Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

Екофорумът

 

 

 

 

Първо събрание на независимото сдружение „Екогласност”, 20.10.1989 г

 

Румяна Узунова: Драги слушатели, в студиото на радио "Свободна Европа" е Румяна Узунова. Колко бързо събитията стават история! Сякаш беше вчера, когато на 20.10. тази година присъствах на първото от повече от четири десетилетия насам разрешено от властите събрание на независима организация. В софийското кино "Петър Берон" Независимото сдружение за екологична защита "Екогласност" проведе свое свободно, а не манипулирано, режисирано, сценаризирано събрание. Залата бе препълнена. Два пъти повече от присъстващите в салона хора чакаха отвън с надеждата, че някак си ще могат да се промъкнат вътре и така да се каже да влязат в историята. Залата бе дадена само за два часа. Но два часа не са чак толкова малко за чакащите отвън, а мнозина от тях чакаха, изглежда, за да се уверят с очите си, че чудото е станало. Чудото стана. Последвано от още три чудеса - още две събрания на "Екогласност" и едно на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, запис от което вече излъчихме. Последваха и други чудеса. Чудесата на независимата гражданска изява! И те днес вече са едва ли не ежедневие в страната ни. Но първото събрание на "Екогласност" "строши леда", "отприщи бента". В този смисъл то е историческо. Затова ви предлагаме да го чуете в неговата неподправена цялост. За съжаление, в началото магнетофонният запис е обременен със странични шумове. Затова се налага да преразкажа част от изреченото през началните минути. И тъй, чуйте запис на първото независимо гражданско събрание, събранието, което на 20.10. тази година проведе Независимото екологично сдружение "Екогласност".

Деян Кюранов: Радвам се, че сме тук на първото открито събрание на сдружение "Екогласност". Ще ви представя хората пред вас: Нашия председател, другаря Петър Слабаков (Ръкопляскания), нашият секретар Александър Каракачанов (Ръкопляскания) и председателя на нашата Контролна комисия Петър Берон (Ръкопляскания). А сега трябва да кажа: аз ще „водя” тази вечер, казвам се Деян Кюранов, член съм на "Екогласност".

Р. Узунова: Поради странични шумове в записа, налага се, драги слушатели, да предам част от думите на Деян Кюранов при откриването на събранието. „Оттук нататък - каза Деян Кюранов - тази вечер ни предстои работа, защото нямаме много време. Залата ни е отпусната за два часа, т.е. ефективното ни време е около час и половина. Така че да се отнасяме с внимание към това, което ще се прави и със сериозно настроение. Ще ви прочета дневния ред: 1. Петър Слабаков ще каже няколко думи, след това ще има кратко експозе на историята на сдружение "Екогласност", направено от Александър Каракачанов. Ще чуете кратка юридическа информация относно нашето регистриране от нашия юрист Цветан Пенчев. След това, за да видите с какво се занимаваме конкретно в момента, ще ви бъде прочетен един от нашите документи, подготвени за Екофорума сега, а именно документа "Чернобил - болка, проверка, предупреждение". Ще го чете Николина Николова. Ще бъдат огласени документите за спасяване на Рила и Места. Ще обявим шествието си, с което ще внесем петицията за "Рила" и "Места" в Народното събрание. Ще видим документалния филм на Никола Ковачев "Този град е и мой". След това Стефан Гайтанджиев ще направи едно експозе за ролята на независимите сдружения под заглавие "Екология, компетентност, политика". Експозето на Стефан Гайтанджиев ще бъде уводна част на заключителната ни работа тази вечер, а именно разговор, диалог на "Екогласност" с нашите гости тази вечер, а именно нечленове на нашето сдружение, с което, надявам се, ще приключим.” Оттук нататък продължава документалния запис за събранието. Чуйте отново Деян Кюранов.

Деян Кюранов: Давам думата на Петър Слабаков за неговото кратко встъпително слово.

Петър Слабаков: Добър вечер. Уважаеми граждани, уважаеми гости, добре дошли на първия митинг - събрание на независимото екологично сдружение "Екогласност". Защо съм член на "Екогласност"? Февруари месец аз изпратих един Апел до 49 места: Политбюро, Централния комитет на Партията, Министерския съвет, седемте областни комитета и почти всички средства за масова информация. Казва се „Не утре, а днес! Заговори се за опазване на околната среда. Обикновените хора, селяните, говорят и се тревожат около 25 години за околната среда. Сегашния век е век на химията. Химията трябва да отиде до там, докъдето тя е полезна. Докато разберем докъде отиде химията, ние вече отровихме жизнената си среда. Ние умъртвихме земята. Земята ни е отровена. Тя се гърчи. Земята ни агонизира. Ние агонизираме. Нали всичко правим за човека?! Младото поколение ще ни издигне грамада от камъни и ще ни прокълне. Само това ще му остане. Едно проклятие и край. Слушам някои хора със звания и титли, политици, професори, академици, администратори и не разбирам невежество ли е, безотговорност ли е, страхливост ли е или престъпление. Вижте Черно море, Девненското езеро, езерата около Бургас и реките, горите, планините, градовете, разранената ни земя. Птиците напускат земята ни. Някои съвсем я напуснаха, други измряха. Десетки видове растения и животни изчезнаха. Въздух вече няма. От Софийската обсерватория не могат да се видят петната на слънцето. Витоша ще превръщаме в писта за зимна олимпиада. По-добре да издигнем паметник на нашия олимпийски комитет по...  (Смях, ръкопляскания) Стотици химикали, отрови само да измием зъбките си и със същата вода трябва да сготвим манджата си. Да използваме естествената тор. Нали разбирате, че такава вече няма. Естествената тор е вече химия; животни, растения са вече химия. Ние, хората, сме химия. Жените раждат химия, децата ни ядат химия. Атомна война дали ще има? Съществува надежда, че няма да има. Но ние, патриотите, както сме тръгнали, ще ликвидираме България и вероятно в съкратен срок, преди 2000а година. В това съм уверен, надежда никаква. Стига форуми, стига симпозиуми, стига събрания, заседания! Трябват действия, действия! И не утре, а днес! Нищо не може да ни оправдае пред поколенията. Чувствам се престъпник.” (Ръкопляскания)

Деян Кюранов: Благодаря ви. Преди да дам думата на Сашо Каракачанов, две важни съобщения, а именно за двете ни следващи събрания: пак тук; първото на 27и този месец на тема "Екологията - тревога за всеки гражданин". На това събрание ще продължим дискусията, която, надявам се, ще се получи в края на днешното. На 31и този месец, пак тук, пак по същото време, темата "Партньори и опоненти при решаване на екологичните проблеми". Ще бъдат поканени специално и представители на Държавния комитет за опазване на природната среда, т. нар. КОПС. Поканвате се всички, както се казва в такива случаи, да присъствате. За сега не виждам начин да получим по-голяма и по-подходяща за огромния ви интерес зала. Благодаря ви.

Александър Каракачанов: Аз ще се постарая да бъда кратък. Но все пак мисля, че историята на нашето сдружение не може да се прескочи с две думи. Което е характерно  и за историята на всяко едно независимо сдружение. Аз искам да кажа преди всичко, че нашето сдружение и неговите членове са преди всичко приемници на Комитета за екологична защита на град Русе. Голяма част от основателите на това сдружение, на "Екогласност" като движение, са негови бивши членове. От тук вече можем да започнем историята. Идеята за движението "Екогласност" като продължител на хуманните цели на Русенския комитет беше подета от редица бивши членове на Русенския комитет, които нарекоха себе си координатори. Искам да ви кажа само кои са те, защото все пак това са хора с високо гражданско съзнание. Те бяха: Петър Слабаков - артист, Дамян Илиев - строител, герой на социалистическия труд, Георги Мишев - писател, председател на Комитета за Русе, Никола Ковачев - кинодеец, Христо Смоленов - философ, Цветан Пенчев - юрист, Димитрина Петрова - философ, Георги Аврамов - кинодеец, Борис Колев - географ и Александър Каракачанов - философ. Първата проява, с която всъщност това Движение прояви себе си, беше назначения митинг на 9и март тази година по случай една година от създаването на Русенския комитет. Митингът беше във връзка с тежката екологична обстановка в кв. Мусагеница в София. По молба на властите той беше заменен със среща в залата на Дома на активните борци, която се състоя на 21и март тази година. Там за първи път всъщност "Екогласност" обяви себе си официално и заяви за своето съществуване. По-нататък активисти на Движението, на брой 20 човека, на 11и април основа вече сдружение "Екогласност" като организирана част на Движението. Същите тези хора, които организираха сдружението, подадоха на 13и април документи в съда за регистрацията ни като юридическо лице. Тук искам да отбележа веднага - за хората, които не знаят, че дали ние ще бъдем регистрирани като юридическо лице или не, това не означава дали ние сме законни или не. Ние сме законни със самото си основаване, така е според нашата Конституция; жалко, че някои хора това не го знаят. Трето - тука аз искам да кажа, че не съм си наредил нещата по значителност, а просто по списък - това е отношението към нас. Аз по начало не исках да се спирам на това нещо с цел да не кажат, че влизаме в конфронтация - и всъщност ще бъда пределно мек в това отношение. Но съм подбуден към това да докажа какво е отношението към нас, понеже наскоро видях един плакат навънка, на който пишеше: „Независимо ли е сдружението "Екогласност", щом негов рупор е "Свободна Европа"? Това е! Аз ще отговоря на този въпрос накрая, но искам първо да ви изредя поредица от факти: 1. беше отменено с административно решение на секретаря на СНС /Столичния народен съвет/ Елен Петров нашия трудов ден, който ние бяхме го договорили предварително. Основание за това: Ние не съществуваме, нас ни няма като сдружение. Елен Петров е кандидат на юридическите науки. (Смях, ръкопляскания) Благодаря ви, но това не е за пляскане, по-скоро е за плачене. 2. Забранено ни бе да направим своето събрание на открито, като преди това ни бе отговорено, не ни бе отговорено, извинявам се, на многократните молби за зали, които бяха заведени в Столичния народен съвет. Имаме ги всичките с входящи номера ... Основание за това: Чл. 54 от Конституцията, който ни го цитира Максим Кънев, секретар на Изпълнителния комитет на община „Триядица”… За който не знае чл. 54 от Конституцията /за съжаление, не я взех със себе си/, тя говори точно това, че имате право да се събирате на открито. Това е всичко. Това ние го написахме в две жалби до Народното събрание, които ги пратихме на 4и и на 11и юли, като срокът за отговора е един месец. Досега отговор нямаме. Също така ни бе отказана регистрацията като юридическо лице. Основанието за това? Аз няма да се спирам, тъй като не съм юрист, на това ще се спре Цветан Пенчев, който също е кандидат на юридическите науки. Това, което казах, е дотука това, което ни се случи преди да почне Екофорума. Какво стана около Екофорума? Съвсем на кратко ще ви кажа, че: първо, ние не бяхме допуснати до паралелните мероприятия, т. нар. паралелни мероприятия, които ги организира Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на околната среда с председател акад. Мако Даков.Основанието – същото: Сдружение "Екогласност" не съществува, защото не е юридическо лице. Извън това искам само да отбележа един факт, който може би не се знае от широката публика: Общонародният комитет под председателството на Мако Даков също не е юридическо лице. (Смях, ръкопляскания) Съвсем накратко ще се спра на нашата дейност, понеже тя ще стане ясна на следващите събрания, които ще бъдат тука. Първо, ние сме изпратили десетки писма, апели, обръщения до Народното събрание, Министерския съвет, КОПС - Комитетът за опазване на природната среда и много други, с което повдигнахме редица сериозни екологични проблеми. Някои от тях само ще ги набележа: За произхода и разполагането на токсични и радиоактивни отпадъци в България; За внасянето на големи количества тютюн и унищожаването му на българска земя; също така подписки за различни обекти като например тази, която в момента събираме: "Рила" - "Места", която е достигнала над 4000 подписа; също така за унищожаването на природни обекти и паркове, както например парка /.../ в София; също излязохме с редица предложения: например едно от тях е във връзка с проекта за Закон за опазване и възпроизводство на околната среда. И много, много други. На всички тези десетки апели, обръщения, предложения не ни беше отговорено. Само на едно от тях всъщност - и то в самото навечерие на Екофорума - имахме нещо като отговор, а той беше по въпроса за секретността, който ние зададохме на Комитета за опазване на природната среда. Отговорът беше: „Другари, при нас няма секретно, понеже всичко, което е секретно, не е при нас.” (Смях) Няма да уточнявам. Ако някой има още въпроси, мога да му разкажа много интересни неща от този аспект. Какво друго правим? Ние правим собствена екологична експертиза, доколкото това ни позволяват възможностите; събираме материали, готови сме да ги представим на компетентните органи, както направихме с пакети от документи, които подготвихме във връзка с Екофорума. И това е представено в "Работническо дело", "Отечествен фронт" и същия този КОПС. Надяваме се, че все пак те ще стигнат до ушите на българските граждани. И за да завърша в общи линии какво представлява "Екогласност", ще ви кажа накратко социалния състав. В момента по списъчен състав, по списък, точно казано, не съчувстващи хора, които ни помагат активно, сме 101 човека. Двойно повече имаме в момента подадени молби, става дума за молби, а предполагам желаещите да ни съдействат са многократно повече. От тези 101 човека повече от 30 са научни сътрудници, вкл. и старши научни сътрудници, кандидати на науките и други. Така, че обвиненията в некомпетентност … Предлагам някои хора да се замислят, нали, дали сме били некомпетентни. Също така членуват много журналисти, инженери, поети и общественици. Радостното, което искам да отбележа е, че в новите молби вече виждам имена на много хора, които са работници, което е наше желание също. Сред всичките членове искам само да отбележа няколко по-/…/,  хора, които са засвидетелствували своята гражданска позиция, като например Петър Слабаков е наш член, Петър Берон, и също така героят на социалистическия труд и народен представител Нешка Робева. (Ръкопляскания) Какви са целите на сдруженията? Който е чел нашата програмна декларация, вероятно ги знае; аз ще ги кажа съвсем накратко. Основната и единствена цел, най-важна, това е да допринесем за подобряването на  катастрофалното, подчертавам, катастрофалната екологична обстановка в страната. Основно средство за това - гласността. Искам да подчертая: Гласността. Защото някои хора постоянно ме питат: ние засаждаме ли дръвчета? Да, засаждаме дръвчета. Обаче София и да се засади цялата в дръвчета, няма да се оправят нещата. Защото дръвчетата вече съхнат. Така… А каква е всъщност причината да бъде основно средство за борба гласността?! Причината е, че тесните ведомствени интереси - аз бих подчертал даже: лични, и произтичащата от тях неразумна икономическа политика, която се крие зад паравана на една анонимност, разрушават природата и нашето здраве. Това е причината да бъде гласността основно средство. (Ръкопляскания) Но как да се борим, всъщност, е въпросът. Защото гласността също изисква някакви начини, които тя да успее да осъществи. А за съжаление гласността сега в момента е частно достояние. И сега вече искам, като казах всичко това,… искам да се спра на въпроса за този плакат, който видях. Вие видяхте, че ние направихме всички възможни опити да стигнем до нашата общественост, всички опити, които са позволени от Конституцията и от законите. Не сме нарушили нито един от тях. И сега тука нас ни питат някои хора, дали сме били независими, защото сме говорили по "Свободна Европа". Аз ще кажа: Да, ние сме независими. Защото: първо, спазваме законите, защото не се подчиняваме нито на /…/, а се подчиняваме само на тях и не се боим да се противопоставим на което и да е ведомство или институция, което не ги спазва и което разрушава природата и нашето здраве. (Ръкопляскания) Също така ние сме независими, защото не получаваме заплати от държавни институции и вършим всичко за своя сметка и в ущърб на свободното си време. (Ръкопляскания) И най-вече ние сме независими, защото когато говорим даже по "Свободна Европа" - а ние говорим, защото на нас не ни се дават достъп до нашите средства за масова информация (Ръкопляскания), но ние говорим тук от България, като български граждани, не се боим да кажем истината и да се подпишем под нея и сме готови да я отстояваме даже в съда.(Ръкопляскания) За да завърша, аз искам да попитам този, който е писал този плакат - а между другото, плакатът е написан много хубаво и много интересно, разпечатан е, до колкото знам, на ксерокс, …а, точно това е въпросът, сега ще попитам това… разпечатан е на ксерокс, който е от големите формати ксерокси и ги имат само някои венценосни институции. (Смях, ръкопляскания) Това е първото. Веднага възниква въпроса: нима тези институции са позволили? Защото всъщност тези плакати не се махат, докато нашите се махат. Това е първото… Или може би те са печатани със средства от Западна Европа? (Смях, ръкопляскания). И второто: аз искам да попитам, което ми спомена и един другар от залата… А къде е подписът на този анонимен борец за истината? Защо той не се подпише под този плакат? Или може би вече е създал някакво анонимно дружество за анти"Екогласност", вероятно?! (Ръкопляскания). Моят въпрос е следния: докога ще имаме анонимна гласност? (Ръкопляскания) Това не са ли похвати от едно отдавна отречено време, минало, много тъжно и което дълго ще стои зад гърба ни. Зад нашия гръб, на българския народ става дума. Аз, между другото, ще отговоря само едно на този въпрос, на който, естествено, няма кой да отвърне вероятно в тази зала. Аз ще кажа: той е анонимен, защото се бои от истината, за разлика от нас. (Ръкопляскания)

Р. Узунова: Слушате запис на събранието, което независимото екологическо сдружение "Екогласност" проведе на 20и октомври тази година в София, в салона на кино "Петър Берон".

Деян Кюранов: Благодаря ви. Думата има Цветан Пенчев, кандидат на юридическите науки, да даде интересна юридическа информация.

Цветан Пенчев: Уважаеми граждани, скъпи посетители, драги приятели, съвсем накратко ще ви запозная с проблема за регистрацията на "Екогласност" като юридическо лице, тъй като всъщност няма абсолютно никакъв юридически проблем, а има много сериозен политически проблем. (Ръкопляскания) Според чл. 52и от Конституцията на НРБ всички граждани по свое собствено желание могат да си образуват обществени организации с най-различен характер - политически, културни, религиозни, спортни и т. н. Разбира се, образуването на екологически организации също влиза в този предмет на дейност - дори не само влиза! Според нашата Конституция гражданите са длъжни да оказват каквото е възможно съдействие и сами те да действат за опазването на нашата околна среда. Така че по същество организирането на такива обществени организации всъщност представлява не само право, но и задължение на гражданите в НРБ. Гражданите, когато образуват такива обществени организации могат, ако желаят, по собствено желание, разбира се, без никой да ги задължава, никой закон не ги задължава за това, да ги регистрират като определен вид юридически лица – т. нар. сдружения с нестопанска цел. Т.е. една обществена организация може да си съществува съвсем спокойно и без да бъде регистрирана в съда като юридическо лице. Регистрацията в съда като юридическо лице на обществената организация се прави само ако нейните членове желаят само тя да има самостоятелно имущество, различно от това на нейните членове, желае да сключва договори от свое име и въобще, да има своя собствена правосубектност, различна от тази на своите членове. Т.е. регистрацията от съда на обществената организация не е свързана с нейната законност и липсата на такава регистрация не показва незаконност. Една обществена организация може да бъде обявена за незаконна не с празни приказки, а само тогава, когато има влязла в сила присъда срещу някои от нейните членове, някои от членовете на нейното ръководство, в която присъда те да бъдат уличени в престъпления, посочени като деяния в Наказателния кодекс на НРБ. Няма ли такава влязла в сила присъда, никой не може да твърди, че дадената организация е законна или не е законна и т. н. В Конституцията също се посочва, че не може да има такива обществени организации, които потъпкват правата на човека, които работят против държавния и обществен строй, които извършват там подривна дейност и т.н. "Екогласност" специално никога не се е занимавала с такива неща, нейния предмет на дейност е именно разкриване на истината и по възможност съдействие за опазване на околната среда. Първоинстанционният съд, до който бяхме подали молба, неправилно реши, че видите ли, всички документи са в ред, но трябвало да има някакъв надзорен орган и някакви специални закони, чиито изисквания  да бъдат спазвани. Безспорно, в Закона за лицата и семейството се посочва, че когато се регистрира едно сдружение с нестопанска цел, трябва да бъдат спазени условията на специалните закони и трябва да има разрешение от специален надзорен орган, но само тогава, когато нашата правна система предвижда и има такива специални закони. Този текст в Закона за лицата и семейството е останал от онова време, когато у нас действаше Закона за защита на държавата. (Ръкопляскания) Според този закон, вероятно по-възрастните членове - по-възрастни от 40 - вероятно си спомнят, че обществените организации трябваше да бъдат регистрирани от политическа гледна точка, за да се преценява тяхната политическа лоялност. Този закон, мисля, че вече не действа у нас, до колкото си спомням. Също така, разбира се, има някои специални закони за определени видове дейности, като например закона за Народното здраве: ето, ако трябва да се организират здравни организации, те трябва по съответния ред да бъдат там разрешени за тяхната дейност от Министерството на народното здраве; или други специални закони..., но за организирането на обществени организации с екологическа цел няма абсолютно никакъв специален закон и няма създаден никакъв надзорен орган, който да дава някакви разрешения. Това си проличава и от решението на първоинстанционния съд. Както знаем, съдът тогава, когато открие някаква неточност в исканията на гражданите, той трябва да укаже каква е неточността. Ако действително имаше специален закон, и ако действително имаше такъв надзорен орган, то съдът в своето решение трябваше да покаже кой е този закон и кой е този надзорен орган. Съдът, въпреки че много добре знае това, че трябва да направят това, господа съдиите не са направили това. Защо?! Просто защото нито такива закони има, нито такъв надзорен орган има. Някой в България не желае "Екогласност" да бъде регистрирана. Защо? Не знам. Тя може да действа и без да бъде регистрирана. Може би това е онзи, който отрови почвата, който построи едни гигантски заводи, които нямат никаква икономическа стойност и тровят страната. (Ръкопляскания) Може би това е онзи, който разсипва България и продължава да я разсипва. (Ръкопляскания) Защо? Защото "Екогласност" е една от организациите, които разкриват истината, а истината винаги води до търсене на отговорност. Благодаря ви много. (Ръкопляскания)

(20.10.1989 г., според надписа върху ролката излъчено на 26.11.1989 г., ролка № 179)

 

Деян Кюранов: Думата има Николина Николова да ни разкаже как се е отразил Чернобил у нас, защото струва ми се, че ние все още не знаем точно това. Това е част от пакета документи, подготвени от "Екогласност" за екологичната конференция в София.

Николина Николова: Чернобилската катастрофа е бедствие в световен мащаб, показало на човечеството, че ако иска да оцелее, е недопустимо политическите различия да стоят над екологичните проблеми. На гласността за големи катастрофи не трябва да се гледа като на дребнаво любопитство или посегателство над държавни тайни, а като на борба за човешки живот. Нашата общественост не научи почти нищо за действителните мащаби на това голямо бедствие. Реалната обстановка у нас в първите дни след аварията, макар и достоверно отчетена, бе надеждно засекретена. Измерванията на цяла мрежа от лаборатории, съставени от висококвалифицирани специалисти от Софийския университет, Висшия военно-медицински институт, Селскостопанска академия, БАН, Главното управление по хидро-метеорология и други, очертават ситуация далеч различаваща се от официално оповестената. Още на 28и - 29и април `86а година в някои пунктове на страната е регистрирано повишение на радиоактивността на атмосферните отлагания 10 - 15 пъти в сравнение с тези до 26и април. Основната маса въздух, носеща радиоактивност, достига територията на нашата страна в следобедните часове на 1и май `86а година. Съпътстващите повсеместни дъждове способстват за ускорено отлагане на радиоактивните аерозоли. В продължение на няколко часа радиоактивността на въздуха в приземния слой от дъждовете нараства два - три порядъка, а в някои случаи - до четири порядъка в сравнение с тези до 26 април. Порядък, предполагам, знаете: не пъти, а порядък – т.е. четири порядъка е до 10 хиляди пъти. След достигане на максимума на 1 – 2 май активността бързо спада, за да се повиши отново в периода 9 - 13 май. През периода, обхващащ първите няколко седмици, или т. нар. йоден период, при който главно значение имат изотопите на йода, повърхностната бета-активност в страната е между 25 и 100 килобекерела на квадратен метър при нормалност – части от бекерела. Радиоактивният йод, спадащ към групата на /едено…/тропните радионуклиди, е със специфичен орган щитовидната жлеза, в която се натрупва до 35% от попадналия в човешкия организъм радиоактивен йод. Изследванията показват, че най-високо дозово натоварване на щитовидната жлеза са получили деца до шест годишна възраст. По данни на научния Комитет към ООН за действие на атомната радиация колективната еквивалентна доза, получена от йод 131 в щитовидната жлеза, за средно българско дете е най-високата в Европа. По данни на същия Комитет за възрастни за йод 131 България е на трето място в Европа. Сред разнообразния радиоактивен състав на радиоактивните замърсители цезиевите изотопи цезий 134 и цезий 137 се отличават с най-голяма радио-екологична и дегенерационно-хигиена значимост. Проведените у нас изследвания са показали активност на отложения на територията на България цезий 137 около 20 хиляди бекерела на квадратен метър - при нормално 1 - 2. След включването на складираните товарни запаси през месец май - юни `86а година в храната на продуктивните селскостопански животни при зимното им изхранване със сигурност при невзимането на мерки съдържанието на цезиевите изотопи в хранителните продукти е започнало бързо да се повишава. По колективна ефективна еквивалентна доза, получена от цезий 137, инкорпориран в човешкото тяло, България е на първо място в Европа. Това пак са данни на научния Комитет към ООН. При Чернобилската авария присъства и трети поразяващ фактор: горещите частици. Основния проблем при оценката на канцерогенния риск при инкорпориране на горещи частици е липсата на наблюдение за тяхното действие при такива високи концентрации, каквито са били достигнати през периода 2 - 8 май `86а година, а именно хиляди частици на 1000 куб. метра с активност десетки и стотици бекерели. За сравнение: за `59а година те са от 0,1 до 80 броя на 1000 куб. метра. При една друга оценка специалистите определят, че този вид заряд на белия дроб може да достигне от 0,1 до 1% за някои групи от населението. В почти всички европейски страни са взети бързи и ефективни мерки за провеждане на радиационен контрол и радиационни защитни мероприятия, които включват: подробна информация на населението; препоръки към населението да избягва излизане на открито, особено децата и бременните; повишена лична хигиена; временна неупотреба на някои плодове и зеленчуци; препоръки за използване на мляко на прах; унищожаване на трупен костен мозък, за избягване на заразяването на добитъка ограничаване пашата на открито, въвеждане на норми за контрол на хранителни продукти. У нас старото мислене отново взема своята дан. Оповестителната кампания на западните средства за масова информация беше посрещната на нож. Една седмица след аварията, когато мащабът на нещастието вече можеше да бъде предсказан, тя беше наречена от телеграфната агенция на Съветския Съюз „провокационна кампания с нечисти политически цели”, цитирам в. "Работническо дело" от 3 май `86а година. Нашите средства не останаха по назад и в епитетите, и в лъжливите информации. След първата радиационна вълна до 6 май `86а година БТА излъчва съобщение на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, завършващо с успокоението: „Общата радиационна обстановка показва, че не съществува опасност за здравето на населението.” Връх на солидарността със съветските медии по онова време е и интервюто на тогавашния зам. министър на народното здраве и Главен държавен санитарен инспектор проф. Любомир Шиндеров и старши научния сътрудник инженер Иван Пандев, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, дадено пред Българска телевизия на 7 май `86а година. В него те заявяват: „Резултатите от изследванията показаха, че до 2 май `86а година радиационната обстановка в страната е нормална и няма никаква опасност за здравето на хората и за безпокойство.” Това е поредният акт, говорещ за липсата на гласност при бедствия в национален мащаб, уж под предлог да не се създава паника сред населението. След приемането на програма за радиационен контрол и защитни мерки са извършени хиляди анализи, оценки, препоръки и временни норми за допустимо ниво за радиоактивност в хранителни продукти, от които само последните са станали достояние на населението. При това ефективен контрол върху спазването им не е провеждан. Пак поради криво разбрана секретност нито един гражданин у нас няма свободен достъп до лични или колективни средства за дозиметричен контрол. За да се получи рекордно облъчване на населението има не само обективни, но и субективни причини – т.е. преки виновници, които са упражнявали властта си и не са позволили регистрираната опасност да стане достояние на населението. „Екогласност” смята, че тези хора поради некомпетентност и незнание или поради стари политически причини са пряко виновни за пропуските, които ще поразяват здравето ни - нашето и на идващите поколения. Смятаме, че те са извършили престъпление, за което следва да отговарят. (Ръкопляскания) Нужна ни е коренна преоценка на социално-политическите стереотипи, на обществено-професионалната етика и отговорност пред обществото. (Ръкопляскания) Случилото се в Чернобил показва мащабите на възможната катастрофа и е крайно време да промени мисленето на всеки отделен човек, какъвто и да е той: работник, учен, политик; а най-вече мисленето на хората, които вземат управленски решения. Нали от морала, вложен в тези решения, зависим всички?! (Ръкопляскания)

Деян Кюранов: Има думата Красен Станчев да прочете нещо за нашето отношение към модернизацията и реконструкцията на планината Рила и река Места.

Красен Станчев: Това е призива, който последните няколко дена се подписва от нашата общественост, за което ние благодарим както на тези, които присъстват тука, така и на тези, които са я подписали.  ”Граждани, да спасим Рила и Места! Вече няколко години е в реализация дълго подготвяния план на НИХИ „Енергопроект”, целящ обръщането на река Места в горно-Тракийската низина и отвеждането на рилските притоци на река Струма в столицата. Чрез една скъпа и сложна система от водохващания, от тунели и канали, се цели да се прихващат на голяма височина -1500-1200 метра отточни планински води, за да се вкарат в циментови корита. Водата, която се предвижда да се улавя годишно, или да се изсипва в яз. "Искър", е около 160 милиона куб. метра - малко повече, отколкото му трябва вода на "Кремиковци" (126 милиона куб. метра). Излиза, че се строи едно пре-скъпо съоръжение, за да се осигури вода за "Кремиковци". Ще се напои "Кремиковци", а ще обезводним Рила. Всъщност тя вече се обезводнява. За яз. "Белмекен" са хванати в канали водите на Рила на височина 2100 метра. Екологичната експертиза, направена през 1977 година от 12 наши учени аргументирано отхвърля проекта за водноенергиен комплекс „Рила”. Сега се говори, че нямало екологична експертиза, а само оценка; но тогава, започвайки работа по един такъв проект, без да са известни екологичните последици, е вече престъпление. Изненадващо е и казаното от главния директор на "Енергопроект" във в. "Народна култура", бр. 39 от `89а година, цитат: "Защо да оставим водите на Рила да изтичат свободно в Бяло море?" (Смях) Категорично заявяваме, че природата е единна и неделима и "Енергопроект" не може да се разпорежда с нея по свое усмотрение. (Ръкопляскания) След екологичната експертиза от 1977 година, през 1978 година акад. Ангел Балевски в доклад до Председателя на Министерски съвет изразява становището на специалистите и експертите по този скъпо струващ и необоснован във всяко отношение проект. След окончателното становище на БАН и Държавния комитет за планиране проектът бе спрян. Хората, ангажирали се със защитата на природата, си отдъхнаха. Но се оказа, че проектантите и властимеющите са прибрали само временно папките. Четири години по-късно, октомври 1982 година, Висшия експертен технико-икономически съвет отново е трябвало да разгледа проекта "Рила". Датата на протокола, с който е приет проекта, е 12.02.1983 година, т.е. 5 месеца по-късно. Разпореждането на Бюрото на Министерския съвет № 43 от 1983 година дава ход на строителството. За кой ли път една малка група, явно имаща определени интереси, не зачете екологичната експертиза, становището на БАН и на редица специалисти и общественици и накара да замлъкнат българските информационни средства. Наглостта на главния директор /.../ Андрей Денчев стига до там, че той заявява, цитат: "Всяко друго твърдение, публикувано както у нас, така и в чужбина, засяга не само авторитета на "Енергопроект", но и спекулира с доверието и съзнанието на широката аудитория и в крайна сметка накърнява интересите на страната ни и злепоставя правилната политика на нашата Партия и правителство.", край на цитата. (Ръкопляскания) Докато у нас има овластени лица, които си въобразяват, че владеят абсолютната истина и размахват заплашително пръст, екологичните проблеми трудно ще се разрешават. Проектът Хидрокомплекс "Места", който предвижда прехвърлянето на води от средното течение на река Места  към горно-Тракийската низина за напояване, напомня в миниатюрен план проектът за промяна на теченията на северните реки на Съветския Съюз, който бе осъден и отхвърлен. Абсурдността на проекта "Места" идва от факта, че тъкмо горно-Тракийската низина е най-богата у нас на подземни води. Тракия няма нужда от допълнителна вода, а от по-висока земеделска и гражданска култура. Пропилените средства няма да донесат блага, а само ще създадат граждански, екологически и политически проблеми. Проектите на "Енергопроект" не са гражданско достояние и Постановлението на Министерски съвет, с които се дава ход на строителството, също не се публикуват, а се раздават по списък. Тези скъпо струващи проекти - по около 1500 лева от всеки трудоспособен гражданин - трябва незабавно да бъдат спрени поради следните причини: 1. Липса на екологична експертиза, признато и от председателя на Комитета по опазване на природната среда Николай Дюлгеров, но без да се ангажира с конкретно становище; 2. Отрицателно становище от БАН; 3. Институтът "Енергопроект" никога не е бил свързан с почвознание, /.../биология, агроикономика и екология. Този факт е много тревожен и поставя под съмнение компетентността на онези, които са им възложили изготвянето на проекта; 4. Допуснат е ненаучен подход в разработването на проектите; 5. Има редица нерешени въпроси, за които са създадени работни групи за доработка и изясняване. Въз основа на изложеното Сдружението за екологична защита на населението „Екогласност" събира подписи за петиция до Народното събрание, в която настоява проектите на водноенергийния комплекс "Рила" и хидрокомплекс "Места" да се обсъдят публично и тяхната съдба да се реши чрез референдум”.

Румяна Узунова: Сменянето на касетата, драги слушатели, е отрязало последното изречение от петицията на „Екогласност”, а то гласи следното: „Обръщаме се към всички, които са съгласни с нас да ни се обадят за включване на имената им в петицията. „Екогласност”. Както е известно, под тази петиция се подписаха единадесет хиляди и петстотин български граждани. Ще прекъснем за десет минути предаването, за да чуете осведомителен бюлетин. След това продължаваме с излъчване на записа на събранието на "Екогласност".

(20.10.1989 г., ролка № 175)

 

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите