Франсоа Фризон-Рош - Полупрезиденсткият модел

  

ЧАСТ ПЪРВА 

ПОЛУПРЕЗИДЕНТСКИЯТ РЕЖИМ КАТО ПРОЦЕС НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО РАЦИОНАЛИЗИРАНЕ

 

Неговият анализ всъшност се основава на феномена мажоритарна сила, феномен, който бихме могли да идентифицираме в нашите страни от посткомунистическа Европа и който ше бъде несъмнено обект на нашите анализи.

В страна, която е възприела полупрезидентския модел, ролята на президента е от съществена важност. Неговата позиция не може да бъде сведена до позицията на президента в класическия парламентарен режим, нито да бъде асимилирана с тази в президентски режим. Преди да се занимаем във втората част с основната проблематика, свързана с политическото съотношение на силите, струва ни се подходящо да очертаем институционалната и политическа рамка, която ще окаже съществено влияние както върху институционалната логика на функциониране в страните от посткомунистическа Европа, обект на нашето изследване, така и, в по-дългосрочен план, върху изграждането на един културен хабитус, съобразен във висока степен с демократичните изисквания. 

Според нашата работна хипотеза характеризиращите полупрезидентската система институционални норми бяха импортирани и използвани често като инструмент в услуга на волята за съхранение на властта на бившия управленчески елит. Всеки път, когато това ще бъде възможно, ние ще описваме генезиса на тази операция, мотивацията на действащите лица и, естествено, институционалните политики, които се предопределяха от тези фактори. 

От основно значение ще бъде да се представят фактите в тяхната автентичност, т.е. да бъдат  изследвани и анализирани реалните практики в  различните страни, но това съвсем не означава, че ще бъдат пренебрегнати  конституционните правила и процедури, които ги предопределят, тъй като политическите и юридическите процеси са в постоянно взаимодействие. Необходимо е да се обърне специално внимание на един от основополагащите характерни фактори в полупрезидентската система, а именно  взаимоотношенията на mрезидента с политическите сили в рамките на институционалното пространство, тъй като е от значение за нашето изследване да идентифицираме и да анализираме коректно различните  институционални елементи, които без да принадлежат на тази среда, упражняват, директно и индиректно, своето влияние върху нейното развитие. 

Цел на тази Част първа е да представи преди всичко юридическите  механизми, свързани с президента на републиката. Необходимо е да се докаже, че по силата на техния избор, по същността на своите пълномощия, на начина, по който те упражняват своята отговорност (Глава I), по смисъла на своите права както по отношение на правителството, така и по отношение на парламента (Глава II) президентите от изучаваната мостра  не могат да бъдат асимилирани с колегите си от класическите парламентарни режими. Волята да бъдат разширени президеентските пълномощия не е невинна  в контекста на прехода в посткомунистическите страни и всъщност  подхранва един осъзнат стремеж за взаимно неутрализиране на основните власти, за да се избегне възможността от всякаква политическа хегемония, която би била вредна за различните играчи в частност и в общност за новосъздаващата се демократична система.

Важно е да се изследват и генезисът и организацията на парламентите и на конституционните съдилища (Глава III). Изборът на едно- или на двукамарен парламент не е невинен избор и поради тази причина необходимо е преди всичко да се изследва генезисът на институцията, преди да се анализират и съответните правомощия. Нашата работна хипотеза, която се основава на  интереса на действащите лица на прехода от избора на определен тип институционална система, се  оказва подкрепена например от избора на двукамарен парламент става въпрос за специфични политически съображения. Стори ни се необходимо да изследваме по-задълбочено и правомощията на парламента, сред които биха могли да се идентифицират не само класическите (реални и формални) парламентарни права, но и определени наследства (т.е. инерция) от бившите юридически системи, които продължават да оказват влияние върху настоящи решения. 

Що се отнася до конституционните съдилища, те представляват според нас типичен пример за този внос на институционален инженеринг, който твърде бързо се изплъзва от господството на политическите актьори, които  очевидно са разчитали на традиционната субординация на така наречените от  комунистическите режими второстепенни органи по отношение на централните институции, които изграждат сърцето на властта: президент и парламент.

И докато конституиращата новия ред власт, чрез своите реформаторски и новаторски институционални политики се опитва да изгради един повече или по-малко податлив на влияние и адаптации институционен механизъм, който ще бъде подвластен на евентуалните политически флуктуации, конституционните съдилища много бързо постановяват своя строг ригиден ред, с риск да създадат условия за двусмислени интерпретации на разнообразните практики на новоустановяващите се режими.  

От ярко изразена политическа воля за взаимно неутрализиране на властите се премина към специфична юридическа форма на равновесие на властите, което осигурява стабилността и устойчивостта на системата през последните десет години. От една институционална конструкция, изградена на три нива (президент - парламент правителство), се премина към конструкция на четири нива (президент - парламент правителство и конституционен съд). Тези съдилища се проявяваха не само като вид отдушник, позволяващ неутрализирането и решаването на определени политически конфликти чрез превръщането им в юридически норми, но и като институционална патерица, която чрез своята юриспруденция добавяше последните щрихи към едно незавършено и често противоречиво конституционално творение. 

Но противоречието не винаги е контрапродуктивно. Напротив, то допринася за разработването на институционални юридически компромиси; всеки се надява, че ще извлече най-доброто за себе си, подценявайки факта, че конфликтът се трансформира в юридическа, т.е. задължителна норма.


 

 

Начална страница

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени

 Add to Google