ДОКУМЕНТИ

НА БКП

С коня ход напред!

 

ЗАСЕДАНИЕ

 на Политбюро на Централния комитет на БКП

11 април 1989 г.

/продължение/

 

 

ПЕТЪР ДЮЛГЕРОВ:

Съображенията и това, което каза др. Кубадински, ме карат да споделя и аз някои мисли.

Другарят Живков в съображенията си поставя въпроса, че фактически социалистическата революция у нас се извърши, без да е решен националният въпрос[1]. Даже нещо повече. И след социалистическата революция има много неща, върху които може да се разсъждава.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

И след социалистическата революция[2] ние поддържахме, че трябва да включим Пиринския край във федерация с Югославия.

 

ПЕТЪР ДЮЛГЕРОВ:

Не претендирам за точност, но съм убеден, че съществува необходимост от цялостен анализ и преценка на политиката на партията по националния въпрос и то за дълъг период от време. Струва ми се, че интернационализмът на партията, класовият й характер в известни периоди придобиваха характер на идеологически постулати и се е отивало твърде далеч от гледна точка на националните интереси.

Какво имам предвид?

Известно е, че в началото на 30-те години от Коминтерна се взема решение за многонационална държава - тракийци, македонци, добруджанци и т.н. - и на тази основа за бъдещо федерално устройство на България.

Какво е това освен един краен нихилизъм?

След 9 септември 1944 година се започна македонизацията на населението от Пиринския край, и то методично, сериозно. Аз там съм се родил и там съм живял[3].

Всички тези етапи съм преживял.

Каква трагедия беше за това население[4].

До какво положение беше доведено то.

През това време не само говорещите турски език, но и помаците официално в нашата политика, в програмни документи на партията се приемаха като турци.

Казвам всичко това, за да подчертая, че ролята на партията като изразител и защитник на националните интереси на народа и на държавата, на патриотизма на народа и младежта намери ясно изразено присъствие в нейните програми, документи и практическа дейност след Априлския пленум от 1956 г.

Исторически и с нищо незаменима в това отношение е ролята и заслугите на др. Живков.

Ние сме съвременници и участници в този процес. Аз си спомням като комсомолски ръководител в Благоевградски окръг, това е в началото на 50-те години, че се започне обследване на окръжната партийна организация и на кадрите. Работата отиваше към разправа при това масова разправа с кадрите, по същество към разгром на окръжната партийна организация[5].

Аз не преувеличавам, другари. Тогава бях в младежка възраст и може би съм приемал по-емоционално тези неща, но си спомням и не мога да не споделя, че на заключителния етап в тази проверка ръководството на комисията се пое от др. Живков. И другарят Живков всъщност обърна нещата на 180 градуса и бяха предотвратени тежки последствия. Обвиненията бяха в македонизъм, в титовизъм[6].

Другари, нямате си представа какъв ужас беше. Аз бях тогава комсомолски ръководител. При мен идват членове на комисията и казват: "Напиши примерно, че Мадолев е агент на Тито, че Хаджииванов е такъв и такъв". Викам: "Какво да пиша бе, другари?" До младежките дейци идваха тези работи.

Обстановката беше невероятна. Благодарение на това, че в заключителния етап, когато докладът, изводите и предложенията бяха готови за разправа, за съд, изключване и пр., другарят Живков се намеси директно, работата се обърна и кадрите и окръжната партийна организация бяха съхранени.

Спомням си, че след Априлския пленум, през 1957 г. другарят Живков престоя доста дълго време в окръга. Спомням си срещите в Благоевград, в Разлог, на Семково с първи секретари на околийски комитети и т.н. Наред с икономическите и други проблеми главният въпрос беше генерална промяна на политиката към Пиринския край и неговото население. От тогава нещата започнаха да се поставят на своето място.

А през 1962 г[7]. при откриване на Текстилския комбинат др. Живков заяви публично, че в Пиринския край живее чистокръвно патриотично българско население.

Всъщност през това време беше снето наистина едно тежко бреме, което населението там трябваше да носи, и то в резултат на политика, която тогава се провеждаше.

Другарят Кубадински тук разви някои въпроси. Аз смятам, че след Априлския пленум с най-непосредственото и най-пряко участие на др. Живков в Благоевградски окръг се извърши огромна работа във всички области[8].

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Най-напред този окръг е зареден с промишленост. Там има висше учебно заведение, има телевизионен център.

 

ПЕТЪР ДЮЛГЕРОВ: 

И се извърши огромна идеологическа, политическа и т.н. работа. Вие си спомняте Вашите посещения в Благоевград, атмосферата Ви е добре известна. Така че аз не бих се съгласил напълно с другаря Пенчо Кубадински.

Не смятам, че в Благоевградски окръг, така да се каже, съществува благоприятна почва, условия и пр. за развитие на македонизма.

 

ДОБРИ ДЖУРОВ: 

Той има основания. Младежите, които идват при нас като войници, от година на година това, за което Пенчо говори, има място. Значи фронтът някак си се разширява. Следователно трябва да видим къде са корените.

 

ПЕТЪР ДЮЛГЕРОВ: 

Аз не подценявам това.

В същото време мисля, тъй като това е един много голям въпрос, свързан с проблема, който обсъждаме - единение на българската нация, - свързан е и с една сериозна научна оценка на националноосвободителните и революционни движения в един голям район, не само в Пиринския край, - че са назрели условията да се даде една пълна и всестранна оценка на националноосвободителното и на революционното движение в Пиринския край, а също и в Македония[9].

Имам предвид, че вече дълго време съществува, даже се изостря и задълбочава една поляризация на мнения и становища сред нашите историци и учени. Вече тя отива, така да се каже, към общественици и политици. Просто е нужно това да се направи. Може би трябва да се възложи на др. Йотов със съответна група да се внесе яснота. Сега наистина съществува едно ненормално положение във връзка с оценката и на националноосвободителните, и на социалните борби в този район.

Аз не мога да не спомена и началото на 70-те години.

Във връзка със смяната на имената[10] в окръга се създаде сложна обстановка. Аз няма да забравя никога заседанието на Политбюро, на което др. Живков не само прецени обстановката с присъщия му реализъм, но фактически пое голяма отговорност. Имаше двама докладчици.

Това беше след събитията в Якоруда. Аз бях нащрек, готов бях на всичко. Имаше и законни основания, ако се стъпеше на закона, и в затвора да отида, да бъда изключен от партията и т.н., ако нещата се преценяваха от формална гледна точка. Но реално се оцени сложността на обстановката. Другарят Живков вдигна тогава чашка коняк и каза: "Ха наздраве по този случай, момчета внимавайте."

Кадрите, които работихме през това време, не можем да го забравим никoгa. Впоследствие този процес се разпростря и върху българите мюсюлмани, сред които асимилацията на турските поробители бе засегнала и езика[11].

Казвам всичко това, за да изтъкна историческата роля на Априлския пленум, на другаря Жизков. Истина, която трябва добре да се знае и помни както от днешните, така и от бъдните поколения по националния въпрос и формирането на една политика, една дълготрайна стратегия на БКП по националния въпрос, по патриотичното възпитание и т.н.

Мисля, че трябва да продължи и по-нататък разработването на онези характеристики и черти на партията, които я правят изразител на националните интереси на целокупния български народ, на неговия патриотизъм и в исторически, и в съвременен аспект, а и от гледна точка на бъдещето.

Смятам също така, че съвсем не сме лишени от опасността характерният нихилизъм и чувството за малоценност, особено сред младежта, да получат нови проявления, особено сега във връзка с всички процеси, които се развиват в света, - отваряне, проникване, заключителни документи, конвенции, общуване и т.н. Информацията вече е огромна. Мисля, че това е съвсем реален проблем пред нас - да не допуснем проявления и развитие на нихилизъм, на чувство за малоценност и т.н., естествено за сметка на патриотизма. Мисля, че и този въпрос се нуждае от по-нататъшна разработка, като се имат предвид съвременните реалности и тенденции и то не въобще, а конкретно с оглед на днешната вътрешна и международна обстановка и развитието й по-нататък.

Мисля, че със съображенията, които изложи др. Живков, този документ може да се приеме.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ: 

Ти отричаш ли, че всеки ден 5 радиостанции говорят за населението в Благоевград?

 

ПЕТЪР ДЮЛГЕРОВ: 

В никакъв случай не отричам. Аз казвам, че оттатък работата търсенето на възможности да се влияе на това население е в процес на постоянна активизация и висока степен на интензивност. Това е безспорно.

 

ПЕТЪР ТАНЧЕВ: 

Другари, документът, който е предложен тук за разискване, прави доста силно впечатление с това, че той за пръв път е един цялостен документ по този въпрос, който засяга същността, ролята и значението на всички фактори, които формират политиката на партията и на всички обществени организации и сили. Документът е написан доста достъпно, популярно, внася яснота от горе до долу как това ще протече. Заложени са силни моменти. Въпросът за училищата, за възпитанието от детската градина, за цялото младо поколение е даден в един много хубав вид.

Второ, идеологическото въздействие на целия потенциал - на партията, на армията, на МВР, на всички органи, също е дадено много устремно.

Третият момент, който очертава перспективите на това население, е икономическият. 80 или 90 на сто от това население е свързано със земята. Тази част на документа трябва да се разшири с още някои мероприятия.

  

ТОДОР ЖИВКОВ: 

Не може ли да увеличим земята за лично ползуване, вместо 5 да се дадат по 10 декара.

 

ПЕТЪР ТАНЧЕВ: 

Това трябва да стане. Акордът е страшна сила. Завчера имаше едно съвещание в Пловдив, на което разяснявахме съвместното заседание между Политбюро и ПП на БЗНС[12].

Един бригадир стана и каза: "Преди 3 години сключихме договор за зеленчуците в Кричим с трима души, миналата година - с 800 души, тази година - с 3000 души".

По-рано-са получавали по 5000 т от декар, сега получават по 10 000 - 12 000 т. Голяма част от производството на тютюна може да се даде на семеен акорд.

Думата ми е, че в областта на аграрната политика това население може да играе много по-активна роля. При това там има една средна прослойка, която не се обхваща. Това са хора, свързани със земята, с любовта към земята. От такива хора стават прекрасни трактористи и владеещи друга техника.

Когато говорим за ролята на обществените организации, те могат да направят много нещо. Добре, че БЗНС е споменат в този документ. Тук отговорно мога да заявя, че сред тези хора[13] по селата БЗНС е приемлив.

Аз съм съгласен с това, което др. Дюлгеров каза.

Трябва още да споменем, че в огромното мнозинство сдружените земеделци бяха против политиката за македонизиране на това население[14]. Мен ме извикаха да изключвам председателя на околийското ръководство Илия Ставрев - ятак на партизаните - за това, че не иска да се пише, че е македонец. Не го изключихме, само му сложихме едно "предупреждение". Бяха внесени речници за изучаване на сръбски език и ги раздаваха на децата да ги носят по къщите.

Аз мисля, че всичко, което е включено в документа, е добре. Като се включи в него и това, което др. Живков предложи, той се възвисява на една голяма принципна основа и база. По този начин въпросът не се поставя само за това население, а ние водим политика за патриотично възпитание в национален мащаб, която политика обхваща и други, и други.

И много правилна е констатацията, че интелигенцията не подкрепи тази политика[15].

Отделни сили и хора подкрепиха тази политика, но има и сега много, които са против тази политика. Нещата трябва да се обърнат, трябва да се прави прелом.

 

ТОДОР ЖИВКОВ: 

Някои ръководители на наши институти са против тази политика[16].

 

ПЕТЪР ТАНЧЕВ: 

Други държави, включително и Щатите, отдавна обърнаха внимание и техни институти разработиха тези въпроси. Те им дадоха научно обяснение.

 

ТОДОР ЖИВКОВ: 

Индианците от 15 - 16 милиона останаха 1 милион. И те са в резервати.

 

ПЕТЪР ТАНЧЕВ: 

Един квартал в Ню Йорк е от немци. В други градове има китайци и т.н. Но когато стане въпрос за Америка, те казват: ние всички сме американци, готови сме да умрем за Америка.

Как в една България, когато ние сме огромно мнозинство, не можем да проведем това?[17]

И то не е разработено. Ние имаме хиляди основания това да влезе в разработки, в разяснения, в Конституцията и във всички наши основни положения и пр.

Аз съм убеден, че този документ, заедно със съображенията на др. Живков, ще даде огромно отражение. Разбира се, то трябва не само да бъде записано, а трябва по всички линии да се отиде докрай, за да настъпи прелом. И това ще има пълна подкрепа от средите на БЗНС. Аз съм убеден в това, защото познавам настроенията и разбиранията.

 

ДОБРИ ДЖУРОВ: 

Другари, аз искам да изкажа някои съображения по въпроса, който обсъждаме.

В проекторешение "А" е казано: "За по-нататъшното единение на българската социалистическа нация".

Струва ми се, че поводът да обсъждаме този въпрос беше възродителният процес, но въпросът, който обсъждаме, има малко по-широк аспект и по-широк план. По мое дълбоко убеждение обсъждаме изключително важен въпрос, свързан със съдбините на нашата нация за бъдеще, тъй като не става въпрос само за ислямизираното българско население някога, в ХVІ, ХVІІ век, а става въпрос и за една друга група от българското население, което населява югозападната част и югозападния триъгълник на нашата родина.

Става дума и за една друга група, на която и Пенчо се спря - циганската група. От тази гледна точка проблемът е изключително важен.

 

ТОДОР ЖИВКОВ: 

А и еврейската група се раздвижи, даже и арменците.

 

ДОБРИ ДЖУРОВ: 

Ислямизираното население - това са милион, милион и нещо население у нас. Като имаме предвид възпроизводството на живата сила в тази част от нашите граждани, може да си представим как тези неща ще се отразят на по-нататъшното развитие на нашата нация.

Така че от тази гледна точка проблемът е изключително важен, за да може да напипаме главното и основното с оглед на констатациите, които ще направим от това заседание на Политбюро, да извлечем направленията и по-точно съдържанието на тези направления за по-нататъшната наша работа, за да можем да постигнем с ускорени темпове целта, която си поставяме.

Ако вземем в исторически аспект, ами за кого не е ясно, поне за присъствуващите на това заседание, че по националния въпрос ние имахме такава зигзагообразност в постановките, на политиката, че като се обърнем сега назад, човек не може да не се засрами.

Тази зигзагообразност в политиката ни по националния въпрос имаше място не само след Освобождението на страната през 1878 г., но тя имаше място и след второто ни освобождение през 1944 г.

Това е истината.

Аз не бих искал сега да се разпростирам по този въпрос, тъй като не е предмет на настоящото обсъждане, за отговорността, защо така се е получило и т.н. Но истината е тази, че зигзагообразност в политиката беше налице.

Едва след Априлския пленум по същество се формира правилна стратегия в това отношение, но и тук откровено трябва да кажем, че стратегията може да постигне своята цел тогава, когато имаме настойчивост в направленията към целта.

Но и тук имахме застой.

Но нека да оставим тази зигзагообразност за историята, историците и учените да се занимават с нея.

Има необходимост обаче да се разработи една програма, която, отчитайки всички тези зигзагообразности и съвременните реалности и особено отчитайки последствията от приетия документ във Виена, да разработи програма, която да даде основания на всички сили и средства в нашата страна да се насочат към нейното реализиране.

Материалът, който обсъждаме, и двете предложения ни дават основата за тази именно програма. И на второ място, разбира се, не по значимост, и съображенията, които бяха изказани от др. Живков по повод на тези два документа. Ако вземем тези два документа, очевидно те дават основа за разработването на тази програма. Но ми се струва, че е необходимо допълнително доразработване на тези проблеми с оглед действително това да стане програма на нашата партия и на нашия народ.

Каква политическа платформа трябва да заложим в тази програма?

Очевидно трябва да заложим Юлската концепция.

На тази основа и на основата на исторически правдивата оценка и разработка на програмата, за която става дума, очевидно ще създадем един документ, една програма, която трябва да вземем всички и да работим по-нататък за нейното реализиране.

Кои трябва да бъдат главните сили в разработването и реализирането на тази програма?

Партията.

Няма друга сила, не може и да има.

Преди всичко партията с цялата нейна структура. И аз тук, откровено казано, още като разглеждах материала, дойдох до извода да не се съглася със създаването на допълнителни структури. Ако трябва идеологическите отдели на съответната структура по хоризонтала и от върха до долу да се усилият - да се усилят, но в крайна сметка ударната сила за реализацията на тази програма трябва да бъде партийната структура.

Опитът досега показва, че създадем ли отделни отдели в това отношение, ние по същество го даваме на откуп: има си отдел, нека той да се занимава с въпросите, в случая с единението на нашата нация и т.н.

И ще видите, че в крайна сметка резултатите няма да бъдат такива, каквито ние желаем.

Затова моето мнение в това отношение е, че ако трябва да усилваме, да усилваме, но аз не споделям предложението да създаваме допълнителни структури в партията от горе до долу.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ: 

В Гърция има министър за Северна Гърция.

 

ДОБРИ ДЖУРОВ: 

Ако ние бяхме далновидни след Освобождението, нямаше да допуснем това положение, което в крайна сметка доведе до тези неща, за които говори др. Петър Дюлгеров по отношение на западния триъгълник.

На кого да се опре партията?

Безспорно на науката, Университета, институтите.

Освен разработка на тази програма тук трябва да има и една последователност в разработката на нашата история, защото нихилистичното отношение към нашата история в крайна сметка е една от причините за това състояние, което имаме сега.

Очевидно историята трябва да намери достойно място в тези институти към БАН, в училищата и пр.

Иначе, аз като гледам младежите сега в основните училища, в прогимназията и т.н. по отношение на историята, човек просто трябва да се черви.

Онзи ден разговарях с ученици, които са във ваканция. Попитах ги какво знаят за Бенковски.

Нищо не знаят.

Това са ученици от софийските училища.

Аз правя това отклонение, за да подчертая, че разработката от нашите институти към БАН, Университета и училищата на нашата история с оглед патриотичното възпитание и единението на българската социалистическа нация трябва да намери съответно място в програмите.

На трето място, очевидно съответните ведомства имат място, включително и Министерството на народната отбрана. Но момчетата идват при нас на 18 години, те по същество вече са формирали у себе си някакво виждане, някаква вътрешна нагласа, някакво поведение по въпросите на историята на нашия народ. Много трудно е за година и половина, за две години да ги прекършим, така да се каже.

Основа трябва да им се даде в основните и средните училища не само по отношение на историческия аспект на тяхното обучение и възпитание, но и по отношение на тяхната цялостна подготовка.

Едно отклонение.

На 14 април в Комисията по социалните въпроси към Народното събрание ще се обсъжда въпросът за физическото състояние на младежите.

Поискаха от нас сведения за състоянието на младежите.

Ние имаме анализ всяка година и го изпращаме на Министерството на народното здраве, на Комсомола и на всички останали органи.

Състоянието на младежите, които идват при нас, с всяка година става все по-ниско и по-ниско по отношение на физическата закалка. И ние се намираме в страшно трудно положение в първите 6-8 месеца, докато горе-долу ги приведем в такова физическо състояние, че да са годни да работят.

По нататък.

Обществените организации, семейството и училището. Ето силите, но те трябва да стъпят на тази програма, в основата на която трябва да бъде платформата на нашата Юлска концепция.

 

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: 

Другари, смятам че бележките, които др. Живков сподели с Политбюро, представляват един кратък, но изключително наситен документ.

Аз виждам главното достойнство на тази теза, която дpyrapя Живков изложи, първо, във виждането за единението на нацията като общ проблем на нашето развитие.

Единение именно на нацията, а не единение на тези псевдомалцинства с нацията. Още повече, че в политико-стратегически план острието на натиска върху социализма днес е насочено към разединение. Там, където се постигат резултати от противника в това отношение, цената, която се плаща за единството на нацията, е изключително висока.

 

ТОДОР ЖИВКОВ: 

Като слушам тук разискванията, си мисля, дали не трябва да постъпим по друг начин: на следващото заседание да обсъдим един документ за морално-патриотичното възпитание на нашия народ, като балансирано ще се поставят въпросите, а към този документ може да пуснем допълнителен материал за възродителния процес.

Въобще да направим един коренен завой.

Върху нас денонощно радиостанции от чужбина бълват информация - и от Изток, и от Запад. Дайте да вземем едно решение всички да се обединим в Ноевия ковчег[18] и да вървим напред.

Балансирано да се даде, а в един документ да се даде новото и главното за възродителния процес.

Защото този документ, даже с поправките, които ще се внесат, пак ще си остане за възродителния процес.

Този документ не бива да бъде много голям.

Но тук да вземем отношение и към нашата наука, че тя решително трябва да се преустрои.

Защо са ни тези институти, когато са далеч от тези проблеми?

Ние трябва да разформироваме някои институти, които не работят по тези проблеми. Ние трябва да плащаме за такива трудове. Направил такъв труд - ще му платиш, не е направил - няма да му платиш.

Или ще се съхраним, или ще изчезнем.

Ако сложим и тези съображения, които изказваме сега, в този документ, той ще си остане за възродителния процес.

А трябва отделен документ за възродителния процес.

 

МИЛКО БАЛЕВ: 

И към това да приложим допълнително някои аспекти на тази атака, която по разни линии се извършва отвън към нас.

  

ТОДОР ЖИВКОВ: 

Да.

 

МИЛКО БАЛЕВ: 

Предстои у нас да дойде делегация от 10-13 души от Западно европейския парламент, която ще се занимава с тези проблеми у нас.

 

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: 

При по-нататъшната работа върху материала в частта му за възродителния процес, защото именно този широк стратегически подход е важен: първо, трябва да отделим по-голямо внимание на международния контекст, защото не е достатъчно, както в материала се изтъква, да се разяснява и да се дава отпор.

Това след 1984 г. беше достатъчно за 3-4 години.

Сега вече не.

И Западът засилва своята агресивност по тези въпроси спрямо нас, и в ислямските страни има процеси, които не са положителни.

А и практиката показва, че много, много на нашите съюзници не може да се разчита.

Ако не искаме да се изолираме, трябва много внимателно да преценяваме и тактиката, и формите, и начина, по който се поставят въпросите.

Затова смятам, че този аспект заслужава по-голямо внимание.

Второ, в хода на по-нататъшната разработка още веднъж трябва да се върнем към въпроса за исляма.

Ние направихме някои умни ходове, но те закъсняха.

Мисията на Любен Попов, стремежът да разделим националните от религиозните въпроси - тези неща дойдоха късно. В документа има едно противоречие. От една страна, се говори че трябва да разделим националното от религиозното, от друга страна, се говори за борба с религиозните предразсъдъци, за обрядната система и т.н.

Мен ми се струва, че трябва на този етап да имаме еднозначна политика.

Националният въпрос за нас е важният въпрос в момента, религията вече не може да ни бъде съюзник[19].

Сега трябва да неутрализираме религиозния аспект и в руслото на преустройството, в руслото на една нова социалистическа цивилизация да търсим в перспектива решение на религиозния въпрос.

В противен случай ние поемаме един залък, който не можем да преглътнем. И този въпрос в материала трябва да намери място.

Това, което направи др. Живков с Максим, е чудесен ход[20].

Трябва да имаме съвсем друга политика и тук смело да отиваме по-нататък, защото по този начин позволяваме да се идентифицира религиозното и псевдонационалното съзнание, а религиозното съзнание, както е известно, е много по-устойчиво.

То е исторически устойчиво, по него може би ще трябва десетилетия да се работи.

Затова предлагам този въпрос да се разгледа алтернативно, но да имаме еднозначна политика.

 

ГЕОРГИ АТАНАСОВ:

Искам да кажа само няколко неща.

Приемам, че документът е подготвен добре, на равнище и особено с Вашите бележки с оглед разработката на проблема да се постави в контекста на нашите национални цели, да се разглежда като проблем на цялото българско население и същевременно да има очертани конкретни задачи.

Но това, което Вие сега предложихте, трябва да се приеме: към документа да има допълнение за конкретните мерки, които трябва да проведем в тази област.

Аз си мисля така: ние разрешаваме в бившите окръжни центрове да се усвояват нелимитиран обем капитални вложения, щом са за жилищно строителство.

Защо в някои райони да ограничаваме лимита за строителството на училища и детски градини?

Може в Министерския съвет незабавно да направим сметка и даже да назовем общините: в тези, тези и тези общини могат да се усвояват неограничен обем капитални вложения, щом те отиват за училища и за детски заведения.

Мисля, че по този начин ще се разгърне инициативата.

Искам да кажа следното.

Когато говорим за национално единение, ние говорим за българско национално единение.

Става дума за конкретните мерки, които могат да реализират една такава постановка. И в този смисъл аз мисля, че трябва да си даваме сметка, че ние извършваме поврат, особено в една част от населението, към българско национално единение в един неблагоприятен за нас период.

И трябва да си даваме сметка, че на нас няма да ни ръкопляскат.

Нещо повече, трябва да си даваме сметка, че ще се правят опити да се организират кампании срещу България и нашата линия за провеждане на този документ трябва да включва и практически действия от международен, от регионален, политически, икономически и религиозен характер с оглед да не позволим в този сложен процес да се организират кампании срещу България.

Трябва да си даваме сметка, че сме в сложен период.

Вие виждате какъв натиск се упражнява към социалистическите страни. Където няма национални проблеми, които са много благоприятни, за да се разделят народите, бият политически, както в Полша и в Унгария, действуват и на религиозна основа.

У нас те имат възможност да търсят и тази основа.

И ние трябва да си даваме сметка за цялата сложност на периода. Това е първият момент.

Вторият момент: българският елемент върви назад.

Аз затова казах: единение, но на българска национална основа.

Защото ако не вземем мерки, след 100 години може да се казва България, но тази България ще бъде с турско сърце.

Ние трябва да видим този аспект.

Какво ще правим?

Да вземем Ирак.

Те там разговарят директно и директно поставят въпроса пред хората.

Ние не можем да действаме с техните прийоми, но все едно, някакъв път към този проблем трябва да намерим.

Ние трябва, другарю Живков, да се върнем към някои ваши постановки на Тезисите за младежта и Комсомола от 1967 г.

И не само за раждаемостта, а за ритуали, символи, с които да се работи с народа, с младежта, за да се постига това единение.

Искам да засегна този аспект - за съдбата на българския елемент в нашата национална общност, в нашеrо патриотично народностно единение.

Ние по начало като народ сме така демократични, че не сме в състояние никого да асимилираме и като прибавим към това и намаляващият брой на българите, какво ще стане!

Ние нямаме право да не мислим при обстоятелствата, в които сме, какво ще бъде у нас след 150 години.

Това е важно измерение на този проблем.

Третият наш противник е този нихилизъм, който се шири.

В Гърция, ако човек каже, че е македонец, това се смята за национално предателство.

Ако в Югославия някой каже за българин, че е македонец[21], това се смята за национално предателство.

Ние в България сме още в етапа, когато трябва да се консолидираме като обществена позиция. Някои наши учени се кичат с това, че имат по-различна позиция от официалната позиция.

И аз мисля, другарю Живков, че ние трябва по този проблем с интелигенцията, с народа, с комунистите, с всеки да се разберем в дома му.

Става дума за съдбовен проблем и никой не може да изповядва друга вяра по този съдбовен проблем.

Може някой да е против властта, може някой да не харесва Комунистическата партия, но по проблема българи ли сме, като българи ли трябва да се чуствуваме и да работим като българи за тази държава, трябва да има пълно единение.

А някои сега залагат на тази позиция, за да нанасят политическо поражение. Тези хора трябва да отидат в затвора или нещо друго да ги последва[22].

И в този контекст ние трябва да проведем специални мерки за лично ангажиране на интелигенцията.

Аз не искам да се спирам на други въпроси, но смятам, че трябва да си дадем сметка за специфичните особености на етапа, в който разгръщаме работата, и нашите практически мерки да отчитат тази специфичност.

Другари, така се сложиха историческите обстоятелства.

Ние сме много стара, но същевремено и много млада държава.

Изминаха малко повече от 100 години от освобождението.

Нашата държава се създаде върху територията на един разпокъсан народ.

И в един етап официалната политика беше обърната повече към обединението на територията[23], отколкото към вътрешната консолидация на народа.

И буржоазните политически правителства изгубиха ценно време, пропуснаха шанса да решат този въпрос.

Освен това те допуснаха предателство спрямо националните интереси, доколкото не се ориентираха правилно в тогавашната международна обстановка и натрупаха невероятни проблеми пред България.

Две национални катастрофи, пред трета катастрофа и низ от грешки на прогресивното движение.

Може би един от мотивите на тези грешки е и стремежът да се противодействува на тази неправилна политика на буржоазията. Но грешките са си грешки.

И ние фактически от 35 години след Априлския пленум провеждаме линия на консолидация, на сплотяване, на единение.

И аз трябва да кажа, че тази линия даде богати плодове.

Ние може да се срещаме с рецидиви, но ние решихме въпроса за македонците смело след Априлския пленум. Опитът на историята показва, че трябва да се работи с поглед напред за столетия.

Когато се говори и когато се пише по тези въпроси, трябва да се има предвид, че нещата следва да се разчитат на десетилетия и столетия[24].

Още повече ние сме малка държава, ние не сме Америка и трябва да проучваме опита на другите държави.

Ние досега не проучвахме опита на тези държави, които умеят да асимилират. Вземете Елзас и Лотарингия - това е коренно немско население, но го направиха французи.

(продължава...)


 

[1]     Петър Дюлгеров под социалистическа революция разбира целия процес на установяване на тоталитарен режим от 9 септември до средата на 50-те години, когато се завърши колективизацията на селското стопанство.

[2]     Под социалистическа революция тук Живков разбира 9 септември 1944 година.

[3]     Петър Дюлгеров е македонец.

[4]     Не по-малко от сто души са убити, защото са отказали да се пишат македонци. Паметник на жертвите на македонизацията, разбира се, няма.

[5]     Това е вече след разрива с Тито.

[6]     След като са избивали хора, да ги пишат насила македонци, и хиляди по тази причина са изселени и вкарани по лагери и затвори, след разрива с Тито, властите започват пък да преследват за титовизъм ония, които насила са писани македонци.

[7]     Чак през 1962 година Живков се осмелява да отхвърли публично решението на Коминтерна, но това (за онези години) е под сурдинка и без особен резултат, защото за Москва е много по-важно да подобри отношенията си с Тито, а за Живков е по-важно какво мислят в Москва, отколкото какво мисли той

[8]     Петър Дюлгеров подчертава своята дейност той беше първи секретар на ОК на БКП в Благоевград.

[9]     Типично мислене за човек в политбюро представата, че в историографията съществува някаква правилна, окончателна истина, която при това е политическа и само трябва се съобщи.

[10]    На българо-мохамеданите.

[11]    Тук вече става дума за българските турци.

[12]    ПП на БЗНС ръководното тяло на БЗНС.

[13]    Тези хора - българските турци и българомохамеданите.

[14]    Против македонизацията през 40-те години по един или друг начин застават всички партии в България с изключение на комунистическата. Такова е положението и в бившата югославска република Македония и там единствено комунистите са за македонизирането. И на двете места противниците са избити или преследвани.

[15]    Като говоря в стила на стенограмата, ще кажа: интелигенцията в България никога не е подкрепяла македонизацията на Пиринска и Вардарска Македония. Това е било дело на комунистически апаратчици и кариеристи, включително и в академиите, от двете страни на границата.

[16]    На протоколираното заседание на няколко пъти се разглеждат като един проблем - македонизацията и Възродителният процес. Те наистина са един проблем, но от друга гледна точка. И в двата случая става дума за националната безотговорност на БКП в упражняването на властта /включително и по времето на прехода 1989-2007/. Както през 40-те години направиха от българите македонци, така бяха решили да направят от българските турци - православни българи. Колко му е?

[17]    На заседанието има пълно смесване на различните разбирания за нация.

[18] Когато Живков споменава Ноевия ковчег, той прави знаменателно признание за своята оценка на ситуацията в страната. Настъпил е Потоп, Библейска катастрофа. Нужно е, казва Живков, да се качим на Ноевия ковчег и да вървим напред, но забележете: какво представлява Ковчегът?

  Той не е от дъски и греди, той е едно решение.

 

[19] БКП никога не е разглеждала религията като свой съюзник. Вероятно Луканов има предвид служителите на култа и религиозните йерархии, които са под пълен контрол на партията.

[20] Живков е провел среща с партриарх Максим на 4 април 1989 г. Между двамата нещо е договорено. Репликата на Луканов потвърждава казаното от мен в предната бележка Луканов вижда съюзника в религиозната йерархия и в служителите на култа. 

[21] Георги Атанасов е завършил история в Софийския университет и има дългогодишна политическа практика. Той не прави разлика между македонец и българин, поради което разисквайки за българския национален въпрос, дава примера с Гърция ако човек каже, че е македонец и пр. Когато споменава Югославия, където македонец е противопоставено на българин, за което Атанасов е отлично информиран, възможно е да прави лапсус с израза ако някой каже за българин, че е македонец, но парадоксално е прав: в Югославия българинът /като имаме предвид и Западните покрайнини/, от другите краища на страната, ако каже, че е македонец, се противопоставя на тезата, че македонецът е не-българин, следователно е национален предател.

[22] Атанасов департизира въпроса за нациоаналната идентичност, но си остава праволинеен партизанин.

[23] Атанасов има предвид така наречения национален идеал Санстефанска България, който определя българската външна и вътрешна политика от Освобождението до 9 септември 1944 година.

[24] Безспорно вярна теза.

 


 

ЗА ПО-НАТАТЪШНО ЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА НАЦИЯ

/Решение на Политбюро на ЦК на БКП/

 

 

Назад

Напред