Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

МИТИНГИТЕ

 

 

Репортажи за митингите и събранията и за поведението на хората в Пловдив на о. Димитър Амбарев;

Р. Узунова: Хайде, говорете…

О. Димитър Амбарев: На 20 число, както споменавах в предишната си кореспонденция, развълнуваните ученици бяха обсадили дома на Областния партиен комитет. От онзи ден, след репортаж на NBC, бяха поканени в конгресната зала за разговори. Тези разговори са преминали в открит ученически бунт, защото днешната младеж е много по-зряла от предшестващите ги поколения. Пред техните очи са разминаването на думите с делата, както и фалшът, и корупцията. Спешно е бил повикан началникът на отдел „Средно образование” към Изпълнителния комитет на Областния народен съвет – Френгов, който е заплашил учениците с дисциплинарни санкции. Това е преляло чашата и с викове „Долу” и освирквания разочарованите ученици напуснали залата. Известно ми е, че тази вечер, в петък, в английската гимназия, която беше инициатор на тези вълнения, са поканени учениците и родителите им за съвместна учителско-ученическо-родителска среща. Зная, че в неделя се подготвя нов ученически митинг на Джумаята, на който митинг ще бъдат издигнати искания и ще бъде изготвена Резолюция, която ще бъде изпратена на новото правителство. Техните искания са във връзка с реформа в средното образование, за премахване на професионално-учебния център(?) (може би УПК) като корумпирана институция в системата на средното образование. Другото по-интересно е, че на 21 число на месеца (вторник) в 11 часа беше подготвен митинг, инспириран от Областния комитет на Комунистическата партия, но официално организацията му е била възложена на общинския комитет на ОФ. Този митинг е целял подкрепа за новото правителство от страна на широките народни маси. Предварително е била провеждана разяснителна работа сред работническите колективи в различните предприятия, като агитаторите са се стараели да създадат сред работниците недоверие към интелигенцията, която е била представена като фактор, който е непроизводителен, но претендира за лидерство, социална класа, неутвърдена като носител на пролетарските традиции, силно повлияна от буржоазната действителност на Запад и враждебна на работническите интереси. Въпреки това, положеното начало на казионния митинг с духов оркестър вървеше както всички казионни митинги с освирквания и с невнимание на публиката в този митинг към ораторите. Почти до 7ия оратор всички бяха свалени от трибуната с освирквания и с виковете – “У-у-у” и “Долу!”. След втория оратор седемхилядното множество започна да освирква организаторите на митинга и говорещите по определения списък оратори. Официалната преса в коментарите си отново се опитва да хвърля прах в очите, че това било нормалната атмосфера за всеки митинг. Ние сме съвременници на целия 45-годишен период от време, за да знаем как протичаха митингите до този момент. Организаторите на настоящия митинг, които нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили, си я караха по стария сценарий и скуката се превърна в раздразнение, а не след дълго раздразнението премина и в гняв. Говориха 7 оратори, от които 5-та бяха освиркани и прекъсвани. Известната активистка, герой на социалистическия труд Комня Сотирова, известна от пионерските, моите пионерските години и вече на възраст, бе извадена от нафталина и вече заекваща в словото си се опита да подкрепя новото правителство, но тука се получи засечка. Към трибуната си запробива път групичка с плакат “Не искаме нов отбор със стари играчи. Изпружените долу!” и тя бе принудена да прекрати словото си. Тогава по силата на желанието на хората аз се приближих до трибуната и взех микрофона да говоря. Аз бях осмият, за който пловдивската преса свенливо съобщава, че това е дало нова насока на митинга. Изложих гражданските искания, които би трябвало да се представят от новото правителство, за да легитимира то своя образ. А тези граждански искания са: разтурване на настоящето Народно събрание като компрометирало себе си; насрочване на нови, свободни избори за Народно събрание, в които свободни избори да има и листа на неформалните сдружения в страната, които ще бъдат единствения гарант за демократизацията в страната. Това докара публиката да премине в овации. Поприказвах им още пет минути, като им изложих, че аз съм член на Независимото дружество за защита правата на човека, което се бори за техните права от 16 януари 1988 г. и че защитник на техните социални права ще бъде единствено профсъюз “Подкрепа”, създаден в Стара Загора от д-р Константин Тренчев и неговите сподвижници. Бурните ръкопляскания на тълпата изразиха одобрение от казаното от мен и аз не виждах какво повече мога да им кажа,… за това, защото вече други, свободни граждани напират към микрофона, когато Рабфачев (?), първият секретар на Областния комитет на ОФ, се опита да ми отнеме микрофона. Аз се запътих към стълбичката да слезна от трибуната, когато той каза, че митингът се закрива и че нямало да бъде даден микрофона на други граждани, като подхвърли, че аз съм бил осъждан за морални деяния. Независимо от всичко аз се прибрах в къщи, но след около половин час, след като се бях прибрал, телефонът отново ми зазвъня и се обади мой приятел, който ми казва: “тълпата се насочи към Партийния дом и принуди първия секретар на Областния комитет на партията Пантелей Пачов да се върне, да излезе пред тях и да разпореди на звуко-озвучителна служба да озвучи на нова сметка площада, като предават микрофона на гражданството. Хората скандират и викат „Амбарев да се върне на трибуната”. С бърз ход се запътих към Червения площад, който е на 20 мин. от дома ми. Отново се изкачих на подиума и от този подиум аз прочетох Преамбюла на нашта Харта за защита правата на човека в България, като предварително, преди Преамбюла аз направих един лек, исторически обзор върху историята на Дружеството, върху съществуването на нашето Дружество. Тъй като Рабпачев (?) си позволи да ме разгражда(?) по морален път, аз съобщих на събралото се множество, че с присъда на Пловдивския районен съд от 17 октомври 1984 г. аз съм реабилитиран – първо, второ – освободен съм от затвора с указ на Държавния съвет в извънреден срок и трето, обясних им с десетина думи как се манипулира българския съд от тоталитарната система, като съвсем честно и откровено им казах – “Да, осъждан съм за изнасилване, но аз изнасилване нямам, защото такова действително нямаше”. Публиката отправи своите упреци с викове “Долу комунистите! Не желаем повече да бъде манипулирано съзнанието ни!” и на трибуната се качи друг оратор, аз слезнах, който ме подкрепи. Мене са ме подкрепили няколко души, които са били изпращани с възгласи. Но един от тези оратори, член на “Екогласност” се обърнал към публиката и е призовал присъстващите на митинга да паднат на колене в едноминутно мълчание за всички репресирани от 1944 година до ден днешен. Осемхилядното множество тутакси паднало на колене и на площада зацарила гробна тишина. След това един от работниците, един електротехник, чието име, чието име сега не мога да го… /я да видиме тука кое е във вестника...., вероятно вие вече имате информация за него, е поканил първия секретар на областния …/ - Христо Станев, електротехник - е поканил Първия секретар да каже по какъв начин си е построил къщата на место, където не е живял, место отчуждено за обществена сграда, да каже колко квадратни метра жилищна площ представлява жилището му и да даде обяснения за триетажната си вила от къде е взел средства. Христо Станев е пропуснал обаче една подробност: да го пита какво е месечното възнаграждение на един областен партиен ръководител, първи секретар в настоящия момент, защото нашите данни са от `85 г .- Един окръжен първи секретар на партията е получавал 10000 лева за `85 г., като тази сума е изразена половината от своята част във валута.

Снощи беше проведено събрание на „Екогласност”. Клубът „Екогласност” иска от гражданските власти да му се даде помещение за провеждане на Учредително събрание. Но засега се срещат пречки. Като крайна мярка „Екогласност” е решило да се обърне тъкмо към първия секретар на Областния комитет на партията, за да се намери разрешение на въпроса. По този начин първият секретар на Областния комитет на партията ще легитимира своята привързаност към демокрацията.

Вчера, на 23 ноември, бях поканен в двора на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. С мене беше областният ръководител на профсъюз „Подкрепа” Румен Русев. След като бяха прочетени учредителните протоколи на всички ВУЗове в Пловдив, а именно ВСИ „Васил Коларов”, Медицинска академия, Музикално-педагогическия институт, беше образуван Инициативен комитет на Независимите студентски дружества и Координационен съвет при тях, които са готови да влезнат в Националния студентски съюз. Говориха много студенти, някои от тях нападаха Комсомола, други от тях защитаваха Комсомола и накрая …Между говорещите беше и старшия преподавател от Музикално-педагогическия институт Ангел Ангелов, който се обърна към студентите да бъдат бдителни, тъй като се забелязва тенденция на дублиране на неформалните сдружения, било по линия на гражданските и човешки свободи, било то по профсъюзна линия, било то по студентска линия, тъй като във в „Младеж”, в броят от онзи ден, от 20то число, има едно съобщение на някой си Георгиев, секретар на Комсомола, с което се обръща към студентството за създаване на Български студентски съюз. Аз се качих, при поканата да говоря на този митинг, като обясних на студентите традициите на българското студентство в миналото и всички опити на разни казионни организации, както и (на) нелегалното движение на БКП на времето, да превземат ръководството на Свободния студентски съюз. И само от тях зависи да не стават отново инструмент в ръцете на Комсомола. Качи се да говори първият секретар на Областния комитет на Комсомола в Пловдив, чието име не зная, който се опита да ме апострофира, обърна се към студентите с „бойните традиции на Комсомола още от времето на БОНС”-а и тъй като беше в присъствието на всички студенти, аз го попитах: “То доброволна студентска организация ли беше? - Да, доброволна.” Получавате ли заплата вие? Вие, получавате ли заплата?” Той беше принуден да каже, че получава заплата. Тогава аз допълних пред студентите, че нито една буржоазна партия в миналото не е получавала заплата, материално не е тежала върху гърба на своя народ. В училище, в бившето училище „Карнеги”, което се намира в квартал Гюл бахча, или кв. Прослав(2) до пожарната команда, на 22и вечерта, срещу /.../ пловдивски граждани дойдоха да изразят своята привързаност пред ръководството на профсъюз „Подкрепа” и лично пред д-р Константин Тренчев и създадоха Областен координационен съвет на профсъюз „Подкрепа”, профилирано по специалности. Ето това е, което мога да ви кажа. Да, спазен е бил… принцип …

От днес към свободно възобновляване на студентските общества. ... бе осветен от новия български Великден, който иде да открие половин …

(24.11.1989 г., ролка № 164)

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите