Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

 

МИТИНГИТЕ

 

 

 

Разказ на Мария Гюргева за митингите в Бургас

Р. Узунова: В колко часа беше митинга, Мария Гюргева?

М. Гюргева: Мисля, че от пет часа беше митинга.

Р. Узунова: Кой го беше организирал?

М. Гюргева: Независимото гражданство, така имаше…, такива позиви имаше пуснати. Независимо гражданство на град Бургас.

Р. Узунова: Бяха разпръснати из града, така ли, или залепени?

М. Гюргева: Ами на мен ми го дадоха този позив от ръка. Не зная къде и колко са били разпръснати.

Р. Узунова: И къде се събрахте? Колко души?

М. Гюргева: Много хора. Целият площад, а той е централен площад, голям, беше пълен с хора. Не мога да Ви кажа - може би 300, 400, 500 човека, не мога да определя точно. Много хора, изключително много хора.

Р. Узунова: И какво, оратори имаше?

М. Гюргева: Имаше оратори, много оратори, известни хора на Бургас, художници говориха…

Р. Узунова: Писатели?

М. Гюргева: Ами художникът Георги Баев говори. Представител на "Екогласност", който искаше секретните данни... Имало някакъв секретен доклад за гр.Бургас, с данни, които показват, че екологията на града е страшно нарушена..., и въздухът дори е по-отровен от цигарения дим. Точно така каза момчето. Имаше представители на Дружеството за защита на правата на човека, и също говориха. Говореше се, издигаха се лозунги за демокрация, многопартийна система. Какво още да ви кажа? Аз също говорих.

Р. Узунова: И какво казахте?

М. Гюргева: Аз казах, че ако трябва да се промени нещо в нашата държава, трябва да се промени политическата система. Казах, че тази партия, която до сега ни управлява 40 години и която толкоз много е грешила, ако имаше чест и достойнство, трябваше да си подаде оставката. Както президента Никсън от аферата "Уотъргейт"... Казах сега да се пазят от демагозите. Защото те сега насочват вниманието към един или двама човека, но не само те са грешили, нали? Много хора са грешили там, от тази партия. Много хора издигнаха искания за промяна на чл. 1 ал. 2. – за ръководната роля на партията. Даже в моя доклад аз казах, че е срамота една партия да командва по силата на името на закон, който я защитава и налага. Тя не е миропомазана от Бог…

Р. Узунова: Ако имате текста, бихте ли ми го прочели? Какво работите?

М. Гюргева: Аз работя като оператор в електронно-изчислителен център, а по образование съм начална учителка.

Р. Узунова: Добре, слушам Вашия доклад.

М. Гюргева: Ама целия ли трябва да го кажа? Добре. „Граждани на Бургас, първо искам да отправя един апел към жителите на моя град. Нека днешния митинг да бъде мирен, с мирни средства, защото демокрацията се постига само с мирни средства. Историята показа, че всички кръвопролития, например Парижката комуна, където се издигнаха лозунгите "Свобода, равенство, братство" и Октомврийската революция, пък и 9 септември не доведоха до желания резултат.” Чувате ли? Значи, тук мене ме освиркаха.

Р. Узунова: Вярно?

М. Гюргева: После казах, че „Свободата, равенството и братството не се постигат със щит и пушка, не се постигат с кръв и паднали глави. Убийствата и насилията водят до омраза и насилие. Всички реформи трябва да станат по мирен път”…Записахте ли досега всичко? Тука също ме освиркаха. Не ме приеха хората, с тия може би шаблонни думи... „Граждани на Бургас, не позволявайте да насочват вашата омраза към отделни лица от партийния апарат - Живков или Жишев /Жишев е нашият партиен секретар./! Нима те са най-важната причина за нашата разбита икономически, социално и духовно държава?” Тука също ме освиркаха - изглежда те са убедени, че е необходимо един човек или няколко лица да платят за всичко. Чувате ли? Продължавам: „Все едно да отрежеш върха на цирея, но оттатък ще продължи да расте. /.../ е една корумпирана партия, която не престана да греши вече 40 години. Ако това беше станало на запад, тази толкова грешила партия щеше да има срам, съвест и достойнство, и чест да подаде оставка, като стана с президент Никсън при аферата "Уотъргейт". Вчера един от ораторите на митинга каза: „Внимавайте, пазете се от демагогията!” Граждани, докато не се промени политическата система, нищо не можем да очакваме. Чл. 1 ал. 2, която гласи, че БКП е ръководна партия, трябва да се промени. Срамота е, че една партия командва по силата на закон, който е защитава и я налага. Да не е миропомазана от Бог, че да стои все тя отгоре?! Ако една партия ръководи държавата, то тя трябва да заслужи това с делата си и чрез свободни, а не манипулирани избори в резултат на събиране на определен брой гласове от народа. А нима изборите при нас стават така? Искаме многопартийна система, защото само ако има партии в опозиция, то те критично ще наблюдават дали управляващата партия не прави грешки и не злоупотребява с властта. Тези опозиционни партии ще имат по равен брой представители в парламента и тогава управляващите няма да си разиграват кончето, както могат. Но не щем такива партии като днешния послушен БЗНС. В една държава, ако управлява само една партия, то тя е тоталитарна диктатура. Такива диктатури са и фашизмът, и комунизмът. За това беше спряна от цензурата книгата „Фашизмът” на проф. Желю Желев, да не би да направим паралела между тях! Но ние го правим, не сме малоумни. Искаме закони, които ще защитават реформите на преустройството; искаме отменяне на репресивните членове от Наказателния кодекс; искаме разделяне на законодателната, изпълнителната и съдебна власт; Народното събрание е изразител на гласа на народа и то трябва да влезе в ролята си на върховен орган на властта, над който трябва да стои само върховният закон - Конституцията, а не някаква си партия. Партията трябва да бъде подчинена на Народното събрание, а не тя да му диктува и да избира сама народните представители, които пряко й се подчиняват и знаят само да се съгласяват, да ръкопляскат и да вдигат ръка и за добро, и за лошо; искаме народът да избира сам своите народни представители; искаме ръководителите на държавата да дават отчет за своите разходи пред Народното събрание; искаме ръководителите на държавата да дават личен пример със своята работа; искаме мандат за тия държавни ръководители четири или пет години, защото този ръководител, който слиза от своя мандат знае, че ще бъде после в мнозинството и затова ще работи за добруването на това мнозинство; нека червените милионери да дадат отчет пред публичен съд от къде имат милионите си - при днешната средна работна заплата, да се върнат крадените милиони в държавната хазна. Граждани, вземете Заключителния документ от Виенската среща за разоръжаване и за правата на човека, подписан е и от България. Научете, знайте, отстоявайте своите права, че първо: човек се ражда свободен; че всички човеци са равни пред закона; всеки човек трябва да има свобода на мисъл и слово; свободата да си изразява своите убеждения; да има свобода на мирни събрания, на мирни сдружения - без терористични акции, само с мирни действия; равна заплата при равен труд; свобода на средствата за масова информация; демокрация чрез плурализъм! Нека да дадем шанс на Петър Младенов да доведе страната до една многопартийна демокрация!” Това беше, Румяна.

Р. Узунова: А вчера също е имало митинг, така ли?

М. Гюргева: Да. Вчера също имаше митинг. Говориха, тука, един партиен другар, освиркаха го. Едни ги освиркаха, които говориха с шаблони и с клишета, а другите, които си казаха истината, горе-долу по моя доклад, нали - всъщност те са съвсем познати неща, тези, които аз съм ги отразила в доклада - те се казаха и вчера. А искам, Румяна, да ви питам накрая: след като завърших доклада, казах, че много време, дори и днес са ми подслушвали телефона и непрекъснато ми се обаждат по телефона от милицията. И след това,… Ало, слушате ли ме? И след това, като свърших моето слово, нали, се дръпнах настрана. Дойде един полковник от милицията и ми каза, че след като са ми подслушвали телефона, аз би трябвало да подам молба до пощата ли, до милицията ли и да се оплача, сега трябва да подам тази молба. Ако излезе, че това не е вярно, те трябвало да ме съдят и че трябва публично да оправдая милицията и това, което съм казала на митинга, че не е вярно, че са ми подслушвали телефона... Искам да знам какви права, правни, имам, там, как ме защитава закона. Ако можете да ми кажете? Ако наистина нещо…

(вероятно 22.11.1989 г., ролка № 310)

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите