Спомени за стара София:

Дансинги






В последните 44 години думата дансинг" изчезна от говоримия български език, след като отдавна беше придобила гражданственост в него. Заменихме я с понятието танцова площадка", дискотека" и прочие, и прочие. И щом замяната стана, хората от съвременна България я забравиха. Ако тя живее още у нас, това е само в англо-българския речник и в сърцата на момчетата и момичетата от моето поколение. Или на онази остаряла вече някогашна младеж, която я обичаше не защото бе просто английска дума, а защото нейното съдържание беше здраво свързано с най-приятните усещания от едно наистина невинно забавление...

Когато аз постъпих като ученик в гимназията около средата на тридесетте години, София, която наброяваше по това време все още около триста хиляди души, разполагаше общо с десетина кабарета и с още толкова ресторанти. Там възрастните можеха да танцуват през свободните си вечери или нощи, но всичко това за съжаление беше абсолютно недостижимо за нашего брата" по две основни причини.

Първо в тези места ние нямахме никакъв достъп не поради липса на желание, а най-вече поради липса на пари.

И второ защото тези места бяха абсолютно табу" за учащи се, т.е. за голобради малолетници като нас!

Какво ни оставаше тогава, за да задоволим нашите непреодолими пориви за танц? Единственото възможно да изнамерим някъде дневни дансинги! Местенца, където бихме могли да танцуваме.

За щастие такива места се откриха! Те се бяха родили спонтанно най-вече като естествен резултат от търговския нюх на няколко хитрички собственици на второстепенни ресторантчета или на семейни бирарии", които наместо да оставят заведенията си да пладнуват" в следобедните часове на деня, бяха ги предоставили на нас желаещите да танцуваме млади.

Когато затварям сега очи и се връщам в миналото, най-напред пред мен изплува най-привлекателното от тези танцови убежища градината на бирария Танушев".

През тридесетте години бирария Танушев" се намираше в източния край на гората в Борисовата градина. Сега на нейното място се издига внушителният корпус на многоетажния парк-хотел Москва", заобиколен от двете си страни с великолепните сгради на няколко чуждестранни посолства и високите панелни кутии" на новия квартал, който се спуска надолу от другата страна на шосето чак до околовръстната жп линия. Именно този квартал замести днес някогашното заселище на дъновистите едно странно убежище на особняци, живеещи в бедни къщурки и дървени бараки. Те бяха поклонници на слънцето" и си съществуваха щастливо със своята дълбока вяра в някакъв техен свят, като за учудване на хората, извън всичко друго, никога не пиеха студена, а само топла вода или пък чай. Една от малкото частни къщи между бирарията на Танушев и дъновистите на Дървенишкото шосе по онова време беше така нареченото убежище" на художника Дечко Узунов с просторното му ателие и оттам нататък започваше къро", както казваха шопите.

Сгушена под короните на пет-шест огромни дървета, бирария Танушев" започваше да работи точно в три следобед. И в така наречените мъртви часове" за всяко софийско заведение от подобен род тя беше на наше разположение. Тъй като нямаше кого да безпокои наоколо, музиката от двата високоговорителя, закачени на дърветата, започваше да звучи още с нейното отваряне.

Най-напред за начало изсвирваха обезателно марш от някоя оперета, който можеше да се танцува и като фокстрот. После почваше четиричасовият парад" на тангата, на блусовете, английските валсове и на румбата най-темпераментния за времето танц.

Някога, когато отивахме на танци в Танушев", ние нямахме на разположение какъвто и да било транспорт, както е сега, и затова минавахме за по-пряко през самата гора. А щом се озовавахме в самата бирария, поръчвахме традиционната халба бира, а при специални случаи по две кебапчета на глава, след което танцовият маратон" почваше!

Почваше веднага. Без никакви кисели физиономии от страна на келнера или собственика, че няма да поръчаме докрая, в седем, поне по още една бира или нещо друго.

След финала на танцовата фиеста" в Танушев" предстоеше завръщането към къщи с ново преминаване през гората. Разгорещени от танците и щастливи, ние тръгвахме първоначално всички вкупом към града, но постепенно двойките се разделяха с групата и изчезваха из дебрите" на стария лес. Ако някои от нас успяваха да си откраднат при това изчезване" по някоя целувка от своите дами, всички без изключение смятаха такъв успех за нещо голямо и някои от нас се връщаха у дома си със самочувствието на супермени покорители"!

Второто заведение в Борисовата градина, което приютяваше желаещи да танцуват младежи от моето поколение, беше бирарията-кебапчийница на братя Вучеви. Тя се намираше в северната част на градината на Колодрума". В нея дансингът, за зла чест, беше доста по-малък от онзи в Танушев", но пак вършеше работа. Е, разбира се, там не беше тъй уютно и закътано с храсти, както при току-що споменатата бирария. Но когато се танцуваше особено след пет часа, край телената ограда на Колодрума" се събираха много зяпачи, но това не смущаваше никого от танцуващите. Напротив стимулираше ги да показват колкото се може повече майсторство в танците.

Музиката при братя Вучеви също започваше в три следобед и завършваше пак в седем. При тях обаче четирите музикални часа" струваха още по-евтино, отколкото в Танушев", защото тук човек можеше да поръча не бира, а да мине само с една лимонада. И пак да бъде обслужен акуратно и учтиво, както ако да би поръчал бутилка истинско френско шампанско Вьов Глико" ала Ремарк"!

Третият от следобедните дансинги за ученици в София се намираше вече не в парка, а на самото игрище на стария спортен клуб Левски". Или ако трябва да уточним мястото му със съвременни координати в северния ъгъл на националния стадион Васил Левски", който построиха на мястото на бившето игрище Левски" и на част от игрището Юнак".

Дансингът там беше най-просторният в тогавашна София и бе озвучен чудесно, разбира се, чудесно" в смисъла на това понятие през онези дни. На Левски" звучеше винаги най-модна и желана от млади и стари танцова музика.

На дансинга в игрището често пъти към пет часа следобед, когато свършваха работа, идваха и някои от някогашните футболни звезди на стара София, повечето от които бяха дребни чиновници или занаятчии, и в такива случаи ставаше съвсем весело.

Звездите бяха лоялни към нас и никога не използваха пред дамите ни своята популярност и паричното си надмощие", а до един се държаха скромно и съвсем приятелски нещо, което ни правеше силно впечатление.

Единственият дефект, или по-точно кусур", както казваха навремето, на този превъзходен дансинг беше само свинарникът на неговия собственик, където той угояваше около петнадесет свини. Между другото и с останки от храната, която вечерно време консумираха възрастните посетители на заведението.

Този голям свинарник отстоеше едва на тридесет метра от дансинга на Левски" и понякога от него лъхаше ужасно тежка миризма, но кой ти обръщаше преди повече от половин век внимание на такива подробности! Особено пък ако в обятията ти се намираше твоето момиче и в ушите ти звучеше:

 

Аржентина, към тебе ще замина,

Аржентина, към тебе ще замина аз,

да търся радост, щастие, утеха

ази във твоите страстни танга...

 

И така нататък, и така нататък...

 

 

 /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 275-279./

 

 




Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.