| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
МИТИНГИТЕ
Апел на БЗНС „Никола Петков”, прочетен (вероятно) на митинга на 18.11.1989 г. (чете Георги Скачков)
Мъжки глас: „До Председателя на Народното събрание на НРБ; До Председателя на Държавния съвет; До ЦК на БКП; Обръщение към будната българска и световна демократична съвест; Днес, 23 септември `89 година, ние, последователите на великите идеи на Александър Стамболийски и неговият Български земеделски народен съюз се събрахме да почетем паметта на неговия достоен продължител Никола Д. Петков, невинно осъден и обесен на същата трагична дата преди 42 години по заповед на Сталин и неговите представители в България. След дълго и сериозно обмисляне, тъй като досега на отправените от нас призиви по групи и поединично до същите представителни институции не ни бе обърнато никакво внимание, освен да бъдем привиквани поотделно от органите на МВР и да бъдем задължавани да подпишем предупредителни протоколи със заплахи за отговорност по чл.273 от Наказателния кодекс като престъпници, решихме отново да излезем с този Апел към будната българска и световна съвест: да се застъпи за реабилитацията на Никола Петков, един от най-верните български синове – честният, достойният и неподкупен земеделец, оглавил Обединената опозиция от 101 народни представители, бранещ програмата на Отечествено-фронтовското правителство от 17 септември `44 година и честта и независимостта на БЗНС и принципите, формулирани от Александър Стамболийски. Този човек, поради несъгласието си да приеме ръководната роля на Партията, да отстъпи от принципите на демокрацията и парламентаризма, бе обявен за изменник на родината в един скалъпен процес в известния и вече разобличен стил на сталинизма, осъден и обесен на тази трагична дата. Сталинистите ликуваха, а народът, съзнавайки великата загуба на селския трибун, скритом плачеше и презираше убийците, безсилен да се брани от безогледната диктатура на заслепени властници, станали господари на имота и живота ни. Годините отминаха, светът осъди както диктатурата на Хитлер, така и тази на Сталин; но за нас останаха последиците от тях – лагерите, затворите, гробовете, а на оцелелите – болестите и мъките от разбития живот. Ето защо ние сега се обръщаме към будната съвест, където и да се намира тя, и у приятели и у врагове, защото няма друг начин за консолидация на този изтормозен свят от войни, вражди и раздори, над който е надвиснала и екологическа катастрофа, освен да се признаят и огласят грешките, довели ни до това състояние и да се върнат порядките на добрия, морален, човечен живот, с приличие и срам, с покаяние и уважение, с труд и чест да изградим един нов достоен човешки и световен дом на базата на световните духовни ценности. Така разбираме ние преустройството, прокламирано от великия руски човек, славянина все още комунист - Горбачов, и всяко саботиране на това преустройство, било от неразбиране, било от страх, е ново престъпление против човека и човечеството, което иска да живее в мир и човещина, а не с насилие в името на каквато и да било идеология. Чрез реабилитацията ще се признаят грешките, ще се отрекат методите, ще бъдат що-годе удовлетворени невинно пострадалите, ще бъде възстановена честта и достойнството на верните борци за народни правдини, ще им бъде оказана почит за делата, ще бъдат посочени за пример на поколението, ще се заличи позорът, приписан им в очите на честните хора, ще се върне величието и народополезността на делата им. Ето затова, а не (за) лична мъст и нови ежби искаме тази реабилитация и грешат онези, които се страхуват за личната си отговорност, които са били оръдие или от зле разбирана преданост са вършели противоправни деяния. Нашият народ има един прекрасен обичай - ден на всеопрощение, Поклади. На този ден, кой където и да е, и с каквито и хора да е, и без причина се каят и молят за прошка за волни и неволни прегрешения. Сега е време за Поклади. И в целия наш /…/ живот – и политически, и социален, и икономически – „навсякъде трябва да потърсим грешките си, и да ги посочим, и да се разкаем, и да се поправим, и да вървим заедно”, по думите на Апостола Левски. Ето затова ние се обръщаме към будната човешка съвест, където и да се намира тя: А тя е отразена в Декларацията за правата на човека на ООН от 10.12.`48 г., във Хелзинки и Виена…; Търсена е в самото ООН – този световен дом, най-надеждната опора за мира и разбирателството в света, в неговите членове 55 и 56 от Устава му; В отдела за защита правата на човека към Световната политическа организация за защита на политзатворници Амнести интернешенъл - всички да се надигнат и да поискат истината за осъждането и обесването на Никола Петков, за да се успокоят и нашите собствени съвести, които било от страх, било от интерес /…/ и като че ли нищо не е станало: убит е един техен другар, макар от най-достойните, а те мълчат и си правят оглушки, за да им е по-леко, за да са си добре; а че тези двама братя Петко и Никола Петкови (са) убити, защото са защитавали идеите на БЗНС и интересите на българския селянин! - те сами са си избрали този път и са заплатили с главите си за това. Не така, другари! Това са светци, а не байганьовски интересчии като някои от нас и затова Никола Петков и всички паднали като него в борбата за защита интересите на селото, трябва да бъдат реабилитирани и ние искаме от будните съвести това. И никакви предупредителни протоколи не ще ни изплашат и не ще се смирим, докато не се върне достойнството и честта на този човек и на оглавявания от него опозиционен Български земеделски народен съюз. Разберете, няма БЗНС без принципите на този съюз, без неговата самостоятелност - другото е лъжа и лицемерие. Стамболийски ни завеща Земеделски съюз без опекуни и без настойници, Земеделски съюз - защитник на правата и интересите на селото от всякакви посегателства. Ето за какъв съюз се бори и бе обесен и Никола Петков. Резултатът – БЗНС опозиционен бе обезглавен, народните представители изпратени по лагери и затвори, народът онемя. Взехме му имота, отсекохме ръцете на стопанина, той избяга като от чума от родния си дом, селата запустяха. 2000 вече умряха, а останалите вегетират. Отровихме земята, половината запустихме, и сега се чудим как да накараме паразитизма да разбере, че който не работи, не трябва да яде. Отмина времето на диктатурата, сега е времето на партньорството. Да си припомним диалектическите принципи: на отрицание на отрицанието, борба и единство на противоположностите и количество и качество. Мнозина ги забравихме, но те са неумолими! И колкото по-рано разберат това и си направим необходимите изводи от тях, толкова по-добре за всички нас. Преустройството е правилно разбиране на диалектиката и всеки опит да го спрем е пагубен. Не със заплахи и не със /…/ ще се променят нещата, а с честни преговори и намиране на верен път към бъдещето на страната. Стига сме се прекръщавали по чужда воля на различни имена - ние сме си все същите. Никой няма право да си играе със съдбата на народа ни според своите хрумвания, за които после горчиво се каем и плащаме с народната мъка. Нека направим този народ отново стопанин, да му върнем поне част от земята, да го оставим да живее според собствените си убеждения и желания, така ще го направим творец и гражданин със самочувствие и достойнство, а не с готови схеми, недоказани от живота, да искаме да го правим насила щастлив. Не щастието му ще избираме ние, а като го оставим свободен, той сам ще си намери щастието, според способностите и честта си, според уменията, трудолюбието и достойнството си, тогава ще стане отново и родолюбец, и деца ще ражда, и радост ще има – и това ще бъде дело на всички. Преустройството - това е консолидация на социалните слоеве и работа като на свое, а не на чуждо. Другото е от лукавого – лъжа и лицемерие. Дълбок поклон пред честта, достойнството и величието на селянина-трибун Никола Петков. Дълбок поклон пред паметта на всички знайни и незнайни жертви, паднали в защита на селската чест, за опазване на селския дух, селската вселена – извор и кърмилница на българщината, крепителка и защитница на българския народ и държава. Нека будната съвест възтържествува.”
За панахидата: Георги Скачков…
(23.09.1989 г., ролка № 176)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
