Спомени за стара София:

Аперитивите






В годините преди Втората световна война София беше истински рай за аперитивите заведения, представляващи нещо средно между съвременния бар и някогашната кръчма. Те се срещаха във всички части на града и бяха главно обедни средища, където се събираха политици, търговци, интелектуалци, хора, свързани помежду си с приятелство или сходни интереси. Един от най-шикарните и най-представителни аперитиви на онези години беше Палма" на бул. Цар Освободител" или на Царя", както казваха софиянци. Всъщност това приятно заведение се помещаваше в пространството, заемано от днешния магазин на Полския културен център[1] точно срещу Италианското посолство и беше заградено от входа на прочутото в онези дни кафене Сан Суси" и представителния магазин на шоколадовата фабрика Бераха", на чиято витрина винаги бяха изложени безброй лакомства. Както виждате, Палма" беше маломерен аперитив и подобно на повечето такива заведения в столицата бе обзаведен с пет-шест високи кръгли масички като онези в съвременните барове, около които се нареждаха клиентите. Тук хората не се задържаха дълго, но срещите им биваха задушевни, защото из аперитива неизменно цареше глъчка и се водеха оживени разговори. Разбира се, не липсваха и пикантни коментари около преминаващите пред голямата стъклена витрина предвоенни красавици, които тракаха изящно със своите високи токчета по тротоара.

Палма" бе прочута главно със своите отлични ракии и най-вече с единадесетте си мезета хапки, които се поднасяха с всяка поръчана сто или петдесетграмова ракия. Тези своеобразни хапки, сервирани в миниатюрни чинийки, представляваха истински лакомства от най-висок стил. Сред тях например непременно имаше хапка с аншоа, хапка с пражка" шунка, гарнирана с магданозово листенце, хапка с половин парченце луканка, също гарнирано с парченце червена чушка, и т.н. Младите келнери в Палма" бяха много сръчни момчета. Сервираха с изящество и неизменно усмихнати. А това тяхно поведение придаваше особено добро настроение. Предразполагаше хората да им поръчват с удоволствие.

Както всички софийски аперитиви, и Палма" имаше своите постоянни посетители, които идваха ежедневно. Най-колоритният сред техния тим" беше големият български актьор Стоян Бъчваров, един от пионерите на нашия драматичен театър. Пенсиониран вече, големият актьор използваше жизненото пространство" на аперитива като своеобразна сцена и разиграваше на нея малки етюди, които веселяха не само неговите приятели, но и останалите посетители. Друг постоянен гост в Палма" по обедния час беше книжарят Иван Касъров, съпругът на известната някога поетеса Люба Касърова и собственик на една от най-големите книжарници в столицата, която се намираше на улица Търговска". Той също беше веселяк и винаги имаше с какво да разсмее хората около него. Беше пълен с разни невероятни истории и ги разказваше така умело, че беше голямо удоволствие да го слушаш. Друга звезда на Палма" бе господин Алтънов, професор по международно частно право в университета и главен секретар на Външното министерство на България. Разбира се, той беше сериозен" човек, но по очите му личеше, че слушаше историйките на бай Иван Касъров с голямо удоволствие. Освен тези трима постоянни" в Палма" понякога идваше и Буров остроумен, тънък познавач на човешката душа мъж, който уреждаше някои от своите сделки именно тук на крак". Изобщо в аперитива ставаха най-невероятни контакти между бизнесмени", както казваме днес, срещи между писатели, художници или актьори и в дружеската атмосфера на Палма" нерядко се рашаваха въпроси, чието разрешение навън би представлявало значителна трудност.

В прочутия аперитив никой никога не се напиваше. Изобщо умереността в консумацията на напитки беше една от отличителните му черти нещо, което не беше изключение за тогавашните питейни заведения в София. Що се отнася до цените, те бяха конкурентни", както казваше нейният собственик. Девизът му беше девиз на търговците евреи от предвоенна София: Голямо джиро малка печалба!", и той го спазваше стриктно.

Аперитивът Палма" изчезна от панорамата на София с бомбите, които се изсипаха през 1944 г. Споменът за него обаче трудно ще се изличи от паметта на старите софиянци.

  

 

/Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 273-275./


[1] Към днешна дата (2010) Полският културен център вече не се помещава на същото място (бел. на Омда).

 

 




Copyright 1998-2014 OMDA Ltd  All rights reserved.