ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

 

V. ЗЕМЕДЕЛИЕТО

 

 

2. Кооперацията 

Към началото на Втората световна война българската кооперация е с 50-годишна история и с опит в почти всички стопански, социални и обществени направления: 6455-те регистрирани кооперации, обединени в 15 браншови съюза, имат 995 000 члена. Всяко трето домакинство членува в тях. Стопанската дейност на кооперациите достига годишно 30 милиарда лева - 3 пъти повече от държавния бюджет. Кооперативни са 55% от търговията на дребно, 20% от търговията на едро, 30% от кредита, 25% от застраховките. Кооперациите изкупуват 40% от зърното, яйцата, кожите, млякото, памука и вълната, 50% от дървения материал, 8% от тютюна, 95% от розовия цвят. Годишно внасят 500 трактора и вършачки, 200 кооперативни мандри преработват 21% от млякото, 31 водни синдикати притежават електроцентрали с обща мощност 30 хиляди кВтч. - 1/2 част от националната енергосистема, 11 кооперативни болници в големите градове осигуряват до 10 пъти по-евтино лечение. Десетки кооперативни ученически трапезарии и студентски мензи са на разположение на младото поколение.

Българската кооперация постига още по-висок темп на развитие през 19451946 г. Тогава тя извършва 70% от националния стокооборот, членовете й се увеличават на 1 200 000 души, 2/3 от спестяванията се влагат в популярните банки, 28% от цялото национално производство е дело на кооперациите. Кооперативната собственост (без земята) достига 27% от националната.

Това са изключително високи показатели за Европа.

Става реална възможността за силно икономическо развитие на следвоенна България при участие на кооперациите. Гаранция за това е тяхната демократична основа. Българската кооперация е създадена и се развива изцяло по европейски модел, в съответствие със 7-те класически кооперативни ценности, приети в Рочдейл, Англия, през 1884 година. По европейския модел са също уставните и законовите определения, а именно: кооперацията е дружество, съставено от неопределен брой членове, което се учредява с цел чрез обединение на техни материални, парични, трудови ресурси, чрез задружна работа и взаимност да развие икономическите им възможности и интереси и с това да даде подтик и на икономиката на обществото. Основният й капитал е променлив според броя на членовете и размера на техните дялове. Личният дял се определя от общото събрание и може да бъде паричен, материален, трудов или в поета отговорност. Отговорността е лична, но не е пряка. Тя се покрива само с личния дял, ако не е доказана друга пряка отговорност. Кооператорът може да напусне по собствено желание. Целите са стопански, но не могат да бъдат спекулативни. Това е съществено отличие от другите сдружавания. Могат да се приемат и неикономически цели: за социални грижи, за взаимопомощ, за квалификация, за просвета и пр., което не е присъщо за другите сдружавания. Общото събрание е висшият управителен орган. Той избира и освобождава мандатно изпълнителните и контролните органи и лица. Те отчитат пред него своята дейност. Кооператорите са равнопоставени в общото събрание по принципа 1 член - 1 глас, а не 1 дял (акция) - 1 глас. За кооперацията няма забранени дейности освен забранените със закон. Върху тези правила е градено десетилетното й развитие в България.

Безценен принос за напредъка на българската кооперация има националната интелигенция. Първата кооперация е създадена от учителя и писателя Тодор Влайков. Просветна кооперативна дейност извършват писателите Людмил Стоянов, Владимир Василев, Санда Йовчева, Николай Ракитин, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Орлин Василев, Лозан Стрелков, Асен Босев, учените проф. Асен Златаров, проф. Иван Странски, проф. Петко Стоянов, проф. Тодор Владигеров, проф. Михаил Геновски, д-р Иван Бешков, обществениците д-р Никола Сакаров, д-р Атанас Москов, д-р Александър Пеев, Григор Чешмеджиев, проф. Цвятко Бобошевски, Асен Павлов, Върбан Ангелов.

До 1946 година са издавани десетки кооперативни вестници и списания: "Кооператор", "Кооперативна просвета", "Кооперативно знаме", "Кооперативна защита", "Кооперативен подем", "Кооператорка", "Кооперативна България", "Кооперативен страж", "Кооперативна дума", "Кооперативна трибуна", "Млад кооператор". Създадени са "Съюз на приятелите на кооперацията", "Съюз на жените кооператорки", кооперация "Земя и култура".

От 1946 година обаче започва  деформационен процес. Свикан е кооперативен събор, до който Г. Димитров изпраща приветствие: " Тяхната (на кооперациите) разпокъсаност, конкуренция, недоразумения и спорове помежду им, стремежът на някои кооперации да разширят сферите на своята дейност и да увеличат своите печалби за сметка на други кооперации, както и неумението да подчинят своите интереси на общонародните и на държавните интереси и несвоевременното отзоваване на жизнените нужди на трудещите се са най-слабото место - ахилесовата пета на нашето кооперативно движение

Това приветствие в преобладаващата си част противоречи на кооперативните ценности и принципи. То представлява в прав текст инструкция за съветизация на българската кооперация, която е точно изпълнена.

На 20 декември 1946 г. на конференция, наречена по-късно учредителна, е образуван Централен кооперативен съюз (ЦКС). Той е обявен за доброволен съюз на националните кооперативни централи. На конференцията присъстват представители на Общия съюз на българските земеделски кооперации, Общия съюз на популярните банки, Общия съюз на занаятчийските кооперации, Горския кооперативен съюз, Потребителната кооперативна централа Обединена - Напред, Лозаро-винарската кооперативна централа, Съюза на железничарските потребителни кооперации, Съюза на строителните кооперации, Централата на чиновническите потребителни кооперации Ведома, Съюза на автомобилните кооперации, Българското земеделско дружество, Българската пчеларска централа Нектар, Българската птицевъдна кооперативна централа, Българската рибарска кооперативна централа и ОО Дружество Задруга. На конференцията някои съюзи отказват да влязат в ЦКС. По-късно оттеглят отказа си, но това не ги спасява. За няколко години всички са ликвидирани административно.

Общият съюз на българските земеделски кооперации изчезва с колективизацията. Съюзите на потребителните кооперации образуват основата на ЦКС. Браншовите кооперативни централи са закривани  на части. Едни са одържавени, от други се създава местната промишленост, трети влизат в Съюз на трудовопроизводителните кооперации (ТПК), но и той се саморазтурва през 70-те години. Осигурителните и застрахователните кооперативни централи и каси са национализирани. Популярните банки са закрити, личните влогове са признати, но са национализирани личните дялове и основните капитали. Кооперативните болници и аптеки стават държавни.

Противодействието срещу тези деформации е смазано безпощадно. През 1949 г. първият председател на ЦКС Илия Бояджиев е арестуван и убит. Стоян Сюлемезов, друга светла личност в българската кооперация, вложила десетилетни усилия да я опази от пълна ликвидация, стига до драматичен край.

Държавата изземва огромно кооперативно имущество - над 1000 консервни фабрики, захарни заводи, ВЕЦ, банки, застрахователни дружества, мандри, винарски изби, животновъдни ферми, розоварни, машиностроителни и текстилни предприятия, изкупвателни пунктове, едрова търговска и складова база, магазини, ресторанти, хотели, строителни терени, полски и горски имоти, парични средства.

От 1 април 1947 г. кооперациите, кооперативните съюзи, ЦКС, Съюзът на ТПК и кооперативните предприятия започват да получават държавен план по всички натурални, финансови, трудови, валутни и други показатели. Това окончателно унищожава тяхната самостоятелност и инициатива. За 40 години делът на кооперативната собственост спада от 27% на 3% от националната.

Кооперациите са обезличени. Поредицата реорганизации по указания от горе превръщат кооператорите в наемни работници. АПК и обединените потребителни кооперации обхващат по 15-30 села. Общите събрания са заменени с делегатски конференции, в които чиновниците решават всичко - годишни програми, финанси, инвестиции, технически прогрес. Разцъфтяват чиновничеството и кооперативната бюрокрация. Старите кооперации поддържат средно по трима чиновника, тези към ЦКС по тридесет.

Българската комунистическа партия в съответствие с теорията за отмирането на кооперациите ги използва като заден кадрови двор за "верни", но със съмнителна квалификация личности, за заслужили дейци, приемащи като тежка обида оттеглянето в пенсия. Така в кооперативната система навлиза управляващ състав, подходящ за разгръщане на дива бюрокрация: недостатъчно компетентен, неудовлетворен, възрастово обременен. За да запази уюта и да държи управлението в ръцете си, тази кооперативна върхушка съдейства за потъпкването на традиционните кооперативни ценности и прикрива злоупотребите в кооперативната система.

Особено остро са нарушавани кооперативните принципи в сферата на собствеността. Създадени са няколко вида кооперативна собственост. Към 1988 г. те са: на ЦКС - за 900 млн. лева, на окръжните кооперативни съюзи (ОКС) - за 800 милиона лева, на кооперациите - за 2,3 милиарда лева и на член-кооператорите като лични дялове - само за 50 милиона лева, т.е. едва 1,25% от общата кооперативна собственост. Годишният дивидент от тях към 1987 година е 0,7 лева (седемдесет стотинки) на член кооператор! Това не съществува в никоя истинска кооперативна система.

Кооперацията все пак съумява да се съхрани, да живее и да извършва народополезни дела: подпомага селския частен производител с почвообработка, торове, посадъчен материал, фуражи, изкупуване на продукцията и връзката с пазара. Благодарение на това след 1980 г. личното стопанство произвежда зеленчуци, плодове, индустриални растения и животинска продукция почти колкото цялото днешно селско стопанство, изградено в реални граници.

Кооперацията финансира неефективни дейности, каквито са транспортът на стоки до отдалечени райони, производството на евтини продукти. Без кооперацията щяха да загинат пчеларството, билкарството, зайцевъдството, изкупуването на селскостопански стоки. Кооперативните фурни имат заслуга да не останат селата без хляб.

Подготвят се кооперативни специалисти - изгражда се единствената на Балканите кооперативна гимназия в гр. Клисура с лаборатории, общежитие, опитно поле. Осигурява се почивката на хиляди кооператори в почивни станции и в балнеосанаториуми на море и на планина. Поддържат се връзките с международното кооперативно движение и членството в Световния кооперативен съюз.

Международният кооперативен съюз (алианс) ИКА е най-големият колективен член на ООН. Световният кооперативен кредитен съюз обединява 33 хиляди кооперативни банки от 75 страни с 1 700 милиарда щ. д. депозити.

Правят се опити, някои от тях успешни, да се навлезе в "забранени" зони, каквито са търговската мрежа в големите градове, смесените дейности с кооперации от Япония, Швеция, Германия и Финландия, кооперациите от частни собственици. Първото частно сдружение на таксиметрови шофьори - "Кооптакси", се появява в София през 1987 г. До 1989 г. тази кооперативна форма се развива в 20 града и обхваща над 2 000 души.

През 1988 г. е учредена кооперация "Коопхотели" от собственици на частни домове в Симеоново и Драгалевци. До края на 1989 г. вече действуват над 100 малки хотела. Разкриват се валутни магазини за продажба на стоки. През 1988 г. три магазина се появяват в София. С приходите от тях е изградена първата в страната модерна квартална хлебопекарна на бул. "Дондуков". Без висше разрешение е възстановен Съюзът на трудопроизводителните кооперации - един безпрецедентен случай. През 1987 г. се подготвя учредяването на Кооперативна банка с кредит 300 милиона щ. д. от Световния кооперативен кредитен съюз, но проектът е спрян. Кооперативната система през 1988 г. достига рекорд от 10 милиарда лева обща стопанска дейност и 1 милиард лева годишна печалба. Малко държавни системи имат такива резултати.

За съжаление, погрешната съветска кооперативна теория и практика възпрепятства българската кооперация да играе крупна роля в икономическото и демократичното развитие на страната през втората половина на ХХ в.

Към 1989 г. въпреки посочените по-горе грешки и слабости българската обща кооперативна собственост, възлизаща на 4 милиарда лева, включва 30 200 търговски обекти и хранителни заведения, 28 едроскладови бази, 600 постоянни и 3000 сезонни изкупвателни пунктове, 70% от хлебозаводите, фурните и мандрите, 100% от заводите за безалкохолни напитки, 80% от заводите за бутилиране на минерални води. Кооперативни са единствената лаборатория за производство на гъбен мицел, един от големите заводи в Европа за производство на гъби, на гъбни консерви и пастети, бази за производство на гъбен компост, лаборатория за окачествяване и разфасовка на пчелен мед, заводи за яйчен прах, екструдирани хлебни изделия, включително корнфлейкс, продукти от картофи, преработка на пух, преработка и дълбоко замразяване на охлювно месо. Има и още - заводи за производство на плодови концентрати и ароматизатори, консервни заводи, предприятия за захарни и сладкарски изделия, свинеферми, зайцеферми със зайцекланица, ферми за люпене и гушене на гъски, кланица за гъски и база за експорт на гъши дроб, винарски изби, бази за бланширане, за сушене, пакетиране, балиране и експорт на билки, диворастящи гъби, плодове и зеленчуци. Системата поддържа десетилетни традиционни пазари в Германия, Швеция, Швейцария, Португалия, Испания, Италия, Австрия, Близкия изток и създава връзки със страни от Латинска Америка и Африка. Особено важно е, че кооперациите разполагат с опитни специалисти в изкупуването, преработката, подготовката за експорт, контрола по качеството, търговските сделки. И накрая още едно предимство. През целия тоталитарен период е запазен пенсионният фонд на членовете на производителните кооперации - единственият извън монополната държавна пенсионна система.1

Това кооперативно богатство след 1989 г. се разграби. И след демократичните промени продължава, дори в по-остри форми, недооценката на възможностите на кооперациите, които в съвременния свят са цяла икономическа галактика. Техният опит може да бъде изключително полезен за развитието на България като демократична и социална държава. Днес над 80 страни имат кооперации, членовете им наброяват общо 500 милиона души: в САЩ, Япония, Китай, Европа. Земеделецът в Швеция, фермерът в САЩ, домакинята в Япония, занаятчията в Германия, лозарите в Италия и Франция членуват едновременно в 2-3 кооперации. Те се грижат за техниката им, снабдяват ги със семена, фуражи, торове, защитни средства, горива, осигуряват им полезна информация, пазари, правни и счетоводни услуги, социални грижи.


1  В чии ръце са сега тези активи и къде е този пенсионен фонд? (въпрос Омда)

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени