Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

МИТИНГИТЕ

 

 

Разказ на Васил Костов за митинга в Мадан с искане за връщането на имената

Васил Костов: Информация за проведения на 24.12. в Мадан. На 24.12. Маданската група на НДЗПЧ организира многохиляден митинг на централния площад в гр. Мадан. За първи път митингът бе открит от трима ходжи с молитвата „Аллах е велик!”, която спонтанно бе подета от хилядите участници. В изказванията и стотиците лозунги бяха поставени исканията на помаците за свободен избор на мюсюлманските имена, свободно изпълняване на религиозните празници и обряди, свобода и зачитане на човешките права, единство и подкрепа. Като декларация на единството бяха възприети преплетените ръце на мюсюлманските свещеници и отец Димитър Амбарев и тяхната прегръдка. На митинга се изказаха повече от 10 оратори, които подкрепиха със своите изказвания издиганите и скандирани непрекъснато и спонтанно лозунги. По време на продължилият повече от 4 часа митинг се изказаха Румен Воденичаров, о. Димитър Амбарев, Хасан Бялков, Давид Каменски – имам, Събка Геновска – член на Комитета за национално помирение, Иван (Ибрахим) Кърпачев, Али Стивасаров, гости от Гоцеделчевския район, оратори от гр. Мадан – Ахмед Медришев, Ахмед Халимински и др. С едноминутно мълчание бе почетена паметта на трагично загиналите румънски братя в борбата за демокрация и човешки права, срещу кървавата диктатура на Чаушеску. Накрая на митинга бе отправен призив от организаторите за събиране на средства за подпомагане на румънския народ. Спонтанно се прие прочетената Резолюция, в която бяха концентрирани исканията на участниците в митинга до Народното събрание за взимане на незабавни, конкретни решения по проблемите, поставени и в Резолюцията от митинга в гр. Гоце Делчев. В Резолюцията беше отразена решимостта на хилядите участници в митинга: ако до 28.12.1989 г. Народното събрание не отговори на поставените искания и не пристъпи към тяхното решаване, да се организира „денонощна вахта” през сградата на Парламента до взимане на исканите решения. Митингът завърши с масово изпълнение на молитвата „Аллах е велик!”. Като илюстрация на чувствата и исканията на участниците в митинга може да се посочи част от изказването на Али Стивасаров, от с. Зараево, област Разградска, която ще прочете Ина Попова, артистка:

Ина Попова: „Братя и сестри! Ще започна с една мисъл на великия Гьоте: „Загубиш ли имот – малко си загубил, загубиш ли чест – много си загубил, загубиш ли смелост – всичко си загубил!” Това е: смелост, смелост и винаги смелост! Хора от тъмните мини, ние дойдохме да ви подкрепим и да ви вдъхнем макар и малко смелост. Ние сме в полето, в строителството, в най-непривлекателните и трудоемки отрасли на народното стопанство. И за благодарност, на този народ му бяха отнети най-скъпоценните човешки права, а именно: майчиното име и правото на вероизповедание и самоопределение. Кому беше нужно това, та ни избиваха и хвърляха в затворите? Бяхме принуждавани да бродим във вътрешността на страната – но уви, никъде не намирахме покой и спасение. Ние сме жертва на един тоталитарен режим. Той не се спираше пред никакви човешки норми, нямаше дори и елементарно чувство за срам. Неговите методи и приьоми на действие срещу мюсюлманския народ по нищо не се различаваха от тези на Хитлер срещу еврейския народ. Тоталитарният Живковски режим си постави за цел да направи еднонационална държава, но се прикриваше зад прословутото понятие „единна нация”. Това не може да се класифицира по друг начин освен като богохулство, което е най-тежкият грях. Издълбаната пропаст от десетилетия наред между мюсюлмани и християни е толкова голяма, че жертва на нея станаха самите те. Но ако не искаме да станем жертва и ние, о, изморен народе, нека се хванем ръка за ръка – мюсюлмани и християни – за да не потънем и ние в бездната на пропастта. За да заличим тази пропаст, задача № 1 – както пред правителството, така и пред народа – е етническия въпрос. Засега правителството няма намерение да се захваща с оправянето на този въпрос. След като то няма такива намерения засега, то ние – народът – имаме голямата поставена задача от времето: да сложим край, един път завинаги, на това разделение. Ние искаме от новото правителство да не повтаря старата грешка на Живковия режим, а да я поправи. Ако то иска България да стане демократична и правова държава, то каним да се заеме с тази цел. Ако то не ще, то народът има сили да не отстъпи пред тази нечовешка политика, водена досега. Ние се обръщаме към целия български народ, независимо от разликите във вероизповедание и национална принадлежност: да се хванем със задачата за постигане на тази велика цел. Независимо че нас, демократично мислещите хора, ни описват като терористи и подстрекатели на народа, за раздухване на една пропагандна цел, ние искаме да ви кажем, че не сме такива. Знаем много добре, че тази задача е трудна и за да се реши, иска време, тъй като тоталитарният режим на диктатора Живков цели 35 години с всички средства и сили беше си поставил една единствена цел: разделение на народа. Независимо че той говореше, че „човек за човека е приятел и брат”, в същото време вършеше обратното. Ние, мюсюлманите в България, се обръщаме към християните да преодолеят тази зла мисъл, която им бе натрапена: че ние искаме да разпокъсаме страната. Ние сме далеч от тази мисъл, а именно: искаме и се борим за истинско братско съжителство, вярвайки, че ще получим доверието на българския християнски народ. Приятели, колкото по-навреме всички успеем да се вразумим, толкова по-рано ще спасим България от катастрофа. Ако не искаме да оставим на поколенията една изтощена и икономически корумпирана политически страна, то нека се хванем един за друг, за да избегнем катастрофалното положение. Братя и сестри, аз ще ви помоля да ме извините, че отделихме много малко време и внимание на миналото, но това е, защото това е само минало и го знаем, каквото е. Но нека начертаем бъдещето, тъй както искаме една свободна правова и демократична страна. Ние, народът, сме ония, които най-добре и правилно можем да определим утрешният ден какъв да бъде. Ние, народът, можем да накараме и правителството да избере правилният изход от катастрофалното положение, в което се намира България. Ако то не разбере правилният изход – а именно уреждане на етническия въпрос: по-точно да ни се върнат имената, правото на вероизповедание и самоопределение – то ние ще кажем, че никога няма да му гласуваме доверие.”

В. Костов: Емине Мехмедова ще прочете Резолюцията, приета на митинга в гр. Мадан:

Емине Мехмедова: До Народното събрание на НРБ, Резолюция от митинга, проведен в гр. Мадан, Пловдивска област, на 24 декември 1989 г. Ние, участниците в митинга настояваме за: 1. Гарантиране на правата на човека съобразно с международните договорености, подписани от НРБ; 2. Незабавно и неотложно възстановяване на незаконно отнетите ни имена; 3. Възстановяване на всички разрушени джамии и минарета; 4. Ненамеса на държавата в религиозните въпроси; 5. Достъп до средствата за масова информация и за мюсюлманите; 6. Да се потърси съдебна отговорност от нарушителите на Конституцията на НРБ през асимилационния период от 1970 г.; 7. Реална оценка и заплащане на селскостопанския труд; 8. Ненамеса на партийните органи в моралния кодекс на лекарите и останалия медицински персонал; 9. Незабавно възстановяване на природната среда, като се намери добро технологично решение за извозване на рудата, което в момента се извършва с автомобили от рудниците по пътищата за обществен транспорт; 10. Настояваме нашите одобрени искания да се узаконят от Международната федерация за защита правата на човека, на която НДЗПЧ е член-кореспондент. Ние, участниците в митинга се присъединяваме към Резолюцията, приета на митинга в гр. Гоце Делчев и настояваме да се оповести отговорът и решенията в средствата за масова информация по всички точки на Резолюцията, като писмено бъдат уведомени Инициативният комитет и председателят на НДЗПЧ г-н Румен Воденичаров. В противен случай ние, участниците в митинга заявяваме, че ще застанем пред сградата на Народното събрание на денонощна вахта до момента, в който ще получим отговор за поставените в Резолюцията искания до 28 декември 1989 г. Отговорът чакаме на адрес: НИХФИ, София, (адрес), г-н Румен Воденичаров. От участниците в митинга, гр. Мадан, 24.12.1989 г.. Резолюцията ще бъде внесена днес, на 25 12.1989 г. в Народното събрание.”

В. Костов: Ало,…?!

(В. Костов е председател на Софийската група на НДЗПЧ. На 28.12.1989 г. започва денонощната вахта „ мълчаливо гражданско присъствие” пред Народното събрание в София за връщането на имената; 25.12.1989 г., ролка № 301)

 

Край на разказ на Дончо Иванов за „мълчаливото гражданско присъствие” на мюсюлманите в България на пл. Народно събрание в София:

Мъжки глас: … при съществуващата система на здравеопазване и етническите страсти, разразили се около проф. Чирков, опитващ се да въведе цивилизованост и хуманизъм в операционните зали и за попадналите в нея. Също така там можеше да се види един много интересен подкрепителен пункт на Любомир Грозданов, който раздаваше безплатно чай и кафе на участниците в „мирното граждански присъствие”, тъй като студовете в София са доста големи през тия два-три дни. Той каза така: „Тъй като на мен не ми се предоставя възможност да публикувам моите лични убеждения; не мога да помогна с друго, освен с раздаването на чай и кафе.” Вече втори ден средствата за масова информация в България продължават да не забелязват горещите срещи на площада в София, прекъсвани /.../, докато обаче „мълчаливото гражданско присъствие” протестира срещу козметичните промени, извършени от номенклатурната класа, и съвсем категорично заяви желанието си за незабавни демократични мерки.

Р. Узунова: Да, благодаря Ви, Дончо Иванов.

Д. Иванов: Това е публикувано в…

(Д. Иванов е главен редактор на новосъздадения вестник „Дебати”, недатирано, ролка № 321)

 

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите