ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

 

ІV. ИНДУСТРИЯТА

 

 

2. Енергията

Енергетиката като понятие и стопански комплекс обхваща добива, преработката и потреблението на енергийните ресурси и на всички видове енергия. Тя стои в основата на икономиката на всяка страна. От нейното равнище в значителна степен зависят темповете на развитие на всички промишлени отрасли, на селското стопанство, на транспорта и на строителството, както и на производителността на труда и неговата ефективност. Научно-техническият прогрес, облекчаването на човешкия труд и подобраването на условията за живот зависят от енергетиката. Без нея не можем да си представим нито високопроизводителните машини, нито високите скорости, нито бързите комуникации, нито съвременните средства за масова информация и култура. Ето защо енергийният проблем е глобален. Той засяга всички страни и народи и е свързан с бъдещето на човечеството.

Светът не е заплашен от липса на енергия. Трябва обаче да се намери начинът да се използва енергията и да се установи цената, която да се плати за нея така, че бъдещето на хората да е обезпечено. Недостиг на енергия в глобален мащаб няма да има дори и при увеличение на населението на Земята до 10 милиарда души и при потребление на човек от 10 хиляди тона условно гориво годишно, т.е. общо 100 милиарда тона условно гориво (1 килограм условно гориво има 7000 килокалории). Подобно потребление обаче може да доведе до глобални екологически изменения, които да причинят непредсказуеми последствия, катастрофални за биосферата на Земята.

В глобален мащаб енергийният проблем се изразява в запазване на равновесието между нарастване на енергийните потребности, добива на енергийни източници и тяхното екологично влияние. Липсата на глобален подход в решаването на този проблем може да причини енергийна криза или екологична катастрофа.

Тези кратки бележки показват, че отношението на държавните ръководители към енергийните проблеми на която и да е страна определя и приноса им в разработката и реализацията на нейната енергийна политика. Още през 1946 г. в програмната декларация на правителството на България пред Великото народно събрание е заявено:

Особено внимание ще бъде посветено за бързото преодоляване на кризата в енергоснабдяването, като се изгради една цялостна електрификационна система, базирана на достатъчно мощни парни и водни централи, разпределителни мрежи, с които да покрие цялата страна и да се проникне до най-отдалечените й кътове

Тази насока, многократно подчертавана след това в редица правителствени решения, се превръща в програма за действие. През 1944 г. производството на електрическа енергия е едва 311 милиона киловатчаса или по 45 киловатчаса на жител. По това време са електрифицирани само 786 селища, което е 13% от общия им брой. Подобно е положението и с общото потребление на енергия през 1944 г. на човек от населението се падат по 400 килограма условно гориво.

След 1944 г. на енергийната политика на страната е отделяно особено внимание, защото без енергия и особено без електрификация е невъзможно изпълнението на амбициозната цел за индустриализация на България.

Още към 1955 г. производството на електроенергия е увеличено близо 7 пъти в сравнение с 1944 г. За същия период добивът на въглища, най-важния енергиен източник у нас по това време, нараства повече от 3 пъти.

През първите 15 години след 9.ІХ.1944 г. започва електрифицирането на отделните селища, в което активно се включват младежите чрез бригадирското движение. Хората масово предават бакърите си, за да се изработват проводници за широката електрификация.1 В началото на 50-те години на ХХ в. започва изграждането на хидроенергийни каскади. През втората половина на 50-те години, от когато се развиват интензивно химията, металургията, транспорта, строителството, механизирането на селското стопанство, потребностите от енергийни ресурси, в това число и чрез внос, рязко се увеличават.

Енергетиката на България през втората половина на ХХ век се осланя на ограничени собствени енергийни ресурси. Обезпечеността с изкопаеми органични горива е около 200 тона условно гориво на жител при средно за света над 2000 тона. Символични са промишлените запаси на висококачествени енергоносители нефт, природен газ и черни каменни въглища, чийто добив задоволява по-малко от 1% от потреблението на първични енергоресурси на страната. По-значителни са само залежите от нискокачествени и нискокалорични лигнитни въглища около 5,5 милиарда тона. Те съставляват приблизително 85% от балансовите запаси на всички видове местни горива.

Икономически използваемият хидроенергиен потенциал, включително и припадащата се част от р. Дунав, се оценява на 14-15 милиарда киловатчаса. Досега е усвоена по-малко от една трета от този потенциал, а само по отношение на вътрешните реки (без р. Дунав) усвояването е около 50 на сто. Урановите запаси в страната обезпечават ядрената енергетика. Възобновяемите енергийни източници практически все още нямат съществен дял. Почти 70 на сто от първичните енергоресурси се внасят.

Вода за енергия, за напояване, за живот

При такива условия започва да се осигурява енергийно икономическото и социално развитие на страната. Високите темпове на това развитие обуславят и висок прираст на енергопотреблението.

В енергийното стопанство електрификациата играе главна роля. Тя е необходимата основа за реализиране на техническия прогрес във всички отрасли на икономиката, на бита, на културата. Електроенергията е нужна 24 часа в денонощието, без прекъсване. През периода 19501989 г. е характерна трайна тенденция за увеличаване на електропотреблението. Неговият прираст превишава два пъти този на общото енергопотребление и през 1987 г. надхвърля 5300 киловатчаса на жител, след което започва да намалява.

След 1975 г. обаче ръстът на енергопотреблението бележи успешно намаляване, заради изградената основна материална база на икономиката, по-ниските темпове на въвеждане на енергоемки промишлени мощности и взетите мерки за икономично и ефективно използване на енергийните ресурси във всички сфери на преобразуването и потреблението им. По това време успешно се използва и опитът на развитите западноевропейски държави, които успешно излизат от първата енергийна криза чрез ефективно използването на енергията.

В резултат на тази политика енергоемкостта на националния доход през 1985 г. става с 30% по-ниска в сравнение с 1975 г. и с 7,2% спрямо 1980 г., но този показател е още по-нисък в развитите европейски страни.

В периода след 1965 г. започва и газификация на страната. Дълго природният газ се използва само за технологични нужди в тежката химия, но постепенно става и гориво за топлофикационните термични централи и в заводските електроцентрали на химическите и металургичните предприятия.

   Почти пълна електрификация на страната се постига с развитието на мрежите 400 киловата, 220 киловолта, 150, 20 и 10 киловата и ниското напрежение до последен потребител. България е от първите страни, която използва напрежението 150 киловата не като преносно, а като разпределително. Тя се свързва с всички съседни страни и много рано започва да им продава електроенергия, за да се превърне на практика в електроенергиен център за региона.

    Общо взето, енергийната политика на страната, особено след 1970 г., се определя от следните основни насоки:

Максимално използване на местните първични енергийни ресурси. Добивът се обезпечава с най-добрите съоръжения, доставяни от различни страни, което е от особено значение за въглищата от "Марица-изток". Колкото и нискокалорични и нискокачествени да са те, българските специалисти решават технико-технологическите проблеми за използването им от добива до изгарянето в централите на "Марица-изток 3" и "Марица-изток 2". Дотогава в световната практика няма опит за използването на такива въглища. Днес значението на комплекса "Марица-изток" още повече нараства след спирането на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй".

ТЕЦ "Марица-Изток"

 

Енергията е и красота

 

Новите технологии за хомогенизирането на въглищата за изравняване на качествата им, за подготовка и изгаряне в парогенераторите са разработени и защитавани от български специалисти и са експлоатирани над 25 години без чужда помощ, с ниска себестойност на въглищата и висока ефективност на произвежданата електроенергия. Завършен е и пръстенът на електропроводите 400 киловата. Преминава се към изграждане на подстанции с трансформиране от 400 на 110 киловата.

Последователно провеждане на политика за ефективно и икономично използване на горивата и енергията.

Развитие на ядрената енергетика. България се нарежда сред малкото страни, които отрано изграждат централи на тази висока технология и досега успешно я използват.

АЕЦ "Козлодуй" е основен производител на електроенергия в България, работещ при спазване на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита в съответствие с изискванията на българското законодателство. Сигурността на производството, което няма реална алтернатива за страната, съчетано с ниската себестойност, допринасят за задоволяване на потребностите от електроенергия както в България, така и в региона.

Атомното сърце на България - АЕЦ "Козлодуй"

На площадката на АЕЦ "Козлодуй" по руски проект са изградени 6 енергийни блока с обща електрическа мощност 3 760 MW, оборудвани с реактори с вода под налягане (тип PWR). Първите четири енергоблока с реактори BBEP-440 са въведени в експлоатация през периода 1974-1982 г., а пети и шести енергоблок с реактори BBEP-1000 - в периода 1987-1992 г. На 31.12.2002 г. I и II енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" са спрени с решение на Министерския съвет на Република България и са в процес на извеждане от експлоатация. Продължава натискът от Европейския съюз на 1.І.2006 г. да бъдат спрени 5 и 6 енергоблока. [Текстът се отнася за времето преди 2004 г., когато е издадена книгата - бел. Омда.]

Отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" се съхранява в приреакторните басейни за отлежаване на касетите на всеки блок и в изграденото на площадката на централата хранилище за отработено ядрено гориво.

В АЕЦ "Козлодуй" е изграден комплекс за преработване, кондициониране и съхранение на ниско- и средноактивни течни и твърди радиоактивни отпадъци (РАО). Дейностите по управление на отработеното гориво и РАО са съобразени с изискванията на Виенската конвенция за безопасност при управление на отработеното ядрено гориво и за безопасност при управление на РАО. Безопасността на АЕЦ "Козлодуй" е издигната в основен приоритет и е обект на независим държавен надзор, упражняван от Агенцията за ядрено регулиране при Министерския съвет на Република България. Дейностите по опазването на живота и здравето на хората и околната среда са от първостепенно значение за персонала на централата.

Контролът по опазването на околната среда се реализира чрез комплекс от мерки в областта на мониторинга на околната среда, контрола на изхвърлянията от АЕЦ в атмосферата и хидросферата, преработката и съхранението на радиоактивните и конвенционалните отпадъци. Непрекъснат радиационен мониторинг в 3-километровата зона се реализира чрез автоматизираната информационна система на централата, интегрирана с аналогичната национална система. В 100-километровата зона на наблюдение около АЕЦ "Козлодуй" се вземат и анализират проби от въздуха, почвата, растителността, р. Дунав и питейните водоизточници, измерва се радиационният гама-фон.

Радиационнитe показатели на екологичните компоненти са в нормалните граници на типичните за района стойности. Установено е съответствие на радиоекологичното състояние на природата среда около АЕЦ с изискванията на действащото законодателство в областта на радиационната защита. Производството на електрическа енергия от АЕЦ практически не генерира парникови газове и има съществен екологичен принос за опазването на околната среда. През 2002 г. България ратифицира протокола от Киото, който е сериозна стъпка за намаляване на емисиите на 6 парникови газа (СО2, СН4, N2O, HFCs, PFCs и SF6). През юни 2002 г. атомната централа "Козлодуй" е номинирана за значимия си принос в опазването и възпроизводството на околната среда и природните ресурси от Министерството на околната среда и водите на Република България.

Атомната електроцентрала в Козлодуй осигурява около 44-46% от общото електропроизводство на страната. Тя се експлоатира в съответствие с поставената стратегическа цел - ефективно електропроизводство при спазване на всички изисквания за ядрена безопасност и радиационна защита, в съответствие със съвременните международни стандарти.

Това направление много бързо намира място в програмите на развитите страни след 1973 г. при първата енергийна криза, настъпила от рязкото увеличение на цените на петрола. С държавното регулиране на този процес по пътя на икономическо стимулиране с безлихвени кредити, преференциални кредити с намалена лихва, промяна на държавните стандарти за съоръжения, потребяващи енергия, стимулиране на икономията на енергия, тези страни бързо решават енергийните си проблеми.

   Използвайки техния опит, за 15 години след 1975 г. и България постига повишение на енергийната си ефективност с 15 до 30%. Зад съвременните икономии на енергия стоят модерни технологии, а не намален комфорт, влошени условия на работа или нискокачествена продукция. На обществото струва по-малко да опазва околната среда чрез повишаване на енергийната ефективност, отколкото да използва скъпа техника и технологии за защита на природата и ликвидиране на енергийните отпадъци. Освен това съвременните технологии, които улавят едни замърсители, обикновено пропускат други, докато повишената ефективност на използване намалява всички замърсители. При това намаляването на потреблението на енергия е единственият практически начин да се ограничи отделянето на въглероден двуокис в атмосферата и за спасяване на земния климат от изменения.

Направените предложения за повишаване на енергийната ефективност на икономиката на страната след 1975 г. обаче не довеждат до очакваното намаление на енергоемкостта на брутния национален доход. Главната причина за този резултат са предимно организационните технически мероприятия, които не изискват много разходи, но дават малък ефект. Тази дейност не се превръща в стопанска, не се отделят достатъчно средства за подобряване на технологиите в потребителите на енергия и не се изменя структурата на промишлеността, която тогава осигурява над три пети от националния доход.

Към 1987 г. икономиката на страната остава с висока енергоемкост. За това време, ако приемем енергоемкостта на брутния общ продукт на страната за 100 единици, в Австрия тя е 32, във Великобритания 47, в Гърция 37, в Италия 33, във Франция 34, във ФРГ 45, в САЩ 69, в Япония 32.

През периода след 1970 г. неколкократно се сменят така наречените икономически механизми за управление на народното стопанство. При всяка от тях обаче централизираното планиране на икономиката фетишизира изпълнението и преизпълнението на плана. Това се отнася и за производството и потреблението на електроенергията. Но тя е стока, която се потребява в момента на производството й. За нея складове няма.

При производството и потреблението на електроенергия, ако планът не се изпълни заради това, че са проведени мероприятия за повишаване на електроенергийната ефективност, и с количества, по-малки от планираните, е осигурена нормална работа на потребителите, електропроизводствената система бива санкционирана вместо поощрена заради повишаването на електроенергийната ефективност.

   От началото на 1977 г. обаче Министерството на енергетиката наложи специфични правила към икономическия механизъм, които му позволяват, ако не е изпълнило първоначалния план за производството на електроенергия, да получава от плановата комисия коригиран план, равен на реалния, стига да не са допуснати смущения в електроснабдяването. След приемането на специфичните правила на енергетиката, инженерно-техническият персонал на електроцентралите през следващите 15 години се занимава основно с поддържането на мощностите, с провеждането на профилактиката и ремонтите, с модернизация на съоръженията по време на ремонтите и т.н., в резултат на което чувствително се повишава сигурността в работата на електроенергийната система, използваемостта на съоръженията, задоволяват се нуждите на потребителите дори и при намален процент на резервните мощности, ако въвеждането на новите закъснява.

Трите основни направления на енергийната политика на страната от Девети до Десети осигуряват на България място близо до напредналите страни в Европа по енергийно развитие, особено през втората половина на 80-те години. По структурата на мощностите и по специфично потребление на електроенергия тя се приближава плътно до развитите страни на Европейския съюз.

Не е случайно, че от страна, която заема едно от последните места в Европа през 1944 г. по потребление на електроенергия на глава от населението, през 1987 г. България догонва Франция.

Един показател за използването на опита на Европейския съюз при изграждането на българската енергетика е структурата на електропроизводството и тази на електропроизводствените мощности в ЕС и в България. За 1991 г. показателите са както следва:

 

Производство от

в %

ТЕЦ

ВЕЦ

АЕЦ

Евр. съюз

57,9

18,6

23,5

България

59,9

 6,2

33,9

 

Мощности на

в %

ТЕЦ

ВЕЦ

АЕЦ

Евр. съюз

58,0

18,6

23,4

България

58,9

17,2

23,9

 

Количествените показатели за развитието на енергетиката след 1944 г. и особено след 1960 г. не са единствените, които показват достигнатото ниво. Развитието на този отрасъл се характеризира и от израстването на способни кадри, които издигат българската енергетика до равнището на истински енергиен център на Балканите и се съизмерват по опит и реализация, както и по научни резултати, с европейските и с американските си колеги. Забележителна е дейността както в научната, така и в практическата област на министър Никола Тодориев и екипа от сътрудници, с които работи в продължение на повече от десетилетие.

  Провеждането на реформите в българската електроенергетика след 1989 г. закъснява и ще трябва да се извършва при ускорено реализиране на приватизацията на електроразпределителните дружества с ефективно прилагане на регулаторните механизми за защита на потребителите, и на приватизацията на електроцентралите при условия, осигуряващи конкурентното им участие във вътрешния и в международния пазар на електропроизводителите.

   Не бива да се забравя, че електропроизводствените съоръжения се използват дълги години и проблемът за модернизацията им не е едноактна дейност. Това означава ефективно да се използват българските кадри, които най-добре познават местните условия.

Осигуряването на мощностния и енергиен баланс на страната след спиране на блоковете на АЕЦ Козлодуй е сложна задача, която ще трябва да се решава при минимизиране на щетите за страната и при осигуряване на защита за потребителите. Възможността да се изгуби евтината електроенергия от тези блокове и да се оскъпи в бъдеще електроенергията от ТЕЦ Марица-изток 1 и ТЕЦ Марица-изток 3 допълнително водят до ограничаването на електропотреблението в бита и мотивират ускорено развитие преди всичко на газоснабдяването и стабилизиране на топлоснабдяването. Така се разкриват предимствата на природния газ за изграждане на децентрализирани и локални топлоснабдителни системи и индивидуално газоснабдяване. Независимо че конкретните проблеми, които трябва да се решават в тези два сектора на енергоснабдяването, са различни, те имат обща цел да осигурят качествено топлоснабдяване на населението, обществения сектор и промишлеността на цени, по-изгодни от бъдещите цени на електроенергията, които още ще се повишават.

Задачите, които има да решава занапред българската енергетика, са действително сложни, но създаденият научен и инженерно-технически потенциал е на високо конкурентно равнище. Той ще е в състояние да се справи с трудностите и на новия исторически период.


1 Същите тези бакъри от домакинствата на обикновените българи, бакъри, превърнати в медни проводници в държавната електрическа мрежа, приватизирана от правителството 1997-2001 г., бяха окрадени и предадени за вторични суровини под закрилата на българския закон, одобряван от парламентите от 1991 до 2011 година - бел. Омда.

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени