ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

 

V. ЗЕМЕДЕЛИЕТО

 

 

3. Науката

  Създадените през петдесеттте години на миналия век в България значителни кооперативни и аграрни структури, изграждането на нови и модернизирането на съществуващите преработвателни предприятия в хранителната промишленост и масовото използване на селскостопанска техника позволяват да се осъществява крупномащабно производство. Тези условия налагат друга организация на производството и необходимостта от по-високопродуктивни сортове растения и породи животни, от нови системи и технологии.

Естествено възниква нуждата от добре развита аграрна наука. Започва постепенното изграждане на научноизследователски звена с увеличен брой на учените. През този период се създават институтите по пшеницата и слънчогледа в гр. Генерал Тошево, по почвознание "Пушкаров" - София, по животновъдство и отделно по птицевъдство - Костинброд, по овощарство и по сладководно рибовъдство - Пловдив, и редица специализирани и комплексни опитни станции.

Много скоро резултатите от научните изследвания показват, че вложените средства се оправдават и имат непосредствен ефект за увеличаване на количеството и за повишаване на ефективността на аграрното производство. Създадени са нови сортове от почти всички селскостопански култури. Внедряват се в производство и разработените нови системи и технологии. Под ръководството на български учени започва породно подобряване на съществуващите нископродуктивни местни породи животни.

С повишаването на обема и на нивото на аграрното производство се налагат и нови направления на изследвания. Тази нужда е обоснована и от общото развитие на изследванията в областта на биологията и на генетиката. Формират се нови научни звена и се усъвършенства експерименталната и лабораторна база на вече съществуващите. Изграждат се институтите по планинско животновъдство и земеделие в Троян, по фуражи - Плевен, по цветарство с. Негован, Софийско, по свиневъдство и по биволовъдство - Шумен, по генетични ресурси с. Садово, Пловдивско.

За изследвания във високите нива на генетиката и на генетичните биотехнологии е създаден Институтът по генно инженерство - Костинброд. Разширяват се научните звена за изследвания в областта на хранителната промишленост, организира се Институтът по криобиология и лиофилизация.

От специален фонд на правителството за развитие на биотехнологиите в системата на Селскостопанската академия са създадени 17 лаборатории за трансплантация на ембриони и специализирани лаборатории за тъканни култури в основните растениевъдни институти. Това позволява да се интензифицира селекционната дейност в растениевъдството и в животновъдството, да се произвежда обезвирусен посадъчен материал.

Ежегодно в престижни чуждестранни научни центрове се изпращат десетки млади учени за аспирантури и специализации. Сключени са голям брой договори за двустранно и многостранно сътрудничество с институти от основните европейски страни, Канада и САЩ. По подобен договор с Франция само за една година са изпратени на специализация 24-ма учени.

За високата квалификация на българските специалисти говори фактът, че над 400 аграрни учени от различни специалности работят в чуждестранни университети и научни институти.

Признание за българската аграрна наука е и големият брой аспиранти и специализанти, изпращани за обучение у нас от развиващите се страни: Египет, Куба, Индия, Гърция, Македония, Гватемала, Албания и други. Голям брой от специализиралите в България сега заемат отговорни държавни и научни постове в своите държави.

Тематичният план на Селскостопанската академия включва изнесени напред теоретични изследвания, които да създадат научен фундамент за ефективни приложни разработки. В същото време разработените методи и разкритите закономерности се използват за провеждане на широкомащабна селекция в растениевъдството и животновъдството. Създаваните научни продукти се внедряват непосредствено в крупните аграрни ферми.

Особени успехи са отбелязани в областта на селекцията на растенията и животните. Чрез използване на чуждестранна генетична плазма и комбинирането й с местни генетични форми са създадени три генерации нови сортове мека и твърда пшеница с изключително висока продуктивност, високопродуктивни хибриди царевица и слънчоглед. На основата на тези сортове и хибриди се осъществява и сега производството на зърно не само в България, но и в други страни. Известно е, че слънчогледовият хибрид "Албена" повече от 15 години покрива големи площи във Франция. Изключително продуктивни са хибридите царевица от групите 500, 600 и 700 по ФАО. Българските сортове памук спечелват всички изпитвания в европейските страни и представляват сортове с най-къс вегетационен период.

Български учени създават седем нови породи овце (мериносови, кросбредни, цигайски и млечна), четири породи говеда, една порода кози, една порода биволи: новосъздадената порода Българска мура. Тя е разпространена в Германия, Англия, Венецуела, Румъния, Азербайджан, Аржентина, Филипините.

Извънредно ценни са създадените сортове зеленчуци, в които съотношението между фруктозата и глюкозата е в полза на фруктозата. На основата на такива разработки в страната са създадени модерни овощни и лозови плантации, обезпечаващи ефективен износ на плодове, грозде и вина в голям брой страни. На български учени се дължат разработките за широка мрежа от напоителни системи, включително и за капково напояване.

С български космически храни се поддържат руските космонавти и колегите им от други нации.

Едно от условията, обезпечило бързото развитие на аграрната наука, е приемствеността със съществуващите преди Девети септември научни институти. В тях, както и в Агрономо-лесовъдния факултет към Софийския университет, работят учени с висока ерудиция, инициатори за изграждането на новата аграрна научна система.

След Девети септември се извършва един-единствен груб опит за административна намеса в научните дирения да се наложи т.нар. Лисенково учение като официална доктрина. За щастие това не се отразява на проучванията по основите на практическата селекция. Този период не продължава дълго и не оставя сериозни последици в развитието на генетиката. Като цяло политическата система спомага за развитието на аграрната наука, защото отговаря на целите, които си е поставила. 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени