ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

ІІІ. УПРАВЛЕНИЕТО

 

  

1. Постиженията 

          С вековно изостанала, разрушена и ограбена през петвековното турско робство икономика България тръгва по пътя на капиталистическото си развитие много по-късно от повечето европейски държави. При тези първоначални условия чуждият капитал няма интерес да хвърля големи инвестиции в националното индустриално развитие и предпочита суровинните ресурси на България да останат в негово разположение, за да превърне страната, с наложени ниски изкупни цени, в суровинен придатък на Европа. Поради силното влияние на империалистическа Германия, и политическата, и икономическата обстановка в България придобиват уродлив характер и подготвят трагедията на двете национални катастрофи, с които династията Сакс Кобурггота унизява България.

Върховата година на българския капитализъм е 1939-а, но и тогава промишлеността заема едно от последните места в Европа, както личи от съотношението между производството на средства за производство и производството на средства за потребление, което е 22,6:77,4. Тежката индустрия почти не създава средства на труда (0.9%) за преобразуване на стопанството и е ориентирана към предмети на труда (21,7%) като въглища, цимент, дървен материал за комунални нужди и други. От номенклатурата за 1939 г. отсъстват изделия на тежката химия и химическата промишленост, фармацията, електротехниката, машиностроенето, черната и цветната металургия и други.

Машиностроене и металообработване почти не съществуват. Годишната им продукция на глава от населението през 1939 г. е 15 пъти по-малка от продукцията на металната промишленост на Англия, 20 пъти от германската, почти 8 пъти от френската. На крайно ниско технологично равнище е базата на предприятията, в които работят около 4400 души, но само 94 от тях са с над 10 работника. Годишното производство на електроенергия е незначително и достига едва 260 000 квтч. Химическата промишленост отчита 1,9% от общия обем на индустрията, целулозно-хартиената произвежда едва 15 000 тона хартия, за електротехника и металургия не може да се мечтае, няма и помен от морски транспорт и гражданска авиация, пътищата са в лошо състояние, железниците, създадени и поддържани с чужди капитали, се комплектуват с физически износен подвижен състав.

Леката и хранително-вкусовата промишленост, които са основни икономически отрасли, са в по-добро състояние, въпреки елементарната преработка на селскостопанските суровини в условията на полузанаятчийска организация на труда. През 1939 г. селското стопанство формира 64,7% от националния доход (по цени от 1957), спрямо индустрията той е в съотношение 3:1,81% от населението на страната си изкарва хляба с основни производителни сили, каквито са животинската тяга, дървеното рало и физическият труд. Дребното, изостанало, полунатурално, разпокъсано на 13 000 парцела с размери средно 3,5 декара всеки един, селското стопанство поема и скрита безработица от над 1 000 000 души.

Външната търговия, която отразява изостаналостта на икономиката, е представена с бедна листа за износ с преобладаващи селскостопански суровини и материали най-много тютюн, в по-малки количества сурови кожи, яйца, плодове, етерични масла. Потребителните кооперации развиват добра дейност на село без подкрепата на държавата, но модерна търговска мрежа не може да се изгради дори в градовете, още повече че жизненият стандарт е пределно нисък.

Казано обобщено, наследството, което България получава от капитализма след Втората световна война, се свежда до ниска степен на развитие на производствените сили, несъразмерна и нископродуктивна структура на икономиката, слабо участие в международното разделение на труда и мизерен живот за мнозинството от народа.

 

Част от наследството на новата власт в града...

 

...и на село

 

Така се вършееше

 

Първият трактор

Езикът на числата между 1944 и 1989 г. е съвсем друг. След Втората световна война България постига значителни успехи в социално-икономическото си и духовно развитие, създават се реални условия за постепенно ликвидиране на експлоатацията на човека от човека, осигурява се работа на трудоспособното население, намалява се продължителността на работната седмица, всеки български гражданин е гарантиран с безплатно образование и медицинско обслужване, осигурена почивка и пенсия при системно почасов трудов ден.

Тези основни характеристики на периода се изразяват в конкретни числа. Общата продукция на промишлеността през 1989 г. нараства 103 пъти спрямо 1939 г., на селското стопанство 2,65 пъти, на строителството 14 пъти, на външнотърговския стокообмен 61 пъти. Производството на електроенергия се увеличава от 260 000 на 44 328 000 квтч, на каменни въглища от 2214 на 34 298 тона, на чугун и феросплави от нула на 1523 тона, на стомана на 2899 тона, на валцувани черни метали на 3029 тона, на цимент от 225 на 5036 тона, на памучни платове от 34 100 000 м на 357 300 000 м, на копринени платове от 1 100 000 м на 33 400 000 м, на тютюневи изделия от 3900 тона на 85 800 тона и т.н.

С помощта на съвременната агротехника и на промишлените методи в растениевъдството се стабилизират високите средногодишни добиви на зърно и на други продукти от декар обработваема земя. При пшеницата те нарастват от 131 кг през 1939 г. на 475,5 кг през 1989 г., при ечемика от 149 на 436,3 кг, при слънчогледа от 96 на 189,7 кг, при захарното цвекло от 1707 на 2457,6 кг, при тютюна от 95 на 133,7 кг за сорт Ориенталски и на 195,9 за сорт Вирджиния. През 1989 г. селското стопанство разполага с около: 648 000 крави, 24 000 бивола, 4 120 000 свине, 8 610 000 овце и 41 805 000 птици.

Материално-техническата база в страната, качеството на образованието на инженерно-техническите кадри и специалисти и високото равнище на научните изследвания и на научно-приложните резултати позволяват България да мери ръст с най-развитите в индустриално отношение държави в света по производството на редица изделия. През 1983 г. страната, която сред 167-те държави е 101-а по територия и 66-а по население, по производството на човек от населението заема:

- първо място в света по калцинирана сода, син камък, електрокари и мотокари;

- второ място по тютюн;

- трето място по слънчоглед, ябълки, кафяви и лигнитни въглища;

- четвърто място по пшеница, азотни торове, вълнени прежди, памучни прежди;

- шесто място по сярна киселина, брой на овце и вълна.

През 1982 г. България се нарежда на 12 място в света по производство на валцувани черни метали (прокат) с 365 кг на човек от населението пред Полша с 360 кг, Франция 326 кг, Италия 310 кг, Канада 272 кг, Испания 263 кг, САЩ 240 кг, Великобритания 207 кг.

През 80-те години на ХХ в. страната се превръща в основен износител на електроника и електротехника с второто си място по производство на такава продукция на жител след Япония и с първо място сред социалистическите страни.

В края на 1989 г. България има 9,2 млрд. щатски долара външен дълг, 1,3 млрд. щ. долара валутен резерв в западни банки, 2,6 млрд щ. долара вземания от други държави и 300 млн. щ. долара в злато. Ако се приспаднат валутният резерв и вземанията от други държави, нетният дълг остава в размер на 5,3 млрд щ. долара, без да се смята златният резерв на държавата.

Десетки развити в икономическо отношение страни натрупват външен дълг. И в днешно време такава велика държава като САЩ има по-голям външен дълг на човек от населението, отколкото България в края на 1989 г. Оптимален външен дълг на една държава е онзи, който се движи около годишните валутни приходи. Когато задлъжнялостта започне да надвишава тези приходи, следва да се вземат строги мерки за намаляване на дълга.

Такъв опит е натрупан в началото на втората половина на 70-те години на ХХ век. Валутният дълг на страната в края на 1976 г. възлиза на около 6 млрд щ. долара. Ако се съобрази с ежегодната инфлация за 15 г., дългът става около 9,5 млрд. щ. д. Следователно, през 1976 г. страната е с валутен дълг приблизително толкова, колкото в края на 1989 г.

За да се неутрализира отрицателният стопански ефект, се съставят 18 целеви програми и се определят стратегическите заводи за производство на експортна продукция за капиталистическите държави. Започва да действа валутна комисия, която системно анализира изпълнението на валутното салдо. Образува се и действа работна група от 15 висококвалифицирани стопански дейци. В скоро време резултатът е налице. От 1979 до 1984 г. България ежегодно приключва с активно валутно салдо. Външният дълг постепенно намалява и достига оптимален размер.

През тези години българският гражданин не знае за валутния дълг на държавата, не се затягат коланите, не се развива инфлация, не се появява безработица, няма продажба и фалити на предприятия.

Всяка година се приключва с активно валутно салдо към капиталистическите държави: 1981 - 281,4 млн. валутни лв.; 1982 - 436,2; 1983 - 151; 1984 - 142 млн. в лв. В края на декември 1984 г. външният дълг достига 2,821 млрд в. лв. - оптимален размер за българската държава. Още повече че този дълг е равен на валутните вземания на България от други държави плюс валутните резерви в западни банки, без да се отчита златният резерв на държавата.

Най-обобщаващите показатели за икономическия растеж на всяка държава, каквито са националният доход, брутният вътрешен продукт и обществената производителност на труда, се увеличават за периода 1944-1989 г. в сравнение с предвоенната 1939 г. с пъти националният доход 16, брутният вътрешен продукт 26 и обществената производителност на труда 17. Но това не е всичко. На всеки 100 лв. национален доход около 25 се отделят за фонд Натрупване, т.е. за увеличаване на материалната база на икономиката и на други сфери на обществения живот, и около 75 за фонд Потребление, т.е. за задоволяване на материалните, социалните и духовните потребности на хората. След 1980 г. годишните вложения в здрвеопазването надхвърлят 1 млрд. лева всяка година.

Трудът - източник на благосъстояние...

Нишките на живота

Посочената благоприятна структура позволява на България да запазва първото си място сред развитите в индустриално и икономическо отношение страни по среден годишен прираст на национален доход на човек от населението с 5,0% през времето от 1976 до 1983 г., когато в света се разразява енергийно-суровинна и валутна криза. През същия период прирастът на ГДР е 4,2%, на Румъния 4,6, на СССР 3,2, на Чехословакия 2,1, на Унгария 2,3. Съпоставката е аналогична и спрямо напредналите капиталистически държави 1,4% за САЩ, 3,6 за Япония, 2,3 за ГФР, 1,4 за Великобритания, 1,7 за Белгия, 1,3 за Турция, 1,9 за Италия, 1,2 за Канада.

При база от 100% за 1952 г. средногодишният темп на прираст на номиналните доходи на човек от населението се движи от 0,25% за 1953-1956 г. през 9,1 за 1956-1960 г.; 6,7 за 1961-1965 г.; 7,8 за 1966-1970 г.; 6,75 за 1971-1975 г.; 6,8 за 19761980 г.; 4,8 за 1981-1985 г. до 10,25 за 1986-1990 г. При същата изходна база и за същите петгодишни периоди реалните доходи са изразени в проценти от 6,8 - 10,1 - 4,6 - 6,0 - 5,75 - 2,6 - 3,7 и 2,6. Средногодишният размер на една пенсия от 834 лв. през 1980 г. достига 1401 лв. през 1989 г. Стокооборотът в търговията на дребно на човек от населението през 1952 г. е 159 лв., през 1989 г. 2118 лв. Числата показват, че българинът, забравил недоимъка, бедната трапеза и газеничето, започва от година на година да живее по-богато.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени