ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

VІ. ПАЗАРЪТ

 

4. Туризмът 

През периода до Девети септември за вътрешен и международен туризъм в България въобще не се говори. Този подотрасъл, които е свързан и пряко се влияе от развитието на транспорта и съобщенията, е изцяло рожба на социалстическата държава началото му е поставено на 06.І.1948 г., когато с постановление на Министерския съвет е създадено стопанското предприятие Балкантурист. То приема активите и пасивите на дотогавашното пътническо бюро Балкан, получава основен капитал от 300 млн. лв. и минава на самоиздръжка със задача да организира туризма, да стопанисва почивните и мрежата от курортни станции, хотели и туристически бази и да привлича чуждестранни посетители в българските курорти.

За да притежава собствени движими и недвижими активи, които да организира, ръководи и предлага на клиентите си, новото стопанско предприятие получава с друго постановление на Министерския съвет от март 1948 г. 10 хотелско-ресторантски комплекса в София, Варна, Пловдив, Бургас, Кюстендил, Велико Търново, Костенец, Рилски манастир, Русе и Казанлък, сред които е най-добрият грандхотел България. Открит през 1937 г. и разположен в центъра на столицата, през първите експлоатационни години комплексът се ръководи и обслужва предимно от австрийци, но впоследствие се превръща в истинска школа за български туристически кадри.

Успоредно с усвояването на предоставените активи Балкантурист започва проектирането и подготвя строителството на нови обекти в местността Кайлъка край Плевен, в Костенец, по Черноморието, във Варна и околността. Преди Втората световна война там се е осъществявала слаба туристическа дейност чрез т. нар. хотел-пансиони, но след създаването на държавното предприятие започва невиждано по мащабите си строително дело. Първият хотел Роза е посторен през 1948-1949 г., но истинското разрастване на комплекса, наречен по-късно Дружба, става след 1951 г., когато постепенно влизат в експлоатация хотелите Чайка, Бор, Простор, Лебед, Емона, Нарцис, Незебравка, Русалка, Рубин, Глория, Росица, Корал и грандхотел Варна, известен като Шведския хотел. Към средата на десетилетието настъпва и дългоочакваната промяна в туристическия поток, в който първоначално са съветски, чехословашки, полски и унгарски гости. Появяват се западни туристи, с преобладаващ брой от Федерална република Германия.

Гранд хотел "Варна"

 

Тези обстоятелства заставят правителството да вземе решение за изграждането на международния курорт в местността Узунум (Дългия пясък), днес познат като Златни пясъци. Първата копка е направена през август 1956 г., за сезона 1957 г. влизат в експлоатация осем хотела, вдигнати по морската ивица, шест ресторанта и една сладкарница. Вторият етап приключва през юни 1958 г. с още девет хотела, едно общежитие, ресторанти, поща, съблекални, спортни игрища, оранжерия, гаражи, детски басейн, магазин и сладкарска работилница. През юли 1960 г. са предадени още осем хотела, три ресторанта, къмпингова площадка за 200 палатки, през 1961 г. два хотела, през 1962 г. още два, през 1964 г. четири, както и три ресторанта и две битови заведения. През 1965 г. курортът добива завършен вид с девет нови хотела и два ресторанта, но т. нар. втора линия на Златни пясъци се достроява през 1966 г. и по-късно, когато започват работа нови седем хотела и 18-етажният Интернационал модерен комплекс с всички удобства.

Към 1989 г. курортът продължава да привлича голям брой чуждестранни и български летовници със своите 61 хотела (категория 4, 3 и 2 звезди), две селища с 47 вили, къмпинг с луксозни бунгала, 30 ресторанта с българска и европейска кухня, както и 5 специализирани немски, английски, индуски, гръцки и китайски. Културно-инфорационният център предлага богата програма в над сто обекта и екскурзии в страната, както и до Кайро, Истанбул, Ефес и другаде.

От древната Месембрия до днешния Несебър - величие и красота

Туристическата мрежа обхваща и царската мера край Несебър, където от 1957-а до 1974 г. е построен най-обширният български морски курорт Слънчев бряг с перспективата за застрояване на целия широк залив между нос Емине и Созопол. Първоначално взетото решение от правителството през 1958 г. за изграждане на база за международен туризъм с 2100 легла се основава на проучване от учени и експерти за предимствата на Южното Черноморие. По-късно това решение е видоизменено, за да се приемат параметри от 113 хотела с 26 000 легла, над 130 ресторанта и пълна туристическа инфраструктура. Славата на курорта расте много бързо през 1969 г. е регистриран милионният турист, през 1973 г. двумилионният. Тази популярност се дължи и на трите големи международни музикални прояви, обединени във фестивала Празници на Слънчев бряг приятно преживяване за гостите и посетителите са Международният фестивал на българската естрадна песен Златният Орфей, Международният фолклорен фестивал и Декадата на симфоничната музика.

Слънчев бряг

След окончателното оформяне на курорта Дружба и изграждането на Златни пясъци и Слънчев бряг туристическата база отново се оказва недостатъчна, за да задоволи търсенето за почивка. Докато в правителството се разискват концепции за усвояването на Северното Черноморие, окръжните ръководители на Толбухин (дн. Добрич) набелязват терен за турстически комплекс в района между замиращото село Кранево и местността Фиш-фиш. Това е място, където разбойнически банди причаквали богатите добруджанци, превозващи реколтата си от жито до Балчишкото пристанище, и ги ограбвали, ако не отговоряли на паролата-пропуск фиш. В края на 1965 г. правителството дава съгласие за начало на строителството.

Йордан-Йовковата героиня Албена дава името си на комплекса, който след 1968 г. бързо се разраства със застрояване на крайбрежната ивица, а по-късно - с урбанизирането на височината зад нея. Екипът от архитекти осъществява изящно стъпаловидно разполагане на хотелите в диагонал, което позволява всички етажи и стаи да имат изглед към морето. През лятото на 1969 г. курортът посреща първите си гости със 7 хотела с капацитет 1710 легла, през следващите две години с още 16 хотела и общо 5260 легла. В края на сезона 1974 г. броят на хотелите е 40, на леглата 12 850, къмпингите са три със 7500 легла, ресторантите 22 с 13 300 места. Строителството е завършено с представителния целогодишен хотел Добруджа, категория лукс, с 600 легла и необходимата структура за висококачествено обслужване.

Албена

Албена превъзхожда другите курорти с туристическите и търговските услуги, с атракционните програми в оригиналните заведения, с центровете-базари, с отличните си условия и материална база за всички видове водни спортове и най-вече с грижи към децата. Организирани са детски градини с възпитателки, които владеят чужди езици, площадки за игри край морето, детски басейн с минерална вода, първият ролбан, доставен от Швеция, и специални менюта в ресторантите. По тази причина, както и поради удължаването на сезона до 140 дни с балнеолечение през ранната пролет и през есента, заетостта на Албена остава винаги много висока.

Популярността на курорта се дължи и на прекрасните околности, стари селища и нови почивни центрове: Балчик с древно име Дионисополис град на бог Дионис, крайморското езеро с лечебна кал Тузлата, Каварна и наситеният с културно-исторически останки от различни епохи нос Калиакра и Таук лиман, Тихият залив, където израства курортът Русалка, напомнящ неповторимата панорама на Велико Търново с белите едноетажни сгради, накацали по скалите. Русалка, замислена и построена според средиземноморски клубен модел, става едно от най-привлекателните места в Европа за почивка и развлечения.

Крайбрежието на Черно море е дълго 380 км. Още в началото на 70-те години страната вече разполага със 75 000 легла и границата от десет милиона туристи е премината, но въпреки това продължава усвояването на ивицата на север и главно на юг. Най-напред се застроява районът Лонгоза при устието на р. Камчия, където се вдигат два хотела и няколко дървени вили, после се строи при седемкилометровия плаж на Обзор, определен за международен детски лагер с осем блока за 1000 души, за да се премине през нос Емине, Слънчев бряг и Несебър до Поморие. Лековитата кал на Поморийското езеро привлича много летовници и болни, поради което в града се оформя голяма туристическа база. Бургас няма условия да се развива като център на стопански туризъм, но крайбрежието на юг от него, до Созопол и Ропотамо, няма равно по красота и плажове.

Туризмът в Созопол започва развитието си през 1964 г., за да превърне града в любимо средище на стотици хиляди българи и чужденци. По замисъла на Балкантурист от тук на юг се планира строителството т. нар. Южен черноморски комплекс, който включва и Приморско. Този проект не се осъществява поради промените след 1989 г., но теренът е обхванат от мрежата на къмпинги и курортните селища, а в Приморско се оформя Международен младежки център, в който ежегодно почиват хиляди младежи и студенти от България и света на ниски цени. През 1987 г. България разполага с 98 къмпинга, които имат 14 165 легла в бунгала и 65 000 места за къмпиране. Измежду селищата, наричани ваканционни, две си спечелват международно признание едното е Дюни, на юг от Созопол, другото е Елените, на север от Слънчев бряг.

Вътрешността на страната се покрива с обекти на стопанския туризъм, които най-напред се появяват в София. До края на Втората световна война в столицата са регистрирани малък брой хотелски и ханджийски легла, но тъй като след Девети септември много от хотелските сгради са превърнати в болници или администрации, този брой намалява до минимум. Въпреки трудностите след войната правителството решава да развива базата, тъй като градът предоставя отлични условия за летуване с балнеолечение и е много удобен пункт за кратковременен и транзитен туризъм.

Хотел Балкан се открива през 50-те години с предназначение да оказва гостоприемство на партийни и правителствени гости, но скоро променя функцията си като най-луксозен столичен хотел. През 1962 г. е открит друг партиен хотел, който запазва характера си до 1989 г. това е Рила. Нови значими обекти, компенсиращи недостига от туристически услуги са Плиска, впоследствие предаден на БГА Балкан, Хемус, Сердика, грандхотел София на пл. "Народно събрание", парк-хотел Москва, Новотел Европа и Витоша Ню Отани, известен като Японския. Транзитните пътници са улеснени от мотелното строителство Божур, Врана, Черната котка, както и от по-малките хотели в районите около София и в подножието на Витоша, където израстват Щастливеца, Копитото, Простор и десетки ведомствени почивни станции от хотелски тип. Същевременно се създава частен жилищен фонд за подслон на туристи, който се налага през 70-те и 80-те години и фактически поставя началото на частното хотелиерство след 1989 г.

Във втория по големина град Пловдив стопанският туризъм стартира през 1958 г. със завършването на Тримонциум, а по-късно Марица, Лайпциг и Ленинград. С обявяването на Велико Търново за град - паметник на културата, през 1966 г. се открива значителен строителен фонд, който обхваща хотелите Янтра, Велико Търново и Етър. Нови хотели се изграждат в Казанлък, Стара Загора, Габрово, Плевен, Толбухин, Разград, Хасково, Ямбол, а транзитни туристически в Шумен, Сливен, Ловеч, Димитровград, Котел, Карлово, Сопот, Троян, Сандански, Петрич, Благоевград. В тази мрежа са включени и крайдунавските градове входни врати на България от север, сред които особено блести хотел Рига в Русе и хотелите във Видин, Лом и Свищов.

Второто основно направление на българския туризъм са планинските и спортно-туристическите комплекси. В Рила, Пирин и Витоша най-атрактивните измежду шестнадесетте планини, които покриват половината от територията на България се предлагат през цялата година добри условия за престой, почивка, спорт и развлечения. Пампорово, разположен в лоното на връх Снежанка в Родопите е открит преди Втората световна война от чепеларци, които си строят там летни къщи. Боровец, някогашната Чамкория, в Рила е любимо място за отдих на софийския хайлайф. През 70-те и 80-те години той придобива широка известност с модерното си урбанизиране и отлични условия за спорт, с огромните хотели Самоков и Рила. Банско в Пирин планина бързо заема предна позиция в стопанския туризъм както заради изключителните си природни дадености, така и заради големите постижения на своите книжовници, художници, резбари, на оригиналния си фолклор.

Третото направление в българската туристическа мрежа е балнеологията. В България са разкрити около 600 минерални извора, от които 530 са каптирани. През социалистическия период обаче тяхната експлоатация не е развита според възможностите им и се съсредоточава в по-старите и утвърдени центрове Вършец, Велинград, Хисаря, Кюстендил, Сандански, Поморие, както и в черноморските комплекси Албена, Златни пясъци и Дружба главно в Гранд хотел Варна. Независимо от тази пропусната възможност за високи приходи в тях се лекуват и възстановяват силите си стотици хиляди българи и много чуждестранни граждани през всички сезони на годината.

Туристическата реклама, от която до голяма степен зависи успехът на отрасъла зад граница, се извършва от представителствата на Балкантурист в чужбина. Те поддържат контакти с контрагентите, но и с културни институции, отделни журналисти и публицисти и провеждат периодично седмици на българската национална кухня и фолклор. Значителна роля за развитието на туризма играят и международните туристически борси в Берлин, Москва, Мадрид, Милано, Париж, Гьотеборг и другаде, където българските павилиони привличат много посетители. Огромно рекламно значение имат международните прояви, сред които са рали Златни пясъци, конкурсът за естрадни песни Златният Орфей, Световната шахматна олимпиада през 1962 г. и Световният философски конгрес през 1974 г., проведени в казиното на Златни пясъци, и други.

Тези безспорни постижения, представени накратко, обаче са съпътствани от немалко грешки в строителството на базата и в обслужването, които заедно образуват поредицата от нерешени проблеми в стопанския туризъм до 1989 г. Отблъснати са богатите индивидуални туристи, който не могат да получат луксозни удобства срещу парите си.

Въпреки това стопанският туризъм през целия социалистически период е много печеливш отрасъл, осигуряващ така необходимата за развитието на икономиката и на социалния сектор твърда валута. Приносът му се увеличава многократно и поради възможностите, които той осигурява на милиони хора на труда, на студентите, учениците и децата да почиват на море и планина на достъпни цени. 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени