Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

Следствено дело № 66 от 1989 г.

 

 Велко Вълканов, юрист на официалния Комитет за защита на правата на човека, предлага формулировка, благодарение на която шестимата задържани са освободени на 4.09.1989 г. под гаранция от 100 лв.

 

Интервю с Антон Запрянов

Антон Запрянов: Казвам се Антон Кръстев Запрянов, и съм роден на 2-ри декември 1958 г. в гр. Димитровград. По време на средното ми образование, в минния техникум, в четвърти курс, бях изключен, затова че бяхме протестирали срещу едно несправедливо решение на директора. След което постъпих в редиците на Българската народна армия като граничар. На десетия месец преминах границата, като напуснах поста си – в Гърция, където поисках политическо убежище, което ми бе отказано под претекст, че имало конвенция между България и Гърция за връщане на военно-служащи. След което бях върнат от гръцките власти на българските и бях осъден - за бягство, напускане на поста и шпионаж /затова, че съм издал устройството на автомат Калашников и къде се намира заставата/ - на 13 години. Ефективно изтърпях в Старозагорския затвор 8 години, след което бях освободен поради изтърпяване на наказанието, след което влезнах в Строителни войски да дослужа останалия срок, година и два месеца. След което се опитах да почна работа като учител със специалност английски език, което ми бе отказано, тъй като има вътрешна Наредба на МНП, в която се казва, че хора или лица, осъдени за престъпления от общ характер, нямат право да бъдат учители. След това опитах като екскурзовод на българското Черноморие – и там също не можа да се получи нищо, тъй като съм осъждан. Реших тогава да продължа образованието си и да се запиша във висше учебно заведение, но се оказа, че нямам право да следвам, затова защото съм осъждан, по гл.І  /или като политически…, и там претърпях отново фиаско. И след всичко това подадох документи за напускане на страната, но ми бе категорично отказано под претекст, че такива като мене нямало да ги огрее. След което станах член на Независимото дружество, тъй като след като не мога да получа правата, от които се нуждая, то поне би трябвало да направя нещо, за да променя статуквото и да търся тия свои права, или поне да дам своя дан за извоюване на същите тези права. И, някъде след около месец и половина, откакто бях станал член на Дружеството, се получиха тия събития в Североизточна България; ние взехме становище, заради което бяхме подведени под съдебна отговорност; проведе се следствие; бяхме задържани в затвора, имахме щастието да се даде гласност на нашия случай, след което, както знаете, много хора ни подкрепиха, обадиха се в наша защита и бяхме пуснати под гаранция. И сега, това, което очакваме, е да получим акта или да не го получим ...

Р. Узунова: Антон Запрянов? Румяна Узунова Ви се обажда от радио „Свободна Европа”. Първо да Ви кажа „Добре дошли” на свобода, на относителна свобода, все пак, защото сте под гаранция, но все пак извън стените на затвора. Бих искала да Ви попитам как се развиват събитията, какво е казал прокурорът – той трябваше доста отдавна да се произнесе за хода на делото, за насрочването на делото, ако изобщо има дело, разбира се…

А. Запрянов: Да. Прокурорът, след като бях пуснат под гаранция, съм го видял само веднъж - в деня, когато платих моята гаранция от сто лева. При въпроса ми „Кога ще получа обвинителния акт?”, той каза, „Не мога да те лъжа с обещания, но до един месец ще бъде връчен.” Тоя срок се удължава, нали, извън законния – един месец - с цел да ни се даде възможност да си подготвим нашата защита

Р. Узунова: Значи това е за ваше добро?...

А. Запрянов: Затова ще се забавят актовете… Досега, до този момент не са ни връчвани актове, и сме в едно положение на очакване. А пък що се отнася до съда, то още не мога … да се почувстваме свободни, защото, като обвиняеми, не знаем ще има ли дело, няма ли да има, и си задавам въпроса дали е оправдано да има такова дело? Тъй като, според мен, не е оправдано да има едно такова дело, когато се говори за плурализъм на мненията, демокрация и гласност и т.н. Смятам, че не е оправдано, ами и не е актуално; може би щеше да бъде актуално преди десет години.

Р. Узунова: Да, то като че ли ни подмладява – да се чувстваме 30 г. по-млади, да се връщаме към събития и в отношения към хора отпреди 30 г., но както и да е...

А. Запрянов: ...също това, че ей хора като Антон Югов се награждават в днешно време – много съм озадачен и притеснен, защото това е един показател за…, не за промени, а за нещо съвсем друго…

Р. Узунова: Мислите, че това реабилитира един стил, един сталинистки стил това награждаване?...

А. Запрянов: Така мога да го определя, защото когато Тодор Живков е станал министър-председател, той е дошъл именно в името на това да се скъса с миналото, а пък сега се правят реверанси към това минало. И не мога да открия връзката, не виждам логика. Притеснен съм и съм много разтревожен от тоя факт, и тъй като очаквам и дело, очаквам най-лошото…

Р. Узунова: Но в най-лошия случай, ако дело все пак има, обещано ли е от страна на прокурора да бъде при открити врати?

А. Запрянов: Когато той ме посети в затвора, аз му зададох тоя въпрос: дали ще бъде при открити или закрити врати – той не ми отговори нищо. Но последния път, когато се видяхме, той ми каза, че ще бъде при открити врати.

Р. Узунова: Вие, предполагам, знаете, че последният законен срок, в който той трябваше да се произнесе, беше 26 август. Задал ли му е някой от нас въпроса, защо е престъпил закона, всъщност?

А. Запрянов: Да, аз му зададох тоя въпрос; той каза, че това се прави с цел да ни се даде повече време да си организираме защитата – това беше неговото обяснение.

Р. Узунова: Вие мислите ли, че Вашата защита е организирана, Вие ще имате ли адвокат?

А. Запрянов: Аз мисля да се откажа от адвокат, защото не виждам смисъл. Аз преди също съм бил осъждан – но просто неговата функция е такава формална, за да разчитам на адвокат.

Р. Узунова: Разчитате на себе си, така ли?

А.З апрянов: Разчитам на това, че съм невинен!

Р. Узунова: А запознат ли сте добре с материалите по обвинението, поне на този етап, следствения?

А. Запрянов: Аз със следствения материал съм запознат, с показанията на всички мои съпроцесници… Все си мисля, че мога сам да си организирам защитата, въобще ако това е нещо, на което му се даде ход ...

Р. Узунова: Мислите, че няма сериозни основания за,… да Ви обвинят в някаква престъпна дейност?

А. Запрянов: Това, което ние сме го правили, не мога да го определя като престъпна дейност – просто си е една гражданска позиция.

Р. Узунова: Бихте ли, Антон Запрянов, казали нещо за условията, при които бяхте в следствения отдел и в затвора, съответно?

А. Запрянов: В самото следствие държаха на това, че процедурата е спазена, отнасяха се внимателно. После разбрах защо,… може би защото се вдигна и голям шум. След това в затвора ни даваха възможност и да работим; там условията са по-леки, тъй като когато си неработещ, условията са по-тежки и храната е слаба, ниско-калорична...

Р. Узунова: А какви са Вашите надежди, как ще протекат събитията, как виждате Вие, от една страна, от идеалната страна, ако се спазва законността, какво би трябвало да стане? От друга страна, от какво се опасявате?

А. Запрянов: Смятам, че се получава един парадокс: тъй като сега е актуално и съвременно да се говори за плурализъм на мненията, за демокрация и гласност, но това всичко влиза в противоречие пък с Наказателния кодекс, който е съобразен с едно минало време. И тук се получава едно противоречие. И най-доброто, което би могло да се направи е това да се даде ход на новото мислене и тези хора да не бъдат осъждани заради убежденията и, евентуално, да се помисли и за една промяна на Наказателния кодекс, и на самата Конституция. Това би могло да се направи. А най-лошото е да се спази буквата на Закона – един закон, който вече е изживял времето си.

Р. Узунова: И особено този член 273, Антон Запрянов… В Съветския съюз закон с такова съдържание вече не съществува, отменен е.

А. Запрянов: Значи, това са закони, които търпят широко тълкование, а това вече означава и ограничаване на гражданските и на човешките права.

Р. Узунова: Благодаря Ви, Антон Запрянов.

(12.09.1989 г., ролка № 158)

 

 

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите