ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

VІІ. ДУХЪТ

 

3. Науката

България е държава, в която знанието и науката винаги играят ролята да възвисяват. Най-бляскавите моменти в над 13-вековната история на българската държава са свързани не само със завоеванията на меча, но и с мощното оръжие на писмеността, на словото, на знанието и на духовността. България е най-силна и оставя мощни следи в европейското развитие именно с израстването на книжовните си школи. Нещо повече науката е един от елементите, чрез които България се възражда след пет века робство. Създаването на Българското книжовно дружество през 1869 г. (преименувано в БАН със закон през 1911 г.) е един от темелите на държавността, преди да има държава заедно с църквата и училището, върху които се въздига нова България.

В периода след Освобождението до 1944 г. в Академията на науката членуват видни наши учени, които дават свой принос в развитието на световната наука и полагат основите, върху които по-късно у нас се развиват множество изследователски направления. Но до 1944 г. в БАН и в България като цяло не се осъществяват насочени изследвания, академията е имала около 70 членове, един институт и две книжовни звена речникова служба и библиотека.  България остава неразвита в индустриално отношение държава, не съществуват наукоемки производства, 80% от предприятията преработват селскостопанска продукция.

В първите години след Втората световна война в целия свят настъпва бум на инвестициите за наука, бързо се развиват много научни области и се създават специализирани научни институции в почти всички европейски държави. През 1999 г. в своя обзор 130 години организирана наука в България председателят на БАН акад. Иван Юхновски подчертава, че именно в този обективен исторически  контекст трябва да се разглеждат и процесите на бързо развитие и диференциране на науката и на висшето образование у нас след 1944 г. Паралелно с интензивното създаване на специализирани висши училища започва и развитието на БАН като комплексен национален център за наука и за подготовка на висококвалифицирани научни кадри. От 1947 г. в съгласие със Закона за БАН започват да се създават институти и лаборатории в основните области на знанието. До 1960 г. в състава на академията има 35 института, след 1956 г. се създават още 19, а до 1980 г. научните звена стават около 100 с около 15 000 души, работещи в тях. Създават се и специализирани научни организации като Медицинската и Селскостопанската академия. От 1952 г. към министерствата и ведомствата започват да се изграждат ведомствени научноизследвателски институти, обслужващи развиващите се икономически отрасли, чийто брой до 1989 г. достига около 130 (повечето от тях през 90-те години са закрити, което се отразява изключително негативно върху развитието не само на изследванията, но и на икономиката като цяло).

Както във всички държави, така и в България се диференцират национални комплексни програми, чието научно обслужване чрез елементите на фундаментални, приложни и технически решения играе огромна роля. Изграждането на мащабна промишлена и техническа база в страната неизбежно стимулира и научно-техническото развитие за обслужване на държавната икономика. През периода 1944-1989 г. сме свидетели на забележителни успехи на нашата наука, на създаването на български научни школи. Те влияят чувствително върху икономиката на страната и върху увеличаването на националния доход, завоюват световен авторитет, развиват широко международно сътрудничество, в което получават безспорно признание, запазено и до днес. Твори се наука на високо теоретично равнище, която ражда и приложни резултати, намерили място във всички стопански отрасли. България излиза на водещи позиции (в Европа и света) в най-модерни и перспективни области, особено в математиката, електрониката и изчислителната техника, биотехнологиите и фармацевтиката, модерната оптика, физикохимията, наукоемките химически производства. През 70-те години е издигнат лозунгът Науката производителна сила, а през 80-те като основна цел в централизираната икономика е посочен научно-техническият прогрес. През 1989 г. в научния отрасъл са заети около 130 000 души, в България се разработват около 25 000 научни теми и задачи. В предприятията се внедряват близо 8000 приложни научни продукта годишно, изобретенията са около 7000, рационализациите около 99 000 на година. В научно-техническото движение за младежта са обхванати над 70% от студентите и младите учени, а аспирантите, подготвящи се за научна работа, са над 5000 годишно.

Традициите в математическите науки и в механиката са положени след 1944 г. До 1944 г. в Софийския университет и в създадената през 1941 г. Политехника съществуват общо 5 катедри по класическа математика и механика с петима професори, двама доценти и двама асистенти. До 1959 г. в България няма звена по основните направления на модерната математика и по редица от класическите области, въпреки световното признание на учени като академиците Никола Обрешков, Иван Ангелов, Иван Ценов. Развитието на съвременната математика започва интензивно след националното съвещание За състоянието и нуждите на математическите науки у нас през 1960 г., което решава, че тези науки трябва да следват структурата и равнището на световната математика.

За къс период в Математическия институт на БАН и в Софийския университет под ръководството на академиците Никола Обрешков и Любомир Илиев се формират колективи от млади и способни специалисти в областта на изчислителната математика и техника. В рекордно кратки за времето срокове през 1962 г. е създадена и монтирана първата българска изчислителна машина с програмно действие - Витоша, а през 1964 г. е внедрен в производство и първият български електронен калкулатор Елка. Математическият институт на академията и Катедрата по висш анализ в СУ сформират проблемни научни групи и развиват областта на изчислителната техника и математическото моделиране практически във всичките й аспекти: изследвания, производство, средства за експлоатация, приложение, необходими специалисти. В същото време се интензифицира развитието и на Института по механика и биомеханика при БАН за фундаментални и насочени приложни изследвания (преди това - Институт по техническа механика, чиито създатели са академиците Иван Ценов, Кирил Попов, Георги Бранков, чл.-кор. Благовест Долапчиев). Няма да е пресилено да се каже, че върху това голямо постижение се развива истинска революция в науката и техниката в страната. Именно в областта на математиката е и един от малкото създадени в началото на 70-те години и работили успешно Единни центрове за наука и подготовка на кадри между БАН и Софийския университет. Останалите центрове в много по-голяма степен страдат от административни и бюрократични спънки, които не позволяват да постигне успех тази изпитана в света форма на интегриране в единна система на академичната наука и висшето образование.

След 1976 г. започва следващ етап в развитието на математическите науки с ясно изразена ориентация към информатиката, развивана в нови специализирани звена на академията и Софийския университет с водещото участие на акад. Благовест Сендов, Пловдивския университет, във ВМЕИ (днес Технически университет - София), ВТУ-Русе (днес Русенски университет). По това време вече може да се говори за укрепването на българската школа по математика и механика, прилагаща най-модерни научни методи и създаваща нови оригинални технологии, завоювала безспорен международен авторитет. Нейната слава и днес се открива не само в международните договори на нашите математици, но дори в блестящите изяви на ученическите математически отбори, които от десетилетия се подготвят от математиците на БАН и достигнаха през 2003 г. до първото място в международното отборно класиране в Япония. В началото на 1980 г. водещите учени математици се включват в развитието на изчислителната техника и на математическото осигуряване (софтуер) за нея, в развитието на компютърните науки, в компютърната вирусология. Приета е нова дългосрочна държавна програма в рамките на международното ни сътрудничество, създава се фирма за софтуер с филиални лаборатории, цехове, фирмени предприятия към звената в страната, които разработват тези продукти. Продължават тесните контакти със силни научни центрове в тази област в Русия, Полша, Германия, САЩ, Франция, Италия, Англия. През тези години са разработени модерни методи и технологии в областта на конструкциите, термомеханиката, механиката на пластичните среди, якостта на материалите, хидродинамиката, металообработването, роботиката, биопротезите за медицината, сеизмичната механика, уредостроенето и много други научни области, в които стотици учени от различни поколения създават продукти, определили облика на десетки предприятия на тежката индустрия в България. В един от стълбовете на икономиката се превръщат Обединените държавни заводи за изчислителна техника в Стара Загора, докарали високи приходи от износ в националния брутен вътрешен продукт и добили международен авторитет в бранша. За съжаление днес те са почти ликвидирани като предприятие на изчислителната техника и електрониката.

Развитието на физическите науки в България е свързано с имената на световноизвестни учени като Пьотр Бахметиев, Иван Странски, академиците Георги Наджаков, Любомир Кръстанов,  Ростислав Каишев, Емил Джаков, Асен Дацев, Христо Я. Христов, Милко Борисов, Никола Бонев и е белязано с открития от световно значение като установяването на фотоелектретното състояние на веществата (Г. Наджаков), послужило като основа за създаването на съвременния ксерокс. Развитието на физиката като направление на организираната наука започва главно след  създаването на Физическия институт при БАН през 1946 г. В 1955 г. се слага начало на бързото развитие на ядреното направление във физиката и на подготовката на висши научни кадри, силно  подпомогнато от един от най-мощните световни центрове в тази област и досега - Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна (Русия). Абсолютно безопасните и без нито една допусната грешка експлоатация, обслужване и модернизация на шестте реактора в българската атомна централа Козлодуй от изграждането й до пълното й съответствие със световните изисквания за ядрена безопасност днес са осъществени с активното и постоянно участие на българските атомни физици.

От 60-те години на миналия век се развива ветрило от модерни физични научни направления спектроскопия, оптика, физика на твърдото тяло, електроника, физика на полупроводниците, молекулярна епитаксия, квантова и неутронна физика, физика на лазерите, космическа физика, електронно-лъчеви технологии, физика на атмосферата, астрономия, научно приборостроене и пр. Във всяко от тези направления се открояват плеяда талантливи български физици от няколко поколения с утвърдена международна известност, чиито имена не изброяваме поради невъзможността да бъдат поместени в един подобен обзор и заради неизбежната опасност някой да попадне несправедливо в групата и други. Не само високото равнище на теоретичните изследвания, които през последните 50 години и до днес съперничат с високите международни образци, може да бъде отчетено като принос на физиците. Огромно е водещото им участие при създаването на десетки най-модерни предприятия и обекти в България като Производствения комплекс за полупроводници и полупроводникова техника в Ботевград, заводите за цветни метали в Пловдив, няколко завода за оптика, мембрани и приборостроене и пр. За съжаление голямата част от тези наукоемки предприятия, които и днес можеха да внасят съществени приходи във валута в националния доход, бяха унищожени, нещастно приватизирани и насилствено закрити в годините след 1990 г. Българските астрономи създават и най-голямата в Югоизточна Европа модерна астрономическа обсерватория НАО Рожен. От 1979 г. в областта на теорията и приложението на оптоелектрониката и полупроводниковите сензорни устройства успешно работи Централната лаборатория по приложна физика при БАН, която от около 25 години на практика е филиал на лабораторията на Нобеловия лауреат акад. Жорес Алфьоров в знаменития институт Йофе в Санкт Петербург, Русия.

1944 г. заварва България практически без организирано научно направление в химията, тъй като патриарсите на тази наука у нас - проф. П. Райков и проф. Г. Колушков, са вече покойници. Мощното развитие на химическите науки до 1989 г. се свързва с имената на световноизвестни учени, създали няколко международно признати български научни школи и дали приноси, вписани с ранг на открития в световната наука академиците Ростислав Каишев, Стефан Христов, Богдан Куртев, Димитър Шопов, Алексей Шелудко, Георги Близнаков, Йордан Малиновски, Евгени Будевски, Дечко Павлов, Иван Юхновски и др. Ако е вярно, че са откривани институти заради отделни учени, случаят в областта на химиите е най-щастливото явление от подобен тип. Поне 10 са българските открития в различни области на физикохимията и органичната химия, които са признати за световен принос в науката и са записани в университетските учебници в цял свят. Десетки са талантливите ученици на първопроходните български научни школи в областта на няколко различни химични направления (особено тази на Странски-Каишев във физикохимията и растежа на кристалите, родили цели нови научни направления в органичната и неорганичната химия), които днес поддържат имиджа на българската наука и са предпочитани партньори в международната мрежа за научно сътрудничество. И сега тази родилна закваска на българските учени химици е причина те да са сред лидерите по количество и качество на публикации, приети след международно рецензиране във водещи световни научни списания.

Вероятно няма друга научна област, за която така категорично може да се каже, че е създала и е основа на цял мощен отрасъл от силни предприятия в българската икономика през периода 1944-1989 г. С усилията на химиците са развити над 100 завода в областта на нефтопродуктите и горивата, маслата, содопроизводството, азбестовите панели и циментопроизводството, опазването на металите от корозия, в микроелектрониката, металургията, фармацията и козметичната индустрия, галваничните покрития и багрилата, катализаторите, акумулаторите, производството на стъкла и пластмаси, на фини мембрани и пр. Български технологии, като например получаването и приложението на галванични добавки за кисело-блестящо помедняване, работят успешно четири десетилетия, прилагат се и досега в автомобилните заводи в Европа. Основната грешка по отношение на създадените от химиците продукти и технологии е една че не се възприема практиката готовият научен продукт да се довежда до развойни звена, липсват внедрителски институции и затова се налага международно признати учени да създават връзките институт-завод и да престояват с месеци из цеховете, докато новото производство стане факт. Голямата част от тези предприятия изнасят продукция в чужбина и докарват приходи в милиарди, и то не само от бившите социалистически страни. Едно от най-големите престъпления след 1990 г. е силовото и насилствено унищожаване на модерните химически заводи на България, печелещи от наукоемка продукция.

До 1944 г. биологичните науки в България носят откъслечен и фрагментарен характер въпреки откроилите се големи имена в годините преди това Асен Златаров, Михаил Попов, Димитър Ораховац, Иван Странски, Михаил Христов и др.  Пионерската дейност на тези талантливи учени е една от предпоставките за бързото развитие на биологията у нас след Втората световна война.

Веднага обаче трябва да се отбележи, че биологичните науки търпят срив в края на 40-те години, когато и в България те са силно засегнати от сталинската политика на геноцид спрямо генетиката, довела до фактическото унищожаване на един от гениите на българската наука акад. Дончо Костов. Поставените основи обаче са твърде мощни и над тях бързо, особено интензивно след 1976 г.,  се развиват модерни клонове на биологичните науки и едновременни процеси на диференциация и интегриране между общобиологичните, медико-, агро-, лесо- и биотехнологични подсистеми. Осъществява се сътрудничество по 10 национални координационни програми на развита мрежа от катедри и институти между Софийския и Шуменския университет, ВЛТИ, ВИХВП в Пловдив, БАН, Медицинската и Селскостопанската академия. Доставя се модерна изследователска апаратура, започва изучаване на жизнените процеси на всички равнища на живата материя молекулно, тъканно и клетъчно, организмово, популационно. Използват се най-модерните за времето си методи като хистохимията, електронната микроскопия, клетъчните и тъканните култури, имунохимията, моделирането ин витро и ин виво, антропологията и пр. Особено бързо се развиват биохимията, молекулярната биология, имунологията, ветеринарната медицина, криоконсервацията на клетки, изучаването на мозъка, микробиологията, растителната защита, физиологията на растенията, зоологията, за което трябва да се отбележат заслугите на академиците Методи Попов, Кирил Братанов, Стефан Ангелов, Асен Хаджиолов, Христо Даскалов, Иван Емануилов, Иван Буреш, Иван Василев, Румен Цанев, чл.-кор. Ана Върбанова, проф. Тодор Николов и др.

За престижа на българската биология говорят множество факти. Ще споменем само един акад. Братанов е избран за пожизнен председател на Международната асоциация по имунология. Разбира се, отново няма как да се вместят имената на всички талантливи български биолози от различи поколения, създали международната слава на родната биологична наука. Несъмнено върхово българско постижение са приносите в изучаването на нуклеиновите киселини и белтъците, на механизмите на клетъчните регулаторни процеси за предаване на генетична информация на клетките, на молекулните механизми на канцерогенезата.

Високото равнище на фундаменталните биологични изследвания става предпоставка да се развие разработването на стотици препарати за ветеринарната медицина, на синтетични средства с терапевтично, противотуморно, противобактериално и противовирусно действие, които захранват българската фармацевтика и влизат в дома на всеки българин. Десетки и стотици са внедрените лекарствени и ветеринарни препарати като например ваксината против Марековата болест по кокошките с икономически принос 1 млн. лв. годишно и приходи от износ 10 млн. лв. годишно. В БАН са създадени оригинални биофизични апарати за практическата медицина като скоростния спектрометрофотометър Спектроскан или апаратурата за изследване на дихателната система Пулма, която  успешно се изнася и в чужбина.

Особено трябва да се подчертаят постиженията на българските растителни генетици и селекционери, създатели на над 1000 нови високопроизводителни и устойчиви на вредители и заболявания сортове домати, пипер, пшеница, царевица, тютюн, цвекло, лоза и пр. Достатъчно е да се напомни, че 50% от терените с царевица във Франция през 80-е години се засяват с български сортове. До 1989 г. горското стопанство получава стотици методи и технологии за опазване на екоразнообразието, за възпроизводството на горските ресурси и за увеличаване продуктивността на новите насаждения с 30 до 40%. В същия период страната изцяло покрива със създадени собствени видове нуждите си от хилядно поголовие на елитни породи животни овце, крави, селскостопански птици. За съжаление Селскостопанската академия е закрита след 1989 г. и в редуциран състав превърната в Национален център за аграрни науки. От изключителна важност за България са изследванията на зоолози и ботаници, имащи национално и световно значение като принос в биологията, проучили изцяло флората и фауната на страната ни.

През 1944 г. България е силно изостанала в социално-здравното си развитие. Още в първите години след войната се открояват видни учени, създатели на български школи в ортопедията и травматологията, хирургията и анестезиологията, ендокринологията, фармакологията и др. Със създаването на условия за клинично изпитване на нови препарати особено бурно развитие получава клиничната фармакология, в която водеща роял играе специализираният Национален химико-фармацевтичен институт (НИХФИ), рожба на усилията на акад. Любомир Желязков. Учените и специалистите от този институт създават стотици високоефективни лекарства и лекарствени препарати с признато качество по световните стандарти, познати във всеки български дом.

Постепенно българската медицинска наука постига световно признати успехи в областта на всички области на клиничната медицина,  на профилактичните дейности, физиологията на труда, хигиената. Завършени са комплексни изследвания на хигиенните проблеми в големите национални обекти Кремиковци, Девня, Нефтохим - Бургас и др., като резултатите дават възможност да се приложат общи профилактики за намаляване на заболеваемостта сред работниците. Напълно невъзможно е да се изброят тук дори основните постижения на медицинската наука и стотиците имена на великолепни български изследователи от катедри и институти, създатели на оригинални животоспасяващи методи и технологии от изследванията срещу рака и болести като Алцхаймер до изкуствения панкреас и методите за имплантиране на инсулин. В някои области - инфекциозните заболявания, сърдечната хирургия и неврохирургията например, - чиито първи стъпки са след 1944 г., българската наука се изравнява с най-развитите страни в света, прилагайки всички познати модерни профилактични, терапевтични и оперативни методи.

През първите години след Девети науките за Земята са причислени към различни отделения по геолого-география и химия и по физика и математика. Развитието на страната обаче скоро предизвиква обособяването им като отделен научен клон, тъй като тяхната тематиката засяга основни проблеми в държавата разкриването и използването на природните ресурси, на минерално-суровинната и енергийната база, проектирането на различни видове строителство, на териториалното устройство, транспорта, комуникациите и съобщенията, геодезическите измервания и картографирането, метеорологията, борбата с природни бедствия и земетръси, контрола върху замърсяването на природата и пр. Постепенно се обособяват и отделни научни звена, особено в БАН, по геология и геофизика, география и океанология, водни проблеми, метеорология и хидрология, висша геодезия, сеизмично инженерство, минералогия и кристалография. Създатели на институтите са големи и международно известни учени - академиците Георги Бончев и Страшимир Димитров, Любомир Кръстанов и Еким Бончев, Анастас Бешков и Димо Велев, чл.-кор. Живко Гълъбов и др. Полагат се грижи за обучението на специализирани кадри в техникумите и техническите висши училища, доставя се и се разработва съвременна за времето си апаратура.

През този период се извършват комплексни фундаментални и приложни изследвания във всички поделения на науките за Земята, създават се български школи в областта на геологията, геофизиката, геотектониката. Завършено е сеизмичното райониране на страната, създават се уникални геоморфоложки, инженерно-геоложки и хидрогеоложки карти на България и на региона, изработват се методика за определяне на сеизмичния риск и норми за сеизмична устойчивост и противоземетръсно строителство на сгради и съоръжения, проучени са основните термални извори в страната и качествата на минералните води. Издадена е богатата по съдържание тритомна География на България.

Науките за Земята стават основа за развитието на цели икономически отрасли в България и допринасят изключително много за изучаването на Балканския полуостров и Черноморския басейн. Създадена е оригинална българска геодезична, хидроизследователска, водолазна апаратура. Големите национални обекти, радиорелейните и телевизионните кули, големите магистрали са изградени при изключителната предварителна дейност на геодезичните проучвания.  Комплексното проучване на полезните изкопаеми позволява да се развият добивът и производството на нови материали за строителството с висока устойчивост, на цветни и ценни метали,  на редки метали и елементи с висока експортна стойност. Минно-геоложките науки имат изключително значение за масираното проучване на природните ресурси и рудните находища в България, на енергийните бази и Черноморския шелф, за развитието на модерна миннодобивна промишленост, която за съжаление в момента е ликвидирана.

Развива се известната българска школа по физика на атмосферата с основател акад. Любомир Кръстанов учен с международно признати приноси в областта на физикохимията, физиката на облаците и валежите, кондензационните процеси и пр., които стимулират зараждането на йоносферните изследвания. Научните звена на БАН стават част от световната мрежа за спътникова метеорология. Тя е от огромно значение за народното стопанство и за аграрния сектор, в който с буквално всекидневно участие е агроклиматологията. Върховите научни постижения на акад. Иван Костов в областта на кристалографията и неговата система за класифициране на минералите са признати за световно постижение и присъстват и днес в университетските учебници в Европа.

Особено място в науките за Земята заемат космическите изследвания, чието развитие в България започва от 1956 г. с подготовката и участието в наблюдението на първия изкуствен спътник на Земята. В годините след това и до днес основни изпълнители на научните космически програми на България са две звена на БАН - Институтът за космически изследвания и Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия. В тяхното развитие участват групи от десетки други научни звена от академията, от Военномедицинската академия и някои висши училища. С неуморните усилия на академиците Кирил Серафимов и Димитър Мишев, на проф. Иван Аршинков, проф. Митко Гогошев  и много други талантливи учени в България особено в рамките на международната програма ИНТЕРКОСМОС се развиват няколко модерни области на космическите изследвания космическа физика и изследване на плазмата, дистанционни изследвания на Земята от Космоса, космическо материалознание, космическа биология и медицина.

България е 18-ата космическа страна в света и 6-ата, изпратила в полет свой космонавт. Този успех, разбира се, идва в резултат на изключително сложни и перфектно изпълнени български научни програми и създадени от нашите учени уникални апаратури, някои от които без аналог в световната практика, работят безотказно през рекорден брой години на космическата станция Мир. Сред тях безспорни върхове до 1989 г. са апаратурите за двата спътника България 1300, научните програми за полетите на първия и втория български космонавт Георги Иванов през 1979 и Александър Александров през 1988 г., многогодишното участие в проекта ИНТЕРБОЛ, мисията Фобос до спътниците на Марс и др. Акад. Димитър Мишев е единственият учен, вписан три пъти в Златната книга на българските изобретатели, и 10-ият учен в света, удостоен с наградата на Международната астронавтична федерация за принос във фундаменталните изследвания на Космоса.

След 1944 г. техническите науки стават основа за развитието на цялата индустрия в България и на всички икономически отрасли. Тяхното развитие започва с укрепването на висшето техническо образование в Държавната политехника и създаването през 1949 г. на Технически институт при БАН. Важни етапи в структурното организиране на техническите науки в страната са учредяването през 1960 г. на Отделение за технически науки при БАН и през 1980 г. на  Научно обединение по основни проблеми на техническите науки. В състава му влизат научни звена от областта на  металознанието, композиционните материали, праховата металургия, кибернетиката, роботиката, хидрологията. Резултатите от този вид изследвания имат пряко широко приложение в структуроопределящите отрасли на икономиката.

Добре известен в света и приложен широко за производството на алуминиеви джанти в автомобилни заводи в САЩ, Франция, Германия, Италия е методът на акад. Ангел Балевски и чл.-кор. Иван Димов за леене с противоналягане. Този метод, развит като леене с газово противоналягане, и свързаните с него технологии и машини дават възможност да се получават метални отливки с високо качество и олекотяване на детайлите при пълна автоматизация на технологичните процеси.

В големите промишлени и експлоатационни предприятия на България в периода до 1989 г. са внедрени автоматизирани системи за управление на производствения процес и системи за управление на технологични процеси в реално време, създадени като идея и технология в научните звена на БАН по техническа кибернетика и роботика и по информатика и програмиране. Машини, инсталации, роботизирани системи и комплекси за електроннодъгово заваряване,  устройства и технологии за тях, разработени в академичните институти и няколко висши технически училища, стават основа на модерни производства в десетки предприятия в страната. След появата на първите български персонални компютри Имко започва интензивно създаване на различни версии микрокомпютри и софтуер.

Масивните стени на най-големите язовири в България са изградени с нискотермичен трикомпонентен цимент от оригинални строителни материали и свързващи вещества, създаден от учени в областта на физикохимичната механика, чието развитие до голяма степен се дължи на чл.-кор. Йордан Симеонов. В резултат на изследванията в областта на високомолекулните съединения в българските предприятия са внедрени десетки полимерни материали и системи с най-широко приложение. Чрез методите на праховата металургия в Научно-производствения комбинат по металокерамика, включващ 6 завода, в металургията са внедрени водещи за времето си технологии и изделия. Академичните, университетските и ведомствените научни звена създават десетки технологии, съоръжения, филтри и схеми за пречистване на отпадни води, за укрепване на системите ВиК, преливници, водоизпускатели и други съоръжения за намаляване на загубите на вода, брегови дренажи за защита на крайречните низини, капкови напоителни системи за аграрния сектор.

Техническите науки в България имат пряко влияние върху качеството на продукцията, създавана в предприятията от машиностроенето, електрониката, уредостроенето, металургията, рудодобива, строителството, природните ресурси довели до десетки милиони левове икономически ефект.

Развитието на обществените и хуманитарните науки в периода 1944-1989 г. (както впрочем и днес) е най-обременено с идеологически наслоения, най-засегнато от подготвени или внезапни удари откъм властта, но и свързано с най-висшите прояви на духовността. Днес се опитват да ни убедят, че доминирани от марксистко-ленинската теория, изследванията на философи, социолози, психолози, икономисти, прависти са едва ли не изцяло порочни и грешни. Така натискът на идеологията на социалистическата власт се превръща днес в нова догма, като всяка крайност е невярна и вредна. Тази догма по никакъв начин не е приложима нито към самата Марксова философия, нито към философските съчинения на академиците Тодор Павлов и Димитър Михалчев или Азаря Поликаров, нито към фундаменталните изследвания по социология на проф. Живко Ошавков, към естетиката на проф. Исак Паси и още по-малко към икономическите трудове на проф. Жак Натан или на акад. Евгени Матеев, чиято теория за системния подход в икономиката присъства и днес в университетските учебници пред и зад океана.

Наред с изкуствените и раболепни писания за най-висшия идеал социализма на неизвестни и неуважавани автори (днес някои тъкмо от тази кохорта се опитват да минат дори за бивши дисиденти и днешни демократи!) българската философска, правна, социологическа или икономическа мисъл в последните десетилетия до 1989 г. достига изследователски върхове в обогатяването на методологичния и категориалния научен апарат, в проблемите на гносеологията и философските категории, в историята и теорията на правото от различните негови дялове, в социалното управление и социалните механизми, във взаимодействията на личността и обществото, в детската психология, в нравствените норми и психологичните механизми, във формалната логика, логиката и теорията на науката. Разработени са и немалко фундаментални трудове по методология на частните природни и обществени науки, особено по физика и биология. Да не говорим, че икономическата теория всъщност е адекватна на централизираната държавна система, а теориите за планирането в икономиката изобщо не са патент на социализма.

Историческата наука у нас е може би допирателната плоскост между обществените и хуманитарните науки достатъчно притисната от т. нар. съд над историците през 1949 г., достатъчно обременена от различни идеологически и политически изкривявания, но и достатъчно възвисена като територия на духовността чрез фундаменталните изследвания на признати учени историци като академиците Иван Снегаров, Иван Дуйчев, Димитър Ангелов, Димитър Косев. Днес може да се каже, че десетилетията до 1989 г. са златно време за развитието на хуманитаристиката при един обществен и личностен манталитет, който бе наречен от акад. Дмитрий Лихачов Държава на духа.

Най-рано зародилата се организирана наука у нас археологическата, намира ново развитие в изследванията на учените от Археологическия институт с музей при БАН и в проучването на културно-исторически паметници, които днес са лицето на цивилизацията по българските земи. Особено място заемат тук тракологията и нейният най-вдъхновен теоретик проф. Александър Фол, които през 1972 г. създава и в продължение на 20 години ръководи Института по тракология към БАН, а след това е и генерален секретар на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания.

150-годишната етнографска наука в нов разцвет оказва силно влияние на близо 50 самостоятелни етнографски музея в страната. Излизат многотомните фундаментални поредици История на България и Етнография на България. Традициите, развити от академиците Димитър Димитров, Иван Лазаров, Михаил Арнаудов, Александър Балан, Петко Стайнов, чл.-кор. Тончо Жечев, проф. Александър Обретенов или проф. Тодор Ив. Живков, поникват върху благоприятна почва, за да родят стотици научни изяви и бляскави постижения в етнологията, балканистиката, изкуствознанието и фолклористиката, в архитектурознанието, в литературознанието, в Кирило-Методиевистиката, в езикознанието, в изследванията на българския език и диалектологията. Десетки фундаментални трудове за езика, стотици новооткрити писмени паметници, научни списания, речници и енциклопедии, резултат от труда на поколения учени, виждат бял свят в периода до 1989 г. Започва компютризирането на традиционно книжни дейности като събирането, обработката и анализите на ръкописи, архивни материали, библиографии. Развитието на хуманитаристиката в най-пълна степен съхранява и обогатява идентификацията и националното съзнание на България, утвърждава онова, което е типично нейно, но с което тя се вписва в духовното семейство на европейските народи.

През 80-те години България е изпреварвана само от СССР и ГДР по броя на учените си на глава на населението и съперничи на САЩ и Япония. Забележителният научен потенциал е хвърлен, общо взето, в изследвания, основани на т. нар. линеен модел, формулиран през и след Втората световна война, по силата на който фундаменталните проучвания създават приложни разработки за нови технологии и продукти. Ефективността на такъв модел стои обаче в пряка зависимост от  състоянието на икономиката и ако нейният ръст намалява, с появата на кризисни тенденции прилагането на високите научно-технически постижения се превръща в източник на доходи за изоставащи отрасли и се обезмисля както от изследователско, така и от инвестиционно гледище. Такива явления се наблюдават все по-ясно в България и те започват да оформят един порочен кръг, в който науката е призована да осигурява развитието на стопанството, но стопанството става все по-безсилно практически да внедрява нейното интелектуално производство.

Силната държавна подкрепа, разрастването на индустриалното и на военното производство, отличното образование на специалистите, получавано в България и в чужбина, стимулират техническия прогрес още през първите десетилетия на ХХ в. Два случая могат да илюстрират това динамично състояние, още повече че те се отнасят както за времето до и след Девети септември, така и за български и чуждестранни признания.

Първият е с Асен Йорданов, който и след смъртта си през 1967 г. остава с неувяхващото признание за един от най-талантливите самолетостроители създател на турбовинтовия двигател и мениджъри на гражданската авиация. През 1921 г. той заминава за Америка, където завършва инженерство и от технически помощник става главен авиоконструктор на Боинг. Неговите учебници са настолно четиво в САЩ, СССР и други страни, от тях се учат и американските астронавти. Вторият е с Цветан Лазаров, който до 1954 г. работи като авиоконструктор и професор преподавател в Държавната политехника - София, по-късно Висш машинно-електротехнически институт. Годината 1954 г. е твърде нещастна за Цв. Лазаров и за българското самолетостроене, което е закрито под външен натиск, въпреки успешно реализираните в България 35 типа различни самолети.

Административно-партийното ръководство централизира творческата активност на стотици и хиляди хора. През втората половина на 40-те години се създава и постепенно укрепва Институтът за рационализации и изобретения (ИНРА), който продължава практиката да се патентоват открития, утвърдена още до Втората световна война. Научно-техническите съюзи, които обединяват по професионален признак българските инженери и техници, разполагат фактически с широка кадрова среда чрез движението за Техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ), учредено през 1967 г. Движението има свои окръжни поделения, клубове и станции. То организара всяка година прегледи на младежките постижения и решително допринася за разгръщането на дарованията на ученици, студенти и млади работници въпреки правилото за планиране на постижения. И ТНТМ, и общото развитие на техниката в страната се крепят на многобройни специализирани професионални училища, които още от началото на ХХ в. играят роля на свързващо звено между образованието и практиката.

Българското изобретателство е показано в експозицията на Националния политехнически музей София, който е създаден с правителствено решение през 1957 г. и понастоящем разполага с два филиала в Казанлък (Палата на физиката) и в Сливен (Музей на текстилната индустрия). Музейното дело е стара любов на българската техническа общественост, която до Девети септември не успява да организира представянето на своите дела, но през 70-те и 80-те години подкрепя изложбите на Политехническия музей, надхвърлили 140 на брой в София и в много градове на страната.

В такава атмосфера добре може да бъде разбран големият талант на Джон Атанасов, който още през 70-те години посети родината на своя баща, изселника от с. Бояджик, Ямболско, за да усети здравината на корените си. Създателят на първата електронноизчислителна машина в света, бащата на компютъра, спомогна САЩ да станат водещата технологическа нация, но завеща на България духа на откривателството.

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени