Франсоа Фризон-Рош - Полупрезиденсткият модел

 

 

§ 2. Критика на модела 

Първото възражение, което можем да направим, засяга термина “монарх”, който М. Дюверже използва при определяне мястото на президента, когато е лидер на едно монолитно парламентарно мнозинство или на една коалиция с доминираща партия [квадрат (1) и (2)], и който ние всъщност заместихме чрез прилагателното “решителен”, тъй като ни се стори по-подходящо. Дори и засилвайки характеристиката (това, което беше ясната цел не Дюверже), не можем да определим избрания чрез пряко всеобщо гласуване президент на републиката като “монарх” – термин, който се използва в негативен смисъл в демокрацията, – без да направим някакъв вид карикатура. Все пак при разнищването на този термин можем да разберем тази хипербола, която е залегнала едновременно в логиката на предишните му трудове La Monarchie républicaine») и в самото заглавие на книгата му, която пряко свързано със значимостта на пионката в играта на шах Echec au roi»). Също така можем да си представим, че след двадесет години на приблизително стара политическа практика в Петата република, тази книга имаше видимо “педагогическо предназначение” за френското общество, което на времето не познаваше политическия смисъл, който можеше да се припише на думата “съжителство”[1]. 

Вторият, привидно по-съществен упрек има връзка със самата мрежа, тъй като бихме могли да сметнем, че тя не откроява напълно цялото разнообразие от фактори. Всъщност тя си служи само с няколко, като ги схематизира. Това е причината да съществуват преходни и изменящи се ситуации, които могат да затруднят определянето на мястото на президента, от една страна, а от друга, линиите на разделение в таблицата. 

От една страна, чрез своя ограничаващ аспект тази мрежа понякога се отдалечава от действителността, която винаги е по-сложна. А от друга, тя има предимството, че позволява да разберем цялостта на една проблематика и да забележим съществените силови линии на полупрезидентския институционален модел. Така стигаме до вечния проблем за всеки общ анализ. Желанието да се уловят всички нюанси вреди едновременно на цялата яснота, и в крайна сметка на поставената цел за цялостно осмисляне. Откриваме и скъпото на G. Simmel[2] явление “променливо разстояние”. 

Трудността от въвеждането на много други променливи в мрежата на преобразуване не трябва да се подценява. По този начин мрежата не засяга всички разновидности от мнозинства, полумнозинства и дори отсъствието на мнозинство; нито пък положенията на партийна биполяризация или разнообразните форми, които може да придобие надмощието на една партия в дадена коалиция. Тази таблица с прогностична сила разглежда всъщност отсъствието на мнозинство като единен блок, докато самото отсъствие може да придобива доста разнообразни форми. 

Отчитането на всички възможни променливи би ни довело до експоненциална усложненост и в крайна сметка до противоположността на това, което се опитваме да докажем. Ако се стремим да определим прекалено деликатни ситуации, бихме направили осмислянето на една хармонична и логична съвкупност почти невъзможно (Таблица 60). 

Бихме могли всъщност да допълним тази доста “ненагледна” обяснителна мрежа с една различна схема (виж таблица 60), която въпреки че използва същите променливи, определя това, което можем  да наречем “потенциалното политическо положение” на президентите на републиката в полупрезидентския модел. Тази схема би могла да ни покаже променливите аспекти, които могат да придобият функциите на президента в този институционален модел. Присъщите за всяка страна ограничения (исторически корени на модела, конституционни правомощия, избирателни системи, избраните личности и т.н.) представляват също така сили, идващи да ограничат или обратно, да засилят това положение на президентите.


 

[1] A l’époque de la parution d’ « Echec au roi », en 1978, la fonction du Président V. Giscard d’Estaing aurait manifestement « évolué » si la gauche avait gagné les élections législatives.

[2] George Simmel, « Questions fondamentales de la sociologie », in Sociologie et épistémologie, PUF, 1981, p. 87 et s.

Съдържание


 

 

Начална страница

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

 Add to Google