ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

 

V. ЗЕМЕДЕЛИЕТО

 

 

1. Земята

 През 1967 г. в Добруджа е постигнат рекордният среден добив от 476 кг пшеница на декар на площ от 1 300 000 декара. Предпоставките за тези резултати висока култура на земеделието, пълноценна квалификация на ръководителите на селскостопанските организации и прилагането на интензивните фактори обуславят и следващите успехи. Границата от 8 000 000 тона зърно годишно е премината, през 1982 г. годишният добив е 10 178 000 тона зърно, средният добив от декар на пшеница 463,4 кг за страната.

Тази история за земята и плодовете й е дълга и започва веднага след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). През 1880 г. е приет закон за изземване на чифликчийските имоти, през 1885 г. - за аграрната реформа, през 1920-1921 г. земеделското правителство начело с Ал. Стамболийски изземва частни земи от притежателите на над 300 декара чрез т.нар. закон за трудово-поземлената собственост, който озземлява бедни селяни с 5 до 80 декара с право на продажба след 20 години. През 1946 г. със закон се провежда радикална аграрна реформа, през 1973 г. е издаден нов акт за опазване на обработваемата земя, през 1989 г. с указ № 922 се регламентират земеползването и собствеността върху земята.

Най-важният поврат се датира през и след 1946 г., когато са озземлени безимотните селяни, но се оказва, че икономическата система на село и милиони хора са изправени пред големи проблеми, очакващи решение. В резултат на новата аграрна политика са въведени през следващите десетилетия нови, високопризоводителни и доходоносни организационни единици, както и висока механизация, автоматизация и индустриални технологии в зърно- и зеленчукопроизводството, техническите култури, овощарството, угояването на животните и птиците, в ускореното развитие на мелиорациите, химизацията и във фуражното производство. Създават се условия за изграждане на съвременна материално-техническа база, за развитие на селскостопанската наука в направленията селекция, породообразуване и внедряване, за уедряване на земеделските масиви чрез комасация и коопериране, за интеграция на земеделието с хранителната промишленост, за благоустрояване на селата с цялостна инфраструктура, транспорт и съобщения, за рязко подобряване на образованието, здравеопазването, бита, културата и за ускорено решаване на социалните въпроси на селяните и на заетите в аграрния сектор.

Зеленчукови оранжерии върху хиляди декари

Едноличното дребно селско стопанство не е в състояние да покрива тези изисквания, задължителни за времето след Втората световна война. И тъй като създаването на едри капиталистически ферми и на други организационни единици е идеологически недопустимо, а и икономически противоречи на съветския опит, БКП избира колективизацията.

Този избор има своите основания. На Девети земята е раздробена на над 12 000 000 парчета (ниви) със среден размер 3,7 декара. През 1934 г., според тогавашно преброяване, 63% от селяните владеят 30% от поземлената площ с имот до 50 декара, а 11 на сто - 33% с имот над 100 декара. Структурата на собствеността е 94% от земята - частна, 4,3% - училищна, 1,5% - църковна и манастирска, 0,2% - държавна. Дървеното рало е главно средство за обработка, но към 38% от стопаните въобще не го притежават, 32% разполагат с железни плугове, 4% - с кукурузорезачки, 1,1% - с конски редосеялки, 1,2% - с конски жетварки, 25% от стопаните нямат работен добитък, 12% разполагат с по едно животно. Скритата безработица е твърде висока, както личи от регистрирания процент на заетите той е само 52% от наличните човешки ресурси.

 

Земята в истински реални граници

 

 

Лозарството...

 

...и виното на България

В такава обстановка се пристъпва към изграждането на трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС), което е съобразено с кооперативния план на В. И. Ленин, приложен през 30-те годинин в СССР, но и съобразено с българските условия. Изходните позиции при създаването на кооперативните стопанства са доброволното участие, материалната отговорност и съчетаването на личните, кооперативните и държавните интереси, широката вътрешнокооперативна демокрация, запазването на частната собственост върху земята, разпределението на доходите според количеството и качеството на положения труд, както и според количеството и качеството на внесената земя. ТКЗС се управлява от колективен орган общото събрание на всички кооператори, което избира управителен съвет и председател.

Социалистическото селско стопанство в България преминава организационно през три етапа:

- колективизация и изграждане на ТКЗС от началото на 1950 до 1959 г.;

- уедряване на ТКЗС - до края на 1969 г. и

- аграрно-промишлени комплекси (АПК) - от 1970 до 1989 г.

Тези промени се съпътстват и от преустройството на машинно-тракторните станции (МТС), които през 1948 г. са 70, а през 1960 211. След това обаче техниката им е изкупена от ТКЗС. Те намаляват до 89 само в планинските и в полупланинските райони.

При разглеждането на кооперираното селско стопанство, което довежда до нарастване на производствените фондове, на добивите, на продуктивността на животните и до подобряване на социалното положение на селяните, на първо място следва да се изтъкне използването на земята. За периода 1960-1980 г. обработваемата площ е намалена с 1 500 000 декара, но същевременно, по законов ред, се осъществяват противоерозионни мероприятия, отводняват се заблатени места, коригират се речни корита, рекултивира се почвата, обезсолява се и се обезкислява, а и се почиства от инертни материали. За сметка на държавата се строят пътища и се подобряват стари трасета, прокарват се канали за поливане и се създават пасищни комплекси. Към 1980 г. те са 330 на брой с около 800 000 декара.

Тази ситуация може да се погледне и по друг начин. Общата територия на страната е 110 911 кв.км, от които сушата е 110 643,70 кв. км. През 1980 г. селскостопанският поземлен фонд възлиза на 61,68%, горския на 34,80%, този на населените места 3,52%. В обществения сектор се намират 91,60% от стопанисваната земя и 89,90% от обработваемата, от която 25,40% или 11 820 900 декара се напояват. Земята се пази по законов път. За включен земеделски парцел в строителен обект, инвеститорът заплаща от 3 до 10 пъти повече от необходимите такси в бюджета в зависимост от категорията на земята. Освен това се утвърждават нормативи за размера на земята в населените места. Разходите за опазване на природната среда, предвидени в националния бюджет, към 1980 г. са увеличени 2,6 пъти и са разпределени така: за опазване на водите (41,1%), на почвата (41,6%), на въздуха (2,3%), за безотпадъчни технологии (10,4%) и за други подобни дейности.

При такива грижи от страна на държавата показателите за развитието и използването на производствените фондове са много високи. Съгласно статистическия справочник от 1987 г. земеделският машинен парк се увеличава и усъвършенства не просто с машини, а със системи от машини, които осигуряват комплексни технологични линии. Внедряват се също така и нови мощни трактори, както и комбайни с по-голяма пропускателна способност. Още по-въздействащ е един друг показател по данните на същия статистически справочник и той е увеличаването на общата продукция при 100 единици на 1 декар през 1970 г. тя достига 133,3 единици през 1986 г., при 100 единици на 1 зает през 1970 г. тя се равнява на 213,7 през 1986 г.

Крайният резултат от селскостопанския труд или т. нар. обща продукция включва всички материални ценности, създадени в аграрния сектор за дадена година произведеното от всички отрасли, прираста от животновъдството и стойността на основните средства за производство. Индексите на общата продукция за 1960 и 1986 г. показват за селското стопанство респективно 152,3 и 273,9 единици, за растениевъдството отделно 154,2 и 224,7 и за животновъдството отделно 148,6 и 359,0 единици. Големият растеж по съвкупност и по основни отрасли се дължи на увеличените добиви и на нарасналата продуктивност на животните, но не може да се подмине благоприятното въздействие на подобряващата се структура на производството. В същото време обаче, материалните разходи нарастват с темп, който е по-висок от този на общата продукция.

Прегледът на растежа на общата и на чистата продукция обобщено показват, че социалистическото селско сопанство осигурява по-голям икономически напредък от частното дребно селско стопанство. Този напредък се изразява в задоволяване на потребностите на страната, на износа и на хранителната промишленост, но и доказва, че аграрният сектор е основен при определянето на размера на националния доход. От друга страна, наблюденията върху големия растеж на общата продукция показват, че социалистическото селско стопанство разполага с недостатъчно използвани потенциални възможности, особено в условията на подобрена структура, на модернизираща се материална база, на интензификация и концентрация.

Към разработката и извличането на подобни потенциални възможности се отнасят най-напред механизацията, която обхваща развитието на машинно-тракторния парк, внедряването на промишлени технологии и концентрацията на производството. През 1961-1965 г. започват комплексната механизация и въвеждането на индустриалните методи със 7 подсистеми от машини, включително 19 вида трактори, 73 вида товаро-разтоварни средства, 22 вида сеялки и разсадъчни съоръжения, 32 вида за торене, 18 вида за химическа защита, 17 вида за напояване. От системите от машини са използвани общо 674 различни вида, от които 357 са изработени в България.

На второ място заслужава да се отбележи химизацията, която се смята за голямо постижение в областта на селското стопанство. Към 1980 г. химическите заводи в Димитровград, Стара Загора, Враца, Девня произвеждат над 700 000 тона азотни и около 400 000 тона фосфатни торове, микроторове, препарати и др. Тогава България се нарежда на едно от първите места в света по производство на минерални торове на декар и на глава на населението. През 1985 г. те достигат 186 кг на хектар. Но това не е всичко. Разработват се съвременни технологии и норми за торене на всяка култура. Въз основа на такава спецификация се изготвя торопотребността на почвата и на растенията. Като се приема, че химизацията осигурява около 60% от растежа на реколтата, същевремнно се държи сметка за особения подход при конкретните случаи създават се и се доставят безбаластни торове с бавнодействащи азотни, концентрирани фосфати, безхлорни форми на калия и други.

През 1970 г. на хектар обработваема земя са доставени 252 кг химически средства в чисто вещество за защита на растенията, през 1980 г. те са 856 кг. Междувременно се създава интегрирана система за растителна защита, при която химическият метод се съчетава с агротехническите. Интегрираната система предвижда отглеждането на устойчиви сортове, намалени норми на разтвор, малообемно пръскане, обеззарязаване на семена, вещества за регулиране на растежа и на плододаването. Химизацията подпомага фуражопроизводството с подобрителни консерванти за смеските, докато в оранжерии, животновъдни ферми и складове се използват полимери.

На трето място сред благоприятните фактори стои напояването. Понеже отдавна е ясно, че естествените валежи могат да задоволят едва половината от нуждите, още през 1940-1944 г. са създадени около 30 000 декара поливни площи, които се напояват по примитивен начин. След проучването на водните ресурси в периода след Девети септември са построени около 2000 малки язовира с капацитет 2 800 000 000 м3 вода. Около 25% от обработваемата земя става поливна, около 10 000 000 декара се отводняват, насипани са над 4 000 км защитни диги. В периода 1958-1960 г. се напоява гравитачно, но през 1980 г. вече около 40% се напояват с полустационарни и стационарни дъждовални системи. Подобряват се и технологиите за напояване, каквито са лентъчните дъждовални инсталации с механизирани операции и автоматичен режим, търкалящи се дъждовни крила, които се преместват механично, буксирни дъждовални и кръгововъртящи се дъждовални крила. При тези технологии се използват високопроизводителни агрегати.

Животновъдството поема много научни резултати в породообразуването и храненето на животните, в специализацията и концентрацията в подотраслите и във въвеждането на промишлени методи на производство. В края на 50-те и в началото на 60-те години в България е обоснована целесъобразността на породния състав в говедовъдството с основна порода черно-шарено холщайн фризийско говедо със съпъстващата порода в някои райони червено датско говедо. В овцевъдството са въвъдени основни вълнодайни породи, създадени на базата на асканийския и ставрополския меринос, както и усъвършенстваната плевенска черноглава овца с млечно направление, в свиневъдството хибридът кембороу, в птицевъдството хибридът хисекс. Храненето на селскостопанските животни е осигурено от фуражните заводи, построени от 1960 до 1967 г. в почти всички окръжни градове.

На основата на световния опит свиневъдството и птицевъдството се концентрират на регионално и на национално равнище в т. нар. промишлено-животновъдни и промишлено-птицевъдни комбинати, в които се обединяват производството, фуражните заводи, месокомбинатите, птицекланиците и веригите за реализация на продукцията. След 1970 г. в угоителните дейности на двата подотрасъла се въвежда вертикалната интеграция чрез научно-производствени обединения. Тя се прилага и в държавното стопанско обединение Родопа. България окончателно решава продоволствието на хората с продукти от свиневъдството и птицевъдството и достига и надминава високоразвити страни. През 1982 г. тя изпреварва по продукти на глава от населението три пъти средното потребление в света и надхвърля показателите на Австралия, Канада, Англия, Италия, Германия, СССР, Полша, Гърция, Турция, Румъния, Югославия и други държави.

Постигнатото обуславя социалното положение на селяните и на селото, което се определя от непрекъснатото увеличаване на селскостопанските продукти и от големия абсолютен размер от продукцията на глава на населението. По този показател през 1986 г. България стои спрямо СССР (в мярка от 1 кг) при пшеницата 483 към 281, спрямо САЩ към 276, Франция към 526, Турция към  346, Гърция към 180, Испания към 207. България превъзхожда Великобритания, Испания, Франция, СССР, Турция и Гърция с 318 кг царевица на глава от населението и изостава само от САЩ. Тези данни могат да бъдат допълнени за слънчогледа, тютюна, доматите, вълната и яйцата, чието производство, с малки изключения, надминава обема на посочените страни. Земята на България окрупнена, обработвана с машини, подсилвана с торове, напоявана обилно, култивирана научно и ползвана от добри стопани, се отблагодарява стократно. Нейната продукция храни България с екологични продукти и я прави популярна в четирите посоки на света.

   Един от скъпоценните дарове на земята са горите. В България те заемат над 33% от територията й или 35 000 км2. Достъпните гори са унищожени до Девети септември от пожари и от безогледна сеч, но и след тази дата напрегнатата експлоатация продължава до към 1962 г. В процеса на окончателното одържавяване на горските масиви започват да се проявяват обаче и първите планомерни грижи, насочени преди всичко към запазването на екосистемата. Налага се основният лесовъдски принцип постепенност в ползването, и се създават нови гори. Тази политика е улеснена от спогодбата с автономната съветска република Коми за организиран дърводобив. Благодарение на този далновиден държавнически акт, в България за четвърт век са доставени над 25 милиона кубически метра едра иглолистна дървесина - почти толкова, колкото са запасите на Рила.

    Същевременно, нови гори се засаждат всяка година. През 1969 г. е чествано създаването на 10 000 000 дка залесени площи, до 10 ноември 1989 г. те достигат 15 000 000 дка. Числата означават, че на човек от населението се падат по 2 дка нови насаждения показател, по който страната заема едно от първите места в света. Лесовъди от държави с различен обществено-политически строй изучават богатия опит. Това разбира се е целенасочено провеждана държавна политика, но е и израз на обичта на народа към гората, която за него е вода, въздух, поминък, закрила и живот.

Хората масово участват в залесяването, то е и важна задача пред бригадирското движение. С мащабните кампании се постига преди всичко увеличение на продуктивността на гората през 1958 г. например средният прираст е 2,5 м2 на хектар, през 1985 г. той е 2,812 на хектар. Заради постоянно взиманите мерки пожарите са сведени до минимум, с което се допринася за устойчивостта на зелесените площи едно от най-ефективните средства срещу пороите. Освен това се хвърлят много сили и за противопоставянето на екологическото замърсяване. Обикновено когато се каже Кремиковци, се мисли за тежкия проблем на нарушаването на биосистемите в околната среда. Успоредно с изграждането на металургичния комбинат обаче се извършва и масово залесяване. Засадените от жителите и от армията фиданки в района днес са чудесна борова гора.

В началото на социалистическия период ловното стопанство е фактически ликвидирано. Дивечовите запаси падат до критичния си минимум поради безразборното ловуване. През 1952 г. по данни на първото в страната преброяване на дивеча благородните елени са 500-600, елени лопатари се срещат само в парковете, сърните не надхвърлят 9 000, дивите свине 2500.

След 1960 г. и особено през 70-те години целеви колектив от специалисти и учени изработват прогноза за развитито на дивечовите запаси в България и се определят терени за развъждането на различните видове. През 1975 г. Държавният съвет приема Основни положения за развитие на ловното стопанство, въз основа на които Министерството на горите и на горската промишленост и Българският ловно-рибарски съюз изработват своя програма. Те започват да я изпълняват и постигат задачата, формулирана в нея да се увеличат дивечовите запаси и да се подобрят трофейните и екстериорните качества на отделните видове. В тази работа голяма роля изиграват създадените държавни ловни стопанства, в които се полагат грижи за оцеляването на дивеча през зимата и за опазването му от бракониери и хищници. Ликвидирани са около 15 000 вълка. Голям успех е аклиматизирането на нови видове дивеч. От Унгария и от Чехословакия са внесени муфлон (над 400 екземпляра), алпийски козирог, корейски фазан.

При такава висока ловностопанска активност става необходимо да се усили влогът на научните изследвания в различни области, но преди всичко в организацията и управлението на ловните структури, както и върху факторите, които влияят на реалния прираст. Проучванията и последвалите мерки дават резултат. През 1984 г. благородните елени наброяват 18 500, лопатарите около 4800, сърните 142 000. Застрашеният от изчезване дивеч се стабилизира мечките достигат 900, дивите кози над 1600, глухарите над 2000. Дребният дивеч отбелязва незапомнен ръст: зайците са 920 000, яребиците над 600 000, фазаните над 400 000.

България завоюва водещо място в класациите на световните изложения през 1971 г. в Будапеща и през 1981 г. в Пловдив. Световните рекорди на трофеи от благороден елен, дива свиня, дива котка и досега са ненадминати.

В страната се обучават много добри кадри, необходими за поддържането и разгръщането на горското и ловното стопанство. Средни специални училища подготвят изпълнителски персонал, Висшият лесотехнически институт дипломирани специалисти с възможности за непрекъснато обучение в новостите на ловностопанската и на горската наука. Тези инженери и техници са утвърдени в теорията и практиката познавачи на целия регистър от горски и ловни дейности дърводобив и реализация на дървесината, маркетинг и търговия, финанси, социална политика, приватизация, проблематика на възпроизводителните цикли в природата и в популациите и т. н.

Пряко отношение към жизненото равнище на хората обработващи земята, горите и ловните полета има производителността на труда, която се изчислява по общата продукция в съпоставими цени на единици труд. Индексът при база 100 през 1956 г. достига 195 през 1960 г., 400,8 през 1970 г., 681,6 през 1980 г. и 854,5 през 1986 г., т. е. над осем пъти се увеличава заплащането за трийсет години, но въпреки прилаганите различни системи не се избягва уравниловката. През 1950 г. заплащането е по-малко от половината спрямо останалите сектори. През 1960 г. тази тенденция се запазва, но през 70-те години се забелязват признаци на стабилно покачване. Това се допълва от заздравяването на пенсионното дело. Пенсионирането на работещите в ТКЗС започва през 1956 г. с до 15 лв. на месец, през 1959 г. се въвежда лична пенсия за трудова зпополука, през 1961 г. административният персонал и механизаторите са приравнени със служителите и работниците от държавния сектор, през 1967 г. двойно е увеличен минималният размер на пенсиите на селяните-кооператори, от 1975 г. пенсиите им се определят по общия ред. Допълнителна помощ е гарантирана при временна нетрудоспособност, при бременност и раждане и чрез месечните добавки за деца.

Жизненото спокойствие се изразява в строителството на жилища в българските села, които към 1986 г. са новоизградени в над 65% от целия фонд. Социалната увереност се дължи и на безплатното здравеопазване, и на безплатното образование, както и на факта, че по-голямата част от издръжката на младите поколения се поема от обществото. Сега думите художествена самодейност са позабравени, но през 70-те и 80-те години в нея се включват над един милион души по домовете на културата и читалищата, създадени в почти всички села.

В обобщение може да се каже, че политиката на БКП особено след 1956 г. е насочена към коренен поврат в селското стопанство, който се осъществява с подготвени специалисти с висше образование, с високи научни резултати в областта на селекцията, породообразуването и интензивните технологии, с химизацията, механизацията и напояването, с концентрацията и специализацията на производството и с усвояването на водещия световен опит. Политиката на отрасъла е успешна и заради субсидирането на планинските и на полупланинските райони, както и на износа им, но и заради неограничения пазар в страните от Съвета за икономическа взаимопомощ и в арабския свят.

Тук следва да се сумират и допуснатите грешки. Първата от тях е масовото коопериране, породено от амбицията да се извърши колективизация по съветския модел. Втората е грубото погазване на принципа на доброволността в някои райони на страната, което настройва отрицателно част от селяните. Третата е т. нар. социалистическо съревнование, което през първите години е ефективно, но се обезличава и лишава пазара от конкурентни участници-производители. Съществен недъг се оказва и неперсонифицираната отговорност, заменена с колективната.

Грешка е шаблонизирането на организационните структури на управление, особено в периода на аграрно-промишлените комплекси. На АПК се вменяват всички управленски, производствени и финансови задачи, центърът на тежестта необосновано се премества от живото производство в организация, която е далече от стопанствата, от бригадите, от кооператорите. Върху всичко това тегнат и други злополучни решения, каквото е изграждането на големи животновъдни ферми в неподходящи райони и централизираното планиране, което не винаги е в интерес на икономически изгодните резултати от производството. Краткият списък от грешки обаче се превръща в илюстрация на отрицателните фактори за налагането на стереотипи и несъобразяване с обективните условия и потребности.

В историята обаче остават делата, извършени в името на народа и на държавата. През четиридесет и петте години между Девети септември и Десети ноември България достига 29 място в света по жизнено равнище и социална осигуреност на населението. Благодарение и на плодовете на земята си.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени