Франсоа Фризон-Рош - Полупрезиденсткият модел

 

 

2. Противоречивите електорални логики на полупрезидентския модел 

Към цялостното предизвикателство на многостранния преход в шестте посткомунистически държави се прибавят две несъвместими избирателни същности: първо, тази на пропорционализирането на парламентарната политическа игра, съпоставена с тази на мажоритарния характер на президентските избори. Този електорален акордеон, водещ от една страна до известна атомизация на политическите сили, а от друга, до задължителна двустранна конкуренция на втория тур на президентските избори, може да се счита като едно силно съставно ограничение на полупрезидентския модел спрямо класическия парламентарен модел, където всичко се решава единствено по време на парламентарните избори. 

От тринадесет години насам, националните политически сцени на шестте държави станаха свидетели на редуването на периоди на принуди за максимална отвореност при наближаването на парламентарните избори и периоди на принуди за биполярно свиване при появата на президентските избори. Още повече, (Румъния прави изключение), плануването на тези избори никога не е съвпадаше поради многобройните предварителни избори за Народно събрание и зависеше от съдбата на предходните политически кризи, които белязаха началото на преходите. Свързаната с трудните икономически обстоятелства случайност на графика на провеждане на избори несъмнено подчерта политическата неспособност на партиите да реагират по обмислен и координиран начин в стратегически план, и много бързо предизвика положение на съжителство. 

Естествено, отварянето на електоралния акордеон по време на изборите за Народно събрание позволи внезапната поява (или изчезването) на нови актьори в националните политически сцени, които често впрочем бяха отслабени както от променящото се мнение на посткомунистическите електорати, така и от последствията от избирателните прагове в различните избирателни системи. Това партийно разпокъсване за президентските избори усложни управлението на свиването на електоралния акордеон от страна на партиите в изследваните страни, тогава когато те трябваше да се справят със силното двойно ограничение на втория тур на президентските избори. Тенденцията е обща за всички изследвани държави към увеличаване на кандидатурите на първия тур (като всяка партия вижда в тези избори трибуна, от която може да представи своята програма и своя лидер). Забелязва се видимата трудност на потенциалните политически блокове да действат между две несъвместими тенденции: едната, отнасяща се до подпомагането на един стремеж напълно разбираем по своята същност към особено политическо послание към всяка формация по време на първия тур (възползвайки се от мощните способи, които най-общо представляват телевизията, радиото и националните медии в изследваните страни), и другата, която се състои в намирането на кандидата с най-големи шансове да се квалифицира със сигурност за втория тур, и така политическите партии можеха да потърсят обединение (Таблица 45). 

Забележка: Всички таблици от 45 до 50 са изградени сподед един и същи принцип. Под таблиците на първия ред е представен характерът на изборите (ИНС избори за Народно събрание; ПРИ президентски избори; Р - референдум), а на втория ред годините на провеждане на изборите. Схемата възстановява върху оста различните типове избори с помощта на вертикални сегменти, повече или по-малко дълги, в зависимост от това дали става дума за референдум, или първи и втори тур на президентските избори, както и избори за Народното събрание по пропорционалния метод. Сегментите се удължават в зависимост от важността на степента на отвореност на изборите (Таблици  46-50). 

Властовите политически взаимоотношения в полупрезидентския модел стават още по-сложни и комплексни заради противоречието на избирателните ограничения и не е сигурно дали политическата игра, която досега се наложи, ще просъществува за в бъдеще. Но ако трябва да имаме предвид и други променливи (т.е. конституционни), политическите партии не разглеждат като второстепенни президентските избори в изследваните страни. Напротив, скоро проведените избори показват, че стари бивши министър-председатели (Я. Дрновшек, Р. Паксас) и партийни лидери (Г. Първанов, А. Квашневски, Й. Илиеску) се представят на изборите и ги спечелват.  

Политическите партии разбраха, че изборите за президент представляват основен политически залог за завладяването на властта. Така сме свидетели на едно крайно различно изменение на австрийския модел, или дори на португалския, без да претендираме да споменаваме тук френския вариант, който определяме като невъзможен за приложение в тези държави. 

Двойното ограничение на президентските избори има други предимства, които рядко се изтъкват най-вече в страните, където до голяма степен гражданското обществото все още е в състояние на пашкул: трябва да се синтезират, пресеят, обобщят и дори кристализират неудовлетворените колективни искания.  

От зародиш към евентуална мажоритарна хегемония, президентските избори могат да станат силен сигнал за тези, които претендират, че организират ежедневието на електората чрез една повече или по-малко идеологическа партийна програма или тази на една парламентарна коалиция. Използвайки едно поставяващо в конкурентна среда основните актьори на политическата игра помощно средство, електоратът, без да си дава напълно сметка за това, упражнява напълно уравновесяваща функция в политическата система.

 

Съдържание


 

 

Начална страница

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени

 Add to Google