ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

ІV. ИНДУСТРИЯТА

 

 

1. Камъкът 

   Тази тема, чието заглавие като крайъгълен камък обединява с неразрушима спойка всичко, свързано със строителството, връща читателя назад във времето, когато, по думите на поета Пеньо Пенев, се наливаха основите. Когато цяло едно поколение вгражда сянката си в строителния летопис на България. Когато прави за нея единственото, което трябва да строи! Ръкотворната му следа, разграбвана безмилостно днес, още може да се види върху картата на страната заводите, язовирите, електроцентралите, пътищата. Тя е част от националното битие и богатство, чрез нея днешните и утрешните поколения ще опознават народа ни и неговия градивен дух.

   Октомври 1944 г. Втората световна война е към своя край, но раните й са живи и кървят. Икономиката е съсипана, цари разруха. Особено тежко е положението в София, разрушена от англо-американските бомбардировки. Иде зима, а завърналите се от евакуация няма къде да се подслонят. Именно тогава в печата се появява първата информация за строителство. Тя съобщава, че при масовото стичане на инженери, архитекти и граждани в салона на Министерството на благоустройството арх. Александър Обретенов говори за техническата политика на правителството на Отечествения фронт. Архитектът, тогава на 40 години, завършил висшето си образование във Виена, активен участник в антифашистката борба, изтъква, че след задълбочени научни проучвания предстои да се изработи генерален план за стопанско и техническо развитие на страната. Ръководен от един технико-икономически център, този план ще включва и координира дейността във всички области на народното стопанство, като за изпълнението му ще бъдат привличани стопанските и техническите деятели, ще бъдат използвани и творческите сили на целия народ.

   Войната още не е завършила, само месец е минал, откакто отечественофронтовското правителство е поело властта, а градивното начало е вече положено. Мотивите минават през сърцата: От фронта нас ни следят хиляди очи и питат: къде са моите деца, как е моето семейство, имат ли над главите си покрив, имат ли топливо, имат ли храна и спокойствие Ние трябва да им посочим нашите ударници във възстановяването на София, тъй както има вече ударници във възстановяването в мините и фабриките С нови сили и ударност да застроим нова София

   На 12 ноември започва многохилядната трудова акция на софиянци за разчистването на столицата. В първата редица са младите. Примерът заразява и останалите градове и села. Общият работнически професионален съюз встъпва в правата си и организира неделни трудови дни в цялата страна. Неговата електротехническа секция отправя апел: Ние, електромонтьорите, имаме следния девиз: София да свети! Готови сме да работим всеки неделен ден и каним всички колеги електромонтьори, електротехници и електроинженери да се включат най-активно до пълното възстановяване на уличната мрежа на нашата хубава столица

   Новата 1945 г. може да се нарече година на надеждите. На 8 май същата година в 23 часа и 30 минути в берлинското предградие Карлхорст е подписан актът за безусловна капиталуция на германските войски. Следващият ден 9 май, е обявен за Ден на победата.

   А сега на рабата! този крътък, пълен с дълбок смисъл призив може да се чуе по цялата страна. Народното стопанство трябва да се съживи бързо. За настъпление са готвят всички организации държавни, обществени и частни. Готви се и Съюзът на българските инженери и архитекти. На неговия редовен конгрес са изслушани доклади по електроизграждането, за водното и минното стопанство, по железодобиването и металообработването. Докладчиците, хора образовани значителна част от тях получили образованието си в известни чуждестранни университети, носят тъй нужната искра любородна. Десетки и стотици инженери и архитекти с компетентност и пламенна любов към Родината бележат пътя на българската икономика, на българското строителство в най-трудните и оскъдни години.

   На 16 септември 1945 г. е открита официално за експлоатация новата жп линия Крупник-Кулата, която свързва не само селищата от долината на Струма, но е и част от международната съобщителна артерия за връзка на европейския Север през София със Солун и със Средиземно море.

    Съживяването на икономиката се сблъсква с липсата на електропроизводствени мощности. Затова правителството решава да разработи петгодишен план за електрифицирането на страната. Задъхано се бърза, за да се преодолее кризата и вековната изостаналост, но там, където всичко не достига, няма друго спасение освен пак да се бърза. Развитието на народното стопанство прилича на огромна верижна реакция. Започват се едни обекти, а те предизвикват появата на други, на трети При всички случаи енергийните вървят най-напред. Заедно с компетентността на специалистите се възправя, утвърждава, придобива размах народната подкрепа, прякото участие на трудовите хора. След селяните от Павликенско, напрегнали сили за изграждането на язовир Росица, за енергодобив и на борба със сушата се вдигат и селяните от Пазарджишко. Построяването на язовир Тополница ще спаси тяхното поле и ще го превърне в градина Ударя часът, когато за тружениците на Отечеството важат думите на Орлеанската дева Жана д'Арк: Кога друг път, ако не сега! Кой друг, ако не аз!

     В проектоплана за електрификация на България на водните централи се отрежда първостепенна роля. Водната енергия на реките още не е рационално впрегната да произвежда електроенергия. Например мощността на най-голямата по онова време българска водноелектрическа централа Въча е около 14 000 киловата, а през сухите месеци до 1 800 киловата. Ако се съберат пролетните води на Въча в язовир и се регулира използването им през цялата година, тя може да произвежда толкова електроенергия, колкото сама да покрива тогавашните нужди. Първият язовир, предвиден за изграждане по водносиловия път на Въча, е Ташбоаз (Васил Коларов) с обем 63 млн. куб. м. За строителството му (първи етап) са необходими около 365 млн. лв., изплащани от получената допълнително 14 млн. кВтч. електроенергия още през първата година. За набирането на средства за язовира е образуван енергосиндикат, който сключва народен заем с гражданите от Пловдивска област в размер на 350 млн. лв. Хората откликват освен всичко друго те знаят, че миналата през електроцентралите вода ще се използва за напояване на големи площи плодородна земя. Инициативата на пловдивчани е подкрепена от Националния съвет на Отечествения фронт като голямо патриотично дело.

   Страната живее и с имената на обекти като язовир Копринка (Георги Димитров), на водните електрически централи Видима, Тъжа, Мездра, на напоителните и отводнителни системи покрай Дунава (Никопол-Белене-Свищов), на Сандровската и Бръшлянската напоителна система. Един след друг никнат и първите големи обекти на промишлеността Химическият комбинат в Димитровград, Содовият завод в Девня, Заводът за селскостопански машини в Русе, Заводът за помпи във Видин, Металургичният завод в Перник, Силнотоковият и Слаботоковият завод в София, Кабелният завод в Бургас. С тях започва индустриализацията на България, а в тяхна помощ се раждат още десетки за енергия, за суровини и полуфабрикати. Други строителни обекти, на които се дава зелена улица, са жп линиите и шосетата. Някои от тези строежи се вписват в живота на поколението като героично начало на цяла строителна епоха жп линията Перник-Волуяк за извозване на каменните въглища от мина Перник, жп линията Ловеч-Троян - на горската, селскостопанската и промишлената продукция от този район, жп линията Разград-Силистра - на хляба на народа от Добруджа. Замислят се и едромащабни комуникационни връзки строеж на мост между Румъния и България, шосеен път Русе-Велико Търново-Хаинбоаз-Нова Загора, сух док, за да се ремонтира и поддържа растящият флот на България. Наред със строителството на големите обекти с национално икономическо значение по цялата страна се разгръща и изграждането на социални заведения - училища, болници, здравни домове в селата, улици, електрификация на селищата, малки язовири и други.

   По онова време края на 40-те години, се ражда бригадирското движение. То възниква спонтанно сред патриотичната българска младеж. За по-малко от три месеца подготовката на младежките строителни бригади завършва и на 1 април 1947 г. строителният сезон е открит. Чрез бригадирското движение стотици хиляди българи се изявяват като мощна сила за изпълнението на народностопанския план. То се превръща в школа за патриотично възпитание на младото поколение и за създаване на квалифицирани специалисти в строителството. В началото се обхванати 50 000 младежи, по-късно броят им многократно пораства. Адресите на тяхното трудово участие се разнообразни и отговорни. Първа младежка строителна бригада (18 000 души) участва в изграждането на Прохода на републиката (Хаинбоаз). На жп линията Перник-Волуяк работят 24 000 млади строители, на язовир Росица 4 000. На младежки строителни бригади са поверени още язовир Копринка, язовир Тополница, далекопроводът Своге-Курило-София, жп линията Ловеч-Троян и, разбира се, обектите в Димитровград, между които първенецът на голямата химия Азотноторовият завод. Димитровград става емблематичен знак на млада България. На строителната прощадка на Азотноторовия завод младежите са поздравени от кмета на гара Раковски. Той обявява сливането на трите селища гара Раковски, Мирино и Вердекюл в един нов град Димитровград, кръстен там, на самото място, от участниците в митинга. На неговата територия предстои да се изградят още и голям циментов завод единствен по рода си на Балканите, електроцентрала и други индустриални предприятия.

Бригадирското движение - велико дело на младежта

   Развяло знаме най-напред сред работници и учащи се, бригадирското движение обединява в редиците си и многобройни отряди на селската и занаятчийската младеж. В него се вливат нови и нови патриоти учители със своите ученици, университетски преподаватели със студентите си, групи от Съюза на борците против фашизма, свещеници от Българската православна църква.

  Трудовата надпревара, безвъзмездното участие, чистият патриотизъм раждат героични дела. Създават се стихотворения и романи, композира се музика, рисуват се картини, снимат се документални и игрални филми. От това славно време е останал и бригадирският марш:

Елате, хиляди младежи,

На родната страна надежда

   Върхът на строителното вдъхновение остава творчеството на поета с ватенка от скелите на Димитровград Пеньо Пенев. За краткото време на своя рано прекъснат живот той създава поезия, сочна като утринната трева, неповторимо искрена и завладяваща, пропита от вяра в бъдещето:

Ще оттекнат през обедния кръстопът годините

и пак ще се върти по стародавния си път земята

денят на хората ще грейне още по-засмян.

Ще имат те редовен превоз до Луната

с експрес ракетоплан.

   Романтиката на бригадирските огньове привлича и млади приятели от далечни страни, включително от Великобритания, чийто министър-председател Чърчил е вече въвел понятието желязна завеса в политическия език.

   Тук е подходящо място за едно отклонение. То се отнася до мита, който някои политици създават и разпространяват с възторжен волунтаризъм за икономическа мощ на България през довоенните години. Те дори нареждат страната преди Швейцария, Швеция и Норвегия. Но действителната картина по данни на статистиката е друга: от всички регистрирани 7 000 предприятия, само 500 имат над 50 работника. В основната си част те се дребни, слабо механизирани и обременени с излишни разходи. Производството на чугун и стомана, свързано тясно с обновлението и реконструкцията на цялото народно стопанство, се намира в пеленаческа възраст на глава от населението се падат по 90 грама метал. За да се задоволят нуждите на страната, България внася срещу валута сярна киселина, солна киселина, калцинирана сода, сода каустик и други химикали, макар че разполага с всички суровини за производството им. Затова пък в сравнителната таблица на производството до показателя обувки е добавено и цървули

   Двегодишният план 1947-1949 г. не измества петгодишния перспективен план за електрификация на страната. Той само го уточнява и актуализира. Министерството на енергетиката и природните богатства информира обществеността, че в плана се предвижда да се изградят и разширят 9 парни и 20 водни електроцентрали с обща мощност 223 900 киловата. Скокът е голям. Докато за 40-е предвоенни години в България са създадени централи с обща мощност 136 киловата, само за 2 години мощностите трябва да се удвоят и производството на електроенергия в края на 1948 г. да достигне и надхвърли 1 милиард кВтч. Благодарение на всенародната подкрепа двегодишният план е преизпълнен. Предвидените темпове за развитие са постигнати и надминати. Създадена е базата за съставянето на първия петгодишен народностопански план.

   Две важни събития улесняват по-нататъшните крачки. На 10 февруари 1947 г. в Лондон е подписан мирният договор с Народна република България. Макар че в него остават неизгодни клаузи, като цяло той - благодарение на силното застъпничество на Съветския съюз - открива пътя за развитието на страната. Въпреки настояването на някои държави за териториални компенсации и непосилни репарации, България запазва границите си, определени след Първата световна война, и постига намаляване на репарациите. Второто важно събитие е национализацията на индустрията, мините и банките една назряла исторически обоснована необходимост за по-нататъшното бързо индустриализиране на страната и машинизиране и модернизиране на селското стопанство.

   Оценка на изминатия път и характеристика на новите задачи пред България е напревена на Петия конгрес на БРП (к) през 1948 г. в доклада на Г. Димитров. Непосредствената цел да се поправят разрушенията на народното стопанство от войната и да се подгови почвата за по-нататъшното бързо стопанско развитие е постигната. През 1948 г. индустрията надхвърля със 75 % - довоенната продукция. Национализацията дава възможност за уедряване на предприятията, като дейността им да се съсредоточава в най-добрите производствени единици. Националният доход през 1948 г. надминава с 10% довоенното равнище. Перспективата? Изразена с малко думи, тя изглежда така: превръщане на България в кратък срок в съвременна промишлено-земеделска страна. Такава е и основната задача на петгодишния план (1949-1953), чиито основни параметри са начертани от конгреса, а Народното събрание ги приема и превръща в закон. По нов начин звучат и задачите на строителите тяхната професия да стане от най-почетните в нова България, да се създадат армия от висококвалифицирани строителни работници, инженери и техници както и строителни организации, снабдени със съвременна високопроизводителна техника.

    В началото на 50-те години на ХХ в. цялата тежка артилерия на строителството е струпана в Родопите и в Перник. Родопският минен басейн е кръстосан със стотици километри шосейни пътища и въжени линии. Оттук, от Оловно-цинковия завод в Кърджали, прави своя прощъпулник българската цветна металургия. Денонощната битка за производство на цветни метали се води от проучвателите на рудните залежи, следвани от миньорите. С всяка година те навлизат все по-дълбоко в планината. Най-голямата флотационна фабрика е построена в Рудозем. Предназначението й е да преработва в концентрат рудите не само от рудоземските рудници, но чрез новопостроената въжена линия Бориева-Рудозем се прехвърля руда и от другите рудоуправления.

   Трябва да се подчертае, че най-важните строежи, очертаващи новото лице на България, са вдигнати с помощта на Съветкия съюз. Той предоставя суровини, машини, проекти и най-важното опит. Този факт следва да се напомня с благодарност, още повече че единствената държавна строителна организация в България след войната бившето немско акционерно дружество Циклоп става собственост на съветската държава по силата на мирния договор с Герамния. След преговори между делегации на НРБ и СССР на 3 юли 1950 г. е подписана спогодба да се създаде на базата на дружество Циклоп смесеното съветско-българско строително дружество Совболстрой с равен брой представители от двете страни. На ДСО Совболстрой се възлагат основни промишлени обекти: Бухово в Родопския минен басейн, металургичният завод Ленин и ТЕЦ Република в Перник, Содовият завод в Девня и Оловно-цинковият завод в Кърджали. По-късно, когато Министерството на строежите и пътищата укрепва и поема цялото строителство в страната, ДСО Совболстрой остава да строи обекти главно в Родопския минен басейн. По взаимно съгласие на двете страни през 1954 г. дейността на смесеното дружество е прекратена, а изпълняваните от него строежи преминават под ръководството на Министерството на строежите и пътищата.

  След десет съзидателни години страната се стабилизира, иконимката се възражда и се модернизира, на безработицата е сложен край. България прави първата уверена заявка за превръщането си в съвременна европейска индустриално-аграрна държава. Що се отнася до строителството то става неин синоним и визитна картичка. Изменя се пейзажът на страната. Изникват заводи, жилища, битови и културни сгради. Трактори и комбайни работят на полето. Нови пътища и жп линии браздят земята. На прага на 1954 г. Елисавета Багряна възпява преобразяването в стихотворението си Нова година:

Тя у нас иде не с календара

да смени старата дата.

Иде с новата пещ на леяря,

С темпа нов, завъртял скели

по Родопските хребети бели

    Откриват се нови строителни хоризонти: хидросистема Искър, Баташки водносилов път, медодобивен завод в Пирдоп. В жп транспорта се пристъпва към удвояване на железния път за еднопосочно движение в най-натоварените участъци София-Мездра от северния магистрален път и София-Пловдив от южния. Успоредно с това се изграждат контактната мрежа и тяговите електроподстанции за подмяна на парната тяга с електирческа и дизелова. През юни 1954 г. е открит тържествено Мостът на дружбата между Русе и Гюргево. Съоръжението е едно от най-прогресивните в мостостроителството през 50-те години на миналия век. По време на празничната среща на моста се развяват знамената на страните, взели участие в строителството му България, Румъния, Съветския съюз, Унгария, Полша, Чехословакия. Три години по-късно, на 6 ноември 1957 г. в Перник е открит металургичният завод Ленин. Тази дата влиза в историята като ден първи на българската черна металургия и става Ден на металурга. Завършени са язовир Студена, предназначен да снабдява с питейна, битова и промишлена вода металургичния завод, ТЕЦ Република и други. Влиза в строя Содовият завод Карл Маркс в Девня. Неговото производство се очаква от широк кръг отрасли на леката и тежката промишленост.

Икономическото развитие на НРБ след 1960 г. е свързано с изграждането на съвременни производствени мощности в енергетиката, химията и металургията. Тези мощности се отличават с високи параметри на технологичния процес (налягане и температури), което предполага нови типове и сплави, нови заваръчни материали, нови високи изисквания към качеството на заваръчните работи, респективно висока квалификация на инженери, заварчици и дефектоскописти. Затова през 1966 г. се създава Контролно-заваръчно управление (КЗУ) София.

КЗУ формира най-мощната дефектоскопна група в страните на СИВ, може би и в света. Тя наброява над 200 души и се справя с неразрушаващия контрол на АЕЦ Козлодуй, газопровода от Съветския Съюз, НХК в Бургас, термо- и водоцентралите из цялата страна и на редица други обекти. Новообразуваната заваръчна структура към КЗУ осигурява качеството на заваръчните съединения на обектите за целия отрасъл Строителство и изпреварва с десетилетия създаването на подобни структури по линията на Международния институт по заваряване (IIW). Много ефективно е съчетанието от технолози по заваряване и дефектоскописти при изграждането на първия етап на газопровода от румънската граница до ХК във Враца.

Подобни са примерите при изграждането и на НХК в Бургас, на хидровъзела Белмекен-Сестримо, на АТЗ-Ст. Загора, на АЕЦ и редица други обекти.

Аргонодъговото заваряване, с което се изравнява световното технологическо равнище, масово се прилага в НХК Бургас, ХК - Девня, АЕЦ "Козлодуй", в предприятията на хранително-вкусовата промишленост.

Механизирано заваряване се въвежда в обектови условия още при изграждането на доменните пещи в МК "Кремиковци". Особено ефективно е въвеждането на механизираните способи за заваряване при създаването на първите извън Съветския Съюз инсталации за производство на рулонни резервоари. Тези промишлени съоръжения се създават в Производствената база на КЗУ Бургас.

Механизираните методи по заваряване намират ефективно приложение при изграждането на голямогабаритните резервоари по листов способ. Тази технология се прилага в изграждането на петролни бази към НХК Бургас, в Сливен, Ст. Загора и Пловдив. Със заваръчни комплекти тип циркоматик и вертоматик и подфлюсов трактор се механизира почти 100% изпълнението на монтажно-заваръчните работи. Това постижение нарежда КЗУ на челно място след световните фирми в резервоаростроенето и дава възможност за конкуренция на международните пазари, където са спечелени особено мащабни обекти в Мохамедия Мароко, Аспропиргос Гърция, Литвинов Чехословакия.

Водени от световния опит за поддръжка и възстановяване на уникални възли и детайли, се развива ново направление в заваряването. По време на внедряването на разработките се организара производството и на заваръчни тръбни телове, усвоява се плазмено натоварване, внедряват се технологии за газопламъчно натоварване на водещите фирми "Кастолин" Швейцария, UTP Германия и други. Икономическият ефект от тази дейност се изразява в милиони долари.

Очакван ръст на потребление на метални конструкции е планиран за периода след 1975 г. заради изработката на тръбопроводите за хидровъзела Павец чаира със стомани сумитен 60 и сумитен 80 японска доставка - с повишена якост и количество около 16 000 тона, на уникалните подкранови греди за 200-тонните мостови кранове в ЗТМ Радомир, на металните конструкции за машинната зала и реакторите на 1000 мегаватовите 5-и и 6-и блокове на АЕЦ "Козлодуй" и други обекти. Затова в програмата за капиталово строителство приоритетна инвестация става изграждането на завода за листови метални констукции (ЗЛМК) грод Септември. Заводът е оборудван с уникална техонолгия и съоръжения: линията за нулева обработка на металите (втора в България след тази на корабостроителния завод във Варна), 4-ри валовата огъваща машина за ламарина с дебелина 60 мм и ширина 3 метра, инсталацията за рулонни заготовки с ширина 18 метра, заваръчната колона и заваръчните трактори за подфлюсово заваряване и редица други приспособления и съоръжения, позволяващи да се прилагат най-съвременни технологии.

Уникален е цехът за антикорозийна защита, с която се постигат всички международни стандарти. Персоналът на това съвременно предприятие е подбран главно от специалисти от региона, където има и свободна работна ръка.

ЗЛМК се справя блестящо с възложените задачи, като осигурява продукция не само за нуждите на обектите на отрасъл Строителство, но и за износ. Такива са поръчките за изработка на 100 бр. 87 м3 жп цистерни за транспортиране на амоняк от химическите заводи в Литвинов - ЧССР, 50 бр. жп цистерни за транспорт на пропан-бутан за Югославия, метални конструкции за изграждането на метален комбинат в Египет и редица други. Политиката в КЗУ е насочена към максимално окрупнена заводска заготовка и крупноблоков монтаж на съответния обект.

С разрастването на дейността се стига до идеята за създаване на стабилни производствени бази на териториален принцип в близост до големи инвестиционни обекти. Финансирането на изграждането им се решава на основание на прецизен технико-икономически анализ, обосноваващ ефективността им и възвръщането на вложените средства от бюджета, от фонд "Временно строителство" и от други източници. Така именно се финансират ЗЛМК -  гр. Септември, производствените бази в Бургас, Девня, Плевен, Враца, Пловдив, Ст. Загора, Русе.

Много интересна схема за финансиране се прилага чрез Центъра за ускорено внедряване (ЦУВ) към Комитета за технически прогрес, за да се преодоляват несъвършенства на плановата икономическа система, която не позволява инвестиции без разрешение на бюджетните органи. Бюрокрация при вземането на това решение усложнява нещата, но благодарение на кредитирането чрез ЦУВ Прогрес, което се погасява от печалбата по баланса преди облагането й, КЗУ начело с дългогодишния си ръководител инж. Марин Белоев става лидер по внедряването на най-модерни технологии в заваряването всред всички подобни фирми от Югоизточна Европа.

    Голямото строително настъпление през 70-те и 80-те години на миналия век има за резултат енергийната каскада Арда, водносиловата каскада Белмекен - Сестримо, хидроенергийната каскада Доспат - Въча, ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Марица-изток 3, атомната електроцентрала Козлодуй. Въвежда се в експлоатация Девненският химически промишлен комплекс, предприятията за сложни минерални торове, химическите заводи в Стара Загора, Видин, Враца, нефтохимическите комбинати в Бургас и Плевен, миннообогатителните комбинати Медет и Елаците, металургичният гигант Кремиковци, циментовите заводи в Димитровград, Девня, Бели извор, Плевен, Темелково. Построени са текстилните комбинати в Пловдив, Благоевград, Враца, Хасково, Разград, захарните заводи в Лом, Девня, Горна Оряховица, заводите на фуражната, консервната, млекопреработващата, хлебарската, месопреработвателната промишленост, фармацевтични предприятия, модерни кравеферми, птицеферми, свинеферми, заводът за полупроводници в Ботевград, заводите на тежкото машиностроене, на електрониката, предприятия на военната и леката промишленост, обекти на културата, просветата и спортното строителство.

    Не е възможно да се изброи и обходи направеното от камък, цимент, бетон и техните производни все ще се пропусне нещо. По-важното е да се даде представа откъде се е започнало, как и от кого се е строило да се нарисува вярна картина на поколенията и техния строителен път, на божията искра на съзиданието, заложена в българската нация. И до днес в страната и по света се помнят имената не само на ръководители и на министри - сред най-успешните са Марин Грашнов и Григор Стоичков, но и на големите български строители и Герои на труда Георги Карауланов, Дамян Илиев, Игнат Раденков, и на техните ученици, които градят обекти в десетки страни.

Между Девети и Десети бяха построени няколко Българии

 

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени