованието за Augsburger Allg. Zeitung пълзи като охлювъ. Ровихъ се вчера у Фаллмерайера и Бокачио; днесъ дойдоха вестници, всѣкога ламтя за приложенията на Augsburger Allg. Zeitung. 

 

2/14 май, недѣля. Caesaris Commentarios de bello ga11ico perlegi die Mercurii et die Jovis proxime elapsis [запискитѣ на Цезаря прочетохъ въ четвъртъкъ и петъкъ съ сѫщевременни извадки], почти за две вечери и съ най-голѣмо удоволствие: старата римска стратегия, Gallorum ingenium et mores [качествата и нравитѣ на галитѣ] (alacritas [живость] като у французитѣ), тѣхнитѣ кѫщи въ горитѣ покрити съ слама, silvae et paludes [горитѣ и блатата] на стара Франция, нравитѣ на германцитѣ, обсадата на Алесия и Герговия, поражението на К. Титурий Сабинъ и Котта, дѣлата на Лабиенъ и Цицероновия братъ, експедицията въ Британия, природата въ древна Галия и Германия, стилътъ на Цезаря. Пакъ съ стотина стари спомени.

На 27 нищо не се случи, пълно спокойствие. Държавниятъ съветъ е вотиралъ нѣкакъвъ си протестъ противъ Теохарова, че не поискалъ суми отъ излишъцитѣ за сѫдилищата и т. н. Голѣми дъждове и пороища, отъ срѣда до петъкъ, espérances d'une meilleure récolte [надежда за по-добра реколта]. Luftdruck [въздушното налѣгане] 719.5 мм.

Женитѣ на бесарабцитѣ и българитѣ отъ Влашко. Госпожа М. е возила съ себе си въ отворенъ файтонъ въ най-остъръ студъ едногодишното си дете, което умрѣ на Великдень; при това по цѣли нощи киснѣла по балове и забавления до рано сутриньта. Госпожа Касб. едва сега „на старость" се научила да шие, макаръ че се е учила въ Мюнхенъ и тя инакъ първа да знае нѣмски и френски. Много отъ тѣзи семейства си порѫчватъ храна отъ гостилницитѣ, защото госпожата не знае да готви. Правятъ голѣми разходи за дрехи. Спятъ до пладне. Стари жени се обличатъ пъстро — въ Пловдивъ всичко е въ черно и съ черни рѫкавици като вдовици, старъ обичай.

Въ Пловдивъ отглеждането и употрѣбата на доматитѣ (Paradeisapfel) е нѣщо по-ново.

Въ петъкъ сутриньта отидохъ у Стоилова въ канцеларията, гдето бѣха и Начовичъ и Нихадъ. БизантЙосъ (Нихадъ го нарече БригантЙосъ) станалъ гръцки агентъ въ Египетъ. Lascelles и Доскосъ правятъ visites pour prendre congé [посешения за сбогомъ]. Дипломатитѣ много играятъ на карти, Lascelles преди нѣкой день спечелилъ 125 пола, Клоппенбургъ останалъ длъженъ на Тъпчилещова 120 пола. Князътъ постоянно пита какво става тукъ, въ вестницитѣ очевидно се пишатъ грозни работи. Нихадъ въ Цариградъ чулъ тази зима за опожаряването на София, за пожари, смѣлъ се — не познавате България.

Инспекторътъ Енчевъ въ Силистра умрѣлъ следъ многократно пиянство. Георговъ, земледѣлецътъ отъ Русчукъ, е тукъ. Въ Русе имало 300 файтона, голѣма разпустнатость, amores и прахосничество; ала окупационнитѣ полове очевидно съ време ще се свършатъ, защото нѣма напредъкъ и търговия. Шума противъ земедѣлското училище презъ 1880 год. повдигналъ роднината на Каравелова Догановъ, коприщенецъ, който доставялъ тухли и си направилъ криво смѣтката. — Прегледъ на антикварни каталози. Гимназията захвана пакъ да се строи. Ясенъ, прозраченъ въздухъ. — Съ Стоилова говорихме de constructione domus [за постройка на кѫща], барака за около 3,000—4,000 фр. на края на Капанска или Витошка улица.

Стояновъ на младини билъ слуга у синоветѣ на Сава бинбашия въ Шуменъ, мелъ дюкяна, носѣлъ вода, друсалъ децата и т. н. „като робъ". По-късно отишълъ въ училище, гдето се сближилъ съ Климента и др. Билъ пръвъ ученикъ, общината му давала по 1 лира месечно, съ 35 лири се отправилъ въ началото на 1859 год. за Прага, тамъ останалъ шесть години до края на 1867 год. съ прекѫсване по срѣдата.

Въ сѫбота имаше министерски съветъ наново следъ дълго време. Бѣхме само Лесовой, Начовичъ, Желѣзковичъ и азъ; Стоиловъ отсѫтствуваше. Разглеждаха се: въпросътъ за ангажирането на миненъ инженеръ отъ Белгия за 25,000 фр., върна се въ държавния съветъ. Въпросътъ за 1 милионъ отъ излишъцитѣ за изплащането на Копиткиновитѣ безобразни разходи, толкова е разрешено отъ държавния съветъ; Копиткинъ самъ билъ въ държавния съветъ, не знаелъ да се обясни както трѣбва, и държавниятъ съветъ решилъ, че Копиткинъ и министерството на вѫтрешнитѣ работи трѣбва да се привлѣкатъ подъ отговорность. Въ нашето заседание станаха много оплаквания отъ държавния съветъ, обсѫжда и не вика министритѣ, макаръ че тѣ сѫ негови членове, напр. Начовича при разглеждане на териториалното раздѣление. — Въ канцеларията дойде у мене Xр. Цаневъ, не бѣхъ го виждалъ, отъ когато бѣше инспекторъ въ София. Единъ хитъръ човѣкъ би могълъ и сега да направи нѣщо отъ него. Разпитвахъ го по много работи. — Подиръ обѣдъ отидохъ въ канцеларията на Книжовното дружество, партерната ѫглова стая съ 4 прозореца въ кѫщата на държавния съветъ. Библиотеката не струва много. Златарски и Кирковъ тичаха насамъ натамъ, чукаха съ чукъ, постилаха покривки, наливаха мастило и т. н. Много се ядосваме за неизлизането на книжката, всички обвиняватъ Стоянова, че той съ своя мързелъ билъ причина за всичко това. — Пиша въ Augsburger Allg. Zeitung за просвѣтата въ България.

Князътъ е въ Петроградъ. Получи се телеграма до Стоилова. 24 априлъ. „Негово Височество бѣ приетъ много сърдечно отъ Негово Величество Императора, съ когото той разговоря нѣколко часа. Заминавайки отъ Гачино Нейно Величество Императрицата придружи Негово Височество до гарата. Вечерьта Негово Височество бѣше на dîner у князъ Лайхтенбергъ. Негово Височество заминава утре недѣля наново за Гачино". 26 априлъ. „На 25 априлъ Негово Височество представи своята свита на Негово Величество Императора. Свитата бѣ честита сѫщо да вземе участие на дежьонето на императорското семейство. Негово Височество остана и на dîner съ тѣхни Величества".*)[1]

 

5/17 май, срѣда. Въ понедѣлникъ пp. пладне имаше заседание régence [намѣстничеството]. Бѣха четени приготвенитѣ укази, Начовичъ докладва за злоупотрѣбенията на Берковишкия околийски началникъ Вълневъ, събиралъ парички. Подиръ пладне имаше заседание държавниятъ съветъ за измѣнение десетъка въ париченъ данъкъ. Презъ 1879 г. били събрани 6,200,000, презъ 1880 г. 14,000,000, презъ 1881 г. — 9,000,000, Mittel [срѣдно] 9,733,000, а прибавимъ ли и разноскитѣ за събирането 600,000 излизатъ добре предвиденитѣ 10 милиона въ бюджета. Азъ следъ дълго, много дълго време пакъ отидохъ тамъ, бѣха и Начовичъ и Желѣзковичъ. Всички много любезно се държеха къмъ мене; хубаво сѫ си наредили помѣщението. На другия день сутриньта се свърши, и азъ бѣхъ тамъ. Проектътъ бѣше изработенъ отъ Queillé; преработи го комисия отъ Икономовъ, Михаиловски и турчина. Интересни народо-икономически нѣща разправяше Тодоровъ за Еленско (за паракендето). Историята съ Запрѣновица била свършена вече преди това, като решили споредъ моето писмено предложение, че пенсията й не може да се увеличи, защото има кѫща и най-високата пенсия; цѣлата тази работа бѣше голѣма плесница за председателя.

Вчера довършихъ статията за българскитѣ училища въ Augsburger Allg. Zeitung. Днесъ пробирамъ отъ рапортитѣ на Радивоева туй, което е годно за обнародване: archaeologica отъ Варна. — Периодическо списание най-после се печата, вече и корицитѣ и насловътъ, ще излѣзе въ 13 коли; закъснѣ поради това, че Стояновъ, безъ мое знание, вмъкналъ и всѣкакви рапорти за Дружеството, които трѣбваше да останатъ за втората книжка. Вацовъ и Стояновъ приготовляватъ проектъ за учебенъ съветъ. — Въ Пловдивската Независимость е помѣстена пародия на Бурмовото писмо къмъ чистосърдечнитѣ консерватори, и тамъ се позоваватъ на моя ужъ изразъ за Бурмовото ораторство предъ Каравелова, че то приличало на блѣене на овца. Азъ не помня такова нѣщо, ала Каравеловъ често го казваше.

Изобилни дъждове, добъръ „берекетъ", което е важно досежно въпроса за десетъка. Начовичъ ми каза, че излишъците на бюджета възлизали на 15 милиона фр. — Египетскитѣ събития. Усилията на Араби бей да свали хедифа Тефрикъ и изпращането за тамъ на английски и французки параходи. — Имамъ добра охота, ала сутринь чувствувамъ всѣкога малко треска, тежко ставамъ и вечерь съмъ умалѣлъ.

Князътъ е въ Москва.

Сарафовъ въ вторникъ вечерьта замина въ 6 месеченъ отпускъ да се жени въ Загребъ. Преди заминаването си клетиятъ силно се простуди. 

 

9/21 май, недѣля. Утре, въ предвечерието на Св. Кирилъ и Методий, ще излѣзе най-после Периодическо списание. Днесъ имаше обѣдъ у Стоянова, гдето бѣха Златарски и Генчевъ. Дъждовно време. Сутриньта ще се обсѫжда законътъ за общинитѣ. Довършихъ българския преводъ на Берлинската статия, за три дни, за II св. на Периодическо списание. Хитрово днесъ заминалъ, казватъ, набърже, извиканъ билъ въ Петроградъ, ала нищо по-подробно не зная.

Вчера имаше заседание на намѣстничеството. Бѣше прието предложението на Икономова за мѣркитѣ противъ разбойничеството на изтокъ. Лани и тази година то се появи въ Русчушко откъмъ Дели-Ормана, въ Разградско сѫщо, по-слабо на границитѣ на Бѣленско и Русенско, ала le vrai foyer [сѫщинското огнище] е между Ески-Джумая, Османъ-Пазаръ и Кесарево. Ходжите и други подстрекатели идатъ отъ Турско. Четитѣ се формиратъ на югъ отъ Камчията, въ чисто турски пограниченъ край и отъ тамъ се промъкватъ въ Тузлука. Селскитѣ турски стражи често ги покровителствуватъ; въ едно Шуменско село единъ турчинъ билъ ограбенъ, а стражата дори и не се вестила, нито пъкъ дала знакъ на околнитѣ села, други пѫть пълнѣли патронитѣ съ пѣсъкъ. Пълно е съ ятаци. И орѫжието на турцитѣ е иззето, съ стотици бройки лежатъ изъ префектуритѣ въ Шуменъ и Русчукъ, оповестено било да си ги прибератъ, ала не се явили, повечето сѫ стара марда. Селската стража е въорѫжена съ кримки. Биде одобрено предложението, направено въ октомврий отъ събора на префектитѣ: Шуменски (Икономовъ), Ески-джумайски (Хр. Ивановъ) и Разградски въ Джумая, съ съгласието и на Провадийския; тогава Ремлингенъ прие, ала министерството на правосѫдието (Ил. Цаневъ) не го одобри, защото било ужъ противъ конституцията, та работата пропадна. Предложението гласѣше: 1) да се отпустнатъ по 6000 фр. на споменатитѣ префекти за тайна полиция между турцитѣ, 2) поръчителство на селата, 3) глоба за лошо държане на орѫжието или за бездейность на караулитѣ, 4) арестуване и обуздаване на подозрителнитѣ лица. Въ проекта на префектитѣ се казва, че затворътъ и бесилката никакъ не действували върху турцитѣ, само парата, глобата, Икономовъ това обширно го обясни. Цигански банди върлували въ Провадийско, крадѣли добитъкъ. И въ Силистренско се движели чети, неотколе една била заловена, въ нея се оказали българи и молдовани. Общи оплаквания отъ сѫдилищата. Турци предали нѣкои подозрителни лица на сѫда, а той ги освободилъ, тѣ тогава опожарили кмета или други селяни. Ески-Джумайскиятъ префектъ изпратилъ подъ конвой въ Шуменъ заловени лица съ орѫжие въ рѫце, inflagranti, прокурорътъ Шишковъ ги освободилъ като „обикновени хайдути" подъ порѫчителство! — Другата работа бѣше непокорството на селата Озирово, Главановци и едно трето село въ Берковско, които не искатъ да даватъ бегликъ, изгонили съ камъни и заплашвания членоветѣ на Окрѫжния съветъ. Префектътъ Драсовъ е страхопъзльо. То вече е inveteratum [застарѣло]. Азъ предложихъ и прокарахъ да се направи разследване отъ единъ чиновникъ на вѫтрешното министерство, и следъ това Militärassistenz [да се прибѣгне къмъ помощьта на войската]: il faut statuer un exemple [трѣбва да ce даде примѣръ], инакъ съпротивата ще се увеличи. Икономовъ ме подкрепи, каза, че въ Видинско селянитѣ сѫ скрили около 3/4 отъ десетъка, който сѫ плащали въ турско време, че това могло да се констатира отъ старитѣ прекупувачи. Тамъ сигурно отпорътъ противъ кадастъра ще бѫде голѣмъ, когато нѣкога се захване да се измѣрва. Аневъ въ Ломско сравнително добре е събралъ данъцитѣ. — Стоилова отдавна не съмъ виждалъ. — Князътъ въ Петербургъ приелъ българскитѣ офицери и студенти, Еренрота, видѣлъ се съ Игнатева, Гирса и т. н. Комисия въ съставъ: Вацовъ, Стояновъ, Вас. X. Христовъ, Генчевъ, Кирковъ ще изработи проектъ за учебния съветъ. Заседавали вече нѣколко пѫти. Вацовъ — diabolus rotae.

Въ четвъртъкъ бѣше Спасовъ-день. Азъ преди пладне ходихъ у Вацова, гдето бѣше пълно съ гости. У моя Спасъ бѣше цѣлъ tohu bohu [хаосъ], заспахъ чакъ на 2 часа следъ полунощь, защото медиокритѣ бѣха у него на вечеринка (Агура, Бодаревъ, Увалиевъ и т. н.). Кучински бѣше у
мене. Неговиятъ
Reiseprojekt [проектъ за пѫтуване]. — Въ Бълг. гласъ е напечатано онова, което азъ ужъ съмъ казалъ за Бурмова, че билъ като овца. 

 

10/22 май, понедѣлник. Сутриньта на 9 ч. имаше заседание на държавния съветъ, дебати върху закона за общинитѣ. Разчепкаха проекта на Бурмова, който е компилация отъ всички закони на цѣла Европа, ала при всичката своя обширность на нищо не прилича. Въ комисията сѫ били Грековъ, Бурмовъ, Тишевъ. Икономовъ попита: „и г-нъ Иречекъ, и той иска нѣщо да каже?" Азъ веднага при § 1 изтъкнахъ,че другитѣ закони захващатъ съ това, че всѣко заселено мѣсто, воденица, фабрика, манастиръ, ханъ край пѫть трѣбва да принадлежи къмъ нѣкоя община; Начовичъ подкрепи това мнение, ала то падна поради отклоняване на разискванията. Тодоровъ говори много глупаво, а особено Бурмовъ обясняваше съ съвършено овчи мозъкъ. Ще трѣбва нѣколко пѫти съвършено да го прехвърлятъ. Много нѣщо е взето отъ гръцкия законъ, и изборитѣ: Batterie Schachteln [цѣла батарея кутии], имената на кандидатитѣ по тѣхъ и тамъ се хвърлятъ бюлетини съ кръстчета. — Следъ това отидохъ у Стоилова. Генералъ-майоръ Каулбарсъ е назначенъ за воененъ министъръ, щабенъ офицеринъ, билъ е тукъ презъ войната, при опредѣлянето на границитѣ, въ Туркестанъ, при научната експедиция въ Сибиръ. Хитрово искалъ първоначално да замине съ княза, Стоиловъ го съветвалъ за това, после си промѣнилъ решението, а сега се решилъ да замине, изглежда по заповѣдь отъ Петроградъ, за да стигне княза. Князътъ билъ при отварянето на изложбата въ Москва. — Вечерьта бѣхъ въ помѣщението на Дружеството, гдето заседаваше комисията за учебния съветъ. Отъ страни Златарски пишеше. Книжката излѣзе. Хубава външность, само за нещастие — премного печатни грѣшки. Екземпляри бѣха разпратени на Софийскитѣ членове още днесъ вечерьта. Доволенъ съмъ, че най-после я дочакахме, въ предвечерието на Св. Кирилъ и Методий, тъкмо на време, щомъ като не бѣше възможно да излѣзе на Великдень. — Получихъ писмо отъ Битоля отъ онази фантастична госпожица Виктория Живкова, пише за помощь на българското педагогическо списание, което щѣло да се издава въ Битоля. И отъ Τοула имамъ днесъ писмо за продължението на своята експедиция на разноски на българското правителство, ако е възможно. — Златарски се оплакваше, че главниятъ секретарь говедото Парушевъ не искалъ да му позволи да излѣзе сега да пѫтува, „той се разхожда само", ала Желѣзковичъ сгълчалъ този свой адютантъ-глупакъ. 

 

12/24 май, срѣда. Вчера бѣше деньтъ на св. Солунски апостоли. Собствено нѣмаше никакъвъ arrangement [разпоредба], Мелетий се върна едва вчера отъ нѣкаква си обиколка. Софийското настоятелство на чело съ Буботинова и съ ученицитѣ направи Extra-wurst, молебенъ въ девическото
училище рано сутриньта и следъ това нѣкакво тържество въ Дразъ-махала; Мелетий не искалъ да имъ даде попове, ала екзархътъ имъ далъ трима. — Азъ
на 9 1/2 ч. отидохъ въ черква, ала бѣше праздно, едва на 10 ч. се изпълни: много дами, ученицитѣ и учителитѣ отъ нашитѣ държавни училища, чиновници, ала много малко униформи. Отъ тукъ съ процесията отидохъ на Куру-чешме (Гурковъ площадъ). Стоиловъ по пѫтя ми разправяше, че вчера вечерь получилъ книжката, съ радость челъ до 3 ч. сутриньта, голѣмиятъ ефектъ на поезиитѣ, изцѣло ausgezeichnet [прекрасно]; подиръ пладне веднага посетихъ Стоянова. На Куру-чешме бѣха юнкеритѣ, отдѣление кавалерия и всички офицери. Тамъ ново „молебствие". Азъ стоехъ съ Стоилова, предъ насъ M-Iles Ц[вѣтишичъ] и Каз[анлъшева]. Отъ тукъ съ Златарски посетихъ директора Кирила, гдето бѣха всички преподаватели: лани се гласѣхме на този день тази година да осветимъ новата гимназия. Следъ това съ Златарски отидохме у Скопския владика Кирилъ, гдето бѣха Ковачовъ и Горановъ; не се дори и погледнахме. Ковачовъ разправя за македонскитѣ носии, жителитѣ на Овчеполе се наричали баκoвци (съ тѣсни беневреци, туника като римската, чалма и съ подбрадка, подметки вмѣсто цѣли опинци [на изтокъ царвули]), равничене(?) край Брѣгалница, тoрбеши = вардарскитѣ помаци (тѣ наричали османлиитѣ читаци, а тѣхния езикъ — свински езикъ). Въ турско време училищнитѣ изпити и св. Кирилъ и Методий били народни праздненства, сгодни случаи за речи, събуждане на народното самосъзнание. Подиръ обѣдъ на 3 ч. имаше закуска у Киркова, виното отъ мене, нѣкои дреболии отъ Киркова, само за управлението на Дружеството. Веселие, тостове за Дружеството, за Дринова, Климента, Киркова като хазяинъ и т. н. Стояновъ днесъ говорилъ съ мнозина. „Чорбаджиитѣ" отъ държавния съветъ съжалявали, защо цѣлата тази работа се държала тъй тайно, че и тѣ могли да напишатъ нѣщо — сиречь да ги чакаме нѣколко години. Госпожа Бурмова била възхитена отъ поезиитѣ. Изпратихме телеграфически наздравици на Дринова и Климента. После на 7 ч. дойде г-жа Стоянова съ Катенцето да взематъ Стоянова. А пъкъ азъ съ Златарски, Киркова и Вацова въ полумрака излѣзохме по Цариградското шосе на разходка.

Съжалявамъ, че въ книжката сѫ останали толкова печатни грѣшки. 

 

15/27 май, сѫбота вечерь. Въ срѣда вечерь имаше заседание на Дружеството, гдето много нѣща по раздаването и т. н. бѣха свършени. Златарски написа адреситѣ и днесъ сутриньта замина; книгитѣ по пощата заминаха едва вчера сутриньта, въ княжеството безплатно като научно списание. Първитѣ абонати въ София бѣха Бацаровъ, Кутинчевъ и д-ръ Цачевъ. Ученицитѣ гимназисти поглъщатъ книжката. Въ Румелия се изпратиха на членове около 15 екземпляра, въ княжеството по нѣколко екземпляра на всички инспектори и директори. — Вчера сутриньта Стоиловъ ми съобщи, че генералъ Соболевъ, по-рано помощникъ на Черкаски, щѣлъ да дойде като генералъ адютантъ на княза; въ София се разнесе, че иде като министъръ на вѫтрешнитѣ работи. Каулбарсъ билъ вече на пѫть. Князътъ билъ въ Берлинъ, присѫтствувалъ на dîner у императора и на revue въ Потсдамъ; заминалъ за Дармщатъ. — Днесъ имаше заседание на министерския съветъ. Лесовой последнитѣ дни страдаше отъ очи. Начовичъ много е ядосанъ на държавния съветъ, повече тамъ, каже, не щѣлъ да отиде. Глупоститѣ на Бурмова. Непохватностьта на Грекова и Тишева, че сѫ оставили законътъ на Бурмова изобщо да мине, и не сѫ се обявили противъ него; Князътъ ше бѫде принуденъ да върне тъй изработения законъ и да предложи другъ отъ правителството. Hачoвичъ желае лично да влѣзе въ държавния съветъ, ала се бои, че ще трѣбва да поеме финансовото министерство. Министерскиятъ съветъ реши да не се приема търновско-габровската депутация (Стамболовъ и т. н.) отъ регентството, споредъ „обявлението" на княза; Князътъ не я приелъ, та и регентството не може да вземе върху си неговото недоволство поради нѣкаква демагогия (Икономовъ иска да се приеме, съ туй, каже, страститѣ ще утихнатъ, нѣма да има какво да приказватъ), па въ края на краищата не знаемъ, какво ще донесе Князътъ. Писахъ въ срѣда на баща си за Периодическо списание и пр. — Днесъ Янсенсъ замина; посетихъ го при заминаването му. — Сръбското правителство запитва за черногорцитѣ, които ужъ отъ Берковица презъ Чипоровци минали презъ границата въ Сърбия, отивайки за Херцеговина, около, каже, 15 души. — Изпадналъ съмъ пакъ въ противно апатично състояние, senza memoria [безпаметство], не съмъ здравъ. Като цѣръ станахъ веднажъ дважъ много рано, ама и то не помогна. Това е стариятъ ennui de l'Orient [досада отъ Ориента], при цѣлата тази мизерия и несигурность. 

 

17/29 май, понедѣлникъ. Петдесетница, Πεντηκοστή, два деня праздници, ала никакъ не можахъ да ги използувамъ. Въздухътъ е тежъкъ, барометрическото налѣгане стигна дори до 720 мм. и повече, 722.5 мм. Презъ двата дни подиръ пладне имаше по два три пѫти бури съ гърмотевица, днесъ силенъ проливенъ дъждъ тъкмо на пладне, и привечерь на два пѫти по-слабъ. Доста съмъ списателствувалъ, чешки, български и нѣмски, не ми се ще нито да чета, нито да пиша. Unstäte Unlust [непостоянно нежелание]. А за разходка нѣма хубаво време. Ровѣхъ се въ книгитѣ: Manuel du Voyageur, Grisebach, Cervantes, Appulejus ... всѣкога около два часа, па правѣхъ преговоръ по новогръцки разговоръ. Облѣкохъ бѣли лѣтни дрехи и нахлузихъ необикновена шапка и така излизахъ между дъждоветѣ почти incognito. Не ме познаваха. Въ недѣля сутриньта на Александровския площадъ имаше частно праздненство. Дружеството за подпомагане на болнитѣ чужденци освещаваше знамето си: шествие на италиянци, нѣмци и т. н. отъ католишката черква, кьошкъ и трибуна, г-жа Адженова била кръстница, тълпа отъ любопитни. Говорило се, казватъ, нѣмски и Dr Hibaum (нѣкакъвъ славянинъ) челъ нѣщо и на разваленъ български езикъ. Следъ това имало dîner и „балъ" не зная въ коя гостилница, Азъ само отдалече наблюдавахъ съ г. Braunschweig. Той ми разправи за очудването на генерала Флореско (баща на г-жа Гика) за София, мислилъ (билъ тукъ на посещение), че тя е село, а ето, че вижда доста напредналъ градъ. Подиръ пладне ходихъ у Γруича: Периодическо списание, въпросътъ за раздѣляне на страната въ Сърбия (искали да унищожатъ началничествата и да оставатъ само „свезоветѣ"), изобщо никое правителство не било въ състояние да прокара нѣщо, бързи промѣни, Krisis im Permanenz [постоянни кризи] въ балканскитѣ държави. Той би желалъ да се махне отъ тукъ, вече е 3 години. У Арсениева. Archaeologika: камъни отъ Хисара и Заара, гръцки рѫкописъ за помацитѣ (той ималъ копие), Верковичъ, Периодическо списание (много добро впечатление му направило, beaucoup supérieur à la Nauka [много превъзхождало Наука]), пѣсеньта за последната война отъ Калоферъ, Куникъ много се интересувалъ за тукашната литература и наука. Politica: Икономовъ самъ отъ демагогия приелъ търновската депутация. Цанковъ и Каравеловъ comme ennemis du Prince imppossibles; le courant conservateur est nécessaire à soutenir, mais naturellement éviter les excès du zèle des parties [като неприятели на княза били невъзможни; консервативното течение било необходимо да се поддържа, ала естествено трѣбвало да се избѣгватъ прекаленоститѣ на партийното престараване]. Азъ казахъ, че въ Търново трѣбваше да се октроира неизмѣнима за нѣколко години подробна организация, щомъ като не е било възможно да се продължи окупацията. Портата съ отказа си да даде отпускъ на Богориди за Европа, искала да го принуди да си даде оставката. Кръстьовичъ билъ византиецъ, ималъ expérience [опитность], добре управлявалъ. Вълковичъ билъ стамболлия, kein Nationalpolitiker, ала доста билъ направилъ за Румелия, activ, aime à briller [дѣенъ, обичалъ да блести]: умѣелъ да говори съ хората, това било наследено отъ родителитѣ чорбаджии, ималъ служебна практика. Барáци, частенъ секретарь на Богориди, по-рано подъ името Орханъ бей е билъ частенъ секретарь на Митхада. Вториятъ частенъ секретарь Креспинъ билъ идиотъ; Вълковичъ довелъ много цариградски левантинци. — Днесъ подиръ обѣдъ посетихъ Вiеgе1еbеn. Неговиятъ споръ съ българското правителство за нѣколко босненски евреи въ Видинъ, които искали да бѫдатъ австрийски протежета, ала българскитѣ власти виждали въ тѣхъ отдавна заселени турци. Защо Князътъ не искалъ да ме назначи въ държавния съветъ? Азъ изтъкнахъ своето поданство, па нѣма и начинъ да приема българско поданство. За Соболева каза, като че щѣлъ да бѫде министъръ на вѫтрешнитѣ работи, азъ възразихъ, че ние го знаемъ само като генералъ-адютантъ; за Начовича той подозира, че щѣлъ да бѫде министъръ на финанситѣ. Присмива се на Бурмова, какъ е възможно той да е билъ premier ministre! Russ. consules et proefecti militum quotannis [рускитѣ консули и военни началници всѣка година] се смѣнявали, желае да дойде нѣкой човѣкъ подобенъ на Давидова; за Хитрово мисли, че нѣмало да се върне. Познавалъ го още отъ Цариградъ. Тамъ Цертелевъ се сближилъ съ Mme Хитрово, изникналъ дуелъ, деньтъ билъ опредѣленъ, тревога въ цѣлата дипломация, ала билъ отложенъ — отъ патриотизъмъ, предъ самата война, Theatraleffect. Хитрово билъ генераленъ консулъ, а Игнатевъ посланникъ. Друга история на Хитрово за Cassenunterschleif [злоупотрѣба съ касови суми] на консулството, тайна на руската легация, навѣрно е плащалъ Spielschulden [дългове отъ игра на карти], ала после ги намѣстилъ отъ своитѣ.

Днесъ сутриньта съ Стоянова излѣзохме задъ града; подземнитѣ сводове и архитектоническиятъ планъ на св. София. Въ Бълг. гласъ пакъ се появи статия за опаснитѣ „даскали" „развъдихѫ се подъ управлението на списателя и ужъ историка ..." и пр. Стояновъ вчера билъ въ градината съ Икономова и Грекова и други, Икономовъ докаралъ думата за статията, Стояновъ му казалъ, че това било "безчестно", лицемѣрие, правителственъ органъ. — Моята острота, че „безхарактерностьта тукъ не е безчестно нѣщо, даже служи за отличие." „Философитѣ на Джамбазъ-тепе." Днесъ се жени Сарафовъ. Праздникътъ на военното училище въ Княжево.

General impressions [общи впечатления]. Жалното нощно крѣкане на жабитѣ, въ сегашния периодъ като далеченъ влакъ im Bremsen [съ затегната спирачка]. Граченето на гаргитѣ. Македонци предъ моитѣ прозорци на праздното мѣсто на Балабанова, чисти дебралийски дрехи, съсловията въ недѣля, игриви игри, пѣсни. По улицитѣ файтони (неотколе имаше Taxenstrike [стачка за такситѣ]), червенитѣ пояси на файтонджиитѣ. Българкитѣ все повече се носятъ по европейски. По ливадитѣ задъ Капана върху влажната гѫста трева около съборената джамия седятъ групи, мѫжетѣ въ потури, пѣсни. Вечернитѣ огньове на циганитѣ задъ града, бѣлитѣ очертания на римския зидъ на Ломския пѫть между пепелявитѣ гробища, а при тѣхъ дървената нова акцизна сграда. Шатритѣ на циганитѣ чергари. Калдаръмътъ по улицитѣ се увеличава, сухо е. Lichteffecte [свѣтилни ефекти]: дъждове надъ входа въ Искърския проломъ. Когато вали, отъ тамъ се издига мъглява маса, която пада чакъ на дъното, леко иде по Софийско поле къмъ насъ, като се настила по-дълбоко отъ насъ, и свѣткавици въ това ниво. Вечерната руменина, вървежътъ на слънцето по своята орбита, наблюдавамъ го отъ прозорцитѣ на своята стая. Каирскиятъ ефектъ на Банябашиджамиси между мене и залѣзващето слънце; въ далечината блестятъ очертанията на Трънския зѫберъ Руй. Зеленината на планинитѣ, тѣхнитѣ видими „ребра" съ поляни; Walkuppen auf Profillinien des Iskergebirges [антиклиналитѣ на профилнитѣ линии на Искърскитѣ планини]. Трептението на въздуха на слънце къмъ полето. Недѣлнитѣ музики въ пълнитѣ кръчми, хармоники и т. н., италиянски билярдъ, гръцкиятъ гавазинъ въ нова синя униформа, македонци на редици клекнали на тротоара. Шпаньолитѣ се цивилизуватъ, мѫже и жени все повече се обличатъ по европейски отъ моето дохаждане. Бѣли петна отъ прѣсенъ снѣгъ на Комъ и Витоша. Жълта дъждовна маса между насъ и слънцето. Постройката на двореца; азъ често казвахъ; защо не взеха и цѣлото парче чакъ до края на терасата надъ Капана? Отнеха изгледа. Градската pépinière е на Цариградското шосе. Разходкитѣ по Цариградското шосе, непремѣнно ще срещнете Бурмова съ дъщеритѣ си (женилъ се около 1864 год.); Braunschweig е голѣмъ пешеходецъ; моятъ другарь Златарски обикновено ходи самъ и вънъ отъ шосето по ливадитѣ — овчи стада на табиитѣ, градинари, „дулапи" (Schöpfräder), черквичката въ Слатина, Самоковскитѣ планини (при Лозенъ). Новитѣ сини униформи на градската жандармерия и нейното военно устройство; нѣщо много по-добро, отколкото нѣкогашнитѣ окѫсани шаяци и безредие. Австрийското консулство бърже расте и кѫщата на Грекова, тѣ заграждатъ донѣкѫде моя изгледъ. Циганчета—просеци по улицитѣ.

 

 


 

[1] *) И дветѣ телеграми сѫ предадени въ Дневника на френски, както сѫ пристигнали.

 

 


Начална страница

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени