ДРАГАН ТЕНЕВ

КНИГИ

 






Малки разкази за велики хора - 1961 г.

Кавалерийски фрагменти - 1963 г.

Зора зари... - 1963 г.

Гарибалди (Един велик живот накратко) - 1967 г.

Николай Павлович (Един живот за бъдещето) - 1967 г.

Чудната история на изкуството - І изд. - 1970 г.; II изд. - 1978 г.; III изд.-1982 г.; IV изд. - 1996 г. Стъпалата на славата - 1972 г.

Средновековният град - 1973 г.

Ехо от Шипка - І изд. - 1975 п; II изд. - 1978 г.

Тези красиви площади... - 1976 г.

Вечно зеленото клонче... - І изд. - 1979 г.; II изд. (на полски) - 1988 г.; III изд. - 1994 г.

40 разказа за прочути композитори - І изд. - 1979 г.; II изд. - 1988 г.

Неаполитанската песен - І изд. - 1980 г.; II изд. - 1988 г.

Цветни картички от.,. - 1983 г.

Малки разкази за велики художници - Іизд. - 1980 г.; II изд. - 1984 г.; IIІ изд. - 1987 г.

Дъбът или животът на Вазов - І изд. - 1984 г.; II изд. - 1994 г.

Слънцето изгря най-късно на изток - 1987 г.

Пледоарии пред огледалото - 1988 г.

Новели за познатите ни непознати - 1991 г.

Бащите на Америка - 1991 г.

Тристахилядна София и аз между двете войни - І изд. - 1992 г.; II изд. - 1994 г.; III изд. - 1997 г.

Гениалният немирник - 1994 г.

Писма до Северина - 1997 г.

Стари моментални снимки без ретуш 1999 г.

 

***

 

А ето какво пише за Драган Тенев д-р Александър Ангелов във в. "Култура", бр. 40 от 8 октомври 1999 г.:

Драган Тенев можеше да разкаже чудния свят на изкуството, той можеше да разкаже и изпее атмосферата на отминала София, той можеше да ритмизира и изтанцува, да изиграе и оживи сенките от миналото. Това го опиваше, но той отиваше отвъд илюстративността на конферансието. Той носеше документалността на спомена, неговата фактологичност и същевременно с артистичността, която наследи от поетесата Северина и която предаде на прекрасната и без време отишла си дъщеря, можеше да вдигне спомена на котурите на естетическото превъплъщение, да пресътвори мемоара. Колцина го могат? И колцина написаха полезните десетки книги, които написа? Колцина могат да превърнат тежката естетическа материя в сладкодумната сладкодумност на Драган? Човек на изговореното слово, на написаното слово, на гласа и на перото, адвокатът и журналистът, популяризаторът и артистът Драган Тенев носеше заедно и в една цялост видимостта на неостаряващия бонвиван и сериозността на човек, проумял и осъществил докрай културната си и цивилизационна мисия.

Драган Тенев бе човек на света, попил култура, традиция и европейски ценности, които можеше освен всичко останало да артикулира и формулира на не един чужд за българина език. И едновременно с това Драган Тенев беше брилянтен, традиционен и последователен патриот. Опълченският произход и личната му дан в Отечествената война бяха най-скъпото в ценностната му система. Те бяха като светини в раницата на годините и съвестта, която той носеше, без да се умори докрая. След ордена за храброст от войната, той доказа, че е храбър и за живота, който жестоко му отне Северина.

Прощавай, бай Драгане, ние, временно оставащите на гарата, наречена "живот", всеки с индивидуално и секретно за себе си разписание, те изпращаме с болка, със скръб и със смътната надежда, че посятото от теб ще покълва през годините в идващите поколения българи.
 

 



 


Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.