Спомени за стара София:

Книжарниците






Днес в София има много книжарници. Те са пръснати из всичките квартали на града. И в центъра. И в покрайнините му. През учебната 1925/1926 година обаче, когато ме записаха в първо отделение, т. е. в първи клас" по сегашната училищна терминология, на ул. Шипка" имаше само две малки книжарнички. Те се намираха в най-долната част на улицата до последната спирка на трамвайчето № 9 и нямаха имена, както е днес, а ги наричаха просто Книжарницата на Лечев" и Книжарницата на Андреев".

Естествено, всички хлапаци, които учехме в някогашната десета прогимназия Васил Априлов", купувахме плочките си за писане, калемчетата, пластелина и останалото, което ни трябваше за училище, винаги от тези двама представители на търговската размяна". А те, трябва да ви кажа, се бореха мъжки помежду си за нашите скромни левчета.

Междувременно с оглед на днешните ни представи за книжарница за ученици миниатюрните книжарнички на Лечев и Андреев бяха направо мизерни. В онези години обаче, със своето изобилие от моливи, транспортири, линийки от целулоид или гладко дърво, купчинки ароматизиран пластелин, никелирани пергели в кутийки, подплатени с черно кадифе, с острилки във вид на земно кълбо и с безброй още дреболийки, наредени в ниските витринки, за да можем да ги виждаме добре, тези малки дупки ни приличаха на пещерата със съкровища на Али Баба и четиридесетте разбойници. Бяха истинско чудо за детските ни очи.

Над тези току-що описани неща във витринките на двете книжарници, долепени плътно едни до други, по рафтовете на стените им се мъдреха учебници, тетрадки и най-вече разноформатни тефтерчета, подвързани с цветни платна. А някои от тях дори бяха подвързани и с кожа обстоятелство, което ги издигаше до горната граница на тогавашната ни представа за лукс!

Не ще и дума, някога всеки от нас тайно си мечтаеше за такова кожено тефтерче", където чудесно можеше да се подреди всякаква колекция от главички", т. е. от отделни филмови кадърчета, представляващи гросове на прочути звезди" от нямото кино. Операторите в кината понякога ги изрязваха, а после ни ги продаваха. Ала тефтерчетата, подвързани с кожа, бяха скъпи неща и така или иначе ние само си въздишахме за тях, без да можем да ги купим. Пък, от друга страна, и главичките" не бяха от най-евтините удоволствия. Продаваха се по три за лев. В детските ни представи това също беше солидна пара.

Ожесточената битка между двамата конкуриращи се книжари на ул. Шипка" за нашето спечелване като клиенти се водеше по онова време главно чрез подаръци" при покупката на стоки" от тях. И, разбира се, с вечната допълнителна декларация, че стоките" на конкурента не струват и пукната пара. Че успехът ни в училище се крие най-вече в онова, което ще бъде купено от книжарницата, дето сме влезли.

И до ден днешен не мога да кажа защо, но някога аз бях постоянен клиент на Лечев и не стъпвах никога в книжарницата на Андреев. Моят доставчик" ценеше тази ми упорита лоялност на постоянен купувач" и затова неизменно ме награждаваше и при най-малката покупка от него с цветни немски картинки, представляващи герои от приказки, птици, цветя, животни, автомобили и какво ли още не.

Отдавна вече не съм виждал подобни шаренийки на изрязани фабрично по силуета фигурки в сегашните софийски книжарници, ала скоро намерих една от тях, скътана в моя стар Робинзон Крузо", и право да ви кажа очите ми запариха. От тази допотопна немска картинка" отново ме гледаше усмихнат пъстро облеченият оловен войник на Андерсен и с неговата усмивка в моите спомени изплува цялото ми детство. Изплува и образът на книжаря Лечев, който най-вероятно ми я беше подарил някога.

Между другото Лечсв беше по-малкият от двамата махленски книжари. Той бе абсолютен албинос, пушеше цигара след цигара и пръстите му бяха съвсем жълти от тютюна, но иначе беше хрисим и добър човек. Именно той ме научи навремето да режа с резбарско трионче модели" от тънка липова дъска. Макар и в съвсем демодирания днес сецесион", те ми се струваха тогава като връх на изяществото. Впрочем благодарение на прочутите по онова време Модели на Лечев", които гой упорито разпращаше по пощата из цяла България, хиляди момчета от моето поколение у нас придобиха сръчност и известен вкус, защото резбарското трионче, режещо леко меката липова дъска, беше едно от малкото неща в тяхното семейно обкръжение, което им бе показало, че на света съществува и някакъв друг вид красота освен красотата на природата, която ги заобикаля.

Първата училищна чанта в моя живот едно мъничко куфарче от червеникава кожа с презрамки за носене на гръб беше купена от книжарницата на Лечев. Добрият книжар ми беше избрал тази чанта специално и още преди мама да му я плати, той отвори нейния капак и ми показа усмихнат надписа със златни букви върху неговата вътрешна страна. ... 

Днес от двете книжарнички на моето детство на ул. Шипка е преживяла само онази на Лечев. Или още по-точно останало е само помещението й.

Скоро, минавайки по онзи край, влязох в нея с любопитство и в същия миг съжалих за безразсъдната си постъпка. Всичко там въпреки модернизацията и разхубавяването беше ужасно студено. И ужасно безцветно!

 

 /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 22-25./

 

 




Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.