Спомени за стара София:

Софийският трамвай






И така, сред най-далечните спомени от детството ми, като изключим лицата на моите близки, в паметта ми на първо място изплуват Докторската градина, двете миниатюрни вагончета на трамвай № 9, които се спущат по наклона на ул. Шипка" след пресечката й с ул. Априлов" и канала Перловец" до моста при входа на Военното училище.

С тези три най-стари възпоменания са свързани и едни от моите първи вътрешни трепети от онези години, когато все още упорито си мечтаех да стана ватман, за да се возя непрекъснато на трамвай.

В началото на двадесетте, пък и дори до втората половина на тридесетте години платформите на старите софийски мотриси и ремаркета, останали от началото на века, бяха открити. Така ги произвеждаха в заводите на Шарлероа в Белгия и затова ватманите, които управляваха тези трамвайчета, носеха зиме дебели шуби и ръкавици от овча кожа с един пръст, за да не мръзнат. Подобни подробности обаче никак не ме разколебаваха в моите мечти да се изпъча един ден пред някой трамваен мотор и да уловя ръчката на неговия френ", т. е. да уловя ръчката на неговата спирачка.

 

.................

 

В детството ми, през двадесетте и по-късно почти до края на тридесетте години, трамвай № 9 започваше своите пътувания от площад Света Неделя". След площада трамвайната линия на деветката продължаваше своя път по Дондуков", завиваше меко по изчезналата улица Търговска", обикаляше Двореца" или сегашната Национална художествена галерия, като минаваше покрай караулното помещение в южната част на дворцовия парк и по булевард Цар Освободител", на който софиянци викат Царя", продължаваше почти до Орлов мост. После с рязък завой деветката навлизаше в ул. Сан Стефано" и излизаше на Шипка". Последната й спирка бе почти до пресечката на същата улица с ул. Чепино", преименувана по-късно на Асен Златаров", тъй като популярният български учен живя дълги години на нея.

Разбира се, някога на ул. Шипка" нямаше трамвайно ухо", както е днес в краищата на трамвайните линии в София, и маневрата за обратното движение на деветката ставаше чрез една допълнителна къса паралелна линия. Не ще и дума, маневрирането по тези две линии беше сложно. Изискваше специално внимание, защото тогава стрелките" за промяна на движението на трамваите не се обръщаха автоматично като сегашните и ватманът на деветката трябваше да слезе от спрелия трамвай и сам да свърши тази работа, за да може да вкара след това миниатюрната си мотриса във втората паралелна линия. Подир досадната маневра кондукторът, който от своя страна беше натегнал предварително спирачката на останалото на главната линия ремарке, я отпущаше постепенно при вика олаби френо" и така командваното от него вагонче започваше бавно да се спуща надолу по главната линия под стрелката, за да даде възможността по този начин на теглещата мотриса отново да се върне пред него на първата линия.

Когато процедурата свършваше, двете вагончета на композицията отново се закачаха, вече откъм опаката" си страна, и трамваят потегляше обратно към Света Неделя".

Ние често се въртяхме край маневриращата деветка, а подир това, кога с разрешение, кога тайно", приклякахме на стъпалата на нейното ремарке. Хващахме се за месинговите ръчки за слизане и качване или направо се залавяхме за желязната решетка на вратите на платформата и така се возехме до първата спирка на ул. Сан Стефано". Оттам, горди от своя подвиг, се връщахме по Шипка", за да продължим игрите си сред праха й, тъй като в онези дни улицата, както и повечето улици на София, не бе павирана, а само шосирана. Минаването на някой случаен автомобил по нея вдигаше пушилка като през буря. Въпреки това обаче пак ни беше весело и приятно да ритаме парцалените топки в праха...

Днес деветката вече не съществува.

 

 

............

 

 

През двадесетте и някъде  докъм средата на тридесетте години в София от май до септември  се движеха така наречените летни трамвайни вагончета вместо традиционните ремаркета.

Разбира се, тези своеобразни, малко необичайни за окото превозни средства не бяха рожба на заводите Шарлероа" рождената фабрика" на повечето от тогавашните софийски трамваи, а бяха изцяло българско произведение. Измайсторяваха ги в трамвайното депо на булевард Мария Луиза". Като основа за тяхното производство използваха най-вече старите белгийски ремаркета, излезли от употреба поради пълното износване на техните каросерии.

В общи линии техническата конструкция на летните трамвайчета в София напомняше бегло вагончетата на автовлаковете, които разхождат в наши дни летовниците в съвременните черноморски летовища, но те бяха много по-големи от тях.

Настанени върху шаситата на износените белгийски ремаркета, летните вагончета имаха върху новата си дъсчена платформа по десет широки, наредени перпендикулярно на шасито, общи седалки, събиращи по седем души, а отстрани по цялото си протежение бяха прикрепени дълги стъпенки". От тях се качваха и слизаха пътниците, а при самото пътуване по стъпенките се движеше кондукторът. Той продаваше билетите си заловен с една ръка за някоя от страничните колонки на вагончетата, поддържащи покрива им.

Лете в откритите вагончета бе много приятно, тъй като на практика те приличаха досущ на днешните американски панорамни влакове". Возейки се на тях, човек спокойно можеше да разглежда хората по двете страни на улицата, витрините по магазините и изобщо всичко, което ставаше около линията. При това без да се поти като в задушните мотриси, дето големите прозорци не се отваряха, защото в тях нямаше отделни, наредени една зад друга седалки като днес, а просто съществуваха само две единствени общи пейки, допрени до стените на мотрисата, които се простираха по цялата й дължина.

Един от най-претъпканите летни трамваи в София, особено в неделя, беше деветката, която вървеше по онова време от площад Св. Неделя" до ул. Шипка". По този маршрут деветката минаваше, както вече ви разказах, по цялото протежение на Царя" и една от спирките й беше до самия Орлов мост. Точно срещу известната семейна бирария на Прошек". На не повече от стотина метра до самия вход на Борисовата градина.

 

 

 

/Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 10, 14-15, 62-63./

 

 




Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.