К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1881

 

 

2 априлъ/21 мартъ, сѫбота. Вчера на 1 априлъ чудесна изненада. Студентътъ медикъ Ванковъ, нашъ стипендиянтъ, който свършва презъ май, пише въ министерството за пѫтни разноски за връщане. Въ плика — нещешъ ли фотографията на една московска пѣвица. Смѣхъ се, а Вацовъ и Сарафовъ още повече. Поподнала случайно вѫтре при изпращането на писмото. — Днесъ подиръ пладне писахъ на Пипина (за експедицията), на игумена на Рилския манастиръ (за речника на Неофита), на Павелъ Шафарикъ въ Бѣлградъ и т. н. Купихъ единъ „топъ" хартия за писане за 14 фр. — Янко Ковачевъ, който се върна отъ Пловдивъ, ми разправя, че Вазова тамъ съвършено сѫ го подлудили съ своитѣ хвалби. Сега иска 30 лири хонораръ за „Грамада"! — Подиръ пладне падна гръмъ съ градушка, първиятъ тази година, по цѣли дни атмосферно налѣгане, топло и задушно.

Въ четвъртъкъ подиръ пладне на 2 ч. имаше тържествена служба въ черквата за възкачването на престола на новия царь. Побърканъ arrangement [разпоредба]. Ние узнахме за това едва 1—2 часа предъ самата служба. Войската и господата отъ двореца дочули за цѣлата работа, когато всичко бѣше свършено. — Следъ това отидохъ да посетя Адженова, гдето намѣрихъ и Грекова. Богаташитѣ въ малкитѣ градчета въ България, въ Габрово, Дрѣново и т. н. живѣели просто, честно и както трѣбва, тѣ били гостоприемни (X. Димитъръ и др.). Въ България имало доста много пари, страната скоро щѣла да разбогатѣе. Намѣрението на правителството да строи желѣзница на собствени срѣдства отъ всички се удобрявало. Груичъ подиръ черква ми разправяше, че сърбитѣ сѫ извършили грамадна глупость, сега я виждатъ. — Стойчовъ вчера подиръ пладне стремглаво пакъ замина. Видѣхъ го следъ черкова и отидохъ си съ него въ кѫщи. — Правителството е на тѣсно, вижда, че работата на поповетѣ е сериозна, има голѣма отговорность.

Вчера въ петъкъ платихъ на Гошова 100 фр. за дружеството за подпомагане бедни ученици. Вечерьта бѣше у мене Агура. Искали да го изпѫдятъ отъ министерството на вѫтрешнитѣ работи, но по-после се отказали отъ намѣрението си. Безсмисленото уволняване на околийски началници (Киряковъ въ Радомиръ, другъ въ Бѣла-Слатина и т. н.), поради клюки, клевети и партийни интриги. — Нихилизмътъ въ България. И учительтъ Мавровъ въ Варна, сѫщо възпитаникъ на Азиатския департаментъ, трѣбва да се изгони. Написалъ нѣщо въ „Работникъ". Сега обществото се бунтува противъ него, може би нѣкѫде ще го натупатъ. — Anglo Jewish Society, както чета въ Augsburger Aug. Zeitung, решило да изпрати на българското правителство благодарственъ адресъ за бащинскитѣ грижи за образованието на еврейската младежь. Изглежда, че хахамбашията Гаврилъ Алмознино ни е разхвалилъ!

Вчера написахъ окрѫжно писмо къмъ инструкцията за окрѫжнитѣ инспектори. — Мисля за окрѫжно писмо досежно единство въ правописа. — Съ регулирането на кореспонденцията нашата работа се намалява, дохождатъ главно месечни рапорти. — Каролевъ издаде малка история за I класъ (Вавилония, Египетъ, Асирия и т. н.), много детинска и несполучлива. — Вчера пристигна тукъ, на пѫть отъ Пловдивъ за Чешко, Д-ръ Хитилъ. Прокуроритѣ чехи не били препорѫчани отъ Ранда, ами отъ Таксисъ. Бургашкиятъ искалъ да  разпореди да се приведе въ изпълнение присѫдата противъ председателя на сѫда, който билъ осѫденъ презъ руско време; hinc illae lacrimae [за това тѣзи сълзи]. Чорбаджийството; заематъ много длъжности. — Ковачевъ ми разправяше, че дружество „Наука" било главно за взимане на добри хонорари — имало предвидена сума въ бюджета (1000 лири) и трѣбвало да се използува. — Училища има достатъчно въ страната, доста нови сгради, обаче голѣма е липсата на педагогически подготвени учители. Следната година ще има две педагогически училища, въ Вратца и Шуменъ. Ала трѣбва дa се прикоткатъ ученици, които наистина да станатъ учители, а не да търсятъ друга работа. Азъ днесъ казахъ на Сарафова, че ще бѫде най-добре на тѣзи специализирали се педагози въ новитѣ училища да се дава отъ държавата около 250 фр., известна часть отъ заплатата (както въ Шведско). — Чета презъ нощнитѣ часове за развлѣчение Сервантеса. 

3 априлъ/22 мартъ. Прегледахъ археологическата статия за Киперта. — Вчера падна гръмъ въ Народното събрание, ала не се запали. — Подиръ пладне отидохъ у Каравелова, гдето бѣха Стойчовъ, Harrower, младиятъ Славейковъ, Живковъ и  русчушкиятъ търговецъ Иванчо Стояновъ (?). Стойчовъ и Harrower скоро си отидоха, следъ тѣхъ дойдоха Боневъ съ госпожата си и г-жа Каравелова. Приказвахме за разни работи. Преди 15 години американцитѣ много проповѣдвали изъ България. Д-ръ Лонгъ дълго седѣлъ въ Търново; анекдотътъ за пияния, който се вмъкналъ при него, когато проповѣдвалъ и казалъ: тази интелигенция (Михаиловски, Карагьозовъ и т. н.) не ще стане протестантска, тѣ ходятъ и при него и въ православната черква, обаче дай ми 20,000 гроша и азъ ще ти доведа нѣколко вѣруещи. Другъ проповѣдникъ медикъ 3 години живѣлъ въ Шуменъ, проповѣдвалъ обаче само веднажъ въ седмицата, инакъ лѣкувалъ по селата и поучавалъ селянитѣ по земледѣлие, какъ трѣбва да се оре и т. н. Имало ги почти въ всѣки градъ. Ревностнитѣ американски и английски мисионери били противъ Робертъ колежъ, който училъ ужъ на безбожие. Д-ръ Лонгъ, Д-ръ Lyrus Hamlin, Д-ръ Washburn всѣкога сѫ били за свободата на съвестьта,  малко бъркали религията въ всичко, самитѣ първи християни разбрали, че съ прозелитизъмъ на Изтокъ нищо нѣма да направятъ, ами само съ просвѣта, разпространение на образование — съ училища. Отъ българскитѣ проповѣдници Андр. Цаневъ (сега въ София) вѣрвалъ всичко, училъ се въ Америка, никога не е попадалъ въ скептични крѫжоци, ограниченъ, скрупули при много работи въ Събранието. Томовъ билъ по-ученъ, сега е въ Свищовъ; билъ въ Търново, проповѣдваль и въ кафенетата, искалъ да обърне Живкова, Стамболова и т. н.(!), търсѣлъ пренията, защото въ тѣхъ била неговата сила, ходилъ ужъ и при митрополита Григория за прения. Сега въ Търново билъ нѣкой си Икономовъ, страшно, каже, говедо, ходѣлъ по улицитѣ и тананикалъ духовни пѣсни(!). — Въ Търново подъ Трапезица се намирали, каже, стари еврейски гробища още отъ старобългарско време. — Каравеловъ блѣнува за Х-вия начинъ за представляване на народа, не по окрѫзи, ами споредъ броя на гласоветѣ въ цѣлата страна (върху това има сега английски съчинения, срв. Sladkovský). — Плановетѣ на Каравелова да основе градъ между устието на Витъ и Осъмь (разстоянието е 10 клм.) на Дунава, при Сомовитъ, българска Александрия, ще трѣбва едно шосе отъ Плѣвенъ за тамъ (35 клм.) и инженеръ да посочи мѣстата. Щѣлъ да бѫде скеле за Плѣвенско, Ловчанско, Севлиевско, дори и за София. Никополъ (турски градъ съ малко българи) щѣлъ да западне, като скеле било неудобно — висока тераса. При устието на Осъмь имало следи отъ римския Asеmus (кастелъ, изобразенъ у Лежана). Свищовъ по този начинъ щѣлъ да пострада. — Въ Раховo земята се свличала къмъ Дунава, понѣкога цѣла кѫща се преобръщала. Силна конкуренция правѣлъ съседниятъ Козлудуй. — Изселване отъ планинитѣ въ равнинитѣ. Дрѣновци отивали въ Русчушко. Планинскитѣ градчета, изчерпили своитѣ мери, се изселвали. Копривщица населила Пловдивъ, Одринъ, Димотика, сега и Златица, около 20 кѫщи дошли въ София. — Имало хубави гори въ Силистренско и Османпазарско (вѣковни гори). — Искърскиятъ проходъ и Врачанско — младиятъ Славейковъ преди войната билъ учитель въ Вратца. — Въ Влашко българитѣ навсѣкѫде изчезвали и въ тѣхнитѣ градове на тѣхно мѣсто дохождали евреи — Петещи, Александрия и т. н. Отъ освобождението на България нѣмало работници въ Румъния. Признакъ, че въ България има доста работа. Отъ Букурещъ дохождали хора въ София да търсятъ работници и не намѣрили. Сѫщото горе-долу ще се почувствува и въ Сърбия. — Около Букурещъ имало български села. Искатъ да се върнатъ, ходятъ въ българското агенство въ Букурещъ да молятъ за условия. Каравеловъ и други съ право сѫ противъ всѣкакви привилегии, така се само разваля съседното население. — Балчикъ не билъ хубавъ градъ, бѣли напрашени морски брѣгове, обаче ималъ хубави кѫши и дюкяни, една кѫща била дори триетажна, по-голѣма отъ двореца въ София, ставалъ голѣмъ износъ на жито отъ тамъ.

Вечерьта получихъ въ кѫщи 4 свезки отъ Osvěta. Вълчекъ следователно е получилъ статията ми. Osvěta не съмъ челъ, откато съмъ въ България, както изобщо нищо отъ нашата (чешка) периодична белетристика. 

7 априлъ/26 мартъ, четвъртъкъ. Имаше два праздника. Въ вторникъ бѣше княжескиятъ праздникъ. Сутриньта на 10 ч. тържествена служба, въ черква е набито, елегантенъ дамски
свѣтъ, чиновници, офицери, войска, народъ,
консулитѣ en pleine parade. Следъ това отидохъ у Каравелова, гдето бѣха министритѣ, Harrower, Шлейферъ, Генчевъ; Славейковъ написа телеграма за княза на български, азъ на неговитѣ родители на нѣмски. Купища поздравителни телеграми за княза се получиха отъ цѣлата страна. Стойчовъ каза за Балабанова, че въ Цариградъ два пѫти му говорилъ (сега повторно при неговото пѫтуване) на обѣдъ за мене, че се чудѣлъ на Стоилова, защо билъ повикалъ този човѣкъ. Билъ, каже, голѣмъ мой неприятель. Славейковъ ми разправи, че Балабановъ твърдѣлъ че азъ не съмъ билъ авторъ на българската история, следователно съмъ нѣкакъв си „Лъжедимитъръ". Веднага следъ падането на министерството ходилъ у Стойчова и т. н., като се представялъ за либералъ. Каравеловъ знае всички негови глупости, неговата сръдня къмъ княза, следъ назначаването на второто министерство. — Въ срѣда — годишнина на Каравелова като министръ, щѣше да има пикникъ въ гората при Владая, за който и азъ бѣхъ каненъ. Обаче, бѣше студено, духаше вѣтъръ и Витоша бѣше обвита въ мъгла. Останахъ въ кѫщи. Преди пладне не чувствувахъ досада, съ меланхолични мисли: вчера вечерьта приготвихъ материалъ за две статии (за Периодическо списание). — Подиръ пладне напраздно търсихъ Миларова и другата компания, самъ самичъкъ съ кола (тази година за пръвъ пѫть) отидохъ въ Княжево. По шосето бѣше пусто. Въ селото вече имаше повече коли. Пеша тръгнахъ къмъ прохода чакъ до моста. Пълно е съ арнауто-македонски работници, цѣли „тайфи" (Haarfrisur). Много теменуги; nota bene бълг. иглика (коприщенски игличина) primula. — Вечерьта отидохъ у Каравелова, гдето останахъ и на вечеря. Каравеловъ ми говори за историческитѣ причини на нихилизма, руската история отъ миналото столѣтие, стара развала. Кавказскитѣ войни — крепости и сражения на хартия, страшни разбойничества. — На вечерята бѣха министритѣ безъ генерала, Боневъ съ жена си, г-жа Цанкова (un manzo grasso senza anima), Люцкановъ, Миларовъ, Шлейферъ, Неболсинъ, Д. К. Поповъ, Живковъ, младиятъ Славейковъ. За минута и Harrower. Бѣхме на тѣсно около масата. Миларовъ, младиятъ Славейковъ и Стойчовъ extra; шунка, гѫска, ягне, сирене, щрудълъ, ябълки. Два голѣми зелени сѫда за вода отъ Трънъ, единиятъ съ дълго гърло и гущери отвънъ (античенъ), другиятъ — хидростатиченъ, отвора му долу, а горе затворенъ. Каравеловъ бѣше много веселъ, остроти за Бурмова, безвреденъ човѣкъ, ала смѣшенъ. Каравеловъ твърди, че всички богати хора въ България сѫ забогатѣли само отъ лихварство, взимали по 20%, никога не отъ търговия, особено въ Елена, Габрово, Дрѣново, Пловдивъ. Упадъкътъ на градоветѣ, особено на Търново, който по-рано е билъ dépôt на цариградски и виенски стоки; сега и отъ Дѫбникъ (при Плѣвенъ) сами си купували стока, порѫчки отъ Виена. Съ Славейкова приказвахме за археология. Стари окопи отъ Раховско (Кнежа) къмъ Чипровци, не е, каже, пѫть; тѣ били два, горе долу паралелни. Другъ такъвъ окопъ вървѣлъ отъ Бургасъ къмъ Сливенъ чакъ до Чирпанско, ужъ къмъ българо-гръцката граница. Въ източна България Чалъкавашкиятъ проходъ билъ най-стариятъ. На Шипка имало по-рано развалини — Марковъ градъ.  Развалини Фикелъ северно отъ Одринъ на турска територия по-близу до румелийската граница на Тунджа; ровейки се въ кѫщи, намѣрихъ въ ексцерптитѣ си отъ Кантакузена Βουκελλον крепость при Одринъ. Пълно било съ развалини въ Кръкклисийско, Бунаръ-Хисаръ, Скопело, при Виза и т. н. Следи отъ шосета. Славейковъ като чиновникъ за особени порѫчения при сливенския губернаторъ много е пѫтувалъ по тѣзи мѣста. Манастиръ-Баиръ, на върха развалини, тукъ въ планинитѣ имало мѣстность съ развалини, наричана „Римъ-Папа", следи отъ пустинници и т. н. — Турцитѣ казълбаши, шиитска секта, имало ги и между турцитѣ въ България и Румелия. — Славейковъ за пѣснитѣ: гръцкитѣ и македоно-арнаутскитѣ се доближавали — арнаутскитѣ образци били оригинални; турскитѣ били много разнообразни, кюрдски, караманлийски и т. н., тѣ се образували въ султанскитѣ кѫщи. — Много се консумирала европейска манифактура отъ турцитѣ въ голѣмитѣ градове на източна България: тѣхнитѣ жени въ кѫщи нищо не работѣли, купували всичко готово. — Каравеловъ ме подканя да преведа Перикловата речь отъ Тукидида (погребалната) като образецъ на речь и усъвършенствуванъ български езикъ. — Славейковъ ми обясни думата падàло = конакъ, quartier: едно мѣсто въ Габрово така се наричало. Царево падало ми показваха селянитѣ въ Бояна при София подъ старата крепость. Nota bene. Думата се срѣща и въ старитѣ грамоти. — Каравеловъ ми говори за срѣдновѣковни развалини въ Орханийския проходъ. — Дървената бъклица, отъ която пихме ракия — трънски продуктъ, е така полирана, че би правила честь и на алпийската индустрия. Тостоветѣ на Славейкова. — Следъ ядене се игра хоро. Дѣдо Славейковъ е младъ, свежъ хороводъ. Люцкановъ, а следъ него и Боневъ свириха на цигулка, младиятъ Славейковъ на флейта. Смѣшни хора съ плѣскане и движение на рѫцетѣ (смядовчанка). Пѣсни. Славейковъ пѣ пѣсеньта „Ходилъ юнакъ, ходилъ помакъ" — старъ особенъ напѣвъ, нѣщо старинно, цѣла композиция. Повторение, удължаване на последния слогъ. Споредъ Славейкова, едва ли има 6—7 пѣсни отъ преди турската епоха. — Новъ анекдотъ: единъ панагюрецъ отишълъ при Славейкова за служба, когото вече Грессеръ искалъ да вземе за вратарь. Славейковъ му казалъ: ще получавашъ месечно 60 фр. Той: „Какво? На мене 60 фр., а на Маринъ Дринова 1000 рубли, а и той е отъ сѫщото село, отъ гдето съмъ и азъ". — Harrower билъ съ Стойчова на моста презъ Искъра, който сега се преправя. Въ турско време тамъ е станала очевидно страшна (споредъ мнението на Харровера) злополука. Отъ Цариградъ изпратили хубавъ планъ, обаче на самото мѣсто го побъркали, като поставили  "Vorwerk" за защита отъ наводнение на погрѣшно мѣсто. - Миларовъ пѣ босненска пѣсень, много сладки мелодии. - Каравеловото мнение за характера на руското образование. Най-добритѣ имъ хора били излѣзли отъ военнитѣ училища и отъ войската, пътешественици (Пржевалски, Миклуха и т. н.), дори и белетристи. Военната кариера била единствениятъ отворенъ пѫть, другаде грозенъ непотизъмъ. Лошо свидетелство за университетите. - Хоро: 3 крачки напредъ, 2 крачки назадъ - и азъ играхъ малко. - Славейковъ и Каравеловъ бѣха въ желтъ шаякъ. - На 2 ч. следъ полунощь бѣхъ въ кѫщи.

Вчера изпратихъ на Киперта статия съ писмо, въ понедѣлникъ му набавихъ и дългия (33 реда) кутловишки надписъ отъ музея, войницитѣ на Leg. XI Claudiae. Никакво мѣстно име нѣма въ него. 

10 априлъ/29 мартъ, недѣля. Днесъ получихъ писма отъ баща си и отъ Гебауера. Пишатъ ми за окончателното решение на университетския въпросъ: на есень щѣли да се отдѣлятъ сегашнитѣ чешки професори отъ философския и юридическия факултети и щѣли да образуватъ отдѣлни чешки факултети, на 1888 г. щѣлъ да се отвори и чешки медицински факултетъ; теологията щѣла да остане на страна. Гебауеръ ми пише, дали не мисля да се връщамъ. Азъ днесъ постоянно размишлявамъ върху това — писахъ, quot erat dicendum: може. Ориентътъ е много поучителенъ и интересенъ, ала нищо повече, и организацията и администрацията тукъ споредъ Новаковича: „што мajcтopи за дан га саграде, то све вила за ноћ обалjуjе". Писахъ началото на статията „Научни изследвания въ България" за Периодическо списание, обаче полека и безъ охота. Пристигна Augsburger Allg. Zeitung съ първата статия и съчинението на Гопчевича за Албания. — Песимистично настроение. Тѣзи дни съ нашата педагогия стоимъ предъ фиаско. Въ Дупница 6 ученика сѫ изключени поради дописки въ „Славянинъ". Дойдоха тукъ, каятъ се, разбрали, че ние сме тѣхното началство, а не „Славянинъ". Пристигна и директорътъ Карановъ, мѫчно е да ги приематъ наново, уличничеството ще се увеличи. Маймунски ученически парламентчета—дружества, гдето критикуватъ и учителитѣ. Лошитѣ последици отъ покойното самоковско училище, ученицитѣ сѫ отъ тамъ, свикнали на бунтарство, създаватъ немирства и другаде. Въ Лѣсковецъ нови размирици. Въ Варна Мавровъ е даденъ подъ сѫдъ отъ прокурора Шишковъ и по наше собствено телеграфическо искане е освободенъ: не намираме замѣстникъ. Въ София има оплаквания отъ атеиста-нихилиста Узуновъ и останалитѣ недоуци въ гимназията. Дисциплината е слаба: смѣсь на ученици отъ разна възрасть, много не нравствено „домашно възпитание", разпуснатость следъ войната, свобода на печата, развратътъ, който се сѣе отъ такива жлъчни вестници като „Славянинъ", маймунска охота да играятъ политическа роля! Отъ цѣлата тази генерация едва ли ще излѣзе нѣщо. Освенъ кюстендилското училище, навсѣкѫде другаде мѫчнотии. По-добре щѣше да бѫде, говорихме си, ако ние тримата, Сарафовъ, Вацовъ и азъ, бѣхме захванали ние сами да обучаваме — може би щѣхме нѣкого да възпитаме, а сега на хартия всичко отива „in vano". Кѫде сѫ Обрадовичъ, Евг. Булгарисъ, Каирисъ и др.! — Основаха лично сами училище и възпитаха едного и другиго. Обаче тогава имаше идеализма на XVIII столѣтие, а днесъ цари грубиятъ материализъмъ, безвѣрие, човѣкъ е „animal cum stomacho et peni aut cunno". — Князътъ вече скоро ще се върне. Въ Берлинъ е назначенъ général à la suite. — Липса на хора. Нѣмаме инспектори — а трѣбва сега да се назначатъ. А нѣма и учители: трѣбва да прибѣгнемъ къмъ чужденци, къмъ чехи или далматинци.

 5/17 априлъ, недѣля. Днесъ е католишки Великдень и сѫщевременно православна Връбница; настѫпи пакъ хубаво време следъ продължителна тиня, всичко се зеленѣе, истинска Casqua florida. На 10 ч. отидохъ на католишката литургия, наново следъ една година, beautiful ladies [хубави жени], много българи офицери и други зрители, пѣха г-жи Прошекова и Адженова. Следъ това съ Безеншека и Навратилъ Початецкий излѣзохме на полето на разходка, по цариградското шосе, зелено, снѣгове по Витоша. Топло — за пръвъ пѫть. Подиръ пладне писахъ въ кѫщи на Вълчека (статията ще излѣзе на два пѫти), на Геролда (пристигнаха вече първитѣ два сандъка съ книги за Народната библиотека), на Панаретова, на студента Тодоровъ въ Прага. Вечерьта направихме разходка съ Миларова.

Augsburger Allg. Zeitung. Тукъ направи неимовѣрна сензация. Въ „Беседата", увисналъ на прѫчката, изглеждалъ, каже, като да е отъ миналото столѣтие този екземпляръ. Каравеловъ го челъ, треперейки, verschlang es mit Gier [поглъщалъ го лакомо], първитѣ две статии му харесали, третата, обаче, не. И Сарафовъ ги е челъ, ала не посмѣ нищо да ми каже. — Инакъ причиниха смущение. Каравеловъ не иска Стояновъ (пакъ изпрати купъ рапорти) да бѫде преименуванъ споредъ новия бюджетъ отъ главенъ инспекторъ на съветникъ и изобщо не ще да има съветници (предвидени сѫ двама), били излишни, трѣбвало да се правятъ икономии. Причината за Стоянова сѫ само вестникарски клюки, бабешки глупости; до сега не е направилъ нищо, съ което да изгуби моето и на Сарафова и Вацова довѣрие. Нечестна и безхарактерна работа, защо го назначиха? Сега има намѣрение да пренесе семейството си отъ Варна въ София, а искатъ да го оставатъ да виси надъ пропастьта. Непочтено безсрамие. За това пъкъ Каравеловъ искалъ да бѫде назначенъ за съветникъ пакостникътъ Кирковъ: Сарафовъ му отговорилъ, че въ такъвъ случай азъ и Вацовъ ще си дадемъ оставкитѣ. А иска да се правятъ икономии, напр. да не се дава нищо на евреитѣ за български учители въ случаитѣ, гдето сме вече обещали; работата тукъ е за една икономия отъ 200 фр. Der Kerl scheint ganz verrükt zu sein [тозъ човѣкъ изглежда да е съвършено побърканъ]. Съ него върху това не съмъ приказвалъ, но Сарафовъ ми разправяше. Съвършена липса на държавническа мисъль. Ние и тримата като да сме гръмнати, азъ говоря за заминаване, Вацовъ е цѣлъ съкрушенъ и сърдитъ, излишни глупости, човѣкъ губи охота за работа. За щастие князътъ ще пристигне въ четвъртъкъ.

Въ петъкъ подиръ пладне отидохъ у Каравелова. У него бѣше Кирилъ, по-късно дойде новиятъ кореспондентъ на „Голосъ" — Зюсманъ. Следъ това останахъ самичъкъ съ госпожата. Говорихме за всичко, много приятелски, обаче въпроситѣ за Стоянова, Киркова и Augsburger Allg. Zeitung не засегнахме!

Статията за „Периодическо списание" свършихъ. Писахъ на Дринова за нея. Пиша библиографски листчета за своята сбирка, допълнение — имамъ цѣлъ купъ каталози. — За постройка на гимназия се преговаря съ Йовановича, „старика", врачанецъ въ Виена. — Рилскитѣ монаси ми писаха официално за речника на Неофита, преписанъ билъ до думата истoчникъ, а материалътъ достигалъ до буквата о. — Шишковъ, сега замѣстникъ на прокурора въ Варна, интригува противъ Пенчова, нещастенъ нехранимайко.

Днесъ подиръ обѣдъ ме посети Шеферъ. Казва, че, споредъ всичко, въ последно време работитѣ тукъ вървѣли зле, сѫщо и дипломатическите работи; непрестанни промѣни. Сега Еренротъ билъ въ Букурещъ да поздрави. — Кумани пѫтувалъ съ него, обаче веднага щѣлъ да си замине. На негово мѣсто щѣлъ, каже, да дойде Хитрово. — Шеферъ най-много говори за кюстендилската комисия, за кесимджиитѣ и за старата литература върху Турция.

Когато нѣкои уволнени началници дохаждали при Славейкова, той имъ казвалъ: „какво да правя, вие сте записани въ черния тефтеръ на Каравелова". И тѣзи хора ходятъ следъ това, та го разправятъ по кафенетата. 

9/21 априлъ, четвъртъкъ. Днесъ се захваща канцеларската ваканция. Пакъ съмъ готовъ за пѫть. Утре сутриньта заминавамъ съ Миларова за Самоковъ. Днесъ се готвя, купувамъ консерви и т. н. Luftschlösser [въздушни кули], походъ презъ Рилската седловина пеша на поклонение въ манастира, обаче не знаемъ какво ще бѫде времето. Днесъ е облачно и задушно. Радвамъ се, че ще мога пакъ да излѣза вънъ въ широкото поле. Промѣната на въздуха за мене е необходима, инакъ не съмъ за нищо, боли ме главата и очитѣ, имамъ малко възможность за излети, монотония и незадоволство — сѫщото състояние, както лани презъ пролѣтьта въ априлъ и май. — Днесъ преди пладне се отслужи последната панихида за покойния царь. Петь обвиняеми за убийството (и Перовска) били обесени. — Получихъ дълго писмо отъ Дринова. Постоянно боледувалъ, струва ми се отъ мигрена. „Особно тежко впечатление ми направиха думитѣ Ви „горчиви разкаяния", „жални въспоминания" и т. н. „Не се отчайвайте, друже, и нека не Ви смущаватъ безобразията, съ които, види се, често се срѣщате. Тия твърде естествени безобразия сѫ нищо предъ една такава благородна дѣятелность, каквато е Вашата". Отъ експедицията и тази година нищо нѣмало да излѣзе. Сарафовъ съ Вацова заминаха въ вторникъ за Царибродъ. Вацовъ ще отиде въ Пиротъ. Сарафовъ днесъ вечерьта се връща. — Тѣзи дни пристигнаха първитѣ два сандъка съ нашитѣ антикварни покупки за Народната библиотека. Съ тѣхъ имаше нѣщо и за мене. Фалмерайовитѣ Gesammelte Werke, Neue Fragmente, за Сирия, Палестина и Египетъ, първия день четохъ до 1 и пол. часа следъ полунощь съ жарь! — Въ вторникъ прекарахъ у Каравелова около 3 часа. Разговаряхме за психология, за философски изследвания, за учебници, за занаятчийското образование и т. н. — Въ Augsburger Allg. Zeitung излѣзе статията ми за Румелия. Стоиловъ телеграфиралъ съ шифъръ отъ Дармщатъ на Спаса, че статиитѣ ми направили въ Германия голѣма сензация. Каравеловъ до сега не ми е казалъ лично нито дума. — Цанковъ въ Кюстендилъ изглежда, че се е скаралъ съ цѣлата комисия, всички сѫ противъ него. Турцитѣ се оплакватъ отъ него въ тукашнитѣ консулства. — Получихъ отъ Геролда и Брoка таблици за антропологично изследване на коситѣ, очитѣ и цвѣта на кожата, цвѣтни полета, не сѫ достатъчни; за сравнение сѫ необходими полета съ ивици отъ сѫщия цвѣтъ (на коситѣ) или марморирани. — Консерваторитѣ сѫ се впуснали на ловъ за „нихилисти" въ България, страшна глупость, подписване на адреси до княза за това, побоища въ Габрово, Раховица, Враца и т. н. Бруталноститѣ на административнитѣ власти. Грековъ билъ преди известно време за нѣкакъвъ процесъ въ Враца; презъ цѣлото време на неговото престояване тамъ, двама стражари стояли при вратата на неговата кѫща! Въ Русчукъ на пощата ужъ преглеждали писмата на консерваторитѣ, споредъ други само вестници. — Гръцкиятъ въпросъ сега е още по-заплетенъ, отколкото по-рано. Страшно землетресение въ Хиосъ и на Исхия. Въ София до сега нито следа.

1 май/19 априлъ.[*] Великдень прекарахъ въ Рилския манастиръ. Съ Миларова се бѣхме наговорили да тръгнемъ за Самоковъ. Миларовъ мислѣше, че може още сега отъ тамъ презъ планинитѣ да се отиде въ манастира; азъ го разубеждавахъ ала тепърва Славейковъ му обясни както трѣбва цѣлия характеръ на терена. Въ петъкъ на 10/22 априлъ зараньта презъ едно прекрасно утро промѣнихме плана и Ахмедъ, спазаренъ за 20 рубли до Самоковъ, обърна къмъ Дупница. Миларовъ бѣше съ кавалерийски ботуши, черенъ калпакъ, казашки кожухъ и чанта отъ страна. Въ града тъкмо имаше пазаръ; шопски невести съ лица закрити съ пари. На 8.40—9.26 ч. София — Княжево (Балиефенди). Задъ Княжево закусихме съ холандско сирене и конякъ въ колата. Преминахме презъ рѣката по камененъ мостъ, който се гради. На 10.29 ч. стигнахме хана Владая (населението изговаря: товà, àрно). Цъфнали трънки край пѫтя. Шумътъ на водитѣ. Въ Габрово наричатъ малкитѣ водопади таламбаси. Природата е гола, много изворчета, едва поникнала трѣва; пасатъ овчи стада, мили агънца. Селяни си каратъ туй-онуй за праздницитѣ отъ София, буренца съ ракия на коне. На 10.53 ч. между два хана завихме на лѣво по правото дупнишко шосе, мене непознато. Отначало 1 километъръ то е съвършено диво, на лѣво италиянци каменари работятъ при една нова каменоломна. Следъ това настѫпи алея, срещнахме артилеристи, които се връщатъ отъ Дупница за праздницитѣ. Купища камъни отъ дветѣ страни за поправка на пѫтя. На 11.05 ч. почивка при едно поточе. Пролѣтна флора: зеленоцвѣтниятъ helleborus, leontodon и змийска трѣва (цѣли туфи), primula (бълг. иглика), теменужки безъ миризъ, muscari, lamia, листе на convalaria, цъфнали трънки и т. н. Отъ тукъ ударихме на югъ презъ струмския басеинъ. Налѣво села въ подножието на Витоша, гѫсталаци. Тукъ имало нѣкѫде си и манастиръ. Лѣсове и дървета. Отъ тукъ възлизането на горе изглежда лесно. Горе има малко снѣгъ. Минахме презъ по-малки притоци, които текатъ на западъ къмъ Струма. На едно мѣсто стръменъ преходъ безъ мостъ. Водѣхме весели разговори, за античния култъ на Кибела, Афродита и т. н. Влѣзэхме въ долината на младата Струма. Купища вѫглища край шосето — по-рано тукъ е имало желѣзни мадани (единъ „сръбски самоковъ"), запустѣли неотколе. Хубави ливади, пролѣтна прѣсна зеленина, алеи и лѣсове, агънца, воденици, водопади. Между върховетѣ бързата бистра, млада Струма: разкошенъ пейзажъ.

Крапецъ. Почивка отъ 12.50—1.36 ч. Тукъ, край шосето има само ханища, самитѣ колиби сѫ пръснати по планинитѣ. Седнахме предъ хана, ядохме тонъ (консервиранъ), хлѣбъ и пихме конякъ и вино, доядохме си съ сирене. Миларовитѣ разговори съ шопа Андрея Геновъ, около 8 годишенъ, пасе говедата, желалъ би да ходи въ училище, ала трѣбва да говедарствува. Тукъ има попъ и черква ѫщица), ала  за училище ходятъ въ селото Студена, 60 кѫщи. Имало каже, тукъ голѣмъ манастиръ къмъ Витоша въ планинитѣ. Ханджията е интелигентенъ шопъ. Има тукъ и циганинъ ковачъ. Момчето ми казва: „асъ, кай, викамъ на баща си, оти не ме праща на школьо". До хана има дюкянъ, гдето две жени работятъ бояджилъкъ, боядисватъ червени пояси и пр. (съ кърмъсъ, който купуватъ); дъщерята имаше хубаво лице; пощѣла майка си, когато Миларовъ влѣзе отъ любопитство тамъ. Хубавъ зеленъ край.

Отъ тукъ презъ пуста камениста мѣстность излѣзохме отъ долината на Струма. Политически препирни, Балабановитѣ приказки за мене. Минахме презъ единъ каменистъ гребенъ (съ коси пластове) пеша. Отвори се изгледъ на Рила; алпийска чудовищна стена, перпендикулярна — стръмна, горе отрупана съ снѣгъ, облаци кацнали върху ѝ. Изгледъ и къмъ Радомирско поле; планини задъ него въ Трънско, Брѣзнишко, Кюстендилско съ снѣжни петна.

На 3.30 часа стигнахме голѣмото шосе при село Диканя; кръстопѫть за Самоковъ — Радомиръ, Владая, Крапецъ — Дупница. Дъждъ, студено. Срѣщаме малко хора по пѫтя, едва по-близо до Дупница, гдето има пазаръ. На 4.30 ч. бѣхме при хана на прехода отъ Радомирско поле въ порѣчието на Джерменъ, новъ свѣтъ, по-топло, гърми нѣкѫде далече, Рилскитѣ планини се синѣятъ, като Синайската планина на Доре, величествена „картина", въ далечината се виждатъ села съ черкви, плодороденъ край.

На 5.15 ч. бѣхме въ Дупница. Спомени отъ лани, отъ гдето минахъ презъ лѣтото. Спрѣхме се при голѣмия ханъ, пихме по едно кафе и разпитахме за коне за утре. Изпратихъ бележка на директора Карановъ, той дойде съ учителитѣ Георгиевъ и съотечественика Грегора, който тъкмо има голѣми грижи — викатъ го на военно обучение презъ май. Заведоха ни въ училището и пансиона — въ стария конакъ на Сюлейманъ бей Карагалията отъ 1224 год[1]. съ турски надписъ надъ вратата. Караглията билъ раненъ въ крака въ боя срещу сърбитѣ и следъ това умрѣлъ у дома си. Часть отъ конака се сриналъ въ рѣката, има предание за това: набилъ попа, когато служилъ и осквернилъ светото причастие. Вѫтре има пространенъ дворъ, който билъ насаденъ съ дръвчета, ала градскитѣ и общински мѫдърци отъ много умъ лани ги изсѣкли. Въ дъното е по-старата училищна сграда и новата — пансиона. Голѣмитѣ стаи сѫ спални. Тъкмо едно момче при гимнастика бѣше паднало и бѣ си ударило рѫката. Трапезарията и залата съ зеленитѣ сандъци сѫ тъмни, Миларовъ ми каза, че всичко това му напомняло на „тъмница". Училищнитѣ стаи сѫ малки, чиноветѣ не сѫ поставени добре къмъ свѣтлината. Ученици сега имало 88, разпредѣлени въ 4 класа, отъ самата Дупница само 21 (градътъ ималъ 8,000 души). Градътъ съжалява за пренасянето на училището, но какво да се прави. Грънчаровъ бѣше съ насъ, той е уволненъ като председатель на сѫда въ Кюстендилъ; води се процесъ противъ дупнишкитѣ чорбаджии, които презъ окупацията били въ окрѫжнитѣ съвети, крали отъ турскитѣ имоти и пълнили джобоветѣ си. Излѣзохме вънъ около града на върха, гдето сѫ турскитѣ гробища и „сааткула", обаче гърмѣше, свѣткаше се, та избѣгахме въ града. Карановъ ни заведе у дома си. Дойде буря и дъждъ. Карановъ ни задържа у тѣхъ си за вечеря и за нощуване. Миларовъ го познавалъ още отъ Цариградъ („Сапуновъ") — спомени, македонска пѣсень (таралèшъ Цуцулица), обаче не я чухме. Бѣше весело при вечерята (breakfast [закуска], непостихме), която продължи чакъ до 12.30 часа. Госпожата, стройна македонка, бѣше въ народна носия. Ядохме alla turca отъ паницата. — Отъ тукъ до Кратово (отъ гдето е Карановъ) имало 20 часа; Кратово — Паланка 4 ч., Паланка — границата 2 ч. Въ Солунския и Скопския вилаети работитѣ стояли по-добре, отколкото задъ Вардара (Битолско). Много се прекалявало въ Македония. Харамиитѣ ограбвали и християнитѣ. Тѣ презъ зимата живѣели въ Дупница като кафеджии, бакали, а на пролѣть преминавали границата презъ село Рила и Пиринъ, често да отмъщаватъ съ смърть за своитѣ близки. Нѣкогашниятъ околийски началникъ Пановъ (македонецъ) имъ „давалъ съвети". — За вечеря ни сложиха чудесна пилешка чорба, твърди яйца, сирене; нашиятъ „homard" и конякътъ и неговитѣ ефекти. Миларовъ бѣше много приказливъ, тостове и т. н. — Спахме на пода. 

Сѫбота, 11/23 априлъ. Станахме рано, около 5 часа. Съвършено се изясни, имаше облакъ само на върха на Рила. Младиятъ Владе, пъргавото момче на Каранова. Наемателитѣ на пансиона ни порѫчаха коне. Ранна разходка на горе по долината на Бистрица, много води текатъ въ града, стари каменни мостове, пълно съ бѣлъ и червенъ цвѣтъ по дърветата (праскви), стари турски конаци съ високи зидове за охрана на харемитѣ отъ погледитѣ на любопитнитѣ. Хубави типове между населението. Най-после тръгнахме на пѫть: азъ на черенъ „атъ", Миларовъ на бѣлъ, съ насъ водачътъ Василъ на товарния конь съ пушка, лани е билъ въ пограничната стража. Преди да тръгнемъ, срещнахме въ града Иванчова, кюстендилския директоръ съ цѣла компания, сѫщо отиваха за Рила заедно съ семействата си, въ нея бѣха Ангеловъ (сѫдебенъ следователь) и прокурорътъ Мумджиевъ отъ Кюстендилъ. Тѣ излѣзоха преди насъ, които се забавихме дълго съ нагласяването на седлата и пр.

На 8.30 ч. сме вече вънъ. Шосето върви край Джерменъ, ланшни спомени, лозя, жълти цвѣтя по далечнитѣ ниви, eupborbiae край пѫтя, върбови алеи съ млада зеленина, изгледъ на планини въ лѣво. Вървѣхме ту ходомъ, ту тръсъ, ту галопъ. Сѣнчести  алеи  пълни  съ каль. Малко хора се срѣщатъ по пѫтя. Какво удоволствие пакъ на седло. Искахме да вървимъ презъ Слатина, ала нашиятъ водачъ ни насочи по правото шосе къмъ Кочериново. За Миларова всичко бѣше ново, никога не е билъ тукъ на западъ. На 10.30 ч. минахме край мѣстото, гдето се сливатъ Струма и Джерменъ. На срѣща Струмското дефиле отъ Кадинъ мостъ до Бобошево, било пълно, каже, съ срѣдневѣкови паметници (Пастухъ). Бобошево съ червени стрѣхи, на длъжъ и ширъ пръснати махали. Червеникави зидове. По-долу на другия брѣгъ Пуранoвo(?), зелени кории. Стръмна скала надъ Струма, ала не забелѣзахъ никакви развалини. Проходъ, гдето нашето шосе върви право надъ жълтитѣ води на Струма, тукъ вече широка и сега буйна. Тополи и високи ели около чифлицитѣ въ долината на Струма. По пѫтя видѣхме нѣколко селца, скрити въ лѣво въ долинитѣ къмъ Рила. На 11 ч. направихме четвърть часова почивка: Миларовъ „умираше отъ гладъ", довършихме тона и сиренето, много сладкия дупнишки хлѣбъ и пихме конякъ. Надъ Кочериново, турската граница е на дѣсно. Панорама — сравнение съ ланската. По срѣдата великолепната, сега съвършено заснѣжена пирамида на Пиринъ планина, на гледъ по-висока отъ Рила, следъ това плоската Аризваница, а на лѣво Рила съ пролома, отъ кѫдето изтича Рила. Обяснявахъ на Миларова граничната линия. Малешевскитѣ и Пиянечкитѣ планини. А сега изгледъ долу. Голѣмото село Кочериново и около него най-хубава пролѣтна зеленина, четвероѫгълни правилни тютюнови ниви. Тукъ дърветата сѫ вече прецъвтѣли, пъленъ  югъ, топличко. Правителството, каже, получавало отъ Дупнишкия край отъ тютюнъ 20,000 фр. месечно. Спущаме се надолу къмъ Кочериново, гдето стигнахме на 11.40 ч. Пихме по едно кафе на верандата на кафенето, говорихме съ въорѫжения пазачъ на единъ граниченъ чифликъ и съ селянитѣ. На моста при Бараково (видѣхъ го отъ горе) стоятъ 5 български стражари. Турците иматъ много по-силна стража. Цѣлата граница на Дупнишкия край отъ Рила до Бобошевско се пази отъ 24 стражари и милиция (въорѫжена) отъ селата, на смѣна по една седмица. Турскитѣ постове сѫ съ по 40 души, обаче, войницитѣ не сѫ пръснати между постоветѣ, та харамиитѣ минаватъ между тѣхъ. Турцитѣ сѫ лошо хранени, ходятъ често да просятъ при българскитѣ постове, гдето е пълно съ хлѣбъ, сирене, агнешко месо, вино и т.н. Инакъ границата тукъ е спокойна. Въ Джумая имало, каже, 2 баталиона турска пехота. Видѣхме въ селото двама турци, дошли да продадатъ нѣкакви свои недвижимости, единиятъ отъ тѣхъ бѣше бѣлобрадъ хубавъ (въ профилъ) старецъ, поздравиха ни съ почтително „теменахъ". Има хубави женски типове въ селото: предъ кафенето чешма. Тукъ иматъ и училище, 80 деца ходѣли въ него. Царува очевидна живость и заможность.

На 12 ч. продължихме за село Рила на западъ къмъ планинитѣ. Минахме край новата кочериновска черква, съградена на 1879 год. съ надписъ „въ днитѣ на князъ Александъръ І-ви", голѣма сграда... Ливадитѣ сѫ мокри. Ланската царевична и тютюнева вегетация още не е поникнала. Въ Рила днесъ е панаиръ. Миларовъ на своя Бѣлчо препускаше напредъ и бълнуваше за пъстърва и други добри нѣща. Въ това време съзрѣхъ единъ радомирски шопъ бозаджия, който караше добичето си съ два сѫда боза и азъ за пръвъ пѫть вкусихъ това житно разхладително питие отъ тенекиенъ сѫдъ, както бѣхъ на седлото и стремената, предъ очитѣ на Рила и Пиринъ! Азъ се загледахъ особно на дѣсно, гдето е селото Стобъ. За развалинитѣ ми бѣ казано, че тѣ се намирали надъ селото въ планинитѣ, обаче, азъ нищо не забелѣзахъ; за това пъкъ съзрѣхъ срещу селото на дѣсния брѣгъ на Рила три стари високи тумули, които свидетелствуватъ за дълбоката старость на тукашното селище. Наследникъ на величието на Стобъ е село Рила, което има 400 кѫщи.

Дохаждамъ предъ хана. Вѫтре Миларовъ стои предъ тигана, въ който се пържеше пъстърва (очудването на тукашнитѣ за този breakfast [закуска]), на масата Иванчовъ и
компания,
Mänlein und Weiblein
ѫже и жени], дошли съ кола и коне. Като се напихме съ хубаво вино и следъ по-продължителни приказки, ние тримата, Миларовъ, Иванчовъ и азъ, потеглихме следъ другитѣ. Стигнахме въ манастира за три часа. Много карахме тръсъ. Рилчани въ арнаутско облѣкло. Миларовъ кѫпа коня. Шумътъ на Рила — вълтавската „Čertová stěna" въ огромни размѣри. Входътъ въ планинитѣ, каменни пилони, Brèche du Rolande*)[2]. Жълта, струва ми се, hierneia отъ странитѣ. Просеци и куци момчета по пѫтя. „Херцеговински" просеци въ европейски дрехи, отъ Новий въ Банялушко, три момчета здрави слизаха надолу отъ манастира. „Инспекторската" кобила на Вѫжарова, възседналъ я Иванчовъ. Миларовъ е на чело на кервана. При Пъстра спрѣхме. Догонихме колитѣ съ женитѣ. По-нататъкъ ние, конницитѣ, излѣзохме напредъ. Гърмене съ пушки. Азъ и Иванчовъ водихме педагогически и научни разговори à cheval. Спрѣхме при устието на Илиина рѣка, запустѣлиятъ караулъ, гдето лани стоеше самоковската стража. Спомени отъ лани, ала тази година гората е гола и по върховетѣ страшни снѣгове - тукъ е зима. Къмъ 6 часа забелязахме манастира. Силно подкарахме напредъ, азъ бѣхъ завещалъ своята кожа на св. Иванъ Рилски.

Слѣзохме и вкарахме конетѣ вѫтре. Миларовъ отъ единъ екстазъ изпадаше въ другь - такова великолепно нѣщо не си представялъ. Веднага единъ младъ калугеръ ми се обади, познаха ме, заведоха ме при игумена Кирила, цѣлувахме се - веднага се conversatio monastica et iocosa [монашески и шеговитъ разговоръ] представихъ своитѣ другари. На мене и Миларова дадоха келията на дупнишката фасада, въ най-горния етажъ, гдето бѣха лани Гедровичъ и Мариновъ. Веднага се срещнахъ съ отецъ Паисий, отецъ Теодосий, отецъ Харитонъ съ единъ проигуменъ на Меникейския манастиръ въ Сѣръ (Дионисий) и т.н. Съ Миларова слѣзохме долу, вънъ къмъ Самоковско гледка, ориентация. Пълно е съ хора, поклонници, кола, коне — отъ Карлово (пѫтували 6 дена насамъ, 6 дена оставатъ тукъ, 6 дена назадъ презъ Самоковъ, Т.-Пазарджикъ и Пловдивъ), Брѣстовица, Трѣвна, Севлиево, Вратца, Бѣлоградчикъ, Трънско (манастирътъ има метоси въ Трънъ и въ Нишъ), най-много, разбира се, отъ близкитѣ мѣста, отъ Радомирско и т. н. Особено ме интересуваха македонцитѣ отъ Мелникъ, отъ манастира, каже, св. Врачъ, мѫжетѣ съ бѣли чалми, женитѣ съ пъстри дрехи, хубави широки и обли славянски лица съ изразителни очи, съ кърпи на главитѣ. Инакъ турцитѣ не давали тескерета задъ граница. Имаше и съ малки деца. Дупничани най-малко ходятъ. Останалитѣ иматъ своитѣ дни, самоковци на Очевъ день (свети отецъ), пловдивчани, копривщенци и т. н. (на Спасовъ день, Петровъ день и т. н.). Нашиятъ вечеренъ разговоръ съ едно дългоносо „кречетало" отъ Бобошево, за македонцитѣ (бугарье), за границата и т. н., живъ, отворенъ момъкъ. — Миналата недѣля (Вая — Цвѣтница) тукъ е била на военно поклонение полубатареята отъ Дупница. — Около манастира горитѣ сѫ голи (буки), само иглолистнитѣ се чернѣятъ нагоре, пълна зима, огромни снѣгове по върховетѣ и по самоковския пѫть. Рилскиятъ пѫть никога не се засипвалъ цѣлъ.— Вечеря: миродия, охлюви или пужеви (тукъ), ядохъ за пръвъ пѫть, отъ игумена получихме наложено грозде, слабо вино и хлѣбъ. Следъ това пихме чай съ нашия конякъ. Двама fratres послушници ни обслужваха; разговорътъ съ тѣхъ. Познали ме отъ лани, както повечето. Изобщо голѣма приветливость отъ страна на монаситѣ. Отидохме да спимъ. Обаче говорихме до 12 часа. Миларовъ ми чете своята трагедия (частично) „Падането на Цариградъ", която е писалъ въ цариградската тъмница. Следъ това говорихме по исторически, политически и любовни въпроси, докато заспахме. Спахме като заклани. 

12/24 априлъ, Великдень. Сутриньта ужъ ни чукали на вратата, ала не ни събудиха — деветь часа бѣхъ вчера на сѣдло, отъ св. Вацлавъ не бѣхъ яздилъ. Ето че чуваме рано рано клепала и камбани, чието ехо кънтѣше въ планинитѣ. Часътъ е около 6. На колѣне по бѣли гащи гледамъ долу - отъ портата излѣзе процесия, лития, около манастира съ хоругви. Преди това имало литургия. Пропустнахме. Веднага следъ това по-голѣмата часть отъ народа изъ околнитѣ мѣста си замина.

Закуска — чай, сирене, прасенце (каквото остана изядоха го нашитѣ послушници). Студено — зелени ливади, по върховетѣ снѣгъ. Пронизващъ студъ. Ето че захвана да вали снѣгъ, кубетата и стрѣхитѣ побѣлѣха. Излѣзохме на 9 ч. по гости. Отидохме у игумена, гдето намѣрихме цѣлата кюстендилска компания. Поднесе ни се сладко, кафе, ракия и т. н. Следъ това посетихме ланския игуменъ о. Пантелеймонъ, най-симпатичния отъ старцитѣ; на масата му лежеше Гоголь и Λεξίκόν ελληνικόν; познаваше Миларова отъ Бѣлградъ и Цариградъ, приказвахме за Дионисия Зворницки, вуйчо на Миларова, за агитациитѣ на Миларова по черковния въпросъ въ Босна, за сръбския пограниченъ въпросъ и т. н. Следъ това бѣхме у веселия о. Теофилактъ Казанлъчанинъ, у него бѣха стари карловки, духовити разговори. — Обѣдвахме въ нашата стая. — Следъ обѣдъ тръгнахме изъ манастира. Посетихме о. Паисий. Процеситѣ на манастира за метоситѣ въ Румелия, завзети сега отъ общинитѣ и т. н. Миларовото красноречие за хубавото вино. — Следъ това отидохме въ черква. Тържествена служба. Веднага ни настаниха по столоветѣ, най-виднитѣ тазгодишни гости. — Златенъ иконостасъ, люлѣещи се кандила, гръцко църковно пѣене, попове въ златни одежди, ала лоши чорапи и скѫсани калеври на краката. Лани ние бѣхме тукъ самички — монаситѣ и княжеската свита, бѣше праздно въ черква — сега е пълно, дори натъпкано. До мене стоятъ нѣкакви-си кюстендилски чорбаджийки, обици съ синджирче увиснало надолу и пръстени съ висещи ресни като миниатюрни ключенца. Едната отъ тѣхъ носѣше малкото си момченце да цѣлува малкитѣ икони въ страничния параклисъ и да се кръсти предъ тѣхъ. Следъ това излѣзохме вънъ. Дъждъ. Самоковскиятъ околийски началникъ е тукъ съ семейството си. —Посетихме кюстендилци, подире пъкъ Иванчовъ дойде у насъ. Вечерьта азъ бѣхъ у проигумена, македонеца Дионисий. Говори полумакедонски, полуруски, елинистъ. Родомъ е отъ Броди. Вѣрва въ Верковичовитѣ епически поеми, напълно е убеденъ въ тѣхната достовѣрность, познава Верковича лично, знае за спороветѣ по тѣхъ, позовава се на Дозона. Гръцкото население по източния брѣгъ на долна Струма, ό Δάρνακας, οί Δαρνάκαις; казвали δάρε вмѣсто τώρα = сега. Тѣхнитѣ мѣстни славянски имена. Сегашното положение на Македония, политически планове, Zeitungsgerücht [вестникарски слухове], че Румелия и Македония щѣли да се съединятъ (!), македонскиятъ уставъ отъ лани. Той билъ повиканъ въ Цариградъ и щѣлъ да бѫде по желанието на патрияршията изпратенъ на заточение, обаче избѣгалъ презъ Варна въ България, тукъ е гостенинъ. Българитѣ мърваци и сѣрчани изговаряли ѣ като я, Сяръ, бялъ, вяса, то'а е и това и тоя. Бележити били мѣстнитѣ диалекти. Въ манастира на св. Иванъ Продромъ въ Меникейската планина при Сѣръ половината калугери били гърци, половината българи. Румъни въ тѣзи краища по селата нѣмало. Въ манастира имало една грамота отъ Стеф. Душанъ, три отъ Дндроникъ и кодексъ отъ други грамоти, копия, προστάγματα [повели] и т. н.

Обща вечеря, кюстендилската компания, Миларовъ и азъ,въ манастирското схοлиу, гдето азъ съ Константиновича бѣхме угощазани лани. Пристигнаха тукъ следовательтъ и прокурорътъ не само за развлѣчение, но и по работа. Въ последно време въ манастира сѫ станали две самоубийства и две кражби, едната (600 гроша открадналъ единъ отъ другь) сѫщата вечерь, когато ние сме пристигнали; последното самоубийство било на калугера даскалъ, намѣренъ билъ на дъното на нуждницитѣ, билъ пияница и лудъ, споредъ лѣкарската експертиза билъ разбитъ само капака на черепа, другаде не е имало ни най-малка рана. Нашиятъ разговоръ за манастирския въпросъ изобщо. Тукъ ставали „гюрултии"; добре ще е тукъ да се постави държавенъ постъ отъ нѣколко стражари съ нѣкой разуменъ старши подъ предлогъ да се пази манастира и границата. — Бѣхме насѣдали около дългата маса, ние двамата, Иванчовъ, Ангеловъ, Мумджиевъ, роднината на Иванчова Райчо Кънчезъ отъ Трѣвна, стариятъ учитель Коджовъ (братовъ синъ на Иванчова), госпожи Ангелова, Коджова, Мумджиева, Кънчева, (интелигентна търновка, сестрина дъщеря на Иванчова, постоянно ме гледаше, па дори вдигна тостъ за мене!). Една стара велезлийка (Kindsmagd [бавачка на деца]). Седѣхме по турски на земята на възглавници. Появи се хубаво вино, игуменска ракия. Много трошия, сиречь кисели чушки, михленца (валчести червени домати), зеле и други много кисели работи. Кюфтета, яйца и т. н. Миларовъ, който съ своето фанфаронско ораторство произведе голѣмъ ефектъ на калугеритѣ, сега ораторствуваше много на вечерята и забавляваше цѣлата компания. Азъ говорихъ най-много съ своя съседъ Иванчова за училищата и други въпроси. На 11 ч. ние двамата си отидохме, пихме чай и приказвахме още до срѣдъ нощь de rebus omnibus [за какво ли не]. 

13 /25 априлъ, свѣтълъ понедѣлникъ. Сутриньта почувствузахъ малка треска отъ стомаха. Калугерската тежка храна, яйцата, трошията, уморителниятъ пѫть, всичко това заедно причини своето действие. Паисий и Дионисий ни посетиха още въ albis, когато още не бѣхме станали. Следъ това дойдоха у насъ игуменътъ Кирилъ, Пантелеймоыъ, Милетий (Благоевъ), Теодосий и едно отче отъ Батакъ; Миларовъ имъ разправяше разни весели работи споредъ анекдотитѣ на последния „Danube". После ни посетиха и Теофилактъ и Дионисий, дяволититѣ приказки на Дионисия, че азъ собствено съмъ заслужавалъ за своята история да бѫда светия по-скоро отколкото нѣкакви-си тъмни гърци, на което азъ му отговорихъ: това добре, само че тукъ ще ме и заколите, та да стана свещеномѫченикъ; Теофилактъ: добре, ще го направимъ ще ви наблъскаме въ другия кивотъ срещу св. Йоана — Вчера привечерь се разходихме изъ манастира. Показаха ни сѫдоветѣ съ тритѣ вида вино, великолепната сводова магерница съ кубе, излизаше презъ стрѣхата навънъ като кухнята на Bílé paní, огромни котли, дървени лъжици като весла; храма на св. Сава и Симеона, и храма на св. Аpхангелъ съ хубавъ портретъ на единъ ктиторъ и ктиторка отъ Тетевенъ — портретъ, който свидетелствува за значителния талантъ на самоковския живописецъ. — Днесъ преди пладне прегледахъ рѫкописитѣ на покойния Неофитъ. Донесе ми ги Теофилактъ въ долапчето на самия Неофитъ. 1) 64 страници печатани въ Цариградъ на 1875 година въ два стълбца, съ саморѫчни коректури, до думата „благоисправляю", 2) тетрадка хубаво написана, дебела in 4°, благоистканний — всеобразний, 3) на чисто тѣсни тетрадки № 28—50, всеобщiй — дъвка, 4) сѫщо такива тетрадки № 50—80 до истребвание, 5) (като 2), материалъ още не преписанъ на чисто (3 и 4 сѫ чисти за печатъ копия) и—м, 6) сѫщия м до o; до овча. Освенъ това долапчето съдържаше англо-български речникъ на Morse (Цариградъ, 1860) съставени гѫсти записки, сѫщо старо-славянска христоматия на самия Неофитъ. Σκαρλάτου Δ, Βυζαντίου Λεξιχόν (Α&ην. 1835) съ записки. Черновка отъ А и т. н. (има ги и на чисто). Скѫсана книга на 4 стълбеца, II до края, материалъ, (nota-bene) въ нея и черновката на предговора. По-малки тетрадки съ извлѣчения и материалъ, и рѫкописенъ старо-славянски речникъ (копие отъ нѣкѫде?). Черновки на разни писма, писани отъ името на манастира на патриарха и т. н. До овца може да се изпрати въ печатницата, и за остатъка тукъ има толкова материалъ, че довършването не е невъзможно за единъ трудолюбивъ продължитель.

Преди пладне стана разпитътъ на монаситѣ досежно споменатото самоубийство, въ присѫтствието на игумена, следователя и прокурора (съ 1 стражарь). Говорихъ между това въ коридора съ Паисия, после съ о. Пантелеймона и Теодосия. Много неприятно имъ е станало, че не били изслушани нѣколкото minorum gentium [отъ по второстепеннитѣ], ами били задържани и следъ обѣдния часъ. Пантелей ми разправя за Неофитовата кореспонденция, която се е запазила, много важни паметници за историята на българското училищно дѣло. Писмата съ Априлова, Гавр. Моравенова били писани на гръцки, както изобщо съ по-старитѣ български патриоти! Неофитъ кореспондиралъ съ всички свои ученици. На 1827 год. учителствувалъ въ Самоковъ. Около 1846 г. билъ главèнъ за учитель въ Стара Заара, обаче когато султанътъ пѫтувалъ презъ тукъ, съпровождалъ го търновскиятъ владика, който отъ по-рано му заповѣдалъ, „да не те намѣря въ Заара". — Heофитъ още не захваналъ да преподава, избѣгалъ. Билъ страхливъ. Ималъ интересни писма съ търновския митрополитъ около 1836 год. Преследвалъ неговия преводъ на Новия Заветъ, обаче, хората не го изпущали отъ рѫцетѣ си. Имало български писма, писани съ груба рѫка, „Янаки отъ Долма Бахча", нѣкѫде си отъ царскитѣ дворци, дава му сведения за разни цариградски случки. Даскалитѣ сѫ били двуезични, славянски и гръцки, тогава това е било главната препорѫка. Неофитъ захваналъ лексикалната си работа съ гръцко-български речникъ. Едва Н. Геровъ и В. Филаретовъ (†1863 г.) го придумали да събира по-напредъ народенъ материалъ, и така захваналъ отъ 20 години наново. Н. Геровъ и рускиятъ консулъ въ Одринъ му говорили веднажъ за системата съ листчета, обаче, той си запазилъ старата система. Споменатиятъ гръцко-български речникъ не се намѣрилъ следъ неговата смърть.—Епископъ Игнатий, който живѣелъ въ Соволяно при Кюстендилъ като гръцки епископъ, билъ родомъ отъ Одринъ отъ тамошни коприщенци, отъ младини и детинство е билъ между гърци (на Атонъ), следъ това таксидиотъ въ Велесъ, говорѣлъ български македонски. Пантелеймонъ всѣка година ходи въ Кюстендилъ, често го вижда. — Авксентия тепърва въ Рила го направили българинъ, по-рано билъ фанариотъ отъ старата школа. — Софийскитѣ старини, Гюлджамия и т. н. Реставрирането на св. София.

Обѣдвахме пакъ en companie. Обаче азъ ядохъ малко. Заминаването ни е решено, днесъ вечерьта ще нощуваме въ село Рила, утре вечерь въ София. Подиръ обѣдъ посетихъ още веднажъ игумена. Миларовъ видѣ грамотата на Шишмана. Азъ му обяснихъ, че сърбитѣ никога не сѫ владѣли София. Манастирскитѣ първенци и нашитѣ кюстендилци ни изпратиха до вратата. На 3 ч. пакъ бѣхме върху седлата и потеглихме. Пѫтуването трая 3 часа. Миларовъ както всѣкога вървѣше на чело пѣейки. При една ливада твърдѣше, че на срещната страна вижда рогачъ, повика Васила съ пушката. Въ това време, обаче, животното повдигна дългата си опашка и избѣга въ сѣнчестата гора, бѣше младо магаренце (пуленце). Спрѣхме въ Пъстра; опитоменъ овенъ яде хлѣбъ. Тамъ вече виждаме млада зелена гора и въ селото Рила е лѣто, сѣнчести пълнолисти орѣхи — тукъ въ селото е „зàветъ", Windstille. Слѣзохме въ метоха, прилична и удобна сграда. Бѣхме много изморени, особено азъ. Плановетѣ на Миларова да „посетимъ" калугеркитѣ, има ги тукъ около 50, пропаднаха. Чудесна вечерь, виждатъ се очъртанията на Малешевскитѣ планини. Преди вечеря Миларовъ изгуби ума си — впусна се съ о. Лука отъ Враца, който е тукъ само минавайки, въ политически Salbaderei [брътвежи] върху най-новитѣ случки въ Враца разгорещаваше се, туряше калугера на тѣсно - думата бѣше за нихилиститѣ въ България и т. н. Най-после следъ единъ часъ накарахъ ги да млъкнатъ. Сутриньта Миларовъ се извини на калугера. Спахме дълбоко. Преди да заспимъ имахме дълга географична препирня съ младия слуга отъ Бистрица задъ границата.

Въ вторникъ сутриньта къмъ 7 ч. тръгнахме на коне за Дупница и стигнахме за 3 и пол. часа по правъ планински пѫть. Козя пѫтека. Презъ горното течение на изворитѣ на Джерменъ и Струма. Мъгляво, по-късно снѣгъ. Хубаво едноетажно училище въ Рила, 7 прозореца на фасадата и отъ страни, надъ селото, вижда се Македония. По-нависоко старинна черква и около нея жилищата на калугеркитѣ, работятъ шаякъ отъ вълна. Алпийски изгледи. По камънака на горе на долу, студено, около снѣжни поля, върховетѣ сѫ покрити съ облаци. Изгледъ далеко долу къмъ Кочариново, Струма и Джерменъ. Орли. Снѣгъ покри нашитѣ дрехи, студено. Азъ съмъ много отмалѣлъ отъ това котешко катерене нагоре надолу. Никакво село изъ пѫтя. Близу до Дупница на северозападния ѫгълъ горе глинеста влажна тераса. Срещнахме македонци, скитници, които отиваха на грабежъ презъ границата, безъ орѫжие. Тамъ е вече пролѣть, зелена растителность. Къмъ Дупница, пукнатини и пропасти въ онази тераса, топло, дори задушно (nasswarm), бѣли цвѣтове по градинитѣ, червени праскви. Изъ улицитѣ. Циганки християнки. Хубаво хоро, червенолики и чернооки момичета съ червени цвѣтя въ коситѣ, облѣчени въ черни дрешки съ златни обшивки, съ златни пояси и зелени фусти. Цигани съ червени гащи свирѣха съ гайди и пищалки. Минахме презъ моста и слѣзохме у Каранова. Имахме намѣрение да тръгнемъ веднага следъ единъ часъ по-нататъкъ, та изпратихме за Ахмеда. Ала задържаха ни за обѣдъ — днесъ е още праздникъ. Направихме нѣколко посещения въ пѫтнишкото си облѣкло. У д-ра Василиади; жена му е гъркиня, стамболийка (той навѣрно е епирецъ) in lilafarbigen Kleid [въ лилаво облѣкло], Миларовъ съвършено се запали. У v Бисерова. Renseignements [разпитвахме] върху развалинитѣ. Главниятъ пунктъ билъ Баня при подножието на планинитѣ на изтокъ отъ Дупница, имало стари топли извори, византийска черква, следи, каже, отъ 47 храма, това мисля ще да е Germania на старитѣ географи; надписи въ околностьта нѣмало, поне Бисеровъ не знае да има такива. Имената на старитѣ могили около града: Драгоина могила. Другъ пунктъ въ окрѫга билъ Връмградъ на пѫтя за Кадинъ мостъ (на него имало, каже, славянски надписъ}, тамъ било ужъ селото Разметаница (за него се споменува, каже, у Хилфердинга въ историята на Самуила). Имало развалини при селото Пастухъ въ Струмския проходъ между Бобошево и Кадинъ мость. Трето забележително мѣсто въ окрѫга било гореспоменатиятъ Стoбъ.  Въ  самата Дупница има стара джамия при моста, по-рано била, каже, латинска черква. Викало — два пѫти, каже, ходжи падали тамъ въ рѣката (самоубийства). Спомени за нѣкогашния голѣмъ транзитъ презъ тукъ за Цариградъ, съ кервани. Следъ много кафета и сладка, които развалятъ стомаха, върнахме се у Каранова, гдето пъкъ ни поканиха за обѣдъ.

Тръгнахме едва на 3 часа. Съ насъ е единъ младъ дупничанинъ Георги Димчовъ, съпритежатель на хана, служилъ въ войската, билъ секретарь на околийския началникъ, отиваше да се жени въ София, много интелигентно хубаво лице. Приказвахме за дупнишкия край: въ него имало 64 села, сѣели тютюнъ, развъждали коне, nach 3 Jahren werden die Saumthiere gesattelt [следъ 3 години животнитѣ се оседлавали], за злоупотрѣбленията на градския съветъ презъ време на окупацията и т. н. Искахме още до вечерьта да стигнемъ въ София. На Витоша имаше пресенъ снѣгъ, селянитѣ въ Дупнишко иматъ поговорка: падне ли късенъ снѣгъ на Витоша, слана ще попари лозята. Изгледъ на Радомиръ. Изнурена млада пеперуда (Zygaena?).

Вечерьта стигнахме въ Крапецъ. Цѣла преграда отъ поклоннически коли, връщайки се отъ манастира. Пролѣтна вечерь, снѣговетѣ по Витоша въ розово освѣтление, долу е зелено. Търсихме стая за пренощуване, всичко е заето. Ахмедъ не искаше презъ нощьта да продължимъ пѫтя си (часа бѣше 7), пѫтътъ билъ несигуренъ. Най-после настанихме се въ единъ ханъ. Хоро — гайда — момичета — луспести риби опашки отъ сребърни пари чакъ до земята, борови клончета около главата, червени пояси, dralle Maidsgestalten [набити момински фигури], звънтятъ при всѣка крачка. Пихме кафе и ракия съ поклонницитѣ въ хана на Илия, „комита"—опълченецъ съ ордени, билъ старши стражарь въ София и за пиянство изгоненъ. Шопското наречие: да кольем едно пилце. 3 л. мн. ч. —аятъ. Интересно, човѣкъ би трѣбвало да поседи между тѣхъ по-дълго време. Нашиятъ дупничанинъ се погрижи за вечеря: варено пиле, пилешка чорба, торшия (особено чудесно е червеното зеле), дупнишко вино, (което носѣхме съ нази си), възсладъкъ хлѣбъ и „ровки яйца". Въ хана съ насъ бѣха трима гръцки джамбази. Купили 20 коня въ София, караха ги къмъ морето, Дервишъ паша купувалъ, каже, коне за армията противъ Гърция. Като ме слушаха да говоря съ Миларова нѣщо по нъмски, казаха — говори . Следъ вечерята ние тримата спахме на сѣно покрити съ черга, азъ подъ мушамата си, топла нощь. Отъ гърцитѣ единъ п.... като трѫба, другиятъ хъркаше, третиятъ кашляше. Къмъ полунощь пристигнаха нови хаджии (повечето софийски шопи) и трѣбваше да спятъ на талигитѣ си. Нощуване при изворитѣ на Струма —  [пуста планина] при изворитѣ у Тукидида.

Въ срѣда на 15 /27 априлъ сутриньта станахме следъ 3 часа. Нощна разходка, движение въ селото, стъкмяване на колитѣ. Михме се въ Струма и пихме Morgentrunk отъ струмска вода. На 5 ч. тръгнахме, разсъмваше се. За 31/2 ч. бѣхме въ София. Растителностьта е напреднала. При строещия се мостъ чудно шопско хоро отъ близкитѣ села. Тукъ, въ София, въ срѣда следъ праздницитѣ е голѣмъ праздникъ — много софиянки излизатъ на вънъ, въ кожуси и парадно облѣчени. Любопитенъ бѣхъ дали князътъ е пристигналъ — нѣма го още тукъ.

Въ София намѣрихъ писма отъ кѫщи и писма отъ Гебауера — искатъ да повдигнатъ въпроса за моето повикване, щомъ като се събере чешкиятъ професорски съветъ, преди свършването на тази учебна година. Съобщението ми направи въ тази минута чудно впечатление; бѣхъ пакъ вънъ изъ страната, видѣхъ покрайнини и хора, получихъ толкова горещи изрази на симпатия къмъ моята личность въ манастира, въ Дупница и по пѫтя, чувствувахъ attachement [привързаность] къмъ себе си и своята привързаность къмъ страната...

Пѫтуването повече ме измори, отколкото да ме опрѣсни. Цѣлата зима прекарахъ повечето въ стаята си, излизайки твърде рѣдко. Напоследъкъ пъкъ цѣлъ месецъ стояхъ боленъ въ кѫщи. И ето отведнажъ излѣзохъ на планински пролѣтенъ въздухъ; силно изтощение, отвикналъ отъ езда на конь. Бѣхъ нѣколко дена съвършено като омаянъ. Отъ горе на всичко това развалихъ си по пѫтя стомаха, може би, отъ тежката калугерска храна. Излишно било да бързамъ да се връщамъ. Днесъ въ канцеларията не се работи почти нищо. Вацовъ дори и не е пристигналъ.

28/16 априлъ, четвъртъкъ. Подиръ пладне на 5 часа пристигна князътъ. Бурно и дъждовно време. Чакахме въ двореца. Нѣколко стотинъ хора стоятъ предъ двореца. Съвършено сѫ окаляни, особено тетовираниятъ Стоиловъ, обаче бѣха весели. Князътъ веднага прие министритѣ и Мелетия. Следъ малко отидохъ у Стоилова въ кѫщи. Разправя за пѫтуването, за Петроградъ, Берлинъ, Дармщатъ и Виена. — Презъ нощьта писахъ на баща си за нашия излетъ презъ праздницитѣ.

29/17 априлъ, петъкъ. Княжески праздникъ, годишниятъ день (вториятъ) на избора му. На 11 ч. имаше литургия, князътъ присѫтствуваше. Сѫщевремено бѣше и рождениятъ день на покойния царь, всички бѣхме съ бѣли восъчни свѣщи, които по срѣдата на службата махнахме; и скръбь и  радость  на  едно мѣсто.  Подиръ пладне отидохъ у Сарафова и отъ тамъ съ неговото семейство у Каравелова, гдето бѣше младиятъ Славейковъ (неговиятъ преводъ на Шекспировия Юлий Цезаръ).

30/18 априлъ, сѫбота. Студъ, сутриньта снѣгъ, отвратително време, азъ съмъ съвършено боленъ и не ме бива съвсемъ за нищо.  Вечерьта затоплихъ въ кѫщи. Дъждъ и страшна каль. Витоша дори до полето е покрита съ новъ снѣгъ, сѫщо тъй и околностьта подъ Драгалевци и Бояна. Архитектъ Йовановичъ (Конст.) пристигна отъ Виена, той е синъ на врачанина Анастасъ Йовановичъ, нѣкогашниятъ управитель на сръбската държавна печатница и придворенъ маршалъ на княза Михайлъ;  ще поеме постройката на ломската реалка и софийската гимназия. — Вацовъ пристигна. Билъ въ Пиротъ. Тамъ работитѣ стояли зле. Градътъ цъвтѣлъ отъ търговия съ Видинъ, София и Дупница, сега границата и митата пресѣкли жилитѣ, всичко било въ застой, никаква търговия, мрътвило, хората се вдетинили и отпаднали въ своитѣ праздни дюкяни. Това действувало на тѣхнитѣ политически чувства. И до сега носѣли фесове, за да не бѫдѣли принудени да поздравляватъ началника и чиновницитѣ, и защото „не били още освободени". Чиновницитѣ живѣели тамъ като на заточение, никой не ги посещавалъ, само единъ единственъ нѣкогашниятъ директоръ на реалка Милошевичъ (?), пиротски народенъ представитель, дружелъ съ населението, защото майка му била българка (отъ Крайтимошко). По кѫщята навсѣкѫде били окачени ликоветѣ на руския царь и на българския князъ, обаче, никѫде на Милана. Тамъ имало трикласна реалка съ 57 ученика, учителитѣ били полудиви. Селянитѣ не знаели какво да правятъ, единъ отишълъ въ Княжевецъ, смѣли му се, че билъ българинъ, отишълъ въ Царибродъ,  смѣли му се,  че билъ сърбинъ — какъвъ съмъ тогава? Все пакъ съмъ българинъ! На княжеския праздникъ презъ августъ пиротчани искали да направятъ голѣмъ килимъ на княза. Килимарската индустрия западала. Страхътъ отъ желѣзницата, тя щѣла да ги съсипе съвършено. — Отъ Прага пристигна кутия съ лѣтни дрехи и т. н. — Подиръ пладне ходихъ у Стоилова и въ канцеларията. Въ Петроградъ било задушно. Царьтъ билъ популяренъ между населението, развала въ висшитѣ крѫгове — генералъ-адютантитѣ и придворнитѣ, тамъ царувала индиферентность къмъ всичко — при погребението говорѣли по между си и се смѣли, въ черква плакали — чужденцитѣ. Перовска била отъ графско семейство, споредъ Каравелова отъ незаконнитѣ деца на Александъръ I. Уплахата на чуждитѣ гости въ Зимния дворецъ, когато копаели наоколо ужъ, че туряли трѫби, въ действителность обаче, търсѣли мини. Въ Берлинъ приемътъ билъ блѣскавъ. Стоиловъ една вечерь говорилъ 40 минути съ Бисмарка, у него, по всички въпроси; Бисмаркъ съ прочутата си „цапнатость". Говорилъ за нуждата отъ укрепване на княжеската власть, добре било, че князътъ въ политиката не билъ нито русинъ, нито австриецъ, ами българинъ, за евентуалното оттегляне на княза, което щѣло да докара окупация; за нуждата отъ консолидиране на България. Zukunft Bulgariens, welche weit über seine geographischen Grenzen reicht. Die Oesterreicher wissen selbst nicht, was sie wollen; der Humbug mit Saloniki [Бѫдещето на България, което се простирало далечъ задъ нейнитѣ географски граници. Австрийцитѣ сами не знаели какво искатъ; измамата съ Солунъ]. Въ Дармщатъ Стоиловъ билъ 3 дни въ отпускъ, посетилъ Хайделбергъ, видѣлъ тамъ Помянова, той миналъ изпититѣ си. Въ Виена приемътъ въ царския дворецъ билъ mit viel Aufmerksamkeit [съ много внимание], тамъ много се говорило за желѣзницитѣ. И Хаймерле билъ разположенъ за съединението на Румелия съ България, съ време щѣло да стане необходимо, ала България трѣбвало вѫтрешно да се заздрави. Голѣма сензация възбудила Augsburger Allg. Zeitung, особно въ Дармщатъ и въ Виена. Питали за автора, говорили за мене. Хаймерле питалъ Стоилова не е ли отъ мене; Стоиловъ: ich bin mit ihm sehr intim bekannt, weiss aber nichts Bestimmtes davon [азъ съмъ съ него много близъкъ, обаче не зная нищо опредѣлено върху това]. Ланшниятъ, каже, критикъ е станалъ „milder" [по-умѣренъ]. Хаймерле и други съжалявали, че нѣмало въ статията критика на новитѣ закони, ами само се изброявали. Кевенхюлеръ щѣлъ да бѫде назначенъ въ Бѣлградъ. И Каницъ билъ у Стоилова, искалъ да издаде книга „Das Fürstenthum Bulgarien" и да предприеме ново пѫтуване изъ софийския окрѫгъ, допълнителния дѣлъ на българската книга. И той много питалъ кой е авторътъ на статиитѣ въ Augsburger Allg. Zeitung, sind nicht ganz objectiv gehalten [не били съвършено обективно написани], дали не били, може би, отъ мене, Стоиловъ му отговорилъ, че не знае; иска вѣроятно отъ тѣхъ да стъкми своята книга. — Ходихъ въ княжеската канцелария, следъ това у Сарафова и Менгеса. Разни шеги. — Нѣколко български офицери отъ Румелия, нѣкога на руска служба, искатъ да дойдатъ тукъ. Яви се тукъ тѣзи дни единъ българинъ отъ Търново, училъ се въ St. Cyr и служилъ въ Алжиръ, младъ човѣкъ; едва сега напусналъ армията — чудили се въ Франция на писмата на Шефера, че сѫ имали въ Алжиръ българинъ.

 


 


 [*]На тази дата са описани събитията от предходната седмица. По-нататък в текста има друг  запис, отнасящ се до същата дата. (Бел. П.С.)

[1] Вероятно по мюсюлманското летоброене. Първата година започва на 16 юли 622 г. - (пристигането на Мохамед в Медина, Хиджра), следователно конакът е строен през 1844 г.  (Бел. П. С.)

[2] *) Проходъ въ горнитѣ Пиринеи. С. А. 

 

 


Начална страница

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени