Франсоа Фризон-Рош - Полупрезиденсткияj модел

 

 

РАЗДЕЛ 3. ОТГОВОРНОСТТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА

 

Всички uонституции на анализираните от нас страни изискват от mрезидента  да положи клетва. Този силен символичен акт - клетвата, се  полага пред националното представителство, бележи началото на мандата на всеки нов президент. В Литва този акт е писмен и ангажира отговорността на президента. 

Що се отнася до правните отговорности на президента, конституциите на посткомунистическите страни от нашата мостра проявяват определена оригиналност. По принцип, те са възприели класическата формулировка на конституциите на западните страни: президентът не е политически отговорен пред парламента. Ние идентифицирахме все пак многообразни ситуации не само що се отнася до формулировките, свързани с основанията за подвеждане под отговорност, но и до механизмите за подвеждане под отговорност. Примерът на България, който ще представим подробно в този раздел, ще илюстрира серия от технически елементи, които вече споменахме преди.

 

§ 1. Полагане на клетва и имунитет на президента на републиката 

Конституциите на шестте посткомунистически страни предвиждат необходимостта президентът да положи клетва пред парламента. Освен Македония, която не формулира нищо специфично (член 81–9), и Литва, която само фиксира основните съдържателни елементи (член 82)[1], останалите  конституции предвиждат по-конкретен механизъм. България отбелязва само „светския”[2] характер на клетвата, позовавайки се на клетвата, полагана от новоизбраните депутати (член 96). Словения също предвижда „светски” характер на клетвата на президента и на правителството (член 104 и 113). В замяна на това Полша, Румъния и Литва споделят идентичен подход, въвеждайки Бог в края на клетвата под формулата „и нека Бог ми помага”

Можеше да се предположи, че Полша, известна със своята религиозна пристрастеност, щеше да превърне този елемент в задължителен, но всъщност той е формулиран като предложение/възможност (член 30-1, мк  и член 130 к97), по подобие на член 56 от немската конституция[3]. Това е валидно и за Литва. Само православна Румъния налага този елемент като задължителна част от клетвата. 

В тази област, едновременно твърде символична и твърде лична, фактът че се предоставя избор на полския и на литовския президенти да включат или не този елемент в завършения текст на клетвата, според нас е доста негативна за институционалното развновесие мярка. Още от момента на полагане на клетвата поляци и румънци ще могат да разберат (евентуално) не само дали новоизбраният президент е атеист или вярващ, но те ще узнаят – и това е  по-важно, дали президентът има намерение да придаде символична значимост на произнасянето или не на тази формула. Да се встъпи в мандат, демонстрирайки двуличност или накърнявайки чувствителността на част от населението, не е най-доброто решение, особено когато президентът трябва да функционира като представител на всички граждани. 

Що се  отнася до Румъния, чиято история няма нищо общо с историята на САЩ, това „завръщане към религиозността” посредством една конституционна клетва е най-малкото учудващо. Бихме могли дори да си поставим въпроса дали този елемент не влиза в противоречие с член 29-1 на Конституцията, който отбелязва,че „никой не може да бъда заставен да приеме мнение или да се присъедини към вероизповедание, което противоречи на неговите убеждения”. 

Без изключение, всички новоизбрани (или преизбрани) президенти трябва да положат клетва пред парламента. Румънската конституция отбелязва, че клетва може да бъде положена едва след като официалните резултати от изборите са оповестени (член 82–2). Литовската конституция отбелязва, че новоизбраният президент може да встъпи в длъжност едва в „деня след окончателното изтичане на мандата на действащия президент”. Това е единствената страна, която уточнява в своята конституция, че текстът на клетвата трябва да бъде подписан от новия президент и от председателя на Конституционния съд или от съдия, който го замества (член 82, §3). Що се отнася до България, трябва да отбележим, че президентът и вицепрезидентът полагат заедно клетва пред Народното събрание (член 96). Конституционният съд уточнява в едно от първите си решения факта, че ако президентът и вицепрезидентът не положат клетва, те не биха могли да осъществяват правните си правомощия в рамките на мандата, но това не е достатъчно основание за суспендиране на мандата[4]

В Литва клетвата представлява не само символичен ангажимент пред нацията, който бележи началото на мандата на новия президент. Тя е освен това един писмен и подписан документ, с който избраният президент поема своята отговорност, тъй като съгласно Конституцията по силата на този документ президентът би могъл да бъде обвинен от Сейма в случай на грубо нарушение.

 


 

[1] Le texte complet du serment du Président est prévu à l’article 3 de la loi sur la présidence de la République (www.litlex.lt.) et peut être également trouvé sur le site internet de la présidence de la République : www.lrp.lt  

[2] Comme le fait la Finlande (art. 24) et le Portugal (art. 130).  

[3]Henri Oberdorff (Textes rassemblés et présentés par), Les Constitutions de l’Europe des Douze, La documentation Française, 1994, p. 34.

[4] Décision n° 1 du 16 janvier 1992. A. C. n° 18/91.

.

Съдържание


 

 

Начална страница

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

 Add to Google