Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

ПИСАТЕЛИ, ПОСТРАДАЛИ ОТ ТОТАЛИТАРНАТА ВЛАСТ[1]

 

1.     Андрей Германов – 1 уволнение[2]

2.     Александър Миланов – 2 уволнения, 3 г. безработица[3]

3.    Благой Димитров – 2 уволнения, 8 г. безработица, изключван от СБП[4]

4.      Богомил Тодоров – 1 уволнение, самоубил се като безработен[5]

5.      Борис Априлов – 1 уволнение, 5 г. безработица

6.      Валери Петров – 2 уволнения, 8 г. безработица, изключван от СБП

7.      Васил Станилов – 1 уволнение, 1 спряна книга[6], 1 спряна пиеса, 3 г. безработица

8.      Борис Христов – 1 уволнение, 1 спрян филм, 2 спрени сценария, 1 спряна книга

9.     Васил Цонев – 2 уволнения, 4 г. безработица

10.   Владимир Левчев – 1 уволнение

11.   Владимир Кирицов – 2 спрени книги

12.   Георги Ивчев – 2 уволнения

13.  Гочо Гочев – 1 уволнение, изключван от СБП, отстранен от преподавателство във ВИТИЗ[7]

14.    Георги Мишев – отстранен от групата на профсъюзите[8], изключен от БКП[9]

15.     Георги Спасов – 1 уволнение

16.    Давид Овадия – 1 спряна книга

17.    Димитър Дублев – 2 уволнения, 5 г. безработица

18.    Димитър Петров – 1 уволнение

19.   Димитър Стойчев – 2 уволнения, 8 г. безработица, 12 г. забавена книга[10]

20.   Добри Жотев – 2 спрени пиеси

21.   Евгения Иванова – 1 спряна книга, 1 уволнение

22.   Емил Рупел – 1 уволнение

23.  Иван Динков – 1 претопена книга[11]

24.  Иван Теофилов – 2 уволнения, 2 спрени пиеси

25.   Иван Коларов – 2 уволнения, 7 г. безработица, 2 спрени книги

26.  Йордан Василев – 1 спряна книга

27. Йордан Палежев – изключен от Университета[12], 1 уволнение, чакал 14 г. дебютната си стихосбирка[13]

28.  Кольо Георгиев – 1 уволнение

29.  Константин Костов - 1 уволнение, 6 г. безработица

30. Константин Павлов – 3 уволнения, 12 г. безработица, 24 г. неиздавал[14] нова книга

31.  Максим Асенов – 1 уволнение, 1 претопена книга

32.    Манол Манов – 2 уволнения, 1 спряна книга, с 20 г. забавен дебют

33.    Марко Ганчев – 1 уволнение, изключван от СБП

34.    Михаил Величков – 5 спрени пиеси

35.  Невена Стефанова – 1 уволнение

36.  Николай Цонев – 2 уволнения, 7 г. безработица

37.  Петко Братинов – 1 уволнение

38.  Пеньо Пенев – 2 уволнения, 4 г. безработица, самоубил се като безработен

39.   Петър Алипиев – 1 уволнение, 4 г. безработица

40.   Пламен Цонев – 2 уволнения, 14 г. безработица

41. Радой Ралин – 4 уволнения, 2 спрени книги, 1 изгорена книга, 1 конфискувана книга, 2 спрени сценария, 8 г. безработица

42.  Свилен Капсъзов – 1 уволнение, 2 г. безработица, изключван от БКП

43.  Христо Банковски – 1 уволнение, 5 г. безработица

44.     Христо Ганев – 2 уволнения, 2 спрени сценария, 8 г. безработица, изключван от БКП

45.    Христо Кацаров – 3 спрени пиеси, 1 спрян сценарий

46.    Христо Радевски – 1 уволнение, 1 спряна книга, спряна литературна анкета[15] с него

47.     Усин Керим – 1 уволнение, 6 г. безработица

48.    Челкаш – 1 уволнение


 

[1] Списък, обсъждан през септември-октомври 1989 на заседанието на Управителния съвет. Този списък дава представа за отвореността на Клуба към проблемите на българските писатели.

[2] Под "уволнение" тук се разбират онези случаи, при които уволнението е след политически обвинения, които публично и документално са били отправени, независимо по кой член на Кодекса на труда е оформяно уволнението.

[3] Безработен в условията на всеобщата заетост на тоталитарния комунизъм, където заетостта напълно зависеше от партията-държава, означаваше както икономическа репресия, така и политическо отхвърляне, изолиране от социалната система.

[4] Изключван от Съюза на българските писатели (СБП) означаваше "обществено отричане на професионалната годност" и "отхвърляне от професионална общност".

[5] Самоубил се като безработен - случаят показва степента на фрустрация, до която беше довеждан политически неудобният.

[6] Спряна книга, пиеса, сценарий, филм беше открита форма на политическа репресия, в която авторът е лишен от право да упражнява професията си.

[7] Отстранен от преподавателство означавеше изолиране от възможността да оказва влияние върху младите хора, т.е. обявяване в социална негодност.

[8] Към БПС (Българските професионални съюзи) имаше назначени група писатели, като по този начин държавата (чрез казионните профсъюзи) беше техен меценат. Отстраняването от тази група означава отказ от меценатство, т.е. поставяне в икономическа невъзмжност да работи.

[9] Изключването от БКП означава отстраняване на индивида от функционирането на политическата система.

[10] Забавена книга (сценарий, драма, филм) при условията на държавен монопол върху всяка публична проява означава лишаване от право на публично присъствие (за даден брой години).

[11] Претопена книга, списание, вестник е пряка политическа репресия, която е съответна на изгорена книга или конфискувана книга.

[12] Изключен от Университета по политически причини.

[13] Чакал дебют е лишаване от право за включване в професионална общност със всички последствия, включително лишаване от право на себеактуализация.

[14] Невъзможно, неразрешено да издаде.

[15] Спряна литературна анкета - провеждаха се такива анкети за творчеството и живота на твореца, които бяха издавани в отделни книги.

 


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  Всички права запазени.

 Обратно към електронните книги