К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  ІI

ОКТОМВРИ. 1881 - ОКТОМВРИ 1884

1881

 

 

20 ноемврий/2 декемврий, петъкъ. Миналиятъ понедѣлникъ (16) сутриньта Вацовъ и Сарафовъ се разправяха у мене. Пловдивската „Независимость", която е запретена въ княжеството и която се пренася на купуща [неясно, така е в оригинала] презъ Троянския проходъ и другаде, осмива Софийскитѣ  „либералчета", които държали здраво службитѣ си. Очевидно е, че у либералитѣ има разколъ, Пловдивскитѣ intrasigenti [непримирими] и Софийскитѣ moderados [умѣрени]. Министерството на вѫтрешнитѣ работи наистина е дало 8000 фр. отъ нашия бюджетъ (за тайната полиция), съ княжески указъ (макаръ че на времето си протестирахъ противъ това чрезъ Стоилова), противно на закона за бюджета, безъ министерски съветъ, безъ парично искание подписано отъ мене. Министерството на финанситѣ по мое застѫпяне (Желѣзковичъ е въ Русчукъ) бѣше ни отстѫпило тѣзи пари отъ икономиитѣ на нашия личенъ съставъ - ние за цѣлата тази каша не знаехме и дадохме остатъцитѣ отъ нашитѣ непредвидени за постройкитѣ въ Габропо и Ломъ и ето сега че ги нѣма! — За Кюстендилъ на мѣстото на подалия оставка Иванъ Карановъ намѣрихъ архимандритъ Илия Николовъотъ Кръкклисе, свършилъ Петроградската духовна академия, способенъ човѣкъ, елинистъ. — Вацовъ ми показа рѫкописа за читанкитѣ за I и II класъ, хубави материали, много отъ българската литература. Ще помогна доколкото мога. — Подиръ пладне посетихъ Вълковича, ала не го намѣрихъ. У мене били Ремлингенъ и Теохаровъ. — Излѣзохъ на разходка по Цариградското шосе съ Помянова и Стойчова. Помяновъ разправя историйки за своя съотечественикъ Драндаръ, какъ знаелъ (или не знаелъ) 10 езика, въ Пеща искалъ да издава 10 езиченъ речникъ (въ Národní Listy имаше съобщение за него подъ надсловъ „Сѫщо речкикъ"), какъ не знаелъ дори свѣстно нѣмски; и български не се научилъ, говори македонски: нечумъ да сборувамъ така, живувамъ си регулато, сутрина станувамъ отъ кревато и испивамъ си чайо. Какъ като сѫдия въ София попиталъ единъ шопъ: не знаешъ бре какъ пѣе законотъ (quid legitur in lege). Селянинътъ запѣлъ Шуми Марица, а Драндаръ извикалъ: „Маскара се стори судо." Помяновъ щѣлъ да отиде ужъ за учитель въ Солунъ. — Вечерьта писахъ на Стоилова въ Шуменъ и на Теохарова, и двамата wanderlustig hinaus von hier [излѣзли отъ тукъ настроени да пѫтуватъ], на Геролда и на баща си за читанки. Писахъ доклада за раздѣлянето на последнитѣ 18,400 фр. като помощь на общинитѣ: Шуменъ, Враца, Кула, Варна, Видинъ (на първата и последнитѣ две първа вноска), на 3 ловчански села, на турскитѣ училища въ Шуменъ 2000 и на евреитѣ въ Провадия 700.

Въ Вторникъ (17) се уреди аферата съ онѣзи 8000 фр. Русенци молятъ да се поеме отъ дърѫавата издръжката на реалката като търговско училище, и за сграда. — Подиръ пладне си нареждахъ книгитѣ. Дойдоха у мене Шеферъ и французкиятъ финансовъ съветникъ Eumère Queillé. Изложението на трънскитѣ грънчари у Константиновича. — Вечерьта излѣзохъ вънъ: ясно, студено време, сини вечерни мъгли, снѣгъ по издигнатата мѣстность край шосето за Слатина. Слънце отъ сутриньта до вечерьта. Следъ 8 ч. виждамъ отъ леглото си розова свѣтлина, какъ се спуща отъ планинитѣ къмъ града, стрѣхитѣ, дори зида подъ прозорцитѣ. — Вечерьта изучвахъ 2 трънски преписки за училищата и старинитѣ (на Зиновий) и рапорта на Ц. Гинчевъ за помацитѣ, проектъ да се отвори помашко училище въ Бѣла Слатина, хубава кѫща (сами искали), 1 ходжа и добъръ български учитель. Преписахъ си главнитѣ нѣща и написахъ отговоръ.

Въ срѣда (18) преди пладне стана тържественото приемане на Biegeleben въ двореца. Въ канцеларията свършихъ останалитѣ презъ моето отсѫтствие работи. Отъ Македония съмъ недоволенъ: Методий е раздалъ огромни заплати на учителитѣ (48), на двама въ Прилепъ (робертколежлии) по 4000, въ Скопие 4000, въ Охридъ (вънъ отъ нашата помощь екстра 6000) на единъ 3,600, въ Дебъръ (!) 3,600, въ Одринъ (Живковъ) 6000. Прахосничество. Стояновъ: „синковцитѣ си раздѣлиха паритѣ". Подиръ обѣдъ направихъ разходка съ Стойчова по Княжевското chaussée, вече добро; maisonette pour le cantonnier [кѫщица за кантониера]. Вечерьта срѣщамъ Адженова, съ него бѣха и Вълковичъ и д-ръ Петровичъ — новини! Ремлингенъ наредилъ да затворятъ Горбанова поради скандала въ днешния „Бълг. гласъ." Ремлингенъ заповѣдалъ на Агура да напише писмо въ редакцията, като поиска да му съобщятъ, кой е авторъ на Шуменската дописка. Писмото имало грѣшки. Горбановъ го осмѣлъ, напечаталъ го на чело на вестника и
добавилъ остра бележка, нека министерсвото да се обърнѣло къмъ сѫда. Горбановъ билъ повиканъ отъ Ремлингена, ала той не отишълъ, понеже го болѣли очитѣ, поради което д-ръ Петровичъ му запретилъ да излиза. Тогава Ремлингенъ наредилъ Горбановъ да бѫде арестуванъ отъ полицмейстора, и стражаритѣ и да го доведатъ при него. Споредъ разказа на
Ремлингена, този го попиталъ, защо е напечаталъ официална „бумага" (споменатото писмо на Агура) безъ позволение и защо го преиначилъ. „Нравилосъ мнѣ" отговорилъ Горбановъ; последвала грубость следъ грубость, тогава Ремлингенъ заповѣдалъ да го затворятъ. Вечерьта на 3 ч. билъ пустнатъ. — Вечерьта имаше dîner въ двореца: Biegeleben бѣше въ драгунска униформа на поручикъ, Бурианъ въ официална. Присѫтствуваха всички министри, полковникъ Лонгиновъ, поручикъ Петковъ. Азъ говорихъ много съ Буриана, после и съ Вълковича, като дадохъ да се разбере, че може да си замина; той е много противъ това: научихте се езика, станахте тукашенъ, mariez vous [оженете се], постройте си кѫща. Тѣзи хора сѫ съ два езика, кой имъ вѣрва? Следъ разотиването ние, министритѣ, много говорихме съ Ремлингена, че излишно обръща много внимание на вестницитѣ, съ туй ги само повдига, създава мѫченици. Азъ съ Ремлингена и Теохарова си отидохъ въ кѫщи. — Днесъ баща ми изпрати „Tribuna" Ami Boué умрѣлъ на 21 т. м. (понедѣлникъ) на
9 1/2 ч. вечерьта, 88 годишенъ (роденъ е на 16. III 1794.). Опѣлото станало на 24 ноемврий преди пладне въ швейцарската евангелска черква, погребенъ билъ въ Vöslau in der Familiengruft [въ фамилната гробница]. — Ремлингенъ получилъ ордена на св. Анна (на 30 августъ).

Въ четвъртъкъ (19) Кирковъ дойде за пари за печатницата. Чистиятъ доходъ щѣлъ да бѫде, казва, около 50,000 фр. Цѣлиятъ градъ говори изключително за Горбанова. Подиръ пладне се разходихме съ Златарски и дълго вечерьта бѣхъ съ него въ градината. Министерскиятъ съветъ подиръ пладне не се събра; Ремлингенъ и Вълковичъ отсѫтствуваха, Желѣзковичъ още не е пристигналъ. Трѣбва да напиша годишния рапортъ по просвѣтата — нѣщо, което си бѣхъ предначерталъ още преди пѫтуването си, ала нѣмамъ необходимото душевно спокойствие за това. Четохъ Ювенала. — На Грекова се помина 7 месечно дете.

Въ петъкъ (20) преди пладне бѣхъ у княза на докладъ: назначения, 200 фр. на помака Тахиръ Салиевъ отъ Кнежа, за да се подготви въ Раховското училище за педагогиума, Nachtragskredit [допълнителенъ кредитъ] 30,000 фр. за печатницата и споменатия Ersatz [възстановена сума] отъ 8000, вземени отъ министерството на вѫтрешнитѣ работи. Князътъ е много замисленъ и въ трудно положение. Григорий билъ у него отъ името на консерваторитѣ, за да иска уволнението на Ремлингена, князътъ попиталъ: кого да туря на негово мѣсто? Той не знаелъ, какво да отговори. Князътъ одобрява постѫпката mit dem dummen [съ глупавия] Горбановъ. Сега Ремлингенъ иска наказанието на Икономова за неговитѣ статии. Консерваторитѣ се събиратъ и съвещаватъ, der Kamm ist ihnen geschwollen [дигна имъ се гребенътъ]. Дриновъ, телеграфиралъ Гирсъ на княза, се отказвалъ, защото казва, die Wahlen ungesetzlich [изборитѣ били незаконни]; kein Patriotismus (собствената кожа), wenn ich Bulgare wäre, so würde ich doch den Rest der Lebenskraft dem Vaterland opfern. Das ganze Wahlprinzip ein Fehler, nur Drinoff zu Liebe habe ich nachgegeben,
die Wahlen hier stets künstlich, keine öffentliche Meinung
[нѣма патриотизъмъ, да бѣхъ българинъ щѣхъ да жертвувамъ остатъка отъ жизненитѣ си сили на отечеството. Цѣлиятъ изборенъ принципъ е погрѣшенъ, само за хатъра на Дринова азъ отстѫпихъ, тукъ изборитѣ сѫ винаги изкуствени, нѣма обществено мнение]. Азъ казахъ, че и въ бѫдеще ще бѫде тежко; сега хората изучиха die Mache [дѣлото], бѫдещитѣ избори за Народното събрание ще бѫдатъ пакъ такова нѣщо, никакъвъ изходъ. Князътъ мисли, че голѣма роля при това играе Eisenbahnfrage, die Sucht sich dabei zu bereichern. Ich bin hier gar so verlassen, allein, kein Mensch hier um mir zu raten, aus dem Zimmer kann ich die Dinge nicht beurteilen, es ist so fürchterlich schwer hier in Bulgarien; wozu habe ich endlich den ersten Juli gemacht? Um eine Parteiregierung einzusetzen? Ruf Stoilov habe ich immer gerechnet, jetzt macht auch der eine solche Geschichte, ganz unzeitgemäss in diesem Augenblick, auch der hat mich entäuscht [желѣзничниятъ въпросъ, стремежътъ при това да се обогатятъ. Азъ съмъ тукъ съвършено изоставенъ, самичъкъ, нѣма човѣкъ около мене, съ когото да се посъветвамъ, отъ стаята азъ не мога да сѫдя за нѣщата, колко ужасно тежко е тукъ въ България; защо извършихъ азъ въ края на краищата 1 юлий? За да поставя едно партийно правителство ли? Азъ всѣкога разчитахъ на Стоилова, сега и той ми прави такава една история, съвършено ненавременно въ тази минута, и той ме разочарова].
Азъ казахъ, че консерваторитѣ забравятъ, че сега нѣмаме избори за парламента, ами за едно съвещателно тѣло — комисия, нищо политическо, това толкова пѫти се повтаря до изборитѣ, а сега наопакъ. Стана дума за Икономова, получилъ най-много гласове, познавали го, популяренъ човѣкъ. За Начовича князътъ мисли че е голѣмъ партизанинъ, азъ отвърнахъ, че като
финансовъ министъръ работи съ либералски персоналъ. Тогава ми зададе въпросъ: Nun was glauben Sie, soll ich es zur Krise ankommen lassen? [сега какво мислите, да оставя ли да дойде работата до криза ?] Азъ отговорихъ, че трѣбва да се почака нѣколко дни, да се обмисли, да се разпита, жално, че нѣма никаква стабилность, никаква организация. Князътъ при всичко това е за криза, консерваторитѣ твърде много се засилили. За Вълковича има лошо мнение, der kann mir gestohlen Werden [той нѣма за мене никаква стойность]. Възложи ми, да разпитамъ, да гледамъ да узная и мнението на либералитѣ. Хитрово, каза, билъ въ Парижъ. — Преди пладне говорихъ и съ Сарафова въ стаята до моята канцелария. Затварянето на „башибозука" Горбановъ причинило голѣмъ Jux [забавна шега] въ града. Либералитѣ и консерваторитѣ били противъ Ремлингена, трѣбва, каже, да се смѣни. За вѫтрешното министерство билъ Икономовъ. Начовича почитали и либералитѣ за неговото трудолюбие, характеръ, човѣкъ отъ тукъ, работилъ и страдалъ за отечеството си, не билъ като Грековъ, за когото никой нищо не билъ чулъ. Мнозина либерали не избирали, та държавниятъ съветъ да излѣзѣлъ съвършено консервативенъ, и по този начинъ князътъ да изпаднѣлъ въ трудно положение. Между либералитѣ имало две течения, отчаяни конституционисти и тѣзи, които сѫ се примирили съ положението. Желае да се върнѣлъ Дриновъ, безъ него нищо нѣмало да излѣзе. Сарафовъ се жени за една хърватка. Какъ хората въ София никакъ не се събирали, нѣмало читалище, нѣмало клубъ, страхували се да ходятъ единъ у други, Кирковъ се боялъ да отиде у Цанкова. Тукъ имало гладъ за книги. Консерваторитѣ искали, каже, да турятъ рѫка на министерството на просвѣтата, та да подчинѣли съвършено училищата подъ държавно управление. — Hабοръ. Тази година учителитѣ се викатъ подъ знамената. Телеграми на инспекторитѣ и оплаквания. Не може друго яче. Вечерьта направихъ разходка съ Шеферъ, Клоппенбургъ и Спространовъ. Посетихъ Брауншвайгъ и Панаретъ Пловдивски, ала не ги намѣрихъ. — Срещнахъ на улицата Ат. Храновъ. Въпросътъ за горитѣ. — Вечерьта у насъ бѣше Адженовъ. Coligny работѣлъ статутъ за общинска полиция (!); въ тайната полиция билъ готвачътъ на Кевенхюлера Клайнъ, бившиятъ капитанъ Херцбергъ и друга паплачь, тъкмо за оперетка. — Въ Бълг. гласъ днесъ е напечатанъ цѣлиятъ разговоръ на Ремлингена съ Горбанова, съ нови нападки. 

22 ноемврий/4 декемврий, недѣля вечерь. Два праздника единъ следъ други при чудесно време. Други пѫть може би щѣхъ да ги използувамъ, ала сега за мене е нѣщо праздно. Вчера сутриньта поради честитѣ телеграми досежно набора отидохъ у Вацова. Подиръ пладне излѣзохъ на разходка самъ. Помяновъ ще остане тукъ. Вечерьта въ залата на Народното събрание театралниятъ клонъ на Славянска беседа даваше „Райна княгиня" отъ Войникова, режисьоръ бѣше сърбинътъ Гавро Йовановичъ, сѫщевременно
модистъ и фризьоръ на актриситѣ. Бѣше набито, цѣлиятъ
„beau monde", азъ седѣхъ на първия редъ (3 рубли) до М-mе Д. Хранова. Актьоритѣ играха сносно, и костюмитѣ бѣха прилични, гърбавиятъ словослагатель Сергеевъ съ чудесенъ хуморъ игра баба Тулла, ала за него по-подхожда е комедия или vaudeville, отколкото такава историческа пиеса, при това толкова глупаво съставена. За мене бѣше интересенъ езикътъ на пиесата, държавната терминология, презъ времето когато
е писана пиесата само теория, сега у насъ вече на практика. Езикътъ изцѣло взето не е много гладъкъ. Много драматични невъзможности. Райна княгиня бѣше госпожата на Бъчваровъ, единъ чиновникъ въ статистиката, шопско грубо лице и при това praegnans [трудна]. Неда бѣше госпожата на Вас. Икономовъ отъ статистическото отдѣление, хубавъ пловдивски типъ. Ликуването на галерията при много смѣшнитѣ боеви сцени. Нашитѣ разсилни отъ министерството изпълняваха ролята на статисти. Чешка музика. Напливътъ отъ публика показва нуждата отъ такива вечерни забави въ София; нѣма друго нищо. — Подиръ обѣдъ бѣхъ у Желѣзковича, тъкмо бѣше пристигналъ отъ Русчукъ. Тази година продажбата на житото отъ десетъка не била лесна, житото било леко (и въ Румъния), не могло да се чака. Въ Румъния имало голѣми депозити и загуби, въ Браила и Галацъ до 3 милиона (Емберико и др); румънскитѣ ценни книжа клонѣли къмъ силно падане; постройка на митнически антрепозити по румънскитѣ гранични мѣста. Низостьта на българитѣ, на търговцитѣ. Билъ и въ Виена, тайно (съ позволението на княза) отъ Гюргево, всичко 4 дни, само 24 часа, говорилъ съ Паница досежно ценитѣ на среброто. Говорихме и за желѣзницитѣ.

Днесъ преди обѣдъ ходихъ у Начовича и Biegeleben. Начовичъ нищо не знае за криза, министерството било безъ единодушие, всѣки теглѣлъ на друга страна, лошо впечатление за българитѣ. Мисли, че Ремлингенъ би билъ съвършено добъръ, ако да имаше при него добъръ съветникъ, видѣлъ това при полковникъ Логвеновъ въ Русчукъ, водѣлъ се споредъ Начовича и Григория, пращалъ и нощно време при Начовича досежно нѣкоя телеграма. Агура билъ съвършено слабъ, не билъ разпоредителенъ, често не мислѣлъ и нѣмалъ куража да каже какво мисли. Nota bene. „Райна княгиня" се давала около 1867 г., скоро следъ дохождането на Каролъ, въ Букурещъ, присѫтствувалъ и князътъ, който извикалъ актьоритѣ при себе си да имъ благодари; представляващиятъ бабата билъ приетъ за стипендиятъ въ медицинското училище. Много интересували Начовича вчера излѣзлитѣ първи прегледи на пазарнитѣ цени въ България (Държавенъ вестникъ за м. септемврий), отъ тѣхъ се виждало, че търговията стояла зле, нѣмало вѫтрешна търговия, голѣми разлики между Габрово, Търново, между Разградъ, Шуменъ, Провадия, Варна, близко единъ на други, тѫжна картина. Говори ми за Шишκoва, какъ като 34 годишенъ мѫжъ се училъ въ Парижъ, приготовлявалъ се за бакалореатъ между момчета, казвали му „grand papa"
— трѣбвало да напустне, ходилъ много по кафенетата и т.н., пари ималъ отъ родолюбци, искалъ да учи право, най-сетне станалъ „pion" [педагогъ] въ нормалното училище въ Версайлъ; какъ дошълъ съ фракъ въ Прага. Когато руситѣ превзели Търново, отишълъ при Черкаски, да му се оплаче,
че турцитѣ му останали длъжни за 2 месеца и да моли. Черкаски съ смѣхъ го изпратилъ да си иде. — На
Biegeleben говорихъ за училищата. Иска да се научи малко български. Билъ презъ сръбската
и турската войни 3 години въ Цариградъ, ала тогава не могълъ да пѫтува по Европейска Турция. София му се харесва, сравнява я съ неговия Тиролъ. „Саmpagna", пуста наоколо. Обѣдвахъ самъ. Подиръ пладне дойдоха у мене Сарафовъ и Златарски. После отидохъ у французина Queillé, нѣмаше го въ кѫщи, и у Груича. Той ми говори, че българитѣ никакъ не могли да се откѫснатъ
отъ тѣзи дребнави интриги и спорове, лежало имъ въ характера. По въпроса за Бѣлградския митрополитъ, неполитично било спорътъ за такситѣ да се отнася чакъ тамъ, неясность
на самитѣ отношения на държавата къмъ църквата, поздравления за Михаиловдень получилъ отъ Победносцевъ, Аксаковъ, Московския кметъ и т. н., съвършено демонстративни телеграми. Видѣхъ фотографията на Хорватовичъ, огроменъ човѣкъ начело на своя щабъ, прилича на екзархъ Йосифъ; сега билъ посланикъ въ Петроградъ, „отъ войникъ по неволя дипломатъ, както азъ тукъ". Груичъ прилежно изучава българскитѣ условия. — Срещнахъ пакъ Сарафова съ семейството му. Кесимовъ му казалъ, че у Грудoва била цѣлата кореспонденция на тайнитѣ комитети преди войната. Добре би било да се запази. Студенъ день, на българитѣ мръзнатъ ушитѣ, бърже се разотиде публиката отъ музиката. — Вчера бѣхъ съ Вацова у дѣдо Κирила. — Вчера подиръ обѣдъ
бѣше у мене Прошекъ; въ Тузлука имало следи отъ старъ голѣмъ окопъ (?).

Намирамъ се въ едно странно състояние. Върнахъ се пъленъ съ охота за работа, ала онѣзи тайни коварства, несигурностьта на цѣлото положение, възможностьта скоро да си замина (следъ излизане отъ министерството едва ли бихъ издържалъ тукъ) — всичко това ме отвлича отъ работа. Годишниятъ рапортъ за състоянието на училищата и Книжовното дружество ми тежатъ на съвѣстьта като тежки камъни. Хубаво ясно студено време отъ 14 дни. Липсата на стабилность създава това лошо впечатление. Ставашъ апатиченъ. Впрочемъ съ мене станаха тази година психологически голѣми преврати
отъ времето на генерала, тѣзи сѫдбоносни 9 недѣли: забравямъ много работи, които по-рано знаехъ, човѣкъ се научава да предприема опасни работи безъ вълнение и безъ преценка на тѣхната истинска опасность; сѫщо и коситѣ ми много изпадаха, особено надъ челото, и ще дойде време,
когато цѣлата ми чудесна кестенява коса ще стане митъ.

Цанκοвъ презъ време на окупацията, като Търновски вицегубернаторъ, искалъ да вземе Стамболова за войникъ при набора, ала той на бърже се записалъ за учитель въ едно село и така се спасилъ.

29 ноемврий/11 декемврий, недѣля. Въ вторникъ преди обѣдъ ходихъ у Желѣзковича досежно новитѣ статистически наредби за митницата. Моето излизане отъ канцеларията и неприсѫтствието на Вацова и Стоянова, които изстинали въ театъра, дадоха веднага поводъ „zu Krisengerüchten" [за слухове за криза], Ташикмановъ като лудъ се втурналъ въ стаята на Сарафова да го пита какво става. Работя училищната статистика. — Въ „Наука"  има статия отъ Д-ръ Стояновичъ отъ Ст.-Загора за болеститѣ следъ войната (интересни статистически данни), за нравствената разпуснатость на младитѣ хора, които сѫ се учили въ Европа и сѫ захвърлили всички нравствени покривала: последици на преврата, войната, а сега небивалъ пиръ, чревоугодие, користолюбие. — Вчера подиръ пладне бѣше у мене Брауншвайгъ, занимава се и съ антична нумизматика.

Въ срѣда бѣхъ у княза безъ писмени доклади, предадохъ само „вѣрноподаннитѣ" благодарности на станимачани за 8000 фр., благодариха ми съ писмо. Споменахъ на княза за повикването подъ знамената на учителитѣ. Говори лошо за Дринова, не се обаждалъ никакъвъ. Кашата съ Попеску, Вълковичъ уговорилъ съ Esarco, че на Попеску ще се позволи да отиде въ Тутраканъ, ако общината го поиска, като вмѣсто него румънитѣ пъкъ следъ време изпратятъ другиго — сега ужъ много били ангажирани хората. И князътъ така обещалъ на Esarco. Вълковичъ изглежда, че нищо не е казалъ на Желѣзковича, и сега Попеску ще дойде въ Тутраканъ, а тамъ нѣма да искатъ да го пустнатъ. Вчера Пантаги Гика интерпелиралъ Братиано за притѣсняването на румънскитѣ поданици въ България, на тѣхнитѣ училища и черкви, Братиано му отговорилъ да си вземѣлъ интерпелацията назадъ, въ България имало connationaux [сънародници], но не поданици. Азъ веднага поправихъ работата, като телеграфирахъ на инспектора въ Русчукъ и на околийския началникъ въ Тутраканъ; Стояновъ много негодува за това, излишна отстѫпка на румънитѣ, само щѣли да ни се смѣятъ, и Григорий е противъ това. Князътъ е днесъ ferme [непоколебимъ], нѣма по-раншната замисленость. — Подиръ пладне отидохъ у Сарафова въ канцеларията, казахъ му, че, ако излѣза отъ министерството, ще напустна България, това вече извънмѣрно много го засегна; азъ му рекохъ: ако остана тукъ, всички чуждестранни дописки "противъ правителството, всички бележки по просвѣтата, всевъзможнитѣ интриги, всичко ще се приписва на мене; Сарафовъ отвърна: заминете ли, ще се нададатъ викове за злоупотрѣбления и други работи, въ отсѫтствието на човѣка взиматъ куражъ противъ него; правъ е. — Съ Стоянова и Вацова и градския инженеръ Прошекъ разисквахме за покупката на мѣсто за девическо училище. — Подиръ пладне направихъ разходка съ Желѣзковича по Цариградското шосе, срещнахъ Mlles Цвѣташичъ и Казанлъшева, която не бѣхъ виждалъ отъ юний. Днесъ е последниятъ ясенъ студенъ слънчевъ день съ пълнолунна нощь, каквито дни бѣха отъ моето пристигане. Ремлингенъ ми съобщи привечерь на улицата, разхождайки се съ жена си, че обширно телеграфиралъ въ Петроградъ. Отъ тамъ, каже, сѫ съобщили на княза да не прави никакви промѣни въ кабинета до пристигането на Хитрово; Бълг. гласъ ще се спре. Вчера, каза той, консерватори сѫ ходили у княза за изхвърлянето на Ремлингена, Теохарова и мене.

Въ четвъртъкъ преди пладне Сарафовъ дойде въ канцеларията — предлагали му учителско мѣсто въ Солунъ, 7,000 фр., иска му се да отиде, несигурностьта тукъ, следъ моето заминаване щѣло да бѫде лошо. Вацовъ му се смѣлъ, Стояновъ му казалъ, че за статистиката освенъ него другиго нѣма. Азъ изказахъ своитѣ съмнения върху всичкитѣ тѣзи македонски работи, валията ще изпрати две заптиета, и училището ще бѫде затворено, па и кой знае дали турцитѣ ще пустнатъ екзарха въ Цариградъ. Вацовъ съобщилъ, че Д-ръ Шишмановъ на драго сърдце би отишълъ за директоръ въ Солунъ, щѣлъ да лѣкува хората, щѣлъ да дава soirée като българинъ и ще вдига шумъ; той е австрийски поданикъ*)[1]. — Краденитѣ Каницови клишета сѫ намѣрени, очевидно ги е открадналъ пияницата руснакъ екзекуторъ въ финансовото министерство преди 2 години. — Екзархътъ, казватъ, билъ донѣкѫде парализиранъ. — Габровската постройка. Трѣбвало да прекѫснатъ поради лошото време. Български гласъ пише, че съмъ се върналъ и желаелъ да знае, какво ще направя съ отстранението на известни негодни учители и загатва за Габровскитѣ мърсотии, гдето сѫ замѣсени Montechi и Capuletti. — Презъ зимата не може да се размѣстватъ, най-добре е всички габровци да се пратятъ другаде, и ако и следъ това не тръгне, да се пренесе държавното училище въ Търново. — Подиръ пладне имаше министерски съветъ безъ Вълковича, мина много тихо и мирно. „Суточни" на Сарафова (30 фр.) и Nachtragskredit [допълнителенъ кредитъ] на печатницата. Статистика на преселницитѣ (до 40,000 души, 8,000 семейства), отъ „условнопоступившитѣ" се дадоха около 250,000 на земедѣлскитѣ каси за тѣхъ, за купуване на земедѣлски инструменти. Говори се и за Русенския чифликъ — идея да се отвори земедѣлско училище тукъ, въ София! Харесва ми. Разисквания за правата на Смѣтната палата и за паричнитѣ искания идната година. Дадохме 600 фр. помощь на дветѣ сестри на Караджата въ Тулча, бедни съ малка деца. — Вечерьта Abrechnung [се разплатихъ] на Спаса до Нова година.

Въ петъкъ много приказки за „всеобщата история", както ми разправи Начовичъ, като ме срещна на пладне: „знаете ли всеобщата история". Още вчера излѣзе Държавенъ вестникъ съ отговора на Ремлингена като частно лице на Грекова и Начовича, нѣщо глупаво; Бълг. гласъ е спрѣнъ до 28 декемврий. Трѣбваше да излѣзе днесъ, ала билъ конфискуванъ; въ него имало и съобщение за моята Берлинска статия. — Пристигна  Безеншекъ отъ  Пловдивъ, бѣше въ канцеларията. Събранието било по-прилично отъ тукашното, цитирали много французки автори и Блунчли, приготовлявали си речитѣ, говорѣли разумни нѣща. Enfant terrible билъ Величковъ[2], Кръстьовичъ билъ важенъ, говорилъ съ кѫси предложения като къмъ малки дѣца. Много нападали Кесякова и Странски, Кесяковъ отговарялъ глупаво, Странски мълчалъ. Ив. Стр. Гешовъ стоялъ неутраленъ настрана. За Вълковича не се говорѣло нищо благоприятно, не го споменували по име, ала много се приказвало за неговитѣ работи. Поздравлявалъ ме Калчовъ. Вазовъ билъ въ редакцията на „Народенъ гласъ". „Независимость" била неприятна и на румелийцитѣ. При разискванията на закона за печата нѣкои съветвали за по-строги постановления, други пъкъ за либерални. Смѣшнитѣ речи на Вълко Нейчовъ („даскалъ муха"), Hauptgenuss [главното удоволствие]. Къмъ бѣглецитѣ отъ княжеството изобщо се държали много недовѣрчиво, бояли се да не имъ изядатъ питата. Каравеловъ не ходѣлъ никога като зритель въ Събранието, ами само въ канцеларията разпитвалъ какво се върши. Въ „Независимость" пишелъ той, младиятъ Славейковъ (скиталъ се изъ кръчмитѣ), стариятъ Славейковъ, а понѣкога и Величковъ. Каравеловъ надебелялъ, билъ съ по-дълга брада и страшно нервозенъ. Стария Славейковъ Безеншекъ не видѣлъ. Като стенографи тамъ останали юношитѣ Костадиновъ и Сарафовъ велезлията. Когато се появили слуховетѣ за криза, мнозина съжалявали, и самъ Народенъ гласъ писалъ за мене — единствениятъ човѣкъ въ министерството, който нѣщо представлява, особено на вънъ, Бурмовъ всичко щѣлъ да развали. — Стояновъ се разсърди, че Безеншекъ пакъ ще предава въ гимназията, защото безъ да бѫде упълномощенъ отъ менъ съобщилъ въ гимназията, че Безеншекъ нѣмало вече да предава, та нека другитѣ си разпредѣлѣли неговитѣ часове, които щѣли да имъ бѫдатъ платени (отъ кѫде?). — Подиръ пладне ме посети князъ Василчиковъ съ Неклюдова. Интересува се за плановетѣ, дадохъ му програмитѣ. Говори за рускитѣ народни училища, за Румелия, спомени отъ Черна Гора, Савина, Херцеговинския Нови и т. н. Уменъ, „здравомислящий" човѣкъ, вече полустарецъ. Дошълъ отъ Цариградъ въ Пловдивъ и презъ Шипка тукъ, ще се върне назадъ по сѫщия пѫть и отъ тамъ въ Петроградъ. Γруичъ бѣше у мене: тълкувания на Ремлингеновия отговоръ. — Снѣгъ. Шейни.

Въ сѫбοта сутриньта дойде въ канцеларията Василчиковъ, утре заминава. Стояновъ за градското съсловие въ Влашко (българи, арменци, гърци, французи, евреи — ала сформирало се) и България, чиновничество и отвращение къмъ занаятитѣ. Стояновъ е много „boshaft" [зълъ]. Сарафовъ е сгоденъ съ Mlle Ройчъ въ Загребъ — starа Ijubav отъ 9 години. — Подиръ пладне писахъ въ кѫщи. Генералъ Κрилoвъ дойде у мене, много е погнусенъ отъ цѣлото тукашно общество, alles so kleinlich und gemein [всичко така дребнаво и просташко], макаръ и да е естествено наследство отъ турско време. — Вечерьта имаше dîner въ двореца, присѫтствуваха Еmil Ghica, новиятъ румънски агентъ, Спирополъ, министритѣ и младиятъ български офицеръ Марковъ. Гика е дребенъ гѫзестъ момъкъ съ кѫдрава глава и донѣкѫде коси очи, бѣше въ униформа на румънски кавалеристъ отъ милицията, съ калпакъ, съ бѣли панталони и съ задникъ à la Hercules farnese. Вчера при предаването на акредитивнитѣ си писма му се случили нещастия: излизайки отъ колата, счупило се прозорчето; по стълбитѣ си изпустналъ калпака, а при речьта запъвалъ се и повтарялъ думитѣ, та Спасъ захваналъ да му суфлира. Тази вечерь азъ бѣхъ до Крилова. Вчера тукъ билъ Василчиковъ и направилъ много добро впечатление. Нихадъ преди нѣкой день игралъ тукъ карти и напъхалъ Spielmarken [маркитѣ за игра] въ джеба си, мислейки, че това е злато;
на другия день ги изпратилъ назадъ! Князътъ ме запита, какво правя цѣлъ день,
lauter Studium; „denn Jireček ist wie stillen Wässer, man merkt ihn gar nicht, aber er weiss alles was geschieht" [само съмъ се занимавалъ; „та Иречекъ е като всички тихи води, човѣкъ не го вижда никѫде, обаче той знае всичко, що става"]. Днесъ е деньтъ на превзимането на Плѣвенъ презъ 1877 г., князътъ разказа много спомени за този день; какъ князътъ съ румънския краль минавали на коне около една позиция, кѫщата на генералъ Черната била на върха, а по склона каль, не било възможно да отидатъ при него; какъ веднажъ една румънска батарея се приближила до подъ носа на турцитѣ, императорътъ изпратилъ своя Георгевски кръстъ на командира на тази батарея, адютантътъ Лопухинъ отишълъ тамъ, ала понеже не билъ войникъ, изгубилъ си ума за 10 дни; какъ въ снѣга и пленници и ескортътъ на пѫть за Никополъ загинали въ виялицата, schauerhafte Bilder [ужасни картини]. Съ Гурко задъ Балкана, срещата съ Реуфъ, и дветѣ страни се приготовлявали за бой, ала никой не искалъ да даде първия изстрелъ, виждали Реуфа да отива отъ батарея на батарея да ги наставлява, следъ което се върналъ по срѣдата; първиятъ изстрелъ билъ даденъ отъ тамъ, гранатата паднала тъкмо въ щаба на Гурко безъ да експлодира; по-късно се захванала престрелката. Сулейманъ паша, разказитѣ на началника на станцията въ Ени Загра за него, какъ предъ боя по халатъ гълчалъ и билъ съ камшикъ офицеритѣ на станцията; обща fermentation [вълнение] противъ него; Вълковичъ съобщи, че Сулейманъ билъ просто журналистъ, знаелъ да пише, знаелъ го като поручикъ, когато той билъ назначенъ, предрекълъ свършека на войната. Абдулъ Керимъ служилъ споредъ Вълковича 12 години въ Австрия(?), искалъ да иматъ въ него довѣрие, ала нѣмалъ, сега билъ изпратенъ на заточение (струва ми се въ Багдадъ). Вълковичъ разправи, какъ женитѣ въ харемитѣ се бъркали въ политиката, какъ тѣ смѣнявали полководцитѣ. Князътъ въ това време обърнатъ къмъ Крилова: „chez nous en Bulgarie c'est plus simple" [y насъ въ България това става по-просто]. — Огромниятъ пожаръ въ Ринг-театъръ въ Виена, гдето неотколе игра Сара Бернардъ, загинали около 300 души. — Следъ това имаше балъ въ военния клубъ. Азъ у дома работихъ своитѣ статистични училищни цифри до срѣдъ нощь.

Днесъ въ недѣля станахъ късно. Преди пладне се разходихъ въ мъглата по Цариградското шосе. Подиръ обѣдъ отидохъ у Сарафова, гдето бѣше пълно съ млади български офицери и Златарски. — У мене дойде Гика. Impression на бълг. poterie въ моята стая. Говорихме за климата и произведенията на страната. — Писахъ статистическия рапортъ.

Ремлингенъ вчера при нашето разотиване остана още при княза, струва ми се съ рапортъ за изборитѣ, при които Георги Вълковичъ, Д-ръ Вълковичъ и т. н. се явяватъ като разни лица. — Теохаровъ е на 43 години, презъ Кримската война билъ учитель въ Хаскьой и Пещера, около
500 души научилъ да пишатъ, въ Хаскьой следъ смъртьта на Чолакова; после отишълъ въ Цариградъ на Балкапанъ като писарь на единъ търговецъ, знаелъ да пише рускославянски, на Нишката депутация написалъ прошение до руския посланикъ Бутеневъ; Новиковъ тогава билъ секретарь — така обърналъ върху си вниманието, изпратили го на 1857 год. въ Русия (искалъ вече да отиде и при протестантитѣ на Малта), миналъ презъ митарството на богословието въ Одеса. Дриновъ и др. дошли по-късно следъ него.

 

Понедѣлникъ, 30 ноемврий/12 декемврий. Преди пладне има министерски съветъ у княза досежно бюджета. Преди това бѣше весело въ parlatório [стаята за разговори]. Желѣзковичъ като „кафешантанджия" споредъ Пловдивската „Независимость". Стаматовъ, каже, нежененъ не танцувалъ, захваналъ подиръ сватбата и следъ всѣко дете все повече и повече. — Въ съвета Желѣзковичъ докладва за дефицита: предвиденъ 1 милионъ, 11/2 милиона оставатъ отъ дохода на меднитѣ пари (това разбира се само тази година), 11/2 милиона отъ премахването на спиртния акцизъ, и кой знае колко отъ десетъка (този лани бѣше 14 милиона вмѣсто 10 милиона). Нуждата отъ нови доходи — Желѣзковичъ за сольта и тютюна, въ Румелия правителството купувало сольта по 4 пари, а я продавало по 24 пари, произвеждала се при Анхиало, могла да се купува и отъ Фокия при Смирна и отъ Италия. При Балчикъ могла да се произвежда. Румънитѣ πрοдавали 100 оки за 8 фр., сърбитѣ по-рано купували отъ тѣхъ, сега по-евтино отъ Австрия. Ремлингенъ спомена за „Steinsalz" при Бѣлоградчикъ (съмнявамъ се). Вълковичъ говори по духовния въпросъ, Екзархията ще се издържа отъ Румелия и България заедно (цѣлиятъ разходъ ще възлиза приблизително
на 80,000 фр.); поповетѣ се плащатъ по старитѣ норми, въ турско време се е плащало 6 гроша духовенъ данъкъ на глава (?), сега като база 2 гроша — трѣбва да разреши
Народното събрание. Вълковичъ иска 350,000 за пощитѣ, голѣми транзити, нужда отъ кабелъ Одеса—Варна, поща въ Царибродъ
и Нѣготинъ, нови погранични телеграфни станции; ще се взематъ може би отъ общитѣ остатъци. Генералътъ докладва за нуждата отъ казармени сгради още 2 години, следъ това всичко ще бѫде готово. Ремлингенъ не
чувствува нужда повече за travaux publics [обществени постройки], 2,100,000 фр. може би ще стигнатъ; стана дума за сгради на министерствата, князътъ — бедна държава, плаща толкова наеми, нѣма собствени сгради, какво е било въ турско време, заграбили сѫ ги общинитѣ и досегашнитѣ министерства по агитационни причини не сѫ се грижили за това. За себе си князътъ изложи нуждата отъ уреждането на кѫщата въ Русчукъ (вече платена) поради посещенията на чужди князе, въ май ще дойде сръбскиятъ, сърбитѣ за българското посещение наново устроили двореца и похарчили до 100,000 фр. За двореца въ София той иска 80,000 и ще бѫде поставенъ за интендантъ българинъ (Каранфиловичъ). Тѣлохранителитѣ (30,000 фр.) ще минатъ въ бюджета на министерството на вѫтрешнитѣ работи. Теохаровъ иска остатъцитѣ отъ своя бюджетъ — не похарчилъ 400,000 фр., за нови сѫдилища. (Адвокатитѣ въ България, особено въ Русчукъ — на всѣки ѫгълъ „адвокатско писалище", бакали, на 12 ч. тичали въ апелацията; нарочно скарвали хората). — Днесъ не бѣхъ въ министерството, не ми постигна време. — Подиръ обѣдъ отидохъ у Γиκа, видѣхъ госпожата му. Мартино е въ Ломъ. Бѣхъ у Lascelles, имахме продължителенъ политически разговоръ. Толкова месеца (5) и държавниятъ съветъ не се е събралъ. Цѣлата отговорность падала върху княза, защо бѣше 1 юлий, дадена му бѣ цѣлата власть и нищо не направи, ще се каже; je ne voudrais pas être ce moment prince de Bulgarie (азъ не бихъ желглъ да бѫда въ тази минута
български князъ). Липсвало законодателно тѣло, систематични закони. Две години безъ резултатъ. Пита за работитѣ въ
Румелия; говори за Цанкова (il mentait, spontanément, par habitude, sans l'appercevoir [той лъжеше произволно, по навикъ, безъ да забележи това]) и за Каравелова. Съжалява, че генералътъ си заминалъ. Говори ми за аферата на Русчушко-Варненската желѣзница, и до сега се влѣкла, сега Вълковичъ търсѣлъ основа за оценка на акциитѣ. За бедностьта на страната, макаръ и да могло да се увеличатъ доходитѣ, manque de communications [липса на съобщения]. За изборитѣ въ държавния съветъ, всички избори били въображаеми, населението нѣмало такова или онакова политическо убеждение.

 

2/14 декемврий, срѣда 1881 г. Тѣзи дни съмъ изпадналъ нѣкакъ въ отчаяние. Положението ми се вижда много забъркано, безъ изходъ, твърде голѣма загуба на време и на сили и жертвата, която правя съ оставянето на служба е много тежка, за да мога да я понасямъ по-дълго време. Всѣки день неприятности, нищо утешително, една редица отъ dissolving views [мъгляви образи], липса на закони и на правилници, проблематичното положение на бѫдещия държавенъ съветъ. Управляваме по добрата воля на хората, не можешъ да ги принудишъ за нищо: нищо не е уредено. Изпитвашъ чувството като да командувашъ една армия безъ барутъ. Идеята да избѣгамъ отъ тукъ тайно още веднажъ се поражда у мене съ всичка сила; азъ размислихъ върху всички подробности на такава постѫпка. Ала какво ще кажатъ въ свѣта? Какъ ще си обяснятъ мотивитѣ?*)[3]

Въ понедѣлникъ вечерьта страшно ме болѣ глава. Взехъ Бретъ Хартъ и четохъ разни негови разкази въ преводъ на Сладекъ: прости фигури въ симпатична свѣтлина, „The luck of Rouring Camp", девицата Мигглесъ въ пустинята съ мечката и „бозайничето", учителскитѣ идилии на „Млисса" и на учителката Мери, омнибусниятъ каруцарь Юба Биллъ, „The outcasts of Pokerfiat", наводнението въ лагунитѣ... Ситуациитѣ приличатъ малко на тукашнитѣ, ала стоятъ високо надъ тѣхъ: тукъ нѣма толкова мѫжество, характеръ и самораслость. Други пѫть книгата би ме освежила, ала въ сегашното състояние повдигна у мене съвършено бурни чувства; да счупа оковитѣ, да се освободя отъ сегашната беда — слушахъ плѣсъка на морскитѣ вълни, ечението на вѣтроветѣ изъ високитѣ вѣковни гори и примамливиятъ гласъ на своята стара свобода.

Въ вторникъ имахъ много неприятности: Горановъ наистина спѣлъ и живѣлъ въ учителската стая, която е сѫщевременно и библиотека, Кирковъ обидилъ финансовото министерство съ едно грубо писмо, Екзархията съставила за своитѣ училища бюджетъ отъ 150,000 фр., които като че ги е имала обещани отъ насъ, а ние опредѣлихме само 100,000 (отъ 300,000 за първоначалнитѣ училища), Юсуфъ бей захвана да става грубъ, наборътъ на учителитѣ създава много бъркотии, Стояновъ се ядосва за Безеншека ... Политическото положение цѣла каша. По-раншниятъ мой компасъ и опора — Стоиловъ, не е тукъ, а за другия, Дриновъ,нищо не зная; а тѣ двамината ме докараха тукъ. — Подиръ пладне отидохъ у Вълковича по Юсуфовата работа, екзархията и събирането подъ знамената на ученицитѣ на турскитѣ молли (не ги взимаха, ала въ комисията всѣкога моллата изпитвалъ, за да не му се изплъзне нѣкой миналъ 4-годишното учение, — достигатъ си цельта да се изплъзватъ отъ войската). — Вечерьта пакъ четохъ Бретъ Хартъ и пакъ вчерашнитѣ усѣщания. Четохъ още една статия въ „Osvěta" за България, която ми се стори извънредно безпристрастна и много предпазлива; четохъ и българския преводъ въ „Наука", доста добъръ, макаръ че е по-скоро транскрипция, отколкото преводъ.

Въ срѣда страшно блато. На 101/2 ч. отидохъ у княза. Вълковичъ стоя вѫтре до 12 ч., чакахъ съ Ползикова. Неговитѣ разкази, пародиитѣ на рускитѣ войници въ войната на разни пѣсни (сапоги, сухары) и на „Марица" (Гурко я запретилъ поради обиднитѣ й думи)...маршъ, маршъ, генералъ е нашъ". Сега и въ България като химнъ е въведенъ рускиятъ „Боже князя храни". Сцени отъ Шипка — провѣрка на преднитѣ постове презъ нощьта съ Ползикова — гласове „Qui vive", и по нѣмски, върналъ се: били 4 доброволци, умънинъ, влахъ и двама нѣмци, и фелдфебелътъ ги поставилъ единъ до другъ. Ползиковъ по французкото викане помислилъ, че сѫ нѣкакви си чужденци на турска служба. Рускиятъ войникъ билъ веселъ, неуморимъ, шеговитъ и въ най-лоши минути, ималъ грѣшки, ала явни, il boit et il triche, mais apparement [той пие и мами, ала явно]; le Bulgare silencieux, morne, triche mais secrètement qu'on ne peut pas l'attraper
[българинътъ е мълчаливъ, намусенъ, мами, ала тайно, да не могатъ да го хванатъ]. Ще се поставя кабелъ при Варна за Одеса. — Вълковичъ за Юсуфа: finir vite, mauvais sujet, il faut employer quelque fois aussi de mauvais sujets [да ce свърши бърж, лошъ човѣкъ, трѣбва понѣкога да се използуватъ и лошитѣ поданици]. — У княза. Изложихъ му работата съ Екзархията, трѣбва да поговоря съ самия екзархъ. Досежно набора, въ известни окрѫзи може да се отложи службата на взетитѣ учители до м. ноемврий идната година — азъ ходатайствувахъ за Радомирско и Трънско. Пакъ ме пита за броя на турцитѣ - азъ отговорихъ, че може би сѫ 300,000 души. До сега е готово само Ески-Джумайско (3/4 турско). Въ войската само ще прѣчатъ, нашъ неприятель е турчинътъ; за предпочитане е да плащатъ данъкъ за военната си служба. Австрийскиятъ законъ за военната служба въ Босна, казва князътъ, enthebt die Muhamedaner der leiblichen Untersuchung; religiöse Geschichte? vor Christen? [освобождава мухамеданитѣ отъ тѣлесенъ прегледъ; религиозна работа? предъ християни?]. И тукъ протестираха противъ това. Игритѣ на Ремлингенъ, той
е съвършено, каже, въ ръцетѣ на Ковачова, безъ самъ да схваща това(!). Сега изпратилъ окрѫжно до префектитѣ, гдето видѣли, че агитирали консерватори да ги арестували и да ми ги изпращали въ София! Ще се публикувалъ указътъ за свикване на първитѣ 20, които били наредени, по мнението на княза, малко неправилно, за да влѣзли и Ковачовъ и компания въ провѣрката, и цѣлата листа не била обнародвана. Ковачовъ билъ способенъ човѣкъ, хитъръ, добъръ работникъ, ала и консерваторитѣ и либералитѣ не му вѣрвали, македонецъ за пари. Князътъ неодобрява спирането на Бълг. гласъ, Ремлингенъ не го питалъ — князътъ узналъ за това отъ Държавенъ вестникъ. Задържа ме на déjeuner и Ремлингена, който преди мене бѣше вѫтре. Въ Петроградъ дали на единъ българинъ знака на военната академия, ала могълъ да го носи само вънъ отъ Русия! Непокойчицки умрѣлъ, душевно мъртавъ билъ вече много години, още въ Кишеневъ той вече не е билъ за нищо, отъ страхъ често се измокрювалъ и въ присѫтствието на царя, още тамъ искали да го отстранятъ, обаче съжалили го. Левицκи, смѣшенъ човѣкъ, неговитѣ лекции въ академията. Обручевъ, единъ отъ най-добритѣ професори въ академията, страшенъ при изпититѣ, изглеждалъ wie ein Bulldog, der ein Paar Mädchen gefressen [като единъ булдогъ, който е изялъ нѣколко момичета]. Императорътъ го изпратилъ въ Азия, върналъ се съ известието за превземането на Карсъ, царьтъ му далъ веднага Si. Georges au cou [св. Георги на шия]; великиятъ князъ Николай и князътъ присѫтствували, излѣзли заедно вънъ, Николай искалъ князътъ да му се закълне, че на този човѣкъ никога не ще подаде рѫка: изгонихъ го отъ своя щабъ и, може-би, пакъ ще ми го натикатъ. Въ съвета следъ падането на Плѣвенъ надделѣло мнението на Обручева: да се върви и презъ зимата къмъ Одринъ, останалитѣ искали да се поспратъ презъ зимата.

Бѣхъ въ министерството. Архимандритъ Кирилъ има неприятности съ момчетата отъ V кл., не сѫ доволни отъ неговото преподаване на френски и гръцки езици. — Д-ръ Енчевъ въ Силистра се оплаква отъ Христо Цаневъ, директоръ въ Враца, че въ негово отсѫтствие отишълъ съ жена му въ Русчукъ, вършилъ съ нея разни „мерзости"; сега жената искала да трови Енчева, подкокоросвана ужъ отъ Цанева, за да се оженѣла за него, а той щѣлъ да се разведе отъ своята! За това този типъ не искаше да иде въ Враца. Госпожа докторката не била, казватъ, хубава, имала косми подъ брадата. Чудна двойка — ала не Бретъ-Хартовска.

Подиръ пладне отидохъ у екзарха, вече е станалъ. Тѣзи 150,000 фр. ще трѣбва все пакъ да ги дадемъ, то би било страшно унижение за Екзархията, Методий трѣбвало би да напустне Цариградъ и ще претърпимъ пълно фиаско, па и на екзарха било казано, че помощьта ще бѫде 150,000 фр. Съ разширението на Гърция опасностьта се увеличила. Екзархътъ не одобрява пръскане на пари по селата. Лани учители не могли лесно да отиватъ въ Македония, risqué, тази година Новиковъ се застѫпилъ въ аферата на учителя Сарафовъ въ Сѣресъ. Новиковъ иска българско-гръцко помирение; екзархътъ: да, ала най-напредъ трѣбва да се осигури българската народность, па трѣбва да има български владици (родени българи) подъ патриаршията. Голѣмитѣ заплати — инакъ едва ли би стояли, щѣли да избѣгатъ въ княжеството. Около 4 години трѣбвало да се кара по този начинъ и ще видите, македонцитѣ били духовити, ала боязливи. Никой българинъ нѣмало да роптае, че се е давало за Македония. Въ будещия бюджетъ може би щѣло да има много непредвидени, трѣбвало да се крие — предъ турцитѣ трѣбвало да минаватъ като доходъ на Екзархията отъ вѣнчилата въ княжеството и т.н.; възстановяване на миналото. Българитѣ не знаели да мълчатъ. Правилника, приготовляванъ отъ Вълковича, не одобрява, несигурность на положението, отговорнсстьта за похарченитѣ пари не можела да пада цѣла върху екзарха. Попитахъ има ли надежда българскитѣ владици да се върнатъ въ Македония; той ми каза, че има, ала тежко, много тежко. Говорихме за държавния съветъ, ще ли да работи, ще излѣзе ли нѣщо отъ него?

Ползиковъ ми разправи, защо е отзованъ Стурдза. Той ималъ контрактъ съ две съдържателки на публични домове, всѣка да му изпращала редовно веднажъ въ седмицата две девойки (а старецътъ билъ вече съвършено изтощенъ), абонаментъ 5 пола месечно, ала той не плащалъ. Имало за това писанъ контрактъ, подписанъ отъ него и отъ сводницитѣ. Като не платилъ, тѣ се обърнали къмъ румънското правителство въ Букурещъ! И на фризьора (2 пѫти дневно го оправялъ) длъжалъ. За това билъ така стремглаво отзованъ.

Намирамъ се въ положение, гдето бихъ могълъ твърде много да работя и много да направя. До своето собстено поле, гдето бихъ работилъ съ перо и слово, не се добрахъ; стремежитѣ за едно литературно списание сѫ само Luftschloss [въздушни кули], много съмнителни, и до научно изследване на страната не ще се добера, освенъ когато бѫда наново вънъ отъ служба и свободенъ като всесвѣтски никому неподчиненъ изследвачъ и пѫтешественикъ. Очевидно не съмъ на правъ пѫть. Нищо ми се вече не ще да захвана. Боря се за изгубено дѣло. Въ Румелия никой не тѫжи за княжеството — тамъ всичко подробно е уредено отъ законодателното тѣло,
а у насъ само беззакония, произволъ, хаосъ и забъркване на понятията. А какво ще бѫде въ Европа следъ връщането ми,
катедра, досадни капризи на ученитѣ, bookmaking [писателство], проучване на стари пергаменти деня и нощя и вѫтрешно недоволство поради погребанитѣ идеали... Quel homme, qui a quitté le Prince de Bulgarie dans un moment dangereux et important
[какъвъ човѣкъ е той, който напустна българския князъ въ единъ опасенъ и важенъ моментъ!]. Ала сега съмъ още младъ, може всичко да се поправи, силитѣ ми сѫ запазени, а следъ нѣколко години ще излѣза може би като ветеранъ, ще забравя каквото съмъ знаелъ, безъ да бѫда способенъ да се върна тамъ, отгдето съмъ излѣзълъ. Съветваха ме сега (преди единъ месецъ тръгнахъ отъ Виена) да съмъ останѣлъ тукъ до 5 години, До изтичането на контракта, ала лесно е да се каже остани, мѫчно е да се направи.

  

3/15 декемврий, четвъртъкъ. Днесъ стана първото заседание на 20-тѣхъ за провѣрка. Моравеновъ Alterspräsident [председатель по възрасть], Икономовъ и Тишевъ били приети. Спорове за стойностьта на бюлетинитѣ: Стояновъ, Василъ Стояновъ, В. Д. Стояновъ, Губернаторъ Стояновъ, главенъ секретарь Стояновъ, дали това сѫ едно и сѫщо лице. Пристигна „Марица" съ уводна статия за консерваторитѣ и Ремлингенъ, после остро се нахвърля противъ Хиршъ и австрийския консулъ. Подиръ пладне имаше министерски съветъ пръвъ пѫть въ новата кѫща на княжеската канцелария задъ двореца, обаче дойдоха само Желѣзковичъ и Теохаровъ — разотидохме се. Вацовъ ми разправи, че Günzburg искалъ да подкупи новия още не родилъ се вестникъ „Софиянецъ", ала не приели; обаче, едва ли, каже, ще издържатъ, защото въ тази работа билъ „сребролюбецътъ Молловъ". Вацовъ много се страхува отъ страшната подкупность, когато сериозно се постави на масата желѣзничниятъ въпросъ, щѣло да бѫде по-лошо, отколкото въ Сърбия. Пловдивската „Независимость" е напечатала окрѫжното на Ремлингена до комисаритѣ отъ августъ за дружеството на Günzburg; „Независимость" следъ 14 броя скоро щѣла да издъхне, нѣмала пари. — Получихъ пакетъ отъ Прага съ покривка за маса, чехли и вестници; досегашната покривка, червенъ пиротски килимъ, окачихъ надъ леглото си. — Подиръ пладне съ Златарски излѣзохме по сухото Цариградско шосе чакъ нѣкѫде си къмъ Слатина. Витошкитѣ снѣгове и „silberweiss" [сребристата] свѣтлина по тѣхъ, мъгли, дрънчението на телеграфнитѣ жици, заснѣженитѣ трънаци, зименъ пайзажъ. У Златарски на чай. Некрологътъ на Geiki за Буè въ „Nature". Златарски за женското образование въ България, „криворазбрана цивилизация", описа единъ екземпляръ отъ Русчукъ: боядисано лице и вежди, говори френски и нѣмски, ала не знае кой е Вилхелмъ Теллъ, а при продукцията на самата опера „знае" всички мелодии. Възприемали най-лошитѣ страни на европейската цивилизация и презирали добросърдечната, приветлива основа въ развоя на истинско българското народно общество.

Вечерьта Спасъ ми съобщи, че Стояновъ безъ съмнение ще влѣзе въ държавния съветъ. Кого тогава да си избера за главенъ секретарь? — Сегашното министерство е анорганично, защото преди неговото образуване само двамина се познаваха единъ другъ (азъ и Желѣзковичъ), останалитѣ сѫ
новаци, всѣки е отъ нѣкѫде другаде, като общество, което случайно се е събрало въ желѣзнично купе! — „Славянинъ" съдържалъ множество телеграми, благославящи арестуването на Горбанова. „Братство" е спрѣно.
 

 

6/18 декемврий, недѣля. Никулдень. Князътъ изпрати саморѫчно конфиденциално окрѫжно до министритѣ да се събиратъ редовно и да не чакатъ единъ другиго. — Заседанията на комисията на 20-тѣхъ захванаха. Моравеновъ Alterspräsident [председатель като най-старъ], по-късно Бурмoвъ председатель и Стояновъ секретарь. Първиятъ день ги свика министерството на вѫтрешнитѣ работи, безъ да опредѣли нито мѣстото, нито часа. Събрали се въ Народното събрание въ гардероба на комедиантитѣ, Грековъ пробвалъ напъстрената Душанка, Стояновъ благославялъ съ кръста. Развили се дебати за секциитѣ и начина на провѣрката. Икономовъ се отмѣта, гласува противъ собственитѣ си предложения. — Днесъ излѣзе първиятъ брой отъ вестникъ „София", отговоренъ редакторъ Миларовъ. Искали да го печататъ въ Държавната печатница (казвали: стока като всѣка друга), Стояновъ за щастие на време узналъ, и азъ вчера устно и писмено запретихъ на Киркова да печата каквото и да е политическо. — Пиша училищната статистика, Generalrapport, ала никога не съмъ цѣлъ день свободенъ. — Въ петъкъ вечерьта написахъ за илюстрацията на Я. Ковачовъ по-дългъ некрологъ за Буè, първата българска работа съ мой подписъ презъ тѣзи две години. Разписахъ се — появи се у менъ желание. После четохъ Вуковитѣ Српске нар. песме, стари юнашки — чудесно наслаждение, не ми се искаше да прекѫсна. — Днесъ е св. Никола. Посетихъ Стойчова и Даскалова. У мене дойде Бурианъ pour prendre congé [за сбогомъ]. Надвечерь отидохъ у Стоянова, за пръвъ пѫть въ неговото ново жилище, около 23 часа прекарахъ съ жена му и него при чаша чай. За малко бѣше тукъ и единъ свищовецъ хъшъ съ жена си. — Днесъ вечерьта се игра въ Народното събрание „Светославъ и Невѣнка" отъ К. Величковъ, който писалъ драмата като 16 годишно момче, Златарски игралъ съ него (авторътъ билъ Невѣнка) въ Цариградъ като ученикъ въ Галата сарай предъ паши и голѣма публика. Днесъ я представятъ учителитѣ, приходътъ ще се употрѣби за постройка на първоначално училище. Учителката г-ца Ушева отъ Панагюрище (гръцки профилъ) като Невѣнка игра добре, сѫщо и книжарьтъ Кушлевъ като стариятъ боляринъ Тихомиръ, па и царь Калоянъ — учительтъ Бѣловеждовъ, ала най-хубаво игра Миларовъ въ ролята на Митра — ораторски талантъ, жестове, интерпретация, бурно рѫкоплѣскане. Имаше по нѣщо смѣшно и въ пиесата и въ продукцията. Публиката бѣше либерална, Цанковъ, Стойчовъ, двама руски офицери (Станицки и единъ другъ), останалата часть бѣха учители и шопи, бѣше пълно; и чиновници имаше малко, нито единъ бесарабецъ, ала много български офицери. Азъ бѣхъ съ Кутинчева и загребци. Трая отъ 7 1/2 дори до 12 часа.

Снѣговито, ясно време. Пакъ съмъ съ по-добро настроение. Ала ме потресе новината, която ми съобщи Миларовъ следъ представлението: Йовановичъ изгорѣлъ въ Рингтеатъръ. Азъ съмъ като гръмнатъ, съкрушенъ, Сарафовъ плака, Миларовъ е отчаянъ.

Утре искамъ да телеграфирамъ за това въ Виена.

 

10/22 декемврий, четвъртъкъ. Влажно, дъжделиво време, простудилъ съмъ се и останахъ днесъ въ кѫщи. Йовановичъ билъ живъ: минахме 48 часа въ страхъ и ужасъ, приготовлявахме парастасъ, ала въ вторникъ зараньта получихме отговоръ отъ полицията и отъ Паница, че билъ живъ и здравъ. Изгорѣлъ другъ Йовановичъ - аптекарь. Паницовата телеграма прочетохъ сутриньта на цѣлия нашъ персоналъ. — Въ понедѣлниκъ следъ обѣдъ имаше министерски съветъ. Дебати по правилника за инвалидитѣ, по паспортния правилникъ, за въвеждане на децималнитѣ мѣрки, за Смѣтната палата (предписва(!), че министерствата не бивало да се абониратъ на чужди вестници и списания). Вълковичъ съобщи една много чудна работа: у Нихада (сега замина въ отпускъ) имало канцелария за тапусу-меймури, правѣли тапии на хора, които нѣмали, направили вече такива, казва, до 170,000, une commission ottomane gouvernementale qui fausse de documents
de propriété en masse!
[една турска правителствена комисия, която калъпи масово актове за собственость!]. Затова никакъвъ махлулъ — държавата е собственикъ на всички мѣста, гдето нѣма наследници. Говори се за срока на земитѣ, напустнати отъ бѣжанцитѣ, споредъ турския законъ 3 години,
които сѫ се свършили отъ Берлинския миръ вече въ юлий; Вълковичъ подхвърлилъ това на Нихадъ, който отвърналъ:
„alors nous vous ferons la guerre" [тогава ние ще ви обявимъ война]. — Какво правятъ сенаторитѣ, 1а creme de Nation [каймака на народа], не зная, Стоянова не съмъ виждалъ отъ недѣля. — Ако ми взематъ Стоянова въ държавния съветъ, не познавамъ другиго по-добъръ отъ Петърь Генчевъ. — „София", казватъ, била спрѣна отъ Ремлингена; това е нова глупость, първиятъ брой излѣзе въ недѣля, печатанъ въ печатницата на Ковачовъ, много слабъ. — Дойде писмо „Царско Булгарскому Министру Нар. Просвѣщения въ столицу Белградъ въ Булгарию. A Sa Haute Excellence du Ministre des Sciences Royal Bulgarien à Belgrad en Bulgarie" отъ поляка Стан. Вичински, домашенъ учитель въ Варшава; пише, че знаелъ и география и французки! — Д-ръ Цачевъ е плашилото тукъ. — Вчера ходихъ у княза, чакахъ 11/2 ч., защото Вълковичъ бѣше вѫтре. Петь  доклада: помощь 3,000 фр. на Ковачова за илюстрацията, 1,000 фр. на арх. Игнатий за „Селенинъ", 500 фр. на Живкова за една популярна книжка, 3,000 фр. за турски букви за Юсуфа и една малка пенсия въ Плѣвенъ. Князътъ ми каза,  че ималъ телеграма отъ Дринoва, че нѣмало да дойде, сѫщо и Станишевъ отказалъ. Xитрοвο заминалъ отъ Петроградъ завчера. „Каква липса  на патриотизъмъ и  пожертвувателность; че
нали е за родината!" Князътъ самъ иска да пише на Дринова и да му изкаже своето мнение за тази постѫпка. Впрочемъ, каже, въ Русия нѣматъ добро мнение за Дринова,
и генералъ Еренротъ предупреждаваше за него. — Въ стаята на адютантитѣ Ползиковъ разправяше, какъ Паренсовъ, като билъ отзованъ отъ тукъ, искалъ да  издействува въ Петроградъ отзоваването и на Ползикова, та изпратилъ въ императорската  канцелария едно писмо на Ползикова на малка осмина, съ което се изпращали „по приказанiю Его Высочества  пугавици", изпратени за офицеритѣ. „Императоръ  разрѣшилъ  возвратить письмо Пользикову." Грозниятъ формализъмъ въ писмата въ Русия. Еренротъ, обаче, съвсемъ не се придърѫалъ ο него, най-важнитѣ работи пишелъ „на кусочкахъ" отъ блокъ. — Името на Крилова е Владимиръ Василичь. — Нѣкой тичалъ изъ града и разнасялъ измислицата, че екзархътъ билъ противъ мене, защото съмъ билъ друговѣрецъ, и че действувалъ предъ княза за моето смѣняване! — Дома въ трескаво състояние чета Dictionnaire de 1'administration française,  разни откѫслеци отъ него, много поучителни; Augsburger Allg. Zeitung; дочетохъ Бретъ Харта, вчера прочетохъ Нерудовитѣ „Různí lidé" (слаби, малко оригинални), и освенъ това продължихъ Вуковитѣ пѣсни. Признавамъ, че юнашкитѣ народни пѣсни по-рано не ме толкова привличаха, защото бѣхъ твърде много задълбоченъ въ историческата критика, въ реализма на историческото изследване; сега тѣ чудесно ме трогватъ, туй народно въображение, тази квинтесенция, която е останала въ народната паметь като полумъглявъ, идеализиранъ споменъ отъ срѣднитѣ вѣкове. Великолепни пѣсни сѫ Вукашинъ и Љуба Момчилова (описание на природата) и Зидање Скадра града. Всички стари пѣсни иматъ аристократически характеръ — животътъ на сръбското болярство, на велможитѣ, съ всички подробности. Всичко това наново събужда у мене тѫга по моитѣ дубровнишки книжа, fata morgana, която ме мѫчи и преследва, изгубенъ рай. — Положението ми изглежда твърде тъмно. Съ недохаждането на Дринова всичкитѣ ми надежди въ успѣшната работа на държавния съветъ и добро устройство на България рухнаха. Нѣма човѣкътъ, който да сформира този годенъ човѣшки материалъ, който да изпъква надъ него и да го съвладѣе. Консолидирането на България ми изчезва въ една безкрайна далечина; за спокойно бѫдеще нѣма надежда, мѣстнитѣ хора сами всичко развалиха. Пакъ сме безъ глава и безъ компасъ. Стоиловъ щѣлъ, казватъ, да дойде за праздницитѣ. Не бѣше ли по-добре да се оставѣше този квасъ самъ да втаса, нѣмаше ли повече сигурность въ по-раншната почва? Мене не ме питаха преди 27 априлъ. Консерваторитѣ говорятъ самонадеяно за дѣлата на бѫдещия държавенъ съветъ, ала азъ не вѣрвамъ въ това, après tant de déceptions
[следъ толкова измами]. Тѣзи хора не могатъ вече да се измѣнятъ.

  

12/24 декемврий, сѫбота. Бѫдни вечерь, най-тѫжниятъ отъ всички, които съмъ преживѣлъ до сега. Миналиятъ четвъртъкъ бѣхъ боленъ, цѣлиятъ день стояхъ дома, не можехъ дори и да пиша. Намирахъ се въ едно полусънно състояние, четохъ работи, които обикновено не чета. Прочетохъ всички апостолски Деяния въ преводъ на чешкитѣ Братя и се пренесохъ духомъ следъ много, много години на ново въ онази епоха на заченкитѣ на нашата християнска вѣра. После четохъ Тацитовата Hist. V. за евреитѣ и Иерусалимъ. Следъ това попаднахъ на Павловичовитѣ Животоописания на
сръбскитѣ крале и прочетохъ цѣлата тази лѣтописна свезка отъ началото до край, като се пренасяхъ въ развалинитѣ на своята недописана сръбска история. Прегледахъ и хронологичнитѣ изследвания по тѣзи работи, Руварацъ, Павловичъ, Ковачевичъ.

Въ петъкъ пакъ излѣзохъ; Стояновъ бѣше въ канцеларията. Едната секция отъ държавния съветъ привършила своята работа. Той бѣше съвършено извънъ себе при съобщението, че Дриновъ нѣма да дойде, нарече го баба и каза, че съ това е повредилъ на личното си дѣло у руси и българи. На една бюлетина било написано, каза той, „дупкарь Минчовичъ." Сарафовъ и Вацовъ вчера вечерь били у Стоянова, той, каже, е пъленъ съ икономическа мѫдрость, придобилъ я отъ Начовича въ секцията. Подиръ пладне дописахъ своя отчетъ за просвѣтата, de facto моето завещание въ България. После четохъ дневника си отъ януарий до 27 априлъ — работилъ съмъ много, полетъ за голѣма и може би плодотворна работа, тогава въ канцелариитѣ и на всѣкѫде е имало повече редъ.

Днесъ въ канцеларията Стояновъ отсѫтствуваше. Вацовъ билъ вчера съ Сарафова у Цанкова: той извънмѣрно много се радвалъ (nota bene), че Дриновъ нѣмало да дойде, ала по-дълго не говорили, защото дошълъ нѣкакъвъ русинъ, комуто Цанковъ давалъ частни уроци по български. „София" е спрѣна отъ самитѣ издатели, поради недохаждането на Дринова, па, каже, и отъ министерството на вѫтрешнитѣ работи. Азъ съмъ до нѣмай кѫде развълнуванъ, безмѣренъ стремежъ и тѫга да счупя веригитѣ и да се освободя отъ тукъ, не е възможно да се стои повече. Si nous étions chez un port marin, je me sauverais tout de suite sans dire adieu à personne, je m'embarquerais secrètement et sans hésitation tout de suite. Il n'y a pas moyen de s'enfuir d'ici [ако бѣхме на едно морско пристанище, азъ щѣхъ да се избавя веднага безъ да кажа сбогомъ никому, щѣхъ да отплувамъ тайно веднага и безъ колебание. Отъ тукъ нѣма срѣдство да се избѣга}. Вацовъ твърди, че било тъй лесно да се организира България и да се тури
всичко въ редъ, ала трѣбва да имаме човѣкъ, който да има малко
авторитетъ, достѫпъ до княза и влияние и авторитетъ у населението. Нѣма другъ освенъ Дринова. — Вчера подиръ пладне бѣхъ у Икономова, живѣе въ една стаичка на хотелъ Вазовъ, не иска да бѫде приетъ въ държавния сьветъ, освенъ като замѣстникъ; писалъ за това и на Ремлингена. Говори твърде много противъ руситѣ, Домонтовичъ, каже, иде (руското консулство разпространявало това); рускитѣ полицейски правилници. Желае едно законодателно тѣло, което да узакони доброто, което вече сѫществува, и да даде
възможность то да се развива; смѣе се на тѣзи буламачи, които се бъркатъ въ министерството на вѫтрешнитѣ работи отъ гръцки, белгийски, италиянски и кой знае още отъ какви закони: българинътъ ще вземе всичко това и самъ не ще знае какво и що е. Той се гнуси отъ София и отъ тукашнитѣ интриги. Надѣва се поне провинцията да се тури въ редъ, справедливи чиновници и по-добри представители на държавата тамъ. Говорихме сѫщо и за училищата. Азъ често и явно изказвахъ своето желание „по-скоро да се махна отъ тукъ", той е противъ това. На следния день други ми разправяха, че искалъ да маневрира на чело на посрѣдственитѣ, за да станѣ
лъ председатель и че мислѣлъ да измѣсти Дринова, ако той би дошълъ. Той самъ се произнесе за Дринова, че не билъ самостоятеленъ, въ съвета на Дондукова никога не се билъ противѣлъ на другитѣ и всѣкога действувалъ направо съ княза [Дондукова], а той пъкъ обичалъ да го котка около себе си, за да има неговия гласъ въ съвета; „кой знае дали въ това нѣма нѣкаква политика, може би Дриновъ чака по-добри времена, той и сега е подъ влиянието на Дондукова." — Днесъ подиръ обѣдъ ходихме съ Вацова въ Държавната печатница.

Времето се промѣни. Надвечерь падна дълбокъ снѣгъ. Майката на Спаса е опасно болна. Въ последнитѣ дни обѣдвахъ по-често самъ съ госпожицата, която е много опечалена за майка си: „ако ни остави?" Това не е Christmas [коледа] — празднично настроение.

Надвечерь отидохъ у Адженова. У него бѣше Янсенъ, който на подигравка разправяше, че ужъ преди нѣколко дни българското правителство сключило вече контрактъ съ руситѣ, тѣ щѣли да строятъ желѣзницата на свои разноски. После дойде Ползиковъ; Billardpartie [игра на билярдъ] въ ново наредената стая на новата кѫща, Адженовитѣ остри шеги: „graissez la queue". — Подиръ това останахъ съ него самъ и говорихме за положението. Той мисли, че и следъ 10 години нѣмало да се поправи, нѣмало хора и не щѣло да ги има. Нѣмало интелигенция, това били посрѣдствени хора, тичали следъ всѣкиго, който дига повече шумъ. Азъ казахъ, че и тримата души, които създадоха положението преди 1 юлий и следъ него, поне понаправиха нѣщо и следъ това изчезнаха отъ сцената: Еренротъ, Стоиловъ, Дриновъ. Адженовъ смѣта Еренрота за единствения човѣкъ, който познавалъ хората и знаелъ какво иска. За Дринова мисли, че е направилъ добре, че не е дошълъ, съ сегашния съставъ на държавния съветъ нищо не би направилъ; сгрѣшилъ, че не се е съветвалъ съ всички, въ края на краищата основалъ партията на посрѣдственитѣ, съставилъ отъ тѣхъ комисия за изработване на избирателния законъ. Руситѣ сами си забъркали цѣлата каша съ желѣзницитѣ, въ България всички били противъ този проектъ. Консерваторитѣ се отказвали да влѣзатъ въ държавния съветъ, ако Ремлингенъ останѣлъ въ министерството — щѣло да има постоянни конфликти съ държавния съветъ. Икономовъ полагалъ усилия да бѫдѣли приети отъ избранитѣ Стойчовъ и Ковачовъ. Адженовъ вижда, че положението е много лошо, агентитѣ това знаели, щѣло да се заплете още повече, въ края на краищата, на княза всичко това щѣло да дотегне и щѣлъ да си отиде, или пъкъ руситѣ щѣли да изпратятъ пакъ Еренрота (Вацовъ днесъ комбинираше, че държавниятъ съветъ нѣмалъ да я свърши никаквата и следъ това щѣлъ да се състави новъ отъ чужденци). Тъй съжалява най-вече самия князъ, неговото положение трѣбвало да бѫде страшно,avec les meilleurs intentions [съ най-добри намѣрения] нищо не направилъ, отговорностьта падала върху му. Изъ Русия, каже, се върши голѣма агитация за желѣзничния проектъ на Гюнцбургъ и Струве, българитѣ били противъ него, подкупени отъ Австрия, сѫщото, казва, както и въ Сърбия (!). Адженовъ се пита: какъвъ интересъ има Русия да се съединява дипломатически съ шарлатанитѣ и предприемачитѣ, нейнитѣ интереси били чисто стратегични. Той се бои много отъ Хитрово, той принудилъ генерала да си замине (Еренротъ, отивайки за Варна, казвалъ на Грекова, че 6 недѣли следъ Свищовъ щѣлъ да се върне като съветникъ на княза), лесно се водѣлъ и всичко развалялъ. Азъ често и ясно намеквахъ за заминаването си напролѣть, поне напролѣть ще напустна службата и ще остана тукъ презъ лѣтото само като observateur [наблюдатель]; той ме раздумваше, да съмъ останѣлъ поне 3 години или за презъ цѣлото договорно време. Много остро се произнесе за Вълковича, антипатиченъ, каже, бърборко, Стоиловъ да му берѣлъ грѣха.

И така, пакъ предъ пропасть, не зная вече колко пѫти. Положението е страшно черно и безнадеждно, не се вижда какъ може да се излѣзе отъ него. Въ Европа всичко върви като да пѫтувашъ на параходъ, а тукъ на платноходъ, често по цѣли месеци седишъ въ миризливи води между подводни
скали и чакашъ вѣтъръ. Намирамъ се надъ гроба на своитѣ планове: България не я пропѫтувахъ и не я видѣхъ (а това
бѣше собствената подбуда за моето дохождане), Книжовното дружество е погребено, главно поради немарливостьта на Стоянова, и за никакви учебни проекти не може да се мисли: ще ги напиша, ще се утвърдятъ, ала кой ще ги прокара?
А може би нѣкой ще каже дори, че не могатъ да се прокаратъ. Научно да се работи съвършено е невъзможно, за това липсва спокойна мисъль. — Ще се върнемъ тамъ, отъ гдето сме дошли, и ще почнемъ отъ тамъ, гдето сме спрѣли. За щастие още съмъ младъ и веселъ, готовъ за пъргава работа и за трудни изследвания. Само често ме преследва „mater tenebrarum", както я нарича de Quiney.

Вечерьта четохъ нѣщо съвсемъ надземно — географията на Студничка, собствено астрономическата часть, за неподвижнитѣ звезди, азимута, деклинацията и пр. Къмъ полунощь отворихъ и стиховетѣ на Връхлицки.

  

13/25 декемврий, недѣля. Сутриньта отидохъ въ католическата черква, гдето бѣха и Бигелебенъ, Шеферъ, Янсенсъ и т.н., доста пълно, много италиянци. Огроменъ дълбокъ снѣгъ по улицитѣ отъ вчера вечерь, постоянно вали, по стрѣхитѣ до 30-40 см., чудесна настилка за шейни, истинско
коледно време. Четохъ Вуковитѣ пѣсни, продължавамъ въ тѣхъ. Подиръ пладне дойде у мене. Икономовъ, само за малко. Говорихме за Джумайския пазаръ, станалъ и тази година (Джумайскитѣ дюкянджии либерали били противъ него, защото имъ развалялъ тѣхния
Kleinverkauf [търговия]), за грънчарската индустрия въ Джумая; желѣзничнитѣ тарифи били много високи, кираджилъкътъ, особено по пѫтя Шуменъ — Варна продължавалъ, селянитѣ, които нѣмали работа, вършели кираджилъкъ по този пѫть и всѣкога печелѣли; липса на шосета, азъ му обърнахъ вниманието, че освенъ моста при Враждебна, нѣма ни единъ мостъ повече презъ Искъра; Враца е съвършено безъ връзка. После посетихъ Γригοрий и Симеοна, гдето се изредиха много хора: Йорд. Тодоровъ, Стойчовъ, Душко Кесяковъ съ други тракийци, Йос. Ковачовъ. Симеонъ говори за гагаузитѣ и интригитѣ на гръцкия владика въ Варна, нему били подчинени 3 села въ Варненско (Кестеричъ, Джевезли), отъ които тази година Джеферли се отмѣтнало, 2 въ Балчишко (Гяуръ Суютчукъ) и 1 малко съ 15 кѫщи (Каракуртъ?) въ Хадж. Пазарджишко. Вчера имало телеграма, че вследствие на интригитѣ на тогози Кирила въ Кестеричъ попътъ отлѫчилъ българската часть отъ населението отъ църква и изпѫдили учителя, назначенъ отъ инспектора. И на мене телеграфираха. Трѣбва да се взематъ строги мѣрки, работата е за авторитета на властьта. Тази година въ сѫщото село подписвали молба да минѣли къмъ Екзархията, а околийскиятъ началникъ имъ забранилъ това: туй става въ княжество България! Впрочемъ, официално Кирилъ не билъ дори и признатъ. Гагаузитѣ рѣдко знаели гръцки, повечето страшно изкривено, Симеонъ въ споменатото Пазарджишко село имъ заговорилъ на гръцки, приели го добре, ала продължили на турски, понеже тъй добре гръцки като него не знаели. Тукъ-таме имало семейства, които знаели по-добре гръцки, тѣ били преселници отъ далеко. Въ Якдере и Емона се говорѣло развалено гръцки и по кѫщята; Симеонъ самъ билъ отъ Бургасъ. Между гагаузитѣ покрай нови преселници отъ Одринско имало известна часть старо българско население. Нѣколко гагаузски села имало и въ Провадийско, Султанларъ (?), старцитѣ разправяли, че на млади години говорѣли само турски, и български тамъ се говорѣло завалено, както турцитѣ говорятъ. И въ Шуменско имало гагаузи въ Войводакьой и Карагачъ. Въ Преславска епархия населението било събудено, грижело се за училища и черкви, ала и тукъ имало разлика между автохтонни и преселници отъ 1828—9 год., отъ това време имало много хора дошли отъ Ямболско и Сливенско. Селото Г. Иджикъ било такова, изпращали едва 20 деца редовно въ училище. Другаде хората присѫтствували презъ цѣлитѣ дълготрайни изпити, радвали се, когато ги похвалишъ за тѣхнитѣ училища. Въ Варна трѣбвало да се строятъ сгради за училища. Животътъ въ Котелъ: всички бърже бърборѣли, най-живо било отъ Никулдень до Богоявление, овчаритѣ се връщали и си гледали смѣткитѣ тукъ и тамъ. Ковачовъ разправяше, че тукъ хората имали непреодолимо желание за клюки, тичане, агитации и пр., тѣ се чувствували съвършено нещастни, когато нѣмало нищо: напр. сегашната агитация, каже, противъ Мелетия (адресъ) е поради тази причина; Григорий твърди, че такова нѣщо ставало и въ Русчукъ между праздницитѣ и поститѣ, ала затова трѣбвало да се намѣри материалъ, най-добъръ били учили
щата, смѣткитѣ на старитѣ настоятелства, за тѣхъ се карали. Стана дума за Ески Загора, за нейното ново училище, щѣлъ да бѫде най-хубавиятъ градъ по тѣзи мѣста. Величковъ като амфибия — депутатъ и студентъ едновременно, вѣроятно студентитѣ въ Парижъ така особено гледатъ на него; разправяха се анекдоти за Вълко Нейчовъ, Ковачовъ разказа за него отъ Велесъ (далъ подъ сѫдъ обущаря, че му направилъ лоши обуща) и отъ Битоля (пашата не го допущалъ при себе си, като каралъ всѣкога да казватъ, че обѣдвалъ); турцитѣ имали респектъ предъ него, говорѣлъ добре турски и освенъ това турцитѣ почитали лудитѣ, „божи човѣкъ", „аллахънъ адамъ". Ковачовъ много тежко понася, че Дриновъ не дохожда, обещалъ му при заминаването, че сигурно ще дойде; азъ казахъ, че той е българинъ, сега неговото мѣсто е въ България, отъ страна на княза всичко е направено каквото е искалъ, всички негови проекти сѫ приети, — „сега или никога". И владицитѣ неприятно сѫ засегнати отъ недохождането на Дринова: всички тукашни хора ги видѣхме, какви сѫ и какво знаятъ, имаме нужда отъ тѣзи, които сѫ още вънъ. Шегитѣ на Григорий за „лишаването на владицитѣ отъ граждански права" — създадена е нова каста, което е противно на конституцията. Ковачовъ разправи, защо Икономовъ е привързанъ къмъ владицитѣ: „само тѣ ме разбиратъ, другитѣ виждатъ на всѣкѫде arrièrepensées" [задни мисли].
Като си отивахъ съ Ковачова, казахъ
му това и онова за своето отчаяние. Той: „у насъ, българитѣ, излизатъ сега наяве качества, за които по-рано не знаехме; по-рано ни наблюдаваха туриститѣ, виждаха нашитѣ добри страни, та  препорѫчваха да ни се даде свобода." Азъ му казахъ, че най-
лошото за мене е „чудесното наслаждение, което хората тукъ иматъ да преследватъ единъ другиго и да развалятъ единъ другиму работата."

Вечерьта прочетохъ цѣлитѣ Нерудови Arabesky: хубави миниатури отъ Пражкия животъ, само че навсѣкѫде виждашъ Bierbank [бирария], кръчми и кафенета. — Златарски, Сарафовъ, Вацовъ ме търсили, ала не ме намѣриха. — Вечеряхъ и обѣдвахъ самъ съ Спасовата сестра. Спасъ, поради болестьта на майка си страни отъ кѫщи. Госпожицата говори доста, aber ihre Naivität kommt mir als schauerlich dumm [ала нейната наивность ми се вижда страшно глупава]; европейската изтънченость, макаръ и безъ знания, и левантинскиятъ, ако и по-добъръ, етикетъ сѫ отдалечени помежду си съ бездънна пропасть. 

 

15/27 декемврий, вторникъ. Вчера сутриньта най-после се решихъ да уволня Горанова; мѫчи учителитѣ като вампиринъ, спи въ училищната библиотека, понеже нѣма жилище, накаралъ учителитѣ на тѣхни срѣдства да му купятъ „педагогически самоваръ", нарушилъ дисциплината като позволилъ на ученицитѣ да играятъ театро и т. н. Чoбанoвъ, момченце отъ Калоферъ, било вземено за помощникъ въ библиотеката. Подиръ пладне министерски съветъ „несостоялъ ся", 3 членове сѫ въ държавния съветъ; Стоянова отдавна не съмъ виждалъ.

Днесъ преди обѣдъ имаше министерски съветъ отъ 11—11/2 у княза. Взети сѫ 1800 новобранци турци, не искатъ да служатъ, бѣгатъ, опасно е да се обучаватъ войници за султана, in casu belli [въ случай на война] ще дезертиратъ. Решихме, че може да се позволи откупъ срещу пари, които ще се опредѣлятъ за правителствени здания (Junkerschule [юнкерско училище] и пр.), това за три години. Развиха се дебати за сумата, 1000 или 600, Вълковичъ е на мнение, че колкото е по-малка, толкова повече пари ще се събератъ. После говорихме за Haftpflicht der Communen [отговорностьта на общинитѣ], разни мнения. На българитѣ ще се каже защо (да не бѫдатъ турцитѣ — нашитѣ неприятели въ войската), а на чужденцитѣ ще се представи като актъ на особена любовь къмъ мюсулманитѣ. Ще се обнародва указъ безъ докладъ. J'ai persisté que cette mesure ne porte aucun caractère d'exclusion; le Traité a garanti l'égalité de tous sujets [азъ настоявахъ, че тази мѣрка не носи изключителенъ характеръ; договорътъ е гарантиралъ равенство за всички поданици].

Работя върху вѣчната училищна статистика. — Грамаденъ снѣгъ, време за шейни. Днесъ подиръ пладне ходихме съ Сарафова къмъ Княжево. Прозраченъ въздухъ. Отдалеченитѣ предмети се виждатъ съвсемъ близо, познава се мѣстоположението на всички села, яздачи далеко въ снѣга и отдѣлни лица, всичко е засипано, само трънацитѣ се подаватъ. Днесъ презъ нощьта — 14°С. Въ стаята не повече отъ +9°R. при всичкото топлене. Надвечерь хубави червени (като сокъ отъ сливи) cirrhus'и [перести облаци] и meergrün [синкавъ] хоризонтъ на  С 3.

Вацовъ настоява за установяване на единъ правописъ: Икономовъ, Стояновъ, азъ, Гинчевъ, Кирковъ. Мене ми се не ще да се бъркамъ въ това униформиране.

  

19/31декемврий, сѫбота, св. Силвестьръ. Свършваме старата злополучна 1881 година съ прекрасна снѣжна покривка и чудесно време за шейни. Презъ последнитѣ дни е мъгляво въ полето и подъ Витоша; слънцето сутринь се вижда като луненъ дискъ презъ облаци. Балабановъ вече 3 пѫти излизалъ отъ Пловдивъ и всѣкога трѣбвало да се връща. Хитрово иде презъ Виена и кой знае какъ ще дойде, Гриммъ и Менгесъ едва съ мѫка пристигнаха тукъ презъ Ломъ за 4 деня (тѣ и пощата сѫ били засипани и чакали). Параходътъ „Взрывъ" съ новобранци замръзналъ въ Турно Мъгуреле. — Горановъ въ вторникъ биде уволненъ: живѣелъ въ училищната библиотека, накаралъ учителитѣ да му купятъ „педагогически" самоваръ, каралъ се съ Янева, произнасялъ се съ презрение за своето началство и ни пишеше груби писма. Съ радость се писаха въ нашата канцелария писмата за неговото отстранение. — Въ четвъртъкъ имаше съветъ у княза. Откупуването се установи на 1000 фр., споредъ съобщенитѣ телеграфически мнения на префектитѣ. Гриммъ донесе новината, че географическото дружество искало да изпрати тукъ идната година експедиция. Трѣбва да побързаме съ Книжовното дружество, което не върви напредъ по вина само на Стоянова; той сега е съвършено потъналъ въ сенатската комисия; тамъ се оплакватъ, че нищо не вършелъ, па и у насъ вече 10 деня не е дохождалъ. — Икономовъ, Григорий и Симеонъ заминаха въ четвъртъкъ съ шейни. Икономовъ не иска да влѣзе въ сената само отъ pruderie [инатъ], за да го канятъ твърде често и да напиратъ да приеме. И румелйискитѣ владици заминаха; не говорихъ съ тѣхъ. — Въ Румелия работитѣ вървятъ лошо. За управитель на финанситѣ временно е назначенъ котленецътъ Хаджи Петро, роднина на Кръстьовича и Богориди, затова се вдига голѣмъ шумъ. Бившата дирекция щѣла да бѫде изправена предъ сѫдъ. Мнозина искатъ за директоръ на финанситѣ нѣкой чужденецъ. Турцитѣ пакъ искатъ гарнизони. Подозрителното отзоваване на Нихадъ отъ София. Clôture [затварянето] на Областното събрание е станало не отъ Богориди, ами отъ Кръстьовича, депутатитѣ дори и не станали. Сливненци подадоха на нашия князъ благодарственъ адресъ за унищожението на митата. Да можехме да дигнемъ 80000 души съ 150 орѫдия, а така!... Съюзътъ на тримата императори [Калноки посети Петроградъ и Берлинъ) очевидно е решилъ въпроса за гаранциитѣ за мира на изтокъ. — Скандалниятъ процесъ Rochefort-Roustan въ Парижъ (affaires de Tunis) и le dossier Bokhas. Отъ цѣлия него излиза наяве страшната нравствена поквара на Левантинскитѣ креоли, пирейци, бейрутчани и т. н., такива обикновено заобикалятъ западноевропейскитѣ консулства.

Вацовъ бълнува за учебенъ съветъ при министерството, mit Taggeldern [съ дневни], хонораръ за оценки на книги: Сарафовъ, Златарски, П. Генчевъ, Кирковъ, Поповичъ и т. н. Нужда отъ закони за първоначалнитѣ училища. — Груевъ напечаталъ рапортитѣ на своитѣ инспектори. У насъ не върви — кой ще ги работи? Въ министерството работятъ азъ и Вацовъ. — Работя цѣли нощи върху своята училищна статистика. Много интересни данни: каква пъстрота, въ Кюстендилскитѣ села на 212 души 1 е грамотенъ, въ Търновско въ градоветѣ на 3. Въ Кюстендилско ходятъ на училище 28% деца, въ Шуменско 82%. Въ Кюстендилско 80% отъ учителитѣ сѫ се учили само въ селата, въ Шуменско 97% — въ градскитѣ класни училища. Въ Кюстендилско и Трънско единъ ученикъ се пада на 35 жители, въ Търновско на 17. — Прочетохъ Миларовитѣ Спомени отъ Цариградскитѣ тъмници. Много интересна книга, добре написана, съ чистъ езикъ. Явенъ талантъ, сега разбира се извѣтрѣлъ. Отъ книгата излиза наяве цѣлата тази ориенталска несигурность, фатализъмъ, Schwindel [шарлатания], laisser passer [ако мине]. — Много ме интересуватъ съобщенията въ вестницитѣ за откриването на хората отъ изгубената американска експедиция Jeannette" на северъ отъ устието на Лена.

Стаменовъ като директоръ на гимназията съвсемъ не използувалъ сумата за учебни помагала освенъ за поправка на нуждницитѣ. Това е фактъ.Мизерното състояние на София презъ първата година най-добре характеризира: най-нездравото мѣсто е около кѫщата на председателя на санитарния съветъ Молловъ и най-калната улица е при началника на Travaux publics Копиткинъ! — Много се чувствува липсата на сборникъ отъ законитѣ: всѣкога трѣбва да се ровимъ въ Държавенъ вестникъ. — Явиха се турци съ претенции за мѫжκия пансионъ, кѫщата. — Въ канцеларията много ни отекчава единъ дяконъ отъ Κοстуръ, нѣкакъвъ си потаенъ момъкъ, съ наведени очи, надъ които се извиватъ голѣми вежди, хубавъ като мома, ала натрапливъ. Ималъ ужъ калугерски „похоти". Иска да стане даскалъ. — Признакъ на новото време: униформирането на всички слуги и разсилни въ шаякъ съ цвѣтни нашивки.

Интересенъ фактъ. Стояновъ ми разправяше, че Икономовъ пазѣлъ още у себе си голѣмия кръстъ на католишкия български архиепископъ Соколски. Знаелъ това отъ Климента. Икономовъ билъ дяконъ на Соколски. — Днесъ излѣзе илюстрацията на Янко Ковачовъ, въ нея е моятъ некрологъ за Ами Буè. Шенoа умрѣлъ: изпратиха ми некрологъ. Голѣмъ повествувателски талантъ, звезда отъ първа величина. Преумори се и угасна отъ охтика на 43 годишна възрасть.

Свърши се още една година. Струва ми се, че всѣка година е по-лоша, „semper crescendo". А какво ще донесе новата настѫпваща година — 1882? Съ каква надежда трѣбва да я посрещна? Est-ce qu'il m'apportera la délivrance de tous ces malheurs? Et l'heure de la délivrance, est-ce qu'elle ne sonnera jamais pour moi? [Дали тя ще ми донесе освобождение отъ всички тѣзи злини? И нѣма ли нѣкога да удари за мене часътъ за освобождението?]. Кѫде вървимъ, кѫде ще стигнемъ, где е краятъ на всички тѣзи работи? Дали България ще се постабилизира до нѣкѫде, да ли ще захване нѣкакво систематично развитие? За мене най-тежкото нѣщо е това, че не зная и никакъ не мога да пресмѣтна, дали въ днешното свое положение ще създамъ нѣщо трайно, дали ще мога скоро да се върна къмъ своитѣ научни работи, да ли ще остана още дълго време въ България и дали нѣкога пакъ ще бѫда житель на своето чешко отечество. Презъ време на последното ми пѫтуване на западъ ми казаха, че въ България нѣма да има сигурность, до като князътъ се не ожени; въ това има много истина. Много се боя отъ желѣзничния въпросъ, който ще изкара на повръхностьта нечувани вражди и може да свърши съ грозна беда. Est-ce qu'il faut se sauver auparavant? [да ли не трѣбва да се спасявамъ отъ по-рано ?]. Ще
видимъ какъвъ ще бѫде
Conseil d'Etat
и какво ще работи.


 

[1] *) На полето на рѫкописа Иречекъ бележи: не е, консулатото не знае за него.

[2]  Константин Величков  (Бел. Омда)

[3] *) Цѣлиятъ този пасажъ е предаденъ въ рѫкописа на френски. С. А.

 


Начална страница

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени