Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ

 

Обръщение към българския народ на група етнически турци от Варна (чете Румяна Узунова)

Румяна Узунова: Чувате, драги слушатели, в какво състояние е телефонната връзка на България със света. Освен очевидното селективното прекъсване на разговори, често по линията има толкова много шум, че магнетофонният запис не е годен за излъчване. За това ми се падна честа да прочета едно обръщение на група етнически турци от Варна. Тяхната позиция е така добре изразена, че коментарът не е необходим. Ето текста:

 

„Обръщение към българския народ.

Обръщаме се към всички добри и честни хора в България, с които разделяхме десетилетия и покрив, и хляб, и радости, и болки, с които рамо до рамо градихме бъдещето на нашите деца, на всички деца. Ние се обръщаме с голямата надежда, че доверието, което внезапно по неведоми пътища бе разрушено между нас, отново ще бъде възстановено.

От 1985 година една желязна и непоклатима ръка поставя пред целия български народ били и не били исторически данни, само и само омразата като огромна бетонна стена да застане между турци и българи. И кой знае защо след неколкостотин години едва ли не ние се оказваме виновни и отговорни за онова, което други непознати и неизвестни за нас са вършели по българските земи преди толкова време.

Средствата за масова информация погрешно осведомяват българския народ, че ние сме тръгнали оръжие да крадем, общини да превземаме, българи да убиваме. Но кажете ни как може да сторим това? От къде толкова смелост от хора, на които са отнети елементарни човешки права?

Ние не можем да разговаряме на матерен език, не можем да се назоваваме с имената, дадени ни от нашите родители, не представляваме личности в обществото, дори не можем да празнуваме спокойно без репресии семейните си празници. Ние сме бити, преследвани, затваряни без съд и присъда. Ние нямаме нищо против българския народ, който също страда, защото и неговите човешки права са отнети под една или друга форма. Ние желаем да живеем с него в мир, разбирателство и единство както това правихме и преди, без разбира се, да се отричаме от своята националност, език и култура.

Ние определено се борим не срещу народа, не срещу нашите близки колеги и приятели българи, а срещу една неразумна безчовечна политика, която е отнела имената ни и е заличила всяка диря от демокрация, както за нас – турците, така и за целия български народ. Нашите позиции са ясни и ние не се отказваме от тази борба, която, както до сега така и за напред, ще продължаваме да водим и с мирни средства.

Ние не желаем да напуснем земята, на която сме се родили и отгледали своите деца, а ние искаме тук в България да бъдат върнати имената ни, тук да живеем и се трудим свободно, да ни бъде дадена възможност да упражняваме малцинствените си човешки права без санкции и репресии.

Ние сме уверени, че ако спечелим тази борба за възстановяване на демокрацията в страната, то и целият български народ ще спечели. От името на група етнически турци от град Варна, ние изказваме благодарност на Независимото дружество за защита на човешките права, които в такъв тежък за нас момент се яви в наша подкрепа. Ние се надяваме, че нашият глас, макар слаб и потиснат, ще достигне до Парижката конференция по правата на човека, че най-после нашата истина, която е истината на един цял народ, ще възтържествува.

Група етнически турци от град Варна.”

 

(31.05.1989 г., ролка № 378)

 

 

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

 Обратно към електронните книги

 

към авторите