Спомени за стара София:

Перловец






Да ви призная не по-малко приятно ми става и когато се озова на моста над Перловец при Военното училище. Или по-скоро при бившето Военно училище. Каналът в тази му част също е здраво свързан с момчешките ми дни както Докторската градина.

Разбира се, днес картината около големия бетонен мост, за който става дума, е коренно различна от едно време и самият той е доста модернизиран". Не по-малко променена от него е и цялата Перловска река. Високите й брегове и нейното дълго корито отдавна са иззидани от Софийската община с дялан церовски камък. А в началото на двадесетте години тук беше все още съвсем диво. И поречието на Перловец по нищо не се различаваше от поречието на която и да е друга рекичка в поляга, така че като деца се спускахме до водите му по високите брегове направо от улица Евлоги Георгиев".

Именно по Перловец, който и тогава си течеше пак в посока на квартал Хаджи Димитър" към фабриката за платове на Бсров и Хоринек, ние се опитвахме да плаваме със стари корита, домъкнати от мазетата на цялата махала.

Отправното пристанище" на тогавашните ни плувни приключения се намираше под самия голям мост и нашите смели" опити почваха предимно оттам, за да завършат няколко метра по-надолу с редовното корабокрушение". Не беше опасно обаче. Рекичката бе плитка и нещастният корабокрушенец" носеше единствения риск от сполетялото го нещастие най-много да бъде напердашен, когато се прибереше у дома си мокър до кости.

Колкото и невероятно да ви се стори в наши дни, но навремето при безкрайните ни опити да плаваме с корито се случваха и чудеса! Някои от нашите по-големи момчета успяваха понякога да достигнат, плавайки, чак до моста при училището Антим I", който и до ден днешен си стои на пресечката на булевард Евлоги Георгиев" с ул. Оборище", на не повече от двеста метра по-надолу от подмостовото ни пристанище".

В такива изключителни случаи, докато щастливецът се носеше гордо по водата в своето корито, успял да запази равновесие по чудо, а така също и когато вече се връщаше пеша като герой по обратния път и мъкнеше сам своя плавателен съд" на главата си или на гръб, около него пъплеше истинска тълпа от деца. Те го аплодираха бурно, засипваха го с похвали, крещяха възторжено, колкото им глас държи, и с всичко се мъчеха да му покажат възхищението си от неговия плавателен подвиг".

Много години след тези първи опити за плаване с корито аз имах щастието да пропътувам из различни морета хиляди морски мили с големи и луксозни пътнически лайнери. Веднъж дори ми се случи да се промъкна и през Гибралтар. Успях да навляза в Атлантическия океан, сред чиито води захвърлих една чудесна сламена шапка с надежда някой ден да се върна пак и да си я потърся. Мога да ви уверя обаче най-искрено тези пътувания по морската шир, колкото и приятни да бяха, никога не можаха да ми върнат онова върховно удоволствие, което бях изпитвал в двадесетте години, когато успявах да преплавам пет-шест метра с коритото си по мръсните жълтеникави води на Перловската река.

Впрочем да плаваме с корита или да се возим гратис" по стъпалата на нашето квартално трамвайче № 9 в онези години беше не само една от най-големите спортни", но ако щете, и най-юначни прояви на децата от нашата махала.

 

 /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 12-14./

 




Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.