Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

Откъс от интервю с Петър Слабаков

(…) Румяна Узунова: Странно ми се видя, че Димитър Езекиев идва при вас и така откровено си изразява своето мнение по такива наболели проблеми, а не използва да речем, телевизията, да каже нещо за „Екогласност”, да разкаже за нещата, които правите, за дейността ви...

 Петър Слабаков: Ами не знам какво… Де да знам…  Всеки, изглежда, си пази мястото и смята, че ако ни покани, ще сгреши.

Р. Узунова: … да се изкажете чрез средствата за масова информация или да ги направи достояние на гражданите…?

П. Слабаков: Ние ги пращаме и до вестника… там също има, например, разни статии за екология… Но може би, де да знам, моя език е малко по-… чепат и това… Де да знам от какво се страхуват? Или пък и на другите не дават… На „Екогласност”… Може би е първото… де да знам, а на ежедневниците редакторите се страхуват - още от първия Комитет, който създадохме за това, за Русе.  Какво страшно има, не ми е много ясно.

Р. Узунова: Като че ли е грешно думичката „Екогласност” да се произнесе от официалните средства за масова информация?!

П. Слабаков: Ами не знам защо е така. Например как… за Клуба на гласността, за подкрепа на гласността и преустройството… Дори на мен ми стана хем смешно, хем тъжно, когато на един наш митинг /имаше митинг тука по… за изявлението на другаря Тодор Живков/, на митинга имаше дори лозунг: „Смърт на родоотстъпниците!” Нещо от тоя род беше… Което ми стана странно, понеже аз зная членове, които са там, аз познавам един Дучо Мундров, режисьор, който две години стои в затвора със смъртна присъда и над 700 дена той всяка сутрин от три на разсъмване чака да му изпълнят смъртната присъда, той умира още 700 пъти…  може ли такъв човек да бъде родоотстъпник?!

Р. Узунова: Една Блага Димитрова също не може да бъде родоотстъпник! 

П. Слабаков: Не, ама така, като пуснем тези приказки… На кого е необходимо такова нещо? Казват ги … И никой не го търси … И защо го казва това нещо? А там, в Клуба, аз имам познати, който са - и то доста - със смъртни присъди! Може ли такова нещо и такива хора, дето…  които и сега и за човещина говорят, за всичко добро, каквото може да стане, изведнъж да го пратиш от другата страна?! Ами то е едно неуважение! Аз смятам, че тия хора по една случайност са живи, някои от тях. Ако тази случайност не съществуваше, те може би щяха да чуят имената им на тържествената проверка на 2 юни. Как странно ми се вижда тая…

Р. Узунова: Да бъдат окачествени като родоотстъпници?!

П. Слабаков: Ами де да знам. Това е, това е, да се чудиш просто! Дори и този, Лазар Стамболиев, които водеше - ама и той …той… така му е неудобно на човек и да гледа! Той дори…, и така да говори за това какви били!... Изкара ги, че те са подстрекателите и организаторите на това, на… наште сънародници мюсюлманите да напускат… Това е смешно да се говори. Хич не доумявам някой път!

Р. Узунова: Странни неща наистина. (…)

(Откъс от интервю от 19.07.1989 г., ролка № 53. П. Слабаков, актьор, съучредител на Обществения комитет за екологична защита на Русе и председател на независимото сдружение „Екогласност”. Димитър Езекиев е популярен журналист в БНТ, занимаващ се с екология. В началото става дума за първата публична поява на „Екогласност” на събрание за обсъждане на екологични проблеми, организирано от официалния Комитет за опазване и възпроизводство на околната среда – 21.04.1989 г., където след скандал сдружението е допуснато и където Езекиев прави изказване от квотата на сдружението, без да е негов член.)

 

Откъси от интервюта на Петър Слабаков

(…) Румяна Узунова:  Доколкото знам, движението “Екогласност” е участвало твърде активно в това събрание, което беше направено в София, мисля, в новия Профсъюзен дом с Управлението на екологията?

Петър Слабаков: Да. Ами ние имахме среща… И Общественият комитет за защита и възпроизводство на природната среда ни предложи да се влейме с тях. Но ние не приехме, понеже те проявяват компромиси с учрежденията, междуведомствените учреждения, и второ, че те по една или друга причина скриват екологична информация от населението.

Р. Узунова: И вие искате да бъдете независимо движение, така ли?

П. Слабаков: Ами, разбира се, независимо. Народът просто трябва да знае какво е положението в страната. Каква е храната, колко е отровена земята, какъв е въздухът, какви са водите?! А пълна такава информация няма. А сдружението “Екогласност” просто иска и да осведоми населението, и да бъде стъпало, да бъде връзка между населението и най-висшите органи. Понеже някак информацията се губи в тоя промеждутък, т.е. ние да бъдем стъпало - направо да съобщаваме на най-висшите органи – министерства, институти и да се вземат незабавни мерки.

Р. Узунова: Има ли широк отзвук сред населението, желание да се участва в Движението “Екогласност”?

П. Слабаков: Населението, то по начало е разтревожено от това нещо. Обикновеният гражданин е разтревожен и търси някаква помощ… То се отзовава, когато своите болки то ги казва на нас, чрез нас ги прехвърляме през няколко стъпала нагоре, за да може да стигне…, да се вземат мерки по тия въпроси.

Р. Узунова: Трудна, но благородна задача. Може би още не съм забелязала, но не съм видяла в средствата за масова информация – вестници, списания - някаква обстойна статия за Вашите цели, за вашите задачи. Дори ми се струва, че не съм срещала името “Екогласност”

П. Слабаков: Няма още за него. Ние сме дали да бъде утвърдено. Дали сме в съда да бъде узаконено нашето…

Р. Узунова: Да бъде регистрирано?

П. Слабаков: Да бъде регистрирано. Дали сме го на 13-ти (април) и срокът е 13 май.

Р. Узунова: Да. Надявам се, че всичко ще мине както трябва, че ще бъде узаконено...

П. Слабаков: Чакаме…Да можем по-спокойно да работим. Не, няма неспокойствие всъщност в нас. Ние дали ще бъдем регистрирани или не – тя, тревогата си остава. Но аз мисля, че няма причини, за да не бъдем регистрирани.

Р. Узунова: Да, с такива благородни цели би било... (…)

(8.05.1989 г., ролка № 135)

Румяна Узунова: Ето, включих сега. Моля да ме извините... Петър Слабаков, Румяна Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". Не съм имала възможността да се запозная с устава на "Екогласност", имам само програмната декларация, за това бих искала да ви помоля най-напред да разкажете нещо за организационната структура на движението "Екогласност".

Петър Слабаков: В нашето сдружение по Устава може да влезе всякой, който споделя целите и задачите, които то си е поставило. Програмата, тя се състои… мога да ви кажа само в четири точки, които са разработени и това са за чистия въздух, чистата вода, чистата храна, чистата земя. Това - в основни линии. Те водят от себе си това, че не трябва да има никаква тайна по екологията, че всичко трябва да бъде ясно на населението. Да не се забранява информацията, която – (няма значение) дали е външна или вътрешна… - просто хората да бъдат запознати с всичките тия неща, защото около нас екологията… Полагат се усилия, обаче само едни усилия... Много мероприятия са навързани в цялата тая история, което пречи да се върви нормално. Самият проф. Мако Даков (председател на Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на околната среда), сам той казва, че се отпущат средства, а доста от тия средства не могат да се оползотворят. Дори… Ние не се съгласихме с тях да бъдем заедно, защото те, без да искат, правят компромиси. А ние не сме за компромиси. Задачите ни са едни и същи, обаче има междуведомствени такива компромиси, които спъват работата. Едното ведомство да не направи така, да не препъне другото… и така се стига до отстъпки. За екологията, според нашето сдружение, компромиси няма. Отстъпки не трябва да се правят тук. 

Сега искам да ви кажа, че аз миналия път ви казах, че ние сме подали документи на 13 май, обаче не бяхме зарегистрирани и ни беше съобщено, че на 23.6 е отхвърлена нашата молба.

Р. Узунова: С какви мотиви?

П.Слабаков: Мотивът е, че ние трябва да бъдем под надзор на някаква организация. Известно е, че в нашата правна система съществуват три начина за образуване на юридически лица: разпоредителен, разрешителен и нормативен. При първите два метода елементът от фактическия състав на образуването на юридическо лице е волята на овластен с това държавен орган. При третия начин, при който сме и ние, е необходимо само съгласието на учредителите. И именно по тоя елемент сформираме нашето сдружение. Обаче на нас ни се казва - Софийският градски съд се позовава на някакъв специален закон, който изисквал надзорен орган на сдружението с нестопанска цел "Екогласност". Без да посочва някакъв подобен нормативен акт. Не го посочва, защото няма такъв документ. Те правят още един пропуск – Фирменото отделение допусна съществено процесуално нарушение като разгледа молбата ни на закрито съдебно заседание, а не по предвидения по чл. 136 ал. 3 на Закона за лицата и семейства. Ако беше разгледал молбата в открито заседание, съдът би изслушал и преценил нашите аргументи. И би могъл да стигне до други изводи. Но, така или иначе, ние сме отхвърлени и въз основа на новата ни молба ние искаме решението на Софийския градски съд от 23. 06. 89. година по гражданско дело 729/ 89 година  да бъде отменено и ние да бъдем зарегистрирани като еко…, да бъдем за регистрирани като сдружение. Следва, така... подпис. Така че ще чакаме. Аз смятам, че би трябвало, няма причини, за да не бъдем…

Р. Узунова: А липсата на регистрация спира ли дейността ви или "Екогласност" продължава да действа?

П. Слабаков: Ами ние просто между другото гледаме да се утвърдим, обаче нито едно наше събиране, така, не е без някакво решение. Ние винаги излизаме с решение нещо да стане. (…)

(19.07.1989 г., ролка № 68)

 

(…) Р. Узунова: Включих. Добре. Един момент, да видя какви са въпросите нататък. Така - беше за резултатите… С какво си обяснявате, Петър Слабаков, това враждебно отношение - може би враждебно е силна дума, но това незачитане на вашите, всъщност благородни усилия да се опази околната среда?

П. Слабаков: Аз мисля, че всички искат това. Но това е една бюрократична машина, която трудно може да се разбие. Компромиси…, понеже човек, когато направи един път компромис, той неминуемо ще направи и втори… Аз разбирам, че човек такъв компромис може да направи, но тука компромис с народа не става, с децата не става, със земята не може да стане. Природата е такава, че тя ако заболее, тя ни го връща стократно, една природа може да заболее и нейната болест е не вековна, тя е хилядолетна… тя ще изтрае, но един човек може да изтрае месец, два, година, две и заминава, той е такъв организъм. И когато се разболее природата и когато го предаде на нас, не можем да се отървем просто от това. А тия хора не искат ли да го забележат? Някои! Аз мога да ви дам и примера с Рила. Например Георги Белички, който е отговорник на тоя, комплекса „Рила”, той с такъв ентусиазъм говори, че е щастлив /и във вестника го пише/, че е щастлив, че може да осъществи това решение на Министерския съвет от `85а година! Дори той казва, че е бил подпредседател на Екологичния комитет... Аз просто се чудя как може да бъде той в екологията, щом той не може да проумей тия неща. Може би е случаен… и такива хора като него - сигурно той не е един, за да може да мине това решение! Да се обезводни една Рила, която е към ЮНЕСКО; която има такава даденост, такава флора и такава фауна, че тя е един от екземплярите, дето, така, един човек трябва със свещ да я пази! … Ние така с лека ръка ще я ликвидираме! Аз не знам…, сигурно като го изпълни това нещо, той ще получи някаква награда… Но на народа му е все едно дали той ще я получи или не. Но след като той го направи, след като я получи…, народът ще го забрави и все едно..., но пустинята ще си е пустиня. Тука вече е въпрос и до Рилския манастир - там има стенописи, а там ще се прави язовир! Тия стенописи при тая влага, кой знай какво ще стане! А това е едно от най-добрите творения на нашия народ, което е направил. Там хората свещенодействат, когато разговарят и говорят за този манастир. Има там, непрекъснато има служители, историци и музейни уредници, с такава  гордост говорят за него, а ние с такава лека ръка можем да го ликвидираме!... Просто, така, човек недоумява как могат да стават тия неща…

Р. Узунова: И последен въпрос: Как виждате, в оптимистична светлина или в по-мрачна бъдещето на сдружението „Екогласност” и реалните резултати от дейността му?

П. Слабаков: Аз мисля, че ние няма да спрем. Не знам точно какъв ще бъде резултатът, но ако поставиме въпроса упорито, без да се огъваме, така - направо, остро да се постави… Защото наистина екологията така се отплаща: тя изведнъж толкова остро ще се обърне към нас и природата, че няма да се усетим кога нас няма да ни има… Така че искаме по същия начин, както тя би ни отвърнала, по някакъв начин да й помогнем, на нея, а не просто заради самите нас. Така че няма отстъпка у нас… Дали е оптимистично, аз не знам… Доколко виждам, целият свят е загазил в тая екология, дано целият свят да се обърне с лице към нея, за да … просто да оцелеем.

Р. Узунова: Много ви благодаря, Петър Слабаков, и дано ме извините, че толкова много време ви отнех.

П. Слабаков: Нищо… (смях) То стана наистина разговор…

(П. Слабаков, актьор, учредител на Русенския комитет, член на инициативната група на Движение „Екогласност”, председател на Управителния съвет на сдружение „Екогласност”. В последния откъс Слабаков говори за проекта Хидрокомплекс „Рила”, целящ за прехвърли водите от Рила в Горнотракийската низина за напояване. По време на Екофорума „Екогласност” прави подписка до Народното събрание за спирането на проектите ХК „Рила” и ХК „Места”. 19.07.1989 г., ролка № 53)

 

Андрей Дюкмеджиев

Али Мустафов Хюсеинов

Александър Каракачанов

Авни Велиев

Богдан Глишев

Биньо Иванов

Брайко Кофарджиев

Борис Спасов

Борис Василев

о. Благой Топузлиев

Блага Димитрова

Диана и Димитър Бояджиеви

о. Димитър Амбарев

„Димитър Иванов”

Димитър Томов

Едуард Генов

Ева Калчева

Григор Божилов Симов

Григор Симов

Георги Кулев

Георги Мишев

Гюлтен Османова

Георги Спасов

Георги Величков

Халил Исинов

Халил Ибишоглу

о. Христофор Събев

о. Иван Бонев

Иванка Жекова

Илия Минев (за него)

Ибриям Рунтов

Йордан Василев

Желю Желев

Копринка Червенкова

Коце Иванов

Красимир Кабакчиев

Камен Каменов

Каймет Юсеинова Салилова

Константин Тренчев

Любомир Собаджиев

Марко Ганчев

Милка Генадиева

Милчо Иванов

Мустафа Юмеров

Мариана Златева

Нури Джелилов

Николай Колев-Босия

Невена Мечкова

Наим Наимов

Неизвестни лица

Петър Бояджиев

Петър Манолов

Петко Симеонов

Петър Слабаков

Пламен Даракчиев

Ремзи Бекиров

Румен Велашки

Румен Воденичаров

Сиво Чапаров

Сабри Искендеров

Сабахат Наимова

Шукри Шерифов

Стефан Чолаков

Стефан Гайтанджиев

Стефан Комитов

Стефан Вълков

Тодор Гагалов

Тончо Жечев

Тодор Тодоров

Цеко Цеков

Цветан Златанов

Веселин Донков

Виола Иванова

Веселин и Светослава Петкови

Волен Сидеров

Валентин Топузлиев

Юсуф Ибрахимов

Янаки Петров

Янко Янков

Към интервютата


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите