![]() |
![]() ![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
|
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
МИТИНГИТЕ
Апел на БЗНС „Никола Петков”, прочетен (вероятно) на митинга на 18.11.1989 г. (чете Георги Скачков) Мъжки глас: „До Председателя на Народното събрание на НРБ; До Председателя на Държавния съвет; До ЦК на БКП; Обръщение към будната българска и световна демократична съвест; Днес, 23 септември `89 година, ние, последователите на великите идеи на Александър Стамболийски и неговият Български земеделски народен съюз се събрахме да почетем паметта на неговия достоен продължител Никола Д. Петков, невинно осъден и обесен на същата трагична дата преди 42 години по заповед на Сталин и неговите представители в България. След дълго и сериозно обмисляне, тъй като досега на отправените от нас призиви по групи и поединично до същите представителни институции не ни бе обърнато никакво внимание, освен да бъдем привиквани поотделно от органите на МВР и да бъдем задължавани да подпишем предупредителни протоколи със заплахи за отговорност по чл.273 от Наказателния кодекс като престъпници, решихме отново да излезем с този Апел към будната българска и световна съвест: да се застъпи за реабилитацията на Никола Петков, един от най-верните български синове – честният, достойният и неподкупен земеделец, оглавил Обединената опозиция от 101 народни представители, бранещ програмата на Отечествено-фронтовското правителство от 17 септември `44 година и честта и независимостта на БЗНС и принципите, формулирани от Александър Стамболийски. Този човек, поради несъгласието си да приеме ръководната роля на Партията, да отстъпи от принципите на демокрацията и парламентаризма, бе обявен за изменник на родината в един скалъпен процес в известния и вече разобличен стил на сталинизма, осъден и обесен на тази трагична дата. Сталинистите ликуваха, а народът, съзнавайки великата загуба на селския трибун, скритом плачеше и презираше убийците, безсилен да се брани от безогледната диктатура на заслепени властници, станали господари на имота и живота ни. Годините отминаха, светът осъди както диктатурата на Хитлер, така и тази на Сталин; но за нас останаха последиците от тях – лагерите, затворите, гробовете, а на оцелелите – болестите и мъките от разбития живот. Ето защо ние сега се обръщаме към будната съвест, където и да се намира тя, и у приятели и у врагове, защото няма друг начин за консолидация на този изтормозен свят от войни, вражди и раздори, над който е надвиснала и екологическа катастрофа, освен да се признаят и огласят грешките, довели ни до това състояние и да се върнат порядките на добрия, морален, човечен живот, с приличие и срам, с покаяние и уважение, с труд и чест да изградим един нов достоен човешки и световен дом на базата на световните духовни ценности. Така разбираме ние преустройството, прокламирано от великия руски човек, славянина все още комунист - Горбачов, и всяко саботиране на това преустройство, било от неразбиране, било от страх, е ново престъпление против човека и човечеството, което иска да живее в мир и човещина, а не с насилие в името на каквато и да било идеология. Чрез реабилитацията ще се признаят грешките, ще се отрекат методите, ще бъдат що-годе удовлетворени невинно пострадалите, ще бъде възстановена честта и достойнството на верните борци за народни правдини, ще им бъде оказана почит за делата, ще бъдат посочени за пример на поколението, ще се заличи позорът, приписан им в очите на честните хора, ще се върне величието и народополезността на делата им. Ето затова, а не (за) лична мъст и нови ежби искаме тази реабилитация и грешат онези, които се страхуват за личната си отговорност, които са били оръдие или от зле разбирана преданост са вършели противоправни деяния. Нашият народ има един прекрасен обичай - ден на всеопрощение, Поклади. На този ден, кой където и да е, и с каквито и хора да е, и без причина се каят и молят за прошка за волни и неволни прегрешения. Сега е време за Поклади. И в целия наш /…/ живот – и политически, и социален, и икономически – „навсякъде трябва да потърсим грешките си, и да ги посочим, и да се разкаем, и да се поправим, и да вървим заедно”, по думите на Апостола Левски. Ето затова ние се обръщаме към будната човешка съвест, където и да се намира тя: А тя е отразена в Декларацията за правата на човека на ООН от 10.12.`48 г., във Хелзинки и Виена…; Търсена е в самото ООН – този световен дом, най-надеждната опора за мира и разбирателството в света, в неговите членове 55 и 56 от Устава му; В отдела за защита правата на човека към Световната политическа организация за защита на политзатворници Амнести интернешенъл - всички да се надигнат и да поискат истината за осъждането и обесването на Никола Петков, за да се успокоят и нашите собствени съвести, които било от страх, било от интерес /…/ и като че ли нищо не е станало: убит е един техен другар, макар от най-достойните, а те мълчат и си правят оглушки, за да им е по-леко, за да са си добре; а че тези двама братя Петко и Никола Петкови (са) убити, защото са защитавали идеите на БЗНС и интересите на българския селянин! - те сами са си избрали този път и са заплатили с главите си за това. Не така, другари! Това са светци, а не байганьовски интересчии като някои от нас и затова Никола Петков и всички паднали като него в борбата за защита интересите на селото, трябва да бъдат реабилитирани и ние искаме от будните съвести това. И никакви предупредителни протоколи не ще ни изплашат и не ще се смирим, докато не се върне достойнството и честта на този човек и на оглавявания от него опозиционен Български земеделски народен съюз. Разберете, няма БЗНС без принципите на този съюз, без неговата самостоятелност - другото е лъжа и лицемерие. Стамболийски ни завеща Земеделски съюз без опекуни и без настойници, Земеделски съюз - защитник на правата и интересите на селото от всякакви посегателства. Ето за какъв съюз се бори и бе обесен и Никола Петков. Резултатът – БЗНС опозиционен бе обезглавен, народните представители изпратени по лагери и затвори, народът онемя. Взехме му имота, отсекохме ръцете на стопанина, той избяга като от чума от родния си дом, селата запустяха. 2000 вече умряха, а останалите вегетират. Отровихме земята, половината запустихме, и сега се чудим как да накараме паразитизма да разбере, че който не работи, не трябва да яде. Отмина времето на диктатурата, сега е времето на партньорството. Да си припомним диалектическите принципи: на отрицание на отрицанието, борба и единство на противоположностите и количество и качество. Мнозина ги забравихме, но те са неумолими! И колкото по-рано разберат това и си направим необходимите изводи от тях, толкова по-добре за всички нас. Преустройството е правилно разбиране на диалектиката и всеки опит да го спрем е пагубен. Не със заплахи и не със /…/ ще се променят нещата, а с честни преговори и намиране на верен път към бъдещето на страната. Стига сме се прекръщавали по чужда воля на различни имена - ние сме си все същите. Никой няма право да си играе със съдбата на народа ни според своите хрумвания, за които после горчиво се каем и плащаме с народната мъка. Нека направим този народ отново стопанин, да му върнем поне част от земята, да го оставим да живее според собствените си убеждения и желания, така ще го направим творец и гражданин със самочувствие и достойнство, а не с готови схеми, недоказани от живота, да искаме да го правим насила щастлив. Не щастието му ще избираме ние, а като го оставим свободен, той сам ще си намери щастието, според способностите и честта си, според уменията, трудолюбието и достойнството си, тогава ще стане отново и родолюбец, и деца ще ражда, и радост ще има – и това ще бъде дело на всички. Преустройството - това е консолидация на социалните слоеве и работа като на свое, а не на чуждо. Другото е от лукавого – лъжа и лицемерие. Дълбок поклон пред честта, достойнството и величието на селянина-трибун Никола Петков. Дълбок поклон пред паметта на всички знайни и незнайни жертви, паднали в защита на селската чест, за опазване на селския дух, селската вселена – извор и кърмилница на българщината, крепителка и защитница на българския народ и държава. Нека будната съвест възтържествува.” За панахидата: Георги Скачков… (23.09.1989 г., ролка № 176)
|
||||||||
|