Спомени за стара София:

Зала "България"






Софиянци открай време са обичали музиката. Във всичките й варианти. От народната до оперната и симфоничната. А да не говорим за забавната. И, разбира се, за танцовата!

За съжаление обаче през 20-те и първата половина на 30-те години в София нямаше истински удобна, пригодена за симфонични концерти зала. И ако не се смяташе салонът на бившия Военен клуб, салонът на Градското казино сега Софийската градска картинна галерия и донякъде залата на Алианс Франсез, дето ставаха предимно камерни или солови концерти, на практика такава зала липсваше.

А нуждата от нея беше остра! И очевидна. Ала държавните културни институции от онези дни не се притесняваха особено от тази специфична нужда на софиянци. И за срам на София такава зала подари" бившето Чиновническо дружество. То построи огромния комплекс на булевард Цар Освободител", съставен от грандхотел България", ресторант България" и от самата концертна зала България", чийто параден вход остана откъм улица Аксаков".

Новата концертна зала най-внушителното съоръжение от този род у нас се строи дълго и бе олицетворение на последните архитектурни търсения по онова време не само като строителна и акустична техника, но и като архитектурна естетика. Впрочем тези й качества не са изчезнали и до днес, петдесет години след нейното построяване.

Зала България" бе рожба не само на строителите си, но и на таланта на двама големи български архитекти професор Станчо Белковски и арх. Иван Данчов труженици, на които столицата дължи немалко за разцвета на своя културен живот. За да не бъда голословен ето някои сгради с важно обществено значение, които са построени от тях: Алианс Франсез на площад Славейков", Българската държавна консерватория на булевард Евлоги Георгиев" и великолепната сграда на улица Оборище" № 12, където сега е настанено Виетнамското посолство. Жилищната сграда на бившия софийски милионер Ангел Куюмджиев на улица Велико Търново", в която квартируваше шведският пълномощен министър по онова" време на войната, а днес е резиденция на посланика на Съединените щати. Грамадният комплекс Балкан" на булевард Дондуков", където някога бе кино Балкан", а в наши дни се помещаваше старият Народен театър за младежта, Софийската автоматична телефонна централа и още редица обществени и жилищни сгради.

Трябва да ви съобщя с удоволствие една любопитна подробност за тези двама строители и двамата са били софиянци не само по рождение, но й по дух. И ако ми разрешите онова, което са ни оставили като свое творческо наследство, го доказва напълно. Поне пред онзи, който го познава.

Столичани възприеха новата концертна зала България" като празничен подарък. Една голяма част от тях, любители на симфоничната музика, разбраха най-после в София е създаден подиум, където ще могат да гостуват не само големи европейски оркестри, но и световноизвестни певци, пианисти и цигулари, пред които софиянци се притесняваха по-рано от скромните подиуми на столицата. Представете си например примадоната на Метрополитен опера в Ню Йорк пя в София през самото начало на 30-те години във Военния клуб, а след нея чухме там и феноменалната Ерна Зак една от най-добрите колоратурни певици на века. Сега столицата обръщаше нова страница в музикалната си история благодарение на своята току-що построена концертна зала.

Зала България", в която се влиза и досега през огромното й преддверие, постлано с мрамор, се състои от две отделни зали. Голямата с 1200 места, разпределени чудесно в партера, на първия и на втори балкон и по двете странични балкончета по дължината на самата зала, и камерна зала с 200 места.

Едно от чудесата на новата концертна зала беше инсталацията й за кондициониран въздух", т. е. за изкуствено проветряване" и в нея бе невъзможно да настане онази досадна задуха, която бе неразделен спътник на по-малките зали, които се напълваха и препълваха от слушатели. А това беше вече само по себе си не само сензация, но и огромно преимущество човек слушаше спокойно, обстоятелство, което повишаваше неговата наслада от слушаната музика.

Второто чудо на зала България" беше, че столовете в партера можеха да потъват надолу чрез специален механизъм и на тяхно място излизаше от лявата страна на салона гладък под, покрит с великолепен дъбов паркет. Именно тази възможност на новата зала я направи средище на най-големите и най-хубавите балове, които ставаха в столицата по мое време. Най-вече съм запомнил един от тях на художниците. На него бай Дечко Узунов и Иван Пенков я бяха превърнали в морско дъно чрез своите чудесни декори... ,

На баловете в България" обикновено свиреше джазът на Овчаров и там се прекарваше много приятно, тъй като никога не ставаше неприятно задушно, колкото и да танцуваше човек.

Благодарение на зала България" софиянци можаха да чуят преди войната много от най-добрите световноизвестни диригенти и оркестри, които при новосъздадените възможности идваха често в София. Една от сензациите в онези дни стана например гостуването на духовия оркестър на Италианските въздушни сили в състав от 150 отлични музиканти. Благодарение на тази банда" за пръв и последен път в живота си чух Петата симфония на Лудвиг ван Бетховен, аранжирана за духов оркестър. Аранжиментът беше толкова добър, че не разочарова, а напротив още веднъж показа, че италианците наистина са добри майстори в музиката...

Някога, по време на моята младост, зала България" обикновено се изпълваше с публика, сред която се виждаха и много млади хора. По-късно, през първия период след войната, младежта изчезна от нея, но в последните години тя отново взе да пълни залата и поне за мене това бе една от най-приятните изненади. Вкусът на новите поколения отново се обръщаше към онази съкровищница от звуци, която може би ще звучи, докато на този свят ни има и нас, хората.

  

/Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 282-285/

 

 




Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.