Спомени за стара София:

Борисовата градина и игрищата






Почти до края на тридесетте години вдясно от самия главен вход на градината[1] имаше малка старинна сграда-бюфет. Около нея бяха наредени на брега на градинското езеро не повече от пет-шест масички за кафеджии". В бюфета по онова време продаваха сайдер, лимонада, руски квас и разни други безалкохолни напитки плюс сладолед! А пред самия бюфет обикновено бе наредена и голяма сергия, отрупана с бонбони, шоколади, разни вафли, бисквити, халви и прочие. Въпреки неделната навалица обаче пред бюфета никога не ставаха опашки.

Когато бях вече ученик в прогимназията, наемател на градинския бюфет стана бащата на един мой съученик Тошко. Тошко излезе добро момче и когато минавах край бюфета а аз се стараех да мина именно оттам, за да вляза в градината, той винаги ме викаше и ми даваше скришом от баща си по някое малко шоколадче Пеев" или шепа кисели бонбони, които обикновено ми свършваха добра работа.

В моето детство алеите на Борисовата градина не бяха асфалтирани както сега, а просто бяха шосирани. И когато хората се разхождаха, понякога се вдигаше и доста прах, но всички дишаха чистия градски въздух" с удоволствие.

Близо до входа, в онази част на градината, където днес се намира скромният паметник на д-р Петър Берон, тогава се издигаше изчезналата отдавна малка двуетажна сграда. В нея живееше управителят на градината един дебел французин, чието име съм забравил, но съм запомнил съвсем добре луничавите муцунки на двете му корполентни" дъщерички, които, макар и французойки, бяха доста грознички.

Любимите места в парка, на които най-вече се събираха софиянци през неделните сутрини, бяха Ариана" и езерото с рибките, което си е на мястото и до ден днешен, макар че вече на три пъти сменяха неговия фонтан. Популярна беше и алеята, водеща към Звездоброя", т. е. към обсерваторията, и донякъде бившето Скаутско игрище", където днес се намира лятната естрада за концерти.

Най-колоритното място в неделя обаче неизменно си оставаше Ерменското игрище", на което сега е езерцето с патиците. Особено пък в следобедните часове, когато пускаха в градска отпуска войничетата от Софийския гарнизон и домашните помощнички", наричани навремето от софиянци на общо основание слугинчета". Войниците и слугинчетата се събираха към два-три часа на Ерменското", а не на Арменското игрище", както биха ме поправили някои. Започваха нескончаеми хора, в които всеки играч можеше да покаже своя майсторлък.

Най-силно впечатление по онова време ми правеха войниците кавалеристи от комшийския ни Първи конен полк. Те чукаха яко шпорите си при така нареченото Чорбаджийско хоро" и може би още оттогава у мен бе останало и онова непреодолимо желание някой ден и аз самият да отслужа редовната си военна служба в кавалерията като тях...

Докато на Ерменското игрище" войниците и слугинчетата играеха хоро в унес, забравили седмичните неволи от нахокванията на своите господари или на строгите подофицери в казармата, из игрището сновяха амбулантни продавачи на бонбони и шоколади. Обикаляха бозаджии с дървени гюмове, пълни с резлива боза, които обслужваха публиката само с две-три чаши, изплаквайки ги пред клиентелата с по няколко капки вода от малките им тенекиени гюмчета. Мъдреха се кръгли игрални масички с въртяща се над тях пръчка с перце накрая. Ако то спреше между два близко сковани пирона по края на кръгла масичка, късметлията веднага получаваше големия локум, изпънат пред тях. Извисяваха се пълните с вода бъчви, в които се изстудяваше" лимонадата, затворена в шишета със стъклени топчета вместо със затварячки, и т. н.

По същото време на Скаутското игрище" се подвизаваха първите любители на волейбола в София, а немалко запалянковци се трупаха и около полицейския кучкарник в обратната страна на игрището, където сега се намира паметникът на поета Цанко Церковски. Беше им интересно да гледат породистите полицейски кучета вълча порода не само отглеждани, но и дресирани там...

Привечер военната музика на Ерменското игрище" свършваше своя концерт от хора и ръченици и публиката от игрището се пръскаше. Тогава започваха разходките в гората от другата страна на игрището на АС-23", която приютяваше любовните двойки.

В тъмнината пейките се изпълваха с любители на тишината и това беше вече часът на амбулантните продавачи на бонбони, бисквити и малоформатни шоколади. Те обикаляха пейките с електрически фенерчета, осветяваха стоката си, събрана в техните миниатюрни дюкяни-кутии, и упорито я предлагаха...

 

 

 /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 64-65./


 

[1] Борисовата градина (бел. на Омда).

 

 




Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.