Строго поверително!

Стенографски запис

  

 

ЗАСЕДАНИЕ

НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

 

6 юни 1989 година

  

 

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Другари,

Аз помолих да се срещнем, за да си изясним някои въпроси във връзка със ситуацията в страната. Нямам предвид да правим равносметка, тъй като не сме готови за това. Ще се върнем отново към възродителния процес, ще направим равносметка, за да видим какво трябва да правим и т.н.

Кое е главното? Главното е, че правилно излязохме с това изложение пред Българската телевизия и радио. То създаде общо в страната един патриотичен, български, национален подем, какъвто десетилетия не сме имали. Това е единият успех.

Второ, ние прекратихме бунтовете сред това население. Там вече бунтове няма. Това, че те купуват едно или друго, че се снабдяват с молби не бива да се драматизира. Трябва да видим как да го използваме, за да можем максимално хора да изселим. Ние не го оповестяваме и не бива да го оповестяваме, но трябва не по-малко от 200 хиляди души да изселим.

Какво показват данните? Данните показват, че ако не направим това за няколко години, България рано или късно ще се превърне в един Кипър.

Така че в целия наш замисъл този въпрос стоеше, въпреки че не го дешифрирахме и избягвахме да говорим широко по него. И сега не бива да говорим.

Може да се каже, че обстановката в страната е успокоена в този смисъл, че няма бунтове, освен някои закани. Но реализирани закани няма, с изключение в Шуменско.

Има масово снабдяване с молби, но за съжаление реализацията на тези молби не е много голяма. Както съобщи др. Танев - около 12 000. Турците са отворили границата от демагогски съображения. С оглед на големия ефект, който предизвика изложението в Париж и в света, те са принудени да направят това, но те ще затворят границата.

Сега вместо да се вайкаме и да драматизираме ситуацията трябва да създадем един нормален ход. Който желае да бъде снабден с паспорт - да бъде снабден и да заминава. Ние трябва да отидем насреща и да провеждаме тази наша линия, която изявихме в изложението, че желаем Турция да отвори границата за всички българи мюсюлмани, които желаят да отидат на посещение там временно или за постоянно. Не изселване. Не трябва да употребяваме думата изселване. Трябва да кажем, че тези, които се изселват сега чрез някои западни страни, са екстремистки елементи. Но щом те са отворили границата и не препятствуват, ние трябва да се възползваме масово да отиват. И вече да не оценяваме този процес като враждебен, а като нормален. Да не се създават трудности, защото сега нашите партийни комитети по места създават трудности. На органите на МВР са дадени указания и те трудности не създават, обаче партийните комитети създават турдности.

От какво изхождат другарите? Те изхождат от това, че се губи работна ръка, което е вярно. И тук ние трябва да мобилизираме нашите сили. Както говорихме вече, трябва да използваме този патриотичен подем и да го насочим сега към преустройството и преди всичко към икономиката, и не само към икономиката, но и в културната сфера, в училищата. Трябва да използваме това в научните институти, бързо да се създават научни продукти, да се внедряват, да го използваме против бюрократизма, против всичко, което задържа нашето развитие напред.

И преди всичко за изпълнение на задачите в областта на икономиката. Даже да се отиде към допълнителни смени, да се работи допълнително в събота и неделя и т.н. Трябва да създадем огромен трудов подем в цялата страна, във всички сфери на общественото развитие - промишлеността, селското стопанство, услугите, науката, културата. Във всички звена да се получи един могъщ всенароден подем.

Що се касае до това население, ние трябва спокойно да му разясним, че не може да се нарушават законите в страната и евентуално да предупредим, че всички, които нарушават законите в страната и не се явяват на работа, няма да получат никакви паспорти. Те трябва да работят така, както работят всички. В тази страна има закони и докато те са в Народна република България, трябва да спазват тези закони. Който нарушава законите, трябва да отговаря. Твърдо, много твърдо трябва да разговаряме.

Едновременно с това трябва да се опрем на широк актив, на тези, които успяхме да сплотим около политиката на партията, на държавата, да им окажем подкрепа, да ги насърчим сега, за да излязат от пасивността, в която се намират в някои райони. Става въпрос за членове на партията, за членове на БЗНС и за всички онези, които тръгнаха с нас. Това е огромен актив. Преди всичко него трябва да мобилизираме.

В същото време трябва да започнем да изграждаме на самодейна основа - не отгоре наредено - към всяка община Комитет на Отечествения фронт, както говорихме, с участието на всички обществени организации, ако щете, с участие на формални и неформални групи. Нека там да се проявяват тези неформални групи, да ги видим какво искат, да изложат своите тези и т.н.

Не бива да се боим, че ще се създадат екологически неформални групи. Защо ще се плашим от това, когато нашите органи са бюрократизирани и само отвреме навреме се проявяват. Може да се създадат долу по места жизнени звена. Защо да не се подеме да се създадат такива по общини? Те ще се развият в национален мащаб. Не бива да се боим от тези неща, щом като хората честно искат да дадат своята дан за решаване на такъв кардинален проблем, щом не го превръщат против политиката на партията и държавата и т.н.

Така че трябва масово да разгърнем тези форми за активизиране на втората природа на нашето общество. Втората природа – това са общините, фирмите, това са обществените и разни други организации. Наброяват се над 30 организации. Това е огромна сила. Трябва масово да ги създаваме.

Могат да се създадат трудности в някои райони по прибиране на реколтата. Ето защо трябва да имаме готовност. Трябва преждевременно да се освободят войници, които са били комбайнери и трактористи, да отиват да работят. Трудовите войски – също.

Да ги освободим и да ги насочим към тези райони. Трябва да се съкрати курсът на обучение в училищата, които готвят специалисти за селското стопанство. Направо да им се даде степен, да се изпратят да работят и да се доучат. Сред тези, които ще се изселват, трябва да разясняваме, че трябва да отидат да работят. В бъдеще в къщите на тези, които ще се изселят, трябва да настаним българи. Безплатно да им дадем всичко и т.н.

Но това са въпроси, които заслужават да се дискутират и да се подготвят.

Кое е важното? Важното е, ако се договорим сега по тази обща линия, да извикаме утре първите секретари, тъй като има разнопосочност в провеждането на нашата линия, да се уеднаквим по тази линия и да не се смята, че това е някаква трагедия. Утре и български граждани ще искат да се сдобият с паспорти. Трябва да експлоатираме тази наша постановка, която се съдържа в изложението по радиото и телевизията, и вътрешно, и международно, с оглед да се повдига подемът и международно да се разобличават всички, които биха се опитали да ни обвиняват, че ние преследваме малцинства и т.н.

И да се обсъди вече въпросът по-широко: как така ние търпим западните страни да ни налагат малцинствения проблем. Във Франция, в Англия, във ФРГ, в САЩ живеят милиони и милиони хора, но там проблем за малцинства няма. Там не се говори кой какъв е, кой каква религия изповядва, каква политика провежда. Защо ние сме се оставили да ни разпъват за малцинства?

Това трябва да се подработи много умно. Може би и ние грешим някъде.

Неслучайно в изложението аз пропуснах и не говорих, че тези мюсюлмани са българи. Защото главната задача сега не е тази. Главната задача е да се сплотят патриотично всички българи, нацията да бъде единна в борбата за преустройство на социализма, в нашето развитие и т.н. Но едновременно с това аз засегнах въпроса, че ние се противопоставяме на всяка теза на Турция, че щом е мюсюлманин, той е турчин.

Така че ние и сега не бива да се занимаваме с този въпрос по тактически съображения. Той не бива да излиза на преден план. Стратегически обаче ние не го снемаме – да разясняваме на това население и т.н.

Но сега главното е да успокоим обстановката, да излезем от тази ситуация, да ги накараме да работят. Които желаят, нека да се изселват, а нашата работа ще продължи по-нататък в стратегически план. Да се обсъди къде евентуално трябва да коригираме някои неща. Ние например сме ограничили ислямската църква. Главният мюфтия нищо не говори, но ние знаем, че не сме дали всички права на мюсюлманската църква. И не само това, вероятно много други въпроси ще възникнат.

Но главното е да не се драматизира въпросът с изселването. Напротив. Да поддържаме това. И едновременно да вземем мерки икономиката да не пострада. Това трябва да кажем на секретарите, защото има разнопосочност. Те си правят други сметки. Ние знаем, че това ще се отрази на някои предприятия, ще се отрази може би в селското стопанство. Но какво да правим, трябва вътрешно да маневрираме.

С колко годишно се увеличава това население? 

 

ГЕОРГИ ТАНЕВ:

С 15 000.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Можете да си представите какво ще бъде след 20 години.

Следователно трябва и по линия на икономиката да се вземат мерки. Необходими са конкретни операции. Може от техникумите да се започне. Въобще да се види как да се маневрира в страната, за да не позволим да падне производството в промишлеността и в другите сфери.

Трябва да проведем един разговор с турската интелигенция, че тя носи голяма отговорност.

Това е, другари, главното. Не бива да изпадаме в паника Ние им предлагаме това, а сега започваме да изпадаме в паника. Това не може да не се отрази. Трябва в тези райони да отидат цели отряди с техника.

 

ИВАН ПАНЕВ:

Другарю Живков, тези дни работещите в София от тези райони бяха извикани под най-различен повод да се върнат в родните си места. Една част от тях не се върнаха, а останаха там. Но след като се върнаха, се увеличиха молбите за напускане на работа по най-различни поводи с оглед да се готвят за заминаване В Кремиковци в някои звена има от 50-60 до 200-300 души. Това е доста сериозна цифра. В строителството има отделни бригади, които искат да се върнат по този начин.

Ние викахме първите секретари и им казахме да водят спокоен разговор с тези другари. Имаме 7 комунисти, които са пожелали да заминат. Те си оставят партийни билет и заминават. След това, ако се върнат, ще го получат. Разбира се, ако заслу­жават.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Това, че комунисти искат да заминават, не е много хубаво.

 

ИВАН ПАНЕВ:

Ние създаваме резервни екипи, които веднага да ги заместят, особено в тези производства, които са с непрекъсваем технологически процес. Затруднения ще имаме в градския транспорт, в някои строителни организации, тъй като цели бригади напускат.

Едновременно с това се чувствува необходимостта да даваме по някакъв начин информация как се развива този процес в страната, как върви сред интелигенцията, какви са нашите следващи стъпки, за да можем да подхранваме нашия актив с постановките, които уточняваме в хода на изпълнението на задачите. За мен това е много важно и необходимо.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Какво ще им даваме, когато заминават? Трябва да спрем това, което сте изпратили. То трябва да се даде на митническите власти.

 

ГРИГОР СТОИЧКОВ:

Трябва да се изпрати на общините, за да им се каже какво могат да носят. Иначе на митниците става скандал.

Аз напълно споделям казаното, но са необходими срочни мерки. Това, което Вие предлагате, е правилно. Защо? Днес в Разградска област и главно в няколко селища не са се явили на работа 8700 души, във Варна – 9600, в Дулово в Машиностроителния завод – 700 души, в Стъкларския завод – 460 души и т.н. Следователно, създава се проблем за икономиката, за производството.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Трябва да им се каже: поради това, че не се явявате на работа безпричинно, ще носите отговорност за загубите. Трябва да се действува с желязна воля и хладнокръвие. Трябва да им се каже: загубите са толкова, ще бъдете дадени под съд и никога няма да получите паспорт.

 

ГРИГОР СТОИЧКОВ:

Тези хора сега стоят вкъщи, събират се, изчакват и създават проблеми, а една част от тях няма да се изселят.

Какви мерки взехме? Аз проведох среща с председателите на асоциациите за тези райони и им казах да извикат на работа пенсионери, които са бивши работници от тези предприятия. В материалното производство се дава право: и пенсия, и заплата. Другарите от Разградска област поставят въпроса за служители. Ние сме разрешили за служителите един месец да си получават заплатата и това, което си заработят. Може да увеличим за служителите на 3 месеца. Те поставят въпроса да дадем коефициент 1,2 на тези служители, които отидат да работят в селското стопанство.

В някои от тези райони са заминали лекари и сестри. Ние нямаме свободни лекари и сестри. Доктор Пейчев постави въпроса и предлага да разрешим лекари пенсионери да се върнат на работа и да получават пенсията и заплатата. Аз моля съгласието на Политбюро да решим този въпрос.

Второ, ние викахме Комсомола /Бунджулов го нямаше там/ за организиране на студентски бригади, тъй като няма кой да бере ягодите и черешите в тези райони.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Бригадирското движение трябва да се насочи там.

 

ГРИГОР СТОИЧКОВ:

За войниците. Снощи говорихме с др. Петър Петров. Той иска малко войници за заводите, но не е подходящо да даваме войници от ГУСВ, защото са от това население. Те сега са под строг режим, работят в събота, не ги пускат в отпуска и там е спокойно.

Моля да вземем от армията танкисти, шофьори, които за една седмица могат да станат комбайнери в съкратени курсове. Трябват ни 500-600 войници. Ако Политбюро даде съгласие, ще организираме това.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Трябва да решим това. Тези, които са били шофьори, да се върнат да работят.

 

ГРИГОР СТОИЧКОВ:

Елена Златева постави въпроса за Стъкларския завод. Там трябват квалифицирани кадри. Има 160 младежи, които са работили в завода в Разград и сега отбиват военната си служба.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

Може да са от това население.

 

ГРИГОР СТОИЧКОВ:

Тя ще даде списък.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Най-важното е да ги накараме да се върнат да работят. Ако не се върнат да работят, трябва да се вземат мерки. Ще му се каже, че ще отиде да живее в друг район, а в неговата къща ще се настани друг, за да работи.

 

ГРИГОР СТОИЧКОВ:

Другарите от Разград са поставили въпроса да им кажем при какви условия ще вземаме жилищата на това население и ще ги предоставяме на държавата.

Пак от Разградска област се постави въпросът, който ние смятаме за правилен, с една група специалисти от Министерството на икономиката да обсъдим да спрем някои малки предприятия, производството на които се повтаря, и да ги пренасочим в основните заводи, които имат непрекъсваем производствен процес.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Утре пред секретарите изнесете някои от тези въпроси.

 

ГРИГОР СТОИЧКОВ:

Налага се да излезе едно решение на правителството по тези въпроси и утре да го огласим.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Но да не се публикува в печата.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

Аз мисля, че изложението, което направи др. Живков, е един голям акт. Това е една концепция, която отиде по целия свят. Това нещо трябва да се експлоатира докрай. И никакво колебание по нея. Това безусловно е много правилно, много вярно и с много голям ефект.

Аз бях и в Разград, и във Варна. Това според мен е едно временно явление. То е време на прекипяване. Всеки бърза да даде декларация, защото мисли, че ще изтърве срока. Ние обаче трябва да регулираме този процес. Как? Например в с.Бели Лом, Разградска област от 1800 души 90 на сто са взели декларации. Ние трябва да ги извикаме и да им кажем: ние няма да ви спираме, но вие приберете реколтата, тя да влезе в хамбара и тогава ще ви пуснем.

 

ТОДОР ЖВИКОВ:

Не работи ли, няма да получи паспорт.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

Задачата на турците в Турция е да внесат икономически затруднения у нас.

Вие правилно поставяте въпроса да се опрем на здравите сили. Трябва да се знае, че съществуват здрави сили.

Утре на първите секретари трябва да се каже, че положението не е трагично, но ние трябва да го регулираме, тъй като ако половината поискат да се изселят, това за една година не може да стане. Аз лично смятам, че не бива да ги спираме, но трябва да регулираме тяхното заминаване.

Днес имаше заседание във Варна с всички секретари от общините. Какво се получава там? Казват: не се явяват на работа, Ами един чака на спестовната каса да си получи парите, друг чака за друго нещо, тъй като се страхува, че ще изпусне срока. Не бива да изпадаме в паника, тъй като фактически положението не е такова.

Аз смятам, че това е една вълна и по-нататък всичко ще се орегулира.

Паспортите трябва да се издават съгласувано с общините. Има случаи българомохамедани да се явяват заедно с тях и нашите им дават паспорти. Не може да им  дават паспорти. Трябва да съгласува с общината.

Не може МВР в Търговище да издава на МВР в Разград или Преслав паспорти. Те отиват там да си оправят някои неща. Трябва да се знае кой получава паспорт. Тогава можем да урегулираме положението.

Смятам, че трябва в някои големи селища службите на спестовна каса да се подсилят, да имат по две или три гишета, за да могат хората за два дни да се оправят. Те изпадат в паника дали ще им дадат парите.

Другият въпрос е свързан с къщите. Къщите сега ще поевтинеят много. Трябва да разрешим – и тук правителството трябва да вземе решение, – че къщи могат да се продават от човек на човек, АПК може да изкупи къща, общината може да изкупи къща, и заводите могат да изкупят.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Но не на частни начала.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

На частни начала също трябва да могат да изкупят. Като уредим този въпрос, ние ще избием из ръцете на турците един коз.

Още един въпрос – да знаете, че ще се върнат една част от тях. И те ще регулират положението.

Във Варненска област има такива случаи. Някои излизат и подписват: ние декларираме, че няма да се изселваме.

Следователно трябва да стабилизираме положението, без да спираме изселването. Аз мисля, че към 300 хиляди души ще се изселят. Това ще внесе известна криза в работната ръка, но няма да създаде смут.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Турция няма да се съгласи да ги приеме.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

Ние предприехме един ход, който във всички случаи е изгоден за нас. Ако Турция не отвори вратите, ние ще им кажем, че тя е виновна, че тя не ги приема. Ако отидат и след това се върнат, ще им кажем: Вие сте българи, къде ходите? Нали ви казахме да не ходите.

Смятам, че не бива сега да умуваме ще ги вземат или няма да ги вземат, а трябва да притискаме да ги вземат.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Ние трябва да отиваме свободно на тази работа, да ги изпращаме с музика.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

Правилно, защото той вижда, че не го гоним.

Няма нищо страшно, че може да затворим някои предприятия. Много е важна тази постановка за бригадирите и особено за учениците. Ние сега трябва да минем към бърз курс за преподготовка на ученици в техникумите, за да могат да отидат и да седнат на трактора и комбайна. За пенсионерите също е много правилно. Пенсионерите трябва да отидат по специалността си и да им дадем материални поощрения.

 

ВАСИЛ ЦАНОВ:

Искам да направя две-три предложения.

В много случаи доячките идват, издояват кравите и отиват да се нареждат при фотографа. Не може ли да направим предложение фотографът да отива там и да работи в събота и в неделя?

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Да, извън работно време.

 

ВАСИЛ ЦАНОВ:

По въпроса за къщите.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Да няма спекула с къщите. Трябва да ги вземем без пари, така да се каже.

 

ВАСИЛ ЦАНОВ:

Да се купуват от обществени организации, АПК, бригади, заводи, от държавата, а след това може да ги даваме на доброволци, които отидат на територията да работят. Защото има опасност да се юрнат да купуват къщи разни спекуланти.

 

ПЕТЪР ДЮЛГЕРОВ:

Аз бях в Кърджалийски окръг. Искам и аз да потвърдя, че изявлението, което направихте пред телевизията и радиото, внесе съвършено различна обстановка и че то се използва най-рационално.

В Хасковска област някакви сериозни сътресения и смущения не се допуснаха. Разбира се, вътрешното напрежение у хората си го има.

Възникват няколко групи въпроси, по които може би утре на срещата с първите секретари трябва да се даде по-ясен и категоричен отговор.

Едната група въпроси са свързани с паспортите. Ние не говорим за изселване, но една част от тези хора се готвят за изселване.

Тук се очертават две групи въпроси:

Едните въпроси са чисто организационно-технически. Мисля, че в това отношение нещата специално с органите на МВР добре се регулираха в такъв смисъл, че се създава такава организация, при която в никакъв случай да не се допусне или в максимална степен да се изключи възможността за събиране на по-големи маси от хора. Това са организационни въпроси, с които другарите от МВР и съветите се заемат и те намират добро решение.

Другият въпрос е силно политически въпрос. Това се отнася до издаване на паспортите и до тази изселническа психоза, която през тези дни намери много силно проявление. Аз съм съгласен с това, което каза др. Кубадински, че този въпрос трябва много добре да се регулира и да се ръководи. Ние сме в състояние да ръководим този процес.

Мисля, че при тази обстановка ние сме в състояние бързо да освободим това население от невероятния политически терор, който упражняват върху него фанатизираните туркофилски и други елементи. Терорът тук е невероятен. Ако ние освободим това население от тези политически терористи на туркофилска основа, тогава   ще открием пред нас много по-големи възможности да навлизаме в дълбочина във всички слоеве на населението до всяко семейство, до всеки човек с нашата традиция и нашата правда. Трябва да вземем всички възможни мерки да освободим населението от тези терористи, които са с много голям опит и голяма школа. Ние не бива да спираме никого, който пожелае да замине с паспорт на гости, на екскурзия или за постоянно живеене.

Мен ми се струва, че има една група, която може да бъде под окото на партийните комитети. Това са хора, за които ние сме сигурни, че ще се върнат. Даже такива ще бъдат болшинството от тези, които сега искат паспорти. Те като се върнат, ще създадат една качествено нова обстановка и ще внесат качествено нови елементи в работата с това население. Въобще тук много неща трябва да се преценяват.

Аз разсъждавам и по такъв въпрос. Преди 15 години ние приключихме с помаците, с възстановяване на техните имена. Сега при тези събития ще има отделни случаи. Даже в Кирково и Бенковски говорят "старите българи" и "новите българи". Поведението на старите българи, т.е. на помаците, значително се различава. Тоест за един непродължителен период от време се постигнаха неща, които бяха малко вероятни да се постигнат. В другата част на Родопите, доколкото имам сведения, нещата са по-спокойни.

Така че струва ми се, че не бива да се поддаваме на прекалени емоции и пр. Нещата трябва да се регулират и да се ръководят добре и политически. Това е първата група въпроси.

Другарю Живков, в голяма част от тези селища има доста учители, които отидоха по 31 постановление. Това са много силни ядра сега там. Но така се развиват нещата, че този кръг от хора, които участвуват непосредствено в тази дейност, се разширява все повече и повече, включително из средата на това население.

Вторият кръг въпроси, които се поставят, са свързани с имуществото. Мисля, че трябва напълно ясно и точно да се даде отговор на този въпрос. Може би това трябва да се направи от Министерския съвет.

Третата група въпроси са свързани с трудовите отношения в сегашните екстремални условия. Аз смятам, че трябва да стъпим на тази постановка, която Вие дадохте. И тук трябва да се стъпи на ясни и категорични указания за начина на уреждане на тези взаимоотношения.

 

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ:

След като се проведат тези мерки, които другарят Живков предложи, ще се създаде едно общо впечатление за нашата последователност и за нашата безкомпромисност по провеждането на една стратегическа линия. Злото в този случай е само за добро, тъй като ако сега не се водеше тази кампания, щяха да започнат искания за автономия. Това се почувствува от гражданите след Вашето изложение. Това е първият крупен политически и идеологически резултат. Сега трябва да се постигне и трудовият подем, за който Вие говорите. Хората могат и инструктивно, и организирано да решат маса въпроси, ако се създадат необходимите условия.

Много важно е също да се решат проблемите, свързани с недвижимото имущество, по който път могат да се създадат и общински имоти главно чрез общинските съвети и някои предприятия на територията. Ние можем да решим много неща за училищата, за детските градини, за почивната база и т.н. Понеже се продават на крайно ниски цени, ако тези къщи се изкупят от общинските съвети, това ще отнеме още един коз за претенции към нас, вместо да се раздува огромна спекула с имотите. Това може да се регулира от нас.

И още два въпроса.

Наистина е много правилно ние ускорено да приключим с обучението на някои от професионалните училища, за да върнем хора там и да работят, като им дадем право по пътя на задочно и вечерно обучение да завършат.

През лятото ще ни предстои да решим много сериозно проблема с учителите, тъй като на много места учителите нарочно не говорят български език и онова, което искаме да постигнем, го разрушаваме. Ние и преди тази акция се готвехме да изпратим отново голяма група от вътрешността, за да запълни тези места.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Има ли кандидати?

 

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ:

Има, особено млади пенсионери и такива, които са пред пенсионна възраст, за да си повишат пенсията.

Не можем да кажем дали ще бъдат 200 хиляди или 100 хиляди, които ще отидат да се заселят в Турция, но държавата ни има интерес да изтече малко кръв. Това, което е нечисто, трябва да изтече, защото се оказа, че голяма част от организаторите са минали през лагери, през затвори. Те са фанатизирани докрай и за тях няма връщане. Има хора, които са изцяло на нашата позиция, у тях няма никакво колебание, защото крачка назад означава дори и физическо унищожение. Като се опрем на тези хора, като си отидат всички, които са най-фанатизирани, нещата постепенно ще се успокоят.

 

ЕМИЛ ХРИСТОВ:

Аз също смятам, че изявлението беше и си остава един много силен документ. И сегашните постановки са също много силни.

Така че с три неща – със законите, които приехме, с изявлението и с тези постановки да ги изпратим с музики – България стъпва на една много силна позиция в международен план. И аз изцяло поддържам тези постановки.

Искам да се спра на някои практически въпроси, които своевременно трябва да решим. Цялата тази проблематика има своя юридическа страна, която сега става много важна страна на нашата работа, тъй като много неща ние си решаваме в наш вътрешен план досега без юридическо основание. Тоест, вземаме решение и си го провеждаме, международната общественост не ни обръща внимание, даже не го знае, че го правим. Примерно отменяме закон с решение на Министерския съвет, решение на Министерския съвет го отменяме с правилник или с партийна инструкция. Международната общественост даже някой път и не знае за всичките тези работи и не се интересува.

Но сегашната проблематика не е от такъв характер и затова трябва да я решаваме на законна основа. Ние трябва да намерим законни решения на всички конфликтни ситуации, които могат да възникнат, защото това са процеси, които ще бъдат наблюдавани под лупа. И всяка наша погрешна стъпка след това ще бъде раздувана от турската пропаганда срещу нас.

Казвам това, защото със законите, които ние приехме в Народното събрание, нещата не се изчерпват, а слагат едно начало на редица други следващи юридически уредби, които са необходими. Нашето законодателство не е приспособено за последните закони, които се приеха от Народното събрание. То например не е уредило по един ясен начин имуществените отношения, за които сега става дума: какво става с имотите на човек, който е напуснал страната, кой може да ги продава, кой може да ги купува, може ли да ги продава без негово съгласие или чрез негов пълномощник и т.н. Но не е само това. Има цяла серия от редица други имуществени отношения, които могат да поставят в затруднено положение нашата държава, особено във валутни затруднения. Например длъжни ли сме да изплащаме във валута пенсиите? Не сме длъжни, но затова трябва да има законно основание. Ние трябва да прегледаме международните документи, под които сме се подписали.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Ние снемаме въпроса за изселване.

 

ЕМИЛ ХРИСТОВ:

Да, напълно съм съгласен. Даже другарят Кубадински каза, че те си знаят, че това е изселване и няма значение как ние ще го наречем. Не е така. Много е важно да не го наричаме изселване, тъй като това ще ни създаде юридически проблеми от най-различен характер – пенсия, наследство на такъв имот, дарения и пр.

Ние трябва да си изпипаме нашето законодателство по такъв начин, че да не даваме възможност в международен план да бъдем атакувани за това, че постъпваме незаконно. Виенските споразумения дават право всяка страна да решава тези проблеми в съответствие с вътрешното си законодателство.

Ние просто трябва да си оправим вътрешното законодателство по такъв начин, за да не можем да бъдем атакувани и да не подхранваме турската пропаганда с незаконни решения. Ние трябва да направим това още на първата сесия на Народното събрание, да променим някои законни текстове, да добавим някои на базата на това, че имаме закон, който разрешава свободно пътуване. Не изселване, а свободно пътуване. И на свободно пътуващия гражданин трябва да му бъде уреден имуществения статус. Може да се върне, може да си запази имота, да го даде под наем.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Под наем не бива. Всичко, което казваш, е правилно.

 

ПЕТКО ДАНЧЕВ:

Другарю Живков, аз поддържам това, че ние сега трябва практически да насочим мерките си към ускорено решаване на такива въпроси, които да създадат политическа и организационна среда за подем в икономиката.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Това е много важно. Това, което постигнахме в съзнанието на българина – тревогата, сега трябва тази енергия да я насочим към дела. Не само в промишлеността и селското стопанство, но в науката, в училищата, навсякъде. Трябва да се променят някои часове, да се отделят часове за патриотично възпитание и т.н. Много сериозно трябва да помислим.

 

ПЕТКО ДАНЧЕВ:

Досегашната ни работа с ръководствата на стопанските организации, които са в тези области, показва, че където се стъпва на гражданското, и трудово законодателство, ясно се поставят въпросите пред хората, че следва да работят, защото след това ще има последствия, в това число ще се търси имуществена отговорност. Хората, които са от тази група с нови имена, в болшинството от случаите остават на работните си места, работят и изчакват процесите с паспортите. Но сега като се излезе с ясна политическа платформа по този въпрос, аз мисля, че това ще бъде много правилен ход. За гражданското и трудово законодателство – също, и конкретно разговорите да се пренесат в предприятията. Там да се водят разговорите открито и ясно.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

В предприятията, в общините, в кметствата, в селата, в домовете.

 

ПЕТКО ДАНЧЕВ:

Второто направление, в което трябва да използваме тази обстановка, това са резервите в предприятията. Сега при преустройството във фирмена организация ние винаги говорим за т.нар. скрита безработица, за това, че хората не си уплътняват работното време, че има много възможности за увеличаване на индивидуалната производителност на труда и т.н. Трябва да използваме това да създадем такава политическа и организационна среда, за да ускорим този процес и да повишим индивидуалната производителност.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

И в администрацията има излишни хора.

 

ПЕТКО ДАНЧЕВ:

За всяко предприятие, което е свързано с тези процеси, ние сме дали указание да направи конкретни план-разчети, които да са свързани с целеви задачи, за подем в икономически аспект и за неутрализиране на последствията от това състояние.

 

НАЧО ПАПАЗОВ:

Аз бях в Бургас. Там има 70 хиляди потурчени българи, но има и 100 хиляди цигани. Като гледам, че сега в Унгария създават циганска партия, а ние имаме 300 хиляди цигани, си мисля, че ще се намерят някои да искат да правят циганска партия. Другарите от МВР трябва да вземат на отчет този въпрос, за да нямаме изненади.

Второ, мисля, че това, което се говори тук, може би трябва да се направи във форма на помощ на стопанските ръководители. Има много въпроси, затова трябва да се систематизират в 10-15 точки и всеки долу да ги знае.

Аз смятам, че това, което направихме, е голям политически удар. Може би през 5-6 месеца трябва да повдигаме самочувствието на народа.

Смятам, че би трябвало да се направи всичко възможно да стане ясно на тези хора какво ще стане, ако те напуснат работа Мисля, че сега контраударът от Анкара ще бъде: бъдете пасивни, тоест пасивност в труда. Имам сведения, че отиват на работа, но почти не работят. Това е икономическа дестабилизация.

Ние трябва да кажем: имате двустранни договори, трябва да ги изпълнявате, всеки ще си получава според работата, висока дисциплина. Мисля, че едно от ерозиращите действия от страна на Турция сега ще бъде да ги приканва към пасивност.

В Бургас има 16 000 купени декларации, но са подадени само 720. Турция не очакваше този политически удар. Сега техният вариант е да дестабилизират икономически чрез пасивност.

 

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ:

Аз мисля, че изявлението на другаря Живков беше един от най-големите ходове, откакто аз се занимавам с политика и откакто съм тук.

Второ, във вътрешно отношение фактически той спря някои негативни процеси, които се развиваха в България. Във външно отношение ние преминахме в настъпление. Трябва да ви кажа, че България в никакъв случай не е изолирана и нейният авторитет в никакъв случай не е по-малък, отколкото е бил по-рано.

Мисля, че има един много важен момент, че беше намерено времето, когато се казва, че ако вчера го бяхме направили, нямаше да се получи, ако утре го бяхме направили, т.е. ако беше в деня на откриването на конференцията в Париж, пак нямаше да се получи.

Според мен, ако се прави исторически паралел на този ход, може да се направи единствено с времето на студентските събития, когато Де Гол излезе по телевизията и каза: дотук!

Защо казвам това? Защото ние получаваме всеки ден информация. За нас никой не спестява фактите, а ги дава такива, каквито са, понякога се преувеличават и т.н. Основният източник на информация за България е "Свободна Европа", която ни дават другарите всеки ден. Аз не мога да разбера защо всеки ден трябва да ни бутат по един куп какво е казал Владимир Костов или Румяна Узунова. Ние трябва да разберем, че това са платени агенти. Давайте ни другата информация. Има други радиостанции. Да вземат информация от Би Би Си, какво казва "Гласът на Америка". Това са също вражески радиостанции.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Другарю Йотов, освободете ни от тази информация, ние нямаме време.

 

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ:

Това, без да искаме, особено когато не може да се сравнява с всичко, което става в света, деформира в определена степан съзнанието и излиза едва ли не, че целият свят се занимава с България. Това се предава само на български език. То е специално подготвено за България. То не се предава на немски, на английски, на френски. Като бях в Париж, "Монд" написа едно изречение за България.

Аз смятам, че малко по-друга трябва да бъде информацията за нас. Нека тези, които се занимават с пропагандата, да четат всичко, а на нас да дадават една по-автентична информация. Получава се невярна представа за това как е поставена България.

Тези бюлетини се четат от много хора и се създава неправилна представа за това как е представена България в света.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Трябва да се съкрати това, което давате. Само със "Свободна Европа" ли ще живеем?

 

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ:

Има и друго нещо, че в света настъпиха редица други събития, които отклониха вниманието от нас.

Какво ме смущава? Смущава ме, че са много малко заявленията от българи с променени имена да вървят в Турция.

Трябва да действуваме в началото селективно. Трябва най-напред да махнем този контингент, за който става дума, тъй като съм дълбоко убеден, че Турция няма да издържи. Ще приеме 15-20 хиляди души и ще спре. Ще си измисли някакъв повод, че няма спогодба и т.н. и ще спре.

Що се отнася до реакциите на някои другари от областите, аз ги разбирам. Винаги е имало хора, които са против това да си отиват, тъй като те гледат на тях изключително като на покорна, дисциплинирана работна ръка. Тях не ги интересува толкова проблемът как ще изглежда България след 10,15 или 50 години.

Напълно подддържам това, което казахте за изпращането им. Защо в селата, където има българи; да не се съберет на гости, да изядат едно пиле, да поговорят, да се повеселят и да му кажат "Добре дошъл", когато дойдеш пак.

В заключение искам да кажа, че напълно поддъжрам предложенията, които другарят Живков формулира пред нас.

 

ГЕОРГИ ТАНЕВ:

Другарю Живков, аз напълно споделям това, което Вие казахте.

Искам да се спра по-конкретно на два момента.

Изявлението, което направихте, освен всички неща, които тук се подсказаха, мисля, че трябва да бъде оценено в перспектива от гледна точка поне на две неща.

Първо, най-силно е чувството във всички народи чувството за родина. И то намери силно потвърждение в повишаването на този патриотичен градус. Това е по-силно от всичко. И ние не бива рязко да го спираме. Но в известна степен трябва и в бъдеще умело да се направлява. Иначе ще загубим набраната инерция.

Второ, с изявлението се даде възможност хората да заживеят със самочувствието, че участвуват във формирането на политиката на Народна република България. А това е много важно за обикновения човек. Ние много години може би в недостатъчна степен сме им давали такава възможност.

Аз мисля, че тези неща трябва да се оценят допълнително и да ги използуваме в нашата работа.

Напълно споделям, че ако ние умело не направляваме този процес и на база на законите, които приехме сега, не помогнем да излязат неколкостотин хиляди от България и трайно да се настанят в Турция, ние поставяме под въпрос бъдещето на НРБ. Това е ясно, турците много добре го знаят и са го приели като практическа програма за действие срещу нашата страна. В този смисъл на всички териториални органи, в които има смущения за това, че хора излизат и напускат страната, трябва да им се каже ясно, тъй като, от една страна, ние имаме указание и действуваме, от друга страна, те противодействуват. Това до известна степен е бягство от отговорност и недостатъчна работа. Аз казвам това малко възбудено, защото някои териториални ръководители, за да снемат отговорността от себе си, бързат да информират Централния комитет и той да им намери решение. Тук ще се дадат главните направления, а те да работят по-нататък.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Ще отидат на две смени, ще работят в събота.

 

ГЕОРГИ ТАНЕВ:

Така че подкрепяйки линията и конкретните подходи, които се казаха тук, аз ще изпълнявам това, което и миналия път, и сега се дава като поръчение.

 

МИЛКО БАЛЕВ:

Понеже в това време, когато другарят Живков направи изявлението си, аз бях в ФРГ и почувствувах изключителния интерес, и въздействие на това изявление в Федералната република. Там то беше размножено бързо и раздадено на отговорни инстанции. Запознахме ги с постановките и под формата на информация. След това разговорът беше как по-нататък да се развиват отношенията между България и ФРГ. Присъствувахме на заседание на Бундестага и Бундестрата. Приветствуваха ни. Съобщението за посещението на нашата делегация беше посрещнато с продължителни аплодисменти.

Освен това всички изразиха известна тревога от това, че даваме паспорти и че могат масово да се насочат към други страни. Те се плашат, че една значителна част ще отидат в ФРГ. На мен ми казаха, няма да ги пуснем, не ни трябват, ние си имаме един милион и не можем с тях да се оправим.

Вторият проблем, на който искам да обърна внимание. Ние с това Ваше изявление минаваме в една благоприятна в неблагоприятната атмосфера, създадена за България, в международен аспект. Аз смятам, че трябва заедно с другаря Йотов, с другаря Младенов и в културно отношение с другаря Йорданов да разгледаме в новата светлина, при сегашната обстановка как да засилим още повече нашето настъпление в международен аспект.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Ние говорим за Отечествения фронт. Нека да започнат да създават тези комитети, но не от горе, а от долу да се създават И ние да не ходим.

Второ, да започнат отдолу да създават отряди за защита на нашето мило отчество – Народна република България. Те няма да бъдат точно при вас (отнася се Георги Танев), а ще сътрудничат с вас и ще бъдат под ваш поглед.

 

ЙОРДАН ЙОТОВ:

Все пак от тези патриотични лозунги не бива да изчезва социализмът. Защото има опасност да се отклоним.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Няма такава опасност. Може да се каже: нашето мило социалистическо отечество – Народна република България.

Дайте да помислим как да разгръщаме патриотизма и това въодушевление за решаване на задачите. Тези положения в Министерския съвет да се обсъдят в партиен аспект, в идеологически аспект и т.н.

 

СТЕНОГРАФ:                                                                                       

                          (М. Далекова)

 

 

Протокол от заседанието

Информация за заседанието до членовете на ПБ, секретариата на ЦК на БКП и първите секретари на областните партийни комитети

 


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.