Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

Окръжно № 1 на КЗРП, чете о. Христофор Събев

Отец Х. Събев: 2 април 1989 година - в ляво. В дясно - Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Велико Търново. Окръжно № 1. До областните Комисии, до клириците и миряните - сътрудници и симпатизанти на Комитета. Братя и сестри, възстановяването на древните Апостолски традиции, изключителното възвръщане към духа на първичното, автентично Християнство, както и удовлетворяването на изискванията на съвременността и съобразяването с прогресивните възможности за комуникация, динамичност и организационно усъвършенстване трябва да залегнат в основите на една актуална религиозна Програма за всеобщо спасение на хората - в смисъл на възприемане изкупителните заслуги на Бого-човека Исус Христос. Ето защо се поставя на дневен ред създаването и учредяването на Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, призван да реализира органично съчетание на древното със съвременното при внедряването на високо-етичните принципи на Християнството в общественото съзнание и духовния живот на хората. Актуалността на такъв Комитет е наложена от многото нерешени въпроси на религиозната действителност, като: отношението между Църква и общество, религиозната информация и обучение, разширяване на благотворителната дейност на вярващите. Тук се включват и проблемите за усъвършенстване на законодателството и привеждането му в съответствие с подписаните от НРБ междудържавни споразумения; а също и необходимостта от корекция на някои положения на Устава на Българската православна църква с цел да се хармонизира с каноничната система на Светото православие, например чл. 16, гл. 2: „Избиране на Патриарх”, където е регламентирана антиканоничната намеса на светските власти при избор на висши духовници, което е в разрез с 30то правило на Светите апостоли, 3 правило на Седмия вселенски събор - 787а година и 5 правило на Лаодикийския събор. Разбира се, не всички положения в Устава на Българската православна църква са неправилни. Например: чл. 129, изискващ свикването на Църковно-народен събор на всеки 4 години - за отчет пред него на Синода и ръководството на Църквата. За съжаление, такъв Събор не се е свиквал вече приблизително 15 години. И тъй, целта е не да се нарушават принципни положения и справедливи закони, а да се внесат предложения пред органите със законодателна инициатива в НРБ, които да имат конструктивен и отговарящ както на съвременността характер, така и да бъдат съобразени с тези древни и вечни изисквания за човешки права и свободи. Идеята на този Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности възникна в град Велико Търново - духовният център на България, от едно братство от вярващи християни, съставен от Исихасткото дружество „Синове на светлината” и Православното движение „Единство за християните”; след провеждане на четири литийни шествия през 1988а година - съответно на 14 август, 7 септември, 24 септември и 19 октомври по улиците на град Велико Търново, в които участваха няколко стотин представители на християни от градовете Шумен, Варна, Габрово, Трявна, Горна Оряховица и, естествено, от Търново; се положиха основите на  Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности - на историческия хълм "Трапезица", в чест на Св. Иван Рилски. Комитетът потърси юридическо признание и регистрация пред съдебните органи на НРБ след 9 март 1988а година, в чест на Светите 40 мъченици. Въпросът за регистрацията му обаче остава още открит…

А. Манолова: Момент, момент, отец Христофор, на 9 март `88а казахте вие?!

от. Христофор: Да, това е… за регистрацията! … `89а, прощавайте!

А. Манолова: Именно. Трябва да се поправите. Тогава едно изречение преди това. И направо продължете текста – това ще го изрежем…

от. Христофор: (започва, и отново повтаря 88 година) То, по психоанализата на Фройд стават тия работи… (Смеят се, той повтаря отново) За съжаление, намират се хора от официалната църковната йерархия, които се обявяват за радетели на делото на Христа и Светото православие, но проявяват неразбиране, недоброжелателство към Комитета за защита на религиозните права, оправдавайки се лицемерно със загриженост за добрия ни народ, а всъщност мислейки единствено за собственото си материално благополучие и високо обществено положение. Те обявяват търновския Комитет за самозвано самочинно сборище. И така, истинските поклонници на Бога в дух и истина са изправени пред дилемата: набедена самочинност или псевдо дисциплина. Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности единодушно изразява своята увереност, че за тези честни християни няма да е трудно да направят верния в Господа избор за Светата църква между самочинната вярност към Христа и дисциплинираното следване по стъпките на Юда. Ръководството на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности призовава Божието благословление над своите предани сътрудници и остава верен в Христа молествувател. Амин. Това е.

А. Манолова: Много хубаво…

(йеромонах Христофор Събев, от Велико Търново, свещенослужител „на разположение”, бивш атомен физик, председател на КЗРП. Началото на м. април 1989 г. Ролка № 341)

 

 

 

За отказа за регистрация на КЗРП от Великотърновския съд и за намесата на светия Синод на БПЦ (о. Христофор Събев)

Р. Узунова: Отец Христофор Събев, Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. Ние съобщихме на нашите слушатели за организирането, за учредяването на Независимия комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Разказахме им също така, че Вие сте представили всички документи за регистриране в съда и че Ви е било отказано. Бихте ли казали, с няколко думи, по какъв начин беше отказано, защо точно беше отказано да бъде регистриран този Комитет?

Хр. Събев: Комитетът за защита на религиозните права... беше подал молба за регистриране пред Окръжния съд, фирмено отделение във В. Търново, като ние по някаква наивност, или незнание прескочихме Районния съд, но няма значение. Окръжният съд с председател Стоян Цонев ни извика на свое заседание на 22 март, без писмена покана, устно по телефона, и отидохме със секретаря на Комитета, Петър Кънев, следобед, някъде към пет часа без 15, явихме се пред съда. Обаче те фактически ни съобщиха решението на съда, без да има някакво дискутиране на проблемите, като имаше някакво недоразумение във връзка с подадените документи, защото ние бяхме дали нотариално заверени ксерокопия. Аз обясних на Председателя, че това е заради подаването по пощата – служителите бяха отказали да приемат, и ние по пощата пратихме документите. Той прие наште обяснения...

Р. Узунова: А те искаха оригинали, така ли?

Хр. Събев: Оригиналите. Аз му показах и оригиналите на другия ден. Въпросът е, че

бяха представени ксерокопия, нотариално заверени ксерокопия с подписите, а отделно му показах и оригинала. Той ми каза, че това няма да го прави на проблем, на въпрос, и минахме по същество защо е отказана регистрацията. Те казаха, че всъщност не са разгледали обстойно целия Устав, и са се хванали за първите очевидни, тъй да се каже, несъответствия със сега действащия Закон за изповеданията като изтъкнаха, че Уставът е в несъответствие с чл. 20 от Закона за изповеданията, и 21 член, които гласят, че възпитанието на младежта и учащите се е монопол на държавата, а 21 член, че благотворителната дейност, сиропиталища, болници и т.н. са пак монопол само на държавата, и са вън от кръга на дейност на изповеданията. Разбира се, аз дадох ясно да се разбере, че ние няма да извършваме дейност в разрез с дори сега действащия Закон; че нашта цел е преди всичко със законодателна инициатива да въздействаме върху органите на ..., да внесем предложение да бъдат приведени всичките тия текстове на нормативните документи в съответствие със сключените от България споразумения в Хелзинки, Виена и всички пактове, които е подписала, и които всъщност народът не ги знае и досега точно. Ако знаят хората какви свободи биха ни били предоставени по сключени документи, по подписани документи, то много биха се радвали. За съжаление обаче, това си остава на книга и то извън България, не е вътре в страната. Та, аз му обясних това нещо, защото иначе е чист софизъм да се смята, че ние сме в състояние дори да извършим някаква дейност в разрез с тия членове на Закона, тъй като нито имаме материална база, за да направим ние ... Комитетът не може да направи болници, не може да направи сиропиталища; ние нямаме и пари. Аз, в момента, не съм получавал две заплати, нали, това е отделен въпрос… Но искам да кажа, че ние не сме в състояние да извършим тая дейност; нито пък имаме под ръка нужните учители – те ще се намерят, но първо трябва да се въздейства върху съответните органи, със законодателна инициатива да се внесат изменения, както и въобще има такъв… желанието да се извършат някакви промени в законодателството на България, или поне някакви обещания. Това всъщност обясних на Председателя, но той каза: „Вие нямате право да извършвате дейност в разрез с тези два члена на Закона. Ние не искаме сега да регистрираме Комитета, но ви даваме право да обжалвате пред Върховния съд на Републиката.”

Р. Узунова: Вие обжалвахте ли?

Хр. Събев: Ние го обжалвахме, значи, подадохме документите онзи ден, чрез Окръжен съд, пак чрез същия председател. Той собственоръчно се разписа като му представих документите; с подписи от всички членове бяха, на Комитета. Ние се събрахме специално в неделя в къщи и подадохме документите. И сега ще чакаме, разбира се, да ни извикат на заседание на Върховния съд. Аз мога да Ви прочета, ако желаете, точно Жалбата, която подадохме до Върховния съд, ако считате, че е необходимо… Един момент, само… „Жалба от Комитета... Граждани съдии, спрямо Решението на Великотърновския Окръжен съд по фирмено дело № 17 от 22 март 1989 г. имаме много съществени и обосновани възражения. Решението е незаконосъобразно, за което ще изложим необходимите аргументи на съдебно заседание на Вашата авторитетна инстанция. Моля ви да отмените гореспоменатото Решение на Великотърновския окръжен съд, и вместо него да постановите ново Решение в съответствие с нашето искане. Очакваме, че Вашата компетентна и безпристрастна намеса ще доведе до единственото правилно решение – регистрирането на Комитета ...., следват подписите.

Р. Узунова: В предаването за българите в чужбина, от 28.03. т.г., радио „София” дава следното съобщение, че „официалният Синод е подал молба Комитета за защита на религиозните права ... да не бъде регистриран от съдебните органи.” Какъв е Вашият коментар за тази странна молба, всъщност?

Хр. Събев: Аз знам… Мога да кажа следното: че Решението на Съда, въобще на съда - било Окръжен, било Върховен - не може да бъде предрешено от подаването на една такава молба от официалния Синод, той няма право да предрешава едно такова решение; това е извън неговата компетенция, първо. И второ, разбира се, това ме учудва, защото в Устава, който предоставихме на съда, и който е бил и в разпореждане, сигурно, на официалния Синод, няма нищо анти-канонично, нищо анти-църковно и нищо срещу интересите на официалния Синод. Освен ако тези интереси не са в разрез с Църквата. Ако техните интереси, т.е на членовете на официалния Синод, не са в разрез с вярата в Христа. С една дума, епископатът, според регламента на Устава на БПЦ се избира под влиянието на властта - и това е въведено още от патриарх Кирил. Затова именно беше заставен екзарх Стефан, покойния екзарх Стефан, преди България да бъде обявена за патриаршия, нали, беше заставен да подаде оставка. Защото той искаше да защити интересите на българската Църква, на каноничността, това е причината той да бъде просто отстранен от църковното ръководство. Патриарх Кирил, въпреки че е известен като силна личност, обаче, прие този компромис. Но този компромис е антиканоничен. Ето нашият Комитет искаше да се преразгледа и този въпрос. Именно защото един от принципите ни е: последователно спазване на принципа за ненамеса на светските организации и власти в работите на Църквата. И е много странно, че един Синод иска да отхвърли Комитет, който се стреми към засилването на Църквата, и приема една действителност, в която тоя Синод е в положение на една марионетка на властта. И ето, фактически излиза, че с това решение на Синода те не служат на Бога.  Те тук могат да ни осъдят, могат да ни низвергнат, могат всичко да направят с нас. Но това дали е угодно на Бога, което ще извършат, първо и второ, дали няма те да отговарят на Страшния съд именно за това, че призвани да защитават интересите на Църквата, те напротив, са ги поругавали по този начин? /Ало, аз може би се увличам, имаме ли време?/... Има примери в църковната история, когато архиереи или духовни лица са защитавали интересите на Църквата в противоречие с целия Синод.  От друга страна, не бива да се учудваме, ако пък е имало в църковната история патриарси, митрополити, епископи, презвитери и т.н., т.е. от всякакъв ранг в духовната йерархия лица, които са предавали интересите на Църквата или са били или еретици, или канонически незаконни и т.н… Така че въпросите са много сложни и не бива човек да смята, че вземането на решение от една земна организация, че това всъщност е меродавно за Царството небесно. Напротив. Но ще видим и съответните крачки, които ще предприеме след това Синода, защото аз мисля, че те няма да се спрат с това само, но ще изчакаме да видим тяхната реакция. Дотука обаче те донякъде се дискредитират. Много свещеници ми заявяват, че подкрепят Комитета, че са възмутени от това становище на Синода. И също църковната общественост не е на страната на Синода, но официалния Синод. Друг е въпросът, че в България, че българският народ е доведен до състояние да търпи и неправди дори, и това е внедрявано 500 и повече години, това състояние и досега продължава. Нашият народ не е народ на смелостта. Малцина са дръзвали да защитават неговите интереси...

Р. Узунова: Но при нас се обаждат много слушатели да се интересуват за новия Комитет. В радиото, по телефоните на радиото се обаждат много наши слушатели, които изказват съчувствие, добри чувства към Комитета

Хр. Събев: Да, благодаря Ви. Благодаря и на тях, на всички тези слушатели, които са изявили своето съчувствие към нас и аз знам, че наистина ни съчувстват много хора, които не са се обаждали, но ни съчувстват. Това, което правим ние, е в интерес на целия народ. Ние не го правим за себе си, нито за кариера, нито за нищо друго. Ако се наложи да говорим конкретно за всеки от нас - за членовете на Комитета, но това просто не ми е приятно, да говоря на такива теми. мога да посоча, че аз имах предложение за кариера. От мои приятели в светската власт,… и да стана епископ и т.н., да ми помогнат – както се става днеска епископ… Но аз не мога да приема да направя този компромис. И наистина, предпочитам да си остана един обикновен божи раб, свещеник, обаче да бъда верен на Господа и да не се отклонявам от Неговата правда. За мене е ясно едно, че Христос обича и най-малките, и най-нищожните, но и обича онези, които защитават правдата. Както казва: „Блажени ...”

Р. Узунова: А представители на официалния Синод направили ли са опити да разговарят с вас?

Хр. Събев:, Не, засега нямаме никакъв контакт с тях. Аз си стоя в къщи, не съм имал никакъв контакт с представители на официалния Синод…

Р. Узунова: Не са се обаждали нито по телефона, не са искали среща? ...

Хр. Събев: Не, и друго нещо, нали – аз бях изненадан не толкова от туй, че те реагират така; аз знаех, че те няма да реагират положително, защото ги познавам, вече 9 години и нещо съм клирик на БПЦ, а отделно пък съм бил, нали, обикновен мирянин и член на тая Църква. Но аз ги познавам... Но не очаквах, че те ще постъпят по този начин. Те уведомиха първо външната общественост чрез предавания на БТА на английски език, и от там вече аз научавам за туй решение на Синода и за тая молба. Докато при нас не е така. Ние първо подадохме до гражданските власти, тука знаеха хората за тоя Комитет и тогава вече стана известно чрез „радио-амвона”, чрез вас вече на по-широката общественост. (…)

Р. Узунова: Какви перспективи виждате за регистрирането на Комитета – надявате ли се за регистрация, надявате ли се, че ще можете да развивате дейност?

Хр. Събев: Аз се надявам - ако всичко мине както си му е реда и ни извикат на делото на Върховния съд, там някак си по-другояче да се развиват нещата и дори да бъде регистриран Комитета. Защото официалният Синод няма никакво юридическо право да се вмесва в раздаването на правосъдие в НРБ. Това е чисто едно морално въздействие, което опитват да упражнят, един натиск върху властите, а всъщност това е движено, според мене, от Комитета по изповеданията. Това е просто един затворен кръг, един омагьосан кръг е цялата работа. Но те по тоя начин се застраховат, че видите ли, ние сме винаги безрезервно с вас, с кого – с безбожните съдии?! Нали, това е едно дискредитиране, това е едно саморазобличаване.

Р. Узунова: И в съобщението на радио София се казва, че Синодът изразявал пълно несъгласие с постановките и целите, залегнали в обявените материали?

Хр. Събев: Много смешно… Това е много жалко. Значи те не искат да има религиозно обучение на младежта и учащите се. Ами това е в разрез със Светото писание? Ами безбожното обучение, атеистичното обучение, което се дава, не е ли съблазняване на тия хора, не е ли отклоняване от Христа?  Един истински християнин не може да не остане възмутен от една такава позиция. Или пък, когато искаме да се предава неделното богослужение от някои високопоставени лица по радиото или телевизията, нали, да кажем от „св. Ал. Невски”, там да се сложат камерите и да се предаде богослужението, светата Литургия, целият народ да наблюдава това нещо, какво пречи това на Светия Синод, какво лошо вижда във това нещо, кое е в разрез със Светото писание? Кое е в разрез с Църквата? Или пък, когато искаме да има болници, които да ръководи и финансира Църквата, които да контролира Църквата - ами това си е древна, стара практика на Църквата, в целия свят е тая практика. (…) Фактически ние искаме нещо, което го има навсякъде като религиозна практика. И в Съветския съюз ...

Р. Узунова: Един момент…

(30.03.1989 г., ролка № 153)

Неформален разговор на Анна Манолова с о. Христофор Събев

(…) О. Христофор Събев: И между другото, току що получих информация от нашия човек, Комитов, че в Търново се свика събрание на работници, които са с идея, че аз искам кръв, искам да свалям властта. Разбирате ли?

А. Манолова: Разбирам.

О. Хр. Събев: Пленум имаше тука, на 13 този месец, на Градския комитет, на който са казали, че това е идеологическа диверсия, че „трябва да почнем борба, идеологическа борба”, че „много опасен е председателят на Комитета”.

А. Манолова: Много опасен?!…

О. Хр. Събев: Нали, много опасна работа, аз съм скрил няколко атомни бомби в мазето. (смеят се).

А. Манолова: Странна работа. Добре, аз това ще го имам предвид. Още нещичко....

О. Хр. Събев: Арестуваха мой човек, ... отец Иван Бонев, и е държан онзи ден три часа от милицията. И човекът не може да дойде на себе си - те искаха да го правят провокатор. И са го плашили, че ще пишат във вестниците, че имал любовница, въобще всякакви такива, както отец Благой. Чистите хора искат да ги направят да изглеждат черни в очите на хората. И все пак винаги ще остане едно съмнение за тези хора. Разбирате ли?

А. Манолова: Знам.

О. Хр. Събев: Има прости хора, прощавайте за израза, които, от народа, селянчета разни, които все пак се поддават, нямат добре информация и поддават.

А. Манолова: После, много е лесно да се охули човекът. Една дума е достатъчна...

О. Хр. Събев: Вижте какво, аз за това разчитах на тази акция, в която наистина се включи г-н Бояджиев, и даже той се съгласи, и отец Топузлиев …; и знаете ли, има хора, без да казвам имена, които се съмняват дори в лоялността към нас на отец Благой. Толкова е лошо общественото мнение… Това се прави с цел да се разцепи нашето движение. О. Благой - ние се страхуваме да не го убият заради тия разкрития, които направи за сътрудниците на ДС между религиозните среди. Вие знаете?

А. Манолова: Да. Знаем.

О. Хр. Събев: Тука, в Комитета, ние много се страхуваме и специално обърнахме внимание на Бояджиев да вземат крути мерки за охраната му. Впрочем, той сега още ли е във Виена?

А. Манолова: Не съм говорила скоро с него.

О. Хр. Събев: Някой ми каза, че вече е в Щатите, но аз не го вярвам много, пет години станаха…

А. Манолова: Ами аз трябва да проверя в такъв случай.

О. Хр. Събев: Отец Благой няма пари. Вижте, аз ...

А. Манолова: Да, трябва да направиме всичко..

О. Хр. Събев: Направете нещо, защото той е на пансион и е ..., храната му е осигурена и друго, обаче все пак той за телефонен разговор няма пари… Той работи, знаете ли, по три дена работи на седмица, някъде се е хванал при някакъв добър човек ... Той никога не е работил в живота си, в затвора дори не е работил…

А. Манолова: Имаме телефона, ще звънна още днес ...

О. Хр. Събев: Аз не мога да получа никакви пари, щото ще ме обвинят веднага в шпионаж, нали, но той може да получи спокойно някакви помощи - колко богати организации религиозни има там. Не го оставяйте...

А. Манолова: Непременно ще се погрижа…

О. Хр. Събев: А аз моля операцията за изгонването на червените свещеници оттам да почне, защото това само ще ги сплаши. На мен ми предлагаше мой приятел, от Областния комитет на партията, който завежда висшето образование в Ловчанска област, ми предлагаше тези дни да ми осигурят дори да замина за Сорбоната, в Съветския съюз, и работа... Той лично ми помогна тука - за квартирата ми. Разбира се, аз не приех… Но мене знаят, че не могат да ме сплашат и остава единственият вариант да ме купят. Но неофициално работят. Аз искам официално да го направят предложението… И тогава аз се принудих да го изгоня. Онзи ден искаше да дойде на всяка цена, аз бях още в гладна стачка и много бях изтормозен, четвъртия ден, много лошо го понесох - а той ми надува главата. И му казах: ако дойдеш, ще те съобщя по “Свободна Европа”. Той мисли, че майтап си правя. И въобще се наложи малко грубо да се отнеса с него. ... Аз му казах , че „те са една мръсна клика, която се е провалила, която се проваля, която няма бъдеще; къде си тръгнал, умен човек си!” Той ми е колега по първото образование, той е атомен физик също, завежда лаборатория по атомна физика.

А. Манолова: Ама Вие физик ли сте?

О. Хр. Събев: Атомен физик съм. Първо образование и второто – Богословския факултет.

А. Манолова: Именно за това сте толкова организиран.

О. Хр. Събев: Научен сътрудник бях в Съветския съюз, девет месеца в Москва, Физически институт към Академията. Както и да е. Баща ми е активен борец против фашизма, лежал е в затвора преди 9и и те не могат да пишат за мен, че съм фашист, разбирате ли? Но, ето сега започват да правят събрания, че… искал съм да свалям властта с кръв. Тя стана една голяма работа… Хората ми са дърпани всички, викани, са карани да подпишат декларация. Аз им дадох инструкция никой да не подписва, ама някои са се излъгали да напишат, че са готови да умрат за Христа и такива работи, че са с издавани присъди на Държавна сигурност и какви ли не неща. Разбираш ли? Казвам им, няма да пишете нищо, те за такива случаи процедират така. Викат ги като свидетели, като свидетели да се подпишат. Аз само Ви надух главата.

А. Манолова: Има още нещо друго, което искам да ви кажа. Имената на преследвани свещеници, хора, членове на Дружеството и други, ако ми дават, аз има къде да ги ... не е само в Амнести…, тука дружеството във Франкфурт, което веднага ги дава на агенциите.

О. Хр. Събев: Да, да, дружество Франс … интернешенъл

А. Манолова: А, не, то е отделно

О. Хр. Събев: Така ли?!

А. Манолова: Не, то е на отделно…

О. Хр. Събев: А Георги Минчев заминава вече…

А. Манолова: Разбрах, обади се днеска…

О. Хр. Събев: Вижте, той искаше да работи от името на Комитета там, но аз му казах, понеже боя се, че той може да дерайлира малко. Нали, аз много държа сътрудниците ми точно да изпълняват предначертанията. Хубавото е, че малко се знае за стратегията, която аз съм избрал. И самите ми хора за някои работи само се досещат, както и точния списък на хората остава само в мое разпореждане. Така аз си осигурявам възможността да изненадвам противника с предварително подготвени операции: това бяха литийните шествия, после бяха другите неща, които вършехме. Това е необходимо за делото… И за туй, ако някой се отклони от инструкциите ми, аз съм много недоволен; на мойте хора също не давам да ми се месят. Кадрово се опитаха да ми се месят от Профсъюза хора, не е доктора, той е много интелигентен, и аз направих един скандал, въпрос направих, защото има неща, които аз си зная сам, неща, които сме планирали, или ги знаят само хора, които са посветени в дадена операция. Прощавайте, нали ...

А. Манолова: Не трябва да ми се извинявате, моля ви се ...

О. Хр. Събев: Разбира се, да не си помислите, че тоя е маниак… Добре…Вижте, аз съм вярващ човек, но и съм много практичен, държа много на думата, не материалист, аз съм и беден, нямам никакви спестени пари, но държа всичко да бъде много изпипано и логически да бъде обосновано. Та мисълта ми е, че искам строго да се спазва... Георги Минчев може да залитне, той сега иска да вадим болните от болниците, от психиатриите… Това нещо, това е работа на Дружеството. Мойта работа сега е на теоретично ниво. Отлагам всички тези конкретни неща. Ходихме при него, интервюирахме го. Аз дори не знам кой се намеси в неговия случай, Амнести интернешанъл мисля, че се намеси за него. Франкфурт? Петър Манолов обажда ли се?

А. Манолова: За него? С мене не е говорил, но това може би е било, когато г-жа Узунова е била тук, това не зная. Но аз лично говорих с Франкфурт тогава.

От. Хр. Събев: Много Ви благодаря. Значи той е задължен и на Вас. Георги искаше нещо да помага на Комитета. Аз му казах: без отец Благой, понеже той не е член, не е подавал молба при мен… Георги Минчев може да помага, само ако отец Благой Топузлиев цензурира работата. Значи, да имат предвид, моля Ви, където трябва да се провери, че държа всичко да минава през цензурата на отец Благой. Аз тука-така не съм го пратил... Добре, за Иван Бонев, не Ви дадох пълните данни. Искате ли ги?

А. Манолова: Чакайте, аз записах, една секунда, записала съм нещо, да видя имам ли за него повече данни.

О. Хр. Събев: ЕГН и личния паспорт трябват ли?

А. Манолова: Не, интересуват се от възраст, къде е раждан.

О. Хр. Събев: Да взема все пак да ви дам нещо?

А. Манолова: Дайте ми ги. Включвам, да.

О. Хр. Събев: Свещеник Иван Тенев Бонев, гр. Кърджали, (адрес), член на централното ръководство на Комитета. Това са данните му.

А. Манолова: Възраст?

О. Хр. Събев: Мисля, че е 53 година, обаче съм записал на друго място. Това необходимо ли е?

А. Манолова: Да, искат възраст обикновено, но горе-долу, това е така, ориентировъчно.

О. Хр. Събев: То няма друг такъв свещеник от Кърджали. Него го е заплашвал митрополита, вече на няколко пъти го викат. И много твърдо се отнасят с него, така, крещят му и се опитват… Той много беше разстроен. Каза ми: „На какво основание те ще подозират, че мога да стана провокатор?!” Беше страшно възмутен. Мен даже и не се опитват ..., щото който е предназначен да бъде обесен, няма да бъде удавен, нали? …Отец Георги Божков - имате, мисля, че ви дадох данните... имате ги всичките.

А. Манолова: Дадохте ми всичките.

О. Хр. Събев: Чудесно. Понеже не бях подготвен за вашето обаждане и не съм ...

А. Манолова: Ако има нещо, аз ще ви се обадя утре.

О. Хр. Събев: Да… Но те няма да се примирят. Вижте, ние имаме работа с хора, които няма да се примирят. Те си останаха същите. Вълкът кожата си мени, но нрава си не.

А. Манолова: Ами, за съжаление е така.

О. Хр. Събев: Аз ги зная! Всички тоталитарни режими са такива. Дано демокрацията победи навсякъде - и в нашта мила родина! Защото винаги ще има хора, които ще са зле и ще страдат, но това е неугодно на Бога, на Христа….

А. Манолова: Дано... Отнасяли са се много грубо с него?

О. Хр. Събев: Вижте, г-н Костов изрично каза, че апаратчиците на властта може да не са обезателно хора на работа в Държавна сигурност. Това може да са дори монаси, дори владиците… Така: Дякон Стоян (Стилиан?) Николов Николов от град Шумен, Надежда Йорданова Илиева, тя е по линия на просветата, тя е учителка, отец Иван Бонев, Стефан Иванов Христов. С тия хора са се отнасяли ... Главния инспектор, Петър, са го викали да го оглеждат, за запаса, ... само го огледали, да го видят кой е ... Но тези, които изброих, много, много лошо са се отнасяли към тях, са крещели и т.н. Хората не искат да бият тъпана за тях, не искат да се шуми, защото ..., може би имат право, ще изчакаме още малко да се съберат повече…

А. Манолова: Една секунда само, ако обичате.

О. Хр.Събев: Сега, вижте какво ... не, няма повече да записваме нищо ...

(21.04.1989 г., ролка № 161)

Интервю с о. Христофор Събев по повод празнуването на предстоящия Великден

Р. Узунова: Отец Христофор Събев?

Хр. Събев: Да на телефона.

Р. Узунова: Румяна Узунова Ви се обажда от радио Свободна Европа. Предстоят тези светли Великденски празници, как се чувстват членовете на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности? В какво настроение посрещате празника?

Хр. Събев: Ние сме много радостни да посрещнем най-великия празник за християнина, пък и за човечеството с едно служение на Господа, с една възможност да изявим и нашата вяра и да я защитим и то на дело, като изпълняваме думите на Христа “Който ме изповядва пред човеците и аз ще го изповядам пред Моя Отец небесни, а който се отрича от мене при шествие и аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесни”. Тоест, най-главното нещо, което, дълг на християнина е, изпълнявайки Божиите заповеди и да проповядва, да благовести за Христа и за неговото дело и да способства за разпространението на вярата и на Христовото учение в целия свят. Така че за нас този празник е т.да се каже, празник на Комитета, не само празник на всички християни, но и нещо особено е за нас, разбирате ли.

Р. Узунова: И как възнамерявате да го празнувате?

Хр. Събев: Ами, аз, така, говорих с членовете на Комитета. Мислим да се съберем на историческия хълм Света Гора, край Търново, извън града, за да не, нали да не пречиме на обществения ред или движението в града. Около 11 часа на 30 април, 11 часа сутринта, преди обяд сиреч. На 30 април, това е първият ден на Великден. Просто да се видим, да се поздравим с празника, да си раздадем по едно яйце, да изпеем Христос воскресе, тази песен, която се пее във всички църкви и навсякъде се пее в този ден, предполагам и в целия свят, където празнуват този ден. Най-светлия, най-прекрасния празник.

Р. Узунова: Едно мило събиране на хора…

Хр. Събев: Да, разбира се, но има слухове, че ще дойдат и западни кореспонденти, да видят, все пак, нали, дали свободно ние ще можем да се събираме. Сега, аз не знам доколко са оправдани тези слухове, но, разбира се, аз не мога да не поканя, не можах да се въздържа да не поканя и моя приятел Петър Манолов, на когото съм кръстил сина – скоро кръстих сина му, в дома му го кръстих и синът му, Манолчо, е християнин вече, и аз не мога, нали, да не видя това мое духовно чадо…

Р. Узунова: Кръщелника…

Хр. Събев: ... на Великден. Д-р Тренчев пък беше кръстник на детето и разбира се, и той също ще иска да бъде покрай Манолчо, и покрай Петър, и покрай мене в тия радостни часове, които вярвам, че никой не може да ни забрани и никой няма да дръзне да забрани на няколко християни да се съберат, и да се поздравят, и да се порадват малко, нали, да се почувстват свободни хора, поне по отношение на едно нещо, на религията. Нещо, което е аполитично, което е извън някакви стремежи, или нещо, което никой няма право да ни обвини, че търсиме някакво нарушение на власт, някакви амбиции и т.н. Просто да се съберем като хора. Дори аз бих казал, това не би било някакво религиозно събиране, едно традиционно народно събиране на няколко души за раздаване на великденски яйца, за една радост такава - тиха, кротка радост.

Р. Узунова: И не сте имали затруднения от страна на властите във връзка с това?

Хр. Събев: Аз не съм уведомявал властите, но днес бях извикан от г-н районния прокурор Саралиев, и той - по някаква призовка, разбира се, бях извикан - и той сподели с мен, че имало слухове, тъй като аз съм бил обиден от решението на Търновския съд за това, че не искат да ни регистрират Комитета, съм се гласял да правя някакви демонстрации в Търново точно в този ден и в това време. Аз го уверих, че такова нещо не може да стане, нали дадох му моята дума на свещеник, че аз няма да правя никакви и няма да допусна да стане демонстрация, тъй като ние ще се съберем извън града, първо. И второ, че аз не съм обиден от решението на съда, право се е на всеки съд е да взема решения както намери за добре, нали. В крайна сметка всеки си изпълнява задълженията както ги счита за правилно. Тъй че, това въобще пък ако бях, ако щях да правя такива демонстрации трябваше да го направя още, когато мина заседанието на 22 март, а защо чак на 30 април ще правя демонстрации по повод на едно решение на един съд. Освен туй чакаме обжалването, нали, то трябва да мине на 9 май.

Р. Узунова: И се разделихте с разбирателство?

Хр. Събев: С едно разбиране, аз видях един много разумен човек и се надявам, че в България такива не са малко също, и хора във властта, които ще проявят разбиране към неща, които не пречат, не са противодържавни, които не пречат и на никого, нито на обществото. Особено пък ние по началото не сме против държавата, не сме против, против обществото. Ние само искаме да се спазват законите. Малко по-съвършено да се спазват. Както и ние да ги спазваме, но и другите да ги спазват. Искаме просто да има разбирателство между хората, да има разумно отношение.

Р. Узунова: Мир и любов.

Хр. Събев: Да, мир и любов в името на Христа. И това разбира се, нашият Комитет е призван да подпомогне това нещо. Той е аполитичен и чисто религиозен комитет, а също и нашите  братя пък от другите дружества за защита правата на човека, както и профсъюз Подкрепа, те нямат политически цели. Те желаят, нали доколкото аз знам програмата им, устава им, хората лично ги…, нали, на тези дружества. Моите впечатления са, че това са хора наистина благородни, с благородни цели и задачи. И хора, които нямат криминално минало, нямат някакви, нали, тъмни сенки върху биографията си. Тъй или иначе се надявам, че властите няма да проявят неразбиране. Трябва само да уведомя, по думите на г-н Саралиев, трябва да уведомя Общински съвет в Търново. Не да искам разрешение, трябва само да уведомя. Ще пусна сега след малко едно писмено уведомление, че ще се съберем.

(26.04.1989 г., ролка № 119)

 

 

Разказ на о. Христофор Събев за задържането му

Румяна Узунова: Един момент, един момент, че не съм изключила… Отец Христофор Събев, Румяна Узунова се обажда от Радио “Свободна Европа”. Христос воскресе, отец Христофор!

Отец Христофор Събев: Во истина воскресе, г-жа Узунова!

Р. Узунова: Хубав празник ли беше, успяхте ли да се съберете, да си размените великденски яйца, да си кажете “Христос воскресе!” с християните?

О. Христофор Събев: От този по-хубав празник не можахме да си направим, защото можахме да изпитаме какво е почувствал сам Господ, когато са Го водили на Разпятието - като агне на заколение. И това нещо можахме да изпитаме всичките християни. А за един християнин няма по-голяма радост от туй да пострада за Господа, но разбира се, за тез, които станаха маши на дявола, те са, за жалост, тези хора...

Р. Узунова: Нали прокурорът беше казал, че няма да имате никакви пречки?

О. Христофор Събев: На 29 април аз отидох в Съвета, в Търновския съвет по внушение на този прокурор, не да се иска разрешение, а да се уведоми Съвета. Отидох при г-н Пуйчев, който е шеф в този Съвет, той беше единствен от тези шефове, който имат някаква власт. Но всъщност ние много добре знаем, че тия неща се решават от по-горе стоящи, отколкото един г-н Пуйчев, но няма никакво значение. Това са подробности. Аз го уведомих за разговора ми с районния прокурор.

Р. Узунова: Във Велико Търново?

О. Христофор Събев: Във Велико Търново. И той каза: „Ние няма да допуснем това ваше сборище да стане!” Аз го помолих да се коригира, че това не е сборище, а събиране на християни и т.н. Той каза: “В качеството си на какъв вие правите това сборище?” Аз му казах, че за това не се иска никакво качество, никакви прерогативи, никакви специални пълномощия, защото това е просто едно народно събиране от рода на седенките, които са се правели винаги с раздаване на яйца, което е традиционно и за които пише във вестниците. Аз мога да ви цитирам точно броя на вестника, в който писаха за този старобългарски обичай на раздаването на яйца между хората на Великден. Освен това ние не замисляхме да правим някаква специална религиозна служба, или процесии, или някакви шествия, за да искаме някакви разрешения от властта. Аз му казах, че съм длъжен само да го уведомя, но той каза, че няма да се допусне това нещо. Тогава му казах, че няма да го моля повече, щом е така. И се прибрах в къщи. Това беше на 28и.

Р. Узунова: В събота или в петък?

О. Христофор Събев: В петък беше, аз тука малко се обърках, това стана на 28 април следобед. И обадиха ми се тревожни гласове на някои, и свещеник дори ми се обади, които казаха: “Имаме информация - ще опорочат нашето мирно събиране!” И аз имах предчувствието за такова нещо. Затова реших да не нощувам в къщи. Говорих с д-р Тренчев, разбрах, че там са ги предупреждавали от Държавна сигурност. Петър Манолов не беше предупреждаван специално. И се разбрахме, че ще се съберем въпреки всичко. И на 29и, към 15 часа аз напуснах къщата си и отидох в града с чанта, пълна с моите принадлежности за служба. И не нощувах в къщи, щото предполагах, че сутринта ще ме приберат още пред дома ми. Затова нощувах в града, при приятели. На сутринта се помолихме за Великден, след като си честитихме “Христос Воскресе”. И някъде към 10 часа излязохме. Да, към 10.40 на 30 април. Преди това говорихме с г-н Комитов, на 29и, и аз ги предупредих, че ще има такива арести, но те, с един адвокат Пеньо, не мога да ви кажа фамилията в момента, те се съмняваха: че как няма да се допусне това нещо?! И се оказа, че правилно съм ги предупредил. На сутринта още на ранина са арестували Пеньо и Ангел Соколарски от къщата на Стефан Комитов, като са влезли в дома му. Стефан се обади по телефона до квартирата, където бяхме. Аз тръгнах с двама приятели за срещата – с Иван Чолаков и с още един приятел /Да ти кажа ли името?/, и с г-н Иван Катъров; и минахме по ул. Гурко, излязохме към „Интерхотела”, който е до Стамболовия мост. Това беше вече към 11 без нещо, без няколко минути. И аз случайно, леко видях как един мъж тича зад гърба ми. Спокойно продължих, разбира се, щото такъв хубав празник, аз няма какво да се притеснявам... Пък и в крайна сметка за един християнин нищо не може да бъде притеснително. И разбира се, той не беше сам, затичаха се цяла група мъже, доста народ бяха, бяха може би някъде към…, а бе две коли хора бяха.

Р. Узунова: Униформени?

О. Христофор Събев: Не, цивилни. И се затичаха към мене. И двама души ми хванаха ръцете, аз се съпротивлявах, но те във всеки случай здравата се вкопчиха в ръцете ми, единия даже му трепереха ръцете, кат ме хванаха. Аз бях абсолютно спокоен. Моите приятели - те видяха това нещо. И ме набутаха в една кола. Аз се обърнах да ги видя, обаче ми пречеха, тези мъже ми пречеха да видя какво става с моите приятели, но все пак видях, че и двамата ги вкараха в някаква кола, но единия го пуснаха, Иван Катъров не го задържаха, само Иван Чолаков го задържаха. И за жалост и до този момент неговата съдба е неизвестна за нас. И значи, точно в 11 часа и 2 минути – 3, ме подкараха с колата по пътя от Интерхотел “Велико Търново”, на 30 април, точно на връх Великден дет се казва, ме подкараха към новия пазар в Търново и после по ул. „Димитър Иванов”. Точно на новия пазар ми сложиха една кърпа на лицето, да не ме виждат хората и най-важното - аз да не виждам къде ме водят, като казаха, че ме отвличат за откуп, за пари. Аз им показах мойто расо - то има две кръпки още от миналата година, от предишното арестуване, на 26 октомври като ме арестуваха на Димитров ден, бях го изгорил на печката, понеже заваля сняг тогава и се топлех. И то си остана така, не се закърпи, защото аз не съм видял пари и няма и да видя, и нямам желание да видя, защото един християнин не се продава за пари, нали…

Р. Узунова: Извинете, че ви прекъсвам, отец Христофор, тези хора представиха ли се, че са от Милицията?

О. Христофор Събев: Да, аз помолих да ми се представят, помолих да ми покажат документ за задържане, те отказаха да ми дадат какъвто и да е документ. И като излязохме от Търново, аз все пак виждах малко през тази кърпа, и ме подкараха по пътя към София, към Ловеч, и някъде преди Ново село има една такава сграда на КАТ - новопостроена сграда, те слязоха, щото ми бяха вземали паспорт и т.н., документите, слязоха да ги занесат там, до тази сграда. Тъй като ме уверяваха, че ме отвличат и че нямат нищо общо с Милицията, аз им казах: “Господа, аз виждам, че всъщност вие спирате тука пред КАТ и ми предавате тук документите” и те тогава ми нахлузиха на главата едно списание „Огонек” допълнително към кърпата. Малко ми беше трудно да дишам, пък и беше горещо, но дадоха възможност отдолу така с пръст да си повдигам кърпата отдолу, но се изпотих обилно, защото около час пътувахме в тая кола докато стигнем до мястото - аз не трябваше да зная как се стига до това място. Беше някаква вила, разбира се. По пътя аз се опитах да им кажа някои работи. Казах им: “Аз не си знам часа, ама и вий като хора и вий не си знаете вашия ден и час. И в крайна сметка, аз съм се молил на Христа да умра за него, така че може би е дошъл този час и Великден е най-хубавият ден за смърт на един християнин. По-хубава дата не може да има за това нещо, по-хубав ден.” И те,… господина, един така господин с бяла коса, интелигентен мъж, нали, който с една година каза, че е по-голям от мене, като си сравнявахме наборите, понеже аз му виках “мойто момче”, както на всички други им виках “мойте момчета”, защото нали съм дядо поп; и той каза, че все пак е с една година по-голям от мене, но аз му казах, че това е професионално, разбира се; и той ми каза, че ще ме репресира, ако продължа да говоря, и аз се концентрирах в себе си и започнах да се моля под кърпата. Беше малко задушно и аз помълчах десетина минути. На него му стана тоя път криво и каза: “За какво си мислите, отче?”. И аз казах: “Разговарям с Господа, мойто момче”. И той пак почна, така, той самият вече подхвана да говорим, защото цял час пътувахме след това. И аз му казах няколко приказки…, но между другото им казах, че им прощавам пред Господа каквото и да направят, защото те не са виновни. Той каза, че знаел този цитат от Евангелието: “Прости им, Господи, не знаят какво вършат”. Те наистина не са виновни, те са оръдия в ръцете на други хора - по-високо стоящи, които си играят с тях и на които те са просто едни инструменти. И тия хора ме закараха в някаква вила, тогава ми махнаха кърпата, аз можах да си избърша лицето, целият бях плувнал в пот. Казах им “Господа, /показах им да видят колко са ми спокойни ръцете/ и им казах “Така е и със сърцето ми. Ако знаете как сияе сега сърцето ми и вика “Благодаря ти, Господи, че вървя по твоя път!”” Щото и Господ са го водили така, без да вижда, с трънения венец - разбира се, при него всичко е било много по-страшно. И те ме увериха, че няма да ми сторят нищо страшно. Приютиха ме, така, в тази вила. Въпреки моето желание трябваше да изкарам до 21 часа на 30 април.

Р. Узунова: В неделя?

Отец Христофор Събев: Да, в неделя, от 11 часа сутринта до 21 часа аз бях на тяхно разпореждане и като безполезно безсловесно животно бях просто лишен от свобода, без да ми се покаже документ. Няколко пъти аз молих да ми се покаже документ. Те не се държаха грубо, не се държаха брутално вече във вилата, стремяха се да ми услужват с вода, предлагаха ми вода, искаха и алкохол да ми предлагат, но аз не приех, разбира се.

Р. Узунова: А, отец Христофор, продължиха ли тези заплахи за откупа, че ще искат пари за откуп?

О. Христофор Събев: Не, тези заплахи не продължиха вече, щото аз им казах: “Господа, все пак нямате работа с вчерашен човек и тая версия не върви при мене”. И след като на КАТ дават моите документи - там ги носиха, в тая сграда на КАТ - значи това са просто детски работи. После той каза: … това беше някаква игра от страна на този човек… “Гледахте ли „Хикс”-а, там имаше едно такова отвличане”… Значи нещо такова, обаче както и да е. Но не се държаха грубо във вилата, просто ме лишиха от свобода, накараха ме да си предам всички лични вещи, накараха ме да се съблека до кръста гол, за да видят дали нямам нещо, някакво средство, нали, евентуално да не извърша самоубийство сигурно. Аз ги уверих, че като християнин такова нещо не мога да извърша, тъй като това е най-големият грях за християнина. Но те ми вземаха часовника, копчетата на ризата ми вземаха /за ръкавелите/, и стотинките дори - въобще неща, с които бих могъл да си причиня някаква вреда, кръста ми вземаха дори. Прибраха ги и ми казаха “Няма да ги записваме, няма да правим опис”. И там стоях, на вилата стоях някъде… до 20 часа бях в тази вила. Защото пък си бяха пуснали телевизора и точно Кеворк завършваше „Всяка неделя”.

Р. Узунова: А, караха ли ви, отец Христофор, някакви показания да давате?

О. Христофор Събев: Не, аз по начало ги предупредих, че аз не пиша, много си ценя автографа. Казах на този човек, който ръководеше операцията: “Вий сте офицер?” “Ах, не съм офицер, ний нямаме нищо общо с Милицията”, но аз му казах: “Господине, аз не пиша. Ето - и му показах към себе си - това сега е тяло, утре може да го направите на труп, обаче аз не съм научен да пиша, забравил съм да пиша. Всъщност истината е, че си ценя автографа, както и думата”. И той каза” “Ний разбрахме това нещо” и някак си се смекчиха, като… и едно мъжко държание ги накара да .. Те разбраха, че нямат работа с човек, който се страхува. Аз им показах, че ръцете ми са много спокойни и не треперят, както нищо не трепваше в мен. И когато ме „закопчаха” /и когато ме арестуваха, сиреч/, и през цялото време бях много спокоен. Но като християнин не оказвах съпротива - това е в разрез с…, въобще ние не сме политически някакви или криминални престъпници, за да оказваме…, да буйстване, нито пък сме хора ненормални, нали! В крайна сметка пред силата няма смисъл - това бяха 7-8 души, които ме вардеха на вилата, аз бях сами. Аз дори им казах: “А бе, какво, на един поп да скачате толкова много народ, когато 2 души бяха може би достатъчно”. Но не мога да си кривя душата - те нищо лошо не ми причиниха там и го повториха, и сами го казаха: “Ние нищо лошо не сме ви направили, нали?!”. Само това, дето ме лишиха от свобода в продължение на… Колко часа са?, Тъй като ме върнаха точно в 21 часа… значи точно 10 часа ме лишиха от свобода и то на най-големия мой празник, на Възкресение Христово.

(1.05.1989 г., ролка № 214)

 

Обобщение (о. Христофор Събев)

Р. Узунова: Почваме сега… Отец Христофор Събев? След като така брутално не ви беше разрешено… Не, да почнем по-неутрално: А сега, когато вече това събитие отшумя, как преценявате отношението на властите към вашето решение, към вашето намерение да проведете едно мирно събиране на вярващи на Света гора?

О. Христофор Събев: Вие имате в предвид нашето арестуване? Нашето желание да се съберем на 30 април за Великден на историческия хълм Света гора и просто да се поздравим с този най-велик празник, ... разбира се, това отношение на българските власти е под всякаква критика. Те просто, така да се каже, допуснаха грешка. Не грях, а грешка. По-лошо от грях. Защото ако бяха оставили ние да се събереме, те щяха да имат по-малко проблеми от колкото сега си създадоха и настроиха хората срещу себе си с това че посягат, че провалят едно съвсем мирно и безобидно събиране на хората. Освен това арест на свещеник по време на Великден, задържане…

Р. Узунова: Пред очите на гражданството…

О. Хр. Събев: Разбира се, всички хора са възмутени… и тоя начин на задържане, това водене с покрита глава, някой нещо ми спомена, че така водели конете, така убивали конете... Покриват им главата и отгоре с един чук ги удрят по главата. Но някои пък - различни мнения, разбира се, ми се казват по телефона - някои пък се чудят как аз съм споделял тяхното „добро отношение” по време на задържането ми, в това отдалечено място на един час път разстояние от Търново. Разбира се, това може да се оправдае само и единствено със страх от страна на тия хора за бъдещето им. Защото в Съветския Съюз много неща вече излизат на бял свят и се знае за престъпления, вършени от органите на властта и на сигурността там, и те знаят, че рано или късно всичко ще бъде открито. За това те се държаха, стремяха се да се държат в самата вила, в самото място на задържане, така, че да не си усложняват си нещата за бъдещето.

Р. Узунова: Впрочем, претекстът да не допуснат гражданите, стичащи се към Света гора, претекстът е бил, че там се подготвя първомайското събиране, първомайското тържество. Провело ли се е то?

О. Хр. Събев: Не. Това не е претекст за арестуване. Такъв претекст не може да има за арестуване. Хората, които бяха арестувани, бяха… по-скоро на голямо разстояние от мястото на събирането.

Р. Узунова: Въпросът ми е дали първомайското тържество, първомайското честване се е състояло на следващия ден на същото място?

О. Хр. Събев: Аз нямам информация по въпроса. И не съм се интересувал. За мен беше ясно, че арестът ми,… ето, ареста на Пеньо Цветков и на Ангел Соколарски стана в дома на Стефан Комитов, което е едно голямо разстояние… на колко може да се каже, може би на около километър или два, или два километра разстояние от мястото на събирането. Моето арестуване стана на най-малко петстотин метра, повече дори, седемстотин метра разстояние от мястото на събирането. Така че нямат никакво оправдание, нали. Това е било претекст. Така са казали на гражданите, за да ги връщат. Но всъщност навсякъде е било обсадено. Хълмът Света гора, от сведенията, които имам, е бил обграден отвсякъде, имало е кордон просто. Горе на хълма е имало, … имаше хора, които успяха да се съберат в момента, наши хора, които ми дадоха някоя сравнително достоверна информация, че… и ми изброиха колите, които са били там, милиционерските и също и присъствието на войски от тъй наречените „Червени барети” /и аз не знам точно как…, не ги разбирам тези неща, но тия, с шарените дрехи/. Тъй или иначе са били мобилизирани твърде много хора. То си е тяхна работа.

Р. Узунова: Да. Благодаря ви, отец Христофор Събев.

О. Хр. Събев: Мога да кажа в допълнение, прощавайте, само … всъщност това задържане, което е, и арестуванията, които се правиха по Великден само още веднъж показаха отрицателните страни на този режим. Защото той постъпва безогледно към всички, в които се съмнява… и без да се извършва някаква добра проверка на фактите, без да се интересуват... Просто ей такива страшни мерки за осигуряване, едни безогледни мерки за осигуряване, което говори за една паника в тях. Те постъпват по едни панически начин и според мене, без да са оценили реално какво щеше да стане, какво нямаше да стане. Може би липсата на информация - те не са получили своя собствена информация, това ги е уплашило и за това те са искали да предотвратят нещо, което е им се видяло опасно. 

Р.Узунова: Но нали вие бяхте уведомили прокурора на Велико Търново какви са намеренията…

О. Хр. Събев: Да, но очевидно те не вярват на нашата дума и мисля, че от това недоверие, което изпитват към нас, естествено, последиците са за тях.

Р. Узунова: Да. Благодаря ви, отец Христофор Събев.

О. Хр. Събев: Моля. Благодаря ви и всичко добро… Не затваряйте…

(2.05.1989 г., ролка № 99)

Молитва (о. Христофор Събев)

А. Манолова: Отец Христофор Събев? На телефона е Анна Манолова от радио „Свободна Европа”. Добър ден. Бих искала да ви попитам нещо във връзка с гладната стачка в подкрепа на Николай Колев – една гладна стачка, която започна в събота, на 15и, на членове на НДЗПЧ, на КЗРП и на Независимия профсъюз „Подкрепа” - бих искала да ви попитам: можете ли да кажете, във връзка с тази гладна стачка, няколко думи на нашите слушатели?

О. Христофор Събев: Да, с удоволствие. Мили братя и сестри! Кой свещеник може да остане равнодушен, когато едно негово духовно чадо е в опасност?! Аз не мога да бъда спокоен, когато един верен син на България страда, когато животът му вече гасне?! Кой баща ще яде, ще пие, ще пирува, когато синът му умира от глад?! Затова искам да усиля молитвата си за моя възлюбен син Николай, искам да омилостивя Бога за него – не човеците, а Бога, защото каже ли Господ, и човеците ще се принудят да се отнесат справедливо към добрия ни брат Николай. Затова усилвам и поста си и за една седмица, считано от събота, преминах на светена вода и няма да ям материална храна, та дано Господ да се смили над него! О, Господи, погледни милостиво към твоя беден, но верен раб Николай, който чака от Твоята милост! Чеда на България, братя и сестри, молете се за него! Той се нуждае от Вашата подкрепа! Молете се усърдно за него – бедния, но предан ученик на Христа! Поплачете за него – страдалецът и гонения за правдата! Николай, ние ти протягаме братска ръка, ние ще гладуваме с теб, ще мислим непрекъснато за теб, ще се молим на Спасителя за теб! Ти не си сам! Господ те обича! И ние те обичаме! Бог е любов, Бог е светлина! Верен е Господ и няма да те изостави! Амин!

А. Манолова: Благодаря Ви, отец Христофор.

(17.04.1989 г., ролка № 341)

 

 

Андрей Дюкмеджиев

Али Мустафов Хюсеинов

Александър Каракачанов

Авни Велиев

Богдан Глишев

Биньо Иванов

Брайко Кофарджиев

Борис Спасов

Борис Василев

о. Благой Топузлиев

Блага Димитрова

Диана и Димитър Бояджиеви

о. Димитър Амбарев

„Димитър Иванов”

Димитър Томов

Едуард Генов

Ева Калчева

Григор Божилов Симов

Григор Симов

Георги Кулев

Георги Мишев

Гюлтен Османова

Георги Спасов

Георги Величков

Халил Исинов

Халил Ибишоглу

о. Христофор Събев

о. Иван Бонев

Иванка Жекова

Илия Минев (за него)

Ибриям Рунтов

Йордан Василев

Желю Желев

Копринка Червенкова

Коце Иванов

Красимир Кабакчиев

Камен Каменов

Каймет Юсеинова Салилова

Константин Тренчев

Любомир Собаджиев

Марко Ганчев

Милка Генадиева

Милчо Иванов

Мустафа Юмеров

Мариана Златева

Нури Джелилов

Николай Колев-Босия

Невена Мечкова

Наим Наимов

Неизвестни лица

Петър Бояджиев

Петър Манолов

Петко Симеонов

Петър Слабаков

Пламен Даракчиев

Ремзи Бекиров

Румен Велашки

Румен Воденичаров

Сиво Чапаров

Сабри Искендеров

Сабахат Наимова

Шукри Шерифов

Стефан Чолаков

Стефан Гайтанджиев

Стефан Комитов

Стефан Вълков

Тодор Гагалов

Тончо Жечев

Тодор Тодоров

Цеко Цеков

Цветан Златанов

Веселин Донков

Виола Иванова

Веселин и Светослава Петкови

Волен Сидеров

Валентин Топузлиев

Юсуф Ибрахимов

Янаки Петров

Янко Янков

Към интервютата


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите