Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

Демонстрации и жертви

 

 

Разказ на Гюлтен Османова за митинга в гр. Каолиново

Р. Узунова: Ало? Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда, от радио „Свободна Европа”...Бихте ли разказали за днешния ден, как протекоха събитията?

Г. Османова: Мога да Ви разкажа; само че малко късно сварих – те бяха вече пристигнали в гр. Каолиново. Но отначало да почна, макар че ме нямаше, колкото чух от хората, нали,… Те са тръгнали от Престоя.

Р. Узунова: Колко души?

Г. Османова: От Престоя – 4000, казаха.

Р. Узунова: И през къде са минали?

Г. Османова: Минали Климент, в Климент са спрели, казали стихотворения, песнички; ученици е имало много, много деца са участвали; много, много, голяма работа са били, както разправят – лично не видях; плакати е имало: „Искаме си правата”, пишело „Да живее свободата, искаме мир” – ей такива.

Р. Узунова: И от с. Климент после къде?

Г. Османова: И от с.Климент после минават в другото село, още едно село има. Оттам вече властта вика, че да не продължават! Но те искат до Каолиново да идат, с мирна цел искат да минат; но не се съгласява властта; но те продължават, нали, и стигат до Каолиново. Но като са стигнали до Каолиново, вече властта ги посреща с пушки, с войници. И там вече присъствах аз. Само че не бях в града, щото не се пущаше в града - бях отстрани, видях танковете, видях войниците, видях всичко! Туй мога да твърдя, нали. И сварих - вече в града, в центъра. Искаха…, народът искаше да им се признаят правата, да се възвърнат имената, всичкото…, религията да признаят на турското малцинство. Имаше и задържани вътре! - но казаха само един (да влезе при него), влязох лично аз, видяхме го, пуснаха го. Но имаше много хора, дето ги няма в момента в центъра...

Р. Узунова: В центъра на Каолиново към колко часа Вие бяхте?

Г. Османова: Към два-три някъде ще е. Но общата сума на стачкуващите - 15000, някъде казаха.

Р. Узунова: Бяха събрани в Каолиново?

Г. Османова: Много, много хора – те все се присъединяват. От Престое 4000 са тръгнали, и се присъединяват, нали. И много хора беше...

Р. Узунова: И разпръснаха ли се след това?

Г. Османова: Моля? Да, много хора бяха разпръснати в полетата, щото властта ги посрещна още докато не са влезли в града – с пистолети, с всичко - с пушки, всичко както си му е реда - властта си го има; пък нашият народ няма туй нещо - и се разбягват. И майка е имало с шестмесечно дете, има и бременни жени, има и четири-пет годишни деца; и много от децата са ударени, много, много нещо разпиляно беше – видях в полето, много разпилени хора бяха. Те ги разпръснаха докато влязат в Каолиново. Но в Каолиново пак се събраха. Много народ имаше. И от властта – затуй, дето липсват хората - обещаха, че ако не се открият, ще ги открият къде са. И поставихме въпроса: Да се признаят правата ни. Поставихме и други въпроси. И обещаха в сряда да отговорят на нас.

Р. Узунова: А има ли пострадали? Видяхте ли пострадали хора?

Г. Османова: Как да не видях? Лично: един мъж и една жена, а мъжът – направо изцяло беше в кръв, а пък на жената главата беше пукната, и лепенката сложили. Туй нещо го видях. И жената я вземахме с нас и я занесох в болницата да я видят, но нищо не казаха. Аз бях вътре, напред, даже говорих с микрофона. И настояха аз да кажа на хората да се разпръснат. И можах! Успях! Да накарам народът да се успокои, че ще имаме отговор! Като казах: ”Ако не се отговори на тези въпроси, ще ме търсят мене.” И аз тогава се принудих да кажа адреса си и името си. И хората ще настояват…, от мене...,

Р. Узунова: А Вие взехте микрофона и говорихте на събралите се български граждани?

Г. Османова: Да, говорих! Каквото ми кажат от властта, как ще се разбираме с властта -  казвам им; а те ми казват какво е предложението, и аз от народа – казвам на властта какво искат те...

Р. Узунова: А Вие с кого говорихте от представителите на властта?

Г. Османова: Имаше…, човекът от Областния..., от Областното управление; даже него го чакахме, и после и той пристигна ....... те са много, много, не мога да запомня имена.

Р. Узунова: Войска имаше ли много?

Г. Османова: Войска, танкове, камиони видях лично аз. Много! И много народ имаше! Имаше и един умрял - от с. Кус.

Р. Узунова: Умрял! От какво умрял?

Г. Османова: Ами, от стачката, починал...

Р. Узунова: А, починал, не е ударен, а сърдечен удар?

Г. Османова: Точно данни ще Ви дам пак.

Р. Узунова: Добре, благодаря Ви, Гюлтен Османова. Дочуване.

(21.05.1989 г., ролка № 319)

 

 

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

 Обратно към електронните книги

 

към авторите