ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

ІІ. РЕПУБЛИКАТА

 

4. Армията

 Девети септември 1944 г. е граница на две епохи в историята на българските въоръжени сили. Новата власт създава нова армия, в основата на която се вплитат военните нелегални формирования от периода на антифашистката съпротива. Този процес обаче е дълъг и сложен и за да бъде по-добре разбран, осветляването му ще започне с изложение върху военната доктрина на НР България.

Реорганизацията и модернизацията на българската войска се извършват на основата на опита на Съветската армия от Втората световна война, но и с отчитане на бързото развитие на военното дело през следвоенните десетилетия. Важен фактор за успешното изпълнение на тази задача е безвъзмездно предоставеното голямо количество въоръжение и техника, както и помощта на десетки военни съветници от Въоръжените сили на СССР, командировани по искане на българското правителство. С малки изключения те са висококомпетентни, притежават голям боен опит и в изпълнението на задачите влагат цялото си умение.

Междувременно втората технологична революция във военното дело достига своя връх. Натрупани са значителни количества ядрени оръжия и други средства за масово поразяване. Мощно развитие получават ракетните системи от различен клас, включително и предназначените за нанасяне на удари и по най-отдалечените райони на света. Решително са усъвършенствани реактивната авиация и другите видове оръжия и военна техника. През октомври 1957 г. СССР изстрелва първия спътник на Земята, а година по-късно същото правят и САЩ започва усвояването на Космоса за военни цели. Военните (бойни) действия от четвърто поколение отстъпват мястото на действията от пето поколение (въздушно-земните сражения и операции). Отбранителното строителство навлиза в качествено нов етап. Голямо влияние върху него оказват последвалите ХХ конгрес на КПСС процеси и събития и по-нататъшното изостряне на противоречията между държавите от учредената Организация на Варшавския договор и страните от НАТО.

Москва. Щабът на Варшавския договор.

България - част от най-могъщия военен съюз в света

Организацията на Варшавския договор е важен фактор и за разгръщането и задълбочаването на антиколониалната борба на народите от Азия, Африка и Латинска Америка, и за неудържимото разпадане на колониалната система. Упоритата борба на съюзните страни в Съвета за сигурност, в Общото събрание и в комитетите на ООН и извън нея в подкрепа на интересите на тези народи има голямо, а в някои случаи решаващо значение за успешното им противопоставяне на провежданата спрямо тях политика на диктат и агресия (Куба, Виетнам, Алжир, Египет и други).

През юни 1956 г. в Полша, в Познан, възникват големи вълнения, при потушаването на които загиват десетки и са ранени стотици хора. По-тежък удар по Организацията на Варшавския договор нанасят унгарските събития, започнали и лавинообразно нарастващи едновременно с тези в Полша, но прераснали в кръвопролитен сблъсък. Много къси се оказват и годините на "братското единство" между колосите СССР и Китай. Съперничеството, довело по-късно до пълния разрив между тях и до превръщането им задълго в непримирими геополитически и геостратегически опоненти, пламва дори преди да е изсъхнало мастилото от подписите под Варшавския договор.

Основите на отбраната и сигурността на България се полагат в комплексните или частни (в отделни случаи) програми за развитието на страната, които се обсъждат и приемат от висшите форуми на БКП. В тях принципите, целите и приоритетите на външната, вътрешната политика и политиката в областта на отбраната и сигурността се дефинират твърде внимателно и като цяло много точно. В подготовката на тези програми участват всички основни държавни институции и най-добрите учени и специалисти от БАН, ведомствените научни институти и други експерти, разполагащи с пълна информация политическа, икономическа, научна и друга, включително и от и за западните страни. И ако въпреки това при реализацията им не се получават напълно желаните резултати, причините не са в качествата и компетентността на лицата и институциите, пряко отговорни за съставянето и изпълнението им, а в слабостите на социално-политическата и икономическата система.

Основополагащите стратегически идеи и принципи, върху които се базира политиката в областта на отбраната и сигурността, и по-точно военното планиране, са съобразени със съществуващото тогава разположение на световните сили и с участието ни във Варшавския договор, с военнополитическото и стратегическото ни положение и потенциалните военни опасности, с вътрешното състояние и възможности на страната и т.н. При установяването и фиксирането на националните ни интереси и цели няма колебания и съмнения. Достатъчна яснота съществува и по отношение на източниците и характера на външните заплахи за сигурността. В онези условия установяването им съвсем не е трудно. Участието на България във Варшавския договор решава и ключовия въпрос на военната доктрина за съюзниците и външните гаранции.

По своите национални и коалиционни елементи военната доктрина на България е строго отбранителна, без да изключва обаче воденето на активни и решителни военни действия за разгрома на агресора и на негова територия. Защитата преди всичко на националните интереси определя същността и на доктрината за вътрешната сигурност и разузнаването.

Огромно значение за успешното решаване на задачите в областта на отбраната и сигурността, а това се отнася и за цялостното държавно и обществено строителство, без съмнение има силна мотивация. Тя се основава както върху възприетите от по-голямата част от обществото идеи за социална справедливост и съответстващите им принципи и нравствени категории, така и върху любовта й към родината. Тя е твърде силна въпреки съдържащото се в тезата за социалистическия патриотизъм принизяване на националната идея, което определя и високата готовност на гражданите да изпълняват дълга си по нейната защита. За съжаление при задълбочаващото се с течение на времето разминаване на обществената практика с тези ценности мобилизиращото им въздействие в значителна степен ерозира.

Общото ръководство на дейностите, свързани с отбраната и сигурността на страната, е, съгласно конституцията, концентрирано в ръцете на Държавния съвет, правителството и в създадения с указ на Държавния съвет Държавен комитет за отбрана. Непосредствената отговорност обаче за тези дейности (разработването на концептуалните основи на организацията на отбраната и сигурността, стратегическото планиране, съставянето на програмите и плановете за реализиране на военноотбранителната политика и политиката в областта на сигурността, както и организацията на тяхното изпълнение и контрол) лежи пряко върху Министерството на народната отбрана (Генералния щаб), Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавния комитет за планиране. Важни задачи изпълняват и стопанските, просветните и други структури, както и обществено-политическите организации. Координацията на усилията на всички споменати институции и структури се осъществява на равнището на Държавния комитет на отбраната, в резултат на което те действат като единен функционален организъм.

Особени отговорности по отношение на отбраната и сигурността се възлагат на Тодор Живков. В качеството си на лидер на БКП и председател на Държавния съвет на НР България той оглавява Държавния комитет по отбраната. Изпълнява освен това и функциите на главнокомандващ на въоръжените сили. Заемайки тази ключова позиция в държавата в продължение на десетилетия, той следи отблизо дейността на ведомствата, назовани днес "силови", и поддържа постоянен контакт с ръководния им състав, а и с експерти извън него. Едноличният му контрол над Министерството на отбраната и над МВР е много по-силен, отколкото над които и да е други институции в държавата. На Военния отдел на ЦК, подвластен единствено на него, са предоставени правомощия, които надхвърлят функциите, полагащи му се като помощен орган.

Сравнително високата отбранителна способност на страната се основава и върху създадените стабилни предпоставки за своевременното привеждане на военни релси на всички основни отрасли на народното стопанство. Няма по-голямо предприятие или инфраструктурен обект без мобилизационно задание или мобилизационен план. Голямо развитие получава и общата, и военната инфраструктура, което е нужно за осигуряване на бързото стратегическо развръщане на въоръжените сили и за успешното водене на войната.

Близо до изискваната е и готовността на Гражданската отбрана (Гражданската защита). Щабът на Гражданската отбрана и републиканските служби (такъв статут във военно време придобиват няколко граждански функционални ведомства) имат готовност да реагират и на много тежки ситуации. За тази цел във военно време се мобилизират десетки формирования с най-различно предназначение като се започне от стационарни и полеви болнични бази с десетки хиляди легла и с необходимите медицински екипи, инструменти и медикаменти, поделения за аварийно спасителни работи в зони на големи разрушения и пожари и се стигне до специалните структури за наблюдение на водните басейни на територията на страната и за предприемането на мерки за евакуация на населението от застрашените от наводнения райони.

За добрата организация на отбраната и сигурността на страната говорят и резултатите от провежданите системни изследвания с използване на напълно съвременни за онова време компютърни комплекси и крупните учения, особено оперативно-стратегическите, в които участват командвания, щабове, съединения и части от всички видове въоръжени сили и родове войски, каквито са "Родопи", "Щит-82" и "Родина-83".

Двустранното военно сътрудничество със СССР и останалите съюзни държави започва веднага след включването на България в Отечествената война и преминава през съвместните операции на съветските и българските войски по бойните полета на Македония, Сърбия, Унгария и Австрия. То се разширява и задълбочава през следвоенните години, когато старата войска се трансформира в армия, отговаряща на новите критерии за боеспособност и боеготовност. Значението му не намалява и след учредяването на Организацията на Варшавския договор. Постоянното подобряване на материално-техническата база за отбраната на страната и особено създаването на добре развита и на високо технологично равнище оръжейна промишленост, осигуряването на държавното ръководство със своевременна, достоверна и пълна информация за силите, средствата и намеренията на враждебно настроените към страната външни фактори, подобряването на организационната структура и управлението на видовете въоръжени сили и родовете войски, непрекъснатото развитие на военната наука и системата за подготовка на войските, подготовката и преподготовката на кадрите и т.н. това са задачи, за решаването на които в пълен обем са нужни не големи, а огромни ресурси. Това е по силите единствено на СССР. Сама да се справи с тях не е в състояние нито една от съюзните му страни. Това прави сътрудничеството им с него изключително ценно, което изцяло се отнася и за България.

Разбира се, тази помощ се предоставя не само заради еднаквото обществено устройство и заради историческата и духовната близост, а и защото съветското ръководство е убедено, че укрепването на българския военен потенциал е от голяма полза и за неговите геополитически и геостратегически цели. Но коя велика сила предоставя помощ на друга държава, ако това не съвпада със собствените й интереси?

Дълго време високите постижения на страните от Варшавския договор в развитието на военното дело остават неоспорими. Те недвусмислено се признават и с респект се изтъкват и на Запад. През последното десетилетие и половина на Студената война обаче нещата се променят.

Причината за изоставането на Съветския съюз и на Варшавския договор като цяло в развитието на военното дело са извън потенциала на военната мисъл. Те са, най-общо казано, в нарастващия недостиг на ресурси. В това отношение Западът има абсолютно превъзходство. И причините за постоянно съпътстващия ресурсен дефицит не са само преживените революции и войни, но и незадоволителната икономическа ефективност на системата.

Съпътстващи за "реалния" социализъм се оказват прекомерните за съветската икономика военни разходи и прогресиращата нейна милитаризация.

Доста скъпо на съветската държава и на съветския народ струва и военната помощ, която се оказва освен на съюзниците от Варшавския договор и Куба и на страни като Виетнам, Лаос, Кампучия, Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау, Южен Йемен, Етиопия, Никарагуа и др., както и на различни националноосвободителни и революционно-демократични движения. Само за периода от 1986 до 1989 г. цялата съветска помощ за други страни възлиза на около 60 милиарда долара. Тя се предоставя в името на стратегическата цел активизиране на борбата срещу господството на САЩ и на останалите високоразвити в индустриално отношение западни страни, за социализъм и разширяване на зоната на влияние.

Съветският съюз е един от най-големите износители на оръжие, но приходите му от тази дейност далеч не покриват разходите за собствената му отбрана и за развитието на военнопромишления комплекс.

Колосалните военни разходи водят, разбира се, до силно пренапрягане и деформиране на цялата икономика. Ситуацията се усложнява и от крайно неразумната практика всяко научно-технологично постижение, което би могло да се окаже полезно за отбраната, незабавно да се поставя под ключ. Това силно ограничава възможностите за технологично обновяване, както и осигуряването на нужната конкурентоспособност на гражданската икономика на световните пазари.

Този комплекс от причини обуславя постепенното отслабване на военните възможности на страните от Варшавския договор, които ще се окажат победени безкръвно в Студената война между капиталистическата и социалистическата система. Независимо от това между 1944 и 1989 г. Българската народна армия остава с най-висок авторитет измежду всички институции на държавността. Той се заражда още преди Девети.

На 24 юни 1941 г. Политбюро на ЦК на БРП (к) призовава българския народ на въоръжена борба против монархическата власт, направила България съюзник на хитлеристка Германия, фашистка Италия и милитеристична Япония.

БРП (к), Работническият младежки съюз и Отечественият фронт започват да създават широка мрежа от укриватели и помагачи на партизански сили, бойни групи, чети и отряди, които водят ожесточена и самоотвержена борба с преследващите ги полиция, войска и жандармерия.

През пролетта на 1943 г. ЦК на БРК (к) преустроява Военната си комисия в Главен щаб на Народноосвободителната въстаническа армия (НОВА) и разделя страната на 12 въстанически оперативни зони. Това рязко подобрява и ускорява разрастването на въоръжената борба. Затова регентът ген. Никола Михов в дневника си отбелязва: Може да няма външен фронт, но вътрешен има и ще има. Ръководството на бойните действия против НОВА, която в края на август 1944 г. има над 30 000 бойци и е подкрепяна от над 200 000 симпатизанти, укриватели и сътрудници, се осъществява от генерали и полковници, от най-висши полицейски началници, включително и от министрите на вътрешните работи Петър Габровски и Александър Станишев, под чието командване действат 100 000 войска, жандармерия и полиция, въоръжени с модерно оръжие и бойна техника, включително артилерия и самолети. В тази по същество гражданска война от 1941 до 1944 г. загиват близо 10 000 въстаници и са избити над 20 000 ятаци и противници на режима. Така НОВА към 9.ІХ.1944 г. вече е готова за основа на БНА.

Основните задачи на новото правителство са да се укрепи влиянието на Отечествения фронт в Българската войска, в която се влива НОВА, и да се вземе участие в доразгрома на хитлеристка Германия. Особено внимание е отделено на издигането и поддържането на бойния дух, бойната готовност и желязната дисциплина във войската.

За преобразуването на Българската войска в Българска народна армия и за подготовката й за водене на Отечествената война се създават Военен отдел към ЦК на БРП (к), отдели към областните и околийските комитети на партията и помощник-командирският институт, който да ръководи политорганите. Това означава, че всяко подразделение от рота до армия има политически помощник-командир, комунист. Помощник-командирите имат голямо, решаващо влияние не само сред войнишкия състав, но и сред офицерите антифашисти и нефашисти. Те стават съединителното звено между войниците, подофицерите и офицерите, от една страна, и народната власт и народа, от друга страна.

Освен това на 10.ІХ.1944 г. с постановление № 1 на Министерския съвет се създава Народната гвардия със самостоятелни взводове, роти, батареи и дружини, чиито командири са като правило бивши партизански командири. Със заповед на МС от 11.ІХ.1944 г. те получават офицерски звания и са признати за военнослужещи от войската, подчиняват се на уставите, правилниците и задължително носят установената униформа. Народната гвардия, в състав около 40 хил. бойци, се отличава с висок дух и решително допринася за успеха на Българската войска на фронта, както и за превръщането й в Народна армия.

След Девети септември 1944 г. външнополитическата и вътрешната обстановка в България не позволяват да се разпусне старата армия, а за броени дни бързо и твърдо да се преобразува в Народна армия. Използвайки царски офицери и подофицери, лоялни към новата власт, БРП (к) създава боеспособна армия. Тя използва нови подходи и начини на работа, запазва исторически доказалите се структури и въвежда необходимата нова организация и командване.

На 9.ІХ.1944 г. България е в пълна военнополитическа изолация от Англия, САЩ и съюзниците им, с които е във война, и от Съветския съюз заради сътрудничеството си с хитлеристка Германия. Отношенията с Гърция също са лоши. Участието на Българската войска във войната против хитлеристка Германия изисква и подобряване на отношенията с Югославия, тъй като сраженията се водят на нейна земя. Чърчил иска българските войски да напуснат Беломорието и не признава правото на България на воюваща страна. Тези противоречия са решени със сключването на Спогодбата в Крайова и Споразумението за примирие, което дава възможност да се изгладят отношенията с Югославия и Българската войска да участва във войната. Щабът на Българската войска става щаб на Главното командване, създаден е отдел за връзка със съюзните мисии, впоследствие със Съюзната контролна комисия.

Към Девети септември 1944 г. Българската войска наброява 510 000 души военновременен състав, мобилизиран през 1941 г. за кампаниите в Гърция и Югославия: в Сърбия 1-ви корпус, във Вардарска Македония 5-а армия и в Беломорието 2-ри корпус, които сменят немските войски, пренасочени към Източния фронт. След разпускането на 5-а армия и на 1-ви корпус и след нова частична мобилизация за участие в Отечествената война към 1.Х.1944 г. под знамената има 454 663 души в 15 пехотни дивизии, 1 конна дивизия, 1 конна бригада и 1 бронирана бригада, въздушни и морски войски, от които 271 977 души на фронта и 183 676 във вътрешността на страната. С тази войска България воюва през първия период на войната до ноември 1944 г. Въоръжението й е 347 616 пушки и карабини, основно Манлихер и Максим-шпандау, 3287 минохвъргачки, оръдия и гаубици (от 20 до 155 мм, Райнметал, Шкода, Круп и Шнайдер), 135 танка (леки и тежки Шкода със слаба броня и ограничена далечина на действия) и 415 самолета (267 бойни, разнотипни). Наличието на конна тяга силно ограничава подвижността на съединенията, а недобрите радиосвръзки влияят върху ръководството на боя.

Българската войска заема изходно положение за настъпление от Видин до Петрич. Тя настъпва в един ешелон Видинският отряд прикрива развръщането на Трети украински фронт, 2-ра, 1-ва и 4-та армия настъпват в указаните им направления, а в резерв на Главното командване е 11-а пехотна дивизия всичко 13 съединения, отделно въздушни войски.

Нишката настъпателна операция на 2-ра армия от 8 до 14 октомври 1944 г. пробива отбраната на хитлеристите, освобождава Ниш, продължава настъплението и на 16 октомври освобождава Прокупле и Куршумлия.

Страцинско-Кумановската настъпателна операция на 1-ва армия се провежда от 8 октомври до 19 ноември 1944 г. С упорити боеве армията освобождава Крива паланка, посрещната най-тържествено и с признателност от местното българско население. Боевете и освобождаването на Страцин и Стражин са върхове на победата на бойната слава на българската армия.

Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция на 4-та армия започва през нощта на 14 срещу 15 октомври 1944 г. без авиационна и артилерийска подготовка. На 8 ноември армията влиза в Щип, най-тържествено посрещната от населението с викове Да живее България, на 10 ноември във Велес, на 13 ноември в Петровац, на 14 ноември в Скопие.

При Косовската настъпателна операция на 2-ра армия са освободени на 3 ноември Подуево, на 12-и Прищина, на 21-ви Митровица и Вучитрън, и на 26 ноември Рашка, и на 30-и Нови пазар. Така завършва първият период на Отечествената война на България, в който БНА дава 5826 убити и над 11 000 ранени.

През втория период на Отечествената война от 1.ХІІ.1944 г. до 15.V.1945 г., в който участва една сборна българска армия, бойните действия се развиват в Северозападна Югославия, Южна Унгария и Югоизточна Австрия. Съгласно Постановление № 2 на Министерския съвет 1-ва българска армия с командващ ген. Вл. Стойчев взема участие в следващите военни действия в състава на Трети украински фронт. В Прокламация към българския народ от 24 ноември правителството на Отечествения фронт обявява: Българи, войната клони към своя край. Но тя не е още завършена. Нови усилия и нови жертви са необходими, за да осигурим окончателно свободата на българския народ и върховните интереси на нашето отечество Нека не забравяме, че в сегашния исторически момент се определя за дълги и дълги години мястото, което нашето отечество ще заеме между свободолюбивите и напредничави народи. С паметна бележка от 21.ХІ.1944 г. до съюзните държави правителството иска българската войска да се признае за съвоюваща страна.

Дравската отбранителна операция на 1-ва българска армия продължава от 6 до 16 март 1945 г., за да не допусне пробив на хитлеристите в тила на фронта. Река Драва е широка 150200 м и е дълбока 24 м. На 6 март хитлеристите форсират реката при Долни Михоляц и след ожесточени боеве са отблъснати от 3-ти корпус. На 7 март те отново настъпват, но са контраатакувани. Командващият 57-а съветска армия, героят на Съветския съюз ген.-полк. М. Шарохин пише за героизма на 12-а пехотна дивизия, временно подчинена на него: Българската дивизия с чест се справи с възложената й задача. 31-ви полк от тази дивизия се оказа на един от най-отговорните участъци в стика между съветските и българските войски. Полкът не отстъпи нито крачка. Със своята устойчивост той оказа голяма помощ на частите от 299-а съветска дивизия, сражаващи се родом с него.

На 16 март войските на Втори и Трети украински фронт приминават в общо настъпление на виенското направление, което коренно променя оперативната обстановка на фронта пред 1-ва българска армия. Така успешно завършват бойните действия в Дравската отбранителна операция, втората по значение, в която е ускорена победата над хитлеристка Германия. В нея загиват 1416 български воини. Дравската отбранителна операция е един от върховете на българското бойно майсторство и на българската бойна слава.

Мурската настъпателна операция на 1-ва българска армия се провежда от 29 март до 15 април 1945 г. в Унгарската равнина. Армията пробива отбраната на хитлеристите и прилагайки за пръв път огневи вал и артилерийско съпровождане, пробива първата полоса на отбраната на противника, и го преследва. Вечерта на 30 март с артилерийски залпове са ознаменувани победите на съвместните действия на съветски и български воини. По Радио Москва е прочетена заповедта на върховния главнокомандащ, в която се казва: Същевременно войските на фронта съвместно с войските на българската армия пробиха отбраната на противника южно от Балатонското езеро и напредвайки до 30 км, овладяха градовете Нагбайо, Бегене, Марцали и Надятад, силни опорни пунктове на отбраната на немците, прикриващи нефтения район на Надканижа... Днес, 30 март, в 23 часа столицата Москва от името на родината ще приветства доблестните войски на Трети украински фронт, в това число и българската армия на генерал-лейтенант Стойчев, разбили отбраната на немците и овладели назованите градове, с 20 залпа от 224 оръдия. Вечна слава на героите, паднали в боевете за свободата и независмостта на нашата родина! Смърт на немските окупатори! Върховен главнокомандващ, маршал на Съветския съюз Й. В. Сталин.

На 31 март 1-ва българска армия настъпва против укрепената линия Маргит, противникът, понесъл големи загуби, се оттегля, армията го преследва и пробива укрепената отбрана, на 1 април съдейства на 57-а съветска армия да овладее Нагканижа и излиза на устието на р. Мур в р. Драва. На 2 април армията преодолява канала Принципалис и р. Мур и продължава настъплението си, като на 7 април нанася големи загуби на хитлеристите между р. Мур и р. Драва, и на 15 април постига целта на Мурската настъпателна операция.

Чаковецката отбранителна операция на 1-ва българска армия започва още когато 3-ти корпус, във взаимодействие с 57-а съветска армия, води Мурската настъпателна операция. Тя постига поставените й цели да задържа заеманата полоса за отбрана, да не допусне пробив на хитлеристите на 220-километровия си фронт, да обезпечи фланга на Трети украински фронт, да подобри връзките с Югославската войска и да създаде условия за преминаване към последното решаващо настъпление в Южна Австрия.

Втората световна война твърдо върви към своя край. На 22 април 1945 г. Хитлер признава, че войната е загубена. Страхувайки се, че ще им бъде потърсена отговорност за извършените престъпления, хитлеристите се стремят да се доберат до Австрия и да се предадат на англо-американците, които чувстват като бъдещи съюзници и покровители. Затова основната задача на германското военно командване е да оказва възможно най-голяма съпротива и да не допусне пленяването на хитлеристките войски от Съветската армия. Хитлеристите оказват упорита съпротива на Трети украински фронт и 1-ва българска армия, но силите им са изчерпани. 1-ва армия преминава в преследване на хитлеристите. На 8 май ги достига вестта, че Германия е капитулирала. Войниците издигат призиви: Напред за сразяване и пленяване на отстъпващия противник!, Разгром на всяка фашистка съпротива!

На 9 май 1-ва армия освобождава Марибор, където местното население тържествено посреща българските освободители, на 10 май освобождава Маренберг, преследвайки оттеглящата се колона от хитлеристки, усташки, унгарски фашистки и други пехотни и артилерийски части, които се предават без бой, на 11 май освобождава Дравоград, на 12 май частите на армията са на 4 км източно от Фьолкермаркт в Австрия най-западната точка, достигната от българските войски в Отечествената война, където им се предават части от 25-а унгарска дивизия. Същия ден български представители установяват връзка с 5-и армейски британски корпус, намиращ се във Волфсберг. На 13 май в щаба на този корпус, западно от Клагенфурт, се срещат неговото командване, командващият 1-ва българска армия ген.-лейтенант Вл. Стойчев, представителят на Трети украински фронт ген.-лейтенант Ал. Капитохин, командирът на 3-ти корпус ген.-майор Т. Тошев и представителят на българското военно министерство Ф. Козовски. Генералите Стойчев и Кейтли подписват карта с нанесена демаркационна линия между двете армии, която минава по южните склонове на Каринтийските Алпи към р. Драва. Българските войски се оттеглят зад демаркационната линия.

С директива от 15 май 1945 г. на командването на Трети украински фронт бойните действия на 1-ва българска армия са приключени. Тя с чест изпълнява поставените й задачи през втория период на Отечествената война и освобождава Северозападна Югославия, Южна Унгария и Югоизточна Австрия от хитлеристите. Успешното завършване на Отечествената война на България довежда до неопровержимо доказателство за превръщането на Българската войска в Българска народна армия, вдъхновена от справедливите цели на войната. На 17 юли 1945 г. първоармейци са посрещнати в София на площад Александър Невски, претъпкан от българи, с призивите: "Добре дошли, герои!, Добре дошли, победители!, Слава на героите!. Загиналите и ранените в двете фази на войната надхвърлят общо 30 хиляди бойци.

След завършването на Отечествената война правителството на Отечествения фронт продължава да усъвършенства структурата на БНА и да повишава боеготовността и боеспособността й, съобразно съвременните тогава изисквания. Междувременно са обезвредени няколко групи офицери, противници на властта на Отечествения фронт. Тези офицери, които вярват, че могат да влияят на войската, имат нужда от обществена опора и я намират в обединената политическа опозиция. Н. Петков, К. Лулчев и другите й ръководители, съзнателно поддържат тясна връзка с Цар Крум, Военен съюз, Неутрален офицер и виждат в тях естествен съюзник в борбата против комунистите. Всички замисли на политическата опозиция и на офицерските заговори са разкрити и по съдебен ред обезвредени, без да смутят армията.

Започва превъоръжаването на БНА с качествено съветско оръжие и бойна техника, като през следващото десетилетие от особено значение са оперативно-тактически, зенитни и противотанкови ракети. Възстановяват се стари и се създават нови съединения. Обединяват се военновъздушните войски под единно командване и се въоръжават с най-съвременните съветски самолети и противосамолетни ракети. Преустроява се Военноморският флот в две военноморски бази и се снабдява с нови бойни кораби и други бойни средства. Изграждат се модерни военни полигони за подготовка на войските както във вътрешността на страната, така и по брега на Черно море. Регламентира се взаимодействието със съветската армия и с армиите на страните от Варшавския договор, с които се провеждат оперативно-тактически учения.

Страж на родното небе

 

Бойна авиация. Ми-24

Въведено е висшето образование във военните училища, в които се създават учебни кабинети, лаборатории, спални помещения и полигони, обзаведени с необходимата учебно-материална база и бойна техника за обучение. Към висшите училища се откриват научноизследователски сектори, които създават широко поле за развитие на преподавателите и командирите, както и на курсантския състав. Голямо значение се отдава на високата педагогическа култура от бъдещите офицери, преминали през различни степени в професионалното си развитие. БНА разполага с 4 висши военни училища за подготовка на младши офицерски състав. Завършилите висшите военни училища бъдещи командири получават специалност инженер по експлоатацията или инженер по поддържането на съответната бойна и обслужваща техника, а политическите офицери педагогическо образование. Тази висша подготовка силно ускорява бойната, политическата, техническата и тиловата подготовка на БНА и рязко повишава нейната боеспособност!

Към есента на 1989 г. Българската народна армия е в състав 156 837 души, от които в Сухопътни войски 126 000 в три армии с 2269 танка, 2232 бронетранспортьора и бойни машини на пехотата, 2154 оръдия, 2800 минохвъргачки и 52 ракетнопускови установки. Във военновъздушните сили служат 21 837 души с 335 бойни самолета, 24 щурмови вертолета и 40 зенитни ракетни установки. Военноморският флот се състои от 8500 души с 4 подводни лодки, 3 фрегати, 24 тралчици, 6 противолодъчни кораби, 22 десантни кораба, 7 ракетни катера, 4 торпедни катери, 3 минни заградителя, 11 противолодъчни вертолета, 4 пускови установки Редут, 4 пускови установки Рубеж и 50 спомагателни кораба.

Заедно с повишаването на бойната способност БНА развива и културно-просветната дейност сред военнослужещите, семействата им и населението в гарнизоните. Във всеки гарнизон действа Дом на народната армия (ДНА), който чрез военни оркестри, певчески хорове и игрални състави, театри и театрални групи, художествени студии и кръгове, научно-художествени лектории, военноисторически музеи и кътове за научно-художествено възпитание допринася за укрепване на родолюбието и предаността към България!

Поетически символ на високите добродетели на българските войни са вградените стихове от Иван Вазов върху паметника на Незнайния воин с фигура на лъв по проект на Андрей Николов в София:

 

Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях

и те за теб достойни, майко, бяха!

 

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени