Спомени за стара София:

Паметникът на Цар Освободител

 






Паметникът на всеросийския император Александър II в София, получил прозвището си Цар Освободител" не от нас, българите, а още от руските мужици след края на Кримската война заради отмененото лично от него крепостно право над тях, е един от най-хубавите конни паметници в цяла Европа. Впрочем той е и неговият втори и последен паметник в света, след онзи в Хелзинки, тъй като в самата Русия в памет на Александър II почти няма мемориални знаци. И благодарност за неговите земни дела е останала единствено в сърцата и душите на признателните българи и финландци, видели добро от него, независимо от това какъв е бил вторият прикрит план на неговите крайни замисли и в двата случая.

В България идеята да се издигне паметник на Александър II и на неговите храбри войници, паднали за свободата на нашата родина, се ражда почти веднага след освобождението ни, но нейното материално осъществяване започва едва в 1901 г. когато се полага основният му камък. Разбира се, това полагане е предшествано от една дълга подготовка, завършила с приключилия през 1900 г. голям международен конкурс. В него участват 32 видни европейски скулптори от 13 страни.

Палмата на първенството между тях спечелва известният италиански скулптор Арнолдо Дзоки, изтъкнат майстор на длетото, автор на паметниците на Гарибалди в Болоня, на Христофор Колумб в Буенос Айрес и на още няколко други големи мемориала по света.

За щастие у нас Дзоки оставя дълбока диря освен с паметника си на Цар Освободителя в София още и със своя великолепен Паметник на свободата" в Русе, със скулптурните си фигури на паметника в Севлиево и със своя паметник на Христо Ботев във Враца. В архитектурното оформление на паметника му в София обаче немалък дял се пада и на нашия талантлив архитект Никола Лазаров, автор по-късно на идейния проект за Съдебната палата в София и на още редица монументални сгради.

Паметникът на Цар Освободител е бил завършен окончателно в днешния му вид в 1903 г., но е бил тържествено открит едва на 30 август 1907 г. с пищни тържества. Построен от черен полиран гранит, прекаран от Витоша с примитивните волски коли на софийските шопи, паметникът има типична пирамидална конструкция, увенчана в горния си край с монументалната конна статуя на Александър II, възседнал своя мощен кон. Бронзовата фигура на монарха и коня излъчват величие и спокойствие. В контраст с тях, под масивния гранитен корниз в ренесансов стил обаче се намира силно раздвижената бронзова група на устремените напред руски войници и български опълченци, предвождани от високо вдигналата меча си Нике древногръцката богиня на победата, заобиколена от портретните фигури на княз Николай Николаевич, граф Игнатиев и генералите Гурко и Скобелев. Под тази напираща напред група от трите страни на паметника са показани чрез високорелефни изображения сцени от Старозагорския бой", Подписването на примирието в Сан Стефано" и Откриването на Учредителното събрание" в Търново.

И в трите релефа има много автентични образи на Славейков, на Заимов, Вазов, Ст. Стамболов и на други деятели за раждането на Третата България.

Заобиколен от красива белокаменна балюстрада, паметникът на Цар Освободител е точно в средата на площада, лице в лице с южната фасада на Народното събрание. Някога, преди войната, той изглеждаше величествен на софиянци със своите дванадесет метра височина, но спекулативният дух на нашето време изправи пред него монотонните фасади на Студентския дом"[1] и хотел София"[2] и той изведнъж умаля. Въпреки това обаче този паметник никога няма да загуби своята нравствена стойност. А тя е тази, която топли...

 

 /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 101-103./


 

[1] Сега в тази сграда се помещава някакво казино (бел. на Омда).

[2] Днес хотел Радисън (бел. на Омда).

 




Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.