ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

VІІІ. ГРИЖАТА

 

 

1. Екстрите 

Понятието социална политика покрива защитата на потребностите на работещите хора при възникване на специфични рискове в условията на пазарните механизми. Преобладаващата съвкупност от тези рискове обхваща възникналите опасности и конфликти при наемане, заплащане и освобождаване от работа, при осигуряване на своевременен и всеобщ достъп до съответните институции при заболяване, инвалидизиране, обедняване, при отглеждане и образование на подрастващото поколение, при осигуряване на подходящи условия за достоен живот на възрастните.

В своето историческо развитие социалната политика се проявява в различни функции, по-главни от които са защитата и подпомагането на отделни индивиди и групи, лишени от минимални средства и условия за труд и живот; прилагане на подходящи разпределителни и преразпределителни механизми на доходите, материалните блага и основните жизнени услуги; взаимодействие и взаимна обусловеност между развитието на икономиката и социалната политика в интерес на всички слоеве от населението; поддържане на икономическото равновесие между отделните съставни части на обществения организъм, с регулиране на безконфликтното и творческото поведение на отделните граждани и социални групи.

Началото на държавна социална политика е поставено през 1934 г. от правителството на Кимон Георгиев с Наредба-закон за общественото подпомагане. Първият официален нормативен акт, с който българската държава се ангажира в уреждането на социалнопомощната дейност, задължава общината, основната административна единица, да организира и поддържа, според нуждите и възможностите си, безплатни трапезарии, места за пренощуване на бездомни, подслон за недъгави, слепи, глухи, душевно болни. Тези обществени грижи се издържат със средства от благотворителни съвети и суми, предвиждани за целта от бюджета на държавата.

Социалната политика при социализма си поставя коренно различна историческа задача - изграждане на социално справедливо общество, в което да се изменят и изцяло подобрят всички области от живота на хората. Това изисква активното въздействие на държавната власт за основно изменение на наследените капиталистически пазарни отношения и неравенства в собствеността, труда, доходите, потреблението и битовите условия на всички слоеве от българския народ.

Втората характерна особеност на социалната политика при социализма се състои в обстоятелството, че държавата, централизирайки в свои ръце собствеността на крупните промишлени и транспортни предприятия, на подземните богатства, на кооперативното обработване на селскостопанска земя, формира специализирани фондове за осигуряване на всеобщо и безплатно задоволяване на потребностите на населението от здравеопазване, образование, култура, изкуство, благоприятна жизнена среда, безопасни условия на труд и бит. По този начин държавата определя механизмите и организира защитната разпределителна функция във всички направления на социалната политика.

Третата особеност на тази социална политика е нейното планово и комплексно развитие както централно, така и във всички градове, села и региони на страната. С утвърждаването на годишните, петилетните и перспективните планове се определят целите в областта на доходите и на финансовите и материалните ресурси за развитие на отделните икономически и обслужващи отрасли.

Четвъртата особеност на социалната политика е нейната организираща роля. В строителството на крупни национални обекти повсеместно и масово участват младежи, работници, служещи и кооперирани селяни. На тази основа се изгражда и утвърждава социалното единство и взаимопомощ между различните класови структури, между града и селото.

Петата характеристика на социалната политика е активното подпомагане от страна на държавата на институции, учреждения и колективи, както и на отделни лица, в дейностите им за съхраняване и развитие на традиционното многогодишно наследство в областта на културата и изкуството, за поддържане на националното самосъзнание и на самочувствието на българския народ.

Шестата особеност на социалната политика след Девети септември е решителното намаляване на неравенството при разпределението според труда и потребностите. Това се постига чрез осигуряването на пълна трудова заетост на населението, социално справедливото използване на обществените фондове за потребление от различните непроизводствени отрасли и предоставянето на безплатни услуги и помощи за всички слоеве от населението.

Последната отличителна черта, която е от основополагащо значение за нормалния живот, е липсата на конфликти в средата на участващите в наемните отношения лица, както и защитата на хората извън труда - деца, болни, инвалиди, възрастни. Господства всеобща социална и гражданска сигурност, упражнява се повсеместен административен, профсъюзен и граждански контрол при целевото използване на създадените икономически и социални ресурси на държавата. Съществуват спокойствие и повсеместна защита на личните и колективните права на хората в труда, семейството, населеното място, при подпомагането и облекчаването на настъпили рискове за отделни индивиди и групи от населението. Липсват железните врати и решетки по прозорците на жилищата, масовите кражби на домашно имущество, посегателсто върху правата и живота на отделната личност и на семейната общност.

Комплексният характер на социалната политика включва не само разпределителните и осигурителните процеси на достигнатата степен при задоволяване на материалните и духовните потребности, но и условията на живот, труд и свободно време на индивидите, семействата и групите в града и селото. На тази основа възникват и се утвърждават нови мотиви и критерии за трудова и жизнена ориентация на хората, за постигане на нова класова структура и еднородност на обществото.

 

Едно село в социалистическа България

Основен двигател за развитието на тази социална политика се явява т. нар. Декемврийска социална програма от 1972 г. Тя отчита съществуващите и перспективните преки и обратни връзки между икономическата и социалната политика, която се определя като единство на цели и мероприятия за въздействие на държавата при задоволяване на материалните и духовните потребности на всички, за подобряване на жизнените и трудовите условия, за преодоляване на имуществените различия в обществото.

Декемврийските програмни проекти изцяло се поставят в основата на целевата ориентация на социално-икономическото развитие на страната, приети с годишните и с петилетните планове. Създава се законовата основа за цялостно развитие на социалната политика, чиито показатели са видни от следните данни:

 

Ресурси на социалната политика

 

Показатели

Мярка

1952 г.

1970 г.

1980 г.

1989 г.

Население - средногодишно

хил. бр.

7274,9

8489,6

8861,5

8989,5

Заети лица

хил. бр.

4150,7

4363,9

4365,0

 

Обществен продукт

млн. лв.

4945,2

26243,0

57484,0

90527,6

Национален доход

млн. лв.

2580.6

10527.4

20508.6

30083.7

Национален доход на зает в материалното производство

лв.

694

2919

5660

8732

Първични доходи на зает в материалното производство

лв.

370

1501

2774

4211

Първични доходи на предприятията

лв.

324

1417

2886

4521

Използван национален доход

млн. лв.

2537,7

10476,0

12913,7

32323,6

Фонд "Натрупване"

млн. лв.

506,2

3959,7

5208,7

7515,1

Фонд "Потребление"

млн. лв.

2031,5

7416,3

15705,0

24808,5

Потребление на населението

млн. лв.

1863,0

7119,4

14929,8

23119,0

Лично потребление

млн. лв.

1764,4

6654,8

13716,9

21024,0

Обществени фондове за потребление

млн. лв.

248.1

2131.2

5286.5

8996.8

Номинална работна заплата

лв.

646

1486

2185

3292

Реална работна заплата

лв.

589

1310

1937

2804

Средна месечна заплата

лв.

-

-

182

274

Минимална месечна заплата

лв.

-

-

100

140

                                   

Според действащата статистическа методология и отчетност при социализма многообразието от икономически и социални дейности се групират в две основни сфери - на материалното производство и на непроизводствените услуги. Крайните продукти на производството са материалните блага, предназначени за производствено и лично потребление. Резултатите от дейността на непроизводствената сфера са услуги, които са предназначени за задоволяване на потребностите на хората и на обществото. В материалната сфера се създават общественият продукт и националният доход, формират се първичните доходи на заетите лица и на предприятията. При преразпределението на националния доход се образуват вторични доходи, главен инструмент за което е държавният бюджет.

Окончателният резултат от разпределителните и преразпределителните процеси са крайните доходи на предприятията от материалната и от непроизводствената сфера, които се използват в две направления - за натрупване и за потребление. Фонд "Натрупване" включва увеличението или намалението на основните и оборотните активи и на запасите както в предприятието, така и в населението. Фонд "Потребление" се създава от стойността на потребените от населението хранителни и нехранителни продукти за сметка на личните доходи, както и на предмети, придобити и потребени за сметка на предприятия, учреждения и организации за социално-културно и битово обслужване на населението. В този фонд се включват и материалните разходи на учрежденията и организациите, които задоволяват колективните потребности на обществото, каквито са наука и научно обслужване, финанси и кредит, застраховки, управление, поддържане на шосейните пътища и на обществените организации.

Крайните доходи на населението включват както първичните, така и доходите, получени чрез разпределителните механизми. Тези доходи се използват главно за текущо потребление и за натрупване чрез увеличаване на жилищни и на други видове основни фондове, на оборотни средства и на запаси.

Голям дял от националния доход представляват фондовете за потребление. Те се получават от населението под формата на пари и услуги за задоволяване на лични и колективни потребности. Източниците на средства за обществените фондове за потребление са държавният бюджет, осигурителните институти, държавните, кооперативните и обществените организации. Използването на обществените фондове за потребление се определя въз основа на направените разходи от тях за безплатни и частично платени услуги на населението. Част от обществените фондове за потребление се разпределят между населението според вложения труд (минал и настоящ), а друга част - според потребностите. Те обхващат безплатното здравеопазване, образование и възпитание, издръжката на деца в детските ясли, градини и домове и поддържането на домове за социални грижи за самотни болни и бедни, възрастни инвалиди и ветерани от войните.

Децата на България - първа грижа на обществото

Като ресурс на социалната политика при социализма се включват трудовите и осигурителните възнаграждения на заетата част от населението, която създава материалните блага и услугите, използван за задоволяването на потребностите на хората и на обществото.

Растежът на ресурсните показатели на социалната политика е възходящ. Той се вижда както от динамиката на приложените в таблицата данни, така и от мащаба на създадените производствени и непроизводствени фондове в народното стопанство, станали след Десети ноември обекти на масова приватизация.

Така например производствените основни фондове на едно заето лице в материалното производство през 1957 г. са 1526 лв., през 1970 г. - 5597 лв., 1980 г. - 12 922 лв. и 1989 г. - 24 782 лв.

Най-големият принос за растежа на обществения продукт и на националния доход имат промишлените предприятия, чийто относителен дял за обществения продукт през 1952 г. е от 44,9%, през 1989 г. - 68,7%, а приносът за растежа на националния доход е съответно 33,8% и 57,1%. През годините след 1989 г. вследствие бързото изменение на собствеността, на заетостта и продуктовата структура на промишлеността нейният дял в икономическото и социалното развитие чувствително намалява, като това се отразява неблагоприятно на постъпленията в държавния бюджет и на разполагаемите доходи на населението.

Първичните доходи в този отрасъл нарастват от 21,7% през 1952 г. на 40,8% през 1989 г., а работната заплата се изменя съответно от 38,6% на 50,3%.

Определяща характеристика на социалната политика е растежът на индексите на фонд "Потребление" на човек от населението, изчислени по съпоставими цени при база 1952 г. През 1989 г. той нараства 727,7%. Личното потребление за същия период нараства 11,9 пъти.

Основен елемент на доходите от разпределителните и преразпределителните процеси е работната заплата на едно лице от заетите в народното стопанство. Тя се разграничава на номинална и реална. Така например за периода 1952-1989 г. средногодишната номинална работна заплата на човек се увеличава от 646 на 3292 лв., или 5,1 пъти, а реалната - с отчитане на цените и на задължителните и доброволни плащания на населението - от 589 на 2804 лв., или 4,8 пъти. Измененията в потребителските цени през този период са незначителни и не оказват съществена роля върху покупателната способност на разполагаемите индивидуални доходи, в това число и на работната заплата.

През последните години на социализма в процеса на осигуряване на пълната заетост се увеличава броят на неквалифицираните, нискообразованите и нископроизводителните работници. Възниква необходимост от гарантиране на тяхното заплащане чрез регламентиране на размера на минималната работна заплата. Така например през 1980 г. минималната месечна заплата е 100 лв., през 1989 г. е 140 лв., а нейният дял към средната заплата за същите години е 0,55 и 0,51%. През този период се дава приоритет на висококвалифицирания индивидуален труд, който се явява широко приложим и необходим за успешното внедряване на научно-техническия прогрес, за икономическия растеж на страната.

Планомерните взаимоотношения между икономическата и социалната политика при социализма осигуряват необходимите ресурси за намаляване на неравенството между хората и за изграждане на справедливо и безконфликтно общество, което насочва своите творчески усилия за все по-пълно задоволяване на материалните и културните потребности на хората и за подобряване на условията на техния труд и живот.

В структурата на номиналните доходи относителният дял на паричните доходи през 1952 г. е 52,7%, а през 1989 г. нараства на 85,4%. Същевременно намалява делът на натуралните доходи, получавани под формата на предмети за потребление от ТКЗС, от стопанствата на населението и от предприятия, учреждения и организации, оказващи безплатни и частично платени услуги на населението.

Най-висок дял в разполагаемите парични доходи, освен доходите от труд, заемат получаваните пенсии. Техният относителен дял се изменя от 4,7% през 1952 г. на 9,5% през 1970 г. и на 13,2% през 1989 г.

Основен компонент на социалната политика са източниците на средства и направленията, в които се използват обществените фондове за потребление. От началото на периода основен източник на тези средства е държавният бюджет, а впоследствие нарастват и средствата от осигурителните институти, предприятията и организациите.

Главните направления, в които се използват обществените фондове, са насочени към развитието на отраслите от непроизводствената сфера и на всеобщия достъп до предоставените от тях безплатни и частично платени услуги. Това е видно от абсолютните и относителните данни в следната таблица:

 

Обществени фондове за потребление по направления в млн. лв.

Показатели 1952 г. 1970 г. 1980 г. 1989 г.
Общо 248,1 2131,2 5286,5 8996,8
1. Образование 87,8 454,8 1221,4 1871,9
в т.ч. възпитателни и извънучилищни заведения 11,4 76,5 256,2 355,1
учебни заведения 66,5 330,8 780,0 1155,3
курсове и школи за квалификация 7,4 32,9 164,1 313,3
2. Култура и изкуство 11,5 72,2 166,3 273,0
в т.ч. театри, кина, музикални колективи и цирк 4,7 21,5 27,8 50,0
читалища, библиотеки и музеи, галерии 5,1 47,8 135,0 211,1
3. Здравеопазване, социално осигуряване, физкултура, спорт и туризъм 143,1 1443,8 3528,1 6209,5
в т.ч. заведения за отглеждане на деца 2,0 20,5 91,7 82,9
заведения за медицинско обслужване,  социално осигуряване, почивно дело 44,8 231,9 667,1 1163,8
физкултура, спорт и туризъм 94,4 1176,0 2739,5 4918,4
4. Други 5,7 160,4 370,8 642,4

Относителен дял в %

Общо 100 100 100 100
1. Образование 35,4 21,3 23,1 20,8
2. Култура и изкуство 4,6 3,4 3,2 3,0
3. Здравеопазване, социално осигуряване, физкултура, спорт и туризъм 57,7 67,8 66,7 69,0
4. Други 2,3 7,5 7,0 7,2

       

Данните показват, че наред с възходящото стойностно нарастване на обществените фондове в относителния дял на отделни направления през последните години се появяват известни размествания, особено в полза на здравеопазването, социалното осигуряване, почивното дело, физкултурата, спорта и туризма.

Интерес представлява разпределението на обществените фондове за потребление под формата на пари и услуги.

 

Обществените фондове за потребление по вид в млн. лв.

 

Показатели 1952 г. 1970 г. 1980 г. 1989 г.
Общо 248,1 2131,2 5286,5 8996,8
Пенсии 67,3 718,9 1685,2 3245,8
Помощи 22,6 396,3 891,5 1354,8
Стипендии 5,5 19,6 75,9 82,4
Услуги на образованието 82,3 435,2 1145,5 1789,4
Услуги на културата и изкуството 11,5 72,2 166,2 273,0
Услуги на здравеопазването, социалното осигуряване, почивното дело, физкултура, спорт и туризъм 53.2 328.6 951.4 1609.0
Други 5,7 160,4 370,8 642,4

 

Въпреки номиналното увеличаване на всички видове обществени фондове за потребление възходящо нарастват само относителните дялове на пенсиите, помощите и групата други услуги.

В частта на доходите от пенсии трябва да се отбележи разширяването на обхвата на социалното осигуряване със селяните кооператори и с отпускането на социалните пенсии. Преобладават получаваните пенсии за изслужено време и инвалидност. Диференциацията на пенсиите според месечния размер на една пенсия през периода 1980-1989 г. се извършва за сметка на средните доходни интервални групи. Понастоящем тя се увеличава за сметка на високите доходни етажи. Нарастват изплатените помощи по вид, като например за временна нетрудоспособност, за отглеждане на малки деца, еднократни помощи при раждане на дете, месечни добавки към заплатата за деца, опростени заеми на млади новобрачни семейства и др.

Потреблението на обществените фондове чрез обслужващите отрасли и дейности в стойностно изражение расте възходящо. Едновременно с това се увеличават и вложените инвестиции за изграждане и равномерно териториално-селищно разположение на непроизводствените основни фондове в тези отрасли. Повишава се обхватът на обслужваните в тях лица.

Образованието се превръща в основна задача на социалистическата държава и на българските граждани. Културата и изкуството се финансират от безплатните обществени фондове за потребление, както и от частичното заплащане от страна на населението. Обобщаваща оценка за развитието на културата и изкуството при социализма наред с възходящите стойностни и натурални показатели може да се характеризира и с морални - като съхранението и развитието на многолетните обредни песенни традиции на народа, разгръщането на творческата енергия и талантите на обикновените хора, израстването на многоуважавани художественотворчески личности, тематичната широта, хуманност и задълбоченост на музикалните и литературните произведения. Създават се нови ценностни традиции в отношенията между хората, голяма част от които постепенно се превръщат само в спомен.

Здравеопазването и включените в него дейности имат определяща роля за повишаването на средната продължителност на живота на българските мъже и жени. Така например продължителността на живота общо за населението през 1935-1939 г. е 51,7 години, а през 1987-1989 г. нараства на 71,4 г. - с близо 20 години.

Социалното осигуряване в този обобщаващ отрасъл се разглежда като обслужваща или подпомагаща дейнсот на лица и семейства, които поради здравословни, битови и социални причини нямат възможност със свои средства или с помощ от своите родственици да задоволяват основните си жизнени потребности. Услугите на социалното осигуряване са обособени в дейности, осъществявани в стационарни заведения за социални грижи и чрез домашния социален патронаж. Заведенията обслужват лица с тежка инвалидност или заболяване, чието активно лечение е приключило, както и възрастни и деца сираци. Броят на тези заведения през 1980 г. е 162, а през 1989 - 164. Разкритите места са съответно 20 530 и 41 948. През 1980 г. местата в домашния социален патронаж са 4867, през 1989 г. те достигат 21 146.

С Указ за социално подпомагане от 1951 г. се регламентират три негови форми:

1. Производствени предприятия за лицата с намалена трудоспособност. В тях се придобиват професионална квалификация и преквалификация. Инвалидите с тежки увреждания и осакатявания, които могат да работят при специални условия, се насочват към работа в специализирани предприятия и кооперации, където ползват облекчение за труд или им се предлага подходяща надомна работа. Слепите и глухите се трудоустрояват в специални предприятия към съответните съюзи и също така ползват облекчени условия на труд. Инвалидите от III група се насочват към работа в предприятията, където са работили преди инвалидизирането.

2. Заведения за социални грижи - пансиони за стари хора, домове за лица с телесни недъзи, домове за инвалиди, домове за курсисти. Това са лица, които не могат сами или с помощта на своите близки да се устроят в обществото. За тях се провеждат корекционно-компенсаторна работа, трудова и културтерапия, здравно обслужване, учебно-възпитателна работа.

3. Клубове за пенсионери и социален патронаж - за стари и самотни хора, които не са настанени в заведенията за социални грижи. Подпомагането на нуждаещите се лица се извършва под формата на пари, натура и услуги, като помощите при материално затруднение се отпускат ежемесечно, периодично и еднократно.

Развитието на почивното дело, спорта и туризма при социализма е придобивка на всички слоеве от населението. Разкрити са много ведомствени крайморски и планински почивни станции, като голяма част от тяхната издръжка се поема от обществените фондове за потребление на държавата, предприятията и обществените организации. От обществените фондове за потребление се финансират многобройните спортни и туристически бази, стимулира се трудовата активност и се постигат високи спортни постижения у нас и в чужбина.

През 1949 г. в домовете на Централния съвет на Българските професионални съюзи почиват 76 569 души, през 1981 г. 540 000. За 32 години от 1949 г. над 10 000 000 трудещи се и техните семейства използват базата за организирана почивка и за лечение.

През 1981 г. се извършва поврат в политиката на профсъюзите, който може да се изрази по следния начин: Вместо с по 4 000 000 лв. за 25 години реконструкцията и модернизацията на базата да се извърши за 4 години с по 25 000 000 лв.

За първата година от изпълнението на тази амбициозна програма средствата се отпускат и авансово превеждат по сметките на курортните комплекси. В тях е включено и строителството на нова база за 1982 г., в което се предвижда 1160 легла и 1140 места за хранене с увеличение на броя на почиващите с около 12 000 души.

На 30 май 1982 г. тържествено е открита голямата столова в Павел баня. На 30 юни същата година влиза в експлоатация Марица станция от курортния комплекс Пловдив в парк Родопи. През 1983 г. е прерязана лентата на разширението и модернизацията на почивния дом Констанция в Костенец и на курортния дом Момин проход в Момин проход. През 1984 г. са открити 1148 нови хотелски легла и 1403 нови места за хранене, реконструирани са домове с 1527 легла и 1492 места за хранене, с което се завършва обновяването на една трета от курортната база на страната.

През периода 1981-1987 г. са усвоени 39 422 000 лв. капитални вложения, реконструирани са и са модернизирани 68 почивни дома с 8656 легла и 7060 места за хранене; построени са 44 нови почивни дома с 4720 легла; изградени са 19 нови пансиона с модерни столови за 6360 места за хранене; 4 нови профсъюзни дома в Добрич, Враца, Велинград, Болярово и 3 дома на учителя в София, Видин и Силистра отварят врати; започват да функционират 66 детски площадки, 184 търговски обекта, 107 библиотеки и 5 сауни; разкрити са 985 малки и по-големи инфраструктурни обекта; ползват се нови 97 лечебно-диагностични процедурни кабинета в почивните домове; влизат в експлоатация 34 водохранилища, 39 обекта от озеленяването и паркостроителството, 66 асфалтирани площадки, 41 перални стопанства, 55 складови бази, гаражи и навеси.

Обединението Почивно дело и културно лечение към Българските профсъюзи усвоява 162 000 000 лв. за осигуряване на спокойствието на  над 2 700 000 души годишно. Към този брой трябва да се добавят и почиващите във ведомствените бази.

Към 1988 г. усвоените капитални вложения се увеличават с още 45 717 000 лв. Въвеждат се в експлоатация новите и обновени почивни и оздравителни домове Топлика Хасковски минерални бани, Г. Кирков Пчелински бани, Темида и Заря Варна, Леденика Враца, Здравец Тетевен, Кипарис Несебър, Заря Поморие, Бяла река Разлог, Добринище Добринище, Стражите Банско, Рила Семково. През 1988 г. в цялата профсъюзна база почиват 2 905 000 души.

Условията на труд са регламентирани с Кодекса на труда и от специалните технически, технологични и организационни параметри за здравословен и безопасен труд. Контролът върху тези параметри е всестранен и повсеместен, а средствата се отпускат от предприятията и държавата.

Социалната политика включва в своя обхват и грижите за опазване и възстановяване на околната среда. Капиталните вложения за периода 1980-1989 г. нарастват от 142,9 млн. на 271,6 млн. лв. През 1980-1989 г. от държавата и от производствени предприятия, учреждения и организации. а отделени: за водата - 74,4 и 183,6 млн. лв.; за почвата - 99,1 и 171,9 млн. лв.; за въздуха - 35,3 и 91,8 млн. лв.; за безотпадни технологии, оборотно водоснабдяване, защита от шума и други - 4,1 и 106,3 млн. лв. Това означава, че са вложените общо капитални вложения за екология 766,5 млн. или по около 80 млн. лв. годишно.

През годините след Девети в градовете и селата се изгражда нов жилищен фонд. За периода 1965-1989 г. жилищата на 1000 човека от населението се увеличават от 253 на 374: в градовете - от 233 на 346 броя, в селата - от 271 на 443. Преобладаващата част от жилищата са частна собственост, но държавата, предприятията и организациите строят жилища, които стопанисват и предоставят на нуждаещите се на ниски цени или при символични наеми. За временно пребиваващите в населените места работници, студенти, служители и граждани се разширява мрежата от индивидуални, групови и семейни общежития.

Дом за всеки - жилищен комплекс в София

 

...и във Варна

Материалното и културното благосъстояние на домакинствата определя основното съдържание на социалната политика. Тя се проявява ежечасно и ежедневно в реалния живот. Числеността, полово-възрастовата и социално-класовата структура на домакинствата през годините на социализма се изменя съществено. Намалява броят на традиционните патриархални домакинства, в които съжителстват по няколко поколения и семейства. Младите се ориентират към градовете и промишлените центрове. Тези динамични демографски и урбанистични процеси определят както размерите, така и структурата на разполагаемите от домакинствата доходи и особено размерите и направленията, в които тези доходи се изразходват. Същевременно трябва да се вземе предвид и масовото потребление на безплатни или частично платени материални блага и непроизводствени услуги, които не са включени в потреблението на наблюдаваните домакинства. С тях се увеличават допълнително размерите на разполагаемите от домакинствата индивидуални доходи и потребителски разходи.

Диференциацията на доходите и разходите на домакинствата характеризират активната роля на социалната политика за преодоляване на неравенството и за създаване на еднородно социалистическо общество. Тази характеристика е присъща на всичките години, но добра илюстрация са данните от 1989 г.

 

Показатели

Общо Работници Интелигенция и служеци Селскостопански труженици
Общ доход 2591 2526 2619 2800
Работна заплата 1449 1442 1642 1044

Извън работната заплата

16 13 26 4
Пенсии 429 414 192 608
Семейни добавки 60 63 66 33
Помощи и стипендии 60 57 71 49
От личното стопанство 380 355 205 912
Други 197 182 217 150
Общ разход 2332 2257 2400 2475
Храна 888 877 880 957
Спиртни напитки 80 80 64 119
Тютюневи изделия 53 53 56 42
Облекло и обувки 231 225 256 188
Жилище 171 159 191 185
Домашно обзавеждане 107 100 119 105
Културен и обществен живот 87 80 113 57
Хигиена 51 48 62 40

Пощенски, транспортни услуги и транспортни средства

170 156 203 104
Данъци и такси 162 158 186 122
Други 330 311 270 556

                                                 

От тази частична статистика могат да се направят няколко най-обобщени извода:

- диференциацията в размерите на индивидуалните доходи отразява постигането на важната цел на социалната политика - преодоляване на неравенството и създаване на безконфликтно общество. Коефициентът на диференциация на доходите към общия им размер е за работниците 0,975, за интелигенцията и служещите - 1,011, за селскостопанските труженици - 1,081. Различията са незначителни и се обуславят както от качеството на вложения труд и от постигнатите резултати от този труд, така и от различията в източниците на получаваните доходи;

- основните структурни изменения на разходите потвърждават също така процесите на сближаване на различните слоеве от социалистическото общество при задоволяването на материалните и духовните потребности. Относителният дял на разходите за храна на човек от домакинствата през 1989 г. е 38,08%, при работниците - 38,86%, при интелигенцията и служещите - 36,67%, 38,67% при селскостопанските труженици. С тези данни се характеризира постигнатото равенство в благосъстоянието на населението. Според световните критерии, когато разходите за храна на един народ превишават 40% от общите му разходи, той попада в групата на бедните;

- сближаването между отделните социални групи се забелязва и при задоволяването на потребността от жилище. Относителният дял на общия разход за жилище на човек от домакинствата през 1989 г. е 7,3%. При останалите социални групи този дял е: на работниците - 7,0%, на интелигенцията и служещите - 8,0%, на селскостопанските труженици - 7,5 .

През годините на социализма се извършват положителни изменения в натуралното потребление на основните хранителни продукти. Те са видни от следните данни за средногодишното потребление на основни хранителни продукти в домакинствата на лице от населението в натура:

 

Продукти Мярка 1960 г. 1970 г. 1980 г. 1989 г.
Хляб и хлебни изделия кг 261,4 238,8 216,0 192,0
Зрял фасул кг 6,9 4,2 3,9 3,3
Месо и месни произведения кг 29,1 41,4 61,2 77,8
Растителни и животински мазнини кг 14,0 16,2 20,8 23,4
Мляко и млечни продукти л 92.3 116.6 169.4 192.8
Яйца бр. 84 122 204 255
Захар и захарни изделия кг 17,7 32,9 34,7 34,0
Зеленчуци кг 97,2 88,9 93,8 117,1
Плодове кг 95,3 148,6 105,8 84,8

 

Положителни изменения се извършват в потреблението на хляб и хлебни изделия, месо и месни произведения, мляко и млечни продукти, яйца. По този начин се изменя структурата на консумираните основни съставки на храненето като въглехидрати и белтъчини. Калорийното съдържание на среднодневното потребление на хранителни продукти от 3114 през 1960 г. нараства на 3568 през 1989 г., а делът на калориите от животински произход - от 14,3% на 27,9%.

Социалната политика за периода от Девети септември до Десети ноември може да се характеризира не само с думи и статистически данни. Не по-маловажни са чувствата и оценките на хората, които ползват свободно житейски екстри, очаквайки добро бъдеще и за своите деца.

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени