Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

Екофорумът

 

 

 

Първо събрание на независимото сдружение „Екогласност”, 20.10.1989 г

 

2.

Румяна Узунова: Драги слушателки и слушатели, от студиото на радио "Свободна Европа" ще продължим сега излъчването на магнетофонния запис от първото събрание на независимото екологическо сдружение "Екогласност", проведено на 20.10. тази година в софийското кино "Петър Берон".

Водещият Деян Кюранов: …Нашият секретар ще обясни какво сме направили, основавайки се на подробни проучвания.

Александър Каракачанов: Както е известно – предполагам - на много от присъстващите, ние събираме подписка по този проблем, с което искаме да обърнем внимание на съответните институции, които са държавни, да поразмислят все пак още веднъж дали е необходимо това нещо. Подписката се събира от много време, но истинското, както казват, отприщване беше преди няколко дена, с началото на Екофорума, когато нашите активисти излязоха и почнаха да събират подписи. Искам да отбележа, колкото и това да е неприятен за мен случай, това е първата може би от тридесет години насам подписка на независимо сдружение. На открито. (Ръкопляскания) Нали се преустройваме, … това е нормално. До тука сме събрали над 4000 подписа и според темпото, с което върви, ако все пак Градският съвет не обяви, че все сме нарушавали някоя разпоредба, макар че такава до сега няма, тя почти ще стигне по всяка вероятност над 10000 до края на Екофорума. За това нашето решение, на "Екогласност" беше, тя да бъде внесена официално в Народното събрание. За това нещо - да се изпълни това наше решение, ние написахме две писма, които искам да ги оглася, за да се знае от нашата общественост. Първото е до Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет: "Другари, Управителният съвет на "Екогласност" ви уведомява, че на 3 ноември `89 година, петък, предвижда да организира шествие за връчване на Петиция до Народното събрание на НРБ. Шествието ще започне в 17.00 часа от градината зад сградата на Централния  дом на Народната армия, ще премине по алеята към храм-паметника "Александър Невски", и пресичайки улица "7 ноември", ще завърши в 17.10 минути пред главния вход на Народното събрание. Там петицията с подписите на гражданите ще бъде връчена на съответното официално лице, упълномощено от председателя на българския Парламент. Умоляваме Изпълнителния комитет да вземе необходимите мерки за обезопасяване на мероприятието.” Причината да се напише това писмо е не само да се вземат необходимите мерки, а просто да изкажем нашето уважение към Столичния народен съвет. Защо казвам само уважение? По простата причина, че наредба, която да регулира шествия, демонстрации и други, да се иска разрешение, у нас такава не съществува. Така че това е по-скоро точно по тази причина. Второто писмо е до Народното събрание: „До председателя на Народното събрание. Другарю председател, уведомяваме ви, че независимото сдружение "Екогласност" е взело решение да внесе събраната гражданска подписка за преразглеждане на проектите ХК „Места" и ХК „Рила" публично в Народното събрание. /Тука следва същият текст, който го казахме преди малко/: то ще почне в 17 часа на 3.11 89 година,… /като се добавя накрая на/: шествието, което ще започне в 17.00 от градинката на сградата на ЦДНА, ще бъдат поканени много граждани и представители на средствата за масова информация.” Това са двата текста. Надяваме се, че Народното събрание ще уважи подписите на над 10000 свои граждани. (Ръкопляскания)

Деян Кюранов: Каня всички да видят документалния филм „Този свят е и мой” на режисьора-документалист Никола Ковачев, член на Русенския комитет, член на "Екогласност". (Ръкопляскания)

Р. Узунова: По понятни съображения, драги слушателки и слушатели, няма да можем да ви запознаем с филма на Никола Ковачев „Този град е и мой". Един чудесен филм, в който се разказва за изсичането на дърветата в София. Но да продължим по-нататък. След филма "Този град е мой" водещият събранието Деян Кюранов даде думата на Стефан Гайтанджиев, който направи експозе за ролята на независимите сдружения под заглавие: „Екология, компетентност, политика.”

Стефан Гайтанджиев: Ще бъда много кратък, за да дам време на повече хора … и съм озаглавил този текст „Екология, компетентност, политика”. Проблемът е, в това число и за качеството на околната среда, но за това ще стане дума на следващата среща на 27и. Мен ме интересува - това е адекватен изследователски интерес - въпросът за независимите обществени сдружения, в частност тези, които си поставят като своя цел защитата на околната среда. От няколко години те са факт в нашата действителност. Става въпрос за социалистическите страни - и тях имам предвид преди всичко. Преди да бъде заклеймяван или приветстван, този факт трябва да бъде изучен. Процесът на социална промяна в източна Европа разкрива многобройни форми на такива граждански инициативи, без които е невъзможно формиране на гражданското общество на демократичния социализъм. По редица особености тези организации напомнят на съществуващите в западна Европа и в северна Америка, но повече е онова, което ги различава. Ще се опитам да представя просто някои проблеми в това отношение. Преди всичко, появата им е в условия, в които знаете, че управлението е централистично и разчита повече на директивата. За разлика от моя колега Цветан Пенчев, който застъпва схващането, че при социализма всичко, което не е забранено, е разрешено, знаем, че при нас всъщност действителния принцип е „всичко, което не е изрично разпоредено, е забранено”. (Ръкопляскания) Преди няколко години група столичани се опитала да сформира група за защита на животните. Това предизвикало такава паническа реакция сред столичните власти, които с натиск, извикване на разговори и заплахи са успели да откажат ентусиастите. Тогавашните столични власти са били прави. Всяка инициатива е разрушителна за директивното общество. Въпросът е коя да бъде първата. Първата инициатива и проява на независимост на практика разрушава досегашните структури на сталинския социализъм. (Ръкопляскания) Когато индивидът придобие гражданско достойнство, той не може да бъде повече и единствено прост изпълнител. За това естествено се наблюдава - тука ще ползвам и някои изследвания, които са правени - първите стъпки на такива независими природозащитни сдружения да се сблъскват с враждебност и неразбиране. Въпреки това са формирани над 1000 такива сдружения, или както ги наричат, неформални групи. Вече са направени и някои изследвания над публикациите и може да се заключи, че в значителна степен ние повтаряме някои от техните проблеми. Ето например проблема с компетентността. Той е един от основните, с който се сблъсква човекът, който като гражданин застава пред инстанциите, за да защити определена конкретна теза, а и който иска просто да бъде гражданин. Казва му се обикновено: това е работа на специализирани ведомства, това е работа на специалисти, това не е за всеки. Изследвания такива, социологически, показват, че по конкретни поводи и на запад, и на изток, когато се взимала позиция по спиране на някакви природоразрушаващи проекти от типа на този, който обсъждахме преди малко, хората, които всъщност взимат първи алармена позиция (Отвън се чуват шум и викове!) ... Има доста хора отвънка!... тези хора, които взимат действително една  положителна позиция „за” социална промяна, например „за” спирането на /…/ и „срещу” разрушаването на природата са действително хора, които са обикновено учени, писатели, журналисти – някъде около 46% - 47% са учените, 44 цяло и половина - това са писателите и журналисти, или с други думи - хуманитарна интелигенция. Или общо взето 90% от хората, които са вземали позиция, се оказват интелектуалци. Много по-малко са процентите на тези партийни, държавни служители, инженери, строители или пък народни представители - т.е. хората, които обикновено се обявяват „против” тези сдружения, съответно „против” някакви конкретно такива инициативи. Оказва се, че това са преди всичко… това са много малко по съотношение: по данни от публикациите някъде 83 спрямо 17 % са хората, които са „против” такива сдружения, са „против” техните инициативи, това са преди всичко, изброени: ръководители на ведомства, подчинени на тях проектни и други служби, научни работници, които обаче са към ведомствените институти, сиреч зависими и заинтересовани. Или с други думи, интелигенцията, която не е специалист конкретно, се оказа, че притежава много по-голяма независимост. Интересна е ролята на обществените организации в този случай. В общия случай те действително обикновено пазят мълчание, когато трябва да се защитава конкретен екологичен проблем. Ако са „за” това, са обикновено низови организации - и то пак са „движения” в това, което ние наричаме „духовна сфера”. В повечето случаи е така. Ето, да кажем, случаят с Русе. В крайна сметка тези, които подеха най-напред протеста „срещу” замърсяването на този град, това бяха Съюза на българските художници, Философския институт, Съюза на преводачите, СТФ „Екран”, Института за ядрени изследвания, Физическия факултет /…/, и така, социологическия институт... В движението и Комитета в Русе имаше и хора от предприятията, но това бяха пак предприятия, в които имаше значителна част интелигенция - …, озеленители и т. н. Научните организации, които обикновено заемат позиция по този въпрос, знаеха, че обикновено тяхната позиция е правилна. Но за съжаление, те рядко биват питани и допускани до това. Докато преките изпълнители, които се занимават с антизамърсителната дейност - това са началници и инженери-ръководители, които обикновено заемат позиция на равнодушие, бягане от отговорност; приоритет за тях имат главно понятия като плана, обема, парите, премиите, оправданието обикновено е „Горе!” Привеждам резултати от социологически изследвания. Или с други думи, оказва се, че по-компетентна е позицията на интелигента или пък изобщо на гражданина, който не е конкретно ведомствен специалист в замърсяването. Това има значение преди всичко, разбира се, за характера на проблемите. Екологичният проблем е комплексен проблем. Екологията е една такава строга наука, трябва да ви кажа, че това е един частен раздел от биологията и един такъв специалист едва ли може да реши тези проблеми. Тука имаше участие на  социолози, на различни други специалисти. Знаете, че не природата създава замърсяването, а на практика обществото. И няколко думи, които вероятно ще бъдат подстъп към дискусията по проблема за отношението екология - политика. Първите стъпки на всички екологични сдружения от различни страни са белязани с определени идеологически и политически обвинения. Това е факт, многократно повтарян и е на база на опита в Полша, в Чехословакия, в Съветския съюз и в други страни, вкл. и у нас. Обикновените обвинения са, че тях ги движат някакви политически мотиви, цитирам повтарящото се в поне 30 публикации, които притежавам. Да кажем: те искат да станат Партия на Зелените, искат да вземат властта, това са демагози, екстремисти, неудачници, кариеристи, водени от нездрави амбиции, с нечисти цели, мръсна пяна, дори контрареволюционери. Това са най-често срещаните термини, с които се оценяват привържениците на такива движения. Съответно знаем, че властта по някой път реагира със забрана за събиране, с разгонване на такива митинги, с натиск върху административните ръководства за „взимане на мерки”, и така нататък, вкл. по някой път, в някои случаи - обобщавам действително за цялата социалистическа общност - и до уволнение. Като резултат тези изследвания стигат до следните изводи: 1. В резултат на този натиск върху тях първо расте вътрешното единство и сплотеност в тези групи, в тях възниква истинско другарство и истинско разбирателство. Това е много интересна особеност, която почти всички изследователи констатират. 2. В резултат на този натиск, който е политически, настъпва процес на радикализация, усилват се радикално-опозиционните тенденции в ущърб на настроенията, да кажем, за конструктивно сътрудничество, или с други думи трябва да се имат предвид и тези неща. (Шум в залата) Така… 3. Като резултат често пъти тези действия героизират представителите на тези независими движения в очите на обществеността, те се превръщат в мъченици, страдащи за своята дейност. И 4. Компрометират се чрез този политически натиск правоопазващите и държавно политически органи пред очите на обществото. Както при всички други такива самодейни независими сдружения, политизацията на тези екологични сдружения минава през три фази: първа – подчертаване на неполитичността. Обикновено всички казват: Ние не сме политическо сдружение, ние нямаме политически цели, ние искаме само да помогнем за опазване на околната среда и т. н. Въпреки, че повечето изследователи смятат, че в много значителна степен част от участниците имат…, че се движат от определени политически мотиви, независимо от техния характер. Вторият етап - това обикновено е етапът на радикализация и политизация. Това е обаче само при определени условия, когато се запушат всички легални канали за изяви. Когато едно такова сдружение няма възможност да изяви своите претенции и своята грижа, обикновено тогава вътре настъпват определена радикализация и политизация. И третия етап, който настъпва също при определени условия, това е вече етапът на разкол и диференциация. Какво имам предвид? При положение, че има вече форми на политическа дейност, при която хората в крайна сметка от тези екологични движения могат да се насочат и ако на техните интереси отговаря повече чистата политическа дейност, обикновено те отиват там и тогава вече движенията се занимават с политиката в нейния естествен, с естественото й взаимоотношение с екологията. Или с други думи, там, където трябва да се взимат такива чисто управленчески решения. И бих обобщил накрая: Екологията и политиката, те са сблъскани в едно общество от нашия тип, с един Сталинов модел на социализма, при което всяка дейност се обявява за политическа и тя действително е политическа, тъй като директивния характер на това управление по неизбежен начин просто налага това. В независимите сдружения обаче – това, което отбелязват също всички изследователи на този въпрос /става въпрос за социалистическите страни/ - изключително бръз е темпът на нарастване на политическите умения и култура. Това, което липсва за останалата част от обществото. Получава се така, че организациите, които би трябвало действително да притежават така политическа култура и организация, на практика я нямат. Всички знаем, че много от нашите политически обществени организации на практика са деполитизирани и са свалени до нивото на административни изпълнители на определени нареждания. Докато, поставяйки се в такава ситуация, представителите на независимите сдружения стават истинските, така да се каже, представители на политическата култура. Като техен опонент, може би в известен период - това е почти колкото да кажем /…/ са органите на сигурността, които струва ми се, са също така в такова отношение /…/ съумяват да намират по някой път и политически подход. Или с други думи, в общество, в което няма нормални канали за изява на гражданската инициативност, по някой път може да се получи и преплитане на политическата и една чисто гражданска неполитическа дейност като опазването на околната среда. Следователно в това виждаме, че се проявява една определена закономерност, която трябва да бъде разбирана от нашето общество - в никакъв случай не трябва да употребяваме тези квалификации или пък тенденциозно да се отнасяме към представителите на такива независими сдружения, а напротив, тяхните усилия трябва да бъдат категорично подкрепяни, тъй като на практика именно те се явяват в крайна сметка бъдещият модел на нашето социално устройство. Именно тези независими сдружения, те са бъдещето на нашето общество. Те съумяват, в крайна сметка, дори и това: да научат, да обучат и управленческия апарат да се приучи към определени политически и социални технологии. Нещо, което иначе, в условията на застой, е невъзможно. По такъв начин ще трябва да преоткрием … (Ръкопляскания)

Румяна Узунова: Ще ви напомня, драги слушатели и слушателки, че от студиото на радио "Свободна Европа" слушате запис на събранието, което независимото екологическо сдружение "Екогласност" проведе на 20 октомври тази година в София, в салона на кино "Петър Берон".

(20.10.1989 г., ролка № 71)

 

 

Деян Кюранов: Преди да открия дискусията, едно съобщение. А, между другото, секретарят на "Екогласност" Сашо Каракачанов излезе навън да види и ще дойде да ни каже какво става...

Комендантът на събранието (вероятно Здравко Николов): Момент, прощавайте, аз проверих. Това, което става вън, не е свързано с нашата дейност, няма пряко отношение към нея.

Деян Кюранов: Благодаря ви. Съобщението, което получих от залата е - и мисля че имам всички основания да го оглася пред вас, е че утре, събота, от 17 часа в кв. "Хаджи Димитър" в църквата "Свети Димитър" ще има панихида за жертвите на екологичните катастрофи. Поканвате се да отидете. Утре, в квартал" Хаджи Димитър", църквата "Свети Димитър", от 17 часа. Сега, мисля, че началният регламент, т.е. ограничението за говорене, защото регламент е нещо по-общо, ограничението за говорене ще бъде пет минути. Досега имам трима души, които са се записали за изказвания. Давам думата на първия за изказване – това е Любомир Иванов. Мисля, че има недоразумение, което е естествено за първа среща от тоя род. Явно някой не е слушал: ще повторя това, което казах в началото. (Шум в залата)

Глас от залата: Много добре ви чухме. Нека да не се обиждаме!

Д. Кюранов: Първо, моля ви, моля залата да запази спокойствие и да остави ръководството на събранието да се занимава с тези проблеми. (Шумът в залата продължава) Моля ви … Беше съобщено, че първата част от тази среща се дава на представители на "Екогласност", за да изложат позицията на "Екогласност" по ред важни според тях проблеми. Втората част, която започваме сега, е именно дискусионната. Регламентът определям аз в качеството си на председател на такова събрание. (Недоволство в залата) Ние не можем да приемем…

Комендантът на събранието (Здравко Николов): Това са провокативни изказвания. Запазете тишина!

Д. Кюранов: Ние не можем да приемем свободно гласуване, защото това е събрание на "Екогласност". Всички, които не са членове на "Екогласност", тази вечер са наши гости. А домакините имат всички основания да определят как ще протече тази вечер. (Продължителни ръкопляскания) Благодаря ви. Давам думата на Любомир Иванов.

(Внезапно вълнение в залата и викове: У-у-у!)

Р.Узунова: Тук имаше вълнение в залата, драги слушатели. Явно имаше граждани, дошли с провокаторски намерения. За това се наложи Петър Слабаков, председател на "Екогласност", да вземе думата.

Петър Слабаков: (Ръкопляскания) За момент само… Искам да кажа, всичко протече толкова добре и е странно последните … 15 - 20 минути… Ние просто… Това изказване ние го определяме по пет минути, защото наистина няма време. Имаме още един ден на 27и, имаме на 31и, където сигурно изказванията ще са по-обширни. Но тука ... , както казваме…, ние нямаме опит, но поне по пет минути, накратко, защото имаме 15 - 20 минути. Ако един излезе … от тези, които искат да говорят, то ще ни отиде времето. Така, както и аз ви отнемам сега от времето! Всякакви такива сблъсквания, така, на мнения, ще отнеме времето. Така че да дадем по пет минути, следващия път, на 27и, ще имате възможност,… специално ще ви поканим, защото ние искаме да имаме опоненти, не да се затворим в един кръг и да си казваме колко сме хубави и красиви! Разбирате ли? (Недоволства в залата, а после ръкопляскания)

Р.Узунова: Първият участник в дискусията беше Любомир Иванов.

Любомир Иванов: Искам накратко да кажа някои съображения за екологичната ситуация в България. Всеки от нас се сблъсква с екологични проблеми, най-напред на мястото, в което живее. Следователно като най-заинтересован гражданинът - в истинския смисъл на думата гражданин, трябва активно да поставя своите локални екологични проблеми, за да може обществеността да получи една пълна и точна картина на екоситуацията във всички отделни региони на страната, а не само една обща картина. Това  е първо. Второ, вече очертаните проблеми е необходимо да се подредят по приоритет, в зависимост от това къде са най-големите източници на замърсяване, кои източници на замърсяване са особено опасни за човешкото здраве, в кои места са засегнати най-много хора и т. н. И вече на трето място проблемите следва да се решават по реда на техния приоритет, съобразно разбирането, с нашите ограничени реални възможности на нашата страна. Само по такъв начин може да се получи максимален ефект от вложените средства, и ресурси, и усилия. В противен случай публикуваната напоследък Програма, амбициозна програма за прочистване на въздуха, водите и почвите до 2000 година без друго ще свърши както предишни екологични програми, които съвсем не са довели до ограничаването на негативните тенденции, а още по-малко до тяхното преодоляване. Непосредствените причини за това са добре известни: една неадекватна политика и ръководство, неспособност да се определят верните приоритети, слаба обществена активност, недостатъчни материални и финансови ресурси, особено валута, преобладаващи остарели технологии, които използват свръх мяра природни ресурси и енергия, и същевременно произвеждат огромни количества отпадни продукти и замърсители, които иначе могат изгодно да бъдат оползотворени. Зад непосредствените причини обаче се крие една фундаментална причина, която несъмнено ще спъва и реализацията на новата Програма, а именно сегашната централизирано управлявана и базирана на държавна собственост икономика, обричане на неефективност на екологичните нормативни актове и стимулиране на огромно технологическо развитие, стигащо до хищническо отношение към природата и природните ресурси. От сега нататък по света и у нас се приема, че който замърсява, плаща. Но дали този, който замърсява, е в състояние да плати?! За да се търси отговорност, трябва да има и права. Това означава, че печалбата трябва да остава в предприятията, за да могат да имат собствена политика на развитие, да натрупват средства за реконструкции, вкл. за преминаването към безотпадни и малко отпадни технологии. Едва тогава функционирането на замърсителите може да стане ефективен елемент на една екологична политика. За определен преходен период поне, докато постигнем някакво обуздаване на отрицателните тенденции в замърсяването на околната среда, има смисъл не толкова да се санкционира, а да се стимулират усилията на отделните предприятия за екологизиране на техните производства. Например като от общото им данъчно облагане се изключат средствата в левове и във валута, заделени за изграждане на чисти технологии. И разбира се, ние не можем да отбегнем от факта, че България не е разположена на някакъв остров, да речем, от съседните страни. Редно е да се съобразяваме с интересите и загрижеността на нашите съседи, както и те с нашите. Ето, възмущаваме се от румънските химически заводи, които тровеха въздуха на Русе, а същевременно строим АЕЦ "Белене", който е близо до румънските територии, без оглед на техните възражения. Същото е с хидропроектите "Рила" и "Места", за които стана дума - освен екологичната им и икономична несъстоятелност, те засягат непосредствено интересите на населението в Северна Гърция, тъй като ще изземат значително количество вода от течението на Струма и Места, които текат и в Гърция. За постигане на прогрес, за подобряване на екологичната ситуация у нас, според мен, са съществени няколко специфични изисквания: Успешно да създадем планираната национална система за екологичен мониторинг и информация, гарантиран достъп на обществеността до екологичната информация, ежегодно публикуване на доклади за прогреса при реализирането на всяка конкретна програма, сътрудничество на правителството и на местните власти с независимите екологични групи и организации, прагматизъм и деполитизация на мненията в екологичната област, около националния опит на екологично напреднали страни. Освен това, трансграничният характер на екологичните проблеми показва готовността за подкрепа от страна на развитите страни за българските усилия по опазване на природата в настоящия критичен период. В частност, имам предвид опита от сегашната екологична конференция в София. Би било твърде полезно примерът на Унгария, да се ориентираме спрямо екологичните стандарти на европейската общност, т.е. общия стандарт; целесъобразно е също нашата страна да се присъедини към бъдещата обща Агенция на европейската общност, наречена Европейска агенция за опазване на околната среда, която ще бъде открита за присъединяване на европейски страни, които не са от общността. От казаното до тука е ясно, че прогресът в опазването на околната среда зависи твърде силно от социално-икономическите реформи в страната. Нещата стоят по-различно, що се отнася до същинското опазване на природното наследство, поради което считам за необходимо да се осъществи една Национална програма в духа на предложената „Харта `89 за опазването на българското национално наследство”, програмен документ на "Екогласност". Най-общо казано, в тази Харта са очертани насоките за развитие на национална система за защитените територии с различен режим: резервати, национални  и регионални паркове, защитени участъци и местности. Част от този фонд е предвидено да достигне в перспектива към 2015 г. до една четвърт част от цялата територия на страната. От тях само 3 – 4 % ще бъдат територии с по-значително ограничаване на човешката дейност: резервати и национални паркове. Искам да подчертая, че реализирането на такава програма не означава отнемането на тези територии от хората и правенето на жертви в името на някаква абстрактна цел. Всъщност става дума за по-изгодно използване на сравнително запазените природни области в България, като от тях с приоритет извлича полза нашето население. Надявам се, че затова може да стане дума в някои от следващите заседания по-подробно. Искам да завърша изказването си с една кенийска поговорка. Ние често говорим, че трябва да опазваме оставената от нашите предшественици природа, за да има и за бъдещото поколение, но кенийците казват малко по-иначе: че „Ние не сме получили природата като наследство от родителите си, а сме я взели назаем от нашите деца.” Благодаря ви. (Ръкопляскания)

 

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите