Спомени за стара София:

Книгоиздателствата






Ако нашата малка столица можеше да се гордее с нещо по-особено към средата на 20-те години спрямо огромните си посестрими в Европа, това нещо беше броят на нейните книгоиздателства. А паралелно с тях и с броя на софийските консуматори" на продукцията на тези издателства, които я купуваха не за да притежават в дома си тридесет сантиметра Толстой" или двадесет и пет сантиметра Дикенс" за интелектуален шик в своите библиотеки, а за да я четат!

Междувременно най-доброто доказателство в полза на моето твърдение е фактът на съществуването на старите софийски издателства, плували" в социалната действителност на тристахилядната София, без да ползват никакви държавни или обществени субсидии, а само благодарение на припечеленото от тях.

Сега, обръщайки се назад, особено пък след като вече и самият аз съм донякъде посветен в издателските тайни", ясно си давам сметка на старите софийски книгоиздатели сигурно никак не им е било лесно. Но заедно с това виждам и още нещо у тях е просветвала често и искра на патриотизъм. И дори просветителски плам. Защото всъщност тези труженици са се опитвали въпреки всичките явни търговски рискове и със законните средства, с които са разполагали, не само да съществуват, но и да сеят култура сред нашия народ. Независимо от факта, че са били частни фирми или дружества...

Ако трябва да класирам издателствата в София от предвоенните години по старшинство", убеден съм по съвест, че ще поставя на първо място сред тях Христо Г. Данов" най-старото българско издателство, основано в Пловдив от апостола на просвещението" още в средата на миналото столетие. Това издателство, ръководено до края на съществуването му от потомците именно на същия този Христо Г. Данов, бе останало вярно на своята учебникарска дейност", както в своето далечно минало. И то продължаваше да издава преимуществено учебници и по мое време. В него обаче често излизаха и доста мемоари на наши видни български държавници или политици, пътеписи за България от по-стари или по-нови чужди пътешественици, преминали през нашата родина, и още подобни по съдържание книги. Така например през 30-те години в Данов" излезе Дневникът на Константин Иречек", а ако не ме лъже паметта, през 1940 година там видя бял свят" и първият и единствен засега у нас превод на Корана.

Конкурентно на издателство Христо Г. Данов" в тематичен аспект и донякъде по възраст беше издателството на Българската академия на науките, наследило своята издателска дейност още от Българското книжовно дружество в Браила. Впрочем това издателство и досега още издава учебници и научни трудове на нашите водещи учени и преподаватели в университетите ни и в институтите на самата академия, докато третото поред сред най-старите софийски издателства Т. Ф. Чипев" беше ориентирано главно към изящната литература", както казвахме някога на поезията и прозата.

Чипевото издателство бе печатало преди войната за пръв път някои от произведенията на Вазов, а в по-ново време, когато бях още ученик, то лансира в България и големия немски писател Ерих Кестнер, без да говорим за многото останали значими автори от Западна Европа. Изобщо потомствените издатели Чипеви, чиято книжарница се намираше в едно наподобяващо тунел помещение на булевард Дондуков" до входа на старото софийско кино Пачев", направиха през 20-те, 30-те и 40-те години немалко за популяризирането на класическата българска и европейска литература в България.

Впрочем, що се отнася специално до чуждата литературна класика славянска или западноевропейска, може би още по-голяма заслуга в тази насока преди 9.IX.1944 г. се пада на издателство Игнатов", чиято централа се намираше в онези дни на улица Клементина" в близост с улица Леге".

Благодарение на издателство Игнатов", на което сътрудничеха като преводачи и консултанти хора като бъдещия академик Людмил Стоянов, като писателя Димитър Симидов и още редица други майстори на перото и знаменити преводачи от различни езици, моето поколение можа да се запознае подробно и цялостно със съчиненията на Достоевски, на Мопасан, Дикенс и прочие.

Освен събраните съчинения на големите класици в световната литература обаче Игнатов" издаваше и друга поредица от знаменити световни романи от по-новите европейски писатели, като Томас Ман, Бласко Ибанес и още много и много други подобни автори, част от които бяха носители на Нобелова награда за литература.

Онова, което правеше Игнатов" за популяризирането на европейската литература у нас, в голяма степен се покриваше и с амбициите на Мозайка от знаменити световни романи" на Васил Сеизов, чието издателство беше пък на улица Генерал Паренсов". В почти безкрайната поредица на неговата Мозайка" се нареждаха книгите на Пол Бурже, Аксел Мунте, Марсел Прево, Мопасан, Джек Лондон, Якоб Васерман и десетки други асове на перото от онова време.

През 1935 г. сред тях най-неочаквано се появи и Златният телец" на Илф и Петров, а по-късно и Дванадесетте стола"...

Може би е малко несправедливо, че споменавам голямото издателство на Паскалев едва сега, но това в никой случай не бива да бъде сметнато от вас като подценяване на неговата роля в моята класация". Напротив на това старо софийско издателство, което се помещаваше на ул. Стара планина", се пада историческата привилегия, че то първо в България е издало събраните съчинения на нашия велик майстор на словото Иван Вазов дъба, под чиито могъщи клони се роди и израсна новобългарската ни литература.

Някога едно не по-малко прочуто от Паскалев" издателство в София беше и издателството Факел". То се бе настанило в един доста голям дюкян" на улица Витоша" софийската улица, която за по-малко от 50 години стана най-напред Царица Йоана", после Сталин", за да се върне в края на краищата към обичаното от софиянци име Витоша".

Факел" печаташе предимно литература, ползвана от учащи се. В неговата издателска листа фигурираха съчинения на Алеко Константинов, на Константин Величков, на Иван Вазов и на другите български класици, а така също и малки книжки с историческо и географско съдържание.

Съсед на Факел" по Витоша" близо до пасажа на Търговския дом бе и издателство Ст. Атанасов". Именно то стана издателството, което събра кураж и публикува навремето дванадесеттомната История на изкуството" на Николай Райнов, а заедно с нея и още значителен брой книги за културата от други изтъкнати наши и чужди учени в областта на хуманитарните знания. За да може да издава подобни книги обаче, Ст. Атанасов" явно компенсираше с изданията на приключенските романи на Луи Жаколио, Ръдиарх Хагар, Луи Бусенар, Емилио Салгари, Карл Май и сродните тем автори на приключенска литература и така се задържаше финансово на повърхността.

Голямо начинание или по-скоро смел опит за създаване на ново издателство беше навремето и Българска историческа библиотека, учредена от уредника си стопанин" Страшимир Славчев. То също остави значителна диря в нашата историческа литература от онази епоха. В томовете на тази своеобразна Българска историческа библиотека от 1928 до 1931 г. човек можеше да прочете научни студии по разни въпроси на нашата национална история, написани между другото от най-големите ни тогавашни историци.

Само за илюстрация ще ви кажа, че като премия на абонатите си през своето кратко съществуване Българска историческа библиотека даде Историята на България" от Константин Иречек, Южните славяни и Византия през X век" от професор Марин Дринов, книга от византолога Шарл Дил и още няколко други съчинения на знаменити учени. Но за съжаление Страшимир Славчев не можа да удържи канапа", както казвахме тогава, и той потъна", т.е. фалира...

За щастие останалите софийски издателства дори и през периода на най-тежките години от световната финансова криза се удържаха на крака! Иван Куюмджиев", Розова долина", Д-р Жеко Маринов", Нов живот", Георги Бакалов", Цвят" и редица по-едри или още по-дребни техни събратя успяха да прескочат този кошмарен период и да продължат своята дейност.

По същото време в София се появиха и първите издатели на брошури. Тези иначе предприемчиви дяволи изравяха от библиотеките някаква книга от типа на Мъртвите сибирски полета", Аферата Драйфус" или някое криминале" от нашумелия през онези години Едгар Уолъс и започваха да пускат по вестникарските будки по една отделна кола от тези шедьоври". Тъй като най-скъпата брошура от тях струваше само три лева, а един трамваен билет струваше тогава два, техният бизнес" протичаше безкрайно добре и той заглъхна едва през годините на войната. Когато хартията поизчезна от пазара.

Паралелно с брошурите в тристахилядна София се издаваха от разни читалища, дружества или частни лица и още безброй най-невероятни библиотечни поредици. В тях човек спокойно можеше да прочете какво ли не. Например в Натур-философско четиво" публикуваха части от съчиненията на Фройд, Ницше или Шопенхауер и понякога дори и неща от Аура псевдонима на професор Асен Златаров. В библиотеката Сексуални студии" от д-р Иван Блох също имаше любопитни подробности за ученици, но независимо от вкуса ни към подобно четиво ние четяхме с удоволствие и издания от библиотеката на писателя Петър Карапетров под наслов Древна България", където пък сътрудничеха Людмил Стоянов, Змей Горянин и мнозина други видни наши тогавашни писатели. Освен споменатите библиотечни поредици излизаше още и една Еврейска библиотека" под редакцията на някакъв патриотично настроен син на Израилевия род, излизаха поредици от съчиненията на Дънов и какво ли още не.

През 30-те години в София се появиха и първите угледни книги на издателя Светослав Славянов. Това бяха малки, подвързани томчета предимно с части от съчиненията на европейски мислители и философи като Волтер, Паскал или Макиавели, предшествани от обширни предговори. Специално те допринесоха немалко за общото хуманитарно образование на хиляди читатели от моите младини.

Щом вече споменах за спиралите" на Славянов, аз не мога да прескоча и ползата, която допринесоха биографичните поредици на издателите Славчо Атанасов и Смрикров. Тези двама бизнесмени" освен че отпечатаха огромно количество световни бестселъри" от всички географски посоки, издадоха през 30-те и 40-те години и няколко чудесни серии от книги за живота и делата на различни велики люде, написани от автори като Андре Мороа, Стефан Цвайг, Емил Лудвиг, Фойхтвангер и други такива майстори на жанра.

За съжаление лишен съм от възможността да разкажа всичко" за старите софийски издатели в родния ми град преди 9 септември 1944 г. поради липса на място. Тук обаче искам да отделя на всяка цена специално малко повече местенце на издателство Хемус" издателството в предвоенна България, което според мене допринесе най-много за утвърждаването на нашата нова проза и поезия. А така също и за лансирането на нашата национална класика в чудесно оформени поредици.

През онези дни в Хемус" работеше Ран Босилек. На това издателство по същото време сътрудничеха и най-добрите ни тогавашни литературни критици, есеисти, литературоведи и поети. Може би именно заради това в Хемус" се появиха и първите томове със събраните съчинения на колосалния ни белетрист Йордан Йовков. И пак там беше събрано за пръв път цялото творческо наследство на Елин Пелин, на Вазов, Алеко Константинов и на редица други по-нови автори, които днес България произнася с уважение и преклонение.

Струва ми се, че онова, което отличаваше навремето издателство Хемус" от останалите български издатели, беше най-вече неговото относително по-справедливо заплащане на труда на българските писатели в сравнение с хонорарната политика на другите тогавашни издателства. И на второ място неговият особено подчертан стремеж към значително по-високо качество на продукцията в полиграфическо и книговезко отношение спрямо всички останали български издания. А това беше още една от неговите заслуги за повишаване на естетическия вкус на някогашните софийски читатели.

Разбира се, за да си позволи всичко това в издателската си политика, и Хемус" като другите издателства беше принудено да издава немалко детско-юношеска литература от български и чужди писатели. За щастие неговите следващи една след друга книжки за Патиланчо-Данчо, Ян Бибиян и другите подобни историйки бяха любими четива на нашите някогашни деца. И тъй като те излизаха във фантастични за това време тиражи, Хемус" можеше да бъде по-различен във финансово отношение както спрямо своите автори, така спрямо своите книги. Още повече че немалко за това го подпомагаха и книги като Робинзон Крузо", Том Сойер", Без дом" и т.н., без да смятам към тях съчиненията на Майн Рид, на Жул Верн или на техни събратя в същия литературен жанр.

Днес тези първи издатели на София от моите млади години спокойно могат да бъдат наречени духовни учители, макар и повечето от тях да копаеха кладенец с игла". Но те трябва да им признаем упорито вършеха своето полезно дело и хората от моето поколение им дължат немалко за своето общо ограмотяване" в света на поезията и прозата. Местна и вносна"...

Нито аз, нито пък някой друг мой съгражданин би могъл да ви изброи изцяло и поименно всички труженици на издателското дело в родния ми град от онази епоха, но вярвам, че все пак ще си създадете някаква макар и бегла идея за тяхната дейност в още малката тогава София, която искаше на всяка цена да е винаги в крак с културното равнище на останалия свят...

 

 

 /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 244-250./

  




Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.