Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

МИТИНГИТЕ

 

 

Открито писмо на Марко  Ганчев до БКП

Р. Узунова: Включих, говори.

Марко Ганчев: „Драга Партийо, вчера за първи път извикаха по твой адрес „Долу!”. Бих се наел да те защитя, ако ми разрешиш да защитя и тези, които викаха „Долу!”. Знаеш ли, че го викат не заради старата ти вина, която ти наистина си осъзнала. Викат „Долу!” заради новото ти хитруване. И ти ги нарече екстремисти. Повече от година ти наричаше екстремисти нас, умерените либерали, членове на независимите сдружения /да не говорим за по-силните думи като „родоотстъпници” и т. н./. След като се разбра кои са продали рода си заедно с хазната му, от няколко дни насам, а по-определено едва от вчера ти заговори, че активистите на независимите сдружения сме били едни много достойни хора, мъдри и уравновесени и трябвало да ти помогнем срещу новите екстремисти. Не ти се сърдим, че повече от година нашата ръка изтръпна да виси във въздуха, протегната към тебе за диалог. Хайде, тогава друга ръка правеше ръкостисканията! Но ти се сърдим за дето само преди няколко дни твоята ръка изпрати полутаен - полуявен инструктаж до твоите поделения: да предотвратяват по всякакъв начин обединяването на независимите сдружения. Значи не си имала сериозно намерение да седнеш на равноправен диалог с тях за спасяването на България, докато не се яви нуждата те да ти помагат да се спасиш от новите екстремисти. Най-точната дума за твоя водач до преди един месец бе думата „шмекер”, но ти нали искаш да се разграничиш от него?! Защо продължаваш да шмекеруваш? Не разбра ли, че времето на монолога мина - сега е време за диалог и само диалог с обществото. Признай си, че още когато насрочихме първия наш митинг за 18 ноември, на същото това място ти пак направи хитруване, като насрочи свой митинг един ден по-рано, да не би да излезе, че нямаш вече ръководна роля! Ти изхитрува и на онзиденшния Извънреден пленум да отстраниш предварително непопулярните членове на твоето Политбюро, чиито оставки щяхме да искаме на тоя митинг. Радваш ли се на новата успешна шмекерия?! Не се радвай, че си изпреварила улицата! Щеше да я изпревариш, ако не беше избирала на първия си Реформен пленум тия хора. Едва след като видя, че това няма да мине, ти ги отстрани. Ами тия, които останаха, какви са, с изключение на двама – трима? Ще ми кажеш ли откровено проверила ли си дали някой от тях не е говорил съвсем наскоро в старозагорски предприятия, че Блага Димитрова била „дърта маймуна”, Радой Ралин – „стар брадат козел”? Да не мислиш пък, че много ме очарова и с връщането на Александър Лилов? Не искам да го обвинявам, че навремето, като завеждащ отдел в ЦК той извика на разговор нас, (повтаря) четирмата писатели, които отказахме да гласуваме срещу Солженицин. След разговора бяхме изключени от Партията за 13 години? Наистина, личеше си, че човекът се гърчеше и срамуваше от тая операция, но я проведе! Толкова ли нямаш млади, и неопетнени, способни кадри измежду твойте членове, които са една десета от населението на страната?! Цялата страна бе разочарована като видя по телевизията новия кандидат-член на Политбюро Иван Станев - уважаван бригадир от Кремиковци, обаче без политическо мислене дори в зачатък. Ами новите членове на Централния ти комитет, които са писатели?! Чунким са нещо по-различно! (повтаря) /Това чунким ли те плаши? А, не се чу. Чунким или санким – все това!/ Разликата е, че са много повече от бригадирите! (пауза, включване отново и повторение). Въпреки това не освободихте един от тях, макар да знаете, че са не само живковисти, ами и мракобеси! Прощавай, че се бъркаме в твоя личен живот, обаче през много десетилетия ти се бъркаше в нашия личен живот и сега ти се връща. Не можеш да разбереш защо вече викат „Долу!”. Ето, заради тия неща, и за много още други, в които ти „изчакваш да овладееш положението”, както се изразяваш на своя жаргон и „да минеш в настъпление” (повтаря). Много добре знаеш, че това вече няма да стане! Сядай на Кръглата маса за диалог със Съюза на демократичните сили, но без да подаваш под масата инструктажи срещу партньора си. (Повтаря). Бърза се с дребни маневри, които да успокоят консервативните сили, а се закъснява с ясните становища по важни неща, които могат да ни спечелят морален кредит пред света. Какво му е толкова деликатното на „турския въпрос”, когато той е неразделна част от общия въпрос за надценяването на ролята на насилието, каквото надценяване ти правиш от много десетилетия насам, без да си го признала нито веднъж. Признавай го, и хората да си върнат имената, а ти да смениш своето, защото срещу него вече викат „Долу!”. Много страни те изпревариха и с това, но… твоя си работа. Ние ще ги помолим да не викат „Долу!”. И ако не е твърде късно, може и да ни послушат, особено ако им го кажем без хитруване. И на тях, както и на тебе, казваме без хитруване следното: В твоите заговорнически кабинети, Партийо, се ширят илюзии, че нещата още се управляват от там. Илюзии се ширят и сред вас, чудесни активисти на независимите организации, опиянени от свободата, че всичко вече е във ваши ръце. Това са опасни илюзии. Истината е, че и сред едните, и сред  другите има можещи хора. Дълги десетилетия сме слушали притчи за класова борба. Сега у нас действително се води голяма класова борба - борба между класата на можещите с класата на неможещите.  Който успее да обедини класата на можещите, той ще бъде можещата фигура в България, неговата организация ще бъде можещата организация. Драга Партийо, прощавай, че когато си имаш толкова грижи, искам да те помоля за някои конкретни услуги от името на моите колеги от областта на културата. Настояваме: 1. Да бъдат разпуснати монополните обединения в културния живот, които играят ролята не само на гигантски цензори, но и парализират всяка творческа инициатива /каквито са обединението „Българска книга и печат”, „Българска кинематография” и други от този род/; 2. Да се разреши кооперативна и индивидуална издателска дейност, като се промени т. 3 от чл. 22 от 35о постановление на Министерския съвет; 3. Комитетът за телевизия и радио да мине под контрола на Народното събрание, като се ръководи от обществен съвет; 4. Да се премахне правото на БТА за избирателност и диктат върху разпространяваната информация. Вчера дори в. „Работническо дело” се оплака от това, а знае се, че не е много популярен в свободомислието си; 5. Висшите учебни заведения, Българската академия на науките, Народната библиотека и други престижни общонационални културни институции да се финансират директно от държавния бюджет чрез Парламента, а не чрез междинни ведомства. Това да се уреди с нарочен закон; 6. Да се преустанови унищожаването на архиви в момента, за каквито случаи има несигурна информация по несигурни слухове. Ако това се допусне, могат да изчезнат ценни архиви не само за нашите съдилища, но и за нашата история. Впрочем, това е едно и също, тъй като сега историята упражнява съд над всички нас. Желая ти добро здраве!”

Р. Узунова: Това е пълният вариант, така ли?

М. Ганчев: Да, пълният.

Р. Узунова: А ти го посъкрати?

М. Ганчев: Не, аз четох някъде последната трета, примерно.

Р. Узунова: Да.

М. Ганчев: Да, нещо такова.

Р. Узунова: А то поради…

(10.12.1989 г., ролка № 257)

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите