ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

ІІ. РЕПУБЛИКАТА

 

 

2. Законът

 Преобразуването на всяка съдебна система е процес, не е акт. Веднага след Девети септември тя остава непроменена съобразно все още действащата Търновска конституция, още повече че в програмата на правителството на Отечествения фронт от 17 септември 1944 г. задачите й са формулирани по-скоро умерено, отколкото радикално: евтино и бързо правораздаване чрез намаляване на съдебните такси, откриване на съдилища в по-големите населени места, опростяване на формалностите, преустройство на законодателството в съответствие с народния бит и с новите стопански и социални условия, съдебна отговорност на чиновниците, ако нарушат задълженията си, обществено-педагогическа борба с престъпността и подобряване на наказателния режим.

Още на 6 октомври 1944 г. обаче Наредбата-закон за Народния съд рязко променя обстановката, като създава извънреден орган с политическа цел. Изборните (непрофесионалните) и назначаемите (професионалните) съдии първите с вот на областните комитети на ОФ, вторите със заповед на министъра на правосъдието влизат в правораздавателни състави, които изпълняват функцията на революционен трибунал на територията на цялата страна, необвързан със съществуващите наказателнопроцесуални норми. Конституираните в София четири върховни състава от по тринадесет души (четирима назначени и девет изборни съдии) и в над 60 други населени места извършват съдебното дирене свободно по разум и съвест. Обвинението се поддържа от народни обвинители, ръководени от Главен народен обвинител, към когото се създават седем отдела за разследване на дейността на различните кръгове обвиняеми. Отделите са с двойно предназначение в досъдебната фаза функционират като органи на предварителното производство, на следствието, докато в съдебната се превръщат в орган на държавното обвинение.

Народните обвинители, подчинени на министъра на правосъдието по силата на Наредба-закон за устройството на съдилищата от 30-те години, свършват работата си от 20 декември 1944 г. до 28 април 1945 г. Според министър-председателя К. Георгиев работата на Народния съд е да предпази чрез страха от безпощадното, но справедливо народно наказание идните управници на българския народ от повтарянето на престъпленията на досегашните негови фашистки властници, като спести на народа в бъдеще разочарованията, страданията и ужасите на миналия режим.

В това витиевато определение е избегнато едно съвсем конкретно предвиждане, а именно политическата намеса на комунистическата партия в работата на правозащитните органи предстои да се превърне в трайна практика през следващите десетилетия. Началото й е поставено веднага с чистка в заварения апарат, за която се съдържат указания в програмата на правителството на ОФ и в Окръжно № 5 на ЦК на БРП (к). Всеобхватната промяна на социално-класовия характер на държавните органи продължава с разпореждания на Министерството на правосъдието за отстраняване на заварени съдебни кадри по места, с разрешаването на жени с юридическо образование да бъдат съдии и прокурори, както и да упражняват самостоятелно адвокатска професия, и с отмяната на несменяемостта на съдиите и прокурорите при Висшия административен съд.

Политическата намеса в юриспруденцията се разкрива обаче още по-ясно чрез установяването на извънсъдебен ред за репресии срещу лица, които се смятат за опасни за новата власт. Такъв ред дава възможност на Министерството на вътрешните работи да лишава граждани от свобода с административно разпореждане и е заложен в Наредбата-закон за трудово възпитателните общежития. Първият подобен документ предвижда принудително настаняване в ТВО на осъждани за престъпления от общ характер повече от един път, ако са опасни за реда и сигурността в страната, на проститутки, сводници, сутеньори, изнудвачи, комарджии, просяци и безделници. Настаняването и освобождаването се основават на мотивирана заповед на директора на Народната милиция. Втора Наредба-закон за ТВО се отнася за политически опасните лица. Те се въдворяват в лагерите от министъра на вътрешните работи въз основа на доклад на директора на Народната милиция след произведено дознание. И по двете наредби-закон принудителното задържане се определя за срок от 6 месеца, който може да се поднови с друга заповед.

Приети от всички отечественофронтовски министри, независимо от партийната им принадлежност, тези актове продължават практиката отпреди Девети септември граждани да се лишават от свобода по административен път. Тази аналогия не е единствената. Наредбата-закон за защита на народната власт е огледален образ на Закона за защита на държавата от 1924 г. и създава правова възможност за съдебно преследване на всички, които под една или друга форма изразяват несъгласие с политиката на ОФ. Документът е приет с единодушие от правителството, с гласовете на министрите некомунисти Никола Петков, Григор Чешмеджиев, Петко Стайнов, Асен Павлов, Борис Бумбалов и Ангел Държански. Те не са могли да предвидят, че някои от тях скоро сами ще изстрадат репресивното му предназначение.

Нова съдебна структура започва да се създава едва с конституцията от 1947 г. Някои произтичащи от нея промени, каквато е преобразуването на триинстанционната съдебна система в двуинстанционна по Закона за изменение и допълнение на Закона за наказателното съдопроизводство от януари 1948 г., се оказват впоследствие несполучливи, но като цяло конституцията придава стройност на уредбата. Тя следва съветската конституция от 1936 г. така, както е сторено и в другите социалистически страни, и предпоставя правосъдие и чрез законоустановените съдилища, и чрез особени, създавани с отделни нормативни документи. Спазени са принципите на правото на защита, на независимостта на съдиите, на участието на обществеността в правораздаването чрез съдебни заседатели, на изборност на съдийския състав, освен в изрично посочени изключения, и на върховен съдебен наздор, упражняван от Върховния съд. Стари изходни постановки и форми получават ново класово-партийно съдържание.

Републиканската конституция урежда прокуратурата в съответствие с ленинските принципи за прокурорски надзор. Тя е извадена от съдебната система и е поставена в подчинение на Народното събрание, което избира главния прокурор. Основният закон му вменява в особено задължение да бди за преследване и наказание на престъпленията, засягащи общодържавните, националните и стопанските интереси на Народната република, както и на престъпленията и действията срещу държавния суверенитет на страната. Социалистическата прокуратура е обявена за независима и централизирана институция, подчинена на единоначалие.

На 4 март 1948 г. се приема първият социалистически съдоустройствен закон Законът за устройството на народните съдилища (ЗУНС), с който се отменя наредбата-закон от 30-те години, третираща същата материя, и се закриват Върховният касационен, Върховният административен и Военно-касационният съд. Техните дела се поемат от Върховния съд, чиито членове заместват и представителите на закритите инстанции. Освен на Върховен, чл. 1 от ЗУНС постановява учредяването на околийски и на областни съдилища, извършвано на изборни начала. Избраният и заклел се съдия правораздава заедно с двама съдебни заседатели, чиито права и задължения са равни на неговите.

Надзорът върху така създадената система е четирисъставен. Обществено-политическият се изразява в задължението на съдиите да отчитат писмено своята дейност и тази на съда пред органа, който ги е избрал, както и във възможността те да бъдат отзовавани. Административният надзор е прерогатив на министъра на правосъдието, но може да се осъществи и чрез съдебни инспектори. При констатирани нарушения и по степента на тяхната сериозност министърът може да започне дисциплинарно производство или да поиска отзоваването на съдията. Дисциплинарният надзор се поддържа от прокурор и се извършва от наказателното отделение на Върховния съд. Върховният съд именно осъществява и съдебния надзор, който се изразява в законовата възможност да се разглеждат протести срещу присъди и решения, постановени от по-ниските инстанции, както и предложения на главния прокурор и на председателя на Върховния съд за преглед по реда на надзора на влезли в сила съдебни актове.

Президиумът на Великото народно събрание приема през 1948 г. Указ за местните народни съдилища (УМНС). Той е изработен въз основа на чл. 35, т. 5 от конституцията и в съответствие с чл. 1, ал. 2 от ЗУНС и предвижда в общините, в които няма околийски съдилища, да се създадат народни. Те се избират от общинския народен съвет измежду членовете на общинската управа, не са професионални и правораздават в състав народен съдия и двама съдебни заседатели. Подсъдни са им само граждански дела по лични искове до 10 000  лв., когато страните са жители на една и съща община, но главната им цел е да ги склонят към помирение. Местните народни съдилища имат правомощия да учредяват настойничеството върху непълнолетни лица и лица, поставени под пълно запрещение, в съответствие с нормите на Закона за настойничеството.

ЗУНС прераства в цялостен съдоустройствен закон на социалистическата власт през 1952 г. Новият Закон за устройство на съдилищата (ЗУС) е напълно съобразен със съветския му първообраз, защитава държавния и обществен народнодемократичен строй, социалистическата стопанска система и социалистическата собственост. Като обезпечава политическите, трудовите и личните имуществени права и законни интереси на граждани, държавни учреждения и предприятия, както и на обществени организации, ЗУС изисква от правните субекти еднакво и точно прилагане на законите, но и възпитаване на гражданите в дух на преданост към родината, дисциплината на труда, съзнателното подчинение на законите и спазване на правилата на социалистическото общежитие (чл. 3).

Съдебната система придобива структура от народни, окръжни и особени съдилища, която е под шапката на Върховния съд. Народните съдилища се създават във всяка околия и във всеки район на градовете с районно административно деление общо 103 звена на тази инстанция. Окръжните съответстват на тогавашната карта, но в София и за Софийски окръг функционира един съд. В тях, както и във Върховния съд, условията за заемането на съдийска длъжност не са променени съществено в сравнение с текстовете на ЗУНС от 1948 г. Наред с обичайните правно-нормативни изисквания към кандидатите се разпореждат ограничения, които произтичат от доктрината за съдебната система като част от единната държавна власт и следователно от повелята тя да затвърдява провежданата от комунистическата партия и от правителството политика. Такива ограничения от класов характер възпрепятстват назначаването на съдии, които са осъждани за престъпления от общ характер или имат фашистки или реставраторски прояви.

Кандидатурите за съдии и съдебни заседатели се посочват от организациите на ОФ и от други обществени формации и дружества на трудещите се, от организациите на БКП и от дружбите на БЗНС, както и от профсъюзите, кооперациите, младежките съюзи и културните дружества. Изборът се извършва от населението на района, за да може то да задължава своите най-достойни представители да извършват трудната и отговорна работа на правораздаването.

В съответствие с чл. 59 от конституцията ЗУС учредява военните съдилища и специалния съд по транспорта. Още през 1949 г. се отменя военносъдебният закон от 1937 г. и се създават първостепенни военни съдилища като териториални съдебни органи, но и - при известна необходимост за отделни войскови съединения. Те функционират в състав от двама съдии и от един военен заседател, но Президиумът на Народното събрание може с указ да определи някои престъпления да се разглеждат и в състав от един съдия и двама военни заседатели. Военносъдебният закон от 1949 г. предвижда Военна колегия при Върховния съд на НР България, която се запазва и с указ на Президиума на Народното събрание от 1951 г. Съгласно документа тя разглежда като първа инстанция делата за престъпления, извършени от лица на длъжност командир на полк или дивизия, от такива, които съответстват на ранга им, както и от по-висшестоящи, а също тъй и от военни аташета.

Този указ, който включва във Военносъдебния закон, отдел ІІ, нова глава, дефинира два вида специализирани правораздавателни органи военни съдилища за военнослужещи и волнонаемни лица при Министерството на народната отбрана и военни съдилища за военнослужещи, волнонаемни лица и служители на Министерството на вътрешните работи. Органите към МНО се създават по военни области и не съвпадат с административно-териториалното деление на страната, докато съдът при МВР е един за държавата, въпреки че при известни обстоятелства министърът на правосъдието със съгласието на министъра на вътрешните работи може да открива и териториални съдилища. Съдиите при военните съдилища се избират от Народното събрание, а между сесиите от Президиума, за срок от пет години. Такъв е и срокът за съдебните заседатели, избирани по същия ред, но ако са срочно служещи, поставената им задача е за две години.

Специалният съд за транспорта, създаден със закон от 1950 г., възпроизвежда съветския тип съдилища, които се учредяват с постановление на Върховния съвет на СССР по силата на конституцията от 1936 г. Подготвен за специфични деяния и престъпления, които засягат железопътния транспорт, този съд се състои от председател и от членове, чийто брой зависи от годишния бюджет на Министерството на транспорта. Понеже институцията е една за цялата страна, съдиите й се избират от Софийския градски народен съвет, а министърът на транспорта определя съдебните транспортни райони София, Мездра, Пловдив, Горна Оряховица, Стара Загора и Варна. В тях се избират съдебните заседатели. Със ЗУС от 1951 г. на съда по транспорта стават подсъдни и делата за престъпления, свързани с превоза на трамваите и на моторните превозни средства, с изключение на тези на МНО и на МВР. Процедурата е съкратена. Разследването се извършва под формата на дознание, предварителното следствие не е задължително, мярката за неотклонение в повечето случаи е задържане под стража.

Оригинален продукт на съветското правно творчество, каквато е характеристиката му, държавният арбитраж се обосновава от нуждата да се постига бързо и делово разрешаване на имуществени спорове между социалистическите организации, както и да се утвърждават плановостта и договорната дисциплина. Такава цел е подходяща за икономиката на социализма, но от правно гледище е трудно подкрепима, защото съчетава държавно-управленски функции с правораздавателни. Арбитражът обаче не се включва в съдоустройството и неговите актове не подлежат на съдебен контрол, адвокатска защита не се допуска, решението се обявява веднага и подлежи на незабавно изпълнение, освен ако в самото решение е посочен срок за доброволно изпълнение. Всеобхватността на държавната собственост върху средствата за производство при централизираната планова икономика изисква следователно един непрекъснат партийно-административен контрол, който се ръководи от Върховния държавен арбитраж (ВДА) към Министерския съвет и от окръжните държавни арбитражи към Върховния. Те се състоят от главен арбитър и заместник-главни арбитри, докато ВДА включва и арбитри - инструктори и консултанти. Разпоредителният орган на тази извънредна структура е Министерският съвет.

Законът за другарските съдилища (ЗДС), приет през 1961 г., не учредява правораздавателни, а обществени органи, на които се предоставят част от правомощията на държавните. Като изборна обществена институция те изпълняват задачи по възпитанието на гражданите в дух на социалистическо отношение към труда, по спазване на обществения ред и правилата на социалистическото общежитие, по опазване на социалистическата собственост, за развиване на чувството за колективност, взаимопомощ и зачитане на честта и достойнството на гражданите. Създаването на обществена нетърпимост към нарушаването на тези принципи по пътя на убеждението, но и чрез наказания като другарско предупреждение, обществено мъмрене, обществено порицание, глоба до 10 лв., предложение за понижаване в длъжност или уволнение, задължение на виновния със свой труд да поправи причинената щета представлява обмислен опит за постигането на широка подкрепа на политиката на комунистическата партия. Още повече че другарският съд, изграждан от колективите по тяхно решение, разглежда делата публично. Само при специални казуси председателят и двамата членове могат да ограничат достъпа на желаещите да присъстват. 

Конституцията на НР България, приета с референдум през 1971 г., приемствено развива постановления на предишния основен закон. Може би най-впечатляващите записи се отнасят за гражданските права и за свободата на личността. Те предвиждат равенство пред закона, забрана за привилегии или ограничаване на правата, основани на народност, произход, религия, пол, раса, образование, обществено и материално положение, гаранции за свободата и неприкосновеността на личността, забрана да се задържат лица за повече от 24 часа без решение на съда или на прокурора, отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица, неприкосновеността на жилището, на кореспонденцията, на телефонните разговори, освен при мобилизация, военно положение или с разрешение на съда или на прокурора, законоустановеност на престъпленията и наказанията, забрана за обратна сила на наказателни закони, право на защита в съда.

Тези записи са вменени на съдилищата за изпълнение, но и на всички самостоятелни правораздавателни структури, включително и на прокуратурата. Съдът получава за пръв път конституционно право да осъществява контрол върху актовете на административните органи и особените юрисдикции. Всички задължения обаче по съвкупност се характеризират и с възпитателни задачи спрямо гражданите в дух на преданост към Родината и делото на социализма, на съзнателно изпълнение на законите и на трудовата дисциплина.

Като следствие от новата конституция през 1976 г. се приема Закон за устройство на съдилищата, който, заедно с измененията към него от 1982 г., трайно налага изборното начало за всички съдии и съдебни засадетели и установява съдийския имунитет с оглед на независимостта на магистратите. Съгласно закона съдиите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да се възбужда наказателно преследване без разрешение на Държавния съвет на НР България. Тези текстове показват намерението на законодателя да създаде по-голяма свобода на компетенциите на правораздавателните органи и да увеличи респекта към тях.

В структурно отношение се постига добре очертана централизирана йерархия. Районният съд е основен първоинстанционен съд. Нему са подсъдни всички граждански и наказателни дела освен онези, които са възложени по закон на друг орган. Окръжният съд функционира и като първа, и като втора инстанция. На първоинстанционно равнище той разглежда всички граждански и наказателни дела извън правомощията на районните съдилища, а на второинстанционно делата по жалби и протести срещу съдебните им актове. Най-висшето съдебно учреждение е Върховният съд с гражданска, наказателна и военна колегия. Пленумът на този съд се състои от всички съдии, свиква се не по-малко от един път на всеки три месеца от председателя на ВС, в заседанията му участват министърът на правосъдието и главният прокурор, решения се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите съдии, а тълкувателните постановления с обикновено мнозинство от всички съдии.

Особено внимание обръща комунистическата партия на прокуратурата. Непосредствено след Девети септември тя изпълнява дейността си в рамките на Наредбата-закон за устройството на съдилищата от 1934 г., но конституцията от 1947 г. внася коренни изменения в нейните разпоредби. Закони за прокуратурата се гласуват от Народното събрание през 1952 и 1960 г. След приемането на конституцията от 1971 г. нов закон за прокуратурата влиза в сила през 1980 г.

Прокуратурата се изгражда като единна система от еднородни органи, която обхваща Главната прокуратура с Прокуратурата на въоръжените сили, окръжните, градските и районните прокурори. Тя е относително самостоятелна институция, не може да се окачестви като орган на държавно управление, но осъществява надзор за законност в различни направления, пази и защитава установения от конституцията държавен и обществен ред. Главният прокурор се избира от Народното събрание за срок от 5 години, назначава и уволнява прокурорите от всички степени и следователите към прокуратурата и има право да сезира както Върховния съд, така и Президиума на Народното събрание за тълкувателни разяснения.

Прокурорите имат ръководна и надзорна функция и над предварителното производство, но следственият апарат остава разделен между прокуратурата и Министерството на вътрешните работи. Затова през 1979 г. се прилага съветският модел, който предвижда единен следствен апарат. С Указ № 1138 на Държавния съвет на НР България е създадено Главно следствено управление (ГСУ) със следствени отдели при окръжните управления на МВР, които през 1988 г. се преобразуват в териториални подразделения на ГСУ.

С изискванията за завършено висше юридическо образование, законно установен стаж и теоретико-практически изпит пред Министерството на правосъдието съставът на единния следствен апарат работи във взаимодействие с МВР, с другите специализирани органи за борба с престъпността и с обществените органи и организации. Началникът на ГСУ се назначава и освобождава от Държавния съвет. Неговите заместници и началниците на териториалните следствени подразделения, както и следователите от министъра на вътрешните работи и от главния прокурор.

Реорганизация на адвокатурата започва със Закон за адвокатите (ЗА) от октомври 1947 г., но по-късно продължава с указ от 1952 г. и правилник за неговото приложение. Самото това обстоятелство е показателно за подценяването на ролята на адвокатската колегия при защитата на правата на гражданите в условията на тоталитарен политически режим. Всъщност адвокатските колективи, т.нар. адвокатски колегии, и Висшият адвокатски състав изпълняват предназначението си само да съдействат на съдилищата и на другите държавни органи. Статутът на нотариата се запазва. Подчинени на Министерството на правосъдието, нотариусите със заповед на неговия министър са включени в съдебната организация към районните съдилища и действат в определени райони. Също към районните съдилища са прикрепени и съдебно-изпълнителните служби, които осигуряват последната фаза на гражданския процес изпълнителното производство.

Този кратък институционален преглед на цялата съдебна система би следвало да завърши с разкриването на нейното действително функциониране под контрола на партийните ръководства от всички равнища. Сталинският модел на правосъдие се проявява с пълна сила още в политическите процеси от периода 19451953 г., които се организират по указания на Политбюро. С неговото решение от 16 януари 1946 г., което гласи по съдебна линия всички провинени трябва да бъдат арестувани! започна разправата с опозицията. На 9 февруари 1946 г. Секретариатът на ЦК разяснява възприетата линия: ЦК няма да търпи в бъдеще никакви произволи и нарушения на ОФ законност, които вредят на интересите на партията. На 6 юни същата година Сталин се среща в Москва с Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов решението е лидерите на опозицията да се отстранят.

През 1945 г. започва и завършва процесът срещу военната организация Цар Крум, ръководена от полк. Антон Кръстев, участник в залавянето и убийството на Ал. Стамболийски на 9 юни 1923 г. По същото обвинение за борба срещу отечественофронтовската власт са привлечени звенари, членове на Военния съюз, офицери, участвали в завземането на властта в нощта срещу 9.ІХ.1944 г. Под ударите на наказателната отговорност попадат при различни съдебни процеси социалдемократическият лидер Кръстьо Пастухов, главният редактор на в. Свободен народ Цвети Иванов и писателят Трифон Кунев. Широк отзвук в страната и в чужбина предизвиква смъртната присъда на Н. Петков, но с нея не се слага край на съдебната разправа.

В края на годината е приведена в изпълнение присъдата срещу ген. Кирил Станчев и още 30 подсъдими от Военния съюз. През април 1948 г. е осъден на доживотен строг тъмничен затвор Димитър Гичев, лидер на т.нар. БЗНС Врабча 1. С обвинения за връзка с чужди разузнавания и за вредителска дейност срещу правителството на ОФ през 1952 г. са изправени пред съда няколко десетки католически свещеници. Осъждането на ген. Димитър Томов, участник в превземането на Министерството на войната в нощта срещу 9.ІХ.1944 г., повишен на следващия ден от капитанско в генералско звание, слага началото на съдебната репресия и срещу членовете на комунистическата партия, срещу враговете с партиен билет. През следващите години са издадени тежки присъди срещу Тр. Костов и неговата група, срещу стопански ръководители, заместник-министри, висши служители на комунистическата Държавна сигурност, членове на Политбюро на ЦК на БКП, партийни, държавни и военни дейци, партизански командири, участници във въоръжената борба преди Девети септември и други.

Тези процеси са монтирани от следствените органи срещу невинни хора, от които се изтръгват с най-варварски методи самопризнания за връзка с външни врагове, за вредителство и за шпионаж. Следователите не са ограничени от написаната законност, тъй като те я погазват в името на универсалната революционна целесъобразност. Трагедията се разгръща докрай тогава, когато се търсят и откриват престъпления там, където ги няма, по силата на Сталиновата теория за изострянето на класовата борба при изграждането на социализма. Доказването на преданост към партията чрез инсценирани и безмилостно осъществени репресии над невинни хора е пряко следствие и от вътрешнопартийната борба за лична власт, в която всички средства са позволени. Този съдебен терор, в който участие взимат и прокурорите, наблюдаващи предварителното производство, е дори по-жесток от класическите улични класови битки и граждански войни.

Затова е прав Монтескьо, според когото няма по-жестока тирания от тази, която се крие зад сянката на законите и цветовете на правосъдието, тирания, при която давят, ако може така да се каже, нещастните със същата лодка, с която са ги спасили.

Нарушаването на гражданските права се извършва и чрез административната репресия, която многократно надвишава броя на жертвите на съдебната. През лагерите (ТВО) преминават повече от 23 000 души, три четвърти от които по политически причини. Въдворяването в ТВО произтича от решение, което се взима от комисия, съставена от министъра на вътрешните работи, заместник-министъра по Държавна сигурност, главния прокурор, председателя на Върховния съд и представители на ЦК на БКП. Груба форма на административно насилие е и изселването от столицата и от големите градове на страната и интернирането в отдалечени или изостанали райони и селища.

Когато периодът 19441989 г. сега и за в бъдеще започне да се интерпретира като историографска материя, тогава по-отчетливо ще изпъкнат особености, които понастоящем все още слабо се забелязват и отчитат. Драстични нарушения и незаконни съдебни и административни действия и мерки насищат времето до 1953 г. След това, макар и бавно, отслабва прякото въздействие върху съдебната власт от страна на партийните ръководства и на държавните органи. Създават се повече или по-малко процесуални гаранции. Дознанието, предоставено на милиционерските служби, започва да се провежда по правилата на предварителното следствие и се отменят всички случаи, при които законът предписва задължително "задържане под стража". С изменението на Наказателнопроцесуалния кодекс от 1956 г. за пръв път в историята на българското наказателнопроцесуално право се допуска адвокатска защита в предварителното производство, макар и само при предявяването на дознанието.

След обзора върху законодателни актове, институционални форми на правораздаване и правозащита, както и на репресивните действия е нужен и един опит за обобщение.

Всяка социална революция, която повече или по-малко решително разрушава заварената социална структура на обществото, неизбежно се съпътства от юридическа революция като нейно безусловно и необходимо съдържание. Социалистическото право се появява и развива и върху принципно различна социална основа в сравнение с всички предишни правни системи. Преходът към социалистическо право се извършва съобразно общите закономерности, задължителни за всяка страна, която преминава към социализъм и при най-разнообразни национални условия, оказващи влияние както върху съдържанието, така и върху формата на социалистическата правна система. Социалистическата революция и съответната правна революция е повече или по-малко продължителен процес, който не прекъсва историческото развитие на правото. Но юридическата приемственост не е просто възпроизвеждане на старото право. Тя е различна по обхват в различните обществени системи. Сравнително най-ограничена е приемствеността в социалистическото право поради коренния преврат в цялата система от обществени отношения в сравнение с предишното историческо развитие.

В преходния период, когато се извършва революционно превръщане на капиталистическото в социалистическо общество, протича двуединен процес - на разрушаване на наследените от миналото учреждения и закрепената в правото обществена система, които са престанали да отговарят на новото обществено развитие, и същевременно на създаване на правна система, в която новият обществен строй намира законно признание и осигурява своето самосъхранение и развитие. В България този процес започва в първия ден на революцията и завършва окончателно в началото на 60-те години на ХХ в.

С приемането на конституцията през 1947 г. се извършва исторически преход към социалистическо конституционно право, което в най-обобщена форма дава израз на принципите и основните норми на цялата държавна и правна система. Общо взето, неговото формиране завършва с приемането на Закона за отменянето на всички закони, издадени до 9.ІХ.1944 г. Последвалите изменения се извършват върху основата на социалистическата правна система и протичат като процес на все по-пълно и всестранно изразяване на социалистическите принципи и институти на правото.

Социалистическата конституция от 1971 г. е приета в началото на прехода към зряло социалистическо общество и поради това обхваща по-продължителен период. Тя съдържа в себе си в най-обобщен вид правната система, без да определя нейното конкретно съдържание. Това е нормално, защото правото нито се самовъзпроизвежда, нито се изменя произволно. Законите на общественото развитие във всеки отделен случай се превръщат в юридически закони. Отразяването на обществените потребности в правото е сложен процес, при който невинаги се постига своевременно и точно юридическо изразяване на тези потребности. Освен това правото не е сбор от норми, а вътрешно съгласувана система, която не следва да се опровергава по силата на своите собствени противоречия. Поради това прогнозата в законодателството, колкото и вярно да отразява обективните закономерности в общественото развитие, никога не може да обхване неговото многостранно и конкретно развитие за един продължителен период.

Принципите и насоките на законодателната реформа могат обаче да бъдат теоретично обосновани и изведени от обективните закономерности на общественото развитие. На тази основа през март 1982 г. Народното събрание приема решение за изработване на цялостна дългосрочна програма за обновяване на законодателството. Нейните насоки се обуславят от качествените изменения в цялата система от обществени отношения. В съответствие с принципите, които изразяват съдържанието на обществените процеси, главното направление в измененията на конституционното право става усъвършенстване на социалистическата демокрация. В административното право ще се извършват преобразувания, които ще осигуряват евтино, опростено и ефективно управление на обществото с все по-широко въвличане на населението в него. Тенденцията е управлението по поръчение на обществото в крайна степен да се превърне в самоуправление на цялото общество.

Развитието на наказателното право се предвижда в две направления: изменение на мерките за наказание и декриминализиране на определен вид престъпни деяния. Мерките за наказание ще се увеличават, когато нарастват престъпленията, засягащи основни ценности на социалната система. Едновременно с това ще се разширява замяната на наказанията лишаване от свобода с мерки за обществено въздействие.

Доколкото гражданското право най-непосредствено се основава върху икономическите отношения и собствеността в нейните различни форми, икономическият подход и неговият механизъм определят тенденциите за неговото развитие. Непрекъснатото усъвършенстване на икономическия подход и неговия механизъм изисква и непрекъснато усъвършенстване на правните форми, в които протичат икономическите отношения.

В настоящия исторически момент процесът на развитие на двете форми на социалистическа собственост държавна и кооперативна - и превръщането им в единна общонародна собственост поражда изменения в целия правен режим на социалистическата собственост и на отношенията, които произтичат от нейното качествено изменение. Същевременно изменения ще бъдат внесени и в правния режим на личността с оглед регулирането на притежанието й в размери, които не изменят нейното конституционно определено значение, както и за охрана на социалистическата собственост срещу нейното незаконно превръщане в лична собственост.

Едно от съществените изменения на гражданското право е предметното обединяване на еднородна по характер материя. Създаването на Граждански и Стопански кодекс отговаря на изискването за обновяване и предметно разграничаване на гражданското право.

Измененията в материалното право обуславят промени в процесуалното право, което охранява и осигурява приложението на закона. Тенденцията в развитието на наказателния и гражданския процес се изразява във въвеждането на по-съвършени процесуални форми и премахване на сложните предписания. Реформата в процесуалните кодекси следва да се основава на принципите: бързо, ефективно и качествено правораздаване.

Най-пълно и пряко отражение новият строй и неговото развитие намират в социалистическото държавно право поради това, че изразяват най-непосредствено отношение между класите.

На фона на съществуващите икономически и политически предпоставки за задълбочаването и разширяването на социалистическата демокрация пред държавноправната наука стои задачата да съдейства за усъвършенстването на механизма на пряката и представителната демокрация, за разширяване правата на гражданите и на гаранциите за тези права, за по-нататъшно развитие на обществото.

Развитието на българското социалистическо вещно право преминава през два основни етапа. Първият обхваща превръщането на заварената от социалистическата революция държавна капиталистическа собственост в държавна социалистическа собственост, ликвидирането на частната капиталистическа експлоататорска собственост и създаването на нейно място на държавна социалистическа собственост, която има решаваща роля във всички отрасли на народното стопанство, прерастването на заварената на 9.ІХ.1944 г. кооперативна собственост в социалистическа и преустройството на селското стопанство и на дребностоковото производство, постепенно коопериране на частната собственост и възникването на личната собственост на гражданите върху жилищата и други недвижими имоти и вещи за лично и семейно ползване.

Вторият етап обхваща извършените промени в законодателството, когато се изгражда развито социалистическо общество. Той се характеризира с постепенно сближаване и прерастване на формите на обществената собственост в единна общонародна социалистическа собственост, с утвърждаването на личната собственост като необходима предпоставка за по-пълната реализация на личността.

Освен собственик в лицето на държавата по пълномощие на народа, социалистическата собственост има и непосредствен стопанин в лицето на съответния трудов колектив, на трудещите си, които работят в социалистическите организации, използват и стопанисват реално тази собственост. Това не означава обаче, че социалистическата собственост се раздробява. Тя си остава общонародна, единна и неделима собственост на обществото.

Правното регулиране е сърцевината на социалното управление на народното стопанство. Действащият усъвършенстван икономически механизъм съставлява правно организирана система от форми и способи за ръководство на народното стопанство на основата на икономическия подход и социалистическата законност. Това обуславя особената значимост на правната работа, чието състояние зависи както от равнището на дейността на юристите, така и от отношението към социалистическата законност от страна на всички стопански дейци и работещи.

Правното обслужване обхваща почти всички форми на стопанска дейност, прониква широко в тъканта на всички области на икономическия живот планиране, финансиране, стандартизация, договорни отношения. Това прави актуален въпроса за по-нататъшното повишаване на качеството му.

Усъвършенстване на правното обслужване означава преди всичко да се повиши равнището на дейността за създаване на ефикасни правни уредби на отношенията, възникващи в процеса на ръководство и реализация на стопанската дейност, да се усъвършенства дейността по осъществяване изискванията на социалистическото законодателство. Основно направление на дейността на правното обслужване е осигуряване чрез него на комплексното приложение на икономическия подход при управлението на народното стопанство и присъщия му усъвършенстван икономически механизъм. Особено значение придобива правното обслужване във връзка с внедряването на инициативата на трудовите колективи те пълноценно да влизат в правата си на истински стопанин, за стимулирането на качеството на труда, за организиране и функциониране на новите форми на стопанисване на създаваните корпорации, дружества и други стопански сдружения за ускорено внедряване на научно-техническия прогрес и челен опит.

Развитието на българското социалистическо наказателно право се определя от съществуващите обществено-икономически отношения и държавен строй и от Девети септември 1944 г. е винаги важно средство за осъществяване на политиката на партията. Служебната роля и функции на наказателното право се определят от актуалните задачи, стоящи за разрешаване от социалистическото общество в конкретния исторически момент.

Развитието на българското социалистическо наказателно право през изминалите четири десетилетия преминава през два етапа, всеки от които се разделя на периоди. Първият етап обхваща времето от 9.ІХ.1944 г. до Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 г. През първия период на този етап наказателното право отразява революционния преход от монархофашизъм към социализъм и се характеризира с демократизъм и хуманизъм по отношение на демократичните слоеве от населението и осъдените по време на въоръжената борба, с революционна строгост и безпощадност по отношение на фашистките престъпници и врагове на народнодемократичната власт.

През втория етап, който започва след 1956 г., развитието на наказателното право се осъществява по линията на усъвършенстване на основните идеи, характеризиращи социалистическата наказателна политика: спазване на социалистическата законност, демократизиране на наказателното право, диференциран подход при определяне на наказанията, засилване на превенцията и др. С приемането на НК от 1968 г. се осъществява цялостно и завършено кодифициране на наказателното право, което способства за постигане на значителни успехи в борбата с престъпността.

След Девети септември и особено след Априлския пленум на ЦК на БКП се утвърждава тенденция с известни колебания към намаляване на престъпността. Ако за база се вземат средногодишните данни на седмата петилетка (19761980), коефициентът на престъпленията намалява с 12,6 на сто, на осъдените лица с 13,4 на сто. Това не може да се обяснява само с действителното намаляване на престъпността. Отражение дават и законодателните изменения през 1982 г. и по-конкретно декриминализацията, освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Налице е и известно увеличение на броя на престъпленията и на осъдените лица по някои видове престъпления грабежи, взломни кражби, палежи. Нараства относителният дял на груповата престъпност. Засилва се организираният характер на длъжностните присвоявания. Извършените в съучастие длъжностни присвоявания вече достигат близо 20 на сто. Най-висок е относителният дял на престъпленията против социалистическата собственост (21,8 на сто), следвани от престъпленията против личната собственост (17,7). Престъпленията против личността заемат трето място с 16,3 на сто. Общоопасните престъпления съставляват 14,6 на сто, като повече от половината са по транспорта.

Централен проблем за дейността на прокуратурата е борбата срещу престъпленията и други правонарушения в областта на икономиката. Неговата значимост се определя от изискването да се запушат всички канали, от които изтича националното богатство. На това се обръща специално внимание в теоретическите разработки за собственика и стопанина на държавната собственост.

Важността на този проблем се обуславя и от обстоятелството, че през 70-те и 80-те години на ХХ в. се откроява тенденцията на нарастване размера на причинените щети от престъпленията против социалистическата собственост и социалистическото стопанство както изцяло, така и от едно престъпление.

Широки мащаби получава едно явление, което нанася значителни щети на народното стопанство. Става дума за практиката да се създават престъпни групи, прикрити зад страничната дейност на предприятия, АПК и районни потребителски кооперации. Те ощетяват стопанските организации и народното стопанство с милиони левове. Срещу такива престъпни елементи, намерили лек начин за забогатяване, са образувани редица наказателни дела. Установено е, че за разрешаване на такава дейност длъжностни лица са получавали подкупи. Само през 1983 г. са внесени за стопански престъпления с 225 обвинителни акта повече от предшестващата година.

Една от съществените предпоставки за извършване на престъпления в икономиката са продължително съществуващите, неразкрити и неотстранени правонарушения. Най-често срещани са нарушенията на финансовата дисциплина, свързани с отчетността и периодичната инвентаризация на стоково-материалните ценности; назначаването на осъждани за користни престъпления лица на отчетнически и материалноотговорни длъжности в нарушение на Указ № 1074; бездействието вътрешноведомствения контрол в предприятията, търговските организации и строителството по своевременното разкриване на нарушенията и санкциониране на виновните лица; нарушаването на нормативите по разхода на суровини, материали и течни горива; лошата физическа охрана на социалистическата собственост и др.

Поставянето на проблемите на икономиката в центъра на вниманието на прокурорските органи води до по-непосредствено наблюдение по спазване на нормативните актове в тази област, до засилване надзора за законност в стопанските организации, до ярко изразено настъпление срещу престъпленията и другите правонарушения в народното стопанство, в министерствата и стопанските организации.

Въпреки постигнатите успехи в борбата срещу престъпленията и другите правонарушения в икономиката в дейността на прокуратурата има и нерешени проблеми, на първо място скритата престъпност. Развитието на социалистическата икономика довежда до усложняване на отношенията, свързани с управлението и стопанисването на обществената собственост, което изисква повишаване на икономическите, криминалистическите и други знания на прокурорските, следствените и оперативноиздирвателните органи на МВР.

Надзорът за законност на прокуратурата по прилагането на нормативните актове по икономическия механизъм не обхваща дейността на контролните органи по нормирането и разхода на труда, ценообразуването, договорната дисциплина и др.

Неизползвани резерви има в засилването и върху дейността на другите контролни органи. Те често бездействат при установяване на правонарушенията и не вземат мерки за тяхното отстраняване, за санкциониране на виновните лица, за прилагане на икономическите и административните мерки, за отстраняване на щетите. Това важи особено за предварителния счетоводен контрол и за органите на вътрешноведомствения контрол. Тези недостатъци налагат прокурорите да променят и засилват взискателността върху тяхната дейност, да използват по-пълно възможностите за търсене на съответна отговорност.

В едно свое обобщение главният прокурор на НР България проф. Костадин Лютов оценява: Активна е била работата на прокурорите по прилагане на новите разпоредби за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административни наказания и с предаване на обществено поръчителство. Повишена е активността за утвърждаване на правилна наказателна практика. Увеличен е броят на протестите, който през 1983 г. е нараснал на 1103. Прокуратурата все по-активно съдейства за отстраняване нарушенията при административнонаказващата дейност. По-добро е качеството на изготвените предложения за преглед по реда на надзора на влезли в сила присъди, 95 на сто от които са уважени.

Постоянно се подобрява качеството на гражданско-съдебната дейност на прокуратурата. В защита на интересите на социалистическите организации прокурорите завеждат искове и участват активно по дела за финансови начети, незаконно изплатени премиални и други възнаграждения, с което са съдействали за правилното стопанисване на общественото имущество. Размерът на присъдените суми по предявените от прокурорите искове за отнемане на нетрудови и незаконни доходи е увеличаван ежегодно.

Особено внимание прокуратурата отделя на ранната превенция. Вземат се активни и целенасочени мерки за предпазване гражданите и длъжностните лица от извършването на престъпление, за да не се стига до наказателна отговорност и причиняване на излишни морални травми. За тази цел прокурорите отправят устни и писмени предупреждения и към длъжностните лица. Заедно с това те изпращат сигнали до държавни, стопански и обществени органи и организации за отстраняване на престъпления и други правонарушения.

Положителни изменения настъпват и в правното обслужване на гражданите, включително и по места. То е постоянно на вниманието на Главната прокуратура, която предприема мерки за неговото усъвършенстване.

Постигнатите успехи по състоянието на законността и надзора на прокуратурата за нейното спазване не отменят пропуските и недостатъците: недостатъчната прокурорска активност по разкриване на престъпленията; случаи, в които без преценка на прокурора се прекратяват преписки и се отчитат като предотвратени или пресечени престъпления; ниско равнище на ръководството и надзора върху предварителното разследване и други.

От подобрение се нуждаят качеството на обвинителните актове и на прокурорската реч, подготовката и активността на прокурорите в съдебно заседание, непримиримостта към неправилни и незаконосъобразни съдебни актове, към явно несправедливи наказания. Не по-малко вредна е и частичната необоснованост на обвинителните актове, особено по делата за присвояване, длъжностна измама и безстопанственост. В редица обвинителни актове се приема неправилна квалификация и други подобни слабости.

Добра или недостатъчно ефективна е работата на прокуратурата по време на разглеждания период, е трудно да се определи еднозначно. Ясно е, че тя се движи в рамките на действащата конституция и законодателство, които от своя страна са съобразени с постулата на една идеологическа доктрина и произтичащата от нея политико-държавна практика.

Подтик за размисъл за социалистическите правни стойности и за тяхната диалектика след Десети ноември е становището на главния прокурор доц. д-р Никола Филчев 15 години по-късно:

"Днес олигархията завладява България, новобогаташите се опитват да приватизират властта и да ни казват как да живеем" констатира той и прави тежкия извод, че "приватизацията на държавната собственост по време на прехода доведе до приватизация на държавната власт".

Това е първото предизвикателство пред българската прокуратура, която е длъжна да изпълнява конституционното си задължение да бди за спазване на законността в условията на една полуразградена държава без категорична и ефективна подкрепа от страна на държавните институции, политическите партии, административния управленски апарат и при липсата на изградено, зряло гражданско общество.

Второто предизвикателство е, че старото законодателство не е в състояние да обслужва новите обществени потребности в него се откриват възможности за безотговорност на магистратите, възможности за неспазване на сроковете. Ново законодателство обаче все още няма няма такова, което да позволява ефективна борба с престъпността и корупцията на основата на Наказателнопроцесуалния и Наказателния кодекс. Бавното правосъдие е равно на липса на правосъдие! Безкрайното връщане на делата за допълнително разследване съставлява практически отказ от правосъдие. Според конституцията наказателният процес в съдебната му фаза е състезателен. Това означава, че когато обвинението не е доказано, съдът трябва да поеме отговорността и да оправдае обвиняемите, а не да връща делото за допълнително разследване. Новите обществени условия изискват нови, опростени процедури за разглеждане на наказателните дела, без да се засягат правата на гражданите и преди всичко правото на защита на обвиняемия.

Третото предизвикателство, пред което е изправена българската прокуратура, е корупционният натиск върху самите прокурори. По-рано правозащитните органи и в частност прокуратурата служеха на държавата. Тя заставаше зад тях с цялата си мощ и ги бранеше. Днес отслабналата държава не може да осигури ефикасна защита на магистратите. От едната страна е абстрактната служба на закона, абстрактната вярност към закона, а от другата страна са големите пари на богаташите и опасностите, които носи изпълнението на служебните задължения. При това състояние на нещата и при липсата на механизми за ефикасно търсене на отговорност от корумпираните магистрати ясно е, че самата съдебна система - и в частност прокуратурата - не е защитена от порока на корупцията.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени