Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

 

НОВОТО ВСЕКИДНЕВИЕ

Разговор с някой от първите емигранти

Женски глас: Момент само да превключа. Само за секунда…

Анна Манолова: Ало. И така, аз ви слушам.

Мъжки глас: Ало? Слушате ли ме?... Аз съм един от ония, които участваха в окупацията на България…

А. Манолова: На Чехословакия.

Мъжки глас: Да, на Чехословакия. Това стана предимно с войски, които бяха към Варшавския договор. Ние бяхме до Прага – нашето поделение до Прага не стигна, бяхме близо до Прага, в един град, който не знаехме даже и как се казва… Бяхме в групата… Нашето поделение, нашият взвод бяхме в един /…/ - между нас, пред нас и зад нас имаше руснаци. Когато срещу нас се стреляше с ловни пушки от покривите, ние – като всеки… малки момчета, срещу които никога не беше стреляно, се изплашихме, и руснаците, бяха професионалисти, и те подавиха огъня. Казвам този случай, за да припомня, да припомня, че срещу българските войски /които бяха окупатори!, „изпълняващи своя интернационален дълг”/, съвсем нормално и редно беше да се стреля. Не знам, не знам в други поделения дали българите са подавяли съпротивата на чешкия народ и дали са убивали някого – това не мога да кажа, но в цялата армия, в цялото /…/ със сигурност има убити. Със сигурност убитите бяха между 40 – 50 – 60…

А. Манолова: Убити - какви?

Мъжки глас: Убити български войници!

А. Манолова: Български войници. А, да.

Мъжки глас: Убити български войници! Тогава на всички ни беше обяснено, както и на следващите войници в Афганистан, че изпълняваме своя интернационален дълг и че това е нормално. Двайсет и колко години минаха оттогава, не мога да ви кажа точно…

А. Манолова: Двайсет и две, мисля, оттогава…

Мъжки глас: 22е години. Българското правителство, в една много неясна декларация, следвайки международния вятър на разведряване и искането на чешкото правителство, не се извини, не се извини на чешкия народ, а почти извини себе си, че в тогавашните условия е било нормално да вземе участие в една такава интервенция под егидата на Варшавския договор… Днеска, както знаете, и вчера, целият чешки народ, и света, празнува Ян Палах… На него беше наименуван и площадът на Червената армия. Искам да знам, от името на падналите ми другари: кои са техните имена, те да бъдат обявени пред българския народ, Военно министерство да каже точните имена, да се извини на майките, на сестрите им, на бащите им, на братята им, на жените /ако имат такива/… Е… Разбрахте ме, нали?!

А. Манолова: Да. Да, да.

Мъжки глас: Защото това не бива да се повтаря. В една съвременна държава не бива да се допуска някой, по усмотрение на една чужда държава, да праща на смърт българските синове, ако ще той (синът) да е само и един…

А. Манолова: Да.

Мъжки глас: В този смисъл го направете…. Добре ли изглежда?

А. Манолова: Добре. Добре звучи… Един момент, аз да изключа… Нали повече нямате…?

Мъжки глас: Вижте сега, това е. Вие го допълнете, по ваше усмотрение… Военният министър е същия, запишете си го…

А. Манолова: Да, да, знам…

Мъжки глас: Направете справка, кадрова…

А. Манолова: Да?

Мъжки глас: Военният министър е същия. Цялото военно министерство е същото. Просто кажете: „Извиниха се на чешкия народ, а кой ще се извини на…?

А. Манолова: … на българския?

Мъжки глас: … на черните забрадки на българските майки?! И колко са те?!

А. Манолова: Да… Не са публикувани сведения?

Мъжки глас: Никакви данни! По никакъв повод!... Бяха… Беше забранено да се правят некролози…

А. Манолова: Беше забранено… некролози да се …?!

Мъжки глас: Естествено. Никъде не видяхме некролози. На майките, на бащите, ако са дали некролози, е било забранено да пише къде са умряли, къде са починали войниците… Пишете един такъв остър материал, майките…, в смисъл… Той е актуален, близък е моментът… Нека да го чуят, нека да се замислят… Ние сме на 40 години вече…Момчета, които бяха на 22е, сега са мъже!

А. Манолова: Добре. Аз ви благодаря…

Мъжки глас: Не, другарко Манолова,…  г-жа Манолова, извинете /майната му, омръзнаха ми…, омръзнаха ми! ... /…/ / (Заедно се смеят)… Колко време сте тука?

А. Манолова: Много. Двайсет… и три години…

Мъжки глас: Аз съм на… Да… Аз за втори път излизам, седя тук един месец, пътуването ми е частно,… на гости съм, по принцип,… изпаднах в един вакуум ужасен, добре че намерих емиграционната служба /…/… Хем ви заблазявам, хем не – много е особено… просто не можете да си представите…

А. Манолова: Да…

Мъжки глас: Разбирате ли?!… /…/(Комунизмът) е вътре в нас!… Знам, че не сте по-щастливи, знам, че си имате своите проблеми – и лични, и служебни, всичко на куп… Но тука животът е /…/ … Чувате ли ме?

А. Манолова: Да, чувам ви.

(началото на февруари, 1990 г., ролка № 354)

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите