Спомени за стара София:

Паметникът на Васил Левски






Ако признателната памет на един народ е потърсила някога най-убедителния начин да се изяви пред своите бъдещи поколения, то тя е сторила това в София с построяването на паметника на Васил Левски. Само за сведение ще ви припомня, че този паметник скъп символ на народа ни за нашата свобода е бил замислен още в първото заседание на Първия столичен общински съвет през 1878 г. И макар и да е бил осъществен изцяло и осветен едва на 22 октомври 1895 г., той все пак си остава първият български паметник след нашето освобождение. След края на робския ни гнет.

Издигнат близо до лобното място на великия Апостол на свободата, обесен там на 19 февруари 1873 г., този паметник е бил проектиран от талантливия чешки архитект на служба в Столичната община Антонин Колар. По-късно пак Колар ще украси столицата ни и с чудесните фасади на сградите на Военното училище, на Военния клуб, Военното министерство, стария грандхотел България" и още няколко монументални сгради, но все пак неговият щастлив прощъпалник" в София завинаги ще си остане великолепният му паметник на Левски, чийто проект той осъществява още през същата година. Датата върху проекта му е 29 юли 1878 г.

Привърженик и поклонник на строгите и чисти ренесансови линии и форми, Колар украсява все пак доста богато своя бъдещ паметник с немалко корнизи, гирлянди, триглифи, паметни плочи, надписи и редица други украшения, които той полага в долната част на паметника му, докато в горната част една съвсем гладка пресечена пирамида, той се въздържа от всякаква пищност на декоративните елементи. Планът му бива приет от Общинската управа, която одобрява макета на паметника, изработен от един друг чех скулптора Франк Новак.

Историята около построяването на първия български паметник след Освобождението е дълга и извънредно сложна. Парите за неговото издигане биват събрани чрез народна подписка, но тъй като не са достатъчни, в цялата история се намесва и кметът Димитър Петков-Свирчо. Именно той става човекът, осигурил цялостно средствата за паметника на най-великия син на нашето отечество.

В създаването на този първи мемориален знак на признателната народна памет до края обаче се намесват още двама чужденци австрийският скулптор Рудолф Вейер, който изработва пластичния образ на Левски, и италианският каменоделец Алфредо Перукети, под чието ръководство става издялването на каменната част на паметника.

Някога в далечните години на детството ми паметникът на Левски беше светото място, където в студените февруарски вечери на 18 февруари всяка година се събираше огромна тълпа от почитатели на Апостола. Те идваха тук без покана или принуда и най-искрено и дълбоко си спомняха с тъга за трагичния край на великия син на България, по чиято огнена диря бе тръгнала и борбата ни за свобода между неговото обесване и жертвената клада на Април 1876 година. Така просто и без никаква помпозност Левски сякаш отново оживяваше сред хората и духът му се извисяваше високо над преклонените глави на поклонниците около паметника му, докато звучаха патриотичните слова на някой оратор, чийто глас без никаква усилвателна уредба се носеше между хората, дошли тук да се поклонят пред най-великия апостол на свободата, роден от нашия народ.

 

 

  /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 93-94./

 




Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.