Франсоа Фризон-Рош - Полупрезиденсткият модел

 

 

РАЗДЕЛ 3. КОНСТИТУЦИОННИТЕ СЪДИЛИЩА И ТЯХНАТА ЗНАЧИТЕЛНА ВЛАСТ ЗА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ 

 

Конституционните съдилища в Европа са сравнително нови институции, защото те датират от втората половина на ХХ век.[1] Както подчертава Ж. Марку, тези институции  не бяха вписани във философията на политическите системи на стария континент, противно на Върховния съд в Америка[2]. Великобритания, която е люлката на парламентаризма, и до днес няма Конституционен съд, но на никой не би му и хрумнало да обвини страната, че  не спазва демократични норми. Днес конституционните съдислища се разглеждат като необходими институции, но в никакъв случай като единствен критерий за гаранция на демократичност. 

В рамките на процеса на разработване на конституции в страните от посткомунистическа Европа никъде не бе демонстрирана съпротива по отношение на кКонституционните съдилища. Дори напротив, по силата на описания феномен на забележителен миметизъм по отношение на западните страни, тези страни бързо проумяха, че този подход гарантира антитезата на бившите режими. Не бихме могли все пак да отхвърлим тотално идеята, че някои от актьорите на прехода са виждали в тази институциуя и гаранция за процеси, различни от процесите на развитие на създаващите се режими. 

По силата на логиката за взривяване на властите, манифестирана от многобройните участници в прехода, значимостта на правомощията на конституционните съдилища не е проява на невинност. Очевидно остава желанието да се ограничи всякаква възможност за политико-юридическа злоупотреба с властта от страна на възможните парламентарни мнозинства, които бихме могли да тласнат раждащите се режими към една или друга форма на екстремизъм.  

§ 1. Разрастване на правосъдния миметизъм 

По принцип развитието на конституционните съдилища в Европа е свързано с колапса на авторитарните и диктаторски режими след Втората световна война и причинените от нея метаморфози. Тези структури бяха израз на новите политически равновесия и краен продукт на юридическата еволюция.  

По принцип влиянието на американската доктрина е очевидно. И все пак, от техническа гледна точка, европейските конституционни съдилища се различават от американския модел, тъй като често те не са интегрирани в структурите на съдебната власт и контролът се извършва по искане на политическите власти или при препращане от нискостоящата юрисдикция, изправена пред необходимостта да интерпретира конституционосъобразността на закон. Освен това конституционните съдилища в Европа имат право да отменят част от текста или интегралния текст на инкриминирания закон. 

Крахът и непознаването на предвоенните европейски системи и преди всичко политическия и исторически контекст в първите години след края на Втората световна война са в основата на създаването на немския и италианския конституциония съд с цел да се утвърди развитието на демокрацията и правовата държава в тези страни. Техният успех се превръща в емблема и се възприема като пример в цяла Европа, и особено в  посткомунистическа Европа след разпада на комунистическите  режими. 

Трябва да признаем, че в началото Франция се противопоставя на тази екзпанзия. Нахълтващите революционни идеи, свързани с култ към Закона, „израз на всеобщата воля”, и тяхното логическо развитие, налагащо върховенство на парламента, отлага във времето създаването на подобни структури. Излишно е да споменаваме скромните достижения на Консултативния комитет, предвиден от конституцията от 1946 година (той заседава един единствен път); трябва  да изчакаме 1958 година, за да станем свидетели на изграждането на институции, които по замисъл се създават, „за да контролират парламента[3]” или дори да блокират някои негови действия, а не за да насърчават развитието на правовата държава и защитата на индивидуалните  права. Днес ние знаем, че бащите-основатели на Петата република не са били благосклонни към създаването на подобна институция[4].  

В резултат едва десет години по-късно се създадоха условия за реалното еманципиране на тази структура в рамките на френската институционална система. В отговор на препоръките на много юристи[5] се очертаваше процес на превръщане на този съвет в автентичен съд, но този процес не е осъществен. 

Не би трябвало да смятаме, че конституционните съдилища се развиват и успяват навсякъде в Европа. Някои страни[6], от които три големи страни, членки на ЕС, продължават да се противопоставят на създаването на подобни структури. 

Нова вълна от създаване на конституционни съдилища се наблюдава в периода  70-80 години. Мирният преход към демокрация и правова държава в Испания, Португалия и Гърция налага създаването на структури за контрол върху конституционосъобразността. Тези институции бързо се превръщат в референция за процесите в посткомунистическа Европа от юридическа и институционална гледна точка и поради тази причина считаме за необходимо да анализираме накратко еволюцията в тези страни. В следващите страници ние ще установим многобройни заемки от решения, осъществени в страни от Западна Европа. 

Хронолигично Гърция първа установява система за контрол на конституционалността, тъй като конституцията от 9 юни 1975 година създава оригинален механизъм,  който се отдалечава от класическия европейски модел и сякаш се приближава до американския модел, тъй като контрол върху конституционността би могъл да се извършва и от обикновените съдилища. Разпоредбата,  записана в чл.93-4, разрешава на съдилищата да не  прилагат закони, чиито разпоредби противоречат на новата конституция[7]. Без да изпреварваме констатациите от нашия анализ, бихме искали да отбележим, че една близка и съседна на Гърция на страна, България, приема идентични разпоредби в „Преходните и заключителни разпоредби”, (§3-1)[8], както, между другото, и останалите страни от нашата мостра (вж. Таблица 32, представяща институциите, които са оторизирани да сезират съда). 

Системата за контрол на конституционалността на законите в Гърция не се свежда само до тази единствена мярка и тъй като страната не разполага с унифицирана юрисдикция (по подобие на Франция), тя създава Специализиран върховен съд, натоварен с хармонизиране на юриспруденциите, имащи отношение към конституционната сфера, на Държавния съвет, на Върховния касационен съд и на Сметната палата (чл. 100 – 1-е). Този Специализиран върховен съд решава и спорове, свързани с избори (чл. 100 - 1-а) и референдуми (чл.100 - 1-b), играе ролята на съд в контекст на конфликти ((чл.100 - 1-d) и оценява въздействието на норми, произтичащи от международни споразумения (чл.100 - 1-f). По своя опецифичен състав, този Специализиран върховен съд се представя като еманация на трите върховни съдебни институции, тъй като техните председатели са по право членове на този Специализиран върховен съд, към тях се присъединяват четирима съветници от  Върховния касационен съд  и от Държавния съвет, избирани с жребий на всеки две години; що се отнася до порверките на конституционалността, избират се отново с жребий двама професори по право (чл.100 - 2). Решенията на този съд са окончателни, не  подлежат на обжалване и всяка разпоредба, обявена за неконституционосъобразна, е нищожна в деня на публикуването на решението или на специално отбелязана дата (чл. 100 - 4). 

Португалският пример представлява  интерес от няколко гледни точки. Не само  защото конституцията от 2 април 1976 година установява полупрезидентски  режим, но и защото системата за контрол на конституционалността бързо се  усъвършенства през първите години на прехода към демокрация и няколко години по-късно страните от посткомунистическа Европа черпят вдъхновение в тези текстове. 

Текстът на португалската конституция е  вдъхновен от идеите на Движението на въоръжените сили, което е основен организатор на т.нар. Революция на карамфилите. В началото Конституцията отделяше особено място на  въоръжените сили и особено на тяхното институционално представителство, Съветът на Революцията, чиято цел е била да установи „демократически социализъм” в страната. Позовавайки се често на френската конституция на  Петата република, португалската конституция посвещава съществена част от своя текст на основните права и задължения. Още в началото тя организира и система за контрол на конституционалността на законите, натоварвайки с тази задача не само обикновените съдилища, но и Съвета на Революцията. Съветът  взима решения след консултации на специално създадената Конституционална Комисия. В онези години Съветът на Революцията се възприема като гарант на демократическата еволюция на страната и не би преотстъпил на никоя друга институция задължението за контрол върху конституционалността. 

Политическото развитие на прехода предизвиква значителни промени, които се материализират в промените и допълненията на първата конституционна реформа от 1982 година[9]. Военните са отстранени и тяхната политическа роля постепенно отмира, те  нямат  права и в рамките на контрола на конституционалността, тъй като се създава Конституционен съд, чийто състав и правомощия заслужават кратък коментар, тъй като това е един от основните източници на вдъхновение за страните от посткомунистическа Европа. 

Въпреки че тази структура не е включена директно в главата, посветена на съдебната власт (Глава V), по силата на португалската конституция[10] „конституционният съд  е съдът със специфична компетентност в областта на управлението на правосъдието в областитте, свързани с юридико-конституционалността” (чл.223). Специална глава от Конституцията е  посветена на съда (Глава VI). Този Конституционен  съд е съставен от 13 съдии, от които десет са посочени от парламента и трима са кооптирани от съдиите в страната. Всички те трябва да бъдат съдии или юристи (чл. 242-2) и имат шестгодишен мандат. Председателят на съда е избран от своите колеги. 

Що се отнася до неговите правомощия, интересно е, че съдът е задължен да „проверява законността на изграждане на политически партии и техните коалиции, оценява законността на техните наименавания и сигли, техните  символи и нарежда тяхното разпускане, съгласно Конституцията и законите” (чл.225 – 2 - е). 

Ще установим в следващите страници, че този принцип е подхванат в пет от шестте конституции от нашата мостра. Любопитно, но подробните процедури за контрол на конституционалността са включени в Глава I на четвъртата част на португалската конституция (Гаранции и изменение и допълнение на Конституцията). Бихме подчертали особената значимост на чл.179-2: „В случаите, предвидени в §1, указ не може да бъде подписан, ако органът, който го е одобрил, не е анулирал норми, считани за несъобразени с Конституцията, или, ако това е необходимо, указът не е подкрепен от 2/3 от присъстващите депутати (...)[11]. Би могло да се установи съответствие, поне по принцип, с член 145 на румънската конституция[12] в първите  години пред измененията и допълненията от 19 октомври 2003. 

Конституцията на Кралство Испания бе също сериозен източник на вдъхновение за анализираните страни от посткомунистическа Европа. Този пример е сравнително модерен и доста по-ласкателен от примера на Гърция и Португалия, където процесите на демократизиране бяха инициирани от военни преврати[13]. От символична гледна точка актьорите на прехода в посткомунистическа Европа предпочитаха да се идентифицират, себе си и своите действия, с основните личности и събития от испанския преход, който бе осъществен по мирен и  конституционен начин.  

Испания излизаше от авторитарен режим и по тази причина Глава първа на Конституцията бе посветена символично на основите права и свободи. Нормално бе да бъде предвиден съд, който да гарантира тяхното зачитане, и този напълно логичен испански подход упражни след време огромно влияние върху процесите в страните от посткомунистическа Европа.  

Испанският пример бе идентифицирал една особена форма на върховенство. Страната се превърна в неоспорима демокрация. Очевидно бе, че нейният институционален опит трябваше да бъде последван, по един или друг начин. 

Авторите на испанската конституция, следвайки доста детайлно немския и италианския пример, предоставят три основни функции на Конституционния съд. 

Институцията очевидно е съдник по отношение на конституционалността на законите в рамките на контрол a posteriori, конкретен или абстрактен (чл. 161-1-а); той е защитник на основните права и свободи например индивидуалното право за сезиране amparo (чл.161-1-b); той е и регулатор на междуинституционални конфликти на национално и местно ниво, свървани с права и задължения (чл.161-1-с). 

 Тези правомощия се подхващат и от страните на посткомунистическа Европа.  

Когато комунистическите режими се разпадат, испанският Конституционен съд със своята десетгодишна история се превръща в основна „демократична референция” и ролята му за конкретизиране на волята на актьорите на прехода е съществена; между другото това е вписано в преамбюла на Конституцията: „Да консолидира правовата държава, която да гарантира върховенството на закона като израз на народната воля”.


 

[1]  On doit, toutefois, faire remarquer que plusieurs tentatives ont été expérimentées avant la seconde Guerre mondiale. Celle de la Haute Cour constitutionnelle autrichienne, créée par la Constitution du 1er octobre 1920 (art. 137 à 148) est l’exemple le plus connu. En 1920 pourtant, la Tchécoslovaquie avait également une Cour en charge de vérifier la constitutionnalité des lois. On peut faire également remarquer que deux pays (ayant choisi un modèle semi-présidentiel), l’Allemagne de la République de Weimar et l’Irlande, avaient mis en place un contrôle de la constitutionnalité des lois. Les juges allemands se fondaient sur l’article 102 de la Constitution de Weimar pour exercer ce contrôle. L’actuelle Constitution irlandaise (du 1er juillet 1937) instaure, quant à elle, un contrôle de constitutionnalité qui fait intervenir la Cour suprême et la Haute cour. On peut également mentionner que la Constitution espagnole de la seconde République (9 décembre 1931) créait, par ses articles 121 à 124, un Tribunal des garanties constitutionnelles.  

[2] Jean Marcou, Justice constitutionnelle et systèmes politiques, Etats Unis, Europe, France, Presses universitaire de Grenoble, 1997, p. 10 et s. 

[3]  Selon l’expression de François Luchaire dans : Le Conseil constitutionnel, Economica, 1980, p.19. 

[4] Comité national chargé de la publication des travaux préparatoires des institutions de la Ve République, Documents pour servir à l’histoire de l’élaboration de la Constitution du 4 octobre 1958, notamment vol. I, p. 249.

[5] Voir à ce sujet, par exemple, l’article de Dominique Rousseau et Eric Spitz : « Le crépuscule du Conseil constitutionnel », Le Monde, 7 décembre 2001, p. 19.

[6] Le Royaume Uni, évidemment mais également le Luxembourg, les Pays-Bas et la Suisse. 

[7]  Art. 93-4 : « Les tribunaux sont tenus de ne pas appliquer une lois dont le contenu est contraire à la Constitution ». dans : H. Oberdorff, Les Constitutions de l’Europe des douze (ed. 1994), La documentation Française, 1994, p. 207. 

[8] §3-1 : « Les dispositions des lois existantes sont applicables si elles ne contredisent pas la Constitution » .

[9] Suivie de deux autres réformes constitutionnelles, en 1989 et 1992.

[10] Extrait de l’article 211 du chapitre II (Organisation des tribunaux) du Titre V (Tribunaux) : « Hormis le Tribunal constitutionnel, il existe les catégories suivantes de tribunaux : […] ».

[11] Article 279§1 : « Quand le Tribunal constitutionnel se prononcera pour l’inconstitutionnalité d’une norme de tout décret ou de tout accord international, le texte devra faire l’objet d’un veto du Président de la République ou du ministre de la République, selon les cas, et être renvoyé à l’organe qui l’avait approuvé ». 

[12] Article 145 : « Dans les cas d’inconstitutionnalité constatés conformément à l’article 144 lettres a) et b), la loi ou le règlement [des Assemblées] est renvoyé pour être réexaminé. Si la loi est adoptée dans les mêmes termes à une majorité des 2/3 au moins du nombre des membres de chaque Chambre, l’objection d’inconstitutionnalité est rejetée, et la promulgation devient obligatoire ». 

[13] Au Portugal, c’est la « révolution des œillets » d’avril 1974 et en Grèce, quelques mois plus tard, en juillet 1974, c’est le coup d’Etat du Général Gizikis.

 

 

.

Съдържание


 

 

Начална страница

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

 Add to Google