Спомени за стара София:

Бозата






Знам следващите редове ще прозвучат на някои от вас като апология на бозата! Мога да ви уверя обаче, че ако и вие бяхте поживели като мене в тристахилядната София между двете войни, непременно щяхте да разберете пристрастието на младежите от моето поколение към това великолепно питие.

Междувременно в онези дни твърдяха убедено, че най-хубавата боза в света била албанската. Много години по-късно, когато ми се случи да попадна в Албания, аз с учудване констатирах, че там изобщо нямаше боза! Никой не я правеше!

А понякога, по време на моята младост, в София имаше превъзходна боза, колкото искаш. И, разбира се, имаше и много бозаджийници. В тях предлагаха не само боза, но и различни таханови и сусамени халви, напоени със захарен сироп тулумбички, баклави саралии, кадаифи с орехи и стафиди, кадън-гюбеци и още много и много ориенталски лакомства, приготвени от ръце на истински майстори.

Едно от най-прочутите бозаджийски средища" в центъра на София беше бозаджийницата на албанеца Зейнал. Тя се намираше тогава в двуетажна къща на ъгъла на улица Левски" и улица Стефан Караджа", където днес в новопостроеното от осигурителното дружество Интерконтинентале" високо здание на същия ъгъл е настанена шивашката кооперация Димитър Благоев"[1], а сега някакъв магазин за дрехи.

По време на моето ученичество в гимназията ние масово посещавахме това приятно заведение с десетина маси в приземната му част и в галерията му, където извън всичко друго имаше и електрически грамофон! На него редовно се просвирваха най-модните за времето танга и шлагери.

По необясними за мене причини Зейнал беше кръстил бозаджийницата си Ботев" и в нея срещу една голяма боза от два лева, което означаваше някога по-малко от половин чер хляб, човек можеше да послуша на воля приятна музика колкото си ще.

В галерията на Зейналовата бозаджийница между другото ставаха и немалко рандевута". Там на чаша боза често се правеха и горещи любовни признания с почервенели от вълнение лица на признаващите се, което също беше нещо привлекателно...

Някога по високите стени на бозаджийница Ботев" имаше закачени няколко големи, приятно оцветени фотографии на млади момичета с корони на главите. Зейнал твърдеше убедено, че това били албански принцеси. Принцесите" се мъдреха в масивните си, обвити в червен плюш рамки, накичени с безброй украшения, и приличаха повече на коледни елхи, отколкото на истински царствени особи, но никой не се опитваше да оспори твърденията на стария албанец. Пък и защо ли? Принцесите" не пречеха на никого!

В отшумелите предвоенни години най-върл конкурент за Зейнал в бозаджийския бранш из центъра на София беше известният Станчо собственикът на бозаджийницата Златна пчела" на улица Раковски" близо до Аксаков", там, където днес се намира фризьорският салон на кооперация Хигиена"[2]. Упорит и амбициозен, Станчо беше решил да съсипе" Зейнал, като привлече цялата му клиентела при себе си. След дълго обмисляне неговият доста примитивен ум изобрети съкрушителния номер! Станчо пусна в обращение фамозната" си както казваше сам боза със сироп.

Първоначално ударът му се оказа сполучлив! Известна част от клиентелата на Зейнал бързо се прехвърли при него. Но Златна пчела" нямаше галерия, където човек можеше да си поприказва интимно със своята дама. При това там липсваше и музика. Извън тези две неща бозата със сироп" не можеше да бъде патентована като Станчово изобретение и Зейнал също почна да продава на клиентите си боза със сироп, тъй че всички ренегати" скоро се завърнаха пак при него. Търговската война", започната от Станчо, бе загубена не от Зейнал, а от самия него...

Мисля, че няма да преувелича, ако ви кажа обаче, че най-шикозната и най-светска бозаджийница в София през онези дни беше не Зейналовата, за който ви разказах дотук, ами бозаджийницата, която се намираше на ъгъла на булевард Цар Освободител" и улица Раковски". В наши дни в нейното помещение е настанена най-голямата руска книжарница в столицата[3]. Някога това голямо помещение на две нива и цялата масивна триетажна къща на същия ъгъл беше собственост на запасния полковник Сирко Станчев, личен приятел на Борис III, в чийто дом царят ходеше често.

При започването на войната полковникът, по обясними причини, изгони бозаджиите от своята къща и в заеманото от тях доскоро просторно помещение се настани представителството на Дойче райхсбан", т. е. представителството на Немските имперски железници. Над входа на бившата бозаджийница разпери криле зловещият немски орел, кацнал върху пречупен кръст.

По времето обаче, докато същото помещение беше бозаджийница, то бе едно от любимите кътчета в града за софиянци. И най-вече за младата част от тях. Тук с чаша боза за нищожна цена мнозина от тези младежи можеха да се почувстват с малко въображение за известно време гран сеньори" в едно заведение сред центъра на града, където цените за разлика от тези в луксозната Савоя" на бившия царски сладкар бай Захари или пък във Виенската сладкарница бяха по силата на техните джобове!

В бозаджийницата на Царя" също имаше галерия на по-високо ниво. В ранните следобедни часове там беше обикновено съвсем пусто и в малките крайни сепарета посетителят можеше спокойно да ухажва някоя красавица от своето училище. Или пък някоя чужда" от друго, без да носи риска да бъде смущаван или набит от обожателите й. Келнерките, които сервираха бозата в галерията, също бяха досетливи същества. Винаги щом стъпеха на последното стъпало на не особено високата стълбичка на галерията, започваха да кашлят". Това означаваше: Ето ни и нас!", и никой не можеше да бъде изненадан, ако в момента правеше опит да целуне дамата, приела да му прави компания в ранния час на чаша боза...

Да, така беше в ерата на бозата, когато все още се танцуваше английски валс.  ...

 

 /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 279-282./

 


[1] Тази шивашка кооперация вече не съществува, поне под това име. (Бел. на Омда.)

[2]  Към днешна дата (2010 г.) и кооперация Хигиена е отишла в миналото. (Бел. на Омда.)

[3] И руската книжарница на това място вече я няма. (Бел. на Омда.)

 

 




Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.