Спомени за стара София:

Старият хотел "България"






Днес хиляди софиянци минават покрай продълговатото триетажно здание на улица Левски" № 1, където доскоро се помещаваше агенцията София прес и където след това се настани някакво министерство или дирекция, свързана с цените и труда или нещо подобно. И колкото и да е тъжно, аз знам, че само малцина от тези минувачи знаят или си спомнят, че именно същото това здание се заемаше цели 57 години от знаменития някога грандхотел България" най-известния и луксозен хотел на столицата допреди войната.

Така е! През 1938 година София бе тристахилядна!

Сега тя надхвърля един милион! И от старите ми съграждани, които помнят отшумелите дни на нашия роден град, сме останали само шепа хора, които се срещат твърде рядко по претъпканите софийски улици...

Но без сантиментални отклонения! По-добре ще бъде да ви разкажа малко история.

И така, грандхотел България" е бил построен почти веднага след Освобождението. Още през 1881 година. По проект на талантливия чешки архитект Антон Колар човека, който е проектант и на паметника на Васил Левски. А така също и на великолепното здание на бившия Военен клуб на ъгъла на Царя" и улица Раковски".

Издържан като фасада в модния по онова време виенски стил", отвътре хотел България" е бил проектиран по всички правила и изисквания на тогавашните луксозни хотели в Европа и е покривал напълно представите за хотелски комфорт от онези дни. В сравнение със съвременните му софийски ханове и примитивни хотелчета, съществували тогава в София, той е представлявал истински дворец. И с право нашите дядовци са минавали край него със страхопочитание.

При тези си абсолютни възможности грандхотел България", естествено, е бил без конкуренция. И логично, всички по-видни хора от чужбина, които са пристигали в столицата ни по разни поводи през онези далечни дни, са отсядали главно в него. Естествено по право!

За съжаление личните ми спомени от грандхотел България" датират едва от 1924 година. Но междувременно аз успях да посъбера някое и друго сведение за неговите гости отпреди това време. Оказа се, че още в края на миналия век в него е живял за известно време професор Константин Иречек, докато му намерят подходящо жилище в София. По-късно, през 1906 година, както разказва в книгата си Червеният екселенц" журналистът Любомир Йорданов, в прочутия хотел са спали няколко нощи и небезизвестните руски професионални революционери Максим Максимович Литвинов и знаменитият Кам, дошли в България специално, за да закупуват оръжие за Военната организация на болшевиките в Русия. Пак в послеслова към книгата на Джон Рийд Десет дни, които разтърсиха света", написан от същия колега, узнах, че гост на хотел България" някога е бил и самият Рийд. И пак той ме осведоми, че там е починал през месец декември на 1920 г. и големият приятел на България Джеймз Дейвид Баучер, почетен член на някогашното Дружество на българските журналисти, който винаги е стоял на страната на България в критични за нея моменти.

Първата видна гостенка на хотел България", която вече присъства и в моите лични спомени, бе забравената днес българска киноактриса Ива Ваня от екипа на Уфа Берлин. Тя беше дошла в София през 1925 г. и тогава нейната снимка можеше да се види във всичките ни някогашни вестници, включително и в седмичника Илюстрована политика". Всъщност оттам може би най-вече името й е останало в моите детски спомени.

Непосредствено след Ива Ваня във възпоменанията ми, свързани със същия хотел, се нарежда името на великия индийски поет и философ Рабиндранат Тагор. Той изнесе навремето няколко сказки", както наричаха тогава подобни беседи, в салона на Свободния театър".

Трета прочута звезда" от гостите на хотела от онези далечни години, чието име заседна в съзнанието ми, беше вече красивата немска актриса от немите филми Евелин Холт. Тя бе благоволила да дойде в София заради премиерата на някакъв свой филм. Много наскоро обаче чух в компанията на едни старчета, доста по-възрастни от мене, че всъщност тя довтасала навремето от Берлин в София не толкова заради своя филм, а по-скоро заради чаровете на някакъв тогавашен софийски красавец, успял да я заплени при едно свое посещение в Германия. За такива случаи италианците имат специална поговорка, която гласи на български: Дори и да не е вярно, все пак е добре улучено!" Нека с нея да сложим точка на случая Холт и нашия чародеец" и да продължим.

И така, през 1936 г. в България" прекара около десетина дни и феноменалният руски бас Фьодор Шаляпин. Този най-почетен гост на хотела беше настанен тогава в апартамента единствения в цялото здание, в който впоследствие беше и кабинетът на директора на София прес. Тъй като този апартамент има балкон към улицата, Шаляпин често излизаше на него да глътне по малко чист въздух, докато си почива, и радушно поздравяваше минаващите оттам софиянци, които успяваха да го познаят и да му помахат с ръка.

След още две години списъкът на прочутите гости на хотел България" се обогати и с имената на френския актьор Шарл Ванел, и на току-що емигриралия от хитлеристка Германия Адолф Волбрюк. Те бяха дошли в България да снимат филма Михаил Строгов" по сценария, изграден върху творбата на Жул Верн със същото име. Много от масовите сцени на този филм, в който се виждаше често и старата руска конница", бяха направени край Шумен. Участваха войници кавалеристи от 8 конен полк и май че тогава Българската армия за пръв път се появи на екрана като масов статист в игрален филм, макар и чуждестранен.

По същото време или малко по-късно в грандхотел България" живя и световноизвестният бразилски пианист Клаудио Арау звезда" номер едно в ранглистата на тогавашните майстори на пианото. Единственият, който можеше да го конкурира тогава, беше съветският пианист Григорий Гинзбург, но Сталин не му разрешаваше да гастролира по света. Клаудио Арау се сприятели в София с голямата ни пианистка професор Панка Пелишек и много години по-късно аз можах да видя неговия личен подпис въху металната плоча на нейния роял заедно с подписите на още много други светила на световната музика, посетили нашата малка столица.

Малко преди да затворят стария грандхотел България", тъй като новият беше вече готов, някъде към лятото на 1938 г. във ветерана на хотелския лукс в София гостува и примадоната на миланската Скала Тоти дал Монте. Тя даде тогава в зала България" концерт с придружаващия я известен италиански баритон Луиджи Монтесанто. Всъщност на този концерт стана и моята първа, макар и задочна среща с великолепния глас на изключителната певица любимка на Тосканини и негова ученичка.

Тридесет години по-късно, когато тя посети София за втори път, аз можах вече да се запозная с нея по време на Първия конкурс за млади оперни певци и при един от нашите разговори й разказах, че цяла София я помни от двата й концерта през 1938 година. Старата жена остана не само поласкана от моя разказ, но и искрено се развълнува. В замяна на това тя пък ми разказа как е чула за пръв път именно в София през 1938 г. феноменалния глас на Борис Христов в една софийска кръчма, където гусларите я завели на банкет заедно с Монтесанто, и тя била смаяна от неговите певчески възможности.

Няколко месеца след това, когато започна да функционира новият хотел България", стария го затвориха. И в новия тогава преспа за известно време трупата на френския актьор Хари Бор, която бе дошла на гастроли. В София погостува и Марика Рьок, немската Джинджър Роджърс", както я наричаха самите германци, преспа няколко нощи красивата звезда на УФА Берлин Лил Даговер, вечната партньорка на мъжествения Иван Петрович, и много други прочути хора, но това е вече самостоятелна тема и ще я оставим за друг път.

 

 

 

 /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 103-107./

 

 



 


Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.