Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

МИТИНГИТЕ

 

 

Декларация на НДЗПЧ към новото ръководство на страната, чете Румен Воденичаров

Румяна Узунова: Ето, Включих. Високо!

Румен Воденичаров: Започвам. „Уважаеми съотечественици, уважаеми членове на независимите демократични сдружения, дами и господа. Преди два месеца Независимото дружество за защита на правата на човека в България изготви своя първи обзор за нарушаването на човешките права в България. Той завършваше така: „За все повече хора става ясно, че т. нар. реален социализъм в неговите съществуващи форми и като система е изчерпала своите възможности и се е превърнала в исторически абсурд. Пред очите ни подобно на снежен колос тя се топи, губейки бързо неясните си очертания, предизвиквали толкова години идеологически халюцинации. Насилието, лъжата и лицемерието стават все по-очевидни. При такава база, без обзорни човешки права, не може да има нито ефективен труд, нито технически прогрес, нито пък високо благосъстояние на нацията. Пътят към тези наистина високи цели минава единствено през демокрацията и плурализма на мненията. За да се тръгне по този път, обаче, е необходимо да се излезе от дългогодишната кома на социалната теория, след което да се реформира радикално политическата система в България. Колективизмът, който в различни отблъскващи форми владееше част от европейските народи до `80 години на нашия век, днес отстъпва място на ценностите на либералната демокрация от ХІХ век. Човешките права се превръщат във въпрос, съизмерим с икономиката и екологията. Крачка по крачка злото отстъпва позициите си на доброто. Все повече държави започват да привеждат своите национални законодателства в съответствие на международната Харта за правата на човека. Процесът изглежда необратим. Този гигантски процес, нахлул като топъл вятър и в страните от Източна Европа, не може да не обнови и България, ако нейните граждани искат през следващия век да бъдат равностойни и равноправни членове на Европейската и световна общност.” Край на цитата. В събота, на 18 ноември хората по улиците на София си казваха честито, но това се правеше без изразяване на особен оптимизъм. След дългите години на обществен застой във висшите ешелони на властта няма нито един човек с неопетнено име. „Изкуственият отбор”, с който неподражаемо си служеше досегашния Генерален секретар, доведе до отрицателна селекция и в момента в Политбюро няма човек с подчертани реформаторски качества. Всички потенциални реформатори се намират по ниските нива на партийната йерархия или вън от нея. Избирането на Петър Младенов като първа, макар и закъсняла крачка на демократични промени, трябва да се приветства с умерен скептицизъм. Положението, което той наследява, не е завидно. Празна хазна, огромен държавен дълг, раздут непроизводителен административен и репресивен апарат, етнически проблеми и като следствие от тях проблеми с трудовите ресурси. Беззаконие в смисъл, че законът не е еднакъв за всички. Десетилетията на двусмислие причиниха дълбок упадък на нравствеността на нацията, загуба на редица национални добродетели и това, според нас, е по-тежко наследство от икономическата разруха и екологическото замърсяване. Ние, членовете на Независимото дружество за защита на правата на човека разглеждаме промяната на партийното ръководство като абсолютно необходима стъпка, за да бъде запазено малкото, което ни е останало от името на България. Ние изразяваме мнението, че новият Генерален секретар, като продукт на съществуващата тоталитарна система, въпреки че не участвал във вътрешни беззакония и разхитителства, трябва да разделя солидарно с г-н Тодор Живков вината за провежданата външна държавна политика 15 години и за лошото име, с което се ползва България в света. Без критична оценка на миналото си г-н Младенов трудно ще спечели отново уважението и подкрепата на българските мюсюлмани, а също и на голяма част от българската интелигенция, в която той следва да търси опора за предотвратяване на националната катастрофа. Името на България като на демократична страна той ще трябва да чисти и създава наново. Особено неотложен за новия екип на г-н Младенов е въпросът с преразглеждане на критичния да нашата страна въпрос на правата на българските мюсюлмани. Става въпрос за 1 и половина милиона български граждани, етнически турци и помаци, които от 20 години са обект на насилствена асимилация, на прилагане на груби репресии и дори проливане на кръв. Потокът на български граждани на изток в търсене на религиозна свобода отвърна цяла демократична Европа от България. На Парижкото съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа по т. нар. „Човешко измерение” нито една от 32 европейски страни не подкрепи българската кауза. Нашите средства за масова информация старателно премълчаваха този факт и продължават и сега вълната на дезинформация. Но показателно е, че съветското списание “Новое время” писа още през м. юни тази година: "Българският представител се опита да отхвърли тези обвинения, но остана в изолация." Знае се кой беше български представител на Парижкото съвещание. Положението с правата на около 250 хиляди помаци е дори по-тежко, тъй като за тях не е в сила новия паспортен режим. Като профилактика срещу смутове спрямо тях се прилага Указа за гражданска мобилизация. Не се приемат в обществени заведения в дрехи, които изисква тяхната религия. Подменят се месните учители с българи немохамедани. Наказват се с уволнения, ако посмеят да обрежат децата си според мюсюлманския ритуал. Правят се истински блокади на помашки села, които се съпротивляват по-организирано на асимилацията. НДЗПЧ настоява за незабавно възстановяване на правата на тази огромна трудова сила на нацията, за пълна гласност по въпроса за понесените от нашето стопанство щети и за обявяване и наказване на виновниците за тази национална трагедия. Ние сме убедени, че така както 20 хиляди граждани на ГДР са на път да се върнат в родните си места след емиграция в западна Германия и пробива на Берлинската стена, така и десетки хиляди етнически турци, тези непретенциозни труженици, които винаги са твърдeли, че не изпитват омраза към българския народ, биха се върнали в запустелите си села, ако малцинствените им права се гарантират един път за винаги. Не всички американци обичат негрите, но това не е причина те да нямат равни права с всички други. Не е пречка само преди няколко дни черен американец да бъде избран за кмет на Ню Йорк и черен американец да бъде избран за губернатор на южния щат Вирджиния. От новия Генерален секретар трябва да се осъзнае час по-скоро, че „Държавна сигурност” като устройство, численост и финансиране представлява зловещ остатък от сталинизма, който със сигурност е успял само в едно: да вкорени чувството за страх у болшинството българи. Десетки хиляди - никой не знае точната цифра, но не са по-малко от 100 хиляди - стари мъже години наред не произвеждат нищо и разбират сигурността на държавата като непрекъсната вахта с гръб към границата. Тези юнаци, които сега все още стискат юмруци в джобовете си, ще трябва в бъдеще да използват по-целенасочено енергията си, не за непрекъснато следене или влачене на демократи по асфалта, а за борба с истинските закононарушители и за производство на материални блага. НДЗПЧ мисли, че ще изрази чувствата на всички присъстващи като настоява както за съкращаване на числеността на забуленото в секретност ведомство на „Държавна сигурност”, така и за поставянето на дейността му за в бъдеще под парламентарен контрол. За всеки от нас е ясно, че вече с полу-мерки няма да е възможно излизането на пътя, на който са излезли отдавна европейските демокрации. Ние явно се намираме далеч встрани от него. И ако настоящата смяна се окаже само борба за власт, отдалечаването може да продължи. Примерът на съседна Румъния показва, че това в края на ХХ век може да се окаже гибелно.

Изказвайки в този критичен за нацията момент нашето задоволство от направената промяна, НДЗПЧ в България настоява: Новият Генерален секретар, доколкото при настоящето държавно устройство е първата фигура в коридорите на властта, да даде бързи практически доказателства, че България ще стане правова държава. Т.е. държава, управляваща се с дълго действащи закони, а не с постановления и наредби. Това включва, на първо време, признаване на правото за съществуване и регистриране на всички независими сдружения на гражданите, свобода на словото и печата, свобода на мирните събрания и демонстрации, на всички политически затворници, не само за тези по чл. 273; нов подход към кризата с етническите турци и българо-мохамеданите и другите етнически малцинства; започване на разследвания за престъпленията на досегашните партийни и други ръководители. За нас, членовете на независимите сдружения и в частност членовете на НДЗПЧ, индикаторът за това дали г-н Младенов ще бъде наречен реформатор е незабавното възстановяване на нарушаваните основни човешки права. Ние напомняне на г-н Младенов, че Виенските споразумения на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, които България подписа изцяло, а не като Румъния със 17 забележки, я задължава до една година да приведе вътрешното си законодателство в съответствие със задължителния документ от Виена. До изтичане на този срок остават два месеца, а направеното, ако изключим новия паспортен режим, не е много. В по-далечна перспектива, но също в кратък исторически срок, ще трябва да последват: промяна в съществуващата Конституция, която е безнадеждно остаряла; разделяне на съдебната, изпълнителната и законодателната власт; възстановяване на парламентаризма като многопартийна система; поставяне на „Държавна сигурност” под контрол; пълно премахване на привилегиите; приемане на законодателство за народни референдуми; разобличаване на фалшификациите на историята; изкореняване на национал-шовинизма от образователната система…

(„Изкуствен отбор” – противоположно на естествения отбор /от руски - подбор/, който е основен термин в дарвинизма и с който се обяснява устойчивостта на видовете; 17.11.1989 г., ролка № 35)

Румяна Узунова: Почни малко по-отпреди…

Румен Воденичаров: Добре, два реда от преди това…

Р. Узунова: Да, два реда стигат…

Р. Воденичаров: …Поставяне на „Държавна сигурност” под контрол, Премахване на привилегиите, Приемане на законодателство за народни референдуми, Разобличаване на фалшификациите на историята, Отстраняване на национал-шовинизма от образователната система, Демилитаризация на всички сфери на обществения живот. Ние заявяваме открито, че демократични промени със запазване на старите структури, изключително в рамките на социализма, както казва г-н Младенов, не са възможни. Партията, която досега упражняваше тотален контрол върху всяка дейност на гражданите, ще трябва да се откаже от него, и следва да престане да дублира дейността на правителството. Това, което всява у нас безпокойство е фактът, че в програмната си реч Новият генерален секретар, може би от тактически съображения, изобщо не намеква за подобни промени. Давайки му днес доверие на кредит, ние в същото време го предупреждаваме, че ако демократичните промени закъснеят, младото поколение ще почне да гласува с краката си по примера на младежите от ГДР. По всички въпроси, касаещи правата на гражданина, нашето Дружество ще продължава дейността си за защитата им. То ще бие камбаната за гражданска тревога при всяко нарушаване, накърняване или грубо погазване и при новия Генерален секретар. Ние изказваме надеждата, че колкото по-правова държава ще става България, толкова по-кратки ще бъдат годишните ни доклади до международните ни организации Амнести интернешенъл и Хелзинки уоч, толкова по-редки ще бъдат острите ни декларации пред средствата на информация на демократичните страни, по-малко ще бъдат нашите апели и петиции до органите на властта. Ние не си правим илюзии, че в България всичко ще се промени бързо и безболезнено. Нашето поколение, чиято екологическа съвест е нечиста, за щастие има гражданска съвест, която е многократно по-чиста от тази на хората, които ни управляваха досега и от тази на някои членове от Политбюро /имам предвид г-н Кубадински и г-н Папазов/, които ще ни управляват и занапред. Ние не можем да оставим на идното поколение на България чист въздух, чиста земя и чиста вода, но бихме могли да им оставим поне едно демократично общество след десетилетия на тоталитаризъм. А в демократично общество не може да се залага здравето на нацията в името на абсурдна и недостижима цел. За такова общество в България ние сме готови да вложим усилията си, без да търсим политически дивиденти и каквито и да е привилегии. За такова демократично общество се надяваме, че ще вложи енергията си и новият Генерален секретар г-н Петър Младенов. Да пребъде свободна, независима и правова България.”

(17.11.1989 г., ролка № 46) 

 

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите