Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

НОВОТО ВСЕКИДНЕВИЕ

Разсъждения за българите и турците у нас

Р. Узунова: Всъщност… един момент, моля…, Така… Все пак според Жельо Желев, денят за големия митинг, организирания митинг беше определен за утре. Мислите ли, че този е възникнал съвсем спонтанно?

Мъжки глас: /…/ назад с историята. Просто да го оценим като период, който може би е трябвало да бъде или пък имало е друг път на развитие. Но тези сили са победили за тогава. Ние да поправим нашата грешка, така, обща грешка да поправим, в смисъл за бъдеще да станем нетърпими за тирания и към някакъв друг ред, създаден от някой си, от една личност. Просто да приемем, както казва и другаря Младенов, да приемем този правов ред. Би трябвало да се съгласим да бъдем правова държава. В смисъл: съгласие общо и пълно съгласие. По отношение на турския въпрос като случай в историята ни и аз го обявявам, така, за отминал. Обаче той е много близък до нас, в смисъл, не е дълго времето, от когато ставаха тези неща около нас и ние си затваряхме очите. Мислехме, че наказват заслужено тези, които са намислили нещичко. Ние така си го обяснявахме. Намислили, така, срещу нас да проведат някакви акции, свързва се въпроса със заплахи, за тероризъм. Докато, когато сме се срещнали с тези хора, така, да ги нарека трудови хора, мюсюлманското население в България, изпитвал съм възхищение. Изпълняване на трудовите си задължения, стократно по-добро бих казал от моите, да не говоря за всичките и това нещо ме кара да мисля: Как така тези хора изведнъж на трудовото си място, там където оформя облика, нали, той е… добива лице, физиономия, изведнъж да стане нападка на средствата за масова информация и ги представят в лоша светлина. Ние с нищо не можахме да подкрепим тогава викът им за помощ, защото вярно е, че е имало такъв вик, но ние не го чухме. Това е и нашата вина обща, споделям с всички. Но за в бъдеще смятам, че нещата тръгват към добре, към добро и вярвайки, така, бих приканил и други от нашето общество... Мисля, може да имаме сходство в мислите, не пълно сходство, но към тези ценности, които не са преходни просто да имаме еднакво отношение и да позволим да се настанят в нашето отечество тези добродетели, тези така, качества, които ние досега не им обръщахме внимание. Правихме всичко възможно пред външния свят България да няма добро име, и да няма добро име и народа ни. Той, народът, заслужава по-добра участ, но мисля, че в скоро време ще се чуе точно това: Кой е виновник за всички тези беди.

Р. Узунова: Благодаря ви много.

(17.11.1989 г., ролка № 202)

 

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите